scaner

И времето, и пространството, са определен клас отношения, които материята проявява. Какви ще са тези отношенияя зависи единствено от самата материя, а не от някакви предразсъдъци, с които ти подхождаш. Като поразходиш едно парче уран из косммоса, ти променяш пространствено-времевите отношения, в които влизаш с това парче. От къде следва, че новите отношения - интервали, разстояния, дължини, трябва да са същите, както при парчето в покой? Отговори поне на един от въпросите които ти задавам, и може да схванеш за какво става дума. А вече реално какви ще са тези отношения, казва експеримента. И той отхвърля всичките ти бълнувания и предразсъдъци - не само качествено, а и количествено потвърждава (съвпадение на функционалните зависимости) законите които предсказват промяната в периода на полуразпад на урана. Така че ако не схващаш обясненията ми (ще те разбера, има такива болести сред хората, не е срамно). Но да отхвъряш и реалните факти, които сочат че явно имаш проблем, показващ че това което изливаш тук е само безсмислица и трябва да се напънеш да положиш усилия да го оправяш, това не мога да разбера. Усещаш ли разваленият дъх на застояли се предразсъдъци? Човече, ти за логика чувал ли си? Какво общо имат тези изсмукани от пръсти "следствия" със свойствата на времето и пространството, които изобщо не вземаш пред вид? Както ти казах, какъв ще е резултатът, зависи единствено от природата, а не от някакво занемарено и недовършено образование. А природата е такава, че действително уранът като се разходи по космоса, се разпада по-бавно. Ей някъде по-нагоре Гравити дори ти даде линк към експерименти, които потвърждават различният резултат, получаващ се при "парадокса на близнаците". Ама кой да чете, като е много по-трудно отколкото да повтаря едни и същои глупости? После се оплакваш, че някой те обижда? Погледни тази дискусия. Ти задаваш проблем, отговаряме ти. Ти като че ли нищо не се е случил, пак същият проблем, отговаряме ти още по-подробно. И пак, и пак. Да беше един два, пет пъти, поносимо е. Но имаме желязна и стабилизирана вече статистика на огромно количество поведенчески черти, които ти изявяваш. Вече не може да става някаква дума за лично, субективно отношение, имаме обективно проявление на нещата. Неадекватност в библейски размери, неспособност да вникнеш в елементарни ситуации, незнание на базови положения във физиката: говориш за пространство, време, материя без да влагаш смисъл в тези понятия (да припомня, "пространство е онова между звездите, дето няма нищо"...). Рудиментарни способности за създаване на логически връзки. Игнориране на действителността (фактите и експериментите) и заместването и с неизвестно как появили се предразсъдъци. Всичко това не е моя измислица, това е многократно проявени поведенчески черти. Всеки уважаващ се психолог на база това ще нарисува една доста ужасяваща картинка... Защо го вършиш, след като няма никаква полза за тебе, за останалите пък хептен?

Не четеш, ама не си съгласен... А с какво основание трябва да приемем, че времето променя нещо? То самата дефиниция за време изключва то да генерира промени. С какво ще ни улесни в разбирането на природата такова предположение, основаващо се на нищото? Именно принципът на Окам идва да ни предпази от такива стъпки - икономия в мисленето, нещо да се въвежда само когато има основания за това. А основания няма. Нещо повече, времето характеризира промените в материята, промени които създава единствено материята, не и самото то. Поне до това се свежда натрупаният човешки опит при изграждането на такива базови понятия като времето. Времето е понятие, което наименува определен комплекс проявления на материята, и в този комплекс не влиза причиняване на промени - по дефиниция, обратно, времето е въведено като систематизация на тези промени. Може някога да се открие процес, при който и твърдостта на стоманата да се променя във времето. Но това ще е процес, допълнителна тънкост във взаимодействието на материята, нещо като кристализация или подобно. Тя ще се описва с времето, но то няма как да е причина. Разбира се. Времето е качество на материята, характеристика на нейните промени. Защо големи струпвания на материя да не могат да изявят нови закономерности в проявлението на това качество? Могат, както и сочат тези клипчета Махай тези капаци бе! Толкова текст написахме, че времето не променя нищо, то само отразява промените които създава материята. Ти изобщо не си в час, продължаваш някакъв монолог извън всяка дадена тук аргументация... Какъв е смисъла на това поведение? Събуди се и осъзнай, че в случая ти водиш война срещу собствените си представи. Представяш си че някой твърдял, че времето прави промени, и благородно заемаш правилната страна. Ми това е само кошмар бе, никой не твърди такива глупости Да, времето не е физическо явление, то е обобщена характеристика на физическите явления. И тази характеристика ние можем да оценим, ако използваме физическо явление избрано за еталон и сравняваме промените. Такова еталонно физическо явление се нарича часовник. Чрез него се измерва времето, както и всяко друго относително измерване, например на дължини и разстояния, на маса и т.н. Този разговор вече го водихме няколко пъти, защо все настъпваш на една и съща мотика? Божа работа дали силата на мисълта може да промени периода на полуразпад. Като се намери съответното взаимодействие, ще го мислим. До тогава какъв е смисъла да се обръща внимание на несъществуваща връзка? Времето не променя нищо. В околността ти си единственият вярващ за това. Времето само отразява промените в материята. Нали знаеш любимата ми дефиниция: времето е система от отношения на подредба на предходност на събитията и продължителност на интервалите. Какъв механизъм предлага тази абстракция, за да променя самата тя нещо? Времети създава ли събития? Само ако създаваше, може да говориш за него като деец, който променя, създава промени. Само че не създава, по определение... Изобщо ти се чудя, толкова малко знаеш за времето, а толкова украшения му наизмисли... Един от критериите, че малко знаеш за нещо (и че съответно трябва да учиш още) е когато заочнеш да си доизмисляш нови качества на това нещо, за да го вкараш в кохерентност с процеса си на мислене... Това е пътепоказател, който сочи посоката по пързалката надолу. Ти спориш за такива работи. Аз многократно и с прости примери се опитвам да ти набия в канчето, че времето не създава промени, а само ги отразява. Но май ще се окаже, че под канчето няма нищо... Не е физическо явление времето, така както и пространството не е физическо явление. И времето, и пространството характеризират определен клас качества на материята. Качества спомагащи да се развиват и изявяват физическите явления. Опитай се да вникнеш в прочетеното и да не опровергаваш твърдения, които всички са съгласни, че не са верни Че и зацикляш на това опровергаване. Айде че ще ми свършат пуканките...

Ами не оценяваш реалната ситуация. Доверяваш се на предразсъдъци, подценявайки условието на задачата.

Никаква разлика няма между меренето на периода на полуразпада и на периода на трептене на атомите (честотата). Просто постановката на измерването е различна, затова и двата резултата различно зависят от скоростта на движение на образеца, при честотата наблюдаваме ефект от първи порядък по скоростта, при периода на полуразпадане - от втори.. И при двата резултата се прилагат лоренцовите трансформации, защото и при двата резултата присъстват пространствено-времевите отношения, свързващи резултата с състояние на покой със състояние на движение и наблюдение. Стоманата има друг тип поведение в примера ти: в случая ти я наблюдаваш все при едни и същи условия, в покой, няма как при еднакви условия да се получи различен резултат Докато за периодът на полуразпад имаме различни условия: един път го мерим в покой, друг път го мерим на подвижен образец. Имаме сериозни основания да вярваме, че при различни условия потенциално резултатът ще е различен, нали? И практиката, наличните експерименти, блестащо потвърждават тази наша догадка

Може. Но в случая ти определяш чрез измерването количествена величина, с която манипулираш и сравняваш по-нататък. Обективността тук е само характеристика на полученото число - че то ще е такова, независимо кой го прави, стига да осигури същите условия. И както съм разгледал по-горе, това число не зависи от движението, но зависи от начина на измерване - отношението между обекта който се измерва и измерителният уред. Разбира се, в някои ситуации може и да не зависи, но тази зависимост не може да се изключи с тръшкане. Така. Сега ако внимателно препрочетеш това което коментираш, ще видиш че заключението ми е същото - движението не променя полупериода на разпад, и нещо повече - това е следствие и от СТО. За да не твърдиш, че тя казвало друго, както досега правеше. Глупости. Ще ти дам друг по-представим за тебе пример. Четотата която излъчва един източник, е негово обективно свойство, тя се определя от атомните нива от които скачат електроните, а те се определят от химическият състав на източника, в определена степен на температурата и налягането и не зависят от състоянието на наблюдаващият субект. Но ако променим условията - източникът се движи, т.е. влезли сме в други пространствено-времеви условия на измерване, то наблюдаваната честота е друга. При това пак остава обективно свойство. В конкретният случай, ако транслираме събитията които се случват с излъчвателя в новите пространствноо-времеви условия (чрез лоренцовите трансформации, както обясних по-горе), ще получим новата наблюдаема честота, ще опишем доплеровият ефект. Можем да променим условяията и по друг начин - да подложим на високо налягане материала на източника. Това ще промени атомните нива поради по-близките взаимодействия на атомите, и ще промени излъчваният спектър. Той ще продължава да е обективен, разбира се. Пряк пример как условията влияят на обективните свойства. Обективността е свързана с отношението към субекта който измерва, а не с условията на измерване. Щом резултатът не зависи от физиологическото и психологическо състояние на субекта, той е обективен. Но при различни условия този резултат може да е различен, не губейки обективността си. Крайно време е да вложиш верният смисъл в тези понятия... Естествено че има. Примерите по-горе. Пък и ти го обясних още по-горе като за троглодити, съвсем подробно. Но пък капаците ти са железни Нищо не пропускат в никаква посока... А светът е толкова интересен и разнообразен...

Не мога да не се заяждам. След като ги използваш, ти искаш с тях да пренесеш някакъв смисъл към другите участници. Каква ще е ползата, ако този смисъл остане скрит, поради горната бърканица? Ами по-горе съм отговорил на част от въпроса, остава да го прочетеш, и сам ще си отговориш. В основата на всичко лежат условията на измерване. Има една максима, при еднакви условия ще се получават еднакви резултати (освен в квантовата механика ). Така че тръгни от началото, както съм ти дал в примера. Ами най-простата принципна разлика е, че за да измериш твърдостта, трябва да приложиш въздействие. Периода на полуразпад можем да определим и без такова - например, ако дистанционно наблдаваме спектъра на разпадащият се уран, теоретически по интензитета на линиите можем да съдим за концентрацията на разпадналия се продукт. Това разбира се е само повърхностна разлика. Тук е важно да се задълбочиш в това което се нарича "измерване". В най-общият случай, ти наблюдаваш някакви събития, които се случват с измерваният образец. Тези събития имат пространствено времеви параметри, и ти реално регистрираш тези параметри. В последствие от тези параметри произвеждаш интервали и дължини, разстояния и т.н. стигаш до измерваната величниа, която може да е отражение на сложен комплекс от такива събития. От тук веднага трябва да ти стане ясно, че ако ти промениш пространствено-времевите си отношения с обекта - той не е в покой, а се движи, ти ще получиш потенциано друг резултат. С прост пример видяхме, че никакво движение не променя периода на полуразпад на урана, когато образецът който измерваш е в покой. Нито това в коя отправна система го запокитваш, нито какви навлеци ще го обикалят движейки се. Тоест изключваме движението като фактор за физическа промянна. Остават пространствено-времевите отношения, с които ти смеляш наблюдаваните събития и получаваш резултата. Могат ли те да са фактор за физическа промяа? Хайде да видим по-подробно. Установихме, че при условие на покой, с уранът се случва някаква поредица събития, определяща при това състояние периода му на полуразпад. Какво ще стане ако за някакъв наблюдател същият уран се движи? Ами просто е, събитията които ще се случват с образеца в покой са същите които ще регистрира и наблюдателя и ако образеца се движи. Единствено ще бъдат с променнени пространствено-времеви координати. А знаем, че си има механизъм как от едните пространствоно-времеви координати да изчислим другите, в която посока ни трябва. Този механизъм - лоренцовите трансформации в случая - представляват връзка, схема на съответствие - едните координати как съответстват на другите. Той нито генерира нови събития, нито анихилират съществуващи. Той не е елемент от физическото взаимодействие, нито допринася нито му пречи. А след като по никакъв начин не се отразяват върху физическите взаимодействия, а само транслират картинката, и след като движението видяхме че принципно не влияе на разпадането на урана, какъв е изводът? Изводът е, че тази транслирана картинка описва истинският процес в съответната отправна система, характеризираща се със съответните пространсвено-времеви отношения с обекта. Както виждаш, никой не внася никакви физически изменения в разпадането на урана. Измерената величина за подвижният образец е обективна величина, при съответните условия.

Напротив. Смяната на пространствено-времевите отношения с обекта също е смяна на условията. Затова и съм наблегнал, че условията трябва да са еднакви. В случая с разпада или твърдостта - еднакви условия са, независимо от отправната система, измервателният уред да е примерно в състояние на неподвижност спрямо обекта. Но ако промениш това условие, защо очакваш резултатът да е същият? Забележката ми е принципна, какво е обективно и какво е субективно.

Може. Ако всеки го мери при различни условия, и пак да е обективна величина. Не говорихме ли вече каква е разликата между обективно и субективно, и защо пак настъпваш същата мотика?

А променя ли го? Първи вариант. Мерим твърдост, и пускаме всякакви трамваи да обикалят около образеца който мерим. Без ограничение на скоростта им, и без да ни въздействат. Ще се промени ли твърдостта която мерим, от движението на околните обкти, и защо? Втори вариант. Яхваме образеца стомана, нарамваме апаратурата с която мерим твърдостта, и се засилваме в космоса, или някой ни вози насам натам (инерциално движение). Ще промени ли това с нещо твърдостта на стоманата и защо? Забележи, и в двата случая провеждаме измерването при еднакви други условия. Каква разлика ще има поради движението, и за двата случая? Ъ? Ако обаче визираш да промениш условията на измерване (освен обикалящите наоколо навлеци), защо трябва да очакваш същите резултати? И дали ще ти е виновно движението, или ще ти е виновнен самият променен характер на взаимодействието между измерителя и стоманата? Като си отговориш на горните въпроси, ще разбереш.

А дали няма някаква възможност да се включи, човек да си изтрива коментара? Пак в рамките на 1 час от поставянето му, може и по-малко? Понякога чисто технически се налага.

Ами има, и съм го анализирал по-горе. Ама трябва и някой да го разбере, а не само да включва режим "латерна"... Разглеждайки образеца уран, влияе ли движението на другият образец край него на неговият разпад? Не, не влияе. Тогава за какви физически промени, предизвикани от движението, може да става дума? За никакви. И как реагира Младенов? Превключва грамофона от началото... Това не е недоразумение, това е пълна неадекватност. Той не е в час как работи физиката, какво е това логика и логическо мислене, не говорим за логически заключения, че тоя етап е съвсем недостъпен... Тази вопиюща посредственост не се поддава на вразумление. За него трябва да се прояви поне разум. Сори, но просто царят е гол.

Сканер, според мен изрази като този са доста подвеждащи. Ако не се подчертае, че разпадът се е забавил в системата, в която уранът се движи, би се получило впечатлението, че наистина самото движение води до "физическа промяна", каквато безспорно е забавянето на разпада Въобще тези фрази "забавяне на времето", "забавяне на разпада", "забавяне на стареенето" никак не допринасят за правилното разбиране на СТО. Шпага, подобен род разговори сме ги водели десетки пъти, и жаргонът който те използват трябва да е ясен за всеки. Ако всеки път тръгнем да подчертаваме и поясняваме какво се крие зад този жаргон, ще се изгубим в някаква белетристика. Пък и в случая той се ползва съвсем еднозначно.

Както и до сега, предразсъдъците не ти позволяват да направиш нито едно смислено заключение... Само фалшиви песни се получават в тоя репертоар.

Не ти знам каква ти е логиката, но хич не работи... Нито един от двата варианта не опровергава СТО. 1. За да не открие разлика лаборантът, при условие че едното парче все пак е летяло, то обяснението е просто: в началният момент за летене в космоса е избрано парче в по-голямо състояние на разпад, отколкото е другото. Докато то е летяло в космоса, разпадът му се е забавил. Но за сметка на това другото е продължавало да се разпада, и в крайна сметка е догонило първото. 2. Тук пък съвсем няма връзка със СТО. Може пак изначално да имаме две парчета с различна степен на разпад, и да пратим в космоса по-малко разпадналото се. Пътешествието само ще засили разликата между двете. Или да пратим по-разпадналото се, но докато трае пътешествието другото да не може да навакса. Както се вижда, ти пропускаш началните условия, които са много важен елемент от обстятелствеността. При това положение, не може да определиш кое е летяло. Ако приемем обаче варианта, че в началото и двете парчета са с еднаква степен на разпад, то тогаваа: 1. Невъзможна ситуация, има някаъде сериозна грешка. Експериментите сочат, че тази ситуация не трябва да се случва. Щом се е случило, някой трябва да бъде уволнен или глобен 2. В космоса е било парчето което се е разпаднало по-малко. Вече ти обясних, защо движението не може да причини физически промени. Предишният коментар. Опитай се да проумееш някой аргумент, не се дръж като теле... Единствената роля на движението е, че създава две системи без общо време. Тоест две системи, в които в зависимост от конфигурацията събития (подбрана обстоятелственост), можем да имаме скъсяване или увеличаване на интервали - точно това, което оказва влияние на разпада на урана. Запомни, дали интервалите ще се скъсяват или увеличават зависи от обстоятелствеността, как подбираме събитията които участват. Не движението определя резултатът. А след като движението не определя резултатът, то не може да е причина за физически промени. А така. Сам започва да ти просветва това което не знам от кога ти набивам в главата, че това не е въззможно. Е, свиквай - и според СТО не е възможно. Хубаво е още малко да го осъзнаеш, за да си го избиеш от главата и да почнеш по-конструктивно да мислиш. Естествено че ще получи резултат 2. Нали реалните експерименти го доказват?

Пак повтарям, няма никаква принципна разлика. Всеки часовник се основава на някакъв процес, всеки такъв процес е подвласетен на ентропията и на енергетични загуби. Дали физическите промени ще отчиташ по натегнатостта на пружината, по разходът на батерията, по механичното преместване на стрелки или по разпаднатият уран, е все едно. Единственият критерии тук е удобство, евентуално и точност. Ето тук започваш да се омотаваш както обикновено. Хем физически промени, хем един спрямо друг? Какво значи това? Хайде, вземи едното парче уран. Избираме да го разглеждаме в покой. То си се разпада като по учебник. Някакъв наблюдател, в някаква друга отправна система, лети край него и наблюдава че нещо разпадът не е точно по учебника според него, а е по-бавен. Пита се в задачата: това отразява ли се по някакъв начин на самото парче уран? Има ли някакви особености, които да променят разпада му по причина, че някой някъде се движи? Няма, естествено. Уранът се разпада както е по учебник. Тоест ти правиш ли разлика между физическите промени в самото парче, или трансформираните по някакъв канал данни за тези промени към наблюдателя? Трябва да правиш. Единствените физически промени които настъпват в парчето са съвсем естествени, пропорционални на времето за което трае разпадът. Сега вземи другото парче уран, и повтори същото за него. Влияе ли се разпадът на това парче от факта, че някъде има друго парче, което се движи спрямо него? Не, не се влияе. Единствените физически промени се определят от това, колко собствено време продължава разпадът. Пак да попитам: влияе ли на всяко от парчетата уран това, че има (или няма) някакво друго парче, което се движи? Тоест движението на това друго парче? Взаимното движение между двете парчета влияе ли на разпада и получаваните физически промени на всяко от тях? Не, не влияе. Движението не влияе на физическите промени, които настъпват в урана. Но след като движението не влияе на физическите промени на всеки образец, то наличието на разлика между тях по някое време зависи от обстятелствеността, по която изграждаме сравняването. Организираната подходяща система на събития които стартират разпада и после сравняват резултатите. Плюс особеността на времето - за всеки образец времето тече различно, двата образеца нямат общо време. Тоест имаме два процеса на разпад, извършвани при различни условия, съвсем естествено е в някаква ситуация да получим различни резултати. Така че причинителят тук е схемата от обстятелства, която сме изградили. Ами същата история имахме и на примера дето ти дадох: две парчета уран, но добавени с някаква пауза помежду им, едното се разпадало един период време, второто се разпадало друг, и накрая ги сравняваме. Пак същият резултат, даже и в система с общо време. Пак обстоятелствата определят резултата. Това че ти си щракнал часовника за старт, и после за стоп на измерванията, дали е променило с нещо физическите промени във всяко парче? Не, изначално двете парчета са поставени при различни условия. Е какво очакваш тогава?

Абсурд, ама експериментът покзва, че всичко това почива на реални факти. Абсурдът е те да се наричат "абсурд" Напротив. Близнаците са за пред публиката, за да повдигнат емоциите и да хвърлят лъжливото покривало на "парадокс". Нормално, примерът демонстрира поведение на часовници. Ако двата часовника стартират с еднакви покаания (затова и са близнаците), то при повторната им среща който има по-малки показания, ще е пътувал по-малко. Еквивалентът му в близнак съответно ще е остарял по-малко, щото и за него ще е минало по-малко време. Ей така измерваме. Та, кой кара часовниците да вървят? За да можем на края да ги сравним, имат или нямат разлики? Основната идея на тези мисловни експерименти е да се демонстрира пространствено-времевата геометрия в случая. Тя е тази, която определя и ходът на часовниците, и поведението на дължините. Без никакви физически въздействия, естествено. А щом в някакво отношение на два процеса единият протича за по-малко време, не движението е причина за това. Демонстрирах ти пример, дето се получава същият резултат и без да има движение. Тогава защо го обвиняваш за някакъв причинител? Елементарно е за логиката. Примерът с уранът е също форма на часовник. Единият часовник върви по-дълго от другият, и има различни показания, които в случая имат друго материално изражение. Но принципът е съвсем същият. Съответно не движението е причина за това. Да твърдиш че има някаква физична промяна от нещо е все едно да твърдиш че смяната на показанията на часовника е физична промяна причинена от същото нещо. Просто не знам защо си толкова слабопаметен. Когато дъвкахме лоренцовите трансформации ти бях разиграл един много показателен пример. Ако в едната отправна система имаме два неподвижни в нея синхронни часовника (да ги наречем базови), край които минава един подвижен, то подвижният ще бъде отчетен от двата като със забавен ход. Съответно според забавеният двата базови часовника ще вървят по-бързо.Ако обаче на разстояние до този (забавеният) часовник, неподвижно в неговата система добавим още един, неподвижен с него, и спрямо тях разгледаме един от предишната базова двойка (който ще се движи спрямо тях), този който се движи, ще бъде забавен. Ако се вгледаш в примера, в зависимост от това как групираме часовниците, при едно и също движение, един часовник ще бъде по-бавен или по-бърз. Тоест не движението е причина за някаква физическа промяна (ако за часовника сложим куфара с уран), а по-сложни отношения. Ама за тая цел трябва да познаваш всеобхватно процесите и закономерностите, а не да хващаш нещо и да го вадиш от контекст. Да, примерът е "абсурд", който експериментите доказват че е факт. Да ти имам представите за абсурд... Не можеш да осмисляш нещата, и това което те препъва го обявяваш за абсурд, грешка, не знам какво си. Защо си толкова слаб духом и се обръщаш с гръб към предизвикателствата? Толкова ли си честолюбив, че елементарни грешки не си способен да признаеш пред себе си? Никой няма да те изяде за това, най-много да научиш нещо, я да придобиеш ново качество.

Ами защото текат процеси, които описваме във времето, и това се получава в края на крайщата. Дадох ти елементарен пример: два куфара, които по условие се разпадат вече различно време, и се сравняват. Резултатът ще е същият, кой е предизвикал физическата промяна, след като го няма движението? Ма ти изобщо не се замисляш над такива камъчета, които преобръщат твоята кола. Сложил си си капаци, измислил си си твърдение което според теб е вярно, и го повтаряш ли повтаряш. Ми не става само с повтаряне тая работа, трябва и осмисляне. В конкретната ситуация, единият търпи по-малко собствено време от другият, затова и е по-млад. Срещахме разни примери, в зависимост от това кои часовници сравняваш, интервалът време може да се скъсява, може и да се удължава, при едно и също движение. В същата ситуация с близнаците, при същите движения, ако крайната точка не избирахме неподвижна в земната отправна система (Сириус) а в системата на летящият, резултатът щеше да е друг. Не е движението причина за промените, след като при различни други обстоятелства могат да се получат различни резултати. Движението може да играе роля на фактор има/няма, но не е самото то причината за физическите промени, самите промени са движение. Куфарите са просто вид часовници, както и близнаците. Примерът е демонстрация за странните изначални времеви съотношение между две инерциални системи. Знам, знам. Ти не успя с повторения да насадиш сбърканите си "заключение", сега се опитваш да ми вмъкваш измислици в устата... Няма как да спориш, след като ти липсва нужният багаж. Твоят "спор" се превръща в стрелба в тъмното... Не че ще уцелиш нещо, а само да покажеш, че имаш писолет. Е на кого му пука?

Трябва ли да повтарям, че двата куфара се намират в две различни отправни системи, които са свързани с различни времеви съотношения, и съответно процесите в тях могат - и са в случая - различни? Без движението да е причинителят, действащото лице? В случая е и експериментален факт, че имаш time dilation, различни интервали време в които куфарите взаимодействат. По твоята логика, значи времето е действащото лице, което причинява физическите промени, не движението? Ама нали по същата ти логика то беше измислено, субективно? Е ква стана тя? Другият прост пример: само един куфар с уран се разпада, ама се движи, съответно ти измерваш различен период на полуразпад от покоящият се. Дали движението променя нещо, та урана да се разпада различно? Ами смени гледната точка (нали движението е относително), ти се движиш спрямо урана. Дали твоето движение влияе с нещо на урана, та да се разпада по друг начин? Не, самата ти система за получаване на знанията зависи от взаимното отношение на движение на отправните системи. Затова и са ти нужни лоренцовите трансформации. Те не предизвикват физически изменения. Е, къде тук изчезнаха тогава физическите изменения в урана, предизвикани от движението? Като се оправиш с този един куфар, лесно ще добавиш още един, и пак движението няма да предизвиква промени. Научи се сложните задачи да ги опростяваш за да ги изучиш. А ти правиш точно обратното, усложняваш ги още, и после почваш да си измисляш "следователно"... Проблемът ти, както и в другата тема ти казах, че ти се губят основите на физиката. Промените са отражение на превръщането на материята, на нейното взаимодействие. Това е фундаментално качество, отразяващо поведението на материята, което не може само да създава промени. То е отражение на взаимодействието на материята. Кинематичното движение е просто много дребен случай на промените. Именно промените на материята най-общо се наричат "движение". Разликите са поради характерът на взаимодействието на материята, което се проявява в случая. Част от качествата на тази взаимодействаща материя формират времеви отношения, и поведението на тези времеви отношения е такова каквото е - в случая, се описва много добре от законите на СТО. Тоест самото поведение на материята е генераторът на тези промени, които наблюдаваш. Нито времето ги предизвиква, нито движението. Обратно, тези две величини са производни отношения от предизвиканото. Защо се опитваш да ми влагаш някакви мисли? Пази си ги за себе си, че са ти кът Просто си сбъркал посоката, затова и така ти се получава. Надолу е само дъното...

По-горе ти дадох пример за същата "физическа промяна" без да е намесено движението. Следователно, не движението е причина за тези проомени. Не е трудно, ако наистина мислеше... Загазил си го много с логиката. Защото не ти трябват два куфара, един е достатъчен. Сутринта е бил на едно ниво на разпад, сега е на друго. Значи времето предизвиква физическата промяна? Е какво общо има тогава движението изобщо?

Какво значи "движението променя", след като самото то е характеристика на промените и няма способност да създава промени? Още тук се дъниш, не можеш да формулираш какво искаш да кажеш, а си тръгнал да опровергаваш нещо дето не го и разбираш. Какво се опитваш да кажеш с безсмилени понятиия? Не ти е за пръв, нито за втори път... Тц. СТО постулира, че законите на физиката са еднакви в различните отправни системи. В случая имаме явление, което зависи от величината скорост на обекта спрямо зимервателната апаратура (друг пример: кинетичната енергия, има същото поведение, или Доплеровият ефект). Това явление се подчинява на закон, еднакъв във всичките отправни системи. Това постулира СТО. Но ти изобщо не си наясно с нейните основи, ама пърхаш да я опровергаваш? Какво всъщност опровергаваш, освен собствените си сбъркани представви? Кому са нужни такива опровержения? Не го приемам, защото просто не съществува. Как да го приема? Измислени от тебе "постулати", нямащи общо с действителността? Какво искаш да докажеш с тази демонстрация на невежество?

Ама докажи че е грешна бе, от кога само повтаряш без нищо на ръка? Тука методите на невролингвистичното програмиране не работят, само фактите са важни Вече по аргументите ще се види къде ти е мястото.

Два образеца уран стоят на масата, единият е започнал да се разпада преди два часа, другият е почнал преди 10 часа. Естествено, между тях има физическа разлика. Какво физическо въздействие (и чие) е довело до тази разлика? Нали мислеше?

Продължавай да мислиш, полезно е. Сега погледни от другата страна: след като движението е относително, всъщност ти се движиш спрямо обекта (в случая е удобен точно този избор). Как твоето движение му влияе изобщо? Че и физически, каквото и да значи това в случая? Хайде, мисли.

Шпага, какво значи "движението променя"? Има голяма разлика с "периодът зависи от скоростта". За пример, сравняваме двете системи. Може ли да се каже "движението променя хода на времето в другата система"? Променя как? Движението нито може да вложи енергия, нито да отнеме, то е просто качество на материята, характеризиращо промените, а не създаващо ги. За да променя нещо двиението, то трябва да въздейства, да участва във взаимодействие, т.е. да обменя импулс и енергия. Самото то не притежава тези характеристики, няма как да ги обменя, материята е тази която може да въздейства и да променя каквото и да е. Специално при двете системи, свойствата на времето са такива каквито са само поради наличие на отношение на движение, нищо повече не допринася то. Нито удря, нито дърпа, нито подстригва, просто имаме две системи в отношение на движение, и физиката им една спрямо друга се определя от наличието на това отношение. Това което казва СТО е, че наличието на отношение на движение води до характерни особености на геометрията на пространство-времето. В едната отправна система имаме един разрез на пространство и време, в другата имаме друг разрез. Съответно физиката в двете ситуации ще се пречупва през тези разрези, защото тя се изразява чрез пространство-времени отношения, съответно в двете системи ще имаме разлика, изразяваща се директно в забавяне на времето и скъсяване на разстоянията. Но къде тук може да се намери някакво взаимодействие? Никъде. Младенов драпа в тая фалшива посока, за да намери някакво нарушение на първият принцип, принципа на относителност. Но както се вижда, той просто постулира че се нарушавал този принцип с някакви неверни твърдения, и после твърди "ей на, нарушава се". Елементарна кръгова аргументация. В нашият пример, върху един процес, разпадът на урана, се налага допълнително и отношението на отправните системи - уранът, който си се разпада без да му се действа допълнително, в друга система е подвижен, и тук се налага отношението на движение на отправните системи (по-горе), което не е резултат на някакво взаимодействие и не води до въздействие. Така че е коректно да се говори, че "параметъра зависи от скоростта", а не че "движението променя". Кратко казано, движението е характеристика на промените, но то не може да създава промени. Само материята е тази, която създава промените. Да добавя само и количественият израз за времето на полуразпад, как зависи от скоростта. Ако законът за радиоактивният разпад напишем във формата то периодът на полуразпад ще бъде където V е скоростта с която уранът се движи спрямо измервателната апаратура. Вижда се, че когато скоростта му клони към тази на светлината, периодът клони към безкрайност, т.е. той спира да се разпада. А при скорост нула се разпада както по класическите учебници.

Ами това е част от условието на оригиналната задача: единият си стои на земята, другият тръгва да лети, лети до някъде (за удобство това някъде го беежим със Сириус, ако искаш сложи нещо друго), и се връща. Аз в случая съм само вестоносецът. Причината е очевидна - задачата не е формулирана до край, набляга се само на някакъв аспект, но се пропуска важна част - която аз съм описал. Пак да се повторя. Моят пример показва, че задачата не може да е симетрична - няма как да се получи еднаква степен на подмладяване. А останалата част - смяната на отправната система - показва точно защо този парадокс няма място. Повтарям, умишлено прескачам тази част от задачата. Тя не е интересна и много хора само ще се объркат като се гмурнат в нея. Чисто педагогически това няма да донесе разбиране за повечето участници-неспециалисти тук. Затова ще трябва да го вземеш на вяра, както и съветва темата която омазваме Важното е това което сочи примера - всеки ще изживее различно собствено време до срещата, със всички последствия от това. Това е резултатът. P.S. Ще опиша качествено какво се случва при смяна на системата. За земният близнак, който не сменя системата, всичко е ясно: летящият остарява по-бавно и на отиване, и на връщане, защото в отправната система на земята той се движи с една и съща по величина скорост. За подвижният обаче нещата са по-сложни. Забавеното остаряване на движещият се земен близнак може да се разглежда като форма на относителност на едновременността. Тоест два часовника в системата на земният близнак, единият в точката на летящият, другата в точката на земният, които са синхронни в системата на земният близнак, няма да са синхронни в системата на летящият близнак. При това тук са важни два ефекта. Относителността на едновременността зависи от посоката на скоростта (не само от величината), и при отдалечаване от земният близнак неговият часовник ще е с по-малка стойност (изостанал) от общото време на летящият близнак, ще има по-малка стойност (това е важното). Както виждаш, това е точно забавяне на времето на земният близнак спрямо общото време на летящият. Когато летящият обръща посоката, нещата се променят. Той поада в нова отправна система, на която часовниците не съвпадат със показанията на предишната. Тоест докато в предишната система часовникът на земният близнак е изоставал от общото време на летящият близнак, сега, при смяна на посоката, относителността на едновременността се обръща по знак, и в новата система часовникът на земният близнак ще има не по-малка стойност (както в предишната система), а по-висока стойност от общото време на летящият. Тоест в новата система той ще бъде по-възрастен, според сверените в нея часовници (докато в предишната система беше по-млад). И от тук до срещата той ще продължава да остарява но по-бавно (защото се движи, time dilation), и сметките показват, че до момента на срещата той ще си остане по-възрастен от летящият. И пак се получава това което скицирах с числата - за земният близнак ще измине по-голямо време от колкото за летящият. Смяната на отправната система само премахва парадокса че всеки трябва да е по-млад от другият - не, земният ще бъде по-стар. Всичко това е само качествено описание, конкретното прилагане на законите на СТО ще донесе и точните числа. Правил съм го това неколкократно, всеки който има желание може да го повтори по горното описание.