scaner

А кой е казал че в тази система лъчът трябва да е вертикален? Аз непрекъснато повтарям, че той е такъв само в системата на ракетата. Ма ти не четеш а само се тръшкаш.

Тц. Пропускаш, че в системата на ракетата тя не се мести ни наляво, ни на дясно. Стои неподвижна. И лъчът излъчен вертикално в тази система ще я нацели. Ти продължаваш да не правиш раззлика, че лъчът сключва различен ъгъл в различни системи. И това е по причина относителното движение, а не някаква предварителна нагласа Щом лъчът в системата на източика нацелва ракетата и сключва един ъгъл с вертикалата, в системата на ракетата пак ще я нацелва, но ще сключва друг ъгъл с вертикалата. Без някой да се грижи да нагласява този ъгъл в тая система, величината му е следствие от всички останали обстоятелства. Нема мърдане тука. Много си задръстен. Поученията свършиха.

Вече десет пъти повторих: в системата на ракетата (което значи тази ракета да е избрана за стационарна) лъчът е вертикален. В други системи (съответно избрани за стационарни) е друг. Що се въртуиш така малоумно в кръг?

Знае, естествено. В системата на лазера, която е избрана за стационарна, се движи ракетата - по дефиниция. Ти като че ли падаш от небето. Ъгълът автоматически е нула в системата на ракетата. И това е следствие, както показах по-горе. От фундаментални физически положения. Ще трябва да го поемеш, нема мърдане

Е ти какво, опитваш се да променяш базови положения във фииката, за да се получат парадокси в нея? Кой ще ти позволи? Имаш право да се съгласиш с общоприетите положения, или да не се съгласиш. Тогава просто трябва да си затраеш, а не да се жалваш тука. Намерих го. В системата на лазера ъгълът който се сключва с вертикалата е sin(x)=v/c, където v е скоростта на ракетата, с - скоростта на светлината. Нали знаеш, на тъпа кратуна тъп кол. Не ми трябва чертеж, триъгълника който сключва лазера, ракетата и вертикалата ти го нарисува много пъти. Ако трябва и аз да ти го рисувам, диагнозата става много лоша... Гледай си твоя чертеж, ако ти трябва. Ще ти трябва, за да усвояваш аберацията и нейните изненади. На мен не ми трябва, аз това съм го минал отдавна.

Лъчът МОЖЕ да уцели във всички отправни системи, щом като в една уцелва. Ти обаче не можеш да разбереш защо и как това се случва. Проблемът е твой, не на физиката. Парадокса се е загнездил в главатата ти. Това е базово условие във физиката, за да няма парадокси: събитията са първични, отправните системи само ги отразяват. Щом имаме събитие "излъчване от лазер", то ще се случи във всички отправни системи. Щом имаме събитие "попадение в ракетата", то също ще се случи във всички отправни системи, без изключение. Защото отправните системи само описват случилите се събития, те не могат да ги създадат или скрият. Ако някой си въобразява противното, да ходи да се лекува или беси. Следователно, след като в една отправна система - на източника - успяваме да нацелим ракетата, тя ще бъде нацелена и в собствената си система. Тук не може да има дискусия. А това че тези базови положения ти се струват локуми - ми толкова ти е багажа. Тук не мога да ти помогна. Това в системата на източника. Лъчът е под ъгъл. Ъгълът, който сключва лъчът с вертикалата към ракетата трябва да бъде sin(x)=v/c. Може. Тъй като в тази система лъчът е излъчен отвесно. И това е следва от условиетo: в момента на излъчване ракетата и източникът са били на координати X=X'=0, в момента на попадение (защото такова събитие трябва да има задължително по условие) ракетата е пак на координата Х'=0. Тоест имаме следствие - лъчът в системата на ракетата се движи вертикално. И попада задължително. Ти просто не мислиш, а пак си пуснал пак грамофона. Нищо ли не научи от участието си в тоя форум?

Ти май не четеш изобщо. Нали го реших? В системата на ракетата лъчът ще дойде вертикално. И обясних защо. Но щом ти хрумнат такива "парадокси" за клаасическата физика, явно си прегрял и трябва да вземаш мерки...

Тук имаме физика, не лотария. Физиката казва, че ако ракетата е уцелена в една отправна система, то тя е уцелена във всички отправни системи. Отделен е въпросът на какви координати и моменти във всяка отправвна система е уцелена, както и под какъв ъгъл е дошъл лъча към целта - това са относителни неща. От гледна точка на източника, ракетата се движи. Класическата физика (СТО съвпада с нея в случая по всички паараметри) съвсем елементарно съставя едно уравнение с едно неизвестно, и намира каквото и е нужно. СТО получава същият отговор. Но Младенов не може да се оправи, щото както става известно, класическата физика му е като мътеница. До знанията за пети клас още много години ще драпаш, като гледам Но пробвай, всичко с опит се постига. Тва е положението.

Е, значи сега ще решаваме задача за пети клас. И?

На какво да направя чертеж? Аз да не съм бунак като тебе да се заривам с безсмислени чертежи и да не мога да схвана елементарни неща? Няколко пъти вече срещам подобен феномен - човека не разбира физика, почва да рисува картинки, усложнява ги безобразно и се фрустрира напълно в края на крайщата. Не е това пътят. Научи се да мислиш. Не ти трябват чертежи, физиката е много проста в случая. Ако толкова ти трябват картинки, пълно е.

За какво ти е чертеж? Елементарна задача за триангулация на подвижна цел. Не си ли стрелял в казармата по движещи се цели? Науката е същата Тебе ти е заседнало в мозъка някакво абсолютно движение, което в живота на тази вселена няма абсолютно никакво значение. И без него всичко си цъка

Не мислиш ли, че е по-лесно да си научиш уроците, вместо да се тръшкаш и да откриваш топлата вода по трудния начин? Star aberration

Човечре, ти от дума не разбираш ли? Ти ни демонстрираш относителността на ъгъла. В случая това е същото като относителността на посоката: значи щом от стационарната система подвижната се движи наляво, то от подвижната стационарната ще се движи надясно. Същото е - две величини, различни в различните системи. Няма проблем в системата на станцията да излъчиш лъч, който е вертикален. Тогава в системата на ракетата той ще е под ъгъл. Това, че не уцелва ракетата, е поради обстоятелствеността. Важното в случая е следното: във всяка система ъгълът, под който се движи лъча е различен. Какъв е, зависи от обстоятелствата. Правилото е просто: когато източника се движи към наблюдателя, ъгълът в системата на наблюдателя става по-близък към оста от колкото е същият ъгъл в системата на източника. Ако в системата на източнника е 90 градуса (вертикален), в системата на наблюдателя ще е примерно 70 градуса и "свит" по посока движението на източника. Ако в системата на източника е 45 градуса по посока движението, наблюдателят ще наблюдава примерно 30 градуса, ако източникът се движи към него. И примерно 55 градуса, ако източника се отдалечава. Всичко това е поради взаимното движение на източника и наблюдателя: скоростта им на относително движение търпи векторна сума със вектора на светлината, и наблюдателят наблюдава този нов вектор, който вече има друга посока, сключва друг ъгъл. Никаква връзка каква е ролята, стационарен или подвижен. Зависи обстоятелствеността между източника и наблюдателя, т.е. в коя система е източника и коя наблюдателя. Ако във всяка сложиш и по един източник, картинката става съвсем симетрична. И моля ти се, не се изказвай за СТО по неща за които си нямаш понятие Това че ти не можеш да определиш нещо си означава точно същото - ти не можеш да определиш нещо си. Естествено че не се знае кой е в покой. Там покой и движение също са само етикети. И там имаме принцип на относителността, който на практика съвпада с този на СТО. Пълна двойка по класическа физика до тука.

Там вероятно е същата бъркотия и непоследователност в разсъжденията, които демонстрираш навсякъде. Защо да си го причинявам?

Ми ти предположи нещо за квантовото ниво. Май както обикновено си халюцинирал, нали?

Всичко това барабар с квантовото ниво хората са го обяснили и разбрали как се случва още през 1729 г.

Като начало забрави лоренцовите трансформации. Едно че в случая не ги прилагаш и не получаваш нищо, две ефекта е наличен и в класическата физика. Опитай се да си насочиш мислите към нещо познато, за да схванеш в какви яйца си се насадил. Прав съм, защото като приемеш ракетата за стационарна, ще схванеш, че лъчът в нейната система има друг ъгъл - движи се перпендикулярно надолу към ракетата. И това е очевидно: когато ракетата и станцията са съвпадали с точка Х=Х'=0, в системата на ракетата станцията е изстреляла лъч който не търпи отклонения и попада вертикално в ракетата на същата координата Х'=0. Станцията обаче е пуснала лъчът под наклон, за да компенсира преносната скорост с която тя се премества (или все едно, ракетата се мести в нейната система), за да излезе векторната сума. Ъглите са различни в двете системи, и всичко е супер. Ъгълът също е относителна величина. Когато осъзнаеш кое как става тука, тогава намесвай СТО и лоренцови трансформации. При нея просто разликата в ъглите е леееееко по-различна, ама съвсем леко, пренебрежимо (поради скъсяванията на рамената, чрез които се смятат ъглите). Като се научиш как се смята в класическата физика, ще се научиш и в СТО. Така че се съсредоточи да постигнеш някакво разбиране за класическата физика като начало.

Само че в системата на станцията този лъч се движи в случая вертикално. Това е резултат от "звездната аберация". Тук освен всичко имаш и векторна сума на скоростта на светлината и скоростта на източника/наблюдателя, и всичко става ток и жица. Просто се запознай със звездната аберация, преди пак да се тръшкаш. Става скучно. Светлината е независима от източника дотолкова, доколкото нейната скорост (по величина) не зависи от неговата. Но посоката и на разпространение, т.е. направлението на вектора на скоростта зависи от източника.

Предполагаме, че положителната посока на оста Х е надясно, и движението става по нея. Значи ако обозначим координатите на ракетата и станцията с Х=0 в началният момент, лъчът ще търпи някакво преместване в положителна посока по оста Х. Запомни това. Чудесно. Значи лазерният лъч ще попадне в ракетата чак когато тя извърви хоризонталният участък, 0.56с. Нали? Проблемът ти е, че си нарисусал калпаво чертежа. Погледът от ракетата ще бъде следният: станцията ще се движи наляво на чертежа, а лъчът ще е наклонен от източника отново надясно от вертикалата. Представи си го, елементарно става. Съображението го споменах по-горе: лъчът след време изминава ненулево разстояние по попожителната посока на оста Х според първият чертеж спрямо станцията, трябва да го направи и според вторият. Така след време лъчът ще попадне автоматично в ракетата, когато станцията се измести достатъчно наляво. И тогава няма да има парадокс. Защото в момента има парадокс дори според класическата физика. Защото и там кой е стационарен и кой подвижен е относителен избор, поради галилеевият принцип на относителността Виждаме, причина за парадокса е калпав чертеж, Така както в другата тема причината за парадокса също беше калпав чертеж, "елипса". Направо да ти се ненаачуди човек защо изобщо не ги мислиш нещата... Тук има друг "парадокс": че и в СТО, и в класическата физика, ъглите в двете ситуации ще са различни. За налюдателя при източника ъгълът, който сключва лъчът с вертикалата (към траекторията на ракетата) ще е по-малък от същият ъгъл, който ще се наблюдава от ракетата (сключен с вертикалата към траектотията на станцията). Но това е отдавна наблюдаван ефект Нарича се "звездна аберация".

Ти май дори не разбра как те изиграх Ей ТУК, накрая, с кординатите на сферичен фронт, от които ти дадох само подбрана част, съвпадаща с дадените при лоренцовата трансформация. Примерът ми беше на база класическа физика, никакви лоренцови трансформации. Независимо, че е невъзможно да се намери някаква разлика от резултата при лоренцовите трансформации, ти продължаваш да се оправдаваш с лоренцовата треансформация (която липсва!), тя била ти виновна. Не, задръстеното ти мислене е виновно. СЛед като обвиняваш, че класическата физика имала нехомогенно време, и че светлиннният фронт при нея (от който са данните и е сферичен) не бил сферичен. Бъкел от физика не разбираш, ясно е вече за всички. Лиших те от всякакви възможни аргументи. Схвана ли сега колко никакви са ти знанията? Във всеки. Постарай се да изчислиш в момента t'=21/8 къде ще е светлинният лъч в положително направление по Х' (за да го сравниш с отрицателното, където вече имаш стойността). С изненада ще разбереш, че е на координата X'=+21c/8, точно симетрично спрямо точката на излъчване. Елипса, ама през крив макарон Светлинният фронт се определя от точките до които е достигнала светлината в един и същи момент t'. Ти си сметнал няколко произволни точки в различни моменти, те не вършат никаква работа в този вид.

Именно, гледам координатите. От това гледане правя следните изводи: а) скоростта на светлината във всички посоки е еднаква и в подвижната система. Това идва пряко от твоите данни, вече обсъждахме; б) по условие всички лъчи тръгват едновременно от една точка. в) след като имаме изпълнени горните условия а) и б), то след фиксиран интервал всички лъчи ще са еднакво отдалечени от тази точка. Геометричното място на такива лъчи е сфера. Лоренцовата трансформация ни е нужна само на първият етап. От там нататък, имаш просто физика. Ти схвана ли как си се минал с "нехомогенното врее", или още трябва да ти дрънкам канчето?

Ти получаваш че събитията, свързани със светлинната сфера, се случват на разни места и в различни моменти. Това е съвсем естествено, след като тя се разширява във времето. Ей по-горе ти показах уловката в която попадаш, и би трябвало да осъзнаеш, че няма проблем да е така както се получава. Не, не получаваш такъв отговор. Това си е твоя рожба от нехомогенното време. И ти не можеш да излезеш от този коловоз, пречупваш всичко през него, и естествено, няма да ти се получи... По-долу прави разлика между време и момент. Във стационарната система фронтът първо минава в момент 0.75 през координати Х=+-0.75с, после в момент 1 минава през координати +-1с, после минава в момент 5.25 през координати +-5.25с. и така нататък във времето. Тоест и (0.75,0.75с), и (0.75,-0.75с), и (5.75,5.75с) са все събития случили се върху светлинният фронт. Трансформирайки събитието (1,1с), ти получаваш, че в другата система то се случва на (5.57,5.75с), а събитието (1,-1с) се случва на (0.75, -0.75с). Тоест имаме събития пак свързани със светлиният фронт, просто не се случват едновременно. Наблюдателят пак ще наблюдава фронта да минава през координата -0.75с, после през -1с, после през -5.75с, същото и в другата посока. Това е относителността на едновременността. А формата на светлинният фронт в подвижната система е ясна, след като скоростта е еднаква и лъчите тръгват едновременно, те ще описват сфера. Тук изобщо никой не подценява единното време, то е по дефолт, всяка система си го има, това е параметърът t и t' в трансформациите. Без единно време този параметър се обезсмисля, не можеш да напишеш физически закон.

Къде видя елипса? Погледни обяснението най-накрая Кой е казал, че това е подвижна система? Не казах ли временно да забравиш, че има други системи изобщо? Това не е собствено време, а е моментът на случване на събитията. Или ти си представяш, че всички събития трябва да се случват едновременно? Аз не мога да пиша сега, а ти да ми отговориш по-късно, например? След като това са моментите на събитията, пак питам - за какво нехомогенно време става въпрос? Казах ти за забравиш лоренцови трансформации и подвижни системи. Тази система каквато и да е била в предишно разглеждане, сега и слагаме етикет "стационарна". Имаш физика в една инерциална система. Способен ли си на база дадената информация и известните физически закони да предскажеш формата на светлинният фронт или не? Не се оправдавай със СТО - аз пък си мисля, че това е отправна система в класическата физика А тука няма ли? Как съдиш, че тук няма общо време, от дадените данни? Нима не е възможно горното да се описва с класическата физика? Ха сега, опитай се да преосмислиш какво те питам, ако приемеш, че описаната ситуация е от инерциална система в класическата физика. Надявам се да се усетиш какви ступори сам си си наложил... И после се върни в началото и помисли пак. Данните които ти давам са просто една извадка от повече данни. Например наблюдателят в стационарната система е измерил следното за светлинният фронт: 1) в момент време t=0.25 s светлинният фронт е на координати X1=+0.25c и X2=-0.25c; 2) в момент време t=0.75 s светлинният фронт е на координати X1=+0.75c и X2=-0.75c; 3) в момент време t=1.50 s светлинният фронт е на координати X1=+1.50c и X2=-1.50c; 4) в момент време t=3.25 s светлинният фронт е на координати X1=+3.25c и X2=-3.25c; 5) в момент време t=5.75 s светлинният фронт е на координати X1=+5.75c и X2=-5.75c; Както виждаш, данните описват симетрично разпространение на светлината в двете посоки по Х с една и съща скорост, един вид, разширение на сферичен фронт. Аз обаче съм ти дал само една извадка от тах: едно измерване от вторият ред, и едно измерване от петият ред. И ти с цялата си "гениалност" от това правиш извод за "нехомогенно време", след като то по подразбиране си е съвсем хомогенно? Виждаш ло как страшно се излагаш, след като си изкючил мисленето? Предразсъдъците не ти дават възможност изобщо да се ориентираш в обстановката...

Забрави СТО. Видно е, че не си я разбрал, а заместваш смисъла с някакви предрасъдъци. Стационарната и подвижната системи са абсолютно взаимозаменяеми. Това по първият принцип. Което е въплътено и в Лоренцовите трансформации - те са еднакви в двете посоки, само със смяна знака на посоката на скоростта, от чисто геометрически съображения. Така че каквото си въобразиш за времето в "подвижната" система, то е валидно и за времето в стационарната, както и обратното. А в стационарната времето няма никакви нееднородности. От тук веднага се вижда глупостта на "нехомогенното време". Аз многократно ти подсказах, че ти бъркаш "време" с "момент". Съвсем естествено е събитията да си имат собствен момент, и тъй като се случват в различни пространствени точки, нищо не пречи моментите им на случване в тези точки да са различни. Това е като "влака пристигна в София в 12:00 час" и "Самолетът кацна в Лондон в 0:10 часа" Никой не протестира че времето било нехомогенно (каквото и да значи това), това е естественият ход на нещата. Айде стига глупости. Заключения се правят когато имаш аргументи. А ти всичко си си измислил, без никаква връзка с действителността. Така "значи" не работи. Зависела от нейната роля. А като спрем да я разглеждаме като неподвижна, и я обявим сега пък за стационарна щото така ни е по-удобно (по първият принцип), времето от къде разбира че трябва да се хомогенизира? Простотия до шия, не усещаш ли? И защо не се опитваш изобщо да мислиш, това ми е най-чудното тука... Разбира се че задачата е нерешима. Нито едно от тези събития не лежи на светлинен фронт Ти още не си рабрал базови неща - ЛТ преобразуват събития, а не всички събития са такива от светлинен фронт. Като преобразуваш небивалици, естествено е да не намериш решение. Иска се малко мисъл тук. Не става само със заместване във формулите, многократно съм го казал. Виждам че силно се затрудняваш в базовите неща. Затова ти предложих по-прост подход - да опростиш мисленето си и да отговориш на подчертаните въпроси които ти задаавам ТУК.

Защо? Всяка система си има наблюдатели, неподвижни в нея, нали без такива системата за координати и отчитане на време се обезсмисля? А подвижната система по физическите си закони с нищо не се отличава от стационарната, така че разглеждайки подвижната система, ние обсъждаме същите физически закони, приложени в обстоятелствеността, която цари в тази система - тоест при различни координати на събития. Други разлики всъщност няма. "Продвижна" в случая е етикет, прикачен за удобство за конкретни анализи, нищо повече.