scaner

Ето ТУК доста добре и подробно се описва как магнитното поле следва от скъсяването на разстоянията. Когато един феномен като магнитното поле произлезе като артефакт от някакво явление не само качествено, но и количествено се впише коректно в електродинамиката, както в случая. това си е чиста наука. А вие му викате някак си вероятно от неграмотност най-вече. Нямам друго обяснение, а и вие нямате други аргументи С други думи - гроздето е кисело, както казва наародът.

Индиректно са потвърдени, защото всички проверими резултати предсказани от тях са потвърдени. Това е единственият критерии дали нещо е вярно. Е, това че не ви стигат знанията, си е само ваш проблем Лекува се, с повечко четене като начало. В линка дето ви пратих, има препратки точно по този въпрос.

Тъпако, лоренцовите трансформации преобразуват координатите на събитие - мястото и момента. Тука ги нямаш двете, значи нямаш лоренцови трансформации. Факт! Тук вече използваш резултат, получен от определени събития - скъсяването на дължините. И използвайки това скъсяване, ти индиректно демонстрираш свойствата на лоренцовите трансформации. Но това не са самите трансформации, а ползването на техен продукт. Разликата е от небето до земята. Деленето точно ни показва каква е връзката между дължината в неподвижата система и дължината в подвижната. Но трансформации в случая няма. То бива тъпизми, ама такова чудо като твоето никъде няма...

Греши този източнник, който набеждава че Айнщайн правил нещо, което обаче той не е правил. Тоест твоята тъпа и безмозъчна интерпретация. И ако осъзнаеш, че Айнщайн е съкратил сметките, приложил е ЛТ за конкретен случай, получил е скъсяване на дължината и го използва в ситуация в която има право да го ползва, а не че това е самата ЛТ, може много неща да ти просветнат. Аз нали казах, предразсъдъците са огромна спирачка пред мисленето. И ти сега ни го демонстрираш.

Но и не го опровергава. От друга страна обаче, скъсяването на дължините обяснява произхода на магнитното поле, така че вече имаме индиректно потвърждение Младенов, гледат се всички експерименти които потвърждават или опровергават нещо си. Ненаправените експерименти в случая нямат значение, защото няма резултат от тях. Малко логика се иска все пак. Така че за случая, след като нямаме експерименти, които да опровергават постулатите, можем да ги считаме за верни в кръга условия, проверени от експериментите.

Ако имаше капка мозък в тиквата си, щеше да опиташ да разбереш защо има разминаване. Осмисляш определението за обратна трансформация, извеждаш си ги - елементарно е, и после почваш да си биеш главата в стената защо си нарочил че Айнщайн прави изобщо нещо в тая посока, та пляскаш несвързани с темата цитати навсякъде. Но за това се изисква капка, а ако няма,не може да ти се помогне.

Ето за отскок.

Всички експерименти, които потвърждават постулатите на СТО и техните следствия. Защото ЛТ са логическо следствие от тези постулати. Отваряте Уикипедията или друг ресурс и четете списъците с такива експерименти. Има достатъчно.

Напротив. ЛТ следват от всички експерименти, които подкрепят двата основни принципа на СТО и техните следствия. А математиката е език, на който физиката се изразява. Тоест чрез ЛТ физиката изразява важни черти на реалността. Тука нема мърдане.

Естествено. Но когато физиката за удобство използва математическият апарат на координатните системи например, тя се възползва и от всички хубавини които носи този апарат. В случая това са координатните трансформации. И това, че следствията от тези хубавини се потвърждават от експеримента сочи, че моделът е много добър и не може да има човек претенции към него - освен ако хептен не го разбира

И аз не знам защо се хабиш да пишеш цитати, които нямат съвсем нищо общо с обратнните трансформации. А че си глупак, отдавна е ясно. Единствен ти не подозираш мащаба какъв е... Виж сега, сам казваш: "Нека се забележи, обаче, че това е правата Лоренцова трансформация, която преобразува стационарни координати към подвижни. В задачата се пита каква е обратната Лоренцова трансформация, която преобразува подвижни координати към стационарни." Това по повод, че имаме координатите x,t ("стационарните") и получаваме координатите x',t' ("подвижните"). Е, обратните трансформации са как от дадени x',t' се получават x,t. Още в трети клас трябва да ти се е оформила абстракцията, че в случая имаш връзка, уравнение или система от уравнения, които изразяват x',t' чрез x,t, и трябва да решиш това уравнение или система уравнения, за да получиш обратната връзка. Един вид от функцията y=fun(x) да обърнеш нещата и да изразиш x = FUN(y). Това са ви образовали в началното училище как се прави. Ти ако си го пропуснал, не съм ти виновен аз. Ей ти уравненията x' = γ(x-vt) t' = γ(t-vx/c.c) и трябва да се решат относно x,t. Не можеш? Е от цялото тръшкане до сега е ясно, че ти липсват първите седем години математическо образование... А това вече е невъзвратимо. Майна, продължавай обаче да се тръшкаш, то с тръшкане уравненията сами няма да се решат.

Ами защо трябва да е дадена? Всеки средно интелигентен човек трябва да може да съобрази как да си я получи. И аз няколко пъти ти го написах в прав текст. Това е "подлото" в статията на Айнщайн - тя е писана за умни хора, които междинните сметки си ги съобразяват на ум. Иначе щеше да стане не 30 страници а 300. От този пример нищо не може да се заключи за никаква трансформация. Когато прилагаш лоренцовата трансформация за конкретни условия, и получаваш например скъсената дължина, ти губиш входната информация. Един вид, ако а=3,в=4 по условие, то сумата а+в=7. Но от сумата 7 не можеш да сметнеш еднозначно а и в. Същото се случва във всички примери, при които ЛТ се използва, и по тази причина те не са интересни във връзка обратни трансформации - тях вече ги няяма в резултата. Ей на Уикипедията: ЦЪК. Казано е в прав текст: "the Lorentz transformations are a one-parameter family of linear transformations from a coordinate frame in spacetime to another frame that moves at a constant velocity (the parameter) relative to the former. The respective inverse transformation is then parametrized by the negative of this velocity." демек това дето ти го набивам в канчето. Ти просто не си наясно това дето го четеш и цитираш за какво е. Видял си формули, и айде юруш. Не става така.

Това не е лоренцова трансформация - ни права, ни обратна. И пет пъти да го цитираш, все тая. Това също не е лоренцова трансформация. Ни права, ни обратна. Това е резултат от прилагане след достатъчно много сметки, а не първосигнално заместване, както си въобразяваш. Никой няма да вземе да прави произволни замествания, не следващи от никъде. Не. Няма обратни трансформации тука. Тук има скъсяване на дължини в резултат на прилагането на трансформациите в частен случаай, в което ти вече се провали - получаваше удължаване А конкретно при Айнщайн многото междинни сметки до този резултат просто липсват, и това те подвежда чисто механично да делиш без някакъв смисъл. Търси смисъл във всяко действие, ако не го намираш, проблемът е при тебе, не у Айнщайн - не ти достига пипето за да възпроизведеш неждинните сметки. Очевадно нямаш нужният интелект да четеш Айнщайн. В своята статия той дава нещата вече обработени, предполагайки че го четат разбиращи хора, а не недоучили младеновци... Затова и си въобразяваш какво ли не. Няма произволни деления, умножения и други действия, всичко следва много стегнато и логично. И тази стегнатост не е за недоучили. Младенов, трансформациите са дадени. Обратните трансформации се получават от тях, като изразиш променливите x,t чрез x',t', елементарна система от две уравнения с две неизвестни. Направи го. Смисълът на обратните е точно този - като са дадени x',t' да се получи x,t. Няма никакъв произвол тука, делял някой на нещо, ти се било привидяло. Ти че си прост, прост си, ама правиш Айнщайн по-прост и от тебе. Айде стегни се. Не става стръшкане тая работа.

Човече, научи се да четеш! Лоренцовата трансформация е дадена готова в началото на страницата. А това надолу е пример, който да визуализира някакво нейно частно проявление. Което за нашият случай е напълно излишно. Ти се замотаваш в един частен пример и губиш смисъла тотално. Обсних ти какво е обратна трансформация по-горе. Мисли бе, не ме засипвай с безсмислени цитати. Аз това съм го чел сто пъти преди ти да си осъзнал за какво става дума. А вече, ако не намираш нищо за разбиране, ми плъзгай се по пързалката, нема спирачки за простотията.

Ккаквото и да ти отговоря, ще си обикаляш в твоя порочен кръг, щото просто толкова можеш. Каквото е трябвало, съм казал, и съм дал нужните препратки. За останалото е нужна поне минимална интелигентност.

Точката е ясна - определя се от мястото дето се пресичат рамената. А при Лауе просто варианта на чертежа е друг, няма никакво значение: когато разглеждаме очакваната ос на въртене, и двата чертежа са взаимозаменяеми. Реално посоките на напречните сили нямат значение, стига да се компенсират моментите в системата на покой.

Няма изненади. Когато предположиш, че наблюдаемата област по някаква невнятна причина трябва да е с еднаква температура, чак тогава получаваш някакво движение и посоки, като следствие от това невнятно предположение. Иначе няма нужда от тях.

Мъкаааа, мъка. Толкова мъка като в БГ форумите няма никъде по света.

Това няма абсолютно никакво значение за спора. Аз съм обяснил ясно какво имам пред вид. Тя и тази е мащабирана умишлено, разлика от хилядни от градуса в цветове няма как да я отличиш.

Пълна манджа с грозде, Младеенов. Преди да тълкуваш нещо, трябва да си го разбрал. А ти не си. Абе прочети нещо. Ако не схаванеш какво се получава, или ако целият свят смята че е едно, а според тебе било друго, пак го прочети. След десетото прочитане, ако още имате разногласия, може да се дискутира нещо. Ама то дори веднъж нищо не си прочел. Е не става така. В цитираният абзац е коренно различен контекста, става дума за съкращението, а не за манджата която ти се объкваш с правите и обратни трансформации. Запомни от мене следващото, ако не го разбереш просто го наизусти: Права лоренцова трансформация: x' = γ(x-vt) t' = γ(t-vx/(c.c)) Обратна лоренцова трансформация: x = γ(x'+vt') t = γ(t'+vx'/(c.c)) Не се различават по форма, защото двете системи са равноправни и взаимозаменяеми по състоянието покой/движеие. Единствената разлика е в знака пред скоростта, защото единият се движи спрямо другият по посока положителните Х, а другият спрямо първият - по посока отрицателните Х. А двете трансформации са взаимосвързани: ако от двете уравнения на правата изразиш двете променливи x,t, ще получиш обратната, както и обратно. И това пак поради равноправността. И сега си седни на буквите и си обясни, как след като лоренцовите трансформацции според твоето малоумие били мащабиращи, то и обратните са мащабиращи със същият мащаб, и най-вече след такова двойно мащабиране нищо не се променя Така че, Младенов, когато четеш книжки, старай се и да ги разбираш.

Малко образование трябва да придобиеш що е то температура и с какво се яде. Такива халюцинации не вършат работа.

Температурата не зависи от движението, поне в класическата физика. Така че няма как да се пръкне някакъв доплеров ефект, който е от първи порядък по скоростта и задължително класическата физика трябва да го предсказва

Двойка. Ти просто идея си нямаш какво представляват трансформациите... Младенов, гарантирано нито една смислена книжка не си прочел. То затова и няма от къде да ти се развие логическото мислене...

Ей йти картата на видимата вселена, дето различните температури са обозначени с различен цвят: Да е нагрята равномерно? Не, разбира се. Странно защо ти си си въобразил обратното От друга страна, това вероятно не е цялата вселена, а само видимата част от нея. Виждаш всякакви неравномерности с най-различни големини, оформени като точки, островчета, дори "континенти". Има ли някаква причина да няма и по-големи неравномерности на температурата във вселената, сравними с нашето наблюдаемо поле? Няма. Е, какво пречи ние да наблюдаваме една достатъчно мащбна неравномерност тогава?

Парадокс на лоста Самата формулировка на парадокса е подвеждаща. В СТО няма твърди тела. Прилагането на сили върху лостовете ще доведе то тяхното огъване, което също трябва да се отчита за коректното обяснение. Ако се абстрахираме от такива подробности, Макс фон Лауе дава едно направо гениално обяснение Нека да разгледаме работата извършена от силите в системата К. В тази система лостът се движи, и в точката на приложение на хоризонталната сила се извършва за единица време работа (където v е скоростта на системата К). Другата сила, , не извършва работа, защото е насочена перпендикулярно на двивжението. Следователно, енергиятa в точката на приложение на хоризонталната сила ще нараства с посочената величина. Но това означава, че масата на лоста в посочената точка също ще нараства за единица време с . Ако умножим тази величина по скоростта v ще получим промяната на импулса за единица време, . А това означава, че моментът за единица време ще нараства с , което е точно величината, която не ни достигаше (в предният коментар) за да се балансира лостовата система Това е основната идея. Макс фон Лауе разглежда нещата в по-общ вид, в своята работа "Ein Beispiel zur Dynamik der Relativitätstheorie" която за щастие я иима преведена на английски ТУК. Цялата идея за този парадокс възниква преди още да е създадена теорията на относителността. През 1901-1903 г. Траутън и Нобъл провеждат експерименти с електрически кондензатор в който се създава система от сили както в парадокса за лоста. Идеята им е била да открият движението на земята спрямо етера, разчитайки на теорията на Лоренц. Разбира се, резултатът от техните експерименти е бил нулев - те не са открили никакво завъртане на кондензатора. От там в последствие тяхната схема се превръща в тестови "парадокс" за теорията на относитеността. Самата схема търпи доста преформулировки, и сега е по-известна като "Lewis–Tolman lever paradox".