scaner

Не, не са достатъчни. Нито един от тях не противоречи на СТО. Диполната анизотропия е интерпретация чрез доплеров ефект, много добре познат в СТО. А резултатът на Ейри е неочакван само за привържениците на етера, не за СТО. Както вече казах, невежеството не расте по дърветата а ходи само по хората Отправната система спрямо която се движи земята е дефинирана именно чрез фоновата радиация. И е отправна система, не лукова глава, със всичките си атрибути и свойства, водещи до относително - спрямо нея - движение. Това че не я виждаш е проблем до тесен умствен кръгозор, не проблем на СТО. Радвай се, не си самотно изключение в този форум Така е. Особено с нагласа към параноичнни заплахи и конспиративни теории, много лесно е да се "проумяват" такива объркани идеи И копай скривалище, че като се срине СТО, ще стане страшно.

Това което е важното е, че скъсяването на дължината е логическо следствие на постулатите на теорията. Тоест ако ще има проблем с него, то той сочи проблем в постулатите. Но още първият постулат разрешава твоите съмнения - физическите закони във всяка система са еднакви, и тук няма отклонения. Тоест скъсяването принципно не може да противоречи на тази еднаквост, защото е в синхрон с нея, тъй като произлиза от нея. Може би проблемът е, че за по-незапознатият човек се скрива връзката между постулатите и това следствие. Е, решението е човека да се запознае, или да приеме резултатът на вяра Но връзката е еднозначна. Колкото за илюзорността и реалността на скъсяването, всичко опира до дефиниции. За да определиш нещо, ти следваш предварително определени правила. Има такива правила за измерването на дължини: дължината на обект се определя като дистанцията от положенията на крайните му точки, определени в един и същи момент от време. Тоест измерването по това правило се счита за обективно и реално, не за илюзорно, резултатът се приема за реален. От тук нататък, всеки който мери по това правило, ще измерва реална величина. Е, скъсяването е логическо следствие точно от прилагането на това правило. Сега, дали ще наречеш скъсяването илюзорно, с това само ще поставиш под съмнение процедурата с която измерваш дължини. Хубаво, създай друга, която не води до илюзорнни резултати (каквото и да значи това), и виж какви ще са дължините според нея. От това на теорията нищо няма да и стане, защото ти се нагърбваш с проблемите и си изкривяваш общоприетата методика.

Виж сега, преди да говориш за парадокси, трябва да се научиш да мислиш логично. Наприммер, за да твърдиш, че нещо е парадокс, ти трябва да си докарал вътрешно противоречие на законите на теорията. А в случая ти си нарисувал някакви картинки как на тебе ти се струвало че трябвало да бъде, без никаква намеса на физическите закони, и твърдиш че имало парадокс? Да, има, само че не в СТО, а в твоите представи за нея. И верно е, няма да изчезне, защото с това дървено поведение, да не четеш и да не осмисляш грешките си, нищо няма да се промени.

А кое противоречи на това твърдение? Остави халюцинациите настрана.

Ами защото няма други аргументи срещу СТО, освен неразбирането си. Чакай, и то не е аргумент

Никога не е доказано директно, че на слънцето стават термоядрени реакции. Ма на, всичко се върти около тази теория. Защо ли? Защото индиректните доказателства имат огромна сила, когато са всеобхватни. Използва се абдуктивната логика: ако нещо изглежда като патица, плува като патица и квака като патица, то най-вероятно е именно патица. Същото е и при СТО. След като всичките следствия които са доказани са неразривно свързани със скъсяването, то и съсяването е доказано чрез тях. Индиректните доказателства са напълно валидни, колкото и да се тръшкаш.

Младенов, знам че не си запознат с нужната фактология, а чичо Гугъл не я дава на незапознатите Затова те са принудени да вярват, за разлика от запознатите, които знаят. Прави разлика между директно и индиректно доказателство. Скъсяването е индиректно доказано, не е доказано директно. Ще ти приведа един цитат, няма да ти казвам от къде е: "Аt this timе thеre аrе nо dirесt tеsts оf lеngth cоntrасtiоn, as mеаsuring thе length of a mоving оbjeсt to the prесisiоn required has not bееn fеаsible. Thеrе is, hоwever, a demonstration that it occurs: А currеnt-саrrying wirе is obsеrvеd to bе electrically nеutrаl in its rеst frame, and a nеаrby charged раrticle at rest in that frame is unaffected by the current. А nеаrby charged pаrticle thаt is mоving раrallel tо the wire, however, is subjесt to a magnetic fоrce thаt is rеlаted to its spееd relative to the wire. If one considers the situation in the rest frаmе of a chаrge mоving with the drift vеlоcity of the еlеctrons in the wire, the fоrсе is purеly electrostatic due to the different length contractions of the positive and negative charges in the wire (the former are fixed relative to the wire, while the latter are mobile with drift velocities of a few mm per second). This approach gives the correct quantitative value of the magnetic force in the wire frame. This is discussed in more detail in: Purcel, Electricity and Magnetizm. It is rather remarkable that rеlаtivistic еffеcts for such а tiny vеlоcity explain the enormous magnetic forces we observe."

Поредната глупост. Човече, събуди се. Ти изобразяваш нещо в системата на земята. Излъчването на светлината е събитие, което в тази система има конкретно място, което не се променя с времето. А третата картинка нарушава това правило. Как си представяш, гръмва бомба на площад Народмо Събрание в София, и както е по картинката, мястото на гърмежа да се мести до Пловдив например? Глупости, нали? Ми на, кой е глупакът който е нарисувал тези глупости? Огледай се в огледалото.

Ами неговото е следствие от една потвърдена теория, докато твоите фантазии нямат никва реална основа. Ти дори не влагаш някакъв смисъл в понятието "увличане". Ей на, твърдиш че светлината в ЛИГО се увличала (?!?). Ами ако приемеш (просто така, за спорта) че не се увлича, ще се променни ли нещо в поведението и? Не, нищо няма да се промени, според физиката. Тоест понятието "увличане" е напълно безсмислено, лишено от съдържание. Усещаш ли капана в който се нахака? Но самият факт че бръщолевиш такива врели некипели сочи, че не друг, а определено ти си този който си фантазира.

Стига бе, ти почваш да се гавриш с него

Виж сега, параноята трябва да бъде лекувана. Като я оставяш така да избуява, почват всякакви неща да ти се привиждат. За справка, хумореските ти по темата Тц, не съм с други никове. Нямам необходимост от това.

Както и предположих в началото, не си разбрал основните правила, по които се изграждат аксиииомите. Първо правило - произволно твърдение все още не е аксиома. Трябва да има и други характеристики Така че дерзай. И не забравяй, не трябва да има наблюдения и експерименти които да я опровергават. Но виж, че ти си задръстено и тъпо парче, е доста по-близко до аксиома. Това до сега май няма изключения...

Ай стига с тея рибарски похвати Не си поумнял колкото и да се тръшкаш.

Ех, пуста немощ, като се опитваш да се аргументираш, да го правиш с глупави изказвания... Тя неграмотността не расте в гората, а ходи по хората де.

Младенов, колко пъти съм ти казал, че търсенето в интернет на неща, дето не ги разбираш, е контрапродуктивно и в общият случай води към провал? ЦЪК: "An axiom, postulate or assumption is a statement that is taken to be true, to serve as a premise or starting point for further reasoning and arguments. The word comes from the Greek axíōma (ἀξίωμα) 'that which is thought worthy or fit' or 'that which commends itself as evident"

Точно обратното. Но се иска пипе за да се разбере

Лекувай се. Или учи основите на физиката, ама е по-трудно... Всички, абсолютно всички постановки на СТО, които могат да бъдат потвърдени с достъпните технически средства, са потвърдени. Тъй като скъсяването е неразривно свързано с тях, то е потвърдено индиректно. Просто като се усъвършенства техниката, ще видим какво ще покаже и то при директно измерване. Младенов, гледат се извършениете експерименти и техните резултати. Неизвършените нямат никакъв принос и не са аргумент. Но пак да те посъветвам, лекувай се.

Само че в реалността не е такава. Ако беше така, скоростта на светлината щеше да се сумира по класическият закон, или казано просто, да зависи от скоростта на източника. А всички експерименти опровергават това. Така че, Младенов, това е просто болно бълнуване. Тоест представата ти не отразява реалното положение на нещата. P.S. То за това и няма пълно увличане

Ламинарността на потока може да бъде оценена и измерена и контролирана, както и нейното влияние на крайният резултат. Всичко това се включва в оценката на точността на резултата. И в нашият случай, трябва да имаме грешка 2 пъти (200%) за да се сбърка частично с пълно увличане. Такива експерименти не се правят Няма такива случаи, грешката във всяка публикация се докладва, оценена е, и където и да бръкнеш, е някакви единични проценти. Ето например ТУК една съвременна статия за повторен експеримент на Физо. На трета и четвърта страница ти описват хидравликата и как се поддържа и контролира, за турбуленцията има допълнителен анализ на края. На страница 6 са дадени и дискутирани резултатите. На графиката е показано с пукнктир "класическото предсказание", т.е. точно очакваното пълното увличане. Е, вижда се че няма как дори Физо да го сбърка Както виждаш, страховете и кошмарите ти нямаат никакво основание, те са само фикция. А това че се страхуваш от такива неща, е съвсем друг въпрос. Гарантират се. И пак не показват пълно увличане. Което е факт, че такова при този опит няма. Не е и нужно. Достатъчно е потокът да внася малка и оценена грешка, както и се случва. И всичко е точно Ами не повтарят грешките. Напротив, ти си си въобразил че повтарят някакви грешки. Без да даваш никакви количествени оценки за техните резултати, само въздухарски предположения Ей по-горе статията те опровергава всякак. Сега схващаш ли каква е разликата между измишльотини и реалност?

Тц. Ти описваш поведението на водата от гледна точка на земната система, в която тя се движи по условие. Тоест формулите са фалшиви и не описват нищо. С тях нищо не може нито да докажеш, нито да опровергаеш. Намесването на някакви "увличания" само показва ясно диагнозата. Ти май съвсем си сдал умствено багажа, а? Не очаквах да си толкова елементарен...

Само да вметна, така написаните формули са верни само за вода в покой.

Нито един експеримент по принцип не дава абсолютно точен резултат, всички дават резултати със задоволителна точност. Всичко се свежда до степента на тази задоволителност. Така че нямаш право да протестираш срещу това. А колко е задоволителен потока, който ползва Физо, и как точно се е изхитрил да го формира, може да прочетеш в статията му Любопитно ми е, ти, дето хал хабер си нямаш как конкретно си е свършил работата Физо, се опитваш да играеш в пиеската "Нероден Петко"? Щото значи потока на водата можел да стане турбулентен, резултатът на Физо не бил верен? Ега ти аргументацията... Пак лекарствата за халюцинации си забравил. Чети бе, човек. Хиляди експерименти има дето повтарят опита на Физо, със все по-голяма точност. Като се разтърсиш особено в последните 30 години, повече от половината от описанието е как се гласи ламинарният поток, как се контролира, всичко. И резултатите само потвърждават този на Физо, никакво пълно увличане не показват. Добре е да се замислиш, тебе къде те е ухапала бълхата с това "пълно увличане".

Ах на мама сладкия, кой ли те измисли тебе... Тези картинки дето ги даваш, са проекция на движението само по един пространствен ъгъл. На практика обаче върху небесната сфера се очертава кръг (почти), тоест във всеки момент имаш ненулево отклонение спрямо централната му точка. Нулата ти се получава, защото разглеждаш кръга проектиран върху някой от диаметрите му. Тоест в нулите на аберацията ти сменяш посоката на движение на земята, там проекцията на орбиталната и скорост е нула. Както обикновено, правиш заключения без да мислиш. Докога?

Разбира се, че по-голяма точност е по-добре. Но Физо е имал много благоприятни улеснения. Не напразнно той се е нагърбил с на пръв поглед невъзможна задача. Той не е търсел зависимост на сляпо, а е опитвал да провери предсказание (формула) дадено от Френел за частично увличане на етера. Тоест за даден коефициент на пречупване, за водата 1.33, числото което е търсел в резултат на измерването си е около 0.45. Числото което сочи пълно увличане, е 1. При това положение може да измерваш с отвратителна точост, стига да правиш много измервания и да не допускаш системни грешки. Всяко от измерванията ти може да има много пъти по-голяма грешка от самата измервана стойност, но математическата обработка на такива измервания намалява грешката. Представи си, че истинската стойност е 100. Първото ти измерване дава 300 (300% грешка, 3 пъти!). Второто дава 4 (2500% грешка!). Третото дава 50. Дори само просто усредняване дава като резултат в случая 118, което е доста близко попадение до истината. С повече измервания ще бъдеш все по-близо, а и има други обработки освен усредняването. При това получаваш и дисперсията на грешката, оценка колко е голяма тя, и може да контролираш броят измервания за да я държиш в искани граници. В основата на този подход лежи разбирането, че грешката е случайна величина, а случайните величини при усредняване се стремят към средна, устойчива величина, в случая нула. Така на времето записвахме оптични спектри върху фотоплака. Всеки лазерен импулс минаваше през определена проба, после през спектрограф и анализатор, и на изхода излизаше осцилограма визуализираща спектъра. Само че беше бъкана с шумове, една фотография на такъв спектър беше на практика равномерен шум. Само че като пуснеш още един импулс, случайте шумове почват да се компенсират, а стабилният сигнал си стои където трябва и само се сумира. И като направиш дълга експозиция върху фотоплака, стабилният сигнал винаги се сумира и става плътна черна линия, шумовете се компенсират и дават леко сивкав ореол. И после мериш спектъра по снимката. Това беше в доцифровата ера, сега си има автоматизирани системи които го правят. При опита на Физо има и други механизми, които спомагат за намаляване на грешката. Това е интерференчният метод, който не изисква точност в размерите на апаратурата. Там каквито и да са размерите, винаги получаваш интерференчна картина. И трябва само да отчетеш разликата между две такива картинни, без течаща вода и течаща с някаква скорост, и това сочи към крайният резултат. Тук грешките вече са контролируеми, скоростта особено е важна, но както казах, и 10% да е грешката там (което е твърде много дори), резултатът ще е в разумни граници. Тази грешка тук определя точнността давана от уреда, а горният метод минимизира грешката при самото измерване. Разбира се, няма как да стигнеш до по-точен резултат от колкото дава самият уред. Това е цяла силно развита наука, която чрез подходяща стратегия на измерване може от груба апаратура да изстиска невероятна точност. На мен ми се е налагало да минавам през такъв курс, макар и доста повърхностно. Ей на, сега като играя на борсата, ми липсва подробният курс свързан със статистиките при обработките, и ми се налага да чета на стари години Та, използвайки тези експериментални хватки за обработката, без съмнение можеш да отличиш дали резултатът ти се склонява към около 0.45, или към 1. Тук вече и сакат експериментатир не може да сбърка. А Физо е проявил завидни умения. И резултатите на Физо сочат, че теоремата на СТО за събиране на скоростите е вярната. Формулата която дава Френел за увличане на етера в първо приближение наистина е поразително близка до тази теорема, макар че са изведени от принципно различни положения Понякога се случват такива съвпадения. Теоремата на класическата физика за събиране на скоростите изисква коефициентът измерен от Физо да е 1, а както видяхме, той склонява към по-малка величина.

И каква точност му трябва? Представи си, че знаеш с точност 10% дължината на тръбата (за тръба 1 метър това е +-10 сантиметра). И знаеш с 10% точността на скоростта. Е, имааш ли идея с каква точност ще се получи крайното измерване? Това е което се търси, а не меленето на празни приказки. И не, в случая неточностите не се събират, сметката е по-сложна, при коефициент на пречупване както гледам на пръв поглед точността на експеримента ще бъде между 12 и 17%. Което както и да го гледаш, няма как да се сбърка полученият резултат с пълно увличане, който иска над 100% грешка. А Физо положително е работел с под 10% отклонение в посочените параметри Изобщо, формулите на Младенов както са написани, нямат никакъв смисъл, те са валидни само при скорост НУЛА. Лесно се проверява, като ги събереш. В края на крайщата, интерференционната картина мери времеви разлики, а формулата за тях е съвсем друга - и по нея трябва да се смята влиянието на точнносттаа, не тук