scaner

Точката е ясна - определя се от мястото дето се пресичат рамената. А при Лауе просто варианта на чертежа е друг, няма никакво значение: когато разглеждаме очакваната ос на въртене, и двата чертежа са взаимозаменяеми. Реално посоките на напречните сили нямат значение, стига да се компенсират моментите в системата на покой.

Няма изненади. Когато предположиш, че наблюдаемата област по някаква невнятна причина трябва да е с еднаква температура, чак тогава получаваш някакво движение и посоки, като следствие от това невнятно предположение. Иначе няма нужда от тях.

Мъкаааа, мъка. Толкова мъка като в БГ форумите няма никъде по света.

Това няма абсолютно никакво значение за спора. Аз съм обяснил ясно какво имам пред вид. Тя и тази е мащабирана умишлено, разлика от хилядни от градуса в цветове няма как да я отличиш.

Пълна манджа с грозде, Младеенов. Преди да тълкуваш нещо, трябва да си го разбрал. А ти не си. Абе прочети нещо. Ако не схаванеш какво се получава, или ако целият свят смята че е едно, а според тебе било друго, пак го прочети. След десетото прочитане, ако още имате разногласия, може да се дискутира нещо. Ама то дори веднъж нищо не си прочел. Е не става така. В цитираният абзац е коренно различен контекста, става дума за съкращението, а не за манджата която ти се объкваш с правите и обратни трансформации. Запомни от мене следващото, ако не го разбереш просто го наизусти: Права лоренцова трансформация: x' = γ(x-vt) t' = γ(t-vx/(c.c)) Обратна лоренцова трансформация: x = γ(x'+vt') t = γ(t'+vx'/(c.c)) Не се различават по форма, защото двете системи са равноправни и взаимозаменяеми по състоянието покой/движеие. Единствената разлика е в знака пред скоростта, защото единият се движи спрямо другият по посока положителните Х, а другият спрямо първият - по посока отрицателните Х. А двете трансформации са взаимосвързани: ако от двете уравнения на правата изразиш двете променливи x,t, ще получиш обратната, както и обратно. И това пак поради равноправността. И сега си седни на буквите и си обясни, как след като лоренцовите трансформацции според твоето малоумие били мащабиращи, то и обратните са мащабиращи със същият мащаб, и най-вече след такова двойно мащабиране нищо не се променя Така че, Младенов, когато четеш книжки, старай се и да ги разбираш.

Малко образование трябва да придобиеш що е то температура и с какво се яде. Такива халюцинации не вършат работа.

Температурата не зависи от движението, поне в класическата физика. Така че няма как да се пръкне някакъв доплеров ефект, който е от първи порядък по скоростта и задължително класическата физика трябва да го предсказва

Двойка. Ти просто идея си нямаш какво представляват трансформациите... Младенов, гарантирано нито една смислена книжка не си прочел. То затова и няма от къде да ти се развие логическото мислене...

Ей йти картата на видимата вселена, дето различните температури са обозначени с различен цвят: Да е нагрята равномерно? Не, разбира се. Странно защо ти си си въобразил обратното От друга страна, това вероятно не е цялата вселена, а само видимата част от нея. Виждаш всякакви неравномерности с най-различни големини, оформени като точки, островчета, дори "континенти". Има ли някаква причина да няма и по-големи неравномерности на температурата във вселената, сравними с нашето наблюдаемо поле? Няма. Е, какво пречи ние да наблюдаваме една достатъчно мащбна неравномерност тогава?

Парадокс на лоста Самата формулировка на парадокса е подвеждаща. В СТО няма твърди тела. Прилагането на сили върху лостовете ще доведе то тяхното огъване, което също трябва да се отчита за коректното обяснение. Ако се абстрахираме от такива подробности, Макс фон Лауе дава едно направо гениално обяснение Нека да разгледаме работата извършена от силите в системата К. В тази система лостът се движи, и в точката на приложение на хоризонталната сила се извършва за единица време работа (където v е скоростта на системата К). Другата сила, , не извършва работа, защото е насочена перпендикулярно на двивжението. Следователно, енергиятa в точката на приложение на хоризонталната сила ще нараства с посочената величина. Но това означава, че масата на лоста в посочената точка също ще нараства за единица време с . Ако умножим тази величина по скоростта v ще получим промяната на импулса за единица време, . А това означава, че моментът за единица време ще нараства с , което е точно величината, която не ни достигаше (в предният коментар) за да се балансира лостовата система Това е основната идея. Макс фон Лауе разглежда нещата в по-общ вид, в своята работа "Ein Beispiel zur Dynamik der Relativitätstheorie" която за щастие я иима преведена на английски ТУК. Цялата идея за този парадокс възниква преди още да е създадена теорията на относителността. През 1901-1903 г. Траутън и Нобъл провеждат експерименти с електрически кондензатор в който се създава система от сили както в парадокса за лоста. Идеята им е била да открият движението на земята спрямо етера, разчитайки на теорията на Лоренц. Разбира се, резултатът от техните експерименти е бил нулев - те не са открили никакво завъртане на кондензатора. От там в последствие тяхната схема се превръща в тестови "парадокс" за теорията на относитеността. Самата схема търпи доста преформулировки, и сега е по-известна като "Lewis–Tolman lever paradox".

Физиката е наука, която описва количествено света. Затова и ползва математиката, извежда математически връзки между наблюдаемите величини за да свърже наблюдаемите количества. Координатната система е базов елемент използван за описване на света - места и моменти на събитията. Координатните трансформации са просто базови свойства на тези координатни системи, и тези свойства намират отражение в съпоставянето на различните гледни точки. Това съпоставяне в тривиалният случай е 1 към 1 - каквото наблюдавам аз, наблюдаваш и ти, галилеевите трансформации го дават малко по-сложно, лоренцовите трансформации просто уточняват галилеевите. Симетриите в света, които наблюдаваме, изискват тези трансформации да имат определени своства - например хомогенността и изотропността на пространството налагат те да са еднозначна връзка, линейна а не примерно квадратична, равнопоставеността на системите налага обратимостта, има още изисквания. А самите трансформации произлизат от основните принципи - те са такива, за да се спазят огрниенията наложени от реалността. Но обратимостта им е заложено изначално свойство. Пак не четете

Не четете, само пишете. Щом има скъсяване по отношение на наблюдателя (както твърдите), то това скъсяване е откриваемо за него - в собствената му система. Ако беше по отношение на някой друг, е съвсем различно.

А какво му пречи? То е математически връзка, свързваща координатите на едно и също събитие изразени в система А, какви ще са в система В. Тази математическа връзка е двупосочна по дефиниция - изразените в В координати водят произхода си от А. Принципно е задължително числата в две отправни системи да се свързват с такава трансформация, и лоренцовите трансформации играят тази роля тук.

Точно за това цитираното ваше твърдение не е вярно, и съм подчертал проблемът.

Защо бе джанъм? Още повече, че е доказан факт? Какво значи това? Че ако си направя вакууум, и я измеря, ще е посочената константа? Нали? Незвисимо в коя отправна система съм? Е, значи във всяка отправна система ще е същата константа. Твърдението ти елементарно води до този извод. Знам, ти някак много абстрактно си представяш тези неща, без връзка с отправни системи. Ама няма никакъв смисъл такава представа - щом мериш и установяваш каквото и да било, ти го околичествяваш с мерките и часовниците на отправна система. А скорост ако ще и във вакуум да е, винаги се определя чрез метри и часовници. Така че в дефиницията трябва да участва и "отправна система", ако ще дори под формата "независимо от отправната система" Човече, има да наваксваш основи...

Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника - това е вторият постулат. Сега направи следващата стъпка - скоростта на източника зависи от отправната система (но скоростта на светлината не зависи от тази скорост). Следователно, скоростта на светлината не зависи от взаимната скорост на отправните системи, тя ще е еднаква във всички отправни системи. Просто е, стига човек да не подхожда с предразсъдъци Като си отвориш очите, ще разбереш колко сам си се лъгал...

Лоренцовото преобразувание е двупосочно. И няма експеримент, който да опровергава първият постулат досега. Не е ли добре да понаучите основните положения, преди да се включвате в дискусия? Това естествено не може да е верно. Според това твърдение наблюдателят трябва да установи лоренцово скъсяване в собствената си система - например с друг измерителен инструмент (друг интерферометър?) да определи скъсяването на интерферометъра. Значи отдавна да сме установили промяна на дължините на нашите обекти в зависимост от движението което извършва земята (а то е доста разнообразно).

За кой път трябва да напомня, че при реликтовият фон не се измерва някакво ДЕ, а се измерва разлика в температурите? Ако имаш две парчета желязо, неподижни едно от друго, и с различна температура, то честотата на максимума на двете в спектъра за абсолютно черно тяло ще бъде различна, без да има някакво движение. Е, същата история е и при реликтовото лъчение. Това че имало ДЕ е едно много частно условие при интерпретация с куп допълнителни и недоказуеми предположения. Айде спри се с това "ДЕ при реликтово лъчение". ММ не обяснява всичко. Няма експеримент който да прави това. ММ само потвърждава първият постулат - не може да се установи разлика във формата на физическите закони в две инерциални системи и чрез електромагнитни експерименти. Така както изисква разширеният принцип на относителност, за разлика от галилеевия. Затова резултатът на ММ е потвърждение (не може да е доказателство!) за принципа на относителност на СТО. Резултатът от ММ не засяга липса или наличие на етер., а само ограничава неговите потенциални свойства - ако го има, той е лишен от качество "движение". Двете твърдения си противоречат. Измерването във вакуум винаги се провежда в някаква отправна система (в която е неподвижна измерителната апаратура), и щом е верна точка 2), не може да е верна точка 3).

Има, но са малки, от 3 до 8 сантиметра. Няма достатъчно вода, за да се промени по-силно нивото, Черно море е вътрешно море.

Бълнувания на невежа...

Нито физиците са тъпи, нито има неверни часовници, на всяка стъпка се разчита на проверени и доказани закономерности. Има само технически проблеми, които се решават за всеки конкретен случай.

Тъй като в подвижната система имаш и преместване по Х, то векторът на скоростта на светлината има две проекции, по X и по Y, и всяка от тях трябва да е по-малка от величината на самият вектор (която е равна на С). Както и си получил. Нали казах, освен заместване във формулите трябва и осмисляне на резултата. Тц. Времето не зависи от посоките, то е независима координата. Мисли, мисли... Ти изобщо имаш ли глава с която да мислиш? Или не, и затова все някой друг ти е виновен за глупостите?

Драги ми Тъпако! За такива като тебе хората са измислили формулите, за да не се давят в собствените си грешки, когато не могат да манипулират с числа. Ще ти покажа как се правят нещата за 50-ти път, белким се научишо някога кое какво е. Значи, в системата К дадено ни е събитие (x,y,t) с координати x=0, y=c.T, t=T. Тоест в приетата за неподвижна система имаме светлинен фронт, разпространяващ се строго нагоре, който в произволен момент време T достига височина c.T. Ясно ли е? Правим лоренцовите трансформации. Имаме, в системата К' за конкретната ситуация: където v е скоростта на взаимно движение на системите. Тоест за време t' светлината достига в тази система пространствена координата (x',y'). С каква скорост се е движела? Имаме изминат път от нея: Каква скорост се получава, като го разделим R на t'? Ъ? 'c', разбира се. Съвсем очаквано и в това направление скоростта на светлината е очакваната константа според вторият принцип. Може да опиташ и с други координатни точки от фронта, резултатът е предсказуем Но това е ясно от самият механизъм на извеждане на лоренцовите трансформации - след като там е заложен в основата вторият принцип, само тъпаци могат да получат в сметките си някакви разлики... Тоест след като във всяка посока светлината се разпростраява с една и съща скорост, формата на фронта е сфера. Но ти си смятай

Е как ще е елипсоидален? Остави бъгавите сметки на Младенов. Никаква елипса не се получава и не може да се поучи. Ако трансформираш лъч, който се движи само по +-Х, в крайна сметка се получава, че скоростта му и в другата система е същата - на светлината, независимо от осоката. Ако трансформираш лъч който се движи само по Y, в другата система че имаш и проекция по Х на този лъч, траекторията му ще има две проекции, по X и Y, и скоростта ще бъде тази на светлината по тряекторията, не по проекциите. При една и съща скорост на светлината във всяка система ще се получи сферичен фронт за всеки. А Младенов пропуска че има траектория с проекции, и от там нататък настават глупости.

Грешката ти е, че имаш нефизически очаквания Тоест очакваш да получиш нещо, което е невъзможно, и съответно почваш да се пуйчиш, когато не го получиш, нещо ти било виновно. Аз колко пъти ти казах, че не е достатъчно само да можеш да заместваш във формули, а и да получаваш физически смислени резултати? В случая, лоренцовите трансформации трансформират координати на събитие. Като пуснеш светлинен лъч само по Х и се кефиш, че резултатът ти е x'/t' = c, защо очакваш да получиш y'/t' пак да е 'c', след като y' при такъв лъч = НУЛА? А ако пуснеш такъв лъч под ъгъл с Х, очевадно ще получиш x'/t'<c, защото x' ще е само проекция от траекторията на светлинният лъч и той ще я изминава с по-малка скорост от таззи на светлината. Но ти не си смятал в тази посока нищо, а се опитваш да анализираш събитие с кординати x',y' и момент x'/c, което не е събитие от светлинният фронт в момент t' Е, естествен е координатата y' да може да е всякаква. Погледни го така. Ти транслираш събитие с координати x=1c, y=1c, t=1, което не е събитие от светлиният фронт. И се чудиш защо не ти излизат нещата? Няма нищо за чудене