scaner

Забравете за сега гравитационното поле, постарайте се да подреждате абстракциите по значимост. Времето, най-общо казано, е система от отношения на подреждане по предходност на събитията и продължителност на интервалите между тях. Както каза Гравити, такъв е светът - тези отношения между събитията са различни в различнните отправни системи. Споменах ви за пространство-времето - избирайки отправната си система, вие избирате как ще виждате отношението между събитията, което влияе директно на това което използвате като време. Но това е само наглед, който да обясни фактите пред които сме изправени. Наглед, основан на твърдо установени факти. Тоест това което упорито се опитвате да игнорирате - че взаимното движение на две отправни събития оказва влияние на времевите съотношения на събитията, които наблюдавате, и от там на това което наричате ваше време. Това е което ни казва физиката. Докато вие си налагате някакви постулати, това е така и онова не е така, които обаче нямат никаква основа. Това са предразсъдъци, когато умишлено или не игнорирате част от реалността с която работи физиката, преекспонирате необосновано друга и си дописвате някакви очаквания които са само субективни. Като настоявате на такива положения, какъв смислен разговор трябва да очакваме? Убеждения с игнориране на фактите - не, благодаря. Като обсъждаме тук, нека да използваме постигнатото от физиката.

Само че във физиката не работят с чувства. Там "време" е доста обективен феномен. Не е ли добре вместо да се оплакваш и да се чудиш какво е време, на фона на толкова изписано за него, все пак да попрочетеш за някаква дефиниция, използвана във физиката? Хаха, пак почна с някакви бързи заключенияна на фона на дефицит на мислене... Как го правиш така? От всичките разсъждения до тук става ясно само едно - изприказва тонове думи за нещо, което не знаеш какво е. И то не във форум Политика където това е естествено, а във форум Физика? Сега схващаш ли защо "логическите" ти съображения бяха толкова куци? Не е ли добре да се почне с въпроса що е то време и пространство, за да знаем дали може да се забързват, забавят, изкривяват и т.н.? Щото с такива "постулати" с които се опитваш да ги скицираш, нищо не работи

Проблемът е, че първо трябва да различи логика от предразсъдъци. А той още на този етап спира. Въвежда си напълно измислени ограничения от никъде, набеждава ги за логически разсъждения, и хоп коньо у реката... И няма спасение тук, процесът е самоподдържащ се.

Винаги има някакви ограничения. Когато величината на ефектите на СТО е много по-голяма от величината с която въздейства гравитационното поле, с достатъчно добра точност можем да обсъждаме само ефектите на СТО. А в реалният свят ние винаги работим с някаква крайна точност, когато правим измервания и сравнения. Така че принципно си прав, ако работехме с безкрайно голяма точност, но на практика няма значение гравитацията в много случаи на приложение на СТО - нейното въздействие е напълно пренебрежимо. Особено при големите скорости за които става дума в СТО, ефектите от гравитацията в рамките на някакви смислени обеми са напълно пренебрежими. Разбира се, има и обратният вариант, там не можем да ги пренебрегнем. Но, както казах, гравитацията само наслагва своята специфика върху ефектите на СТО - ей на, при GPS спътниците към забавянето на времето поради скоростта се добавя и гравитационното забавяне на времето, по съвсем адитивен начин - можем да го отчетем. В нормални земни условия часовниците се повлияват на порядъци по-силно от скоростта, отколкото земният гравитационен потенциал, така че СТО работи напълно коректно с часовници и в тези условия. Важното е, че убедително можем да изучим и проявим ефектите на СТО независимо от гравитацията, това е идеята.

И щото ми тръгна една от основните системи ще ти отговоря по-подробно на този въпрос. Във фактите няма смисъл. Смисъл влага мислещият - когато сечетае факта в контекст. Съответно смисъла зависи от контекста. Прост пример: удря се топче в земята и отскача. Без контекст няма смисъл. В контекста на гравитация: земята привлича топчето; В друг контекст: земята е еластична, затова и топчето отскача; Трети контекст: топчето е много здраво щом не се е счупило при удара; Друг контекст: баща ми забранява да пускам топче, значи съм нарушил забраната; Теологичен контекст: Господ е допуснал топчето да падне, но му е попречил да се счупи; Философски контекст: следователно доказахме, че поне едно еластично топче съществува; И така до безкрайност, във всеки контекст можеш да влагаш смисъл. Иначе имаш просто факт, без смисъл. Така и с относителността на интервалите.

Какъв физически смисъл търсиш на едно следствие от теория, което се наблюдава и експериментално? Нещо си се объркал съвсем.

Нещата са малко обърнати, не нещо кара времето да прави нещо, а времето е такова, че нещата стават така... В конкретният случай на СТО - добър модел, който може да налее много разбиране е геометрията на Минковски. Постулатите на СТО водят до лоренцовите трансформации, а математически и геометрически погледнато това са трансформации на въртене в някакво хипотетично четиримерно пространство (не се стряскай, в квантовата механика пък се работи с фазово пространство, това са все абстракции). Ползата на въвеждането на това хипотетично 4-пространство (или пространство-време) е, че ние с помоща на апарата на геометрията можем да изучим света описван от СТО, и да достигнем до някои нагледи, които можем да възприемем. Аз го обяснявах преди много коментари, но накратко пак ще го повторя. Значи всяка инерциална система в тази геометрия може да се представи като средство, което разделя това 4-мерно пространство от събития на 3-мерно, с което сме свикнали да работим, и време. Две различни инерциални системи тук са напълно равноправни - разликата е, че техните координатни (и времева) ос са завъртяни на ъгъл, определен от взаимната им скорост. Да не навлизаме в подробности, полезната визуализация тук е две отправни системи, всяка имаща пространствена и времева оси, НО времевите им оси не съвпадат, както в класическата физика, а сключват ъгъл. Разбира се, "скоростта на времето" (каквото и да значи това) и по двете оси е еднаква, ивъв всички инерциани системи се избира еднотипен повторим еталон за време.. И сега си представи две събития, заграждащи някакъв интервал. Тези събития може да си ги представиш като крайщата на отсечка в пространство-времето. Тази отсечка може да има различни проекции: по пространствените оси отсечката ще бъде дължина.разстояние, по времевите оси проекцията ще бъде интервал време. Нека за примера и двете събития да лежат на едната ос на времето, т.е. проекцията по тази ос съвпада с времевата дистанция на събитията. Същите тези две събития, за да ги отразим по времевата ос на другата система, трябва да разгледаме тяхната проекция там. А там тази проекция ще бъде с друга дължина, т.е. интервалите между две събития в две различни инерциални системи ще са различни. Какви ще бъдат, се определя как са разположени събитията спрямо тези оси. Тъй като събитията са точките в 4-мерното пространство-време, изборът на инерциана система ще определи тяхната ориентация спрямо времевата ос, съответно големините на проекциите. И вече кой е подвижен и кой неподвижен: ако двете събития се случват на едно място в една система, часовникът който е непосредствено до тях наричаме неподвижен, това са събитията които лежат изцялона оста на вреето. В друга система този часовник ще се движи, и там събитията ще бъдат на различни места. Там също можем да си изберем неподвижни часовнници за да мерим. Тоест можем да измерим съотношението между тези две събития както от едната система (приемайки нейните часовници за неподвижни, а другият движещ се), така и обратно, от другата система, резултатът няма да зависи от избора. Но коя от системите ще нарочим за неподвижна, е само за удобство, това е само етикет - физическите закони и в двете са еднакви, и това е важното. В този наглед "скоростта на времето" във всяка система е еднаква, но проекциите на събитията са различни. И тази разлика стои в основата на различните интервали между двете събития в различните системи. Тази разлика не е свързана със скорост на времето, и този термин не се използва.

Единственият физически смисъл е това, че СТО може да предскаже коректно какво ще се измери в някаква ситуация. Всичко останало е четириръбият проблем да влезе в кръгла глава... Смисълът е следствие - ако теорията верно отразява действителността (а СТО е такава в областта си на приложение), никой не те пита дали намираш или не намираш смисъл в резултата. На наблюдение е базиран. На толкова много наблюдения, колкото не можеш да си представиш. Но трябва малко да си разшириш кръгозора, защото явно е много тесен. Относителността на едновременността е следствие на теорията, както и много други ефекти, и като такова следствие нейната експериментална проверка е и потвърждение за верността на основният принцип. Това е най-нормалният начин във физиката да се потвърждават твърденията. Ти пак обръщаш каруцата пред коня - не, свойствата на скоростта на светлината в тази парадигма са постулат и нямат физическо обяснение, както и не се нуждаят от него, не бъркай нещата. Физическата достоверност се проверява единствено чрез експеримента. А за СТО той е повече от еднозначен

Да не смесваме нещата. СТО работи в приближението на инерциални системи, това е приближение на нулево гравитационно поле. Който иска и гравитационно поле, да ползва ОТО, ако му стиска Това не е слабо място на СТО. Ефектите които показва СТО се проявяват и при гравитационното поле, с наложената му специфика върху тях. Тук обсъждаме чистите ефекти които привнася СТО.

Ами значи не си се запознал достатъчно. Особено последните 30 години има множество брилянтни експерименти с muon storage rings в тази посока, измерват се нещата с огромна точност. Но проблемът ти е че не се вдълбочаваш в никой проблем, а минаваш само по повърхността, нй-малката трудност която иска мислене те праща при предразсъдъците. Защото СТО не е свързана само с мюоните, тя е свързана с такъв гигантски набор явления, че сега е практически невъзможно да им се намерят алтернативни обяснения извън СТО.

Ами не става със спорове,. Става с доказателства. А доказателства се постигат когато познаваш основните положения и понятия. Какво да кажа за "забавянето на врвемето"? Безсмислен спор се полчучава, спориш и дебелееш... СТО твърди, че интервалите време са относителни - интервалът между две събития е различен в две различни отправни системи. Това даже си има експериментална подплата. Продължителността на живота е също интервал. С какво той е по-различен от останалите, че си се запънал? Досега освен предразсъдъци, друго да си показал? Е що за спор е тогава това? Спор, щото не можеш да си представиш че измервания в друга времева система не са съпоставими с измервания в нашето време? А това си е само твой проблем. Прочети малко повечко за СТО. Тя е вътрешно непротиворечива теория, и с доказателството на тоя въпрос са се занимавали много известни математици. Имена като Давид Хилберт все нещо трябва да ти говорят. Невъможно е със някакви словоблудства да достигнеш до вътрешно противоречие в тая теория: ако си достигнал, проблемът е в мисленето ти и аргументацията ти, изпуснал си някъде нишката на логиката и си се плъзнал по пързалката, както вече ми писна да ти показвам. Единственият начин за проверка дали се отразява действителността от СТО - това е експеримета. Всичко друго идва от неграмотност и непознаване на темата.

Не е това същината. Дали СТО съвпада с реалността или не, може да се провери единствено експериметално. А ти тука се опитваш с празни приказки да я буташ. Малка но съществена разлика има, не мислиш ли?

И А и В са величини които се менят във времето. Твърдението ти би било вярно само ако двете групи са измерени в един и същи момент. Но в случая няма такова понятие даже.

Няма гравитационно поле в задачата. Разглеждаме ефектите само на СТО. Поне по заявките за знания за тази област има някакъв консенсус. Друг е въпроса за дълбочината на знанията.

Нищо оподобно. Вярното е: (А е по-млад от Б) ∧ (Б' е по-млад от А') Прим-овал съм ги, защото в другата система тези величини са други. Кое не и е физически възможното на постановката? Ние моделираме реална ситуация. Като правим разлика кое е принципно невъзможно (теорията забранява) и кое е технически трудно (което не се забранява, но са нужни много усилия да се постигне). Всички ситуации които разглеждаме може да са технически трудни, но са принципно възможни. А това включва всичко от реалността, нито повече нито по-малко.

Така е. Ако не си забелязал, до сега няма такова нещо като "забавяне на времето" Забавя се конкретен часовник спрямо група други часовници. Това е нещо съвсем различно, с различни проявления. И естествено, че е експериментален факт. Ти си си втълпил термина "забавяне на времето". СТО не казва нищо за отношението на времената в две системи, само за конкретни часовници. Ей го на, примера: самотен движещ се часовник се забавя спрямо група синхронни часовници (неподвижни в едната система). Ако обърнем гледната точка, този самотен часовник да го разглеждаме неподвижен в неговата система, тогава групата часовници с които той се сравнява е подвижна, и избързва спрямо него. Е, забавя ли се или се забързва времето по твоята логика? Изобщо липсаава логика, нали Затова тая терминология не е на СТО и води до погрешни предразсъсъци, от таквито ти не си се отърсил изобщо, въпреки многото прекарано време тука. Както забелязваш, всяко съждение в което използваш тая терминология се оказва грешно. Ето пак. Кое му е илюзорното? Не за "забавянето на времето" (което е безсмислие, виж по-горе), а за отношението на интервалите отчетени от различните часовници, което е експериментален факт? Явно имаш някаква секретна класация кои факти са илюзорни и кои не С такива аргументи мислиш ли че вървиш в нужната посока?

Ами нали това е въпросът - къде е логиката? Твърдиш че имало ускорения, никъде в разсъжденията ти те не участват. Каква е логиката тук? Защо са ти ускорения тогава, като така и така не можеш да изплуваш от ситуацията без ускорения? После, твърдиш че двата близнака изпитали еднакво ускорение. Достатъчна ли е тази информация? А посоките и величините на тези ускорения? Ако близнаците се раздалечават и ускоренията са по посока на движението им, те ще продължават да се раздалечават и задачата ще остане същата, от която се опитваш да избягаш неуспешно. Ако ускоренията им са в противоположни на движението им посоки, но такива, че не успяват да убият взаимната им скорост, те пак ще продължат да се раздалечават. Ако успеят да обърнат скоростите, ще има момент когато в бъдеще ще се срещнат. Ако на единия ускорението е по посока на движението, на другият обратно, има нови варианти. Варианти много, с най-различни следствия в тях. За нито един от тях не си направил някакви конкретни разсъждения, от които да следват някакви резултати. Тропосваш без връзка някакво твърдение, което вече видяхме, си е твой предразсъдък. Това ли разбираш под "логика"? Къде има проява на мислене по въпроса, в което да се прилага логика тук? Сещаш ли се сега за причината, да не разбираш СТО?

Цялата идея за парадокса идва от предразсъдъка, че възрастовите интервали трябва да са абсолютни, и резултатът от сравнението им трябва да е също абсолютен, винаги и независимо от отправните системи. Само че в СТО те, както и всички други интервали време, са относителни. И това е наложено ограничение от теорията, което яко се рита с предразсъдъците. Неизвестно защо Младенов се държи повече за предразсъдъка си. От там и трагедията... Чисто емоционална и незащитима позиция.

Ами използвай термини които са дефинирани. Само една купчина думине е достатъчна. Както се вижда, времето в различните точки не се характеризира с определен темп, а зависи и от мястото. Така. Тази описана задача по абсолютно нищо не се различава от това дето сега разглеждаме. Ускорения няма, въпреки заявката/ Близнаците не се срещат. И най-важното, заключенията накрая не следват от никъде. Защото противоречат на фактите, които близнаците установяват в своята система. "по-млад" е относително понятие, което както видяхме, зависи от отправната система. То ще стане абсолютно само в една точка, когато се срещнат близнаците - в такава точка разликата във възрастта не зависи от отправната система. Ускорение означава, че единият или двамата близнаци попадат в нова отправна система, с различно синхронизирани часовници спрямо предишната в която са били досега. Ако само единият близнак изпита ускорение (класическият парадокс на близнаците), ще имаш следната ситуация. От примера дето ти дадох с влака и перона: в новата отправна система в края на влака дето часовника показваше 12:40 в старата система когато минаваше през центъра на гарата, то ако се обърне вектора на скоростта наобратно в този момент, в новата ще има часовник който показва11:20 (докато твоето е 12:30). И във всички сметки нататък ще участва това време, с всичките последствия които пропускаш (а те са доста интересни и забавни). Ако с това показание сметнеш на каква възраст ще се срещнеш с близнака в центъра (в една точка), ще се получи че ти, на перона, ще си по-възрастен. Трябва да смяташ по формула от вида t = γ * (t' + DELTA), където DELTA ще е една добавка в новата система (по причина разликата между часовниците по-горе, от 12:40 в старата до 11:20 в новата). Конкретно при парадокса на близнаците, подвижният като сравнява възрастта на перонният близнак съвпадащ с края на влака, ще определя възрастта на база общото си време в тази точка 11:20 и възрастта на близнака на перона 12:30, и по тази възраст той ще е по-стар от подвижният близнак (в предишната система беше по-млад). И рзбира се ще остарява по-бавно в системата на подвижния, и до срещата пак ще си остане по-стар.. Говорим за класическият парадокс. Ако и двамата са търпяли ускорения, в зависимост от подробностите числата горе ще са различни, могат да се срещнат в равни или различни възрасти, това е конкретика. Но разбира се, принципно при всякакви ускорения трябва да се отчитат споменатите особености, като нещата силно зависят от конкретиката - кога е сменена отправната система, т.е. колко е натрупването в старата, колко в новата и от какво начално положение почва натрупването в новата. Да повторя, ако всеки търпи ускорение, нещата стават по-сложни за смятане, като обстоятелствата зависят от величината и посоката на новата скорост (отправна система) получена след ускоренията. И разбира се, няма как да се стигне до никакви парадокси. Проблемът е, че твоите заключения не почиват на тези подробности, а ги игнорират напълно... Но в горното условие което даваш не става дума за ускорение, т.е. не са описани новите отправни системи в които ще са близнаците и кога попадат там, съответно никакви нови заключения не могат да се направят. Май си пропуснал нещо което е най-важното? При това положение, от къде се взеха "заключенията" в края на коментара ти? Ще ти кажа: от предразсъдъците, няма от къде другаде. Изказваш някакви твърдения, игнорирайки огромна маса жизненоважни за крайният резултат условия, няма как при това игнориране заключенията съответно да не изгубят всякаквъв смисъл на следствия, а остават необосновани твърдения? Опитваш се да нагодиш резултата към някакви предразсъдъци, а не честно да проучиш какво се случва. Как ще произведеш тогава разбиране за себе си?

лапландеца както обикновено е изпаднал в delirium tremens. Както вече многократно обясних, терминът "темп на отчитане на времето" в СТО е безсмислен (е, лапландеца толкова си може). Също така, когато става дума за интервали, началното отчитане определя само началото им, краят на интервалите се определя от други събития. За каква времева разлика говориш? Нали началната синхронизация прави разликата на синхронизираните часовници на НУЛА? Ами напиши си формулата, що фантазираш така безпочвено? Да я видим разликата Ей по-долу ти давам пример да видиш че разликата не е само една. Само не забравяй да отчетеш, че там влиза и Х-координатата на всеки сравняван часовник, която непрекъснаато расте щото системите се движат. Не можеш ли сам да прецениш според формулите, а вярваш на някакво сбъркано мислене? Мога да сравнявам на база измерване. Тоест, аз като се измеря че съм на 40 години, мога чрез изчисление - лоренцовите трансформации - да изчисля, че часовникът на подвижният близнак, съвпаднал с някой мой часовник от общото време някъде там, показва, 30 години. Или да направя експеримент директно да го отчета, при което трябва да се получи същият резултат. СИнхронизацията не е панацея, тя само дава определеност на бъдещите моменти спрямо начало. Какво му е сравнимо на времената? Ти изобщо не си представяш ситуацията. Представи си перона и влака, достатъчно дълги. Ти сравняваш твоят часовник показващ 12:00 с часовника в средата на влака (когато мине край тебе) да показва също 12:00. Всички твои часовници показват 12:00 в този момент., това е общото време в твоята система. Във влака също има общо време, такова, че в дискутираната точка часовниците от влака и перона да показват 12:00. Само че като почнеш да сравняваш твоите часовници с влаковите по протежение на влака, се получават доста интересна картинка. Например, в предната част на влака твоят ще показва 12:00, влаковият обаче 11:45. В задната част на влака (всичко това в момента на сверяване на часовниците) твоят ще показва 12:00, влаковият ще показва 12:15. Разликата между влаковият и твоят ще бъде линейна функция на дистанцията от средата на влака, където тя е нула, и ще е пропорционална на скоростта на движението. Влакът обаче се движи. Когато задният му край мине край тебе (дето преди е бил центъра) е минало време, да речем 30 минути по твоя часовник. Твоят ще показва 12:30, задният часовник на влака (който е показвал 12:15) ще показва примерно 12:40. Средата на влака в този (твой) момент вече е достигнала края на перона. Там твоят часовник показва също 12:30, влаковият (дето го сверява на 12:00) ще показва 12:25 - защото и във влака времето тече (както виждаш, за интервал от 30 минути по твое време подвижен часовник отчита 25). Тези последните числа са само ориентировъчни, но могат да се сметнат точно Сега, да видим кой по-млад и кой по-стар. Нека направим измерване когато средата на влака стигне предният край на перона - там перонният часовник показва 12:30, влаковият 12:25. Според примера, твоята възрст ще бъде +5 минути в повече от тази на движещият се близнак, толкова показват там съвпадащите часовници от твойто общо време, с часовника на близнака разположен в средата на влака. Това е и алгоритъма за измерване на разлика на възрастта: конкретният часовник с общото ни време. Какво обаче ще измери близнака в неговата отправна система? Когато краят на влака съвпадне с точката където си ти, от примера имаме измерване: твоят часовник ще показва 12:30, на близнака 12:40. Тоест при това засичане близнакът в своята (разглеждаме като стационарна) система ще е +10 минути по-стар от тебе. Както виждаш, имаме различни съотношения между конкретен часовник и общо време, но не и между конкретни часовници. Както забелязваш, имаме две различни ситуации с две различни числа. Двете ситуации могат да станат една, когато близнаците се срещнат пространствено, парадокса на близнаците. До тогава единственото легитимно число е измереното в начата система по нашето собствено време. Всичко до тук беше в рамките на хипотетичен експеримент на измерване. Същият резултат трябва да се получи и ако ползваш лоренцовите трансформации. Това е сравнимостта на времената - нещо което се случва едновременно в твоята отправна система (съпоставката с влаковите часовници), в различните координати на влака се случва в различен момент от време по неговото време. Какво отношение имат тези моменти към това кой е по-млад? Единствено моментите в точката в която е твоят близнак и съответният му часовник, съпоставен с общото време на перона, по дефиниция дава кой е по-млад или стар. Други числа за това тук няма, . Това е което може да се получи чрез сравняването на времената, нищо повече - тук, сега, в твоята система. В тази реалност. Смисъла на сверяването е ограничено само до това, да даде това число, и нищо повече. Кое е сравнимото според тебе освен това?

Слушай сега. Аз не напразно повдигнаш въпроса с дефиницията. Вижда се, че дори това не знаеш. Какво значи по-млад? Значи, ако сега някак засечеш неговата възраст и я сравниш с твоята да направиш сравнение между числата. Как се прави това? Развърташ турбините, палиш лазерите, настройваш часовиците, и в момента когато неговият часовник прелети край твоя отчиташ показанията и на двата, и правиш сравнението. Някакви претенции към процедурата? Други възможности да определиш тази разлика? Каквито и други възможности да ти хрумнат, всичко се свежда до сравнение на летящият часовник с твоя. И резултатът винаги ще е един и същ. Няма друга стойност за "по-млад", освен измерената в твоята система по законният начин. Това е единственият статус, който съществува в твоята реалност Всякакви други числа които не са резултат от пряко или косвено измерване в твоята система нямат отношение към нея. Съответно не могат да доведат до противоречие, защото не могат да участват в сравнение. Запомни, твоята реалност се описва от твоята система, и за тебе друга реалност няма - дали някой е по-млад или не от тебе, се случва в твоята реалност и е продукт на подобно легитимно измерване, и тук е единственият статус който имаме право да обсъждаме. Лоренцовите трансформации са нужни ако искаш този статус да видиш какъв ще бъде при други условия, при часовници различно синхронизирани от твоите (на места са по-напред като показания, на места са изостанали като показания, а това е важно за статуса "по-млад",). Синхронизцията тук не отменя нищо от изброеното. Величината в тази система - по-млад или по-стар, не се отнася с величината в твоята система, несъпоставима е защото е получена по друг начин (времето) и условия, съответно няма отношение към няакви парадокси и абсурди. Абсурдът е, че толкова време тъпчеш на едно място обесен на куп предразсъдъци, вместо да се опиташ да вникнеш в нещата или да прочетеш нещо. Толкова ли ти е ограничено въображението за двете несъвпадащи времеви оси, интервалът по всяка от които се пада проекция върху другата? Тази конфигурация е просто визуализация на лоренцовите трансформации, това което те дават работи така както тази визуализация показва. А тя показва, че ако не ти е ампутирана пространствената абстракция, ще забележиш че няма никакви противоречия. Безсмислено е да се запъваш, още повече че ти куцат базови понятия... Няма противоречия, когато не можеш да сравняваш две величини. Няма да питам, дали разбираш колко малко разбираш по конкретните въпроси... Нали си срещал тази ситуация, когато на един невежа му направиш забележка за нещо елементарно, а той се дръпне: "Глупости!"

Ама недопустимо е изобщо сравнението в случая. По-млад е статус в системата в която е общото време което установява този статус, и това е единственото време доступно за конкретният наблюдател. За него няма друго време, няма друга стойност на този статус. Това че при някакво друго отчитане на времето и пространството друг достига до друга величина на този статус - хубаво, негов си проблем, това няма никакво значеие за тебе, защото двата статуса са несъпоставими. "По-млад" за теб е единствено реалността в твоята отправна система. И тази липса на възможност за съпоставяне няма как да доведе до някакво противоречие - такова може да се получи само след съпоставяне. Това и казвам - "по-млад" няма смисъл ако намесваш две времена. А ти продължаваш да си мислиш за някакъв твой си ама недефиниран смисъл, и уйде коньо у реката тогава... За това и повдигнах въпроса за смисъла, защото нещата си имат граници и отвъд тях е само безпочвеното фантазиране. Именно липсата на обща едноврвменност, невъзможността да кажеш какво е сега но по времето на другият, лишават нещата от противоречия, защото не могат да бъдат сравнени. Ако аз съм на 40 години по времето на другата система, а близнакът там е на 30 години по моето време, може ли да се говори кой е по-млад, ако не сме се срещнали, за да създадем нов общ момент за сравнение? Къде логически абсурд тука? Толкова ли ти е куца логиката, че само абсурди са ти на хоризонта? Абсурд може да има само ако имахме общо време, ама на, нама.

Е що се правиш на тапа. Ако аз съм по-млад по времето на другата система, а другият е по-млад по времето на моята система, какъв е смисълът на "по-млад" заради който се тръшкаш? Какво може да сравниш още при тази информация, като нямаш общо време и съответно само един да е по-млад ? Какво противоречие има тука, след като тези информации не са съпоставими директно? Усещаш ли се, че всъщност не знаеш какво искаш? Ама недоволстваш че го нямало

Ами времето не търпи забавяне, поне не и в СТО. Няма такова понятие. Напротив, в примерите които до сега ти дадох, общото време на стационарната система търпи избързване спрямо часовника в подвижната, ако погледнеш от подвижната като стационарна. Какво забавяне, какви пет лева? Това вече го говорихме. Въобразявайки си такова понятие с някакви хипотетични качества, ти почваш да мислиш по класическата физика, и естествено да се набуташ в парадокс. В случая имаме отчитане на интервали по две отправни системи. Как се сравняват? Не директно, а чрез ЛТ. Но в ЛТ участват не само времевите интервали, а и пространствените допринасят - именно за това смисъла на "забавяне на времето" е никакъв. Единственият парадокс може да настъпи, когато интервалите се сравняват в една точка, тогава ЛТ не са нужни. Парадокса на близнаците почива на това - само в тая ситуация може да се определи по-млад и по-стар, защото сравнението в нея е абсолютно, резултатът е еднакъв за всички отправни системи. А за да се получи сравнение в една точка, единият трябва да напусне временно инерциалната си система, за да може да се върне. Така де, въпросът опира до смисъла на "по-млад". Как сравняваш интервали време отчетени в различни системи? Директно не става. Директно става само в една точка, тогава часовниците се съпоставят на едно място с различни показания, и тогава разликата им е абсолютна, това е идеята и на "парадокса на близнаците". Така че за "забавяне на времето" - забрави. Така е, като си мисли със патерицата "забавяне на времето", всякакви глупости може да измисли. Но това няма общо със СТО. Значи трябва да надраснеш "забавянето на времето", за да прозреш какво се случва. Щото с него е ясно - парадокси на кило

Не можем да сравняваме времена, но можем да сравняваме интервали. При интервалите произволният избор на начало на отчитане за всяка система се анулира. Така че в случая няма значение дали сме сверявали или не часовниците, когато обсъждаме интервали. И за да преваря още щуране, фактите: ако за система S интервалът между две събития dT < dT' от интервалът в друга система S', то съвсем естествено е валидно и обратното за същите две събития, dT' > dT, независимо коя наречеш стационарна и коя подвижна. Това по повод фантазираното противоречие