scaner

Момент сега. Ти говориш за увличането от етера, или за увличането на етера? Увличане от етера е ситуацията, когато етера се движи спрямо земята и носи със себе си и светлината. Увличане на етера е, когато земята и етера не са взаимоподвижни (в някаква област около земята). Ако е увличане от етера, да, сметката е точна. Но тогава към нея трябва да се прибавят едни плюс и минус 30 км/с, с които земята обикаля допълннително около слънцето, които ще доведат до плюс и минус отклонение над тези 30 метра, и които опитът на Майкелсън и Морли е длъжен да открие. Ако обаче земята увлича етера, тогава трябва нещо да се случи с тези 30 метра, тъй като земята ще повлияе на етера и от там на самата светлина. Ще изчезнат тези +- 30км/с дето Майкелсън и Морли търсят, но ще изчезне и това отклонение - а с него и всяко друго аберационно отклонение. И се връщаме на противоречието. О, не може да се пренебрегне. Това при 30 км височина от която започва както го смяташ, е едно 206 ъглови секунди. Тоест надвишава десет пъти установената експериментално аберация на далечните звезди. Такива неща не се пренебрегват. Това е куфар широк един метър поставен на 1000 метра, вижда се даже с просто око, без телескоп. Тъй. Това отклонение е много по-голямо от аберацията. А не се наблюдава Ами както го описваш, аберация трябва да се наблюдава само на височина над 30 км. Под нея увличането я унищожава. А фактът е, че аберация се наблюдава и на земята, и тя съвпада с теоретично предсказаната, която трябва да се наблюдава на всяка височина. Ами няма значение. След като имаме пълно увличачне, и то е винаги по посока скоростта на движение, то тази съставка във векторната сума ще се нулира и аберация няма да има - принципно.

А така! Съгласен съм напълно с тебе! Щом не влияе на светлиината, значи не влияе и при опита на Майкелсън и Морли - там също има светлина. Не влияе и на опита на Физо - и там има светлина. С прости думи, увличане никакво. И аз това казвам

Виж сега. Векторното събиране събира вектора на светлината и вектора на скоростта на земята. Увличането влияе на светлината. Ако светлината пада вертикално на земята, а земята се движи хоризонтално, в резултат на увличането на светлината трябва да се получи хоризонтална съставка. Наприер както ако пускаш пясък в течаща вода, малките песъчинки се захващат от водата и получаваш хоризонтално движение. Тоест увличането трябва да изкриви вектора на светлината в земната атмосфера, и така да повлияе на векторната сума. Така че към аберацията ще имаме добавка с плюс или минус от увличането, която ще промени величината и. Пълно увличане означава хоризонталната съставка на светлината да стане равна на земната скорост, което автоматичнно ще анулира аберацията. Е това е проблемът, че никакво изменение на величината на аберацията не се забелязва. Да, но хората долавят аберацията и на земната повърхност, че и в дълбоки дупки, така са я открили преди 300 години. Как става тая работа? Граница на увлекаемост няма значи?

Чудесно. Но това не е увличане. Значи от височина 30 км като идва светлината, сумарно навърта 30 м отклонение поради движението си спрямо някакъв етер. Но това трябва да е без никакво влияние от страна на земята, без някакво увличане, нали? При пълното увличане какво става с тези 30 метра? Как им повлиява увличането от страна на земята, т.е. как увличането от страна на земята повлиява на светлината, създаваща това отклонение?

За който път искаш, повтори отговора поне веднъж: ЗАЩО става така? Аберационният ъгъл не е ъгъл на пречупване. Това е ъгъл, получен в резултат векторно съмиране на скоростта на светлината и скоростта на земята. Ако има увличане, то ще се промени посоката на вектора на светлината, който наблюдаваме, в резултат ще се промени аберацията. Просто е, не разбирам защо не отговаряш конкретно а само увърташ?

Тя че е факт, факт. Но увличането трябва също да е факт, т.е. трябва да и повлияе. Питам, защо не и повлиява? Пак повтарям, знаем че не повлиява. Зашо се случва така?

Не се изисква такъв контрол. Грешка в 10% на скоростта на водата ще доведе почти толкова в крайния резултат, което е съвсем приемливо. А той е взел мерки за ламинарно движение на водата и много по-добра точност. Е нали ти дадох неговата статия, дето всичко е опиано? В линк по-горе. Чел съм я, за разлика от тебе, дето се изказваш без да си в час. Както се вижда от статията, не миу трябва абсолютен контрол. Както и не му трябва микронна точност на каквито и да е размери. И колко тънка е тази прекалено тънка атмосфера? За да видим сметките?

Опитът на Физо документирано достига точност 1/100 от интерференчната линия, което е страшно много за времето си. Ти си фантазирай, без да си се запознал с него. Интересни хитрости прилага Физо. По-късно, 1886 г. Майкелсън и Морли повтарят опита му с подобрен интерферометър и получават много бблизки резултати. Тъй. А при опита на Майкелсън и Морли пътят на светлината е под 15 метра. Хептен не трябва да има увличане значи, щом на една нищо и никаква атмосфера от няколко километра не повлиява. И пак опираме до противоречието Младенов, много по-умни хора от тебе са ги мислили тея неща, глозгани са по много книги и статии във всякакви разцветки. Ти нищо не си прочел, разчиташ на една бедна фантазия и с нищожни математически познания. Ми бедна е фантазията, не става.

А как увличането разбира нашите намерения, че мерим аберация, за да не повлияе на светлината? Това е въпроса. Но вече г задавам за не знам кой път, а отговорът е никакъв. Не става така.

Аз питам - как увличането познава, че мерим светлина за да определим аберацията, за да не и въздейства? Как познава, че повтаряме опита на Физо, за да му пусне слабо увличане? И как познава че правим опита на Майкелсън и Морли, за да увлече цялата светлина? Това ми е въпроса. Но ити явно спориш заради спора.

Хора, четете преди да се изказвате. Дал съм линк, там е описано всичко, и резултатите, и какво точно се мери и защо не трябва такава точост. Какъв е тоя гаден навик да се изказвате без да имате идея какво е направено? По една картинка от Уикипедията не може да разберете нищичко, защото нищо не е дадено в подробности. Излагате се.

Ако има увлекаемост, тя трябва да влияе на всякаква светлина, независимо дали с нея наблюдаваш аберация, Физо или ММ. И въпросът е, ако не влияе на аберацията, има ли изобщо увлекаемост? Глупости. Чети повече, за да не се манипулираш толкова лесно.

Тц. Реално няма значение това разстояние. Защото резултата от двете тръби се сумира, и то изчезва Заознай се с пълната схема на експеримента, по-горе дадох линк.

Увличането се изразява в "отнасяне" на светлината от нормалната и траектория. При Фио това отнасне внася допълнителна скорост, при напречен лъч, като от звездите, трябва да доведе до допълнително отклонение. Което обаче не се наблдава. Както обикновено, изобщо идея си нямаш от експеримента, но бързаш да се произнесеш От тука са ти повечето беди...

Тръбата изобщо не трябва да е изработена с точност до микрони, няма такова изискване. В експеримента се мери разлика в оптическите пътища. И тъй като тази разлика също е произволна (поради произволната конструкция на тръбата), се мери промяна в разликата на оптическите пътища в зависимост от скоростта на течността. Тук вече се намесва интерференцията, и при Физо с доста добра точност. Доколкото мога да се справя с моя френски, точността е 1/100, което е доста добре. Ето статията с опита и подробно описание на измерването.

Тогава как се проявява увличането? Защото какво значи хем да има увличане, хем да не се проявява? Нали увличането е точно това - светлината да промени траекторията си от увличащата я среда? Това няма как да не се отрази на аберацята. А не се отразява. Което говори против увличане. При този вариант проблемът остава. Увличането хем не се наблюдава, хем е само частично, хем трябва да е пълно. Да напомня, етерът е хипотетична среда, чиито собствени трептения са светлината. Собствените трептения обезпечават постоянна скорост на светлината относно етера. Всяко увличане на светлината, било фотони или каквото и да е, изисква етерът да се увлича също (при предположение че го има и е свързан със светлината). Всичките тези противоречия по-горе показват, че минимумът, необходим за тяхното разрешаване е разкъсана връзка между етер и светлина. Тогава етерът не задава кинетичните свойства на светлината, неговото увличане ако го има не влияе на светлината (а по предположението това е единственото проявление на неговото качество "движение"), а самата светлина си има собствено поведение, и така стигаме до СТО.

Напротив, има я. Всички тези опити разчитат на интерференчни картини, което е доста усъвършенствана техника. Самата дължина на вълната е под микрон, хората отчитат до 1/60 отместване спрямо нея в картината. Схемата в LIGO например позволява да се измери чрез интерференцията отклонение под размера на протона. И е интересно да научиш как става А може би ти нещо не разбираш в цялата тази работа? Не си ли се замислял в тази насока? Дали един курс по експериментална физика няма да ти дойде добре? Замислял ли си се как хората са успявали още преди 300 години да измерват ъглови отклонения на положението на звездите от порядъка на едва няколко ъглови секунди, при това при въртяща се земя? Това е отклонение от порядъка на сантиметър на разстояние 1 километър. Има адски много интересни похвати в измерителната техника, за справяне със всякакви проблеми.

Ами аз точно срещу това давам примерът. Ще го повторя. Знаем причината за аберацията която се наблюдава при звездите - движението на земята около слънцето, и знаем величината на тази аберация, знаейки скоростта на това движение. Тоест знаем аберационната константа за земята, 20.5 ъглови секунди. Пита се в задачата: ако имаме увличане - независимо каква е причината му, голяма маса или някъде във високите слоеве, какво ще наблюдаваме? Щом наблюдаваме аберацията която съответства на движението на земята (както и реално наблюдаваме), то увличането не оказва никакво влияние на светлината. Тоест липсва. Би имало увличане, ако резултатът от наблюдение на аберацията не съвпада с теоретично очакваният. Но не сме в тази ситуация. За водата и въздуха Физо проверява има или няма увличане на етера от тях. Причини за това увличане може да се измислят много, всяка теория си има собствено обяснение - квантовата физика едно, максуеловият електромагнетизъм друго, етерната хипотеза трето и т.н. Резултатът Физо е използвал да провери хипотезата за етера. И показва достатъчно слабо, т.е. частично увличане на етера върху земната повърхност. Опитът на Майкелсън и Морли също е правен на земната повърхност (после и високо в планината Маунт Уилсън, със същият резултат), т.е. ако има увличане то трябва да е частично, както при Физо. И това също е проблем.

Дали е съществувала, и дали изобщо е била нужна най-вече, ти явно не знаеш. Физо е публикувал резултатите си преди 170 години, и всички последващи повторения дават много близък до неговият резултат, иначе нямаше опитът му да е сред трите основни, показали взаимоизключващите се свойства на очакваният етер. Което само означава, че произволните фантазии, чрез които правиш "заключенията" си, не разботят изобщо. Младенов, трябва много четене преди писането...

Ще повторя и за тези с капаците. Физо се е постарал да установи зависимост на увличането от коефициента на пречупване. Тоест опитът му е достатъчно прецизен, за да не може да пропусне някакво пълно увличане. И е повтарян многократно от други хора, дори в наши дни. Със същият резултат, само точността се вдига. Та тази зависимост от коефициента на пречупване отслабва с намаляване на този коефициент. И за въздуха увличане на практика не може да има. Което, при цялата му дърварщина, е несъвместимо с резултата на Майкелсън и Морли. Не, не стигаме до парадокс. И вече написах защо. Но пак не четеш. Е, както искаш. Кой разбрал, разбрал. Точка.

Значи, аберацията може да се наблюдава от наблюдател извън атмосферата, и тя трябва да даде наблюдаемият резултат който дава, защото той е потвърден и по други методи - ъгъл на отклонение, съответстващ на скоростта с която земята обикаля слънцето. Нека сега влезем в атмосферата. Тя някак увлича, под някаква граница светлината. Какво ще се случи? Ще наблюдаваме същата величина, и тогава увличането не променя нищо? Или ще трябва да наблюдаваме друга величина, което пък противоречи с другите данни по-горе? Не е това пътят, нали? Етерът не усвлича светлината, тя е негово собствено трептение. Физо е предполагал, че материята може да увлече етера, и от там светлината. Тоест каквато и причина да има за взаимодействие и увличане на светлината, то и етерът ще се увлича с нея, поради базовата им връзка. И той е установил, че това увличане е пропорционално на коефициента на пречупване приблизително. Значи и атмосферата, ако увлича, ще го прави много слабо, защото нейният коефициент на пречупване практически е единица. А ние очакваме по ММ пълно увличане, което противоречи на тези наблюдения.

Ами погледни чертежите де. Нали смятам за да определя именно разстоянието, на което осветеностите се получават еднакви. Значи не е за всяко разстояние. В случая това е разстоянието което светлината ще измине допълнително в подвижната система, догонвай бягащата там стена. Тоест за всяко разстояние на което е неподвижната крушката, има разстояние на което ще отстои подвижният източникза да са им еднакви осветеностите които правят. И то е пропорционално на нейната скорост както се и очакваше. Е, ще повтаряме ли още пъти?

И като как така? Където и да става, увличането означава да се компенсира точно скоростта на земята спряммо източника. Тоест резултатът ще е липса на аберация. Освен това Земята е кълбо. Това значи лъчи попадащи под различен ъгъл в атмосферата (за разични географски ширини) да дават различна аберация (защото подобен ефект би бил близък по геометрия с пречупването). А опитът сочи, че не е така. И друго, опитът на Физо сочи, че увличането от въздух е пренебрежимо. Докато опитът на Майкелсън и Морли изисква обратното. Трябва да се гледат всички експерименти. За всеки поотделно може да се измисли някакво обяснение, важното е то да обяснява всичките, което е проблемът.

Ако погледнеш отново сметките, за които става дума, ще забележиш следното дребно нещо - интензитетът на подвижният източик ще съвпадне с интензитетът на подвижният но когато е на друго разстояние от стената. Което по никакъв начин не пречи интензитетът да зависи от разстоянието. Сам се сещаш, както е нарисуван ъгълът а, когато източникът се отдалечи повече, то лъчът ще покрива по-голяма площ от стената, съответно енергията на единица площ ще намалява. Така че всичко си зависи от разсстоянието, просто при подвижният източник зависимостта е друга, поради несферичното светлинно поле което той създава. И изобщо, в обясненията ми става дума за осветеност - при нея ще има парадокс. При интензитет няма да има. Така че като казвам интензивност, разбирай осветеност.

Пак не си вникнал в смисъла, за което нямам вина. Така е, като четеш само по едно изречение и не вникваш в описваната ситуация. Само потвърждаваш заключението ми. Не мога да ти помогна.