scaner

Двойка. Ти просто идея си нямаш какво представляват трансформациите... Младенов, гарантирано нито една смислена книжка не си прочел. То затова и няма от къде да ти се развие логическото мислене...

Ей йти картата на видимата вселена, дето различните температури са обозначени с различен цвят: Да е нагрята равномерно? Не, разбира се. Странно защо ти си си въобразил обратното От друга страна, това вероятно не е цялата вселена, а само видимата част от нея. Виждаш всякакви неравномерности с най-различни големини, оформени като точки, островчета, дори "континенти". Има ли някаква причина да няма и по-големи неравномерности на температурата във вселената, сравними с нашето наблюдаемо поле? Няма. Е, какво пречи ние да наблюдаваме една достатъчно мащбна неравномерност тогава?

Парадокс на лоста Самата формулировка на парадокса е подвеждаща. В СТО няма твърди тела. Прилагането на сили върху лостовете ще доведе то тяхното огъване, което също трябва да се отчита за коректното обяснение. Ако се абстрахираме от такива подробности, Макс фон Лауе дава едно направо гениално обяснение Нека да разгледаме работата извършена от силите в системата К. В тази система лостът се движи, и в точката на приложение на хоризонталната сила се извършва за единица време работа (където v е скоростта на системата К). Другата сила, , не извършва работа, защото е насочена перпендикулярно на двивжението. Следователно, енергиятa в точката на приложение на хоризонталната сила ще нараства с посочената величина. Но това означава, че масата на лоста в посочената точка също ще нараства за единица време с . Ако умножим тази величина по скоростта v ще получим промяната на импулса за единица време, . А това означава, че моментът за единица време ще нараства с , което е точно величината, която не ни достигаше (в предният коментар) за да се балансира лостовата система Това е основната идея. Макс фон Лауе разглежда нещата в по-общ вид, в своята работа "Ein Beispiel zur Dynamik der Relativitätstheorie" която за щастие я иима преведена на английски ТУК. Цялата идея за този парадокс възниква преди още да е създадена теорията на относителността. През 1901-1903 г. Траутън и Нобъл провеждат експерименти с електрически кондензатор в който се създава система от сили както в парадокса за лоста. Идеята им е била да открият движението на земята спрямо етера, разчитайки на теорията на Лоренц. Разбира се, резултатът от техните експерименти е бил нулев - те не са открили никакво завъртане на кондензатора. От там в последствие тяхната схема се превръща в тестови "парадокс" за теорията на относитеността. Самата схема търпи доста преформулировки, и сега е по-известна като "Lewis–Tolman lever paradox".

Физиката е наука, която описва количествено света. Затова и ползва математиката, извежда математически връзки между наблюдаемите величини за да свърже наблюдаемите количества. Координатната система е базов елемент използван за описване на света - места и моменти на събитията. Координатните трансформации са просто базови свойства на тези координатни системи, и тези свойства намират отражение в съпоставянето на различните гледни точки. Това съпоставяне в тривиалният случай е 1 към 1 - каквото наблюдавам аз, наблюдаваш и ти, галилеевите трансформации го дават малко по-сложно, лоренцовите трансформации просто уточняват галилеевите. Симетриите в света, които наблюдаваме, изискват тези трансформации да имат определени своства - например хомогенността и изотропността на пространството налагат те да са еднозначна връзка, линейна а не примерно квадратична, равнопоставеността на системите налага обратимостта, има още изисквания. А самите трансформации произлизат от основните принципи - те са такива, за да се спазят огрниенията наложени от реалността. Но обратимостта им е заложено изначално свойство. Пак не четете

Не четете, само пишете. Щом има скъсяване по отношение на наблюдателя (както твърдите), то това скъсяване е откриваемо за него - в собствената му система. Ако беше по отношение на някой друг, е съвсем различно.

А какво му пречи? То е математически връзка, свързваща координатите на едно и също събитие изразени в система А, какви ще са в система В. Тази математическа връзка е двупосочна по дефиниция - изразените в В координати водят произхода си от А. Принципно е задължително числата в две отправни системи да се свързват с такава трансформация, и лоренцовите трансформации играят тази роля тук.

Точно за това цитираното ваше твърдение не е вярно, и съм подчертал проблемът.

Защо бе джанъм? Още повече, че е доказан факт? Какво значи това? Че ако си направя вакууум, и я измеря, ще е посочената константа? Нали? Незвисимо в коя отправна система съм? Е, значи във всяка отправна система ще е същата константа. Твърдението ти елементарно води до този извод. Знам, ти някак много абстрактно си представяш тези неща, без връзка с отправни системи. Ама няма никакъв смисъл такава представа - щом мериш и установяваш каквото и да било, ти го околичествяваш с мерките и часовниците на отправна система. А скорост ако ще и във вакуум да е, винаги се определя чрез метри и часовници. Така че в дефиницията трябва да участва и "отправна система", ако ще дори под формата "независимо от отправната система" Човече, има да наваксваш основи...

Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника - това е вторият постулат. Сега направи следващата стъпка - скоростта на източника зависи от отправната система (но скоростта на светлината не зависи от тази скорост). Следователно, скоростта на светлината не зависи от взаимната скорост на отправните системи, тя ще е еднаква във всички отправни системи. Просто е, стига човек да не подхожда с предразсъдъци Като си отвориш очите, ще разбереш колко сам си се лъгал...

Лоренцовото преобразувание е двупосочно. И няма експеримент, който да опровергава първият постулат досега. Не е ли добре да понаучите основните положения, преди да се включвате в дискусия? Това естествено не може да е верно. Според това твърдение наблюдателят трябва да установи лоренцово скъсяване в собствената си система - например с друг измерителен инструмент (друг интерферометър?) да определи скъсяването на интерферометъра. Значи отдавна да сме установили промяна на дължините на нашите обекти в зависимост от движението което извършва земята (а то е доста разнообразно).

За кой път трябва да напомня, че при реликтовият фон не се измерва някакво ДЕ, а се измерва разлика в температурите? Ако имаш две парчета желязо, неподижни едно от друго, и с различна температура, то честотата на максимума на двете в спектъра за абсолютно черно тяло ще бъде различна, без да има някакво движение. Е, същата история е и при реликтовото лъчение. Това че имало ДЕ е едно много частно условие при интерпретация с куп допълнителни и недоказуеми предположения. Айде спри се с това "ДЕ при реликтово лъчение". ММ не обяснява всичко. Няма експеримент който да прави това. ММ само потвърждава първият постулат - не може да се установи разлика във формата на физическите закони в две инерциални системи и чрез електромагнитни експерименти. Така както изисква разширеният принцип на относителност, за разлика от галилеевия. Затова резултатът на ММ е потвърждение (не може да е доказателство!) за принципа на относителност на СТО. Резултатът от ММ не засяга липса или наличие на етер., а само ограничава неговите потенциални свойства - ако го има, той е лишен от качество "движение". Двете твърдения си противоречат. Измерването във вакуум винаги се провежда в някаква отправна система (в която е неподвижна измерителната апаратура), и щом е верна точка 2), не може да е верна точка 3).

Има, но са малки, от 3 до 8 сантиметра. Няма достатъчно вода, за да се промени по-силно нивото, Черно море е вътрешно море.

Бълнувания на невежа...

Нито физиците са тъпи, нито има неверни часовници, на всяка стъпка се разчита на проверени и доказани закономерности. Има само технически проблеми, които се решават за всеки конкретен случай.

Тъй като в подвижната система имаш и преместване по Х, то векторът на скоростта на светлината има две проекции, по X и по Y, и всяка от тях трябва да е по-малка от величината на самият вектор (която е равна на С). Както и си получил. Нали казах, освен заместване във формулите трябва и осмисляне на резултата. Тц. Времето не зависи от посоките, то е независима координата. Мисли, мисли... Ти изобщо имаш ли глава с която да мислиш? Или не, и затова все някой друг ти е виновен за глупостите?

Драги ми Тъпако! За такива като тебе хората са измислили формулите, за да не се давят в собствените си грешки, когато не могат да манипулират с числа. Ще ти покажа как се правят нещата за 50-ти път, белким се научишо някога кое какво е. Значи, в системата К дадено ни е събитие (x,y,t) с координати x=0, y=c.T, t=T. Тоест в приетата за неподвижна система имаме светлинен фронт, разпространяващ се строго нагоре, който в произволен момент време T достига височина c.T. Ясно ли е? Правим лоренцовите трансформации. Имаме, в системата К' за конкретната ситуация: където v е скоростта на взаимно движение на системите. Тоест за време t' светлината достига в тази система пространствена координата (x',y'). С каква скорост се е движела? Имаме изминат път от нея: Каква скорост се получава, като го разделим R на t'? Ъ? 'c', разбира се. Съвсем очаквано и в това направление скоростта на светлината е очакваната константа според вторият принцип. Може да опиташ и с други координатни точки от фронта, резултатът е предсказуем Но това е ясно от самият механизъм на извеждане на лоренцовите трансформации - след като там е заложен в основата вторият принцип, само тъпаци могат да получат в сметките си някакви разлики... Тоест след като във всяка посока светлината се разпростраява с една и съща скорост, формата на фронта е сфера. Но ти си смятай

Е как ще е елипсоидален? Остави бъгавите сметки на Младенов. Никаква елипса не се получава и не може да се поучи. Ако трансформираш лъч, който се движи само по +-Х, в крайна сметка се получава, че скоростта му и в другата система е същата - на светлината, независимо от осоката. Ако трансформираш лъч който се движи само по Y, в другата система че имаш и проекция по Х на този лъч, траекторията му ще има две проекции, по X и Y, и скоростта ще бъде тази на светлината по тряекторията, не по проекциите. При една и съща скорост на светлината във всяка система ще се получи сферичен фронт за всеки. А Младенов пропуска че има траектория с проекции, и от там нататък настават глупости.

Грешката ти е, че имаш нефизически очаквания Тоест очакваш да получиш нещо, което е невъзможно, и съответно почваш да се пуйчиш, когато не го получиш, нещо ти било виновно. Аз колко пъти ти казах, че не е достатъчно само да можеш да заместваш във формули, а и да получаваш физически смислени резултати? В случая, лоренцовите трансформации трансформират координати на събитие. Като пуснеш светлинен лъч само по Х и се кефиш, че резултатът ти е x'/t' = c, защо очакваш да получиш y'/t' пак да е 'c', след като y' при такъв лъч = НУЛА? А ако пуснеш такъв лъч под ъгъл с Х, очевадно ще получиш x'/t'<c, защото x' ще е само проекция от траекторията на светлинният лъч и той ще я изминава с по-малка скорост от таззи на светлината. Но ти не си смятал в тази посока нищо, а се опитваш да анализираш събитие с кординати x',y' и момент x'/c, което не е събитие от светлинният фронт в момент t' Е, естествен е координатата y' да може да е всякаква. Погледни го така. Ти транслираш събитие с координати x=1c, y=1c, t=1, което не е събитие от светлиният фронт. И се чудиш защо не ти излизат нещата? Няма нищо за чудене

Всеки наблюдател може да наблюдава един единствен светлинен фронт в случая, и това е наблюдението извършено в неговата отправна система, с неговата апаратура. Стационарният наблюдател може да наблюдава фронтът в стационарната система, подвижният - в подвижната, и толкова. И този фронт е сферичен - в един и същи момент светлината в две противоположни посоки ще се намира на еднакви координати (по абсолютна стойност), за еднакъв интервал ще изминава еднакъв път. Лоренцовите трансформации преобразуват събития. В този смисъл те могат да дадат например за резултат координати 300000 км за момент 1 сек, и -600000 км за момент 2 сек. И двете са точки от светлинният фронт. Но ако игнорираш величината на момента, ще получиш картинка в която единият лъч в едната посока е изминал двойно по-голямо разстояние. От там всякакви елипси и причие патерици за немислещата глава се пораждат. Младенов много се е специализирал да пропуска времето при лоренцовите трансформации, и така и не се научи да не настъпва тази мотика. А тя го води до всякакви проблеми, например че дължините не се скъсяват а се увеличават, и т.н. И продължава да си вярва, че смята верно..

Всяко "скрито" отклонение, което не води до наблюдаема промяна, е безсмислено да се разглежда. Наблюдават се "откритите" отклонения, и те участват във физическите закони. Така че няма проблем да се ползва електромагннитно лъчение, след като неговите закономерности са проучени и не са скрити А как се синхронизират часовници? Зависи от нуждите. Ето например схемата на синхронизиране на часовниците между Гран Сасо и ЦЕРН в прословутият експеримент OPERA 2011-2012 г. за измерване скоростта на неутриното, с наносекундна точност. Детайлите са на картинките в дясно, и в линковете към текста.

Физическият смисъл на всичко това идва от наблюдаемият факт от физическата реалност, че скоростта на светлината е еднаква константа. Всичкото противене на тази реалност, всичките останали разсъждения за някакъв друг "смисъл" са мозаична психопатия...

Когато човек не може да смята, морето му е до колене, все едно му е дали 2+2 е равно на 4 или 150. Хоризонтът на знания му е нулев и може да спори за всякакви глупости. Щото простотията няма спирачки. Младенов, кога ще се научиш да смяташ? Не е сложно, стига да си минал елементарният училищен курс... Ама във физиката, освен да заместваш числа във формули, трябва и да осмисляш какво получаваш, което при тебе липсва напълно. Ето лоренцовите трансформации: Имаме две системи, К и К' които в някаква точка x=x'=0 калибрират времената си t=t'=0. В тази точка в този момент се излъчва светлинен импулс във всички посоки. В системата К по оста Х имаме светлинен фронт, x = c.t. В произволен момент t0 този фронт е на координата x0 = c.t0. Нека значи да трансформираме събитието {x0,t0} от фронта към системата К', там то също ще е събитие от светлинният фронт. Заместваме в горните трансформации и получаваме: Коордиатите {x'1,t'1} тук са координати на събитие от светлинният фронт в системата К'. Каква е скоростта на светлината в тази система? Този светлинен фронт е тръгнал в момент t'=0 от координата x'=0. Тоест пътят който е извървял е посоченият x'1 от горната формула, за времевият интервал t'1 посочен от горната скорост. Значи, скоростта на светлината се получава като се разделят x'1 на t'1 : c' = c Тоест скоростта на светлината в системата К' по посока на движението е равна на скоростта на светлината по вторият постулат. По посока обратна на движението елементарно се проерява същото, трябва да вземем координати на събитието от фронта x0 = -c.t0. Така се смята, в общият случай. А ти си затънал в някакво цифрово тресавище, и от там вадиш само грешки Но вече неколкократно ни доказваш, че не можеш да смяташ. Не се занимавай с теория на относителността, подхвани нещо по-лесно, шев и кройка например...

Парадокс на лоста - пояснение По-долу е даден чертежа за система от два лоста с различна дължина (общият случай!): Картинка а) обозначава двата лоста в системата на покой Ко, там те имат дължини и им действат съответно сили . Картинката б) изобразява същата система лостове в подвижната система К, там дължините са и съответно им действат сили . В системата К0 моментите които създават тези сили са равни по условие, В системата К обаче силите и дължините са следните: и разликата в моментите създавани от тях е ненулева: Всъщност задачата се свежда до това, да се обясни какъв процес компенсира този излижен момент

Ми нито едно доказателство не си посочил. Посочил си точно обратното - че според тебе, този парадокс трябва да го има и в класическата физика Логическото мислене ти е само камуфлаж, да знаеш. Не върши никаква работа. Дай първо да се разберем има ли го и защо в класическата физика, СТО няма да избяга. Айде, Младенов, просто е. В системата на гарата светлината се движи с различни скорости по посока и срещу посоката на движение на влака. Въпреки това поради абсолютността на времето достига едновременно стените. Ха да видим, като умножим един и същи интервал време на различни скорости, какво ще получим? Еднакви пътища или различни пътища? Парадокс или младенова заблуда?

Грешка. Усещаш ли излагацията? Ей на, по-горе дадох едно съображение чрез скоростите на светлината в различните посоки. Нема начин пътят да е еднакъв, когато скоростите са различни, а интервалът време е еднакъв. Усещам че имаш проблеми и с таблицата за умножение, но защо ги показваш публично? Младенов, не ми минават такива простотии, да се опитваш една идиотщина, повтаряйки я многократно, да накараш и другите да се съгласят с нея. Минал съм го отдавна тоя етап. Не вървиш.