scaner

Хехехе, два ефекта само? Смешник... Младенов, един кон с капаци има на порядък по-обширен светоглед от тебе. Ти ужким беше чел някакви книги? Само два ефекта ли намери в тея книги? Ега си излагацията, и се хвалиш с това? Ей такова "четене" говори само за себе. Ей ти в Уикипедията един супер повърхностен обзор в какви направления е тества СТО. Кой за каквото се сети я тества, и навсякъде тя остава верна. Нещо повече, всички резултати показват, че Нютоновата теория съответно не описва реалността при високите скорости. Ти сам призна, че тя е логически непротиворечива. Значи трябва само да се потвърдят основните и постулати? Ми на, потвърдени са. След което освен да се гръмнеш, какво друго може да правиш? Само колко експерименти има за измерване на скоростта на светлината с точност до сантиметри за секунда, което принуди хората да обвържат еталона на метъра с нея. Дали ти си прост, или тези дето са положили толкова труд за да постигнат тези резултати с безпрецедентна точност са прости? Ми ти дори си нямаш идея какво са правили, ама се дупиш тука да омаловажаваш експериментите им? Това е положението, единствено можеш да се оплачеш че страдаш от сбъркани идеи Съкращението на дължините е технически трудно да бъде измерено директно. Но индиректно то отдавна е доказано - магнитното поле се поражда от него, и количествено точно резултатите съвпадат с наблюдението. Десетки ефекти са потвърждавани в хиляди най-разнообразни експерименти. При това не само качествено, както си мислиш, а и количествено. Тоест се потвърждава функционалната зависимост, която дава теорията, с феноменална точност. Вече не се гледа дали имаме потвърждение или не, а дали примерно седмият предсказан знак съвпада с измерването или не, и защо... Единствено квантовата теория на полето е проверена с по-голяма точност, няма друга физическа теория която може да се похвали да е толкова добре проверена. Но ти като си стигнал само до два ефекта, от къде ли ще имаш представа какво се случва по света? Тук вече нема мърдане, всякакви съмнения изчезват. Всяка алтернатива, която може да се предложи, вече погребва безвъзвратно Нютоновата класическа теория, и трябва задължително да включва релативизма в досегашната му форма. Всеки опит да се омаловажава това е или проява на интелектуална импотентност, безпросветна тъпня, или нагла лъжа. Не виждам други варианти. Нямаш никакъв шанс, независимо дали го осъзнаваш или не Пък може би е по-добре за тебе, че не осъзнаваш колко тъп изглеждаш на фона на фактите...

Както многократно съм показал, спориш защото не си наясно какво се случва в реалността Ние прекрасно разбираме тъпата позиция в която си изпаднал, ти си този дето нищо не схваща от положението. СТО описва изключително добре реалността. Точно на такава теория се казва "физически коректна". Това че имаш някаква много объркана представа за реалността, не е проблем нито на физиката, нито на СТО. Изключително твой си е. Длъжни сме да приемем твърдението за скоростта на светлината - всички експерименти го потвърждават, и всички следствия от него се потвърждават. Докато ти нямаш нито един реален аргумент срещу това. Всичките ти аргументи са - "ама аз си мисля че трябва да е някак другояче". Що бе? "Ами така ми се струва, и теорията значи е грешна". Това не е научен аргумент, това е поведение на тригодишно дете от детската градина. Отдавна е минало времето да проявяваш такова. Кой те е излъгал че това е нормално? Така че ти не спориш за това, ти спориш защото си си втълпил някакви абсолютно криви представи, които реалността е отхвтрлила и непрекъснато продължава да отхвърля. Изпаднал си в обсесия. И няма как да се разберем докато не си вземеш съответните лекарства и излезеш от този порочен кръг. Наличието на експериментални потвърждения елиминира всякакви мнения тип "ами не съм съгласен защото мисля че не е така", "имам право да си имам собствено мнение". Или вадиш сериозни аргументи, които да опровергаят експериментите, или си духаш супата. Няма друга разумна алтернатива. Останалото е просто клоунада... Ами проблемът е, че в случая СТО не показва такива неща. Защото тя перфектно описва действителността. Не можеш да намериш и един експеримент, който да и противоречи. Еми то с пръдня боя не става, го е казал народа... Напоследък забелязвам, че ти на практика нямаш досег с реалността, някакви халюцинации и кошмари само те преследват и ти ги припознаваш като "реалност"... Закъсал си го

За кое разстояние става дума? Четиримерното или тримерното?

Къде се намира този трети наблюдател? Точно тази последователност се случва в системата на стрелата. Но не и в системата на кондензатора. Е, ще протече ли ток или какво?

Проверих, Не е вярна. Изводът, мисля, че и сам можеш да си го направиш

ДОбре, но нека да уточним условието, за да няма двусмислие: приемаме собственият капацитет на стрелата за пренебрежимо малък. Тоест количеството заряд, което може да се пренесе само от зареждането на този капацитет при допира с плоча, няма да считаме за ток. И е направена от супер-дупер стомана, така че никакви механични разтягания не и се случват в електрическото поле. Разчитаме само на релативистските ефекти. Ще протече или няма да протече ток, и защо?

Хубавото е, че един достатъчно интелигентен човек може да го провери, поне по логически път. Докато един неграмотяга може само да се тръшка, да пуска шегички и да вярва че той бил правият. Схващаш ли разликата между науката и твоето положение, религията?

Нали беше прочел много литература? За какво я четеш, ако не за да се ориентираш в дълбочина? Или четенето е само за парлама? Хайде, задачата е достатъчно проста, за да се оцени качествено, а и количествено какво точно ще се случи. Просто човек трябва да прочете условието и да си припомни основните закономерности на СТО. Хватката е, че който само се хвали че бил чел и разбрал нещо, ще се омотае в предразсъдъци Иначе си прав за дължината, но това в случая няма да помогне. Оста по която разглеждаме движението е точно перпендикулярна на пластините - стрелата ги пробожда. По това направление ще се скъси самата стрела в системата на пластините (защото тя лежи изцяло по тази ос), както и разстоянието между пластините в системата на стрелата (защото проекцията му е изцяло по същата ос). Съвсем банално релативистско скъсяване на всички проекции върху оста по която се осъществява движението.

За да не се мърсят интересни теми от истерията на антирелативистите, отварям тази тема за дискутиране на т.н. "парадокси" на теорята на относителността. Съвсем заслужено е "парадокси" да бъде в кавички, мислещите е разберат защо. Ще започна с един не много известен но атрактивен парадокс, известен под различни имена, "Парадокс на стрелата" или "Парадокс на металният крокодил". По идея той е близък до парадокса с колата и гаража (Ladder paradox), но решението на последният не може да се приложи в нашият случай. Идеята на парадокса е следната. Имаме две паралелно разположени метални пластини. Те са електрически заредени, и образуват електрически кондензатор. Имаме метална стрела (или метален крокодил ), чиято дължина в собствената отправна система (в покой) е точно равна на разстоянието между кондензаторните пластини, също в покой в системата на кондензатора. Стрелата/крокодила се движи с релативистична скорост (например 0.9682.с), и е така нацелена, че да пробие последователно двете пластини и да премине през тях. Целта е да се създаде късо съединение между двете пластини и да протече ток на разряд на кондензатора, т.е. да се промени зарядът върху пластините. Първата пластина която се пробива наричаме "входна", втората - "изходна". Нека за определеност входната пластина е заредена с положителен заряд, изходната - с отрицателен. А) От гледна точка на системата на кондензатора, стрелата се скъсява. Тя е по-къса отколкото разстоянието между пластините. В тази система се случва следното: - върхът на стрелата пробива първата ("входна") пластина; - върхът на стрелата навлиза в пространството между пластините; - краят на стрелата достига "входната" пластина; - и върхът и краят на стрелата се намират в пространството между пластините. Няма условия за късо съединение; - върхът на стрелата пробива втората ("изходна") пластина, и по същият механизъм тя излиза от кондензатора. Няма нито един момент в който стрелата да дава двете пластини на късо и да разрежда кондензатора. В тази отправна система не протича ток между пластините. Б) От гледна точка на стрелата обаче, картинката е съвсем друга. В тази система разстоянието между плочите търпи релативистско скъсяване, при посочената по-горе скорост стрелата е 4 пъти по-голяма от междината на кондензатора. Ще имаме следните етапи: - върхът на стрелата пробива "входната" пластина; - върхът на стрелата навлиза в пространството между пластините; - върхът на стрелата достига втората плоскост (преди краят да е напуснал "входната" пластина); - имаме състояние, в което стрелата съединява двете пластини! - краят на стрелата достига първата пластина, и късото съединение между двете плочи се прекъсва. - процесът продължава с напускане на стрелата на този кондензатор. Както сочи подчераното, за известен интервал от време имаме закъсяване на двете пластинии, и би трябвало да протече ток. Пита се в задачата: в крайна сметка ще протече ли ток между плочите или няма да протече? Как точно този парадокс се разрешава от страна на СТО? Нека да е качествено обяснение, че математиката не се отдава на всеки... (Задачата се основава на елементи, които обикновено не се споменават директно в средното училище и по тази причина се доизмислят интуитивно, създавайки подвеждащи представи, и по този начин подвежда, че "след като не го знам, то не съществува" Тоест експлоатира се разпространен предразсъдък.)

Да де, ама като разсъждаваш трябва да ти се пораждат и аргументи защо тези опити са безсмислени. И то аргументи, които да издържат на критиката на опонента, а не на ниво детска градина. А при тебе не само че не издържат, ами ги няма и аргументите. Само тръшкане, хилене и грамофона на мах. Ти сигурен ли си, че тук изобщо е намесен процес на разсъждения, наясно ли си какво е това? Или пак като с "физическата промяна" и другите изцепки преди това? Това че се правиш само на въздух под налягане не допринася с нищо, и не сочи наличие на процес на мислене. Сочи единствено процес на затапване на дупки със щампи и предразсъдъци. Жалка работа, нали?

Това съвсем не е достатъчно. Книгата, и в двете си части, е прекрасен учебник за историята на етерните теории, и найй-вече причините за техните провали. Всичките мотики които ти настъпваше са разгледани там във всякакви варианти, ако беше прочел нямаше да правиш толкова елементарни грешки. Ми ти не знаеше връзката между скоростта на вълната и коефициента на пречупване, какво да говорим за нещо по-сериозно? Не е нужно резюме. Нужно е да я разбереш. И чичо Гугъл може да ми намира резюметата по колкото пъти му поискам, това не значи че мисли и разбира нещо. Оправдания не ми трябват, нагледах се до сега. Разсъждения се търся: например, след като експериментите те опровергават тотално, ти с какви очи се мотаеш в тоя форум още с някакви безсмислени халюцинации?

При тебе означава. Това че циклиш и се тръшкаш, игнорирайки всякакви аргументи и въртейки грамофона, не означава разбиране, а напротив.

Ти хубаво си ги прочел, ама какво си разбрал, е въпросът? И аз съм ги чел. И за това мога да открия всичките ти логически грешки, около които се луташ като муха без глава. Значи не е достатъчно само да ги имаш тези книжки, не е достатъчно дори да ги прочетеш. Трябва и да ги осмислиш, а това вече не може да го намериш някъде по интернет. Но ти не си ги чел, мога да се обзаложа. Още първата тема, беше написал почти статия, и в нея накрая в литературата беше цитирал "История на етера" от Уитъкър. И в последствие се оказа, че нищичко не си схванал (ако изобщо си я отворил), защото практически всичките ти идеи бяха дискутирани в тази книга и там беше показано защо са изоставени. Това хвалене е безсмислено. Не е само Гравити, който подозира чутовна неадекватност у тебе. Тя самичка си струи от коментарите ти и свети със страшна сила. Изобщо не е ротация само по име, а и по свойства. Псевдо-то си е твой проблем. Нали знаеш, предразсъдъците не прощават, а като си лишен от аргументи, те ти играят лоши номера, подтиквайки те да омаловажаваш това което не разбираш. И излагацията цъфва.

Очевидно не си прочел нужните. В твоето състояние да правиш избор какво да прочетеш, е направо катастрофа. Зависи от посоката, в която си напред. Съдейки по това което публикуваш тука, я си на кестерме, я вървиш наобратно Не ни разсмивай, ти и експертиза Това е оксиморон.

Ами аз всичките тези пъти обясних защо няма промяна. Защо няма създадени нови събития от процеса на отосително движение. А щом няма нови събития - няма промяна. Елементарно е. Очевидно аргументацията ти е куха, след като се разпада от такива прости съображения. Тука нищо не можеш да направиш, освен да си смениш понятията. Ей на, по-горе ти дадох хубав пример с перспективата колко ти е калпава представата за "физическа промяна". Ти както обикновено, дори не си вникнал в него, шом продължаваш с грамофона

Аз мога да оценя аргументите. А в нашият случай ти просто си неспособен. От всичките аргументи които ти дадох, ти на практика не се хвана да обсъждаш нито един. Всеки път грамофона беше пускан от началото. А това веднага говори много неща за опонента Един дори средно умен човек щеше отдавна сам да се усети, че никой не твърди такива глупости, и че това са си негови измислици, от които той е заслепен, иска с огромно желание другите да са ги казали, и за това е цялото това тръшкане и повтаряне - щото никой не му се хваща на халюцинациите. Като четеш, опитай се и да разбереш написаното бе. Аз колко пъти ти давам най-различни примери, че няма физическо въздействие, че тая боза е плод на твоя грозна халюцинация и няма никакви основания в реалния свят? Колко пъти? И ти някаква рекция, освен повтаряне да си направил? Нещо да дискутираш аргументи? Ми това е основата, да разбереш чуждия аргумент, да оцениш за или против, да изготвиш равностоен контрааргумент или да признаешш че не си прав. Ти нищо от това не демонстрираш. Е, с тръшкане просто няма да стане.

Хехе, ти и ирония? Тъпооооо. Много е просто. Ако на всяко място в пространството за един триъгълник сумата от ъглите му е 180 градуса, това пространство ще е хомогенно. Както виждаш, абстрациите не пречат - те и свойствата на пространството са абстрактни. Геометрията да не би да може да кове пирони? За да затворя темата, ще ти покажа колко зле разбираш базовите понятия, в случая "физическа промяна". Представи си, аз и ти сме някъде по шосето между Казанлък и Стара Загора. Там има много стари телеграфни стълбове. Та аз заставам до един, ти заставаш на 200 метра до друг. И двамата притежаваме сертификати от Управлението На Стълбовете, че всички стълбове в този участък са съвсем еднакви, маса, диаметър, височина, цвят, каквото се сетиш. Аз обаче наблюдавам нещо странно. Моят стълб гледан с просто око, е много по-голям от твоя. Решавам да измеря и да сравня стълбовете. Измервам моя с рулетката - получавам точно числото в сертификата. Фотографирам едновременно така, че да се виждат и двата стълба, и на получената снимка измервам съотношението между моя и твоя, използвайки моят като вторичен еталон. Да! Двата стъллба са различни. И ако бях толкова прост като тебе, веднага щях да започна да се тръшкам: "Местоположението оказва физическо въздействие на стълбовете, смалява ги, променя ги физически!" Аналогията с нашият пример е очевадна. Ще възразиш, ама не може така да се сравняват стълбовете, трябва да се отчита перспективата, да се мерят ъгли и разстояния и чак тогава като извърша тези изчисления, ще получа, че двата сълба са еднакви. Ми нали и в нашият случай имаме такава процедура, наречена лоренцови трансформации, която от измереното при мене ще получи измереното при тебе, без да намесваме "физически промени"? Именно това е "наблюдателният канал", през който минава при измерването физическата величина до мене, и този канал в нашият релативистски случай е част от самата природа - пространството и времето. Тоест в нашият случай той е незаобиколим, част от проявлението на реалността.

Ако един лаик не може да схваме едно нещо. обяснено по петдесет различни начина, той просто е глупак. Един път да не си разбрал, пет пъти, бива, ама след толкова обяснения всеки път да връщаш грамофона от начало, това вече диагноза. Младенов, има една приказка, която аз много ценя. Умният може да се направи на глупак, ама глупавият не може да мине за умен. Винаги му личи, и никакви оправдания не помагат. Експерт по физика е нещо много повече от философ. Философията, разбира се, е задължителна, до определена степен. PhD просто означава - дали сме ви оснвните понятия и умения за да опознавате сами света, дерзайте. Който спре до тука, не е никакъв експерт. Експертът е човек, който с така получените знания продължи да се образова, и да изучава проблемите които не знае. И естествено, да може да преподава и базовият курс, включващ и философските аспекти на съответната наука, т.е. да учи неграмотни среднисти на ум и разум. А те дали ще се научат, дали изобщо са способни на това, ще си проличи. В случая си проличава че ти би отпаднал от една такава система за образование, особено ако си на запад. Там басма на такива като тебе не цепят, след максимум втори курс вежливо, а ако не реагираш, и много по-настоятелно ще те посъветват да смениш направлението на своето образование. За да научиш и дори да разбереш физиката, се изисква много повече от това да се правиш на повреден грамофон.

Пространството е хомогенно, но разпределението на материята в него не е. А хомогенността означава, че навсякъде, при едни и същи условия ще получаваме едни и същи резултати, без зависиост от мястото.

Различните места в космоса са равноправни, това изразява хомогенността на пространството. Но това няма отношение към относителното движение. Изобщо не може да се прокарва тук някаква аналогия. Младенов, хвани една тухла, бий си я в главата, и си повтаряй: "експеримента ме прави на палячо, експеримента ме прави на палячо...". Кой знае, може някак да ти влезе повече акъл в главата, знае ли човек?

Да бе да, само че напротив. Пак с предразсъдъците почваш. Не можеш ли да покажеш нещо ново? Или мислиш само с такива измислици? Чисто обективна проява на специфични качества на материята. Например, събитията имат качество да се случват едно преди друго, нали? Това обективно ли е? Можеш ли да редиш събитията по този начин? Е, това и подобни качества лежат в основата на понятието за време. Същото е и с пространството. Ако бяха хорска измислица, нямаше нужда да имат общи черти. Именно защото са нещо конкретно, са обективни Айде стига с тези предразсъдъци.

За пияниците в нашата кръчма е достатъчно и един пръст да им покажеш, за да се смеят. Това изобщо не е сигнал за разбиране или дори интелигентност. Айде по-сериозно, смехотворен бил. Само дето не са само мюони, а всякакви бързоразпадащи се ядра, и най-важното - този опит потвърждава зависимостта от скоростта, тоест точно това което предсказва СТО. А ти се смееш преди да си разбрал за какво става дума...

Ами това изразяване "по друг начин" ти го наричаш промяна. Ако в едната система тая характеристика е 2, а в другата 5 (периода на полуразпадане например), нали до сега се тръшкаше че било промяна? Или вече смени цикулката? Да, но докато се е разхождало, то е било в други пространствено-времеви отношения, и се е разпадало спроред тях, а не според тези валидни в нашата система. И след като се е разпадало различен период време по времето на системата в която до този момент е било в покой (която се е движена спрямо нас), при нашето сравнение по нашето време ще установим различно количество разпаднат уран за интервала по това наше време, и по формулата - различне период на полуразпад. Кое му е физическата промяна? Ако го оставим да продължи да се разпада при нас, ще установим стандартният период на полуразпад. Тоест периодът на полуразпад не се е променил. Променили са се времевите отношения с това запокитване в космоса, и в резулттат - периодът за който той се е разпадал в собствената си система, този период ще бъде различне от периода който сме измерили за пътешествието на урана. А ще е различне поради различните времеви отношения. Ето ти пак прост пример. Свързваш се по радиото с наблюдателя в системата в която уранът се разхожда из космоса, питаш го колко е периода на полуразпад. Казва ти, този по учебника. Мериш в твоята система - друг е. Пак го питаш - пак потвърждава учебникарският период. Колкото и да повториш тоя кръг, все ще получаваш съответствие - при него е и си остава учебникарския, при тебе е и си остава друг. Кога при тебе при посочените условия е бил различен от този който сега получаваш, че търсиш промяна? Къде в цялата схема има физическа промяна? Наясно ли си какво значи изобщо това? Посочи я. Повтаряй си: за да има физическа промяна, трябва да има изменение в потока събития които се случват. Нито равномерното движение, нито времето не променят този поток. Следователно физическа промяна няма. Има различен наблюдателен канал, а това е съвсем друго нещо. Добре е да вземеш някакво хапче, да ти снеме тази фиксация върху някакви промени... Може да ти се избистри главата и да научиш нещо ново. И друго си повтаряй: "експериментът потвърждава забавянето на времето и времето на живот на урана, значи аз съм нагазил в яки ла..на...".

Обясних ти. Наблюдението на тази материална характеристика се пречупва през простраствено-времевите отношения. В една система я мериш с един метър и секунда, в друга система - с друг метър и секунда. И в случая, въпречи че избираш навсякъде метъра и секундата по еднакви правила, не можеш да създадеш обща система с тях. А като не можеш да създадеш обща система, съвсем естествено е физическата характеристика да има различни количествени изрази в двете системи. Това не е промяна - във всяка от системите тя си е такава и не се променя. Методът по който сравняваш метрите и секундите между двете системи е същият с метода по който сравняваш и двете количествени величини на физическата характеристика - лоренцовите трансформации. Между две отправни системи не може да се говори за промяна, по простата причина че нямаш едновременно и двете величини за да ги сравняваш, нито имаш някакъв причинно-следствен процес между тях (лоренцовите трансформации са съответствие, не процес водещ до промени). Забрави тези "промени", очевидно трябва да приемеш нещата на вяра след като не можеш сам да ги разбереш В нашият случай тези теоретически предскзания за наличието на разлика се потвърждават и с експеримента. Така че всякакви "не може" трябва да ги забравиш. Те трябва да минат също през лоренцовите трансформации А вече дали ще разбереш или не, си е само твой проблем. Щото без да си прочел, естествено е да не разбереш. Но си мисли винаги че колкото и да не си разбрал, експериментът съвсем показва че нищо не си разбрал. Експериментът ясно показва кое е суеверие и кое не. В случая твоите предразсъдъци са такова. Но тук явно още трябва да поработиш, докато осъзнаеш и тая разлика. Не е леснооооо.

Опитът на Хафеле Кийтинг, като начало. Е, разхождали са не уран, а нещо по-удобно за целта, атомен часовник. Уранът трябваше да го разхождат поне няколко милиона години, за да измерят някаква разлика с нужната точност.