scaner

Аз и друг път съм го казвал, но предпочитам другата форма на този парадокс, който дава Айнщайн и която има много лесно съобразими последствия. Имаме две лампи на срещуположните стени на вагона, наблюдателят там е в средата му. В момента когато двамата наблюдатели станат на едно ниво (в една точка по Х, образно казано) лампите във вагона светват едновременно. Пита се, дали са светнали едновременно и в системата на перона? Анализът показва, че за наблюдателят във влака светлината от двете лампи ще достигне едновременно носа му. Ако и за системата на перона бяха светнали двете лампи едновременно, светлината от тях щеше да достигне едновременно носа и на гаровия наблюдател. Но за времето за което светлината достига тези носове, двамата наблюдатели вече няма да са в една точка. И имаме парадокс - не може двата лъча светлина да се срещнат два пъти, на две различни места. А обратната ситуация, една лампа в средата и светлината да тръгва към стените, е доста по-неочевидна от гледна точка на едновременност.

Да, би било и така, стига аберацията да не беше просто следствие от законите на физиката, а не някакъв "постулат" както си се изразил. При това СТО няма ексклузивно отношение към нея, защото я има и в класическата физика Аз бих го казал по друг начин - аберацията се грижи да пази физиката от малоумници, като им подлага динена кора на благородните им усилия да я вдянат.... Забелязваш ли каква непреодолима преграда е издигнала пред тебе? Няма противоречие, защото идеята за етера се появява след изграждане на принципът на относителност. Етерът (заедно със свойството на абсолютна система) би бил нарушение на този принцип, и би приннудил физиката да се промени, така както става при нарушаване на всеки друг принцип. Никакво изкривяване на действителността няма, така работят принципите. Защото те са закони, но експериментът е над тях. Е, и в тази битка този принцип се оказа печеливш.

Ами точно такова събитие няма Събитията се случват с материални обекти. За целта например е нужно светлината да осигури някаква критична осветеност върху единица площ, за да се инициира някакво събитие. Тази осветеност зависи както от площа, така и от енергията която пада върху нея. Самата енергия, видяхме, зависи от светлиният поток и пространственият ъгъл в който е концентриран, т.е. индиректно от разстояието. Това е като джобното венерче. Имаше едни фенерчета, които с прещракване можеха да променят фокусното си разстояние. В единият режим осветяваха голямо петно, но по-слабо, за обзор (енергията се разхвърляше на голяма площ), а в другият режим светлинате се насочваше към о-малка област и ставаше по-ярка. Което позволяваше за такава област и от по-голямо разстояние да получим осветеността, достъпна в другият режим. Горе долу тази аналогия е добра за аберацията по отношение на осветеността. Ако седнем да смятаме точнно, ще се окаже, че аберацията ни осигурява при всички случаи една и съща енергия върху единица площ. Т.е. когато източнникът е неподвижен (и по-близо до облъчваната площ), енергията която пада върху нея ще бъде същата както ако източнникът е подвижен, но енергията се съсредоточава в по-малък пространствен ъгъл (по-"насочена" към избраната площ), т.е. попадайки на същата площ от по-голямо разстояние. Е, една и съща енергия върхуу тази площ ще предизвика събития с еднаква вероятност, независимо в коя система разглеждаме нещата.

Е, колко пъти да ти набивам в канчето, че доплеровият ефект е базиран и може да открие единствено относитено движение? И да повтаряш и да не повтаряш тея глупави мантри, това няма да се промени. Просто защото "собствено движение" в твоя случай е понятие без смисъл. По-горе казах какъв му е смисъла, и ти се съгласи че такова движение е невъзможно да се открие

Това е абсолютно невъзможно. Тази задача е поставил Галилей, формулирайки принципът за относителност. И чисто исторически само такова движение, което (евентуално) може да се открие по такъв начин, се нарича "собствено движение". Всички останали движения са по отношение на. Демек относителни. Важното в цялата тази история е, че такова "собствено" движение няма, и принципът на относителността трябва да се ползва в цялата му сила, колкото и да му се пениш. А твоите жалки напъни да го обориш (сам признаваш че е невъзможо, по-горе), само могат да доведат до продукт, за които са предназначени жалките напъни... И не, диполната анизотропия не опровергава принципът на относителността, щото не е такова "собствено" движение в неговият смисъл

Естествено че не е такъв. По простата причина, че Младенов и хабер от понятие си няма какъв е смисълът на "свое движение". Задръстил се е още на това начално положение без смисъл, и нататък няма защо изобщо да се нагазва.

Не си наясно изобщо с нещата. Фактът си е факт и точка. Имаш два модела, които консумират този факт - СТО и класическата физика. СТО твърди, че такъв резултат трябва да има не само при конкретната ситуация, а и за всички наблюдатели. Следователно фактът потвърждава този модел. Класическата физика твърди, че в един частен случай можем да имаме такъв резултат, и този факт е потвърждение за този частен случай. Забелязваш ли кое е различното в двата случая? Имаш два модела които стъпвайки на своите принципи - потвърждават чрез този факт свое (различно) следствие. Фактът не е променен по смисъл от нито от един от моделите, той е това което е получено като резултат. Различни са следствията които този факт потвърждава. Моделите слагат този факт като тухличка на различно място в своята конструкция, и придобиват различен смисъл. Само че играта не спира до тука, иначе науката нямаше да е наука. Не може два взаимоизключващи се модела да са верни. И почват да се натрупват допълнителни факти, които изключват класическата физика от състезанието. Под изключване имам пред вид получаване на несъответствие или противоречия с нейните предсказания и обратно, потвърждение на СТО. Затова и СТО остава единствен фаворит, изграждайки тукличка по тухличка желязно тяло. Научи тази проста истина - фактите не се променят, променят се моделите чрез промяна на мястото на тухличката-факт. И тогава самите модели могат да имат нови и различни интерпретации.

Няма такива наблюдения. Измислиците не са наблюдения. Жалвай се, не пречиш. Просто ти личи колко си безпомощен пред суровият свят

Фактите нямат тълкувания - те са това което са, при конкретните условия при които са получени. Тълкувания имат моделите изградени на база фактите. Абе цяла бездна липсващи знания имаш да наваксваш...

Та, както вече видяхме, вторият постулат заедно с първият водят до единственият възможен резултат - СТО. Е, ако СТО ще наричаме теория на "преносимата светлина", малко неудачно си избрал името, теорията си има вече исторически затвърдено име. Иначе няма понятие "преновимост на светлината". Кофите за пренасянето още не са ги направили Засега тя сама си се разпространява.

Е, тая "криворазбрана представа" е всъщност експериментален факт. Разбира се винаги има всякакви откачалки и маргинали, дето не искат да се съобразяват с природните закони (той естественият подбор слава богу се грижи за това), но мислещите хора дето искат да разберат какво им казва природата, са длъжни да се вслушат в нея. И да проучат следствията. А следствията показват кой криво разбрал и кой не Вече видяхме, че парадоксът демонстрира липса на въображение и логическо мислене. Конфуций е казал една много полезна мисъл, първо търси грешката у себе си, после у другите. Но ти си лишен напълно от самокритичност, и от там нататък провалът ти е ясен. Всичко е парадоксално за тебе, поради изброените причини. Тук няма спасение.

Пробвал съм, разбрал съм си грешката, и за това съм се върнал Защото това е единственият верен подход в момента - СТО и ОТО. Всоичко друго е заблуда, и се вижда ясно.

Общите точки нямат значение, тях ги има винаги. Само лоренцовият фактор се ползва в един частен случай - когато подвижен часовник съпоставяш с общото време на неподвижна система.. В общият случай преобразуванията са по-сложни, например да съпоставяш два движещи се с различна скорост часовника. Глупости на търкалета. Абе и ти що мислиш толкова тегаво и непрекъснато си противоречиш?

Ако вторият постулат е верен, той променя кардинално играта. И който не се съобразява с него не може нищо да постигне. А той е потвърден от експеримента много обстойно. Ми не се съобразявай. И с гравитацията може да не се съобразяваш. Колко му е... Последният път като посетих Австралия, бях в Центъра за проучване на гравитацията в Gingin, дето е към тяхното AIGO. И там посетителите пред вратата към кулата ги пресрещаше надпис "Внимание! Гравитация!". Но ти като по-смел може да не внимаваш.

Не е вчрно, абсолщтно време означава при Обща точка на сверяване ,. сетне системите да отчитат едни и същи моменти. Едновременност и Неедновременност са съвсем друг въпрос.Принципно Случването е Едномоментно ако може така да наречем за всички и ако 2 събития със своята<едномоментност> са отчетени като Едновременни за една система са едновременни и за друга при правилно сверени часовници, идеално сверени,практически невъзможно и при правилно отчитане. Нещо не са ти ясни базови неща. Това което казваш е следствие от това което аз казвам.

Всяка система си има общо време. Две взаимоподвижни системи нямат общо време. Но всяка си има. Общото време се създава от неподвижни часовници. Часовници които се движат не могат да имат с тях общо време, поради относителността на едновременността. Затова и се намесват лоренцовите трансформации. Представи си времевата ос на всяка система като права линия, разграфена равномерно на моментите. Само че двете системи тези оси не са паралелни, а се кръстосват. И всеки сравнява отсечка от времевата ос в едната система с нейната проекция в другата. От там и лоренцовият член. Тази геометрична картинка обяснява добре как всяка система си има равномерно общо време, и между две системи няма такова.

За една система няма причини да не можеш да си свериш всички часовници. И в примера който ти дадох, за система А те показват едно и също време. И за системата В са си сверени в нея. Това не е хомогенно време, това е общо време, имаш система от сверени и синхронни часовници. И всичките примери които изобщо обсъждаме предполагат наличие на такава система. Иначе изобщо не можем да говорим за момент и за време. Така че не това е хомогенно, респективно нехомогенно време. Не го слуйшай оня халюциниращия, той съвсем го е закъсал завалията P.S. Извинявай, не те бях разбрал. След като имаме относителност на едновременността на събитията, то едновременни часовници в една система няма да са едновременни в подвижната. И точно това се наблюдава - следствие от основните принципи - но това не е нехомогенност. По дефиниция негхомогенност на времето е когато при еднакви други условия еднотипен процес протича по различен начин в различни моменти време. Тук не става дума за това.

Въпросът е принципен. Ако две събития, едновременни в една отправна система, са едновременни и във всяка друга отправна система, то времето е абсолютно, както е постулатът на класическата физика. При това забележи, събитията не носят информация за масата на причинителя си, това не е техен параметър. Те може да са причинени от подвижни обекти - куршумите или светлина в случая, или може просто да са възниканли едновреено, без преместване на обекти - например две мълнии на различни места, но паднали едновременно. Инерцията просто не играе роля в тая картинка. Та, ако този принцип за абсолютното време се нарушава, то като следствие времето не може да е абсолютно (тавтология ). И това веднага води до следствие - не-абсолютността на времето точно това означава, две едновременни събития в една отправна система да не са едновременни - независимо кой ги причинява. Айнщайн просто с елегантен принцип демонстрира, че при постулатите на СТО това е така. Той ползва светлина по едно единствено съображение - нейната скорост е ясна във всяка система, и не трябва да се смята нещо сложно, а може с просто съобразяване. След като времето не е абсолютно, и след като лоренцовите трансформации стават следствие на теорията, елементарно - вече чрез тях - може да се провери, че и с куршуми едновременността е относителна. Просто защото тя е отношение на събития, а не между техните причинители. Никъде не се намесва инерция, нали?

Няма процес. Така е изначално - две подвижни системи не могат да има по принципни причини общо време, т.е. обща система сверени часовници. И това се демонстрира елементарно, за това са тези примери дето ги дава Айнщайн и ти ги усложняваш безсмислено и безобразно. А демонстрацията показва какви са следствията от принципите, т.е. такъв е светът, без намеса на някакъв физически процес. Ти мислиш твърде ограничено. Не, не можем - принципно. Не е причина в някаква хомогенност (ти не знаеш смисъла на тоя терин ). Това като го разбереш, много неща ще ти се изяснят. В частност, че всичките "скоростомери" са булшит и половина.

И как точно е в другия край? И каква е гаранцията, че показанията на часовниците във всеки от крайщата ще са еднакви помежду си? Никаква, естествено. Затова и имаме неедновременност. Представи си го така. В край 1, се случват едновременно в една точка събития с датчиците. Часовника на система А (избрана за стационарна) отчита в тази точка 12:00, часовникът от система В (избрана за подвижна) отчита 21:10. В другият край същото - събития в една точка, часовникът на система А там отчита 12:00 часа (едновременно с другия край), часовникът от В там отчита 21:20 (неедновременно с другият край). Съвсем нормална по СТО ситуация - двете двойки събития са едновременни в система А и неедновременни в система В. Няма логически проблеми, няма дявол.

И това значение на инерцията е въплатено в... кой закон? Формулката? Знам че няма такава формула, просто провокирам, за да се замислиш. Не и според СТО. В класическата физика причината за това е абсолютността на времето, но там това ще се случва и за светлината, т.е. и там инерцията няма значение. При СТО вторият постулат премахва тази абсолютност, и там ако в една система куршумите пристигат едновременно, в друга подвижна спрямо нея това няма да се случи - точно както и със светлината се случва. Но както се вижда, и тук масата няма никакво значение. В СТО относителността на едновременността е отношение между събития. Как са причинени тези събития, дали от светлина, куршум или свръхнова, няма никакво значение. Затова и питам - защо намесвате инерцията, като тя никъде не участва нито пряко, нито косвено? Това е предразсъдък без никаква основа.

И какво от това? Всяка двойка събития случили се с двата датчика на едно и също място, за всеки наблюдател ще се случва едновременно. И от лявата страна съвпаденията ще са едновременни, и от дясната страна - другите два датчика, също ще са едновременни. Това не значи, че и двете двойки във всяка система (раздалечени събития) са се случили едновременно. В системата на влака може и лявата двойка и дясната двойка да се случват в един и същи момент, в системата на гарата да се случват в различни моменти. Тоест във всяка двойка поради случване в една точка - едновременност, раздалечените събития - неедновременни. Всичките ти "скоростомери" са изпъстрени с подобни логически проблеми, несъобразяване на елементарни нещица, които обръщат колата

Абе ако перифразирам народа, на калпав "мисляч" времето му било нехомогенно...

Да бе да. Това постулат ли е? Ай стига с измислиците И това лекарство трябва да ти го сменят. Аберация, тъпако. Е как е илюзия? Имаш дълга тясна наклонена тръба, през която минава светлината без да се допира до стените. Съвсем реално светлината изминава наклонен път. Илюзия ли е наклона? Друг път. Айде марш да учиш български, какво е "илюзия" и какво реалност. Сериозно? И кой от двата пътя е реален? Този в системата на източнника, или този който наблюдателят определя съвсем обективно? Е, и двата са реални, всеки във своята система. И това го има още в класическата физика. Тъпако, има още много да учиш... Без гаранция че ще разбереш де

Грънци се нарушава. Не се изказвай неподготвен.