scaner

Наблюдението на аберацията от близки и далечни източици изисква да няма никакво увличане от етер или атмосфера. Пък и още Физо доказва, че ако има увличане, то е частично и много слабо. И атмосферата с неният никакъв коефициент на пречупване би го правила съвсем незабележимо и неоткриваемо. Тези експерименти са възлови и не могат да се подценяват. От подценяването им идват основните сбъркани представи и фантазии на антирелативистите. Но то е очевидно защо са сбъркани. И това е цялата трагедия на всяко увличане

Така си мислиш. То беше ясно, че няма да вникнеш и на йота в смисъла на сметките. Какво да очаквам при това положение, освен оправдания за безсилието? Друго и не очаквам.

Хехехе, не знам тази слепота до къде ще те отведе Тук никакви очила не помагат. Трагедия... С прости средства трансформирах един избран лъч какви са му геометричните характеристики и къде ще отиде в другата система. Там той е същият по смисъла на задачата. Приложих неявно (чрез закона за събиране на скоростите) Галилеевите трансформации, така че всичко е ток и жица. За който разбира физика, е ясно, за останалите няма значение

Аз само казвам, че парадокс може да има при осветеността, не при интензивността.

Шпага, ти се опитваш да навлизаш в една много специфична терминология, която може да е много объркваща... Светлинен поток, интензивност, осветеност, яркост, разсейване са все величини, с които се занимава основно фотометрията и хората работещи в областта на оптиката. Сега ще ти изясня за какво е спорът, защото и самият Младенов не е наясно, а само цитира формули без да ги разбира. Всъщност не става дума за интензитет. Става дума за осветеност. Осветеността е величината, която се характеризира с разпределението на определено количество енергия върху определена площ. Попадайки върхи някаква площ, тази енергия е способна да инициира материални процеси, да възбуди, да разпадне, да взриви, да стопи и т.н. неща, стига да е в нужната плътност, количество. Тоест ако в двете системи върху дадена площ имаме различна осветеност, това е парадокс - в единият случай ще има енергия която да надвиши прагът на някаква реакция, в другият случай няма да има. И аз смятам сметките по отношение на осветеността. Интензитетът характеризира самият лъч, колко енергия има той в един пространствен ъгъл. Тази величина не може да доведе до парадокс - тя не засяга праг на материално взаимодействие, затова може да е най-разнообразна във всяка система и ситуация. Един ненасочен източник може да даде същата осветеност, както един по-насочен източнник, но намиращ се на по-голямо разстояние - такова, че на единица площ и двата да дадат еднаква плътност на енергията. Тоест ако имаме източнници с различна интензивност но на различно разстояие, това няма да доведе до парадокс. И ние имаме точно тази ситуация - аберацията "фокусира" лъчите по-близо към хоризонталната ос, дава в единица пространствен ъгъл повече енергия, по-голям интензитет, и по тази причина източикът ще е по-далече, осигурявайки същата осветеност, което разрешава "парадокса". Така че осветеността е величината, която може да даде парадокс, не интензитета. Сега, да тръгна на Младенов да му обяснявам каква е разликата между осветеност и интензитет, знаеш че е мисия невъзможна, още 200 коментара трябва да се изпишат минимум и пак няма да стане. Той още не може да схване - я колко коментара вече - че формулата която копира е само за сферичен източник, който в нашият случай е неподвижният, не подвижният. Затова играх хорото, използвайки осветеността

Нарисувал съм картинките. Крайно време е да ги погледнеш.

Зависи и от посоката. Когато източникът се приближава към стената, ъгълът намалява. Когато се отдалечава, обратно, ъгълът расте. Това е вследствие векторната сума, посоката на скоростта в нея я променя. Това е поведението и на аберацията. Разстоянието също влияе, косвено чрез ъгълът b. Той се определя от това, как се вижда точката Н от разстоянието на което е неподвижният източник R.

Етерът, като светоносеща среда, както се е предполагал, има изначални свойства - скоростта на светлината в неговата отправна система е фиксирана. Следователно, за всеки който се движи спрямо етера, самият етер се движи спрямо него, т.е. имаме етерен вятър. И тъй като скоростта на светлината в етера е фиксирана, а допълнително самият етер носи светлината при това относително движение с някаква скорост, то скоростта на светлината при такова движение трябва да е различна в различните посоки, и това е основното свойство на етерният вятър. Него са търсели. Каквото ще друго да е етерът, ако той е средата чийто трептения са светлината, по законите на тогаващната физика горното свойство е следствие. Е, оказва се че светлината не е трептение на такава среда, и не се нуждае от такава среда. Което е стъпката напред. Може светлината да се нуждае от друга среда, но още не сме опряли да ограничим какви свойства тя трябва да има, за да ги търсим. Специално съм наблегнал, че ъгълът b е един и същи за двата източика в тяхната система на покой и това е по условие. Това че ъглите са различни в друга система не променя факта, че фотоните попадат на едно и също място, т.е. енергията е еднаква - тя е такава още при излъчването по условието. Колкото фотони са излъчени в ъгъла b, същата бройка е в другата система в ъгълът a. Това че и твойто мислене е изпаднало в коловоз, не промення фактите.

Само да поясня: в класическата физика аберацията се обяснява още на ниво светлината като поток частици, както я е разглеждал Нютон, т.е. без нужда от етер. Когато са въвели идеята за етера, тогава се появява изискване той да е неподвижен, за да се обясни при него аберацията. "Пълното увличане", както се интерпретира резултатът на Майкелсън-Морли, убива идеята за етера поради това, че той трябва да притежава едновременно несъвместими качества - хем да се увлича, хем да не се увлича а да е неподвижен, щото аберацията никой не я е отменил.

Няма "уж" в случая. На най-базово ниво всеки лъч е отделен фотон. Аз показвам, че и от двата източнника едни и същи фотони (излъчени под един и същи ъгъл в системата на източика), попадат на едни и същи места в другата система, независио че подвижният източик е по-далеко. Това гарантира еднаква енергия върху разглежданата площ. Това питие не ти се отразява добре.

След като едни и същи лъчи попадат на една и съща площ и в двата случая, коя енергия се променя? Ай стига с тези предразсъдъци.

Пак започваш с предразсъдъци. Нали чертежа показва точно това - едни и същи лъчи попадат на еднакво място върху площа при две различи разстояние. Ако номерираме лъчите, излизащи от неподвижният източник и попадащи на стената, същите лъчи излизащи от подвижния ще попадат на същите места на стената, въпреки по-голямото разстояние - това показва анализът, и това следва от произволният избор на лъча. Тоест при две различнни разстояния ще имаш еднакъв интензитет върху стената. Демек аберацията променя зависимостта от разстояннието за интензитета и "заключението" ти не следва от никъде. Това че един лъч, насочен под ъгъл b в едната система променя ъгъла си на по-малък, a в другата система, не ти ли прилича на "фокусировка"? Това е очевадно. И това е валидно за всеки ъгъл, b е избран произволно. При това положение вече не можеш да прилагаш учебникарските формули, защото светлинното поле вече не е сферично. Няма леща която да прави тази фокусировка, затова съм я сложил в кавички поради аналогията, тя е резултат от аберацията, резултат от отношението на отправните системи. Подобно на вятъра, като духне един сферичен облак и го разтяга в дадена посока. А причината е, че в неподвижната система движещият се източнник се измества спрямо светлинното поле което създава - и това също е аберацията. Но това е твърде сложно за тебе Светлинна сфера имаме само в системата на източника (по условие!), тоест лъчите от неподвижният източник на моята картинка. Същите тези лъчи вече са под друг ъгъл за подвижният източик, т.е. сферата вече е деформирана - подвижният източнникът не е в центъра на сферата (където е неподвижният), а пак попада в точка Н. Следователно формулата която си дал - валидна за частен случай на сфера - тук не е валидна. Научи се да не копираш нещата от външни източици, преди да си осмислил какво искаш да демонстрираш. Така само се излагаш. Но това ти го разправям вече над десет пъти. Поредният предразсъдък - сфера. Лекувай се. Така е. Когато използваш калпави аргументи, всичко ще стане невалидно. Ма това си е само твой проблем Има една африканска поговорка: можеш да докараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие. Е, довел съм ти реката. ..

Хехе, Бруте, знам че мога да разчитам на тебе за такива удари в гръб Не е изтекъл твоят трайъл период, защото още не е започвал, пък и съм длъжен по обещание да уважа уважителната молба. Добре, първо ще повторя за какво става дума, за да не се разкъсват нещата. Цитирам от ТУК: <----------- Аберацията ни показва, как независимо от по-голямото разстояние, същата енергия е разпределена на същата площ. АКо например светлината попада на точка Y по височината, при движещ се източник в резултат на сумиране на скоростите се получава, че тя ще попадне в същата точка и когато източникът е по-далеко. Произволността на Y само показва, че всички лъчи ще попадат в същите точки от повърхността и при по-отдалечен източнник, благодарение на аберацията. Ето ти и количествено нещата. Сметките са за класическата физика, с надежда да ги проумееш. Нека източникът е на разстояние R от стената. Нека на стената на височина Y да поставим белег. Лъч под наклон tg(x)=Y/R ще попада в тази точка. Нека сега друг източник се отдалечава със скорост V от стената. Разглеждаме лъч, който в неговата система е излъчен под същият наклон (tg(x)). Неговата светлина се сумира векторно с тази скорост в системата на стената, и резултатът е лъч който е с по-малък наклон от tg(x) (резултат от аберацията). Тоест когато двата източика съвпаднат, светлината от подвижният ще попадне върху стената на отметка под Y. Следователно, този източик може да се отдалечи още по оста Х, на разстоянние по-голямо от R, когато лъчът светлина му ще попадне в маркера Y. Веднага виждаш как аберацията компенсира по-голямото разстояние, изпращайки светлиният лъч на същото място на което го изпраща и неподвижният източник. Поради произволността на височината на маркера Y лесно може да се докаже, че това е валидно за лъч насочен към маркер на произволна височина Y, т.е. разпределението на светлината осигурено от неподвижният източик ще се запази и при подвижният, но когато той е на по-голямо разстояние от стената. Тоест запазва се разпределението на енергията върху площа и при променено разстояние, а от там и интензитета - благодарение на аберацията! ------------> Повтарям, схемата и обяснението е за класическата физика, защото е по-разбираемо. Който иска СТО, да се съобрази с нейните закони, след като вече зне схемата на решението. Така, сега ето една картинка, която ще обясни повечето от идеята: На първата рисунка е изобразена стената на вагона, или стената с датчиците на перона, зависи от случая. Ако сме във вагона, в точка R имаме неподвижен източник. Той изпуска сноп лъчи към стената, и всеки лъч попада на определено място, като всичките в комплект създават определена осветеност и от там може да се оцени интензитетът им. Нека разгледаме конкретен лъч от източика, който той изпращав определена (произволна!) точка от стената Н. Значи източникът е на разстояние OR от стената и цели точка на височина ОН от пода. Тоест източнникът изпраща лъча си под ъгъл b. Аз твърдя, че ако направим същият източнник подвижен (или си въведем втори подвижен източник), който се движи към стената, аберацията ще намали ъгъл b до по-ммалка стойност (обозначил съм я с a), и съответно подвижният източик ще изпрати лъч към същата точка H, когато се намира на по-голямо разстоянние от R, на чертежа в точка М (а неговият лъч е със син цвят). Това лесно се доказва, ако си нарисуваме векторната сума на излъченият светлинен лъч и скоростта на преместване на самият източнник. Това е нарисувано на втората картинка. Там в системата си на покой подвижният източик излъчва под същият ъгъл b. Векторът С е векторът на светлината в системата на източнника, векторите Сx и Cy са неговите компоненти по оста Х и Y съответно. Векторът V е скоростта, с която източикът се движи в първата картинка (източникът М). Векторната сума определя векторът на скоростта на светлината C' (със синият цвят) в системата, в която източникът се движи (първата картинка). Тоест в системата в която източнникът се движи, траекторията на светлината търпи наклон, и сключва с хоризонталата ъгъл a < b. Точно тази ситуация е изобразена на първата картинка - източникът в точка М пуска светлина под наклон a и за да попадне тя в точка Н, източникът трябва да е на по-голяммо разстоянние от стената отколкото R. Тоест ако сме на перона, тогава източникът във влака се движи (М), стената от датчици на перона съвпада със стената от датчици във влака, и се оказва, че при по-отдалечен източник от стената той ще попадне в същата точка H. ОК, това беше просто пояснение на цитираната идея но с картинки. Сега да минем малко на количествените сметки. По първата картинка, имаме следните две зависимости: По втората каартинка имаме: Нека сега разгледам един период от време Т, за който светлината от източнника да достигне до стената. Имаме следните съотношения: OH = Cy.T OR = Cx.T Замествайки в първата група и сравнявайки с втората, получаваме че RM - V.T Тоест подвижният източник ще е с толкова по-отдалечен от неподвижният и пак ще улучва точка Н, в резултат на наклона на лъча му в резултат от аберацията. Поради произволността на точка Н горната ситуация ще се получи за всяка друга точка от вертикалата. Лъчите изпратени от източик R и M (всеки излъчвал в своята система под един и същи ъгъл b) ще попаднат в същите точки от стената, осигурявайки идентично разпределение на енергията и интензитета там, независимо че източникът М "стреля" от по-голямо разстояние. И всичко това благодарение на аберацията. Което и трябваше да се докаже, стига да не съм сбъркал нещо .

МИ аз какво казвам - това е твоя представа, неподкрепена от физиката. Защо трябва да я считаме за вярна? КСериозно? Кой експеримент е доказал, че СТО не съответства на реалността? Само експеримента е критерий, нищо друго. Та, кой експеримент? В коя "действителност"? В тази на голата фантазия, или в тази в която експериментите доказват или иопровергават нещо? Отговори де. Естествено че са го разбрали. Светлината се движи по отношение на обектите, и скоростта и е по отношение на тези обекти - относителна спрямо обектите. Както всяка друга скорост. Това лежи в основата на физиката, и никой не протестира срещу това. Но ти май за друго протестираш, но не ти е ясно кое е то? Закона за събиране на скоростите от класическата физика? Той доказано умря. А ти си се фиксирал на предразсъдък. Понятието "преносима" го има само при етера и другите материални среди, и то е в смисъл на увличане. В друг смисъл не се ползва дори в Нютоновата физика. Стига с измишлизмите. Като ще обсъждаш физика, не си измисляй нови "закони". Първо ги докажи експериментално, ако ще въвеждаш такива. Но картинките не са доказатество.

Няма такава разлика. Известните физически закони показват това. А туй на картинката си е твоята сбъркана представа - не следваща от никаква физика. Както и анимациите Време е да се научиш да живееш в реалността.

Ами намери го де. Нали ти обясних каква е идеята? Или и ти не можеш да я схванеш? Аз какво съм виновен за такава немощ?

Е нали до сега се тръшка, че съм променял броя фотони в пространствен ъгъл? Явно не знаеш какво искаш

И ти ме кефиш Макар че отдавна летвата ти е заровена в калта и няма какво да и се прескача... Господа, вместо да злобеете, помислете над какво злобеете? Над това че никой не ви се връзва на калпавите представи. И че нещо трябва да промените, нали?

Съжалявай, съжалявай. Има за какво

Лапландец, обикновено невежеството се лекува с четене, но ти не драпаш в правилната посока и с правилните средства Затова нищо не ти е ясно.

Ми в учебниците няма формули за решение на всяка възможна задача. Затова студентите учат пет годинни, за да могат сами да си ги извеждат, когато им трябват А не да се давят с предразсъдъци.

Е, тука си има ясни критерии кой мисли и кой не. Например тъпотията с "вътре във влака" не е проява нна мисъл а на задръстване. Оставил съм ти я формулата за домашно. Виж, ако някой друг, на който трайъл периода не му е изтекъл и който се държи уважително ме помоли за анализа, може и да го покажа.

Много обичам това състояние. Тотално спираш да мислиш и тогава целият ти багаж излиза наяве

Пак не четеш. Е, за това си в тая позиция

"Вътре" е напълно условно понятие. В смисъл, че по нищо не се различава от вън, само е етикет без съдържание. Всичките тези примери демонстрират закономерностите между подвижни отправни системи. Дали ще летиш на летящо килимче спрямо другата система, дали ще си на ролкови кънки или на открита платформа, няма никакво значение - законите са едни и същи. В началото на столетието влаковият транспорт е бил силно разпространен, съвсем привично е било за хората да пътуват с влак, и единствено като удобство за да се представи относителното движение е въведен влак. Самият пример - след като и външният наблюдател прави измервания, за да има сравнение, предполага че за това няма никакви пречки. Тоест идваме до моето твърдение - "влак", "вагон" е само етикет, както и "вътре". Тоест няма принципен проблем да се слагат всякакви датчици където и да е за да се получават резултати и да се сравняват - каквато е и идеята на приммера. Но това май ще се окаже поредният ти непреодолим предразсъдък, на който ще се обесиш Колко да чакаме, 20 коментара, 200 коментара, докато го проумееш, подвиеш опашка и ти мине? Но всичко идва от изключително бедно въображение, напълно неподходящо за наука и подобни лесни неща..