scaner

ДОбре, но нека да уточним условието, за да няма двусмислие: приемаме собственият капацитет на стрелата за пренебрежимо малък. Тоест количеството заряд, което може да се пренесе само от зареждането на този капацитет при допира с плоча, няма да считаме за ток. И е направена от супер-дупер стомана, така че никакви механични разтягания не и се случват в електрическото поле. Разчитаме само на релативистските ефекти. Ще протече или няма да протече ток, и защо?

Хубавото е, че един достатъчно интелигентен човек може да го провери, поне по логически път. Докато един неграмотяга може само да се тръшка, да пуска шегички и да вярва че той бил правият. Схващаш ли разликата между науката и твоето положение, религията?

Нали беше прочел много литература? За какво я четеш, ако не за да се ориентираш в дълбочина? Или четенето е само за парлама? Хайде, задачата е достатъчно проста, за да се оцени качествено, а и количествено какво точно ще се случи. Просто човек трябва да прочете условието и да си припомни основните закономерности на СТО. Хватката е, че който само се хвали че бил чел и разбрал нещо, ще се омотае в предразсъдъци Иначе си прав за дължината, но това в случая няма да помогне. Оста по която разглеждаме движението е точно перпендикулярна на пластините - стрелата ги пробожда. По това направление ще се скъси самата стрела в системата на пластините (защото тя лежи изцяло по тази ос), както и разстоянието между пластините в системата на стрелата (защото проекцията му е изцяло по същата ос). Съвсем банално релативистско скъсяване на всички проекции върху оста по която се осъществява движението.

За да не се мърсят интересни теми от истерията на антирелативистите, отварям тази тема за дискутиране на т.н. "парадокси" на теорята на относителността. Съвсем заслужено е "парадокси" да бъде в кавички, мислещите е разберат защо. Ще започна с един не много известен но атрактивен парадокс, известен под различни имена, "Парадокс на стрелата" или "Парадокс на металният крокодил". По идея той е близък до парадокса с колата и гаража (Ladder paradox), но решението на последният не може да се приложи в нашият случай. Идеята на парадокса е следната. Имаме две паралелно разположени метални пластини. Те са електрически заредени, и образуват електрически кондензатор. Имаме метална стрела (или метален крокодил ), чиято дължина в собствената отправна система (в покой) е точно равна на разстоянието между кондензаторните пластини, също в покой в системата на кондензатора. Стрелата/крокодила се движи с релативистична скорост (например 0.9682.с), и е така нацелена, че да пробие последователно двете пластини и да премине през тях. Целта е да се създаде късо съединение между двете пластини и да протече ток на разряд на кондензатора, т.е. да се промени зарядът върху пластините. Първата пластина която се пробива наричаме "входна", втората - "изходна". Нека за определеност входната пластина е заредена с положителен заряд, изходната - с отрицателен. А) От гледна точка на системата на кондензатора, стрелата се скъсява. Тя е по-къса отколкото разстоянието между пластините. В тази система се случва следното: - върхът на стрелата пробива първата ("входна") пластина; - върхът на стрелата навлиза в пространството между пластините; - краят на стрелата достига "входната" пластина; - и върхът и краят на стрелата се намират в пространството между пластините. Няма условия за късо съединение; - върхът на стрелата пробива втората ("изходна") пластина, и по същият механизъм тя излиза от кондензатора. Няма нито един момент в който стрелата да дава двете пластини на късо и да разрежда кондензатора. В тази отправна система не протича ток между пластините. Б) От гледна точка на стрелата обаче, картинката е съвсем друга. В тази система разстоянието между плочите търпи релативистско скъсяване, при посочената по-горе скорост стрелата е 4 пъти по-голяма от междината на кондензатора. Ще имаме следните етапи: - върхът на стрелата пробива "входната" пластина; - върхът на стрелата навлиза в пространството между пластините; - върхът на стрелата достига втората плоскост (преди краят да е напуснал "входната" пластина); - имаме състояние, в което стрелата съединява двете пластини! - краят на стрелата достига първата пластина, и късото съединение между двете плочи се прекъсва. - процесът продължава с напускане на стрелата на този кондензатор. Както сочи подчераното, за известен интервал от време имаме закъсяване на двете пластинии, и би трябвало да протече ток. Пита се в задачата: в крайна сметка ще протече ли ток между плочите или няма да протече? Как точно този парадокс се разрешава от страна на СТО? Нека да е качествено обяснение, че математиката не се отдава на всеки... (Задачата се основава на елементи, които обикновено не се споменават директно в средното училище и по тази причина се доизмислят интуитивно, създавайки подвеждащи представи, и по този начин подвежда, че "след като не го знам, то не съществува" Тоест експлоатира се разпространен предразсъдък.)

Да де, ама като разсъждаваш трябва да ти се пораждат и аргументи защо тези опити са безсмислени. И то аргументи, които да издържат на критиката на опонента, а не на ниво детска градина. А при тебе не само че не издържат, ами ги няма и аргументите. Само тръшкане, хилене и грамофона на мах. Ти сигурен ли си, че тук изобщо е намесен процес на разсъждения, наясно ли си какво е това? Или пак като с "физическата промяна" и другите изцепки преди това? Това че се правиш само на въздух под налягане не допринася с нищо, и не сочи наличие на процес на мислене. Сочи единствено процес на затапване на дупки със щампи и предразсъдъци. Жалка работа, нали?

Това съвсем не е достатъчно. Книгата, и в двете си части, е прекрасен учебник за историята на етерните теории, и найй-вече причините за техните провали. Всичките мотики които ти настъпваше са разгледани там във всякакви варианти, ако беше прочел нямаше да правиш толкова елементарни грешки. Ми ти не знаеше връзката между скоростта на вълната и коефициента на пречупване, какво да говорим за нещо по-сериозно? Не е нужно резюме. Нужно е да я разбереш. И чичо Гугъл може да ми намира резюметата по колкото пъти му поискам, това не значи че мисли и разбира нещо. Оправдания не ми трябват, нагледах се до сега. Разсъждения се търся: например, след като експериментите те опровергават тотално, ти с какви очи се мотаеш в тоя форум още с някакви безсмислени халюцинации?

При тебе означава. Това че циклиш и се тръшкаш, игнорирайки всякакви аргументи и въртейки грамофона, не означава разбиране, а напротив.

Ти хубаво си ги прочел, ама какво си разбрал, е въпросът? И аз съм ги чел. И за това мога да открия всичките ти логически грешки, около които се луташ като муха без глава. Значи не е достатъчно само да ги имаш тези книжки, не е достатъчно дори да ги прочетеш. Трябва и да ги осмислиш, а това вече не може да го намериш някъде по интернет. Но ти не си ги чел, мога да се обзаложа. Още първата тема, беше написал почти статия, и в нея накрая в литературата беше цитирал "История на етера" от Уитъкър. И в последствие се оказа, че нищичко не си схванал (ако изобщо си я отворил), защото практически всичките ти идеи бяха дискутирани в тази книга и там беше показано защо са изоставени. Това хвалене е безсмислено. Не е само Гравити, който подозира чутовна неадекватност у тебе. Тя самичка си струи от коментарите ти и свети със страшна сила. Изобщо не е ротация само по име, а и по свойства. Псевдо-то си е твой проблем. Нали знаеш, предразсъдъците не прощават, а като си лишен от аргументи, те ти играят лоши номера, подтиквайки те да омаловажаваш това което не разбираш. И излагацията цъфва.

Очевидно не си прочел нужните. В твоето състояние да правиш избор какво да прочетеш, е направо катастрофа. Зависи от посоката, в която си напред. Съдейки по това което публикуваш тука, я си на кестерме, я вървиш наобратно Не ни разсмивай, ти и експертиза Това е оксиморон.

Ами аз всичките тези пъти обясних защо няма промяна. Защо няма създадени нови събития от процеса на отосително движение. А щом няма нови събития - няма промяна. Елементарно е. Очевидно аргументацията ти е куха, след като се разпада от такива прости съображения. Тука нищо не можеш да направиш, освен да си смениш понятията. Ей на, по-горе ти дадох хубав пример с перспективата колко ти е калпава представата за "физическа промяна". Ти както обикновено, дори не си вникнал в него, шом продължаваш с грамофона

Аз мога да оценя аргументите. А в нашият случай ти просто си неспособен. От всичките аргументи които ти дадох, ти на практика не се хвана да обсъждаш нито един. Всеки път грамофона беше пускан от началото. А това веднага говори много неща за опонента Един дори средно умен човек щеше отдавна сам да се усети, че никой не твърди такива глупости, и че това са си негови измислици, от които той е заслепен, иска с огромно желание другите да са ги казали, и за това е цялото това тръшкане и повтаряне - щото никой не му се хваща на халюцинациите. Като четеш, опитай се и да разбереш написаното бе. Аз колко пъти ти давам най-различни примери, че няма физическо въздействие, че тая боза е плод на твоя грозна халюцинация и няма никакви основания в реалния свят? Колко пъти? И ти някаква рекция, освен повтаряне да си направил? Нещо да дискутираш аргументи? Ми това е основата, да разбереш чуждия аргумент, да оцениш за или против, да изготвиш равностоен контрааргумент или да признаешш че не си прав. Ти нищо от това не демонстрираш. Е, с тръшкане просто няма да стане.

Хехе, ти и ирония? Тъпооооо. Много е просто. Ако на всяко място в пространството за един триъгълник сумата от ъглите му е 180 градуса, това пространство ще е хомогенно. Както виждаш, абстрациите не пречат - те и свойствата на пространството са абстрактни. Геометрията да не би да може да кове пирони? За да затворя темата, ще ти покажа колко зле разбираш базовите понятия, в случая "физическа промяна". Представи си, аз и ти сме някъде по шосето между Казанлък и Стара Загора. Там има много стари телеграфни стълбове. Та аз заставам до един, ти заставаш на 200 метра до друг. И двамата притежаваме сертификати от Управлението На Стълбовете, че всички стълбове в този участък са съвсем еднакви, маса, диаметър, височина, цвят, каквото се сетиш. Аз обаче наблюдавам нещо странно. Моят стълб гледан с просто око, е много по-голям от твоя. Решавам да измеря и да сравня стълбовете. Измервам моя с рулетката - получавам точно числото в сертификата. Фотографирам едновременно така, че да се виждат и двата стълба, и на получената снимка измервам съотношението между моя и твоя, използвайки моят като вторичен еталон. Да! Двата стъллба са различни. И ако бях толкова прост като тебе, веднага щях да започна да се тръшкам: "Местоположението оказва физическо въздействие на стълбовете, смалява ги, променя ги физически!" Аналогията с нашият пример е очевадна. Ще възразиш, ама не може така да се сравняват стълбовете, трябва да се отчита перспективата, да се мерят ъгли и разстояния и чак тогава като извърша тези изчисления, ще получа, че двата сълба са еднакви. Ми нали и в нашият случай имаме такава процедура, наречена лоренцови трансформации, която от измереното при мене ще получи измереното при тебе, без да намесваме "физически промени"? Именно това е "наблюдателният канал", през който минава при измерването физическата величина до мене, и този канал в нашият релативистски случай е част от самата природа - пространството и времето. Тоест в нашият случай той е незаобиколим, част от проявлението на реалността.

Ако един лаик не може да схваме едно нещо. обяснено по петдесет различни начина, той просто е глупак. Един път да не си разбрал, пет пъти, бива, ама след толкова обяснения всеки път да връщаш грамофона от начало, това вече диагноза. Младенов, има една приказка, която аз много ценя. Умният може да се направи на глупак, ама глупавият не може да мине за умен. Винаги му личи, и никакви оправдания не помагат. Експерт по физика е нещо много повече от философ. Философията, разбира се, е задължителна, до определена степен. PhD просто означава - дали сме ви оснвните понятия и умения за да опознавате сами света, дерзайте. Който спре до тука, не е никакъв експерт. Експертът е човек, който с така получените знания продължи да се образова, и да изучава проблемите които не знае. И естествено, да може да преподава и базовият курс, включващ и философските аспекти на съответната наука, т.е. да учи неграмотни среднисти на ум и разум. А те дали ще се научат, дали изобщо са способни на това, ще си проличи. В случая си проличава че ти би отпаднал от една такава система за образование, особено ако си на запад. Там басма на такива като тебе не цепят, след максимум втори курс вежливо, а ако не реагираш, и много по-настоятелно ще те посъветват да смениш направлението на своето образование. За да научиш и дори да разбереш физиката, се изисква много повече от това да се правиш на повреден грамофон.

Пространството е хомогенно, но разпределението на материята в него не е. А хомогенността означава, че навсякъде, при едни и същи условия ще получаваме едни и същи резултати, без зависиост от мястото.

Различните места в космоса са равноправни, това изразява хомогенността на пространството. Но това няма отношение към относителното движение. Изобщо не може да се прокарва тук някаква аналогия. Младенов, хвани една тухла, бий си я в главата, и си повтаряй: "експеримента ме прави на палячо, експеримента ме прави на палячо...". Кой знае, може някак да ти влезе повече акъл в главата, знае ли човек?

Да бе да, само че напротив. Пак с предразсъдъците почваш. Не можеш ли да покажеш нещо ново? Или мислиш само с такива измислици? Чисто обективна проява на специфични качества на материята. Например, събитията имат качество да се случват едно преди друго, нали? Това обективно ли е? Можеш ли да редиш събитията по този начин? Е, това и подобни качества лежат в основата на понятието за време. Същото е и с пространството. Ако бяха хорска измислица, нямаше нужда да имат общи черти. Именно защото са нещо конкретно, са обективни Айде стига с тези предразсъдъци.

За пияниците в нашата кръчма е достатъчно и един пръст да им покажеш, за да се смеят. Това изобщо не е сигнал за разбиране или дори интелигентност. Айде по-сериозно, смехотворен бил. Само дето не са само мюони, а всякакви бързоразпадащи се ядра, и най-важното - този опит потвърждава зависимостта от скоростта, тоест точно това което предсказва СТО. А ти се смееш преди да си разбрал за какво става дума...

Ами това изразяване "по друг начин" ти го наричаш промяна. Ако в едната система тая характеристика е 2, а в другата 5 (периода на полуразпадане например), нали до сега се тръшкаше че било промяна? Или вече смени цикулката? Да, но докато се е разхождало, то е било в други пространствено-времеви отношения, и се е разпадало спроред тях, а не според тези валидни в нашата система. И след като се е разпадало различен период време по времето на системата в която до този момент е било в покой (която се е движена спрямо нас), при нашето сравнение по нашето време ще установим различно количество разпаднат уран за интервала по това наше време, и по формулата - различне период на полуразпад. Кое му е физическата промяна? Ако го оставим да продължи да се разпада при нас, ще установим стандартният период на полуразпад. Тоест периодът на полуразпад не се е променил. Променили са се времевите отношения с това запокитване в космоса, и в резулттат - периодът за който той се е разпадал в собствената си система, този период ще бъде различне от периода който сме измерили за пътешествието на урана. А ще е различне поради различните времеви отношения. Ето ти пак прост пример. Свързваш се по радиото с наблюдателя в системата в която уранът се разхожда из космоса, питаш го колко е периода на полуразпад. Казва ти, този по учебника. Мериш в твоята система - друг е. Пак го питаш - пак потвърждава учебникарският период. Колкото и да повториш тоя кръг, все ще получаваш съответствие - при него е и си остава учебникарския, при тебе е и си остава друг. Кога при тебе при посочените условия е бил различен от този който сега получаваш, че търсиш промяна? Къде в цялата схема има физическа промяна? Наясно ли си какво значи изобщо това? Посочи я. Повтаряй си: за да има физическа промяна, трябва да има изменение в потока събития които се случват. Нито равномерното движение, нито времето не променят този поток. Следователно физическа промяна няма. Има различен наблюдателен канал, а това е съвсем друго нещо. Добре е да вземеш някакво хапче, да ти снеме тази фиксация върху някакви промени... Може да ти се избистри главата и да научиш нещо ново. И друго си повтаряй: "експериментът потвърждава забавянето на времето и времето на живот на урана, значи аз съм нагазил в яки ла..на...".

Обясних ти. Наблюдението на тази материална характеристика се пречупва през простраствено-времевите отношения. В една система я мериш с един метър и секунда, в друга система - с друг метър и секунда. И в случая, въпречи че избираш навсякъде метъра и секундата по еднакви правила, не можеш да създадеш обща система с тях. А като не можеш да създадеш обща система, съвсем естествено е физическата характеристика да има различни количествени изрази в двете системи. Това не е промяна - във всяка от системите тя си е такава и не се променя. Методът по който сравняваш метрите и секундите между двете системи е същият с метода по който сравняваш и двете количествени величини на физическата характеристика - лоренцовите трансформации. Между две отправни системи не може да се говори за промяна, по простата причина че нямаш едновременно и двете величини за да ги сравняваш, нито имаш някакъв причинно-следствен процес между тях (лоренцовите трансформации са съответствие, не процес водещ до промени). Забрави тези "промени", очевидно трябва да приемеш нещата на вяра след като не можеш сам да ги разбереш В нашият случай тези теоретически предскзания за наличието на разлика се потвърждават и с експеримента. Така че всякакви "не може" трябва да ги забравиш. Те трябва да минат също през лоренцовите трансформации А вече дали ще разбереш или не, си е само твой проблем. Щото без да си прочел, естествено е да не разбереш. Но си мисли винаги че колкото и да не си разбрал, експериментът съвсем показва че нищо не си разбрал. Експериментът ясно показва кое е суеверие и кое не. В случая твоите предразсъдъци са такова. Но тук явно още трябва да поработиш, докато осъзнаеш и тая разлика. Не е леснооооо.

Опитът на Хафеле Кийтинг, като начало. Е, разхождали са не уран, а нещо по-удобно за целта, атомен часовник. Уранът трябваше да го разхождат поне няколко милиона години, за да измерят някаква разлика с нужната точност.

Не, не предполага субективно. Това е характеристика на отправната система. Съвсем обективно си е. Ти май щеше да ги изучаваш тея понятия, ама пак тръгна през просото?

И времето, и пространството, са определен клас отношения, които материята проявява. Какви ще са тези отношенияя зависи единствено от самата материя, а не от някакви предразсъдъци, с които ти подхождаш. Като поразходиш едно парче уран из косммоса, ти променяш пространствено-времевите отношения, в които влизаш с това парче. От къде следва, че новите отношения - интервали, разстояния, дължини, трябва да са същите, както при парчето в покой? Отговори поне на един от въпросите които ти задавам, и може да схванеш за какво става дума. А вече реално какви ще са тези отношения, казва експеримента. И той отхвърля всичките ти бълнувания и предразсъдъци - не само качествено, а и количествено потвърждава (съвпадение на функционалните зависимости) законите които предсказват промяната в периода на полуразпад на урана. Така че ако не схващаш обясненията ми (ще те разбера, има такива болести сред хората, не е срамно). Но да отхвъряш и реалните факти, които сочат че явно имаш проблем, показващ че това което изливаш тук е само безсмислица и трябва да се напънеш да положиш усилия да го оправяш, това не мога да разбера. Усещаш ли разваленият дъх на застояли се предразсъдъци? Човече, ти за логика чувал ли си? Какво общо имат тези изсмукани от пръсти "следствия" със свойствата на времето и пространството, които изобщо не вземаш пред вид? Както ти казах, какъв ще е резултатът, зависи единствено от природата, а не от някакво занемарено и недовършено образование. А природата е такава, че действително уранът като се разходи по космоса, се разпада по-бавно. Ей някъде по-нагоре Гравити дори ти даде линк към експерименти, които потвърждават различният резултат, получаващ се при "парадокса на близнаците". Ама кой да чете, като е много по-трудно отколкото да повтаря едни и същои глупости? После се оплакваш, че някой те обижда? Погледни тази дискусия. Ти задаваш проблем, отговаряме ти. Ти като че ли нищо не се е случил, пак същият проблем, отговаряме ти още по-подробно. И пак, и пак. Да беше един два, пет пъти, поносимо е. Но имаме желязна и стабилизирана вече статистика на огромно количество поведенчески черти, които ти изявяваш. Вече не може да става някаква дума за лично, субективно отношение, имаме обективно проявление на нещата. Неадекватност в библейски размери, неспособност да вникнеш в елементарни ситуации, незнание на базови положения във физиката: говориш за пространство, време, материя без да влагаш смисъл в тези понятия (да припомня, "пространство е онова между звездите, дето няма нищо"...). Рудиментарни способности за създаване на логически връзки. Игнориране на действителността (фактите и експериментите) и заместването и с неизвестно как появили се предразсъдъци. Всичко това не е моя измислица, това е многократно проявени поведенчески черти. Всеки уважаващ се психолог на база това ще нарисува една доста ужасяваща картинка... Защо го вършиш, след като няма никаква полза за тебе, за останалите пък хептен?

Не четеш, ама не си съгласен... А с какво основание трябва да приемем, че времето променя нещо? То самата дефиниция за време изключва то да генерира промени. С какво ще ни улесни в разбирането на природата такова предположение, основаващо се на нищото? Именно принципът на Окам идва да ни предпази от такива стъпки - икономия в мисленето, нещо да се въвежда само когато има основания за това. А основания няма. Нещо повече, времето характеризира промените в материята, промени които създава единствено материята, не и самото то. Поне до това се свежда натрупаният човешки опит при изграждането на такива базови понятия като времето. Времето е понятие, което наименува определен комплекс проявления на материята, и в този комплекс не влиза причиняване на промени - по дефиниция, обратно, времето е въведено като систематизация на тези промени. Може някога да се открие процес, при който и твърдостта на стоманата да се променя във времето. Но това ще е процес, допълнителна тънкост във взаимодействието на материята, нещо като кристализация или подобно. Тя ще се описва с времето, но то няма как да е причина. Разбира се. Времето е качество на материята, характеристика на нейните промени. Защо големи струпвания на материя да не могат да изявят нови закономерности в проявлението на това качество? Могат, както и сочат тези клипчета Махай тези капаци бе! Толкова текст написахме, че времето не променя нищо, то само отразява промените които създава материята. Ти изобщо не си в час, продължаваш някакъв монолог извън всяка дадена тук аргументация... Какъв е смисъла на това поведение? Събуди се и осъзнай, че в случая ти водиш война срещу собствените си представи. Представяш си че някой твърдял, че времето прави промени, и благородно заемаш правилната страна. Ми това е само кошмар бе, никой не твърди такива глупости Да, времето не е физическо явление, то е обобщена характеристика на физическите явления. И тази характеристика ние можем да оценим, ако използваме физическо явление избрано за еталон и сравняваме промените. Такова еталонно физическо явление се нарича часовник. Чрез него се измерва времето, както и всяко друго относително измерване, например на дължини и разстояния, на маса и т.н. Този разговор вече го водихме няколко пъти, защо все настъпваш на една и съща мотика? Божа работа дали силата на мисълта може да промени периода на полуразпад. Като се намери съответното взаимодействие, ще го мислим. До тогава какъв е смисъла да се обръща внимание на несъществуваща връзка? Времето не променя нищо. В околността ти си единственият вярващ за това. Времето само отразява промените в материята. Нали знаеш любимата ми дефиниция: времето е система от отношения на подредба на предходност на събитията и продължителност на интервалите. Какъв механизъм предлага тази абстракция, за да променя самата тя нещо? Времети създава ли събития? Само ако създаваше, може да говориш за него като деец, който променя, създава промени. Само че не създава, по определение... Изобщо ти се чудя, толкова малко знаеш за времето, а толкова украшения му наизмисли... Един от критериите, че малко знаеш за нещо (и че съответно трябва да учиш още) е когато заочнеш да си доизмисляш нови качества на това нещо, за да го вкараш в кохерентност с процеса си на мислене... Това е пътепоказател, който сочи посоката по пързалката надолу. Ти спориш за такива работи. Аз многократно и с прости примери се опитвам да ти набия в канчето, че времето не създава промени, а само ги отразява. Но май ще се окаже, че под канчето няма нищо... Не е физическо явление времето, така както и пространството не е физическо явление. И времето, и пространството характеризират определен клас качества на материята. Качества спомагащи да се развиват и изявяват физическите явления. Опитай се да вникнеш в прочетеното и да не опровергаваш твърдения, които всички са съгласни, че не са верни Че и зацикляш на това опровергаване. Айде че ще ми свършат пуканките...

Ами не оценяваш реалната ситуация. Доверяваш се на предразсъдъци, подценявайки условието на задачата.

Никаква разлика няма между меренето на периода на полуразпада и на периода на трептене на атомите (честотата). Просто постановката на измерването е различна, затова и двата резултата различно зависят от скоростта на движение на образеца, при честотата наблюдаваме ефект от първи порядък по скоростта, при периода на полуразпадане - от втори.. И при двата резултата се прилагат лоренцовите трансформации, защото и при двата резултата присъстват пространствено-времевите отношения, свързващи резултата с състояние на покой със състояние на движение и наблюдение. Стоманата има друг тип поведение в примера ти: в случая ти я наблюдаваш все при едни и същи условия, в покой, няма как при еднакви условия да се получи различен резултат Докато за периодът на полуразпад имаме различни условия: един път го мерим в покой, друг път го мерим на подвижен образец. Имаме сериозни основания да вярваме, че при различни условия потенциално резултатът ще е различен, нали? И практиката, наличните експерименти, блестащо потвърждават тази наша догадка