scaner

Пространството е хомогенно, но разпределението на материята в него не е. А хомогенността означава, че навсякъде, при едни и същи условия ще получаваме едни и същи резултати, без зависиост от мястото.

Различните места в космоса са равноправни, това изразява хомогенността на пространството. Но това няма отношение към относителното движение. Изобщо не може да се прокарва тук някаква аналогия. Младенов, хвани една тухла, бий си я в главата, и си повтаряй: "експеримента ме прави на палячо, експеримента ме прави на палячо...". Кой знае, може някак да ти влезе повече акъл в главата, знае ли човек?

Да бе да, само че напротив. Пак с предразсъдъците почваш. Не можеш ли да покажеш нещо ново? Или мислиш само с такива измислици? Чисто обективна проява на специфични качества на материята. Например, събитията имат качество да се случват едно преди друго, нали? Това обективно ли е? Можеш ли да редиш събитията по този начин? Е, това и подобни качества лежат в основата на понятието за време. Същото е и с пространството. Ако бяха хорска измислица, нямаше нужда да имат общи черти. Именно защото са нещо конкретно, са обективни Айде стига с тези предразсъдъци.

За пияниците в нашата кръчма е достатъчно и един пръст да им покажеш, за да се смеят. Това изобщо не е сигнал за разбиране или дори интелигентност. Айде по-сериозно, смехотворен бил. Само дето не са само мюони, а всякакви бързоразпадащи се ядра, и най-важното - този опит потвърждава зависимостта от скоростта, тоест точно това което предсказва СТО. А ти се смееш преди да си разбрал за какво става дума...

Ами това изразяване "по друг начин" ти го наричаш промяна. Ако в едната система тая характеристика е 2, а в другата 5 (периода на полуразпадане например), нали до сега се тръшкаше че било промяна? Или вече смени цикулката? Да, но докато се е разхождало, то е било в други пространствено-времеви отношения, и се е разпадало спроред тях, а не според тези валидни в нашата система. И след като се е разпадало различен период време по времето на системата в която до този момент е било в покой (която се е движена спрямо нас), при нашето сравнение по нашето време ще установим различно количество разпаднат уран за интервала по това наше време, и по формулата - различне период на полуразпад. Кое му е физическата промяна? Ако го оставим да продължи да се разпада при нас, ще установим стандартният период на полуразпад. Тоест периодът на полуразпад не се е променил. Променили са се времевите отношения с това запокитване в космоса, и в резулттат - периодът за който той се е разпадал в собствената си система, този период ще бъде различне от периода който сме измерили за пътешествието на урана. А ще е различне поради различните времеви отношения. Ето ти пак прост пример. Свързваш се по радиото с наблюдателя в системата в която уранът се разхожда из космоса, питаш го колко е периода на полуразпад. Казва ти, този по учебника. Мериш в твоята система - друг е. Пак го питаш - пак потвърждава учебникарският период. Колкото и да повториш тоя кръг, все ще получаваш съответствие - при него е и си остава учебникарския, при тебе е и си остава друг. Кога при тебе при посочените условия е бил различен от този който сега получаваш, че търсиш промяна? Къде в цялата схема има физическа промяна? Наясно ли си какво значи изобщо това? Посочи я. Повтаряй си: за да има физическа промяна, трябва да има изменение в потока събития които се случват. Нито равномерното движение, нито времето не променят този поток. Следователно физическа промяна няма. Има различен наблюдателен канал, а това е съвсем друго нещо. Добре е да вземеш някакво хапче, да ти снеме тази фиксация върху някакви промени... Може да ти се избистри главата и да научиш нещо ново. И друго си повтаряй: "експериментът потвърждава забавянето на времето и времето на живот на урана, значи аз съм нагазил в яки ла..на...".

Обясних ти. Наблюдението на тази материална характеристика се пречупва през простраствено-времевите отношения. В една система я мериш с един метър и секунда, в друга система - с друг метър и секунда. И в случая, въпречи че избираш навсякъде метъра и секундата по еднакви правила, не можеш да създадеш обща система с тях. А като не можеш да създадеш обща система, съвсем естествено е физическата характеристика да има различни количествени изрази в двете системи. Това не е промяна - във всяка от системите тя си е такава и не се променя. Методът по който сравняваш метрите и секундите между двете системи е същият с метода по който сравняваш и двете количествени величини на физическата характеристика - лоренцовите трансформации. Между две отправни системи не може да се говори за промяна, по простата причина че нямаш едновременно и двете величини за да ги сравняваш, нито имаш някакъв причинно-следствен процес между тях (лоренцовите трансформации са съответствие, не процес водещ до промени). Забрави тези "промени", очевидно трябва да приемеш нещата на вяра след като не можеш сам да ги разбереш В нашият случай тези теоретически предскзания за наличието на разлика се потвърждават и с експеримента. Така че всякакви "не може" трябва да ги забравиш. Те трябва да минат също през лоренцовите трансформации А вече дали ще разбереш или не, си е само твой проблем. Щото без да си прочел, естествено е да не разбереш. Но си мисли винаги че колкото и да не си разбрал, експериментът съвсем показва че нищо не си разбрал. Експериментът ясно показва кое е суеверие и кое не. В случая твоите предразсъдъци са такова. Но тук явно още трябва да поработиш, докато осъзнаеш и тая разлика. Не е леснооооо.

Опитът на Хафеле Кийтинг, като начало. Е, разхождали са не уран, а нещо по-удобно за целта, атомен часовник. Уранът трябваше да го разхождат поне няколко милиона години, за да измерят някаква разлика с нужната точност.

Не, не предполага субективно. Това е характеристика на отправната система. Съвсем обективно си е. Ти май щеше да ги изучаваш тея понятия, ама пак тръгна през просото?

И времето, и пространството, са определен клас отношения, които материята проявява. Какви ще са тези отношенияя зависи единствено от самата материя, а не от някакви предразсъдъци, с които ти подхождаш. Като поразходиш едно парче уран из косммоса, ти променяш пространствено-времевите отношения, в които влизаш с това парче. От къде следва, че новите отношения - интервали, разстояния, дължини, трябва да са същите, както при парчето в покой? Отговори поне на един от въпросите които ти задавам, и може да схванеш за какво става дума. А вече реално какви ще са тези отношения, казва експеримента. И той отхвърля всичките ти бълнувания и предразсъдъци - не само качествено, а и количествено потвърждава (съвпадение на функционалните зависимости) законите които предсказват промяната в периода на полуразпад на урана. Така че ако не схващаш обясненията ми (ще те разбера, има такива болести сред хората, не е срамно). Но да отхвъряш и реалните факти, които сочат че явно имаш проблем, показващ че това което изливаш тук е само безсмислица и трябва да се напънеш да положиш усилия да го оправяш, това не мога да разбера. Усещаш ли разваленият дъх на застояли се предразсъдъци? Човече, ти за логика чувал ли си? Какво общо имат тези изсмукани от пръсти "следствия" със свойствата на времето и пространството, които изобщо не вземаш пред вид? Както ти казах, какъв ще е резултатът, зависи единствено от природата, а не от някакво занемарено и недовършено образование. А природата е такава, че действително уранът като се разходи по космоса, се разпада по-бавно. Ей някъде по-нагоре Гравити дори ти даде линк към експерименти, които потвърждават различният резултат, получаващ се при "парадокса на близнаците". Ама кой да чете, като е много по-трудно отколкото да повтаря едни и същои глупости? После се оплакваш, че някой те обижда? Погледни тази дискусия. Ти задаваш проблем, отговаряме ти. Ти като че ли нищо не се е случил, пак същият проблем, отговаряме ти още по-подробно. И пак, и пак. Да беше един два, пет пъти, поносимо е. Но имаме желязна и стабилизирана вече статистика на огромно количество поведенчески черти, които ти изявяваш. Вече не може да става някаква дума за лично, субективно отношение, имаме обективно проявление на нещата. Неадекватност в библейски размери, неспособност да вникнеш в елементарни ситуации, незнание на базови положения във физиката: говориш за пространство, време, материя без да влагаш смисъл в тези понятия (да припомня, "пространство е онова между звездите, дето няма нищо"...). Рудиментарни способности за създаване на логически връзки. Игнориране на действителността (фактите и експериментите) и заместването и с неизвестно как появили се предразсъдъци. Всичко това не е моя измислица, това е многократно проявени поведенчески черти. Всеки уважаващ се психолог на база това ще нарисува една доста ужасяваща картинка... Защо го вършиш, след като няма никаква полза за тебе, за останалите пък хептен?

Не четеш, ама не си съгласен... А с какво основание трябва да приемем, че времето променя нещо? То самата дефиниция за време изключва то да генерира промени. С какво ще ни улесни в разбирането на природата такова предположение, основаващо се на нищото? Именно принципът на Окам идва да ни предпази от такива стъпки - икономия в мисленето, нещо да се въвежда само когато има основания за това. А основания няма. Нещо повече, времето характеризира промените в материята, промени които създава единствено материята, не и самото то. Поне до това се свежда натрупаният човешки опит при изграждането на такива базови понятия като времето. Времето е понятие, което наименува определен комплекс проявления на материята, и в този комплекс не влиза причиняване на промени - по дефиниция, обратно, времето е въведено като систематизация на тези промени. Може някога да се открие процес, при който и твърдостта на стоманата да се променя във времето. Но това ще е процес, допълнителна тънкост във взаимодействието на материята, нещо като кристализация или подобно. Тя ще се описва с времето, но то няма как да е причина. Разбира се. Времето е качество на материята, характеристика на нейните промени. Защо големи струпвания на материя да не могат да изявят нови закономерности в проявлението на това качество? Могат, както и сочат тези клипчета Махай тези капаци бе! Толкова текст написахме, че времето не променя нищо, то само отразява промените които създава материята. Ти изобщо не си в час, продължаваш някакъв монолог извън всяка дадена тук аргументация... Какъв е смисъла на това поведение? Събуди се и осъзнай, че в случая ти водиш война срещу собствените си представи. Представяш си че някой твърдял, че времето прави промени, и благородно заемаш правилната страна. Ми това е само кошмар бе, никой не твърди такива глупости Да, времето не е физическо явление, то е обобщена характеристика на физическите явления. И тази характеристика ние можем да оценим, ако използваме физическо явление избрано за еталон и сравняваме промените. Такова еталонно физическо явление се нарича часовник. Чрез него се измерва времето, както и всяко друго относително измерване, например на дължини и разстояния, на маса и т.н. Този разговор вече го водихме няколко пъти, защо все настъпваш на една и съща мотика? Божа работа дали силата на мисълта може да промени периода на полуразпад. Като се намери съответното взаимодействие, ще го мислим. До тогава какъв е смисъла да се обръща внимание на несъществуваща връзка? Времето не променя нищо. В околността ти си единственият вярващ за това. Времето само отразява промените в материята. Нали знаеш любимата ми дефиниция: времето е система от отношения на подредба на предходност на събитията и продължителност на интервалите. Какъв механизъм предлага тази абстракция, за да променя самата тя нещо? Времети създава ли събития? Само ако създаваше, може да говориш за него като деец, който променя, създава промени. Само че не създава, по определение... Изобщо ти се чудя, толкова малко знаеш за времето, а толкова украшения му наизмисли... Един от критериите, че малко знаеш за нещо (и че съответно трябва да учиш още) е когато заочнеш да си доизмисляш нови качества на това нещо, за да го вкараш в кохерентност с процеса си на мислене... Това е пътепоказател, който сочи посоката по пързалката надолу. Ти спориш за такива работи. Аз многократно и с прости примери се опитвам да ти набия в канчето, че времето не създава промени, а само ги отразява. Но май ще се окаже, че под канчето няма нищо... Не е физическо явление времето, така както и пространството не е физическо явление. И времето, и пространството характеризират определен клас качества на материята. Качества спомагащи да се развиват и изявяват физическите явления. Опитай се да вникнеш в прочетеното и да не опровергаваш твърдения, които всички са съгласни, че не са верни Че и зацикляш на това опровергаване. Айде че ще ми свършат пуканките...

Ами не оценяваш реалната ситуация. Доверяваш се на предразсъдъци, подценявайки условието на задачата.

Никаква разлика няма между меренето на периода на полуразпада и на периода на трептене на атомите (честотата). Просто постановката на измерването е различна, затова и двата резултата различно зависят от скоростта на движение на образеца, при честотата наблюдаваме ефект от първи порядък по скоростта, при периода на полуразпадане - от втори.. И при двата резултата се прилагат лоренцовите трансформации, защото и при двата резултата присъстват пространствено-времевите отношения, свързващи резултата с състояние на покой със състояние на движение и наблюдение. Стоманата има друг тип поведение в примера ти: в случая ти я наблюдаваш все при едни и същи условия, в покой, няма как при еднакви условия да се получи различен резултат Докато за периодът на полуразпад имаме различни условия: един път го мерим в покой, друг път го мерим на подвижен образец. Имаме сериозни основания да вярваме, че при различни условия потенциално резултатът ще е различен, нали? И практиката, наличните експерименти, блестащо потвърждават тази наша догадка

Може. Но в случая ти определяш чрез измерването количествена величина, с която манипулираш и сравняваш по-нататък. Обективността тук е само характеристика на полученото число - че то ще е такова, независимо кой го прави, стига да осигури същите условия. И както съм разгледал по-горе, това число не зависи от движението, но зависи от начина на измерване - отношението между обекта който се измерва и измерителният уред. Разбира се, в някои ситуации може и да не зависи, но тази зависимост не може да се изключи с тръшкане. Така. Сега ако внимателно препрочетеш това което коментираш, ще видиш че заключението ми е същото - движението не променя полупериода на разпад, и нещо повече - това е следствие и от СТО. За да не твърдиш, че тя казвало друго, както досега правеше. Глупости. Ще ти дам друг по-представим за тебе пример. Четотата която излъчва един източник, е негово обективно свойство, тя се определя от атомните нива от които скачат електроните, а те се определят от химическият състав на източника, в определена степен на температурата и налягането и не зависят от състоянието на наблюдаващият субект. Но ако променим условията - източникът се движи, т.е. влезли сме в други пространствено-времеви условия на измерване, то наблюдаваната честота е друга. При това пак остава обективно свойство. В конкретният случай, ако транслираме събитията които се случват с излъчвателя в новите пространствноо-времеви условия (чрез лоренцовите трансформации, както обясних по-горе), ще получим новата наблюдаема честота, ще опишем доплеровият ефект. Можем да променим условяията и по друг начин - да подложим на високо налягане материала на източника. Това ще промени атомните нива поради по-близките взаимодействия на атомите, и ще промени излъчваният спектър. Той ще продължава да е обективен, разбира се. Пряк пример как условията влияят на обективните свойства. Обективността е свързана с отношението към субекта който измерва, а не с условията на измерване. Щом резултатът не зависи от физиологическото и психологическо състояние на субекта, той е обективен. Но при различни условия този резултат може да е различен, не губейки обективността си. Крайно време е да вложиш верният смисъл в тези понятия... Естествено че има. Примерите по-горе. Пък и ти го обясних още по-горе като за троглодити, съвсем подробно. Но пък капаците ти са железни Нищо не пропускат в никаква посока... А светът е толкова интересен и разнообразен...

Не мога да не се заяждам. След като ги използваш, ти искаш с тях да пренесеш някакъв смисъл към другите участници. Каква ще е ползата, ако този смисъл остане скрит, поради горната бърканица? Ами по-горе съм отговорил на част от въпроса, остава да го прочетеш, и сам ще си отговориш. В основата на всичко лежат условията на измерване. Има една максима, при еднакви условия ще се получават еднакви резултати (освен в квантовата механика ). Така че тръгни от началото, както съм ти дал в примера. Ами най-простата принципна разлика е, че за да измериш твърдостта, трябва да приложиш въздействие. Периода на полуразпад можем да определим и без такова - например, ако дистанционно наблдаваме спектъра на разпадащият се уран, теоретически по интензитета на линиите можем да съдим за концентрацията на разпадналия се продукт. Това разбира се е само повърхностна разлика. Тук е важно да се задълбочиш в това което се нарича "измерване". В най-общият случай, ти наблюдаваш някакви събития, които се случват с измерваният образец. Тези събития имат пространствено времеви параметри, и ти реално регистрираш тези параметри. В последствие от тези параметри произвеждаш интервали и дължини, разстояния и т.н. стигаш до измерваната величниа, която може да е отражение на сложен комплекс от такива събития. От тук веднага трябва да ти стане ясно, че ако ти промениш пространствено-времевите си отношения с обекта - той не е в покой, а се движи, ти ще получиш потенциано друг резултат. С прост пример видяхме, че никакво движение не променя периода на полуразпад на урана, когато образецът който измерваш е в покой. Нито това в коя отправна система го запокитваш, нито какви навлеци ще го обикалят движейки се. Тоест изключваме движението като фактор за физическа промянна. Остават пространствено-времевите отношения, с които ти смеляш наблюдаваните събития и получаваш резултата. Могат ли те да са фактор за физическа промяа? Хайде да видим по-подробно. Установихме, че при условие на покой, с уранът се случва някаква поредица събития, определяща при това състояние периода му на полуразпад. Какво ще стане ако за някакъв наблюдател същият уран се движи? Ами просто е, събитията които ще се случват с образеца в покой са същите които ще регистрира и наблюдателя и ако образеца се движи. Единствено ще бъдат с променнени пространствено-времеви координати. А знаем, че си има механизъм как от едните пространствоно-времеви координати да изчислим другите, в която посока ни трябва. Този механизъм - лоренцовите трансформации в случая - представляват връзка, схема на съответствие - едните координати как съответстват на другите. Той нито генерира нови събития, нито анихилират съществуващи. Той не е елемент от физическото взаимодействие, нито допринася нито му пречи. А след като по никакъв начин не се отразяват върху физическите взаимодействия, а само транслират картинката, и след като движението видяхме че принципно не влияе на разпадането на урана, какъв е изводът? Изводът е, че тази транслирана картинка описва истинският процес в съответната отправна система, характеризираща се със съответните пространсвено-времеви отношения с обекта. Както виждаш, никой не внася никакви физически изменения в разпадането на урана. Измерената величина за подвижният образец е обективна величина, при съответните условия.

Напротив. Смяната на пространствено-времевите отношения с обекта също е смяна на условията. Затова и съм наблегнал, че условията трябва да са еднакви. В случая с разпада или твърдостта - еднакви условия са, независимо от отправната система, измервателният уред да е примерно в състояние на неподвижност спрямо обекта. Но ако промениш това условие, защо очакваш резултатът да е същият? Забележката ми е принципна, какво е обективно и какво е субективно.

Може. Ако всеки го мери при различни условия, и пак да е обективна величина. Не говорихме ли вече каква е разликата между обективно и субективно, и защо пак настъпваш същата мотика?

А променя ли го? Първи вариант. Мерим твърдост, и пускаме всякакви трамваи да обикалят около образеца който мерим. Без ограничение на скоростта им, и без да ни въздействат. Ще се промени ли твърдостта която мерим, от движението на околните обкти, и защо? Втори вариант. Яхваме образеца стомана, нарамваме апаратурата с която мерим твърдостта, и се засилваме в космоса, или някой ни вози насам натам (инерциално движение). Ще промени ли това с нещо твърдостта на стоманата и защо? Забележи, и в двата случая провеждаме измерването при еднакви други условия. Каква разлика ще има поради движението, и за двата случая? Ъ? Ако обаче визираш да промениш условията на измерване (освен обикалящите наоколо навлеци), защо трябва да очакваш същите резултати? И дали ще ти е виновно движението, или ще ти е виновнен самият променен характер на взаимодействието между измерителя и стоманата? Като си отговориш на горните въпроси, ще разбереш.

А дали няма някаква възможност да се включи, човек да си изтрива коментара? Пак в рамките на 1 час от поставянето му, може и по-малко? Понякога чисто технически се налага.

Ами има, и съм го анализирал по-горе. Ама трябва и някой да го разбере, а не само да включва режим "латерна"... Разглеждайки образеца уран, влияе ли движението на другият образец край него на неговият разпад? Не, не влияе. Тогава за какви физически промени, предизвикани от движението, може да става дума? За никакви. И как реагира Младенов? Превключва грамофона от началото... Това не е недоразумение, това е пълна неадекватност. Той не е в час как работи физиката, какво е това логика и логическо мислене, не говорим за логически заключения, че тоя етап е съвсем недостъпен... Тази вопиюща посредственост не се поддава на вразумление. За него трябва да се прояви поне разум. Сори, но просто царят е гол.

Сканер, според мен изрази като този са доста подвеждащи. Ако не се подчертае, че разпадът се е забавил в системата, в която уранът се движи, би се получило впечатлението, че наистина самото движение води до "физическа промяна", каквато безспорно е забавянето на разпада Въобще тези фрази "забавяне на времето", "забавяне на разпада", "забавяне на стареенето" никак не допринасят за правилното разбиране на СТО. Шпага, подобен род разговори сме ги водели десетки пъти, и жаргонът който те използват трябва да е ясен за всеки. Ако всеки път тръгнем да подчертаваме и поясняваме какво се крие зад този жаргон, ще се изгубим в някаква белетристика. Пък и в случая той се ползва съвсем еднозначно.

Както и до сега, предразсъдъците не ти позволяват да направиш нито едно смислено заключение... Само фалшиви песни се получават в тоя репертоар.

Не ти знам каква ти е логиката, но хич не работи... Нито един от двата варианта не опровергава СТО. 1. За да не открие разлика лаборантът, при условие че едното парче все пак е летяло, то обяснението е просто: в началният момент за летене в космоса е избрано парче в по-голямо състояние на разпад, отколкото е другото. Докато то е летяло в космоса, разпадът му се е забавил. Но за сметка на това другото е продължавало да се разпада, и в крайна сметка е догонило първото. 2. Тук пък съвсем няма връзка със СТО. Може пак изначално да имаме две парчета с различна степен на разпад, и да пратим в космоса по-малко разпадналото се. Пътешествието само ще засили разликата между двете. Или да пратим по-разпадналото се, но докато трае пътешествието другото да не може да навакса. Както се вижда, ти пропускаш началните условия, които са много важен елемент от обстятелствеността. При това положение, не може да определиш кое е летяло. Ако приемем обаче варианта, че в началото и двете парчета са с еднаква степен на разпад, то тогаваа: 1. Невъзможна ситуация, има някаъде сериозна грешка. Експериментите сочат, че тази ситуация не трябва да се случва. Щом се е случило, някой трябва да бъде уволнен или глобен 2. В космоса е било парчето което се е разпаднало по-малко. Вече ти обясних, защо движението не може да причини физически промени. Предишният коментар. Опитай се да проумееш някой аргумент, не се дръж като теле... Единствената роля на движението е, че създава две системи без общо време. Тоест две системи, в които в зависимост от конфигурацията събития (подбрана обстоятелственост), можем да имаме скъсяване или увеличаване на интервали - точно това, което оказва влияние на разпада на урана. Запомни, дали интервалите ще се скъсяват или увеличават зависи от обстоятелствеността, как подбираме събитията които участват. Не движението определя резултатът. А след като движението не определя резултатът, то не може да е причина за физически промени. А така. Сам започва да ти просветва това което не знам от кога ти набивам в главата, че това не е въззможно. Е, свиквай - и според СТО не е възможно. Хубаво е още малко да го осъзнаеш, за да си го избиеш от главата и да почнеш по-конструктивно да мислиш. Естествено че ще получи резултат 2. Нали реалните експерименти го доказват?

Пак повтарям, няма никаква принципна разлика. Всеки часовник се основава на някакъв процес, всеки такъв процес е подвласетен на ентропията и на енергетични загуби. Дали физическите промени ще отчиташ по натегнатостта на пружината, по разходът на батерията, по механичното преместване на стрелки или по разпаднатият уран, е все едно. Единственият критерии тук е удобство, евентуално и точност. Ето тук започваш да се омотаваш както обикновено. Хем физически промени, хем един спрямо друг? Какво значи това? Хайде, вземи едното парче уран. Избираме да го разглеждаме в покой. То си се разпада като по учебник. Някакъв наблюдател, в някаква друга отправна система, лети край него и наблюдава че нещо разпадът не е точно по учебника според него, а е по-бавен. Пита се в задачата: това отразява ли се по някакъв начин на самото парче уран? Има ли някакви особености, които да променят разпада му по причина, че някой някъде се движи? Няма, естествено. Уранът се разпада както е по учебник. Тоест ти правиш ли разлика между физическите промени в самото парче, или трансформираните по някакъв канал данни за тези промени към наблюдателя? Трябва да правиш. Единствените физически промени които настъпват в парчето са съвсем естествени, пропорционални на времето за което трае разпадът. Сега вземи другото парче уран, и повтори същото за него. Влияе ли се разпадът на това парче от факта, че някъде има друго парче, което се движи спрямо него? Не, не се влияе. Единствените физически промени се определят от това, колко собствено време продължава разпадът. Пак да попитам: влияе ли на всяко от парчетата уран това, че има (или няма) някакво друго парче, което се движи? Тоест движението на това друго парче? Взаимното движение между двете парчета влияе ли на разпада и получаваните физически промени на всяко от тях? Не, не влияе. Движението не влияе на физическите промени, които настъпват в урана. Но след като движението не влияе на физическите промени на всеки образец, то наличието на разлика между тях по някое време зависи от обстятелствеността, по която изграждаме сравняването. Организираната подходяща система на събития които стартират разпада и после сравняват резултатите. Плюс особеността на времето - за всеки образец времето тече различно, двата образеца нямат общо време. Тоест имаме два процеса на разпад, извършвани при различни условия, съвсем естествено е в някаква ситуация да получим различни резултати. Така че причинителят тук е схемата от обстятелства, която сме изградили. Ами същата история имахме и на примера дето ти дадох: две парчета уран, но добавени с някаква пауза помежду им, едното се разпадало един период време, второто се разпадало друг, и накрая ги сравняваме. Пак същият резултат, даже и в система с общо време. Пак обстоятелствата определят резултата. Това че ти си щракнал часовника за старт, и после за стоп на измерванията, дали е променило с нещо физическите промени във всяко парче? Не, изначално двете парчета са поставени при различни условия. Е какво очакваш тогава?

Абсурд, ама експериментът покзва, че всичко това почива на реални факти. Абсурдът е те да се наричат "абсурд" Напротив. Близнаците са за пред публиката, за да повдигнат емоциите и да хвърлят лъжливото покривало на "парадокс". Нормално, примерът демонстрира поведение на часовници. Ако двата часовника стартират с еднакви покаания (затова и са близнаците), то при повторната им среща който има по-малки показания, ще е пътувал по-малко. Еквивалентът му в близнак съответно ще е остарял по-малко, щото и за него ще е минало по-малко време. Ей така измерваме. Та, кой кара часовниците да вървят? За да можем на края да ги сравним, имат или нямат разлики? Основната идея на тези мисловни експерименти е да се демонстрира пространствено-времевата геометрия в случая. Тя е тази, която определя и ходът на часовниците, и поведението на дължините. Без никакви физически въздействия, естествено. А щом в някакво отношение на два процеса единият протича за по-малко време, не движението е причина за това. Демонстрирах ти пример, дето се получава същият резултат и без да има движение. Тогава защо го обвиняваш за някакъв причинител? Елементарно е за логиката. Примерът с уранът е също форма на часовник. Единият часовник върви по-дълго от другият, и има различни показания, които в случая имат друго материално изражение. Но принципът е съвсем същият. Съответно не движението е причина за това. Да твърдиш че има някаква физична промяна от нещо е все едно да твърдиш че смяната на показанията на часовника е физична промяна причинена от същото нещо. Просто не знам защо си толкова слабопаметен. Когато дъвкахме лоренцовите трансформации ти бях разиграл един много показателен пример. Ако в едната отправна система имаме два неподвижни в нея синхронни часовника (да ги наречем базови), край които минава един подвижен, то подвижният ще бъде отчетен от двата като със забавен ход. Съответно според забавеният двата базови часовника ще вървят по-бързо.Ако обаче на разстояние до този (забавеният) часовник, неподвижно в неговата система добавим още един, неподвижен с него, и спрямо тях разгледаме един от предишната базова двойка (който ще се движи спрямо тях), този който се движи, ще бъде забавен. Ако се вгледаш в примера, в зависимост от това как групираме часовниците, при едно и също движение, един часовник ще бъде по-бавен или по-бърз. Тоест не движението е причина за някаква физическа промяна (ако за часовника сложим куфара с уран), а по-сложни отношения. Ама за тая цел трябва да познаваш всеобхватно процесите и закономерностите, а не да хващаш нещо и да го вадиш от контекст. Да, примерът е "абсурд", който експериментите доказват че е факт. Да ти имам представите за абсурд... Не можеш да осмисляш нещата, и това което те препъва го обявяваш за абсурд, грешка, не знам какво си. Защо си толкова слаб духом и се обръщаш с гръб към предизвикателствата? Толкова ли си честолюбив, че елементарни грешки не си способен да признаеш пред себе си? Никой няма да те изяде за това, най-много да научиш нещо, я да придобиеш ново качество.

Ами защото текат процеси, които описваме във времето, и това се получава в края на крайщата. Дадох ти елементарен пример: два куфара, които по условие се разпадат вече различно време, и се сравняват. Резултатът ще е същият, кой е предизвикал физическата промяна, след като го няма движението? Ма ти изобщо не се замисляш над такива камъчета, които преобръщат твоята кола. Сложил си си капаци, измислил си си твърдение което според теб е вярно, и го повтаряш ли повтаряш. Ми не става само с повтаряне тая работа, трябва и осмисляне. В конкретната ситуация, единият търпи по-малко собствено време от другият, затова и е по-млад. Срещахме разни примери, в зависимост от това кои часовници сравняваш, интервалът време може да се скъсява, може и да се удължава, при едно и също движение. В същата ситуация с близнаците, при същите движения, ако крайната точка не избирахме неподвижна в земната отправна система (Сириус) а в системата на летящият, резултатът щеше да е друг. Не е движението причина за промените, след като при различни други обстоятелства могат да се получат различни резултати. Движението може да играе роля на фактор има/няма, но не е самото то причината за физическите промени, самите промени са движение. Куфарите са просто вид часовници, както и близнаците. Примерът е демонстрация за странните изначални времеви съотношение между две инерциални системи. Знам, знам. Ти не успя с повторения да насадиш сбърканите си "заключение", сега се опитваш да ми вмъкваш измислици в устата... Няма как да спориш, след като ти липсва нужният багаж. Твоят "спор" се превръща в стрелба в тъмното... Не че ще уцелиш нещо, а само да покажеш, че имаш писолет. Е на кого му пука?