Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Потребител
  • Брой отговори

    15984
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    608

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner

  1. Там ти е проблема изначално. Нищо, който чете, ще разбере цялата ти простотия до тука, така че полза ще има.
  2. Каквото и число да заместиш като Т2, то ще е крайно. И теоремата ще ти се изхили. Забележи, в случая си напълно безсилен, и нямаш полезен ход.
  3. Както казах, няма значение кога ще решиш. По условие имаме второ събитие, което участва в съотношенията, така че наа практика нямаш думата, а само задължеия - да се впишеш в него. С елементарна хватка ти разказвам играта.
  4. Когато и да решиш, времето е крайно. И за този интервал безусловно имаме T2' < T2. И разликата ще расте колкото повече време се туткаш. А с това и теоремата ще захапва по-дълбоко и болезнено Сега по-наясно ли си че ти е нужна помощ?
  5. Какво не е верно в примера който ти дадох? Липсата На Безсмъртната Душа На Космоса Ли?
  6. Ми включи мисленето най-накрая де. Ето ти за опростяването само в рамките на СТО. Инерциалният наблюдател лежи на геодезичната, той измерва собствено време T между двете събития. Всеки друг наблюдател, нележжаащ на тази геодезична, трябва по някое време да търпи ускорение. При това ускорение той ще се движи относно избраният инерциален наблюдател с ненулева скорост. За простота разбий времето на ускоряващият се на три части: 1) ускорява се от точката в която се е случило събитие А за интервал T1 по часовника на инерциалния, 2) движи се някъде също инерциално за интервал Т2, и 3) последният участък, трябва да убие скоростта си за да се нагласи да мине през нужното място на второто събитие през нужният момент, и това става за интервал Т3 (един от тези етапи може да се икономиса, не е принципно). Значи по времето на инерциалният наблюдател ще имаме Т = Т1 + Т2 + Т3 По време на етап 1) неинерциалният наблюдател придобива ненулева скорост спрямо инерциалния. През целият тои интервал той се движи с ненулева средна скорост спряямо инерцииалния. По тази причина неговият собствен часовнник ще изостава спрямо часовника на инерцциалния наблюдател, и ще отчете продължителност на първият етап Т1' < Т1. На вторият етап този наблюдател ще продължи да се движи с ненулева скорост, часовникът му ще продължавва прогресивно да изостава, и на края на етапа ще отчете време T2' < T2; За третият етап е същото, няма да се спираме, и там T3' < T3. В крайна сметка собственият часовник на ускоряващият се ще отчете интервал T' = T1' + T2' + T3' < T1+T2+T3 = T, или казано накратко, T' < T. Което твърди и теоремата, и това приключва въпроса. Както виждаш, в СТО нейното доказателство е очевидно, и всичко се основава на това, че можем да въведем общо време и да сравняваме часвниците в процеса. При ОТО нещата са по-сложни, там доказателството не е толковва очевидно, но пак го има. Ти обаче тъпо и упорито измисляш някакви неработещи примери. и показваш че не си способен да разсъждаваш на елементарно ниво. Е, виждаш че няма смисъл да се отговаря на въпросите ти, нали? За какво тогава изобщо протестираш? какви комплекси се опитваш да избиваш? Няма ли медицински форум, там да се оплачеш от проблемите си, а мацаш тука?
  7. Да, една от добрите възможности. Форма на А1 - въпросът е безсмислеен, защото няма отнношение към разглежданият проблем, самата истина. Или Б1 - скоростите въреки всичко имат значение, и точният им баланс показва верността на теоремата. Разбира се и В1 - човека си няма още идея за теоремата и се опитва да се измъкне, обвинявайки другите в този грях. Разбира се и това няма как да мине, толкова литература му се посочи, че и хлебарка би се засрамила... Във всичките случаи губи. Но при тази въпиюща съпротива да прочете поне нещо конкретно по въпроса, и при такъв монологичен стил на дискусия, без да се вниква в коментарите на другите а да се повтаря нещо като папагал - аз предложих един устройващ всички изход, да се гръмне Ако трябва, можем да спонсорираме.
  8. Отговор "Г" - нещо друго. Защото изброените варианти не покриват всички възможности. така че пак губиш.
  9. Ами теорията е перфектно потвърдена за всякакви скорости. За малки скорости, свързани с ежедневието, забавянето на времето е потвърдено за самолетни полети още 70-те години на миналия век, Опит на Хафеле-Кийтинг.. За влиянието на гравитацията върху скорстта на часовника, 10 години по-рано с опита на Паунд и Ребка е демонстрирано влиянието на различният гравитационен потенциал между четири етажа на обикновена сграда. Ефектите при тези скорости и гравитация са много слаби, но все пак наблюдаеми. За изминалите десетилетия от тогава са направени много по-точни измервания върху тези ефекти. На отчитането на тези ефекти до голяма степен се дължи и точността на GPS системите. Теорията на относителнността е една от най-проверяваните и доказани теории, които съществуват.
  10. Именно, ясно ми е. И ми е ясно, че си толкова задръстен и инертен, че не схващаш за какво става дума. Както си стигнал сега само до инерциални системи, попрочети нещо за геодезичните и за тази теорема. Ето какво означава собствено време ( ти непрекъснато го бъркаш с координатното време, опитвайки се да разсъждаваш за далечни сравнения на часовници). Обърни внимание на следната фраза: "An accelerated clock will measure a smaller elapsed time between two events than that measured by a non-accelerated (inertial) clock between the same two events. The twin paradox is an example of this effect" Това всъщнност е изразът на теоремата за която става дума. Не съм го казал аз, това е следствие от геомерията на Минковски. Ако те интересува как се е получило, моля. Ако имаш претенции, че нещо представите ти издишат в сравнение с общоприетото от науката, пак там. Няма смисъл да се спориш тук с тоя кокал в главата... Или прояви гъвкавост и научи нещо ново, въпреки че е в разрез с бъгавите ти представи, или продължавай да спориш със себе си, или се гръмни. Имаш избор.
  11. Не бъркай орбита с геодезична, несравними са. ДОкато орбитата може да е затворена крива, геодезичната е прав. Орбитата е тримерна, геодезичнаата е 4-мерна, имат несраввними свойства. И повтарям, няма около слънцето такава орбита.
  12. Нищо подобно. При СТО нещата имат и друго понятийно изражение. Там теоремата гласи, че по инерциалната система, мировата линия на която свързва две събития, интервалът по собствен часовник ще е по-голям от интервалът отчетен от всяка друга не-инерцилна система, чиято мирова линия минава през същите събития. Тук само инерциалните системи лежат на геодезични. И тук доказателството е много по-елементарно. За СТО може да считаш теоремата за очевидна. Явно имаш много по-дълбок екзистенциален проблем в мисленето по такива непознати теми, щом и тука се дъниш...
  13. Не само прави същото, но и на същото място както първият. Обратното твърдя, че неподвижният на геодезичната линия наблюдател ще измери най-голям интервал. Явно когато става дума за геодезична, ти се миксират понятията за движение, от там и проблемите ти Около слънцето не може да има геодезична по която да се движи с такавва скорост, дори на порядъци близка. Теоремата доказва, че в крайна сметка, сумарно, наблюдателят който е на геодезичната линия ще измери най-големият интервал. Защото интегралът по разликите в потенциалите и различните скорости по теоремата водят до този резултат. Проблемът е, че ти нищичко не познаваш от ТО, етикета дето слагаш на твърденията си нищо не промея. И самата теорема не ти е ясна, бъхтиш се да опровергавваш някаква сбъркана твоя представа. От там и всичките ти разсъждения не струват нищо.
  14. За който е обявена теоремата - интервалът отчетен по геодезичната линия, която е и единствената геодезичнаа, свързваща двете събития.
  15. Напротив. В основата на всички часовници лежи един и същи процес, и стойностите им се корелират чрез околната обстановка - така както се корелират и при Лоренцовите трансформации, с допълнителните особености на изкривеното пространство. Проблемът тук е, че при раздалеченеи часовници имаме не само едни Лоренцови трансформации, а много, в зависимост избраната отправна система, и резултатите от такова сравнение могат да са различни. Единственият ннепротиворечив резултат е когато часовниците се срещнат, както е и в задачат. Резултатът се определя като интеграл от всички междинни възможни състояния по линията, и този интеграл не зависи вече от избора на отправните системи които определят трансформацията, той е инвариант. И за този инвариант сттава дума.
  16. Говорим за собственото време, протичащо по часовниците във всяка система, от началната точка свързана със събитие А, до крайната точка, свързана със събитие В, при които всички часовници отново са в една точка и може да се сравнява интервалът време, протекъл по тях. Ти за какво се бъхтя толкова досега? Що не четеш, преди да пишеш толкова?
  17. В кривото пространство такова твърдение е безсмислено. В СТО, за да можеш да сравняваш раздалечени часовници, всяка инерциална система сис изгражда общо време, система от раздаалечени и синхронизирани часовници. По този наачин се сравнява далечен подвижен часовник с общото време на системата. В ОТО такова общо време не може да се изгради, съответно далечно сравняване на часовници не може да се направи, и отговорът на такъв въпрос не е определен. Ако искаш определеност - да, отричаме.
  18. Гравити зададе въпрос, как сравняваш раздалечени чсовници в кривото пространство? Ти очевадно не знаеш, но искаш някакъв представим за тебе краен резултат. А дали има? Защото така зададен, въпросът ти няма смисъл, след като не може да се направи сравнение. Часовници се сравняват само при непосредствен контакт в една точка. Не напразно в случая става дума за собствено време - защото интервалът по него може да бъде сравнен при всичките участващи системи едва в крайният момент, когато всички се съберат при настъпилото събитие В, в една точка. Преди този момент сравняването може да става със специални координатни трансформации (задължително, както Лоренцовите трансформации), които нямат нищо общо с въздухарските ти представи, от там и безсмислието на упорството ти. Добре е да се съобразяваш с нещата, които ти пише Гравити, иначе ще продължаваш безсмислено да се пънеш. Та, какво ще се получи накрая при сравнението, хората са го разглеждали тоя въпрос, и на предишната страница съм ти дал насоки за домашно обучение.
  19. Лапландеца в случая страда от недостатъчно пиене. Моите наблюдения над пиещите отделят четири състояния: А: никаква ракия, счита се че в това състояние човек разсъждава нормално и логически; Б: недостатъчно ракия, състояние в което човек започва да се отваря, да му просветват непознати интересни мисли, има перспектива за повече; В: достатъчно ракия, в което човек започва да разсъждава по-леко, да му просветват понякога гениални мисли; Г: твърде много ракия, в което интелектуалните способности рязко падат, и освен с повръщане това е свързано и със заспиване; При различните хора тези състояния са в разлчни съотношения. При повечето хора състояния А,Б,В се сливат в едно, наречено нормално състояние - човек и без да пие, може да мисли добре и логично, и пиенето бързо да го приведе в състояние Г. При други хора състояние В се заформя като тесен пик, отделен от състояние А чрез сивата зона Б, т.е. трябва доста добре да се дозира ракията, за да се попадне в него, иначе ще сме в широкото състояние с недостатъчно ракия или ще залитнем в състояние с твърде много ракия. Това състояние обикновено се налучква по метода на пробите и грешките, макар и дозировката му твърде често да се мени, и се наблюдава дрейф с възрастта, когато то постепенно се измества по посока на състояние Г, този процес се нарича "алкохолна зависимост". Лапландеца е достигнал връх, при който състояние В е много близо до състояние Г - тъкмо аха почва нещо да ти се струва че ти проблясва и ти се доспива със всичките допълнителни странични ефекти, и в настъпилата безмилостна борба почва да приказва каквото се получи.... Така че не си права да го обвиняваш че е постоянно пиян, напротив, той е непрекъснато в зоната Б с "недостатъчно ракия", опитвайки се да намери верният път Иначе спорът който Лапландеца се опитва да води е, дали крокодилът е по-дълъг отколкото зелен.
  20. Къде останаха събитията? Условието е, че геодезичната свърззва събития, не точки. В примера където си седя на плажа, къде са точките, а? Слушай сега, учи се, и смърчай в ъгъла. Това за което говоря, се нарича "Principle of Maximum Proper Time" или на други места "Principle of Maximal Aging". Този принцип, съвсем естественео, е валиден и при гравитацията. Сложи го в Гугъл, и се засрами от упоритостта си - да беше за нещо полезно, може, ама толкова тъпа и безплодна упоритост е за оплакване... Прочети малко какво означава терминът "принцип". Това означава, че твърдението няма опровержения от практиката - въпреки цялото ти пънене и дупене с някакви примери, дето показват че изобщо не си наясно какво се опитваш да опровеергаваш. Вто едно опростено разглеждане на действието на този принцип. Човека разглежда пример с числа близък до твоя - опитва се да излезе от полето и да се разхожда там с цел да измами принципа, но не успява. Ето тук едно доста по-сериозно разглеждане за произволно криво пространство. Първата половина е само за СТО, втората е за ОТО. Нищо не разбираш? Това беше ясно още когато почна да се запъваш като теле в железница Пълното доказателство може да го намериш в по-сериозните учебници и монографии, но от всичко което се видя до тука, няма да го разбереш. Губиш. Някакво извинение?
  21. Ами посочи къде е скоростта и какво е влиянието на някакъв гравитационен потенциал на часовника по геодезичната в примера, който ти дадох. За да мога да ти отговоря в терминологията в която очакваш да получиш отговор. Защото аз не виждам нито скорост, нито въвздействие на гравитационни потенциали тука, а като няма скорост, няма нито ДА, нито НЕ на въпроса ти Защото упоритостта ти показва, че моят отговор който многократно съм давал, ти не го разбираш с понятията с които си мислиш, че ти е ясно какво е геодезична. И помни, загубил си тази битка предварително и много отдавна. Сега само те доопичам.
  22. И кое му е ясното? Преди ти дадох красноречив пример: стоя си на плажа, и си стоя, и пак си стоя и си пия питието, и се намирам на геодезична линия през цялото време, която свързва две различни събития, за които става дума. Какви фактори по тая геодезична ще повлияят на часовниците? Скорост? Каква скорост? Къде е скоростта? Още много хляб има да изядеш, докато ти станат ясни нещата. Седнал нашия да търси някакви частни примери, които му се струвало че опровергават теоремата на Питагор Майтапи...
  23. Цитирам: "...че при движението си по геодезична един наблюдател <забавя> часовника си заради скорост ..." Подчертал съм за да видиш че нищо не знаеш.
  24. И аз това му казвам - да се просветли за какво става дума всъщност и за какво се опитва да се бори. Да положи труд, в крайна сметка, това ангажира. Той си мисли, че геодезическата линия е траектория. Тц, не е траектория, а е състояние. Линия е в съвсем друго пространство(-време), където нищо не се движи. Затова го съветвам да прочете за какво става дума, ама не, упоритост на пън...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...