scaner

Така е. И по условие, тя свързва две събития. Следователно, всяка друга траектория която ще си мери времето с нея, трябва да минава през тези събития. Демек тези събития ще са и местата, в които участниците ще се срещат. Само интервалите им между срещите ще са различни. Колкото и да се пънеш, пробата Б трябва да се срещне с пробата А на мястото и момента, когато решиш да бъде второто събитие. И резултатът е, че тази проба вследствие на по-голямата си скорост, ще има по-кратък интервал по собственият си часоввник. Елементарно е, нема мърдане, всичките ти изненади идват от факта че още не си наясно за какво спориш Лапландец, маймуната е станала човек, когато е почнала да разбира нещата. А ти кога?

Неограничен е интервалът в обхват, не и в обстоятелственост. Интервалът между всеки две съития е краен. Няма защо да губиш мястото на интернета като блееш по потенциално невъзможни ситуации. Нищо няма да стане, защото тази ситуация е съвсем различна. По условие, геодезичната линия трябва да минава и през двете събития, така че никакви черни дупки нямат място тук. Не можеш дори услсловия да създаваш, какво остава да разсъждаваш по тях... Ей на, нищичко не разбрал, пак волни фантазии. Геодезична линия, какви търбуси на космически тела, аланкоолу? Преди да се пробваш с мисловна дейност, научи каква е тази линия, че по нея нищо не действа на обекта. За да отиде геодезичната линия в "търбуха", значи второто събитие се намира там, значи всеки друг наблюдател участващ в състезанието трябва да отиде там, но допълнително със скорост която му намалява собственият времеви интервал. И теоремата казва кой ще е с най-голям такъв интервал. Трагедия...

Тц, не можеш, не и с толкова малко ракии... То за това е теорема, тя показва че такива измишлизми са невъзможни и са най-вероятно някакво избиване на комплекси... ако не и по-зле. Що не си ги избиваш на друго място, а точно там дето нищо не разбираш? Интервалът между събитията е ограничен чрез тяхното задаване. Събитията са абсолютни точки в пространство-времето, местата на които не зависят от отправните системи. Според който и да е, неговото разрязване на пространство-времето дава пространство и време такова, че ако този наблюдател е на геодезична линия, интервалът между двете събития за него ще бъде по-голям от интервала за всеки друг наблюдател - колкото и да се пениш и пънеш. Десетки милиарди години, от къде ти хрумна такава глупост? Как ще реализираш десет милиарда години, ако събитията са през 10 секунди в системата на геодезичнчата линия, и по-малко от 10 секунди за всяка друга система, според теоремата? За какво са ти милиарди години, като трябва да свършиш всичко за максимум десет секунди? Това кухо фантазиране дето хабер си нямаш за какво се изказваш ясно говори само по себе си. Що не ме изненадаш някой път с поне ненулева адекватност? А така е скучно да те млатя... А ако имаш нещо да доказваш, доказвай. Щото до тука липсва смислено съдържание, освен пиянски безсмислени изцепки някакви. Като че ли опитваш да си мериш нещо с мене? Мога да те информирам, че губиш.

Значи само прази приказки можеш да мелеш. Е, това и трябваше да се докаже Ми както виждаш, и скоростта и потенциала забавят времето, т.е. интервалът между събитията по това време ще намалява. Всеки опит да тръгнеш по-бързо, увеличава скоростта и води до същото. А теоремата твърди че по геодезичната линия ще имаме максимум на тоя интервал. Пак се чудя, защо се пънеш да коментираш нещо по ОТО, като не са ти ясни основните положения, как действа потенциала?

Пак нищо не си разбрал. Не мога да ти помогна. Да напомня, преди да пишеш, попрочети нещичко за да има пълнеж, че така е твърде постно... И ако опровергаваш теорема, направи го математически, не с али-бали дето нищо не им се разбира.

Прилагай теоремата. Ми няма условие за скорост, именно, можеш да пътешестваш в задачата със всякаква скорост. И теоремата се спазва независимо от скоростта. Всъщност тя казва, че всяко ускорявне, т.е. напускане на геодезичната линия, забавя собственото време. А за черните дупки, опитай повечко хигиена в мисленето за да махнеш излишните усложнения, които на самият тебе ти пречат да схвванеш какво как става

Какво условие "покой" те тресе? Условието е просто: наблюдател се движи между точките отбелязани от две събития. Отправната му система задължително изисква часовниците и метрите да са неподвижни в нея, следователно и спрямо наблюдателя, това не е част от условието. Никакъв друг покой няма, нищо не може да е неподвижно по геодезичната си линия Ти изобщо не си схванал основни положения. Имаш две събития, А и В. Характеристика на събитията освен пространствените координати е техните моменти. Тоест те ограничават да си избереш някакъв произволно дълъг път, за да навъртиш някакво време, щото по него няма да стигнеш навреме при второто събитие. Иначе имаш много пътища между тези събития. Единият е да се движиш постепенно по геодезичната. Другият е много бързо да изминеш пространственото разстояние между тях и да спреш да чакаш да дойде момента на второто събитие. И още всякакви междинни разцветки, като не е задължително да вървиш само по права линия, може да си правиш всякакви осморки. Теоремата гласи, че от всичките такива възможни варианти, движението по геодезичната линия ще изисква най-голям интервал по собствения локален часовник. Чудно, защо изобщо се опитваш да коментираш по въпроса, като нищо не ти е ясно? Наследствена линия с чукча?

Ами вече споменах, че не си разбрал за какво става дума. Не се допускат други траекории (подчертаното). Явно, че от Княжево до Подуене можеш да минеш и през Южна Америка, тук не става така. Да напомням ли, че трябва първо четене а не само писане тука?

Явно не си наясно с понятийната база която се използва, и с условията на задачата. Нищо не можеш да измислиш, горното е доказана теорема. Означава точно "часовник неподвижен с наблюдателя". Наблюдателя не пътува в никакви обекти. А тези линии отговарят на определените в дефиницията им условия, нема мърдане тука.

Означава каквото е написано: времето, измерено по неподвижен с наблюдателя часовник, при движение по геодезическа линия между ададени точки е максимално. Това се доказва като основно свойство на тази линия. Първият закон на Нютон, че тяло на което не действат външни сили се движи по геодезична линия, може да се перифразира в ОТО така: всяко тяло на което не действа външни сили се движи така, че неговото време да върви най-бързо. Или образно казано, всяко тяло на което не действат външни сили, се стреми да остарее максимално бързо. Идеята идва още от СТО: всеки опит за ускорение води до забавяне на времето поради ненулевата скорост, от там до по-къс интервал собствено време за минаването по същата траектория. А в 4-мерното пространство точките са събития.

Гравити по-горе е казал най-важното. По определение, геодезичните линии са траекториите, по които едно тяло се движи, ако не му действат други сили освен гравитацията. Гравитацията тук е въплътена във самата траектория. След като на тялото не действат други сили, то не е подложено на ускорение в тази система (тук трябва да се прави разлика за вътрешните ефекти на ускорението, които се отразяват на инерциалността и законите на Н'ютон, и външното видимо кинематично поведение в някаква друга отправна система). Именно по тази причина отправната система, свързана със свободно падащото тяло, проявява свойствата на инерциална - в нея се изпълняват законите на Нютон, и най-важният - едно тяло, оставено в такава система без да му действат сили, ще запази състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение. Спрямо друга отправна система тялото ще се движи с ускорение по кривата си траектория както си я нарисувала, важно е че в системата на тялото няма ускорение в резултат на това движение. Тук се налагат няколко пояснения. Първо, под геодезична линия се рабира 4-мерната траектория, траекторията в пространство-времето. Нейната тримерна проекция, която ние наблюдаваме в пространството, може да е много странна, както твоята картинка. Например геодезични линии са траекторията на свободно падане, но също така и траекториите на планетите около слънцето, на звездите в галактиката и т.н. Движението на спътник около земята е движение по геодезична линия, пак свободно падане. Както казваше Тери Пратчет, спътникът падайки просто не може да улучи земята Второ, геодезичната линия представлява "правата линия" в неевклидовата геометрия. Тя има няколко важни свойства. Това е линията която свързва две точки с най-кратък пространствено-временен интервал. Това е линията, по която движението от събитие А до събитие В се осъществява за максимално собствено време, и др. Трето, когато говорим за система с инерциални свойства при свободното падане, трябва да се разбира няколко допълнителни уговорки. Това не е система, която описва цялото пространство, а само много малка област около изследваното тяло. Такава система се нарича локално-инерциална, и в областта която тя описва, се спазват законите на Нютон. Причината за това изискване е кривината. Както видя в предният коментар, ако имаме няколко раздалечени свободни тела в падащият асансьор, кривината ги кара да се движат едно спрямо друго с ускорение, и нарушава инерциалността на системата. Затова и става дума за описание в малки 4-обеми, защото иначе за масивен обект ще се появят допълнителни сили на разтягане, смачкване, въртене, които нарушават инерциалността - тези сили са пропорционални на размера на обектите, от там изискването за локалност.

Абе тъпанар, ще ти го кажа в открит текст: вместо да ходиш след мене и да се*еш по темите, научи се първо да четеш на български и да разбираш прочетеното. Не да си фантазираш какво според тебе трябва да съм написал, а да прочетеш какво реално съм написал. Аман от тъпотията и простотията ти. Ако не си способен да разбереш, има доктори, ще ти помогнат.

Четири са взаимодействията, и вчера бяха толкова. Явно е нужно да обяснявам по-подробно някои основни истини: В ОТО в това отношение не се заявява нищо за липса на сила. Там се твърди, че гравитацията не е поле, а е артефакт на изкривеното пространство-време, проява на неговата кривина. Според ОТО движението на обектите се осъществява по геодезичните линии, формирани от разпределението на материята и енергията. Това е движението по инерция в ОТО според дефиницията на Нютон, движение, при което на обекта не действат сили. По тази причина ако имаме едно свободно падащо тяло, формиращо около себе си отправна система, тази отправна система ще има свойствата на инерциалната система в СТО. Единично пробно тяло в такава система ще се движи равномерно и праволинейно. Тази система се демонстрира добре с примера за свободно падащият асансьор. Ако обаче това свободно падане спре - например се появи преграда която да прекъсне тази геодезична, например повърхността на земята, и тялото - респективно отправната система свързана с него - застане неподвижно спрямо тази повърхност, напускането на геодезичната линия е еквивалентно с въвеждане на неинерциално движение по аналогията със СТО. Но при неинерциално движение се появяват фиктивни сили. Гравитацията в отправната система на спрялото тяло ще е тази фиктивна сила, която ще уравновесява силата, принудила тялото за неинерциално поведение - реакцията на опората на повърхността. Че гравитацията е фиктивна сила в това представяне, е ясно - ако си изберем друга отправна система (свободното падане, движението по геодезична) тя изчезва. При тези условия гравитацията е сила, но е координатна сила, фиктивна сила. Все пак е сила Тук има един тънък момент всичко това е вярно за такова разпределение на маси и енергии, което в термините на Нютон създава хомогенно гравитационно поле. Само при него тази гравитационна сила е напълно фиктивна, т.е. може да изчезне изцяло със смяна на отправната система. Ако обаче пространство-времето има ненулева кривина, нещата стават други. Например, в примера с падащият асансьор. Ако в него поставим две свободни малки топчета на някакво разстояние, ще се забележи, че колкото по- към центъра на земята се доближава асансьорът, толкова тези топчета ще се доближават едно към друго (вследствие на това, че силите които им действат от към земята освен компонента към пода имат и хоризонтална компонента, тъй като векторите на силите от двете топчета не са паралелни, а са насочени към една точка - центъра). Нещо повече, ще се забележи, че двете топчета се приближават едно към друго с ускорение. Кривината на пространство-времето създадена от земята е отговорна за това поведение на топчетата. Ако я нямаше земята (нейното разпределение на маса и енергия), те пак щяха да се приближават с ускорение, под действие на кривината на пространство-времето която те самите си правят. Това вече е следствие от ОТО, не от аналогията. Всичко до тук се описва със средствата на отправната система, която сме си избрали. В нея е фиктивната гравитационна сила, която действа на единичен обект в тази система. Но ефекта предизвикан от кривината, вече не е фиктивна сила - той не може да бъде анулиран чрез избора на отправна система, него го има във всяка от тях, примерът показва как го има и в свободно падаща система. Ето тук вече имаме реална сила, проява на кривината на пространство-времето, водеща до реално взаимодействие на обектите. А че можем да въведем и класическото понятие сила е ясно по дефиниция: в избраната отправна система двата обекта се движат с ускорение, на всеки от тях импулсът се променя с времето (ненулева промяна), промяната на импулса с времето е класическа дефиниция за сила. А щом между обектите възникват сили, имаме и взаимодействие. Просто това не е полето в смисъла на Нютоновата гравитация. Извинявам се, ако в предишни обяснения по този въпрос съм засягал само едната или другата крайност и се е получило неясно.

Е що за софистика е това? Значи щом като магарето съществува във времето, и човека съществува във времето, значи човеът е произлязъл от магарето? Не трябва ли да има поне пряка корелация между участващите връзки и обекти? Не всички сили са ентропийни, затова такива всеобщи "обяснения" освен че са неверни, са и вредни. Хайде по-сериозно, ако не знаеш какво се нарича "ентропийни сили", ето го тук, Въпросът ми основно е насочен именно към автора на оная простотия, наречена "хипотеза", която мърля непрекъснато темите във форум Физика с безсмислените си "обяснение".Затова питам, да се стресне и да се осъзнае малко.

Има хора с различна чувствителност. А и стойностите не са съвсем неизмерими, те са просто слаби, доскоро това беше много трудно измерване. Но съм чувал за навлизане на магнитометричните методи за подобни измервания в последно време, с добри резултати, Не трябва автоматично такива неща да се хвърлят в паранауките. Радиовълни човешкото тяло също може да усеща. Разбира се, с достатъчна мощност, и в специфични диапазони. Чел съм за изследвания в гигахерцовият диапазон, когато подопитните ора докладват за тревожност, дори гадене от такова облъчване. Свидетел съм как в радиорелейното поделение, в което някога служех, всички действащи офицери имаха само деца от женски пол. Това някъде към гигахерц и малко, и при нива на облъчването приети за безопасни. А самите офицери които ходеха тогава по Съюза, разправяха че и по тамошните полкове било така. Радиовълни могат да се приемат и по друг начин, лично съм го изпитал - някогашните живачни пломби в зъбите да създават нещо като широколентов детекторен приемнник и да приемаш няколко станции наведнъж... Особено вечер като си легнеш и е тихо наоколо, могат да се различат предаванията. Ами услугите на радиестезистите се търсят и по вилните зони, дето не са на варовикови скатове, и там също се справят с успех. Нещата не се свеждат само до варовика, а искат по-систематични изследвания, особено сега когато вече има и способни уреди.

Хубаво, да забравим гравитацията, няма да ти припомням идеите на Верлинде... Но да се върнем на въпроса по отношение на електромагнетизма като от ентропиен произход? От де щуква такъв постулат?

Сменяй по-често мокрите вестници когато сънуваш такива простотии...

Тя ентропията хубаво си вилнее. Но не говорим за нея. А силите на електромагнетизма и гравитацията например по каква причина са ентропийни?

Не е задължително. Това е само при много тесен клас усилватели, така наречените "без изкривявания". Има много други типове усилватели, които от слаб сигнал произвеждаът силна реакция - магнитни, релейни, хидравлични. При тях е естествено с усилието да натиснеш копче или сензорен екран (електронен сигнал) многотонен чук да се стовари върху нещо (механична реакция). Екзоскелетите също са на база усилватели. В такъв смисъл усилване имам пред вид. При примера с Иванчо и Марийка нещата са в същата плоскост. Ами много има, като се огледаш. На прима виста ми идват радиестезистите - там много слаб сигнал, на практика недоловим и от много уреди, е способен да се възприеме от нервната система на човек и да предизвика видима мускулна реакция, изразена в трепването на пръчката. Или падането на гнила ябълка от дървото - там последното гризване от мравката освобождава ябълката да падне, като долу може да счупи и стъклена чаша или да размаже бръмбар - действие, несъпоставимо с усилието на мравката. Всички такива усилватели изискват неустойчиво състояние, т.е. прашката на арбалета да е натегната, и само лек ветрец да освободи спусъка, образно казано.

Този постулат от къде се пръкна? Доказателства?

Българската Уикипедия, както обикновено, не се справя добре. Английската по отношение на този раздел е много по-коректна. Първо, центробежната сила е фиктивна сила - зависи от гледната точка, мже да я има, може да я няма - тя е проявление на друга закономерност. Центростремителна сила може да е всяка, действаща напречно на направлението на движение на тялото - и електромагнитна, и гравитационна, т.е. това е характеристика. За консервативността, това също е характеристика на силата, не отделен вид сила. Например електростатичните и гравитационните сили са консервативни. Останалите сили са проява на електромагнитното взаимодействие. Това че се наричат нефундаментални е по причина че фундаменталното взаимодействие тук действа не очевидно директно, а по-опосредствено.

Шпага, за сега всички факти сочат, че взаимодействията във вселената са само четири. Би ли дала факти за някакво неизвестно взаимодействие извън тази четворка? Не че не познаваме разни неща (това го има винаги), а че има факти за допълнително взаимодействие. Или казано по друг начин: защо, докато можем да обясним нещата с четири взаимодействия, трябва да си измисляме допълнително? Точно това стъписване пред непознатото и последващ опит да го обясним как да е въвеждайки някакви нови същности, само и само да има обяснение и да се затапи липсата на кохерентност в представите ни , е в основата на магическото мислене.

Аз не виждам нещо свръхестествено в това "отключване". Това е проява на ефекта на усилвателя, слаб сигнал да управлява големи мощности. Но тук всичко в крайна сметка е електромагнетизъм, няма никаква мистика и неизвестни взаимодействия. Споменах невронната мрежа, в нейният пълнеж се съдържа всичко което да разкодира входните сигнали и управлява сигналите в крайното им проявление. На практика същото в момента се случва и при Alexa, Siri и другите гласови асистенти.

За сигурен, сигурен съм. Съзнанието доста лесно се повлиява от много химикали от търговската мрежа със специфични молекулни строежи, докато тъмната енергия нещо не откликва изобщо на електромагнитно взаимодействие... Но защо веднага трябва да се привлича нещо непознато, за да се обяснява друго непознато? Това е проява на магическото мислене.

А от къде се вземат съзнанието, мислите и чувствата?