scaner

Разбира се че съм наясно. Аз просто обобщих въздействието. Но ако искате в детайли, моля: - излъчените акустични вълни от Иванчо представляват сгъстяваане и разреждане на въздуха, модулация в налягането. Тя се осъществава чрез приближаване и раздалечаване на молекулите на въздуха, които взаимодействат еластично чрез електромагнетичма; - тези акустични вълни въздействат върху ушната мембрана на Марийка, предивиквайки нейното механичнно трептение. Разклащането на мембраната се осъществява от налягането на молекулите от въздуха, а в основата на това взаиммодействие пак стои електромагнетизма; - тази мембрана чрез подобни процеси предава трептенията навътре в ухото, докато стигнат до кортиевия орган, и се превърнат пряко в нервни електрични сигнали; - възбудените по този начин неврони са един от входовете на една от многото невронни мрежи в мозъка, където от входни сигнали както в случая се изработват управляващи сигнали. Процесът на работа почива отново на електромагнитен принцип. Върху тази обработка влияние оказват много фатори, като памет, предишен опит и какво ли не, формирали пътищата в невронната мрежа. - получените управляващи сигнали се насочват към групите мускули за които са предназначени, отново по електромагнитен механизъм; - последователността от липса (стягане на мускул) и наличие на сигнал (отпускане на мускул) води до задвижване на тялото на Марийка; Така би трябвало да изглежда по-проследимо. Единственият трудно проследим елемент е невронната мрежа, поведението и там не е пряко детерминирано от входните сигнали а зависи и от предисторията и много други фактори. Но важното в случая е не проследимостта, а това, че всичко почива на основата на едно от фундаменталните взаимодействия, електромагнетизма. Въпросът с подредеността е много обширен. Ако имаме подредена синя щайга върху червена, червената подлежи на смачкване. Ако имаме подредена червена щайга върху синя, синята подлежи на смачкване. И в двата случая имаме подредба, но резултатът е различен, коя върху коя ще бъде, е въпрос на обстоятелства. Тази обстоятелственност управлява и проявата на фундаменталните сили. Самата информация нищо не прави, тя е следствие. Информацията не въздейства, тя е изява на действието, в случая е изява на вече осигурената от обстоятелствата подреденост. Вече е съвсем друга история това, че определена подредба може да проявява някаква устойчивост във времето. Свързването на кислорода и водорода във молекулата на водата е един от простите примери за такава устойчива подредба. Устойчивостта се определя от енергетическите условия, независимо че има много възможни подредби между водорода и кислорода водата например има само две стабилни форми, и само тези две форми са носител на информация. Същото е и с ДНК, там на практика са възможни неограничено число комбинации, с прост и удобен процес за репликация. Но всичко в крайна сметка се основава на електромагнетизма и изискването за устойчивост като минимална енергия. Процесът на репликация се управлява не от информация, той е естествен за електромагнитната конструкция на такива молекули. Пак да се повторя, възможните подредби са много, кои ще участват в някакви процеси зависи от обстоятелствата, и чак тук някъде се появява жизненият цикъл на информацията. Метафора е, разбира се. Аз споменах "силата на въображението", "силата на човешкият дух", "силата на всенародната любов". Още в началото бях споменал, че е добре да обсъждаме силите във физиката, не според литературата (като споменаатите). Ами ако всяко взаимодействие може да се сведе до фундаменталните, значи всичко е проява на фундаменталните. Тогава и всичко ще се управлява от тях.

И моите пет стотинки по темата. Електромагнетизмът, разбира се. Цялата биология в основата си се крепи на електромагнетизма и проявите му. В случая невронната мрежа на Марийка, обработваща стимулите на входовете си, издава сигнал към мускулите на краката, които започват да се съкращават и разтягат под действие пак на електрическите импулси от тази мрежа, и така, това е на най-баналното ниво. И отново електромагнетизма. Раковината се изгражда на основа няколко процеса, кристализация и полимеризация, основани на електромагнетизма. Къде какво да се отлага и кристализира се основава на програмата записана в ДНК-то плюс особеностите на околната среда, които помагат или пречат. Раковината е чисто фуннкционална, животното не я прави да е красива, красотата е само човешка оценка. Симетриите не са чужди на физиката и основните взаимодействия, напротив, вижте снежинките като най-проста проява на процеса на кристализация. При повече компоненти възможностите стават необятни, и те се реализират например чрез раковината. Медузите работят на база реактивен принцип, там също имаме електромагнетизъм - стомахът им се раздува и спуска под еластичните сили, изхвърляйки струя вода за реактивното движение. А водата може да се проявява чрез налягане пак на база електромагнитните сили. Чехълчето също движи своите пипалца под действие на електромагнитните сили. Огромната част от явленията в обкръжаващата ни среда могат да се демистифицират до електромагнетизъм, основаващи се базово на осмоза, дифузия, повърхностно напрежение, вискозитет, тиксотропия, кристализация, полимеризация, конвекция и тяхната модулация едно с друго, подхранвани от енергия и ландшафт. Тук вече стигаме до друг тип не-физиччни сили, "силата на въображението", силата на всенародната любов" и т.н. Можем и тук да елементаризираме тези сили до съответно структура и пълнеж на невронните мрежи на участниците, достигайки пак до електромагнетизма. Всички структури и подреждания се управляват от силите, продукт на четирите основни взаимодействия, тези структури са резултат, не условие. Информацията няма собствено съществуване, неотделимо от материята. Преди време имахме теми по тоя въпрос някъде из клуба. Но в случая при хората информацията/подредбите може само да се отрази в промяна на връзките на невронните мрежи и да доведе до решения и задействане на други механизми. Електромагнетизъм. Самата подредба в пространството също е проява на известните сили - това са състояния с някаква енергия, устойчивите състояния са такива с минимална енергия, които нямат средствата нужни им за да се разпаднат. Разбирам идеята че подредбата води до някакви следствия, но самата подредба вече се основава на основните взаимодействия, за да е устойчива. Толкова за петте ми стотинки.

Не е въпрос за ерудиции, а за изясняване на въпроса. Когато са ясни основите, ще има и ясни следствия, и погледът ще стига по-далеко. Аз държа на такъв подход. Всички сили с които работи физиката (за разликата от литературата например) са проява на четирите споменати взаимодействия, и могат да се сведат до техни проявления. Разбира се, че за работа е удобно да им се дадат собствени имена, а не всеки път да се обяснява от начало чие и как проявление е дадената сила - т.е. да се въведат нови понятия, речник, който обаче не отменя че всичко идва (засега известното) от тези четири сили. Например като се каже еластичност, няма нужда да се обяснява всеки път че това е проява на близките молекулни и атомни взаимодействия чрез електромагнитна сила Но фактът остава, нетолковафундаменталните сили могат да се разкостят до фундаменталните. Както и причините за всякакви наблюдаеми вихри и подобни. Ако вие познавате някаква сила, която да не е производна от споменатите, ще ми бъде интересно да я науча. Но за съвременната физика тези четири взаимодействия са фундаментални и достатъчни за да обяснят всичко (за сега) наблюдаемо.

Интензитетът е качество, имащо и количествено изражение. Енергията е качество, имащо и количествено изражеие. Импулсът е качество, имащо и количествено изражение. Честотата е качество, имащо и количествено изражение. Всяко от тези качества характеризира някоя от особеностите при взаимодействие. И вече само при конкретна ситуация тези качества имат съответствие с определени количества. Което не променя факта, че те са качества изначално. Диалектика на науката май ти се е разминала. Невъзвратимо, очевидно.

Във физиката практически всяко качество има и количествено изражение, интензитетът не прави изключение. Ти май яко си проспал уроците във възрастта когато е трябвало да си развиваш мозъка, а ? Ай стига с хумореските.

Май склерозата ти забрави за каква форма става дума. Форма на съществуване на материята е например поле. Качество е интензитетът на това поле в някаква точка. Интензитетът не е форма на съществуване на материята, ако не си забелязал.

И друг път съм казвал че си невероятно тъп, що искаш да се изкачиш още в тая класация?

Точно това не е вярно. Единственото общо е пространство-времето, ма ти явно го бъркаш с пространство. Ми от там всичките ти проблеми.

.

Ми така става като бъркаш качество с форма на съществуване. Чети и учи, колко пъти да те съветвам?

Няма какво да обяснявам, защото качестваата по дефиниция не притежават свойство да взаимодействат, Ако се замислиш, ще го схванеш. Как червеният цвят взаимодейства с лявата симетрия? При взаимодействие се обменяят импулс и енергия, енергията не е свойство на качествата (дори това звучи глупаво, ако за другото не се усещаш), а е основно качество на материята - способността на материята да извършва работа. Никое друго качество няма такава способност, само материята. Затова и само тя има свойството да взаимодейства.

Няма такива работи. В абсолютното пространство-време на ОТО нищо не се случва. Там имаме статична картина, всички обекти там участват чрез своите мирови линии, които са съвкупност от техните състояния навсякъде и винаги.. Това пространство-време може да бъде разделено на пространство и време с избор на отправна система, и вече в това пространство се случва всичко, в него се разпространява светлината. За друг наблюдател деленето на пространство и време става по друг начин, съответно за него в неговото пространство се разпространява същата светлина. Но в абсолютното пространство-време светлината не се разпространява, там тя е в статична картинка.

По-правилното според мен е: материята проявява своите качества при взаимодействия.

Очевидно е че има неразбирателство, а не ми се изнасят излишни лекции, които никой не ще да слуша, щото всеки си знае своето... Всичко което наблюдаваме наоколо се управлява от четири взаимодействия и силите породени от тях: ядрено, слабо, електромагнитно и гравитационно. Всички други сили или са фиктивни (като центрбежната и кориолисовата) или са проявления на споменатите при допълнителни обстоятелства. Независимо от мащаба. Ядреното взаимодействие е отговорно за свързване на кварките в протони и неутрони, и свързването на тези протони и неутрони в атомно ядро. Извън ядрото то не действа, така че няма как да е отговорно за вихри и други щуротии. То е отговорно за наличието на атомните ядра, но не е отговорно за тяхното поведение в по-високите етажи на абстракцията за света. Слабото взимодействие е отговорно за ядреният разпад. Пространствено то също както и ядреното взаимодействие е ограничено в много малка пространствена област, и не е отговорно за това което се случва извън нея. И него отхвърляме за мащабните структури на вселената и за явленията които познаваме в ежедневието. Останаха електромагнитното и гравитационното взаимодействия. Електромагнитното е 40 порядъка (!!!) по-силно от гравитационното. Забележи, порядъци, не пъти - това е число състоящо се от 1 и 40 нули след нея пъти по-силно взаимодействие (към десет дуодецилиона пъти). На практика почти всичко което наблюдаваме в ежедневието се основава на това взаимодействие - стабилността на атомите, твърдостта на телаата, лепливостта на разни материали, сапунените мехури, водните потоци, всичко това е резултат от пряко или по-непряко взаимодействие на електромагнетизма. Това е механизма даващ налягането на течностите и газовете и отговорен задкулисно за цялата хидродинамика, включая и вихрите в разни среди и всякаква завоалирана организация в материята. Без него всички молекули щяха да се пръснат, той е механизма който спомага космическият прах да се превърне в течна или твърда материя, за да се образуват планетите, това е взаимодействието отговорно на земята да има твърда материя а не само насипи прах. Така че с пълно право може да считаш, че всичко е електромагнетизъм. И сега за гравитацията. Тъй като е много слаба сила, тя губи битката срещу електромагнетизма. Освен в много частните случаи, когато имаме електронеутрална материя - материя, в която количеството противоположни заряди е еднакво. По някаква причина материята във вселената е такава. При тази ситуация електромагнитните сили се дават "накъсо", много по-бързо намаляват в пространството от зависимостта с обратният квадрат, и на по-големи разстояния и за по-големи маси гравитацията може да стане определящата сила. И тогава могат да се заформят под нейно ръководство вихрите, които да образуват планети. Но ако липсват такива сили, никакви вихри не могат да се образуват - няма кой да задържи частиците в малък обем, те ще следват Нютоновият закон за инерцията. Това се опитвам да изкажа с прости думи - каквото и да се случва, за да има вихри трябва да има взаимодействие между частиците които участват в картинката. Не може каруцата да върви пред коня.

Поговорката за сметките без кръчмаря се отнася и за "разсъждения" без мисъл.

Шпага, взаимодействува материята. Нейните качества не притежават свойството "взаимодействие". Енергията как обменя енергия (?) и импулс с цвета?

Всъщност не съм съвсем прав. При гравитацията всяко тяло се движи свободно в пространството, геометрията на което е модифицирана от него и другите тела. По закона на Нютон то се движи по инерция, равномерно и праволинейно, по това което играе роля на права линия в това пространство - геодезичната линия (за да предотвратя въпроси - права линия в 4-мерното пространство, не проекцията и в 3-мерното, там тя може да е елипса или окръжност). Така че това не е взаимодействие между тела в класическият смисъл на думата. Лапсус от моя страна. От тук отпада и всякакво взаимодействие с пространството...

Тази идилична картинка щеше да е вярна, ако пространството можеше да взаимодействува. Но нещата са се получили по сложни именно защото липсва това качество.

Не, само споменавам, че има вариант вихри да се въведат и без класическата представа за взаимодействие, нищо повече. За пълнота. Това не отменя останалото, което съм споменал за класическите вихри.

Точно това е проблема - за да има завихряне, трябва да има взаимодействия между/върху съставящите потока, което да ограничава движението им в някаква крайна област. Няма завихряне без взаимодействие, не и според физиката (хайде, класическата за определеност). В царството на общата теория на относителността може да въведете в тензора на гравитацията допълнителен тензор на усукването, тогава да, ще се появи пространствена геометрия, в която да може да има вихри и без допълнителни ввзаимодействия, но това е дълбоко на ниво гравитация и изкривяване на пространство-времето, Ако тези явления бяха толкова силни, че и обикновените вихри да ги обясняваме с тях, светът щеше да бъде коренно различен...

Всички свойства на потока произтичат от свойствата и взаимоддействията между изграждащите го части. Поток от молекули, прашинки, вода, свойствата му зависят от взаимодействието на молекулите, на прашинките. Ако тези части не взаимодействат - няма поток - няма нещо, което да добавя нови качества в групата съставящи го частици. Те ще се разминават като в турски гробища, както се казва, без да се забелязват, без да си пречат, без да си променят една на друга поведеннието. Къде е потокът в този случай? Ако има взаимодействия, тогава е друго. Като сближиш много частиците, се появяват сили на отблъскване, защото атомите вече се опитват да заемат близки позиции и електромагнетизма отблъсква - това поражда налягането в течностите. Други сили, пак с електромагнитен произход, като повърхностното напрежение, дават сили които задържат потока от разпадане - една капка от водата придобива кълбовидна форма, а не се разпада на облак разхвърчааащи се молекули. Това кара потока да тече, а не да се разпада. При космическият прах подобна роля играят гравитационните сили - те задържат частиците да не се разбягат, и съответно да създадат планетообразуващи вихри. Ако няма никакви сили между съставките на потока, той просто не съществува - няма нещо, което да създава и управлява общо поведение на тези частици, за да го наречем това общо поведение поток, всяка частица ще е напълно независима. Препятствията само спомагат споменатите взаимодействия между частиците да се проявяват в някаква конкретика. Например, дори невзаимодействащи частици притежават момент на импулса - тази величина, чието апазване при балерината показва интересни поведения при разтягане и свиване на ръцете. Но ако тези частици взаимодействуват, тогава самото взаимодействие може да ги задържа в ограничен обем, и тогава този момент на импулса ще доведе до кръгови, елиптични и подобни траектории, в крайна сметка до вихър. Но ако няма взаимодействие между частиците, нищо не може да ги задържи в ограничен обем, те се пръскат навсякъде и безвъзвратно - представете си балерина, при положение че никаква сила не може да задържи ръцете и и те си отлитат като прах поради центробежните сили.... Взаимодействието е нужно за описание на всичките дадени примери. А вече когато имате вихър, силата която задържа частиците в ограничената област и ги кара да се въртят около някакъв център, се нарича центростреителна сила - сила, насочена към центъра, която отклонява частиците от тяхното естествено движение по инерция и по права линия според закона на Нютон. Представете си го, въртите камък завързан за въже. Камъкът иска да си върви по права линия, но вие го дърпате чрез въжето - центростремителната сила - и го отклонявате от свободното му движение. Но тази сила може да се появи само от взаимодействие. Няма отърване от това, Нютон много стриктно го е измислил... Вече друг е въпроссът, това взаимодействие как се осъществява, дали локално чрез преносител (и полетата тук), или като далекодействие. Конструкцията на физиката показва, че добре работи локалният механизъм, докато далекодействието се отрязва поради крайната скорост на взаимодействие, обоснована от теорията на относителостта. Тук има малко двусмислие, квантовата механика е нелокална, но не се основава на далекодействие. Тук доста трябва да поработи интуицията върху тези завои

Да, взаимодействие е. Например едно тяло променя геометрията на пространството и с това става причина за промяна на поведението на друго тяло. В общият случай всички тела с енергия и импулс постъпват по този начин. Но тук според ОТО няма полета, гравитацията не е поле.

Точно законът за инерция забранява такива работи. Той гласи: ако на едно тяло не му действа сила, то запазва състоянието си на равномерно и праволинейно движение. А за да има вихър, движението не е такова, отклонява се от права, следователно трябва да има някакво взаимодействие. Според закона за инерцията, такава скупщина обекти ще имат поведение като след взрив - ще се отдалечават неограничено от центъра на масата на сбирката, няма да има вихър.

А дали някой изобщо ви пита? Та ти дори не знаеш какви проблеми решава полето на Хигс, а вече си тръгнал да го отхвърляш. Ми предложи нещо по-добре работещо, тогава се изказвай по тези въпроси с такава категоричност. Щото в момента мнението ти се базира само на мокрия пръст. За гравитацията, както казах, има само спекулации на тази тема, т.е. някакви доста неуспешни за сега опити. Макар че връзка безусловно има - масата, която създава полето на Хигс е и масата, която създава и участва в гравитацията. Ако проявяваш интерес, ето два линка по тая тема от архива ми: http://arxiv.org/abs/hep-th/0503024 и http://arxiv.org/abs/gr-qc/9405013 . Във физиката винаги влизат в употреба най-простите идеи, които могат да решават някакъв проблем. Никой няма да си прави труда да измисля нещо сложно, ако проблема може да се реши просто. При простото решение всичко е по-лесно контролируемо, обозримо и управляемо. Така че механизма на Хигс, както и теорията на относителостта, и квантовата физика не са се пръкнали от добро - природата ни е наложила да усложним пътя на интуицията си, щем или не щем.

Не работи този пример. При чаените листенца за събирането им в центъра важната роля играят стените наа чашата, създаващи градиент от налягане по посока на центъра. При космическият прах няма стени, и всеки вихър която не се удържа от други сили, се разнася из пространството, вместо да гради планети.