scaner

Малийййй, това голямо откритие, ша знаиш... Ми тогава и скоростта не е физическа величина - всеки може да си я увеличава и намалява как си иска дори без да пита АЙнщайн, за един и същи обект един определя една скорост, друг съвсем друга. Я раздуй сега, коя теория нямаше да я има, ако скоростта беше физическа величина Не беше толкова горещо днеска, та да си прегрял...

Тъй, тъй. Цялата физика работи с времето като физическа величина, само за тебе не била? Ами хубаво, като не знаеш, що се тръшкаш само, а не положиш поне минимум усилия да се пообразоваш? Цитирам от руската Уикипедия: Вре́мя — форма протекания физических и психических процессов, условие возможности изменения[1]. Одно из основных понятий философии и физики, мера длительности существования всех объектов, характеристика последовательной смены их состояний в процессах и самих процессов, изменения и развития[2], а также одна из координат единого пространства-времени, представления о котором развиваются в теории относительности. В философии — это необратимое течение (протекающее лишь в одном направлении — из прошлого, через настоящее в будущее)[3]. В метрологии — физическая величина, одна из семи основных величин Международной системы величин (англ. International System of Quantities, фр. International Système de grandeurs, ISQ)[4], а единица измерения времени «секунда» — одна из семи основных единиц в Международной системе единиц (СИ) (англ. International System of Units, SI, фр. Le Système International d’Unités, SI). От английската Уикипедия: Time in physics is operationally defined as "what a clock reads".[6][15][16] Time is one of the seven fundamental physical quantities in both the International System of Units (SI) and International System of Quantities. От къде мислиш, че е попаднала в метрологията, която е самостоятелен дял от физиката? Стана за смях, осъзнай се. Мисля, че това обяснява всички проблеми, свързани с неразбирането на базови неща във физиката. Младенов, сам не знаеш колко си го закъсал, да стигнеш до такова упорито отричане на елементарни неща... Предразсъдъците могат и да убиват.

Промяната, разбира се, което лежи в основата на концепцията за времето. Така както и метъра измерва протяжността, лежаща в основата на идеята за пространството. Ти не знаеше ли? Или се водеше до сега по акъла на лапландеца? Точно така. И метъра едни баби са го измислили. И енергията преди почти 200 години едни други баби са измислили в количествена форма. Представа си нямаш в понятията които несъзнателно джуркаш, колко баби са намесени... Щом искаш приказка по бабешки, радвай се. Явно ти е трудно да излезеш по друг наччин от когнитивният дисонанс. Колкото разстоянието е физическа величина (количестена мярка за протяжност), токова и интервалът време е физическа величина. Както пространството описваш чрез разсстояния и произволен избор на начало на отчет, така и времето чрез интервали и произволен избор на начало на отчет - абсолютно никаква разлика. Две относителни величини за количествено описание на две равноправни абстракции. Но ти пак се спъна в предразсъдък?

Измерва часовникът, измерва. То не от добро хората се опитват да направят часовниците още по-точни. Не за да светят по елхичките а именно за да цифроват времето, да го околичествят за да може да се сравняват моментите. Поредният предразсъдък. Не ти ли пречат толкова много? Или те успокояват, голям праз че не познаваш реалността, нали пък си имаш подредена картинка за нея?

Бъркаш. Времето измерено по мировата линия се нарича собствено време (proper time), а времето което важи за цялата отправна сстема (общото време) се нарича координатно време (coordinate time). И двете са различни величини. Точно в тоя линк го пише това. Няма такъв парадокс, защото в една система има само нейното минало и бъдеще. Други няма. Не може да сравняваш твоето време с някакво чуждо бъдеще или минало, защото нямаш никакъв критерии. Такова сравнение няма смисъл. Както и Дорис ти обясни, няма ясновидство никакво в случая. По принцип, физическите закони го изключват. Точно това е проблемът, че липсва знание за далечното събитие (като не забравяме че нищо не знаеш за някакво бъдеще на друга система). На какъвто и език да го обясниш, тук парадокс няма. Има някакъв втълпен предразсъдък за някакво бъдеще.

Ти забрави за сега количественото измерване на скоростта. Понятието за време възниква много преди да има понятие какво е това скорост. Ти бъркаш практическото приложение на една концепция със самата концепция. Физиката като самостоятелна наука възниква някъде към 16-ти век, когато философията почва да плоди така наречените естествени науки. До тогава е нямало физици, имало е философи-енциклопедисти, които са знаели по много от всичко. Така че понятието за време се заражда и развива още в ранната философия, и физиката и другите науки го наследяват от нея. Скоростта като количествено понятие възниквва някъде към 13-ти век, много след концепцията за време. Както виждаш, и тук не си прав. Понятията за пространство и време са едни от основните, Аристотел ги въвежда на едно ниво със субстанция, качество и количество. Това са най-важните характеристики от реалността, с които са опитвали древните да описват реалността. Разбира се че са изкуствено въведени, къде в реалността живее количеството или качеството например? Както се забелязва, всичко това не са празни измислици, а понятия подпомагащи ни по-добре да изразим реалността. Разбира се че времето е изкуствено въведена абстракция, с която да измерваме промени. Метърът е изкуствено въведено средство с което да измерваме разстоянието, да околичествявваме пространството, Килограмът е изкуствено въведено средство с което да измерваме тежест. Огледай се, няма нито естествени метри, нито естествени килограми, нито естествени часовници, всичко е конвенция, съглашение, абстракция. Имаме естествени процеси, на база които като абстракция са извлечени съществени за реалността характеристики които се ползват за нейното описание. Изкуствено са въведени защото човешкият мозък така работи, чрез абстракции, не може по друг начин. Всяка от тези изкуствено въведени системи отразява характерна част от реалността. Няма как да са естествени. Каквото сее сетиш, е изкуствено въведено. Триенето е обособено като ограничена форма на взаимодействие, отделено е от огромната каша взаимодействия в обкръжаващият ни свят, температурата е формирана по същият начин, като енергия на система от обекти в специфична ситуация, и вска от тези величини си има инструмент за нейното околичествяване: температурата с термометър, разстоянието с метър, теглото с килограм, времето с часовник. Защо точно времето ти прави впечатление, че било изкуствено въведено? От много тесните капаци пред очите? А това не е ли сериозно основание и сериозна връзка? Защо омаловажаваш нещата? Щеше ли да има изкуствено въведено време, ако липсваше тази връзка? Ако нямаше промени в природата например? Ъ? Трябвва да се научиш да намираш същественото, вместо да се плъзгаш по повърхността...

Точно тук ти е проблемът - не правиш разлика между описание в отправна система и знанието на наблюдателя. Това в допълнение към основният факт, че нямаш никакъв критерии за някакво чуждо бъдеще.

Тази система е абстракция на база реалността, пряко е свързана с явление от природата. Измислица е когато няма общо с реалността. Прави разлика, малка е но е много съществена. По същият начин е и абстракцията за материя, за енергия, за пространство, за взаимодействие, не ми се изброяват. Светът е сложен и ние се опитваме да отделим малки но съествени части от него със сходно поведение, да ги изучим, и удобството тук е че ги кръщаваме. Концепцията за време отразява точно това което съм изредил в моята дефиниция - все важни и неотменими свойства на времето. Все по правилата на епистемологията. Всичко това е въведено от хората за удобство. Ти сега какво, срещу цялата система за добиване на познания ли почна да риташ? Ми от много време не даваш смислени аргументи, изглежда само това ти остана. Айде осъзнай се де... Точно така. Това са все етапи от "заострянето" на абстракцията, описваща съответната част от реалността. Аристотел е измислил нещо, Нютон е измислил по-добро нещо, Айнщайн е измислил още по-добро нещо - такова, което Нютон не е могъл да се сети, и за това неговата схема куца сериозно. И двете схеми, на Нютион и Айнщайн, са на практика неотличими при малки относителни скорости. Различават се при големи, там Айнщайновата работа а Нютоновата се дъни, Дори на неграмотен човек от улицата да вземеш да му разкажеш това, той правилно ще оцени че Нютоновата система не е верна. А защо ти не схващаш тази очевадна истина, не знам. Точно така. И критерият дали са добри или не е дали правилно предсказват резултатите от наблюденията, а не дали пасват на нечии сбъркани закостеняли представи. Тук имаме ясен фаворит - СТО, и не виждам защо трябва да се продължава с такова тъпо тръшкане... Няма смисъл да хабиш повече кладенците и да носиш вода за една отпаднала идея.

Не е точно така. Смисъла на парадокса е имено при съпоставянето с Нютоновата концепция за абсолютното време. Но по-важното е, че никой наблюдател не вижда ничие бъдеще. Ако беше така, то това означава възможност за промяна, т.е. нарушава причинно-следствеите връзки. Докато в случая всеки наблюдател вижда само случили се събития. Изобщо няма място за сравнение минало-бъдеще между две системи които нямат общо време. Ти си нямаш идея кога е "сега" за подвижният наблюдател, за да се изказваш за негово бъдеще. Нали ти обяснявах геометрията на Минковски, там за тебе едновременно ги има всичките "сега" на наблюдателя, ти кое си хареса и защо, за да говориш за негово бъдеще? Съответно няма и никакъв парадокс в тази насока. Младенов, пребори предразсъдъците които са ти вкаменени от Нютоновата физика, тук физиката е вече различна. И ако търсиш смисъл, не го търси чрез предразсъдъците си, а от това което предсказва една добре доказана теория. Фантазирането на тема други измислени закономерности определено няма смисъл, нали?

Не е надменност, разделение на труда е - всеки да се занимава с това от което разбира Смисълът не е обект, не създава причинно-следствени връзки. Пък и не ти ли се е случвало това, ти да замислиш едно, пък да се получи съвсем друго? Е, физиците изучават как се случват нещата.

Това е така, непрекъснатост (вечност) на движението, но едновременността има съвсем друг смисъл, различен от тази непрекъснатост. "Едновременност" е дефинирано за събития, докато движението е поток от събития, краен или безкраен, и в този поток характерните точки-събития не е задължително да съвпадат за всички наблюдатели (а това е едновремеността, това съвпадение - и то съвпадение между различни събития, отношението между тях). Аз държа термините да се ползват само в ограничените области за които са дефинирани. Такова безконтроно излизане извън областта им на приложение води до всички беди свързани с мисловният процес, които наблюдаваме. Подобна едновременнст има смисъл само в рамките на конкретна отправна система: двете колела се въртят едновременно. Но самото въртене не е определящо - определящи са събития които го описват, например съвпадение на маркери, зъбци, начало на процеса, край на процеса, други характерни точки. Безхаберното обобщение че да, значи тези съвпадения са верни за всички, няма обективна основа - то е погрешно, тук липсва логика и заключението е само привидно.. Едновременността в СТО е на база събития. Всяка друга едновременност (на процеси) е на база тази едновременност. Свойствата на базовата едновременност, между събитията, за която говорим, се отразяват и на свойствата на наследниците и. Но когато говорим за едновременността на събитията да даваме примери с едновременност на процеси - подменя се темата и логиката се чупи.

Извинявам се, в дефиницията която съм споменал, съм пропуснал най-важната част: ...отношения на подредба по предходност... Не е преходност, а преДходност - кое преди/след кое. Това че събитието се случва за интервал с продължителност нула, само означава че моментът на началото му и на края е един и същ. За това събитието определя момент. И когато говорим за едновременност, говорим за съпоставката/подредба на моменти - дали преди или след или третата възможност. А "присъщият смисъл" може да се очаква само от твореца на събитията, Бог какъв смисъл е вложил Относителността показва, както и Гравити засегна темата, че такъв обективен смисъл няма, именно поради относителността.

Че движението може да протича непрекъснато, се досещам. Но какво значи да е и едновременно? За да говорим за едновременност, трябва да извлечем характерни етапи от двжението, и да се съсредоточим на събитията очертаващи тези етапи - начало и край. Тоест връщаме се там от където тръгнахме - събитията едновремени ли са или не са. Такива общи проказки за "движение" скриват важните детайли за по-слабите и само прехвърлят проблема от едно място на друго, без да го решават. Не трябва да се бърка това, че движението (в най-общ смисъл) е абсолютно, то Е, с някаква неадекватна едновременност. Едновременността не засяга движението, а начинът на отчитане на събитията които то генерира, който сме избрали като естествен, равнопоставеността по отношение на този начин. А тука няма мърдане и никаква свобода.

Да бе да. Нютон е създал класическата физика на база човешка измислица . Смях Огледай се. Ти се хвърляш с главата надолу да постулираш какво било времето по някакви субективни параметри, които не включват нито една негова особеност. Докато в науката определенията и постулатите трябва да съдържат обективна информация. отразяваща важни части от реалността. Например, любимото ми определение: времето е система от отношения на предходност на събитията и продължителност на интервалите. Забелязваш ли, тук се засягат най-характерните черти на това, което наричаме "време" - предходността на събитията и продължителността на интервалите. Събитията са обективна реалност. Отношение на предходност означава отношение на подредба - едно събитие се случва преди друго или след друго и тва е основен наблюдаем факт, лежащ в основата на друго наблюдение - причинно-следствената връзка., едно събитие може да е причина или следствие от друго. Това че има процеси с различнаа продължителност е също обективен факт. Тука бабите са само в твоята глава. Е, цялата система от такива отношения се нарича "време". Във физиката се набляга на тези качества на времето, чрез които то може да се опише количествено - за да се въведе порядък в цялата тази какафония от случващи се събития, изразяващи съществуването на материята.. Съвсем друг е въпросът, че човек постъпва към отразяване на обективните процеси и явления, създавайки в главата си модели и абстракции. Тук и времето с което се мисли е абстракция, и материята също е абстракция, и пространството е абстракция. Но тези абстракции са пряко свързани и отразяват характеристики на обективната реалност. И да се хвърляш към бабите само по причината тези збстракции, без да ти мине на ум връзката им с реалността, изобщо не говори добре... Естествено че някой, който не е наясно с нещата, те му се струват измислица. Но това само отразява какафонията от предразсъдъци в главата. Младенов, начел си се на езотерина литература, и изглежда безвъзвратно си се повредил... Видя ли сега пагубността на такива априбързани измислици? Хрумна ти някакъв фейк, използваш го за "аргумент" и на негова база "доказваш" каквото ти трябва. Само дето е ясно, че с фейк "доказателствата" не струват и пет стотинки. Поредната глупост. Едновременността не е характеристика на движението, а характеристика на отношението между събитията. Събитията не са движение, обратно, движението отразява непрекъснатото превръщане в материята, което генерира събитията. Пак се опитваш да сравняваш ябълки сс пирони... Какво значи "едновременно", как го дефинираш? Как дефинираш общо време, в което "едновременно" да има смисъл? Усещаш ли как пропускаш най-важните неща? Пак се пускаш по пързалката с някакви неясни понятия, носещи подвеждащ за случая смисъл. И единствените спасителни пояси по пътя ти се оказват предразсъдъците ти... Изобщо не мога да разбера, защо с такова настървение се опитваш да ни демонстрираш такива очевадни реддразсъдъци, с които си се напомпал? Това вече излиза извън рамките на физиката... Младенов, научи се да мислиш последователно, от аргумент към следствие без да прескачш възловите места, и от там до логическото мислене е близко. Поведе хигиена в мисленето трябва...

Спи на мокри вестници, факт, халюцинациите му го показват. Както е казано за случая, "сънят на разума ражда чудовища"

Ти май пак не си си взел лекарството и си спал на мокрите вестници от вчера

Е, айде по-сериозно. Как така ускорението стана сила? Вие твърдяхте, че ускорението някак влияе на часовниците. Припомнете си. Посоченият експеримент отхвърля това. Сега пък друга песен: не сте твърдяли че прилагане на сила влияе някак. Ами гравитацията тогава защо намесихте, още в начаалото? Тя ако не е сила, какво е? Значи, или стъпваме на някакви факти, като еквивалентността на действието на ускорена система или гравитация върху хода на времето (което обясних подробно, кога и как), или ни разкривате за какви други (ненаблюдавани досега) ефекти върху времето набеждавате гравитацията. Ако няма такива ефекти, за какво е целият разговор който почнахме? Аз го поддържам само защото очаквам смислен отговор по този въпрос - какви ефекти си представяте и как те влияят.

Не е достатъчно само да звучи логично, а и да е логично, тоест да има съществеени аргументи за това. Иначе никаква смислена дискусия не може да е получи само със "струва ми се".... Точно това доказват. Ускорението може да не довежда до промяна във величината на скоростта (точно както и стоенето върху опора в гравитационно поле), например когато е напречно, тоест например движение по кръг. В тази ситуация можем да сравняваме: при някаква скорост ще имаме ефект от СТО плюс някакъв очакван ефект от ускорението, нали? Умните хора са проверили това с muon storage ring G-2 в ЦЕРН. В зависимост от енергията която се влага може да се постигне различна скорост на мюоните, съответно различно удължаване на живота им. Експериментите сочат, че до скорости 0.9994 скоростта на светлината времето на живот се удължава точно с фактора който предсказва СТО, отклонението от формулата е в рамките на грешката, 0.2%. Тоест никакво влияние на ускорението тук не се наблюдава. При максималната скорост лоренцовият фактор става 29.3, т.е. времето на живот на мюоните се удължава 29.3 пъти, експериментално проверено. Този storage ring има диаметър около 7 метра, и центростремителното ускорение което се прилага на мюоните по траекторията им достига 10 на степен 18 земното ускорение. Както се вижда, изключително добре потвърдено че ускорението не влияе на часовниците. Сега веднага ще попитате, ама нали ускорението беше еквивалентно на гравитационно поле, а гравитационото поле забавя времето? Разбира се, еквивалентно е, и гравитационното поле правви точно това. Но кога е еквивалентно? При какви условия? Еквивалентно е когато вие сте неподвижен в някаква отправна система, която се ускорява, тя е нераззличнима от гравитационно поле. В тази система вие не се движите, но по-горният резултат от ускорителя сочи, че вашето време (и всички часовници) трябва да се забавят спрямо инерциален наблюдател. Тоест в системата на мюона, в която той е неподвижен, на него ще му действа силно гравитационно поле. Сметките на СТО са коректни с много голяма точност, и тя в доста случаи с добро приближение може да опише по споменатият начин влиянието на ускорението и еквивалентното на него гравитационно поле. Нуждата от ОТО се появява поради неевклидовата геометрия, която се налага с гравитацията, и некоректността на СТО когато не я отчита. Затова със СТО може да се смятат ефектите само от по-прости ускорения. Може да си мислим за ОТО като СТО в неевклидово пространство Затова и питах, вие какви други характеристики приписвате на гравитационното поле, като подвижност/неподвижност, и как те се изявяват. Само не използвайте варианта, че така ви звучи логично, във физиката това не работи, ако не е подплатено с наблюдения. Забравете за малко СТО, вгледайте се в класическата физика. Ситуацията с инерциалните системи е същата. Цялата физика е описвана чрез законите на инерциалните системи. Независимо че и там има граввитация. Вие съсредоточавайки се само на тази гравитация, отричате цялата класическа физика като нереална? Или мерите с различен аршин? И сега се върнете в СТО, разликата с класическата физика тук е, че могат да се наблюдават и обсъждат по-слаби ефекти, също свързани с инерциалните системи. Както в класическата физика е разработена абстракцията "инерциални системи и на нейна база е изградено всичко, просто добавяйки гравитацията като външна сила, същото се прави и в СТО, по същият начин. Забележете, и в класическата физика не съществуват реаллни инерциални системи, Въпреки това методът работи, по много причини. И едва в ОТО имаме допълнителен минимален ефект от гравитацията, свързан с неевклидовата метрика. Но сега обсъждаме СТО, в която гравитацията - и теоретически, и експериментално - може да се игнорира или отчете.

Тука мърдане няма. Въпросното допускане се потвърждава както директно, така и чрез всичките му следствия. Това е факт. Дори да има някакви нарушения, те са доста под достъпните възможности за измерване - доста под +- 1 метър/секунда, Младенов, заравяйки си главата в пясъка, нищо не можеш да постигнеш срещу СТО. Най-много да ти влезе кал в ушите... Естествено. И въпросът не е в допускането, а дали съответства на реалността. Е, съответства Човешките абстракции отразяват някаква особеност на реалността. Ако тази особеност е свързана със забавяне на часовници, абстракцията е добре да ги включва, иначе не е адекватна. Пак логиката ти куца, защо ли? Защото бързаш и пропускаш важните неща. Стъпваш на предразсъдък вместо на аргумент. Това което той изолзва за количественото превръщане на времето като параметър във физиката, много добре се описва от това определение. Определението е шеговита форма на това което в СТО се нарича "общо време". , като покрива и основното свойство на "собственото време". Аз до тук не видях ти да имаш някаква представа какво е времето, ама пък много си отворен да критикуваш другите.. Не пропускаш ли нещо? Почива на потвърден от опита постулат. Което повдига резонният въпрос: какво в твоята философия означава "заблуда", и колко е далеч това от реалността? Не можеш ли по-сериозно? Не успя нищо адекватно да опровергаеш, и сега почна да отричаш очевадните факти които са потвърдени? Ти сигурен ли си, че още си мислиш че говориш за физика? Това тотално отричане вече прилича на безсмислена глуха защита срещу реалността...

Шпага, въпросът е сложен, както виждаш има доста разногласия по него. Ще коментирам в най-общ план. Времето е някаква характеристика на реалността, както и пространството, и много други неща. Ние изучаваме тази характеристика, създавайки модел, абстракция, понякога обединявайки или разчленявайки други абстракции. Абстракцията се различава от реалността, тя е нейн по-прост или по-сложен модел, но винаги се различава. Колкото по-точен модел е, толкова по-добре, но винаги ще има нещо недостигащо. Ето за времето, една от началните абстракции за него е онтологията на времето на Аристотел. Нютон изчиства тази абстракция, като я прави работеща за науката и пригодна за физиката. Айнщайн "заостря" тази абстракция с което създава много по-точна и продуктивна теория от Нютон. Напред ни чака нова промяна, свързана с вкарването на нелокалността на квантовата механика в тази концепция, и с квантовата гравитация. Нищо чудно по някое време абстракцията за време да отмре и да се появи нещо по-удобно за физиката. Тогава да му мисли философията. Ясно се различават два различни подхода, нали? А щом са различни, винаги ще липсват на места общи точки между тях. Тук трябва да правим разлика, че абстракцията за времето във физиката и философията до известна степен са различни, и в някои отношения се раздалечават. Докато философията се опитва да влага смисъл, физическата концепция се опитва да даде праввилни предсказания. Това са две модификации на абстракцията за времето, отчитащи различни допълнителни характеристики на реалността. Хилари Пътам е философ, който се опитва на някакво ниво да сближи двете концепции, да даде философска интерпретация на физическото време, използвано в СТО. Доколко успява, е друг въпрос, както виждаш, има и поддръжници като Роджър Пенроуз, както и критици. Повечето критики са по отношение на "смисъл", което е повече философска отколкото физическа категория. СТО говори за едновременност и нейната относителност, която става много очевидна между отдалечени събития, които не са свързани с причинно-следствена връзка. Айнщайовоте време ясно определя кое е "сега" и кое не, и според това определение няма парадокс свързан с Андромеда. Философите спорят доколко има смисъл раздалечени събития, не свързани с причино-следствена връзка, да се наричат "сега'. Това не може да промени доказаната успешност на СТО . Според мене споровете са в различни плоскости, вероятно могат да намерят разрешение в бъдеще, вероятно не. Вероятно концепцията за геометрията на Минковски ще претърпи някаква промяна, но не е вероятно да се върнем към предишната абстракция - абсолютно пространство и време, която доказано не работи. Концепцията за време ще се развива напред в самото време Кое е важното? Важното е че СТО, почиваща на абстракцията на време използвана от Айнщайн, независимо колко тя не се харесва на някои философи, е изключително успешна теория (и в този смисъл отговор на въпросът ти: на релативистите малко им пука за проблемите със смисъла на философите...). Вероятно уточняването на концепцията за времето някога ще доведе до още по-успешна теория. Което няма да направи СТО погрешна, както някои си мислят тука Време е да се изоставят предразсъдъците и да се погледнат реалните неща.

Всичките проблеми с разбирането на времето и пространството в СТО идват от факта, че тук има две времена - собствено (локално) време, и координатно (общо) време. Те не съвпадат в ред ситуации, относителността се проявява основно когато се сравнява собственото с координатното (общото) време, и трябва очевадно много четене по въпроса, което явно липсва. Чукченският подход само с писане е безполезен. Ето един повече философски поглед за времето (и в СТО, и в квантовата механика, както и времето на Нютон), който добре изяснява времената и тяхното отношение в науката. Има и интересна библиография за допълнително четене и разбиране: Два времени в физических теориях: время метрическое и время развития

Много противоречиви възгледи... Първо, от къде следва, че при ускорение ходът на часовник се забавя? Не часовник с кукувичка или с махало, там е ясно че механиката се влияе от ускорение. Някой установил ли е такъв факт например за атомните часовници? Не. Има експерименти с елементарни частици, там се оказва че ускореия до порядъка десет на степен 18 пъти земното ускорение не променят "скоростта" на часовниците на база тези часвици. Второ, какво значи "подвижно гравитационно поле"? Дефиниция? В какви ефекти се изразява тази подвижност? Кой и кога ги е определил тези ефеки? Представете си че сте в затворена кутия, не виждате кой и какво се движи извън нея, и изследвате вътре чрез експерименти движите ли се или не - класическият пример на Галилей. Та въпросът е, как можете да различите "подвижно гравитационно поле", с какъв еднозначен експеримент? И ако не можете, защо го намесвате в задачата? Казах, разделяйте абстракциите и ги отчитайте само когато оказват влияние.

Хахаха, ето пак продължаваш да буксуваш в ъгъла по гол задник, без никакви аргументи по същество Погледни се колко си безпомощен, ама пък с претенции

Ами точно наблюденията потвърждаващи СТО отхвърлят тези "постулати" Ти ми изреждаш предразсъдъците си. Ми не става така тая работа. Аз ги знам тези предразсъдъци и преди ти да си се замислил над тях. Да, естествено отправната система не е пространство, не знам защо си останал с такова впечатление, ако до сега си я считал за такова, картинката е съвсем плачевна... Тя е средство с което можеш да опишеш свойствата му. И именно СТО показва, че с такъв инструмент свойствата на пространството и времето са различни от мъчителните предразсъдъци, които си изсипал по-горе. И от това няма никакво спасение, Младенов, тоя път е само надолу по пързалката. Ти почна вместо аргументи, да сипеш постулати (при това опровергани). Ами ей ти идея за глобален постулат: "СТО не е верна". Ама както лесно се сещаш това е глупаво, че и оттатък...

Ами както виждаш, нищо не си способен да кажеш по същество освен да се пениш до посиняване. Това е известен прийом, използван от такива нищожества - да се набеди противника че е лош, а не да се опровергае идеята му. Логическа грешка, нарича се ad hominem