scaner

Тя тая работа не става с форумни разсъждения, "за мене", "за тебе"... ПОнятията не са само за мене и за тебе, това са фундаментални понятия, изграждани хилядолетия, и валидни за всички. Именно от такова "за мене е друго" изпадаш в това състоянние да се луташ и ставаш демонстрация за тая тема. Това което физически съществува - по дефиниция - е материята, тя съществува взаимодействайки а ние можем да откриваме само взаимодействието. Пространството е каччество на материята, съвкупността от всички ситуации при които се проявяват конкретни свойства - че материята не е скупчена само в една точка, че материалните обекти могат да са отделени, че могат да са протяжни. Това което виждаш е не пространството, а материалните обекти в тази им съвкупност свойства. Тоест виждаш, че материята притежава геометрически аспект, и го кръщаваш пространство. Този геометрически аспект не съществува сам по себе си, след като е само качество на това, което е прието като съществуващо. Така че пространството не се вижда - вижда се определена система от материални отношения. Времето също е система от материални отношения, на предходност и продължителност на проявите на материята. Не е нещо самостоятелно съществуващо, да си върви ей така както Нютон е смятал. Без материя и пространството и вемето се обезсмислят. Линейността на времето е свойство което тази система отношения проявявана най-често. Но в СТО има ситуации и на двумерно време, когато такава подредба не е еднозначна. Да не те обърквам че си крехък. А и най-простото което показва СТО - времето и птространството са свързанни, едното преминава в другото - няма как едното да е абстракция, а другото да не е

Усещам пълно интеектуално безсилие да смелиш една елементарна идея за абстракция? Ми с безсилие нищо няма да постигнеш Ми обобщения на отношения в материялният свят. Всичко което наблюдаваме са отношенния между обекти или техните свойства. Пораждат се от качествата на материята и проявата на тези качества. Ами тва е положението: имат материална основа дотолкова, доколкото са проявление на качествата на материята, но си нямат никаква материална база, защото качествата са само качества, не материя. Цветът е качество, не е материя. Протяжността е качество, не е материя. Нещо повече, самата материя е абстракция (а и самата физика не дава определение за материя), не можеш да я посочиш в реалността. Твърде бинарно мислене имаш за физика и философия, не ставаш.

А така. Ей това признание ми трябваше. Защо се тръшка до сега? Щото не разбра какво те питам? Баси трагедията... Е, по същият начин и пространството съществува - в моето и твоето съзнание, като обобщение на определени отношения в материалният свят.

Казах ти, разглеждаме "съществуване" изобщо, не "съществуване къде". Каква е разликата“ Пример: ти в главата си нямаш мисли, но хората са доказали че мисли има, по книгите които са написали. Схващаш ли разликата? Ъ?

Значи не съществува кръг. Следователно не съществува обиколка на кръга. Следователно земята по екватора няма обиколка. Следователно няма и елипси, т.е. земята не притежава орбита около слънцето. Няма и отсечки, като няма права линия. Значи няма разстояние между обектите. И да не продължавам... Усещаш ли в какъв отвратително беден мисловен свят живееш?

Въпросът е съществуват или не съществуват. Къде точно съществуват е друг въпрос, който няма как да решиш с тези капаци на гънките си. Та, съществува ли кръгът или не? Щото този опит да опитваш да свеждаш абстракциите до нещо което да се пипне и види, до никъде няма да те доведе. Тъй като абстракциите са в основата на абстрактното мислене, а без абстрактно мислене ти си пълен аут.

Няма тц. Посочих ти един линк, в който просто и ясно беше показано как се правят сметките. Елементарно може там да се проследи логиката, и тя не съвпада с твоята. Ама не, ти настояваше да направиш собствените си грешки. Е, дали ще ги направиш два пъти или двйсет, пак ще са грешки. Не се оправдавай. Какви учебници, какви пет лева? Това че може да заместваш нещо в някаква формула по никакъв начин не те предпазва от грешки. В случая сам го доказваш А упоритостта да не си признаеш провала показва други диагнози.

Ами ти явно разбираш "съществуване" само свързано с материални обекти. Това е твърде каруцарско мислене. Я кажи, правата линия съществува ли? Кръгът съществува ли? Числото 34 съществува ли? Ей ти много абстракции, че и в училище са те изпитвали на тях и явно са ти писали двойки. Дали те съществуват, или си учил несъществуващи неща?

Доста съм сигурен. Бях ти дал един линк с практическите наблюдения, сочещи съществуването на тъмната материя. Ти разбира се не си го чел. Там има едно много важно наблюдение - на галактичния клъстър "Куршум" (1E 0657-558), което показва че областта в която се създава гравитацията (и гравитационите лещи) и областта в която е материята могат да не се припокриват, т.е. че гравитацията не е по причина поправка във физическите закони, а е от нещо което има собствено съществуване. И не е само това доказателство

Естествено че при лоренцовите трансформации разстоянията не се разширяват, а се намаляват. Разширяването са си твои грешни сметки, и вместо да ги повтаряш като папагал, намери си грешката. Толкова пъти ти я сочих, че ме заболяха пръстите вече... На практика всички следствия на СТО са доказани на практика, скъсяването е силно технически проблем за сега. Но от друга страна, на база скъсяването се обяснява перфектно възникването на магнитното поле и цялата последваща елсктродиннамика на Максуел, така че може да се счита, че макар и индиректно, и то е доказано. Всъщност в тази посока се разботи и за директно доказателство, но има още работа - технически проблеми. Така че нещо което е доказано индиректно, не е опровержение на теорята - теория, която има хиляди потвърждения. Напротив, същите тези потвърждения ясно показват, че следствията от галилеевите трансформации отиват в архив - не са верни. Няма смисъл пак да почваш с "ама галилеевите трансформации...". Експериментът ги отхвърля, и край с тях - освен за някакви много приближенни сметлки при малки относителнни скорости.

Не е материален обект, но съществува Те абстракциите ако не съществуваха, никой нямаше да ги използва.

Приема и предава на ниво гравитационно взаимодействие, това също се вижда. Тези жалки опити няма да ти помогнат. Липсват ти първите седем години на физиката, както се казва. А без тях колкото и да набивам в канчето, нещата няма как да се навържат. Ти си добра демонстрация на тази статия по темата, до какво плачевно състояние може да изпадне човек, като разчита само на собствени усилия чрез някакви несъстоятелни фантазии и предразсъдъци. Сори Младенов, но положението е отчайващо

И хигс-бозона излъчва при разпадането си нещо, което може да се види от съответните уреди, и големият взрив е излъчил едни фотончета които се смятат за доказателство за него. Ама просранството принципно не може да излъчва и поглъща, поне в сегашната парадигма. Защото то не е материален обект, а само геометричен артефакт. И това ви е голямата трагедия.

Какво има там? Физическо обект ли е? Отговори си сам. Пространството няма как да го видиш. За да видиш каквото и да било, трябва някакво фотонче да дойде от това което гледаш и да попадне в оченцето ти. Или обратно, това което гледаш да скрие някакво фотонче, за което си сигурен че някой от там някъде е пратил за тебе. А пространството няма нито свойство да излъчва такива фотончета, нито да ги поглъща та да не дойдат до тебе. Затова и няма как да го видиш, колкото и да се взираш. То не се вижда. Затова и е философска абстракция. Но май не си дорасъл до такива базови истини, щом искаш абстракцията да я видиш или пипнеш... А без такава база физиката никога няма да я разбереш, колкото и да се пънеш.

И какво е физическият смисъл според тебе? Нещо което ти пасва на неграмотните разбирания, или как? След като имаш основнни проинципи, лежащи на факти (а фактите безусловно имат физически смисъл), то всяко следствие от тях може да се смята за истина, и съответно ще има право да носи физически смисъл. И в нашият случай от тези факти може да се изгради цяла физика, която да дава предсказания. И докато тези предсказания се потвърждават от експеримента, тая физика ще генерира и ще има физически смисъл. Напротив, някакви блудкави фантазии, дето са несъвместими с тая физика и съответно с експериментите с които тя се потвърждава, нямат физически смисъл. Както виждаш, критерия е прост, и по него ти си аут. Отвсякъде. В съня ти вссичко може. Само че в случая не сме в съня ти. А работим с факти и техните следствия. Много по-отчаайваща за тебе ситуация

И къде виждаш пространството вечер? Да, виждаш звездите. Но пространството? Виждаш го друг път Липсата на звезди не е пространство, а просто липса на звезди. Пространството е качество на материята, то е система от отношения на отграничение и протяжност на обектите, позволяваща подредбата им по разстояние и дължина. Не е физически обект, за да можеш да го видиш, колкото и да се кьоравиш по звездите Ограмоти се малко, това дори не е физика а обща философия. И материята, и пространството и времето са философски понятия а не физически обекти, наричат се философски категории, и са абстракции. Трагедия пълна... Пък и с претенции.

Ти като че ли падаш от небето. Реторичният въпрос има подразбиращ се отговор - ФАКТИТЕ. Принципите, които СТО използва, са факти - потвърдени са от експеримента. Следствията от тези факти сочат, че и времето, и пространството са взаимосвързани. Инвариантите вече не са поотделно интервал време и пространствена дължина, а нещо по-сложно - 4-мерен интервал. И по дедуктивен път се стига до схващането, че ако времето и пространството се обединят в 4-мерен континуум, то следствията от тази геометрия перфектно описват цялата физика на инерциалните системи, като разбира се пак се свеждат и до просто описание на инерциално движение. Така се гради физиката (и не само) - основни принципи, и дедукция на тяхна база, следствия. За да е всичко яко вързано с проверени факти. Но човек трябва да се учи на логическо мислене, примерът с тебе и лапландеца ясно показва, че то не е вродена даденост. В цялата конструкция има перфектна логика, всяко нещо е свързано и следва от друго, и тези връзки се простират до принципите. Това да не ти е религия, някой авторитет да каже нещо и всички да му се кланят безпрекословно? Всичко може да бъде проверено от всеки, всеки човек с поне грам мозък може да проследи тези връзки, стига да изяви желание. Ако нещо си недоволен от тези принципи - моля, дедо Боже приема само в неделя. Н ти явно не четеш а си компенсираш незнанието с измислици. Проблемът е, че много си пропуснал, и сега не знам дали изобщо може да компенсираш някак...

Това си е изцяло твой проблем. Обикновено неграмотността се лекува, освен в някои забатачени клинични случаи... Човек първо трябва да изтрезнее и да дойде на фокус, после другото.

Това са си твои проблеми, говори си сам. Пространството е абстракция (както и материята е абстракция ) и свойствата му могат да се опишат количествено, чрез математиката. И естествено с математиката на СТО, защото тя е коректната в случая. Това правим. Но ти с алабализмите си добър, продължавай си, не пречиш.

Напротив, точно за математиката говорим. Аз обяснявам геометрически как изглеждат нещата, защото ротация е геометричен термин. Ти като не си дорасъл за тези знания, срещу какво протестираш?

Това е движение само спрямо някакво друго тяло, прието за неподвижно. Иначе никакво движение няма. Ами там е проблемът, че не си схванал какви са ротациите, ама пърхаш да се изкажеш. Смисълът на ротацията е следният. Имаш две инерциални системи, движещи се с някаква относителна скорост. Светът във всяка от тях, след като се описва с избрани по определени правила оси Х и Т, то тези оси в едната система сключват ъгъл със съответните в другата система (определен от отнносителната скорост) в 4-мерното пространство, завъртяни са в равнината Х-Т, другите две оси Y и Z съответно не участват в това въртене. Демек описваш една и съща съвкупност от събития, общата 4-мерна реалност, но чрез две системи завъртяни една спрямо друга. Може да създадеш и по-сложна ротация в която участват и другите оси, има ги формулите в мрежата. Тук под ротация се разбира не процес във времето, а само фиксирано завъртане. Тоест просто казано, разстоянята и интервалите в едната система (които са проекции на съответният 4-мерен обект) в другата система ще са проекции под съответният ъгъл с който са разместени осите, и размерът на тези проекции се изразява чрез лоренцовите трансформациии. Максималният тримерен размер на обект - в състояние на покой в едната система, в резултат на проекцията ще стане по-малък, когато този обект е в системата която е приета за движещат се - нещо съвсем естественно за проекциите при завъртане (и стигаме до лоренцовото скъсяване). С временните интервали ще се получат подобни трансформации (само трябва да се отчита, че това е завъртане не в евклидово, а в псевдоевклидово пространство, както сочат и формулите). Това е философията на въртене. А това че ти получаваш увеличаване на проекцията - вече ти показах в оная тема колко бъркаш, същото увеличаване ще получиш и с галилеева трансформация по тоя калпав начин. Не е тука мястото да се повтарям в подробности. И във всяка от тези отправни системи инерциалното движеие е движение по права линия (описвано с двойката Х-Т или Х'Т'), във всяка от тези системи виждаш проекциите на другата система върху твоите оси - сравняваш показанията на твоето Х с проекцията на чуждото Х', на твоето Т с проекцията на чуждото Т', и самите отсечки по чуждо Х' и Т' очевадно ще са различни от тези проекции, по чисто геометрически причини. И това е смисълът на цялата операция, и резултатът е лоренцовото скъсяване и time dilation. Ама трябва да излезеш от коловоза си, да изчегърташ капаците си и да осмислиш това дето дават формулите. И да свикнеш, че грешките трябва сам да си ги намираш, а не да се тръшкаш тука. За това не е достатъчно само да можеш да заместваш във формули, а и да осмисляш какво се получава.

Грешките и халюцинациите на Младенов нямат нищо общо не само с физическата, а и с всяка друга реалност.

Естествено, това си е само за забавление. И други простотии може да измислиш, отдава ти се да халюцинираш Но СТО няма нищо общо с това. С такива халюцинации може да се пробваш и с класическата физика - в калпавите ти сметки и галилеевите трансформации раздуват телата. Така че мога да ти пожелая само успех

Именно. При него някак наопъки вървят нещата. Това което много иска да докаже, всячески му се изплъзва и не успява. А това от което силно се пази и се мъчи да го опровергава, го доказва с изключително лека ръка Като палячо в цирка може би щеше да има огромен успех...

А кой ти казва че реалността е една и съща за две отправни систеи? Реалността включва (базово) всички едновременно случли се събития. Поради относителността на едновременността двете системи ще включват различни събития в своят набор "реалност". Това, разбира се е следствие. Сега да не тръгнеш с предразсъдъците че не можело да бъде щото не можело да бъде? Второ, няма евклидови координатни системи. Има евклидова геометрия. В нея може да имаш декартови, полярни и всякакви координатни системи. Такива можеш да строиш и в неевклидови пространства, там даже може да имаш и разнообразие като локално-декартова система. Например в псевдоевклидовото пространство няма никакъв проблем пространствената част да се описва с евклидова геометрия, защото времето не участва в пространствената част. Но на ниво пространство-време ротацията вече изисква и четирите координати да участват. Така че там, дето имаме евклидова геометрия (в рамките на отделна отправна система), където времето е отделено от пространството, всичко е ок, там имаш класическа физика: в тази отправна система времето е абсолютно (времевите интервали не зависят от движението на околните обекти) и пространствените интервали се запазват както в евклидовата геометрия. Но когато сравняваш две отправни системи, всяка от тях разрязала пространство-времето на пространство и време по различен начин (различни проекции), самият този различен начин вече изисква друг инвариант. И аз ти го напписах. Лесно може да се проследи логиката: постултите на СТО, след това лоренцовите трансформации, след това новият инвариант, паралелно на това относителност на времеви и пространствени разстояния отделно взети. То е и очевидно, в новият инвариант след като времето е относително (интервалът е различен в двете системи), то трябва и пространствените разстояния да са различни, за да остане инвариант. Това е логиката, подкована с практиката че постулатите са верни. След като от верни постулати имаш логическо следствие, то също е верно, това е основен лигически закон. А това че ти си си въобразил някакви глупости, на кой му пука? Така че първо спри, изпий една студена вода, и осмисли - къде и кога СТО използва евклидова геометрия, и най-вече по какво псевдоевклидовата геометрия се различава от евклидовата и по какво са идентични. Тук просто си се изгубил в невежеството и стреляш напосоки в тъмното. Има колосално количество литература по света, като си се запънал, що не прочетеш нещо а настояваш да си го измисляш толкова некачествено? Ти си прекрасен пример за какво предупреждава Итън Сийгъл. Ако искаш да дискутираме тея проблеми направи нова тема. Тази съвсем я съсипахме, а беше хубава. Аз съм до тук в тая тема. Лоренцовите трансформации не работят в евклидово пространство.