Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

scaner

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    16724
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    657

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner

  1. Напротив, точно за математиката говорим. Аз обяснявам геометрически как изглеждат нещата, защото ротация е геометричен термин. Ти като не си дорасъл за тези знания, срещу какво протестираш?
  2. Това е движение само спрямо някакво друго тяло, прието за неподвижно. Иначе никакво движение няма. Ами там е проблемът, че не си схванал какви са ротациите, ама пърхаш да се изкажеш. Смисълът на ротацията е следният. Имаш две инерциални системи, движещи се с някаква относителна скорост. Светът във всяка от тях, след като се описва с избрани по определени правила оси Х и Т, то тези оси в едната система сключват ъгъл със съответните в другата система (определен от отнносителната скорост) в 4-мерното пространство, завъртяни са в равнината Х-Т, другите две оси Y и Z съответно не участват в това въртене. Демек описваш една и съща съвкупност от събития, общата 4-мерна реалност, но чрез две системи завъртяни една спрямо друга. Може да създадеш и по-сложна ротация в която участват и другите оси, има ги формулите в мрежата. Тук под ротация се разбира не процес във времето, а само фиксирано завъртане. Тоест просто казано, разстоянята и интервалите в едната система (които са проекции на съответният 4-мерен обект) в другата система ще са проекции под съответният ъгъл с който са разместени осите, и размерът на тези проекции се изразява чрез лоренцовите трансформациии. Максималният тримерен размер на обект - в състояние на покой в едната система, в резултат на проекцията ще стане по-малък, когато този обект е в системата която е приета за движещат се - нещо съвсем естественно за проекциите при завъртане (и стигаме до лоренцовото скъсяване). С временните интервали ще се получат подобни трансформации (само трябва да се отчита, че това е завъртане не в евклидово, а в псевдоевклидово пространство, както сочат и формулите). Това е философията на въртене. А това че ти получаваш увеличаване на проекцията - вече ти показах в оная тема колко бъркаш, същото увеличаване ще получиш и с галилеева трансформация по тоя калпав начин. Не е тука мястото да се повтарям в подробности. И във всяка от тези отправни системи инерциалното движеие е движение по права линия (описвано с двойката Х-Т или Х'Т'), във всяка от тези системи виждаш проекциите на другата система върху твоите оси - сравняваш показанията на твоето Х с проекцията на чуждото Х', на твоето Т с проекцията на чуждото Т', и самите отсечки по чуждо Х' и Т' очевадно ще са различни от тези проекции, по чисто геометрически причини. И това е смисълът на цялата операция, и резултатът е лоренцовото скъсяване и time dilation. Ама трябва да излезеш от коловоза си, да изчегърташ капаците си и да осмислиш това дето дават формулите. И да свикнеш, че грешките трябва сам да си ги намираш, а не да се тръшкаш тука. За това не е достатъчно само да можеш да заместваш във формули, а и да осмисляш какво се получава.
  3. Грешките и халюцинациите на Младенов нямат нищо общо не само с физическата, а и с всяка друга реалност.
  4. Естествено, това си е само за забавление. И други простотии може да измислиш, отдава ти се да халюцинираш Но СТО няма нищо общо с това. С такива халюцинации може да се пробваш и с класическата физика - в калпавите ти сметки и галилеевите трансформации раздуват телата. Така че мога да ти пожелая само успех
  5. Именно. При него някак наопъки вървят нещата. Това което много иска да докаже, всячески му се изплъзва и не успява. А това от което силно се пази и се мъчи да го опровергава, го доказва с изключително лека ръка Като палячо в цирка може би щеше да има огромен успех...
  6. А кой ти казва че реалността е една и съща за две отправни систеи? Реалността включва (базово) всички едновременно случли се събития. Поради относителността на едновременността двете системи ще включват различни събития в своят набор "реалност". Това, разбира се е следствие. Сега да не тръгнеш с предразсъдъците че не можело да бъде щото не можело да бъде? Второ, няма евклидови координатни системи. Има евклидова геометрия. В нея може да имаш декартови, полярни и всякакви координатни системи. Такива можеш да строиш и в неевклидови пространства, там даже може да имаш и разнообразие като локално-декартова система. Например в псевдоевклидовото пространство няма никакъв проблем пространствената част да се описва с евклидова геометрия, защото времето не участва в пространствената част. Но на ниво пространство-време ротацията вече изисква и четирите координати да участват. Така че там, дето имаме евклидова геометрия (в рамките на отделна отправна система), където времето е отделено от пространството, всичко е ок, там имаш класическа физика: в тази отправна система времето е абсолютно (времевите интервали не зависят от движението на околните обекти) и пространствените интервали се запазват както в евклидовата геометрия. Но когато сравняваш две отправни системи, всяка от тях разрязала пространство-времето на пространство и време по различен начин (различни проекции), самият този различен начин вече изисква друг инвариант. И аз ти го напписах. Лесно може да се проследи логиката: постултите на СТО, след това лоренцовите трансформации, след това новият инвариант, паралелно на това относителност на времеви и пространствени разстояния отделно взети. То е и очевидно, в новият инвариант след като времето е относително (интервалът е различен в двете системи), то трябва и пространствените разстояния да са различни, за да остане инвариант. Това е логиката, подкована с практиката че постулатите са верни. След като от верни постулати имаш логическо следствие, то също е верно, това е основен лигически закон. А това че ти си си въобразил някакви глупости, на кой му пука? Така че първо спри, изпий една студена вода, и осмисли - къде и кога СТО използва евклидова геометрия, и най-вече по какво псевдоевклидовата геометрия се различава от евклидовата и по какво са идентични. Тук просто си се изгубил в невежеството и стреляш напосоки в тъмното. Има колосално количество литература по света, като си се запънал, що не прочетеш нещо а настояваш да си го измисляш толкова некачествено? Ти си прекрасен пример за какво предупреждава Итън Сийгъл. Ако искаш да дискутираме тея проблеми направи нова тема. Тази съвсем я съсипахме, а беше хубава. Аз съм до тук в тая тема. Лоренцовите трансформации не работят в евклидово пространство.
  7. Това е трагедията на нашето време - интернет е пълен с всякакви глупости - и мисля че тепърва проблема ще се задълбочава, ако се остави на самотек... Става все по-трудно да намираш истинска информация. За да може да я различиш от фейка, трябва да я познаеш, тоест стигаме до парадокса - за да намериш някаква информация в мрежата, вече трябва да я знаеш... Но пък вярващите нямат грижа, има толкова неща на които могат да вярват
  8. Боже опази от такива програмисти... В толкова теми те тъпча с литература за ротацията и очевадната и връзка с лоренцовите трансформации, никакво отлепване от нулевата точка. Аз такива ги усещам и отсвирвам на интервюта за работа веднага. Това да можеш механично да прилагаш някаква формула в неизвестен контекст, без да схващаш смисъла, това и за позиция за code monkey не бих взел.
  9. Естествено. В рамките на една отправна система, разстояниятаа са инвариантни. Там нямаш лоренцови трансформации, които да ползваш за каквото и да било. А това е вече между отправни системи, всяка с евкидово пространство и време. Така е, за евклидова геометрия. Но пространство-времето, в което съществуват всички отправни системи, както показва Минковски не е евклидово, и в него инвариантът има следната форма: Тоест дясната част изразена чрез различните координати на различни отправни системи ще има една и съща стойност. Лесно може чрез лоренцовите трансформации да докажеш, че горното е инвариант, нали вече си спец Тва е положението, живота си тече, нещата се променят, това което си учил във училище вече не работи. Но като начало, добре е да осъзнаеш че разстоянията и интервалите са проекции в случая, а всички проекции се променят при ротация. Още тука ти се губи знанието, няма смисъл да продължаваш нататък преди да прескочиш това паве.
  10. Там като тръгнеш от втория пост, си личат всичките ти грешки. Но ако искаш накратко - грешката ти е, че подхождаш с огроман кофа предразсъдъци, която неотвратимо те тегли към дъното, докато спре бълбукането. А причината да понесеш тая кофа, не я знам
  11. Ти май не четеш. Във всяка отправна система геометрията е евклидова. Основният труд на Айнщайн, използвам руската версия "К ЭЛЕКТРОДИНАМИКЕ ДВИЖУЩИХСЯ ТЕЛ", страница 2: "I. КИНЕМАТИЧЕСКАЯ ЧАСТЬ § 1.Определение одновременности Пусть имеется координатная система, в которой справедливы уравнения механики Ньютона..." Посоченото допускане се въвежда в началото (механиката на Нютон изисква евклидова геометрия), за да демонстрира релативистските ефекти които нарушават съотношенията между отправните системи, и се използва до края, т.е. цялата СТО лежи на евклидово пространство. Но забележи уговорката: в конкретна отправна система. Евклидовостта между различните системи обаче не се постулира и с право, защото нейното нарушаване е следствие от СТО Относителността на едновременността показва, че времето вече не е абсолютно, отнесено за две и повече отправни системи. Следствията от постулатите водят до лоренцовите трансформации между тези системи, които показват че и времето и пространството (евклидово) във всяка отправна система са относителни (поради което не са инвариантни разстоянията сами за себе си), че са проекции от едно четиримерно пространство-време, чиято геометрия не е евклидова. За повече информация учиш за геометрията на Минковски - това е геометрията описваща пространство-времето (псевдоевклидово) на теорията на относителността. Значи искаш ми цитат за геометрията на Минковски? А Гугъл за какво служи? Що си губиш времето по тея научни форуми, а не се занимаваш с лов на риба? Или шев и кройка? По- ще ти идва отръки Това ти разправям, нямаш мислене за математика и физика, намери си по-подходящо полезно занимание. При ротация на четиримерен вектор, каквато се извършва с лоренцовите трансформации, отделните проекции на този вектор са тримерни размери/разстояния и интервали време. Всяка уважаваща себе си ротация ги променя (проекциите), в зависимост от ъгълът на който е прилагана, това е елементарна математика някъде за четвърти клас. Бива ли така, като си притиснат в ъгъла затрай си вместо да продължаваш да се излагаш. В тая посока няма изход. Трагедия, казах ли го вече...?
  12. Ами ротация е, ако си отвориш шочите и разгледаш и другите компоненти на четиримерният вектор, който търпи ротация. При всяка ротация една проекция може да расте, но само за сметка на друга и само в определени граници. В случая си изпуснал другите проекции засягани от ротацията. Ми ясно е, че няма да я виждаш. Аз нали ти дрънках канчето с много линкове (например и тук), дето съвсем като за детската градина търпеливи хора ти обясняваха ротацията в конкретният случай? Ти ме учудваш с неспособността си да се поучиш от такива елементарни грешки, които правиш, и непрекъснато да стъпваш на същите мотики... Дори да не помниш, че си го вървял вече тоя път. Трагедия... Хайде успокой се, че замърсихме хубавата тема.
  13. Тъй, така се получава, когато вадиш нещата извън контекста. Това е приказка която служи само да покаже, че в покой можем да си въведем декартови координати и евклидова геометрия. Тоест в отправна система нарочена в (относителен) покой можем да разбием пространство-времето на евклидово пространство и класическо време. Само че няма никаква гаранция, че ако разгледаш друга - подвижна - отправна система, в която също си построиш такова евклидово пространство, то разстоянията например и интервалите време ще са инвариантни между двете. И както се вижда от показаното по-нататък (а и от цялатаа построена специална теория на относителността), намесата на времето показва, че то не е абсолютно - напротив, преобразува се наравно с пространството. И то по такъв хитър начин, че геометрията която се получава в резултат става псевдоевклидова. Да, във всяка отправна система може да я разбиеш на евклидово пространство и отделно класическо време, но сравнението между такива отправни системи с такива разбивки не се свежда до сравнения чрез евклидово пространство. А проблемът с инвариантността възниква именно при сравняване на различни отправни системи. Ако продължиш с четенето, ще останеш и неприятно изненадан - моят човек въвежда допълнителен постулат - във всяка отправна система е валидна класическата физика. Не ти ли прави някакво впечатление, че хем класическата физика се отхвърля от СТО, например нейният закон за събиране на скорости се оказва нневалиден, хем пък е вярна в рамките на всяка отправна система, тоест същият закон е валиден в рамките на такава система? Същият проблем както с евклидовото пространство във всяка такава система - в рамките на системата то е евклидово (работи и класическата физика, тя изисква евклидово пространство), но законите сравняващи параметри между отправните системи вече не са класически, а общото пространство--време вече не е евклидово. Такова търсене по ключови думи и загърбване на контекста са те довели до такова претоварване с предразсъдъци, и вече загубена способност за обработка на информация... Опитваш се да ползваш Гугъл не по предназначение, и се пързаляш лесно по пързалката А ако тръгнем още по-сериозно, с малко повече знания в геометрията, плоско е и псевдоевклидовото пространство. И още повече, плоскa геометрия може да притежава геометричната повърхност тор, тоест четиримерната повърхност тип тор може да е плоска, без да е евклидова плоскост (плоскост може да е с размерност повече от 2, тримерна, четиримерна, името указва свойство на съответното пространство). Изобщо понятието "кривина" отнесено към пространството е нещо доста по-сложно, отколкото си представяш. Ако някога си играл играта Life, идеята на нейният свят е плосък двумерен тор - крайна вселена но без граници (докато евклидовата плоскост е безкрайна!), с евклидова плоска геометрия (например във всяка малка област всеки триъгълник ще има сбор на ъглите 180 градуса, две паралелни линии ще са винаги на еднаква дистанция и винаги паралелни и т.н.). В случая за да я изобразим технически в евклидова плоскост (част от екрана на компютър например) трябва да направим проекция на тора, която е прекъсната, като се движиш на горе да се появиш в долния край на този свят например. Но реално върху тор всички геодезични са непрекъснати. Така че ето ти пример за неевклидово пространство с локално евклидова геометрия. А още колко варианта има... Съветвам те, прочети нещо по въпроса (или се довери на експертите които знаят повече от тебе ). На времето когато бях в гимназията, много ми допадна книгата на Лихнерович "Тензорно смятане". Там точно такива неща се обясняваха, и с доста разбираем подход, поне за мене. А аз си имам сериозни проблеми с абстракциите Така че плоската геометрия още не означава евклидовост. Напротив, считай го за доказано, че най-близката геометрия - при граничния случай липса на материя изобщо - ще е псеввдоевклидовата, заради относителността на времето което е доказан факт и неинвариантността на разстоянията които са следствие от това. А всичко това е свързано със съответните постулати на физиката. Които също са добре потвърдени. Вместо да си губиш времето, е добре все пак да ги научиш - това е съвременният консенсус, който ти се губи И е хубаво преди да бързаш да отговаряш, да попрочетеш - струва ли си толкова да бързаш...?
  14. Доста съм сигурен. Пък и в случая говорим за едно мнного по-просто определение за реалност - нещата които са установени и доказани, в комплект с условията при които това е станало. Няма как установените неща да са нереални, нали? В случая на Младенов пък нещата са съвсем ясни: той не вижда консенсуса във физиката и твърди че такъв няма, само защото не пасва с личните му разбирания. Това вече клони към, да не давам диагнози...
  15. Не вървиш с такъв отговор. Консенсусът е съвсем различен, и ти дори не съзнаваш, че отговорът ти е поради несъзнателнотто му отхвърляне. Нещо като изработен рефлекс. Поредното доказателство от лавината, показващо пердето ти от предразсъдъците които не ти позволяват да видиш нещата от реалността. Но пък с претенции Аха? Кои точно измервания? Кои измервания го отличават от псевдоевклидовото пространство, в което всъщност живеем, и което не изисква инвариантност на разстоянята? Ето, ти си прекрасна демонстрация по темата - резултат съграден само от измислици и фантазии, получени на база добрата идея сам да изследваш света... Добре че не е малко повече свързан с оцеляването...
  16. Сериозно? И това ти го нашепна някакъв глас? Или сам си го измисли? Ей на, първото което ми попада под ръка, че ако задълбая умишлено ще стане страшно: Докаателства Стига си се излагал, мисли преди да се изказваш. Айде пак латерната се пусна... От къде си сигурен, че живеем в Евклидово пространство? И защо в пространството в което живеем, трябва да има инвариантност на разстоянията? Аман от задръстени предразсъдъци...
  17. Хм, това са някакви представи от преди пещерната ера... По времето след Нютон, имало ли е консенсус във физиката кое какво е? Имало е. Че и преди това е имало, доколкото може да се говори за физика. По времето след Айнщайн, има ли консенсус във физиката? Има, и едно от неговите следствия е, че знанията по времето на Нютон са приблизителни и засягат много ограничена част от реалността. Двата консенсуса са различни по същество, обхващат различни и несъвместими знания. Въпреки това, след като консенсусът запазвайки се, толкова силно се е променил по своята насоченост, какво общо има с правата вяра и изобщо твоите предразсъдъци по темата свързана с наука? Тук се крие разликата между вяра и наука, наличието на метод който да доведе до промени. Човек не трябва да се изказва толкова неподготвен... Концепцията за тъмната материя е факт. Тука няма мърдане, съжалявам че се налага да те пращам да четеш повече. Има проблем със същността на тази материя, какво е, от какво е изградено, какъв конкретно артефакт е, но това е следващото ниво. Същият проблем го има навсякъде - една концепция се гради на друга концепция, и пътят е в дълбочина. Какво е електрона? Какво е кварка? Какво е масата? Какво е електрическият заряд? Има ги, отграничили сме ги като дефиниция и като експериментален феномен, но какво са? Същият е проблемът и с тъмната материя, и тази концепция както и концепцията за електрона, е стигнала поредното дъно в своето развитие и чака пропадане към следващото. Може би те смущава името? Физиците обичат да се шегуват много объркващо за незапознатите, кварките имат цвят, аромат, очарование, странност, прелест, истинност, и никой физик това не го обърква. Наименованията не носят смислов заряд, те са само за удобство в случая - нещо малко по-удобно от например "свойство17", "обект43"... Така че първо трябва да свикнеш с това "тъмна материя" което е само етикет (както и електрон, заряд и т.н.), преди да нагазваш по-сериозно в неясните проблеми И чак като се върнеш от нагазването ще имаш право да се жалваш и да искаш внимание към мнения.
  18. Младенов, за да се изказваш изобщо за консенсуса, първо трябва да се ориентираш в него. Консенсуса не са твоите предразсъдъци, всяко следствие от твоите предразсъдъци не може да е част от консенсуса - там предразсъдъците са на съвсем друго ниво, наричат се принципи и се доказват, преди да се ползват следствията от тях. Ти живееш в някакъв съвсем друг измислен свят... Ето, поредно доказателство че не си изобшо наяссно с нещата, а само с предразсъдъците си... Чел ама непрочел... Преди да даваш съвети на другите, се научи какво е и с какво се яде науката.
  19. Ами тръгвате на пътешествие, и се надявам че тогава ще разберете по-добре думите на автора на дискутираната статия Във физиката експертите са нещо вторично, на много места те и не се споменават в явен вид, особено ако приносът им не е твърде фундаментален. Първата ви задача е да се ориентирате в самата наука, втората ви задача е да се ориентирате какво е сегашното положение. Третата задача (ако чак толкова ви е нужно) е в някаква конкретна посока общоприетият днес принос от кой точно личности е достигнат. И трите аадачи, в една или друга степен се решават като се намерят и четат и реферативни статии, и списания. За целта се оказва, че Уикипедията не е чак толкова лошо място за насочване - там по всеки въпрос има множество препратки към конкретни резултати - и практически, и теоретически, които го осветяват, също така какво е мястото и значението на този въпрос във физиката, въобще доста блага и обработена вече информация. Но като всеки ресурс и този трябва да бъде поддържан и попълван, затова, поне по мои наблюдения в тази област, най-добра е Уикипедията на немски, плътно следвана от тази на английски. Българският не влиза в моята класация, много рядко там се съдържа достатъчно ползотворна информация, дори руският е много по-добре поддържан от него. Така че референциите към първични статии от текстовете в Уикипедията са една от добрите стартови точки. Там нещата са добре оформени и систематизирани според важността си. Друг подход това са учебниците. Тук трябва внимателно да се подхожда, в итеративен процес със следващите стъпки, за да се отсеят фалшивите публикации от консенсуса (попадал съм на "Православна математика", на някой може и да му звучи смислено...). Това съвсем не е прост въпрос, например в съвременните учебници има много повече баластра, манипулация и фалшификация отколкото в учебниците от преди 30 години, учебниците на изток (Русия, България) изискват много повече внимание в тази насока от западните учебници. Но пък един добър такъв учебник е златна мина, в него е сдъвкано повечето от това което искате да получите в доста удобна форма. Трети подход е да се следят списанията с ревюта по съответните направления. Чичо Гугъл може да ориентира за такива списания, добри хора са се потрудили да ги класифицират, например ТУК. И веднага бинго, първото списание още, Reviews of Modern Physics е едно много добро начало за ориентация по основните направления и постижения във физиката, с добри обзори, и става да се чете и от не толкова специалисти. Чичо Гугъл продължава да ни насочва, например към издаваното от Esevier списание Reviews in Physics. Разбира се, пътешествието може да бъде продължено, в още насоки, темата е безкрайна като самата наука... Всички подобни списания са от клас "реферативни", там статиите се четат от други специалисти преди публикация, а се публикуват ако нещата в тях не са много антинаучни. Един от минусите на тази работа е, че списанията изискват платен абонамент за достъп, макар че напоследък пускат и свободни материали. Този процес си има трески за дялане, но до голяма степен гарантира че публикуваното е във добра връзка с науката, т.е. е или добре допълва или развива консенсуса. Четвърти начин е в Google Scolar да се търсят в конкретна насока реферативни статии, описващи достатъчно сбито състоянето и прогреса в конкретни области, от които може да се получи информация какво се обсъжда, какво е постигнато, какви са проблемите. Реферативни статии понякога се появяват и в основни научни списания, например в поредицата Physics Review (A,B,C,D,E...), но там трябва да се следи периодично съдържанието им. Пети вариант, който е най-разсейващ, това е да се следи т.н. "научни агрегатори". Това са сайтове които в повечето случаи дават и коментират последните новини от науката, за целите на начална ориентация те не са добри, добри са за поддържане на вече придобитата форма. Такива сайтове са например: http://www.sciencedaily.com/ http://researchblogging.org/ http://www.reddit.com/r/science https://refind.com/AlketCecaj?invite=c58e181ead http://news.sciencemag.org/sciencenow/rss/current.xml и така нататък. Ако изминете този път в една или друга степен, вие ще сте на прага да се ориентирате какво се правви във физиката, в какви насоки се работи повече или по-малко активно, какво е (сравнително) последното състояние на нещата, кой е допринесъл за важните стъпки за придвижване от тези неща, и още куп въпроси. И вече можете да се ориентирате чия работа е важна, кой дава съществен принос и т.н., това което попада под името "експерти". Тоест стигаме на позицията за която питахте - "кои са експертие". И от тук нататък следва доста по-тежък труд - да изучите това което тези експерти са предложили, да изучите забележките които са отправяни към тях, изобщо от тази точка започва навлизането в науката, до тук беше само ориентирането по терена. След толкова положен труд надявам се, че думите на Итън Сийгъл ви изглеждат много по-сериозни? Надявам се, че като се появи Дончо от Перник и обяви по вестниците "Българин опроверга Айнщайн", ще имате по-различноо отношение, отколкото досега Така че пак можем да се върнем на Уикипедията - там в доста подредена форма, с доста труд от много хора е дадено това, което можете и сам да достигнете минавайки етапите от втория нататък. Там е изложен и систематизиран трудът на експертите, дори да не се споменават конкретно, а в края на краищата вас ви интересува на какво да се доверявате, а не на кого - авторитетите поне във физиката няма голямо значение. А вече ако искате да се задълбочите в дадена посока - моля, следвайте референциите и списанията.
  20. Винаги има риск една теория в бъдеще да се окаже погрешна. Това как ще ни промени отношението към текущият проблем който разглеждаме, например сблъсъка релативисти -антирелативисти? Какво изисква науката, за да се доверим на една или друга теза? Да надделее силният шум на неграмотната тълпа, или коректно построената логическа схема, която се потвърждава от експеримента? Ей това ще ти подскаже на къде духа нАучният вятър... А дали ще се доверяваш на нещо и на какво, е само твой избор. Разглежданата статия само подсказва на какво ако се доверим шансът да се минем ще е по-малък. Не че може да стигне до нула
  21. Съвсем логично е да се карантинират всички, след като инкубационният период е достатъчно дълъг, за да може да се продължи заразяването и от привидно здрав човек. Карантинирането на заразените е доказано че работи, карантинирането на всички за определен период няма да работи по-лошо, нали? Напротив, има шанс всичко да приключи по-бързо, или поне контролът да е по-добър. В този случай карантина = пълна социална изолация. Сега при наличието на много повече информация и тестове, процесът може да се ускори ако за кратко се затворят всички. Вместо да се влачи епидемията години, при достатъчно дисциплина теоретически епидемията може да се прекърши за месец. Стига да я има тази дисциплина, разбира се... Какъв е проблемът всъщност?
  22. Не съм сигурен от къде се е появила в тази статия "точно определената дозировка". Доколкото чета, СЗО съветва че оптималната дозировка е в границите 0.5 - 1.2 мг/литър в зависимост от климата, и че корелацията на това количество и намаляването на кариесите е безусловно доказано. След като не става дума за "точно определена дозировка", не мисля че има някаква манипулация, а е повече нещо като грешка в превода. Тоест съветът който дават експертите, е правилен. Вероятно могат да участват и други фактори, както споменава цитираната от вас статия. Но тук вече се намесват много не научни, а и чисто технически фактори, как това предписание да се реализира. И ако то не се реализира читаво, не са виновни експертите, които са го дали. Затова предлагам да се ограничим само до първия кръг, "експерти - съвет", защото нататък се намесват и много неекспертни фактори.
  23. Ами чисто емпирически хората са стигнали до идеята за карантината още преди нашата ера, по споменавания в Библията. После Авицена в девети век свързва заразността на заболяването с методите на ограничаването му, и от 12-ти век чумните епидемии това става основен метод за ограничаване на епидемиите, та през всякакви епидемии до наши дни. Тъй де, тъй. Всеки участва като "аз" от тая страна, дето му липсва информация и е поставен пред избора на кого да вярва. Аз само намекнах, че от тая страна той не е сам
  24. Така е, използвам физиката за база, защото там с интерпретацията на фактите няма голяма свобода, не може да се стигне до голям произвол и за това консенсусът може да се очертае много рязко - нещата там са добре проверими и авторитетът не играе роля, а това е важното. Там казаното в статията сработва добре, предполагам че е писана и с такъв умисъл. В други области, социалните науки, хуманитарните, нещата са доста по-свободни в интерпретацията, естествено е консенсусът да се дефрагментира на по-малки групи, всяка си гради различни модели на база различни дефиниции и постулати. За историята пък съвсем, там самата рядкост на документите вече отваря широка врата за интерпретации, модели, всеки претендиращ за някаква истина. Но в това положение какво може да се направи, ако сме на страната на потребителя, търсещ отговор? Може ли някакво наше проучване да достигне възможностите, с които разполагат експертите? Сигурно може, но тогава ние също ще станем експерти. Статията която дискутираме не разглежда тази ситуация, тя дава съвет какво да правим ако все още сме от другата страна - прости потребители на информацията с не-експертни възможности да правим проучвания (поне аз така я интерпретирам). И от тази страна или трябва - произволно - да си харесаме някаква версия, или трябва да продължим да живеем със съзнанието, че този проблем няма ясно решение, т.е. да не търсим на всяка цена кохерентност на представите си (което хич не е лесно). Колкото до примерът ви с регионалният консенсус, мисля че това е друг тип консенсус - консенсус за прилаганите практики, а не за научните резултати. Науката и в Америка, и в Европа казва колко флуор, колко йод е нужен на организма, в това има консенсус от всички страни на океана. Как този флуор и този йод ще се доставя в организма, е въпрос на политика, политики може да има много, те може да се менят с времето (аз бих ги нарекъл мода), и за тях не е нужен глобален, а само локален консенсус. Йод може да се доставя чрез готварската сол, но в регионите по крайбрежието може да се наблегне на консумация на храни от водорасли например. Може да има различни мнения, може човек да не е съгласен с текущият консенсус, важното е йодът и флуорът да се доставят, без значение от методиката, стига да е изпълнима и да работи. И разбира се, тъй като това е вид политически консенсус, може да се допускат всякакви грешки. Да си спомним модата от 50-те години на запад да се пие радиоактивна вода против психически проблеми, и да се слага радий в пастата за зъби... Това пак е било своего рода консенсус.
  25. Не, не, не. Няма ситуация, в която моделът с естествено постигане на стадният имунитет да е проверен на практика, ни за тоя вирус, ни за предишните (може би за инфлуенцата, но на практика няма данни, освен че се стига до масов мор, който пък искаме да избегнем). Това което е проверено е вследствие ваксинация, доколко подобно покритие на имунитета би сработило. Но липсва важният фактор: докато става естественото изграждане на този имунитет, с каква скорост се разпада той самият, така да се каже, колко време пази. И именно тук е особеността на текущият вирус, че пази много малко време (поне естествено добитият) , и повтаря още докато би се градил стадният имунитет. А защитниците му включая въпросният доцент доктор, изобщо без такива данни твърдяха, че работата ще се опече, стига да оставим хората да се заразяват свободно. И това щеше да е доста плачевна картинка, ако го бяхме пробвали. Докато т.н. консенсус точно от това предпазваше - не бива да се рискува с такива клатещи се модели, да заложим на добре проверената изолация. А, аз не търся нещо да ми дава. Аз там съм от другата страна, аз съм експертът там в случая, имам това което ми е нужно Да де, така се връщаме на изходното положение. Как да направим това, след като ние не сме експертите които имат възможностите и могат да извършат това, а сме от другата страна, където сам казвате, ни липсва нужната информация? Образно казано, ние сме в положение на вярващите, трябва да се избере страната на която да се вярва. И да проучваме, и да не проучваме, все от тая страна ще сме. Естествено, винаги може да се сбърка, но статията съветва къде вероятността за такава грешка е по-малка. Сто процента щастие няма.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.