scaner

Разбирам. Чрез едни задължителни координатни трансформации, които свързват наблюдаемото в две различни отправни системи. Както прави и класическата физика, и което е задължителна процедура. Да не говорим, че всички резултати свързани с времето в СТО са добре потвърдени. Срещу какво всъщност протестираш? Всичките следствия, които експериментът е проверил на тази теория, прекрасно съвпадат с наблюдаемото, тя описва перфектно заобикалящият ни физически свят. Ето това е физическият смисъл, а не някакво медитиране върху формули, смисъла на които ти се губи през цялото време, пък и си ги сметнал грешно. В СТО всичко тръгва още от постулатите. След като те са верни - проверени, директно и индиректно, което значи, че имат смисъл, в случая физически смисъл, всички следствия от тях носят също физически смисъл. Който не го разбира - да си сяда на буквите и да се пъне докато го разбере, това е единствеият изход. А така, просто приказваш врели некипели, без да имаш идея какво е смисъл изобщо Всичко което ни дава реалността, има физически смисъл. Отрицателните разстояния няма физически смисъл. Комплексните числа в реално измеряемите величини нямат физически смисъл. Отрицателните маси нямат физически смисъл - защото реалността не се държи така. Но всичко което реалността дава, има смисъл. И СТО перфектно е изпълнена с физически смисъл. Само природно ограничените могат да си търсят оправдание в обратното Ти такъв ли си? Не става тая работа с такива постни твърдения.

Ами явно не се справяш. Тя няма математика. Има закономерности, които трябва да се спазват. През главата и ще получиш глупости, както и получаваш. Същото е и със всяка друга теория. Твоя е, твоя е. И ти трябва да си по-критичен първо към себе си, щото не всичко което лети се яде, не всяка формула е верна. И аз съм го смятал, и тук във форума съм го смятал, и други хора са го смятали, гориш отвсякъде. Тя математиката не се усвоява с кухи безсмислени коментари по форумите.

Тц. Няма начин да получиш промени на напречните размерите, след като използваме лоренцови трансформации, които не променят наапречните координати. Така че грешката си е изцяло твоя. И не е само тази, де що боднеш в твоите коментари, считай го за сбъркано изказване Подозирам, че щото не използваш достатъчно скоби и главни букви...

Верни? Дори линк ти дадох, дето сметките са изведени в най-общият вид и който те опровергава. Дори като изключим, че твоите резултати нямаха физически смисъл - единият край на отсечката определен вчера, другият край днес, и ми смяташ дължината като разлика на координатите? Аз не виждам по-голяма възможност за излагане от това, което ти постигна. Браво! Имаш много сериозен проблем с предразсъдъците. Дори с този, че можеш да смяташ...

Значи още много има да учиш, преди да се мериш с батковците. Тя математиката не е за всеки

Абе Младенов, ти тогава с тези сметки така се изложи, че един по-съвестен човек би се гръмнал след такъв срам. Помниш ли първите си прощъпалки в сметките с ЛТ, когато смяташе скоростта на наблюдателя в другата система? Как получи свръхсветлинни скорости? И защо - защото неизвестно защо, тръгна да делиш координата на момент, вместо път на интервал време. А деленето на координата на момент, макар че има размерност на скорост, няма никакъв физически смисъл - вчера по обяд (момент) бях на Орлов мост, София (координата), каква ми е била скоростта Тъпо, нали? И след като те направихме на зарзават от майтапи, ти дойде акъла в главата да смяташ верно. Обаче следващите ти сметки, дето пак бяха пълна скръб, нещо не се престраши да осмислиш и оправиш. И сега тоя талаш ни даваш за някакъв пример? Айде не на нас такива простотии Безсилието ти пред простата физика не е основание да се правиш така на клоун.

Хахаха, за такива жалки интелектуални заключения българите си имат един лаф, включващ ракети и космоси. Но за случая на мене по-добре ми звучи руската версия: "Плохому танцору мошонки мешают"

Лапландец, варианти на задачи безброй, за това е образованието, за да може всеки да се научи да решава задачите и да не досажда на другите, така че ясно ти е какво трябва да направиш. При мен консултациите са платени Тук в момента обсъждаме парадоксът на близнаците, който няма нищо общо с твоят пример. Ако искаш, обсъждай и ти. Като се научиш как се решава, може да приложиш знанията и при по-сложни задачи. Сега само тролиш.

Не знам кой с колко профила и къде бяга, но ти в момента се давиш от безсилна злоба пред железните аргументи. Тресе те пълно интелектуално безсилие пред фактите. Дерзай все така

Глупости. Най-добре смени тревата. Простият пример който дадох с чисълца по-горе показва защо аргументите на Дингъл са отдавна забравени Защо се пънеш, след като си нямаш и идея какво е СТО и с какво се яде? И да се пънеш, и да не се пънеш, няма да се класираш по-напред от последната позиция, на която си се класирал като аутсайдер. Вдигни и отвори очи

Какво значение има дали сме ги приспали или не? Важната част от задачата е, че единият отива (до някъде) и после се връща. За определеност това някъде обозначаваме с координата Х по земната отправна система, а за съвсем начинаещите образно съм обозначил като Сириус. Нема мърдане тука, приспани или не. Може и да е мъртъв, тук сравняваме часовници, а те не спят. Явно аргументацията ти не струва и пукната пара. Знае, защото такова е условието на задачата - корабът отива до точка Х и се връща. Може и да не знае самият близнак, това с нищо не променя нещата - според условието, явно самият кораб знае, или Господ го ръководи . Мога да ти сметна нещата и с променлива Х, ама не си струва, явно няма да разбереш, след като сметка с две числа ти се вижда нанагорна... Такава е задачата, съжалявам че не си вдянал за какво става дума. Тръшкането и цикленето в случая не носят полза. А ти видя ли аз какво съм написал? "Има и трети фактор, който тук не е очевиден, но при коректните сметки се намесва. И той слага съвсем нещата както трябва, затвърждавайки разликата във възрастите. Там ролята на ускорението като фактор, променящ отправната система, изпъква, и е много съществена. " Аман от неадекватници, дето хем не четат, хем не разбират прочетеното, ама пък не са съгласни с прочетеното...

Малиййй.... Близнаците са равноправни само по отношение на физическите закони. По отношение на обстоятелствеността не са равноправни. Това е толкова очевадно, и за това не мога да разбера такива малоумни изказвания за някаква "равноправност"... Цялата физика се гради на огромното разнообразие от обстоятелста които могат да се случат, на тази неравноправност по отношение на обстоятелствеността. Щеше да е адски скучно ако във всеки момент със всички се случваха едни и същи неща... Например, в нашата задача единият близнак трябва да се разходи до Сириус и обратно, със скорост 0.8.с, лоренцов фактор 0.6. В земната отправна система разстоянието до там е 8 светлинни години, за земният близнак подвижният ще се движи 8/0.8 = 10 години. И 10 години часовника му ще се забавя с фактор 0.6. За подвижният близнак обаче разстоянието до звездата ще е 8х0.6 = 4.8 светлинни години, поради лоренцовото скъсяване. Тоест земният близнак, който в тази система се движи, трябва да иззмине 4.8 св. години със скорост 0.8.с, тоест в тази система земният близнак ще се движи 4.8/0.8 = 6 години (отдалечавайки се от другят близнак в посока обратна на Сириус). И за период от 6 години часовника му ще се забавя с фактор 0.6. Същото ще бъде и в обратна посока. В крайна сметка, до срещата и на двамата близнаци часовниците се забавят с един и същи фактор. Но за подвижния се забавят в продължеие на 2х10=20 години, а за земният - в продължение на 2х6=12 години. Равноправни ама на кукуво лято. След като единият часовник се забавя по-малък интервал от време в сравнение с другият (и двата часовника са стартираи в началото с еднакви показания), еднакво ли ще показват при срещата си часовниците на близнаците? Дръжки ще показват еднакво, въпреки привидната "равноправност" и симетрия в условието До тук ускорението, както става ясно, има роля единствено да промени посоката за да имаме повторна среща на близнаците, няма друга роля. Който си е фантазирал за някаква друга роля, е сбъркал гъбките. Има и трети фактор, който тук не е очевиден, но при коректните сметки се намесва. И той слага съвсем нещата както трябва, затвърждавайки разликата във възрастите. Там ролята на ускорението като фактор, променящ отправната система, изпъква, и е много съществена. На кой малоумник може да му хрумнат такива простотии, се питам,.. Симетрична била задачата. Само че друг път

Ами умните наблюдатели могат да съобразят всички фактори, и въпреки че на всеки му се забавят часовниците спрямо другият (това е закон в случая), в крайна сметка да установят, че единият ще е по-стар от другия при срещата. А глупавите наблюдатели спират на средата и почват да си задават въпроси, без да продължат до отговора Затова, Младенов, избери в коя група наблюдатели искаш да си: в тази дето само се чудят, или в тази, дето могат да пресметнат какъв е резултата без много чудене. Засега упорито тежиш в първата група... И продължаваш да настояваш за всякакви заблуди. Защо си го причиняваш, всъщност? Защо си отглеждаш такова закърняло мислене, на база щампи и предразсъдъци? Какво те топли това? Хехе, освен че се забавят, важно е и на всеки колко време му се забавя часовника Ако моя часовник се забавя в рамките на един час, а твоят в рамките на два часа с един и същи коефициент на забавяне, чий часовник ще има по-малко показания, а? Или продължаваш да настояваш че ще са еднакви? Любопитно ми е, как при липса на общо време ей така, без сметки предполагаш (щото няма от къде другаде да дойде) че всеки трябва да отчита забавянето на времето на база един и същи интервал. Дъниш се на поразия. Поне в случая показанията ще са различни - от там и изводът, че само единият ще е по-стар. Пак безпочвено разсъждаваш с "ако" на база липсващи предпоставки - с някакво предположение се опитваш да "доказваш" друго предположение. Не става така..

Тъй. А защо и кой? Как се стига до разрешението на този парадокс? С гадаене на боб, с някакви предразсъдъци като тебе - "приемало се", или според закономерностите на теорията? В класическата физика как решаваш задачите - със закономерностите на физиката, или с необосновани предположения“? Същото е и тука. Начел си се явно от жълти вестници за СТО, и мисълта ти е каменясала там някъде... Както се сещаш, единствено следването на закономерностите може да ни доведе до правилният отговор. И тогава най-добре се смее този, който се смее последен Смятай. Нали напоследъка се тренираш да смяташ, пробвай се и в тази задача. Поучителна е именно за да покаже как хората лесно се пързалят по собствените си предразсъдъци Той парадоксът от това се е породил - опит за прилагане на законите на класическата физика (класическа интуиция) там, дето те не работят. Не съм съгласен. Няма "ако" тука. Има закономерности които теорията дава, и които трябва да се приложат, за да се разбере какъв е резултатът. А такива тъпи и необосновани предоложения като твоите (тип "а ако морето се закваси"...), както сам виждаш, водят до задънена улица. Смятай, и резултатът, ако е коректно получен, ще покаже какво ще се получи. Вангуването го остави за друга публика

Младенов, Младеноооов, продължаваш да приказваш някакви глупости на база тъпи предразсъдъци. Учи, не фантазирай тъпащини. Тва да не ти е детската градина, всеки да си приема неща без съгласието на другите. Осъзнай се бе, човек, очеваден факт е че и двамата са подвижни , един спрямо друг. За всеки чуждите часовници се забавят, няма мърдане. Ускорението само допринася в крайна сметка на единият часовниците да са изостанали повече. Ама тая работа се постига с мислене, не с кръчмарски изказвания. С оправдания няма да постигнеш нищо.

Както и във всичко което не можем да обясним е намесен Господ Лично аз този начин на мислене не го разбирам, но той е изключително масово разпространен. Най-малкото съпротивление, що ли...?

Ти се опитваш да разсъждаваш от някакви морални позиции, които изначално нямат място в капитализма. Там такива оплаквания: "ама защо ме фалираш, аз имам такива големи планове" нямат смисъл. Да си си сметнал времето и да си си реализирал плановете, щом си се оставил на това нестабилно дередже - да могат да те фалират, нещата вече са ти тръгнали на зле. Там си имат и съд, ако фалираш някой незаконно, няма да ти простят. Щом Мъск е успял да си прокара стратегията - явно има неща в своя полза, и е безсмислено сега да ги дискутираме при липса на информация, само на база предположения. Пък и не е лошо да си галеник на съдбата, всеки драпа за такъв късмет Все някой ще го получи. Останалото са конспиративни теории, на база предположения. Напоследък не ги следя много нещата. Но от това което виждам, дори да няма много видими успехи скоро, никой няма да се откаже. Няма алтернативи за сега. Пък може би и някой като Мъск трябва да се намеси и там, знам ли

А пречи ли нещо Вашата цивилизация да получава Печалба от своята Космическа инвазия? А, ама вашата цивилизация нямала такива възможности? Поради много леви ръце на едно място? Ей това е отговора на горният въпрос

Значи да си дойдем на думата. В условията на свободна конкуренция, ако аз ти предложа двойна заплата за твоя труд и ти дойдеш при мене на работа, аз крада ли те? Кражбата е престъпление, понятие от Наказателният кодекс, но кое му е незаконното тук да те привлека чрез щедро заплащане, особено ако и ти си съгласен? Проблемът е в предразсъдъците, те пречат за оценката на фактите... Останалото хубаво че го имало, то и при Хенри Форд преди него е имало желязо и възможност за производство на железни детайли. Важното не е какво е имало, а как имащото е организирано за да носи печалба и успех. И тук Мъск пак явно преуспява, за разлика от същите конкуренти. Ето. Дай да говорим за това когато идеята се реализира или пропадне. Щото сега е само чесане на езици. Oт коментари по такива безсмислени теми е всичката натрупана и необоснована злоба и омраза.

Така, така. Да разбирам ли, че основният ти проблем е, че не се раздават на тебе? Демек основната причина, завист? И тъй като ти вероятно нищо няма да можеш да направиш с тея пари ако ти ги раздадат, то роля играе проекцията на завистта - защо да не е на друг, а пък точно на Мъск? Тоест съчетание с някакъв род (може и несъзнателна) омраза? Всеки се справя както може, в зависиимост от способностите и ресурсите си. Дали се справя добре или не показват единствено резултатите. Явно тея с чертежчетата не се справят в крайна сметка толкова добре, колкото Мъск, съгласен ли си? Така хвърчащи конспиративни обвинения нищо не струват. Ако е откраднал или направил друго престъпление - съдете го. А ако нещата са му дадени доброволно - какъв е проблемът? В противен случай пак се намесва основният мотив - завист, и породеното от него хейтърство... Дори и на тея с чертежчетата нещата им гърмят. Даже има едно правило, докато не гръмне, не е ясно къде са му слабите места, и е опасно за ползване. Ей на, и совалките ги смятаха и гласиха дълго време по чертежи, и пак почнаха да гърмят, щото не всичко може да се сметне и съобрази. И точно щото тръгнаха основно по чертежи, се оказаха прекалено скъпи. Мъск се стреми тея гърмежи да не са в експлоатационния, а в проектния етап. Според мен, много добра и икономична стратегия. Затова и постига бързо резултати.

Както казват икономистите, контролираната инфлация е полезен фактор в развитието на икономиката (без връзка със зелени хартийки), и банките се стремят да я поддържат целенасочено. Така че, нека да преформулирам въпроса си. Като оставим настрана конспирологическите ти забежки, ако е възможно да накараме инфлацията да връща изядената стойност, чрез инфлацията да се финансират проекти, които носят полза за всички (принадена стойност, макар че си е отвсякъде нонсенс ), ти срещу какво всъщност протестираш?

Всичко тече, всичко се променя, технологиите се развиват... Пък и най-добре се смее този, който се смее последен. Мислиш ли, че Мъск с пропагандна цел доплаща тайно от джоба си, само за да изглежда че уж има ефект от повторното използване?

Ако се вгледаме повече в детайлите и поведението на Мъск, ще установим, че той в много голяма степен се доближава до проявите на високофунционален аутист. Това състояние до известна степен се различава от класическият аутизъм, макар че не е лесно да се направи разлика между него и обособеният синдром на Аспергер, който е по-характерен за аутизма. В него човек може да си изработи механизми за адаптиране към поведението на другите, прикриване на определени свои черти, алгоритми за компенсиране на определени проблеми с изявяване и реакция на чувства, компенсиране на очният контакт... Въпреки това остава един ореол в цялостното му поведение, по който такъв човек може да бъде разпознат. . И при Мъск си личи, особено в публичното му поведение. Личности с подобни характеристики са Айнщайн, Моцарт, Къртни Лав. Психолози оценяват по поведението като високофункционални аутисти (или страдали от Аспергер) вероятно Анди Уорхол, Стенли Кубрик, Нютон, Дарвин, Бил Гейтс, Кърт Вонегът, Луис Керъл. Изброявам, за да се види колко разпространено е това заболяване около нас, и как специално този клас хора може да се адаптира и да не ни прави впечатление дори... Пиша това, защото реакциите и поведението на високофункционалният аутист не се вписва в ежедневният масов опит на обществото, не може по видимото поведение на такъв човек да оцениш какви са възможностите му способностите и реакциите му, ако нямаш съответният опит. Опитите за изграждане на конспиративни теории на техен гръб най-често са обречени на неуспех - тези хора не мислят и не реагират така, както вие си мислите че мислят и че трябва да реагират, и за това не влизат в подобни схеми. Затова колкото и съмнително и странно да ви се струва поведението на Мъск и компания, най-добре е да се оценява като черна кутия - по това което влиза и това което излиза. А това което излиза всички виждаме - Мъск реализира идеи, които иначе щяха да се влачат още десетилетия. Не е необходимо човек да харесва високофункционалните аутисти като Мъск. А и за тях това е без особено значение Важното е трезво да оценяваме дейността му. Заради самите себе си. Защото останалото е завист.

Това са бабини девитини. Изискването за едновременност е неразумно, след като според СТО времето в подвижната система е нехомогенно. При нехомегенно време понятието едновременност е безсмислено. Забрави тая глупост с "нехомогенно време", показах ти че няма такова нещо, това понятие има коренно различчен смисъл от това което му пъхаш. Това че някакви събития се случват в някакви моменти ввреме (което те стресира) е най- рутинната проява на окръжаващата ни действителност Единственият резултат до който трябва да стигнеш (и който е ясен още от ианачалните принципи, които Айнщайн обсъжда в началото на основополагащата си статия) е, че в двете системи няма общо време. Което значи, че понятието "едновременност" е лишено от смисъл, не може да бъде изградено, понятието "момент" губи смисъла си отнесен към другата отправна система, ей такива неща. Това са базови качества на времената, когато се сравняват две отправни системи, и на теб явно ти е проблем да излезеш от класическите предразсъдъци: ти по отношение на СТО все се опитваш да прилагаш класическа интуиция, което те води (не само тебе) до грешни резултати. В нашият случай, именно липсата на едновременност на двете системи ти забранява да оценяваш и сравняваш величини, за които това понятие е необходимо - в твоя пример, оценката на разстоянието между една подвижна и една неподвижна точки - между мене и тебе, когато сме взаимоподвижни. Въпросът "кога" няма отговор без общо време, а тук няма такова - аз меря по моето си, ти мериш по твоето си, и сме точно в задачата с влака дето ти я давах като пример преди: от мене до влака в 12 часа е 100 метра, от вллака до мене в 13 часа е 70 километра. Това че сме си сверили часовниците в една точка в 10 часа съвсем не е достатъчно според СТО, като се раздалечим, те вече няма да имат ееднакви показания (съпоставени с общото време на другата система), и измерването ще зависи по кои часовници засичаш да го праввиш. За горната задача: влака го прави по неговия си часовник също в 12 часа, но по мойта система той съвпада с 13 часа (отдалечена точка) и това обяснява защо влака ще засече 70 километра, а не 100 метра. Относителност на едновременността, голям бич за класическият начин на мислене Много величини дори в класическата физика изискват макар и неявно едновременност при тяхното измерване, просто трябва да се съобразяваш с това., а не да го наричаш "бабини деветини". Това е част от физиката, при математиката не е нужно - там муаш числа у формулите и накрая все някаква кайма се получава... За физиката е важно и какво влиза в тея формули.

Казах ти, да бъдеш по-критичен със себе си. Да обмисляш по-добре резултата, не да се юрваш на сметките, а да си го представиш физически. Ето ти прост пример, осмисли го, защото те опровергава. Класическа физика, забравяме за мъките ти със СТО. Космически кораб, който се движи с v=0.9 скоростта на светлината. Космическият кораб ще бъде в точка В. От някаква стартова площадка, точка А, отстояща в този момент на някакво разстояние от точка В излъчваме светлина към кораба.. Какъв път ще извърви светлината, докато стигне до кораба? Като извърви пътят равен на разстянието от А до В, корабът вече няма да е в точка В, а ще е изминал още 0.9.с път. Светлината трябва да измине и този път. Но когато го измине, корабът пак няма да е там, той ще се е отдалечил от там на разстояние 0.9^2.с. И така нататък, светлината трябва да измине сумарно път с.(1+0.9+0.9^2+0.9^3+...) = 10.с, според тази геометрична прогресия, или ще се движи време (колкото сметнах преди). Както и да е, пътят който ще измине светлината само за да достигне кораба тръгвайки от точка А ще бъде многократно по-дълъг от началното разстояние А-В, според горната прогресия. И колкото скоростта на кораба е по-близо до скоростта на светлината, толкова по-голям път ще измине светлината, за да настигне кораба (в граничният случай, равни скорости, тя никога няма да го настигне, или математически погледнато, ще го "настигне" след изминаване на безкраен път ). Обратното движение което го има в задачата, от кораба в точка В към стартовата площадка (точка А, която следва кораба в тази система със неговата скорост), ще мине за много по-кратко време, там и точка А се движи срещу светлината, и това разстояние ще се добави към първото за да имаш двупосочното движение което описваш. Единствено ако корабът (точка В) заедно с точка А не се движат, пътят който ще измине светлината в двете посоки ще е два пъти разстоянието, както си го сметнал. От примера ясно се вижда, че в зависимост от скоростта, пътят на светлината може многократно да надвиши разстоянието А-В, дори според съображенията на класическата физика. Разсъжденията в този пример трябва да са достатъчни, за да схванеш сам, че резултатът който ми даваш за конкретният случай: Δx' = 2c не е верен (ей горе получих много повече, само от елементарни съображения), и че нещо някъде пак си сбъркал, тоест имаш проблем и с ГТ.... Мисли бе човек, нали точно от класически съображения (а това значи и Галилееви трансформации, макар и неявно използвани) аз по-горе съм получилл резултат, който има формата Δx' = γ2c ??? Като правиш сметки, внимавай, това е най-важното при тях Проверявай си резултата с примерчета дали има смисъл.