scaner

Ами умните наблюдатели могат да съобразят всички фактори, и въпреки че на всеки му се забавят часовниците спрямо другият (това е закон в случая), в крайна сметка да установят, че единият ще е по-стар от другия при срещата. А глупавите наблюдатели спират на средата и почват да си задават въпроси, без да продължат до отговора Затова, Младенов, избери в коя група наблюдатели искаш да си: в тази дето само се чудят, или в тази, дето могат да пресметнат какъв е резултата без много чудене. Засега упорито тежиш в първата група... И продължаваш да настояваш за всякакви заблуди. Защо си го причиняваш, всъщност? Защо си отглеждаш такова закърняло мислене, на база щампи и предразсъдъци? Какво те топли това? Хехе, освен че се забавят, важно е и на всеки колко време му се забавя часовника Ако моя часовник се забавя в рамките на един час, а твоят в рамките на два часа с един и същи коефициент на забавяне, чий часовник ще има по-малко показания, а? Или продължаваш да настояваш че ще са еднакви? Любопитно ми е, как при липса на общо време ей така, без сметки предполагаш (щото няма от къде другаде да дойде) че всеки трябва да отчита забавянето на времето на база един и същи интервал. Дъниш се на поразия. Поне в случая показанията ще са различни - от там и изводът, че само единият ще е по-стар. Пак безпочвено разсъждаваш с "ако" на база липсващи предпоставки - с някакво предположение се опитваш да "доказваш" друго предположение. Не става така..

Тъй. А защо и кой? Как се стига до разрешението на този парадокс? С гадаене на боб, с някакви предразсъдъци като тебе - "приемало се", или според закономерностите на теорията? В класическата физика как решаваш задачите - със закономерностите на физиката, или с необосновани предположения“? Същото е и тука. Начел си се явно от жълти вестници за СТО, и мисълта ти е каменясала там някъде... Както се сещаш, единствено следването на закономерностите може да ни доведе до правилният отговор. И тогава най-добре се смее този, който се смее последен Смятай. Нали напоследъка се тренираш да смяташ, пробвай се и в тази задача. Поучителна е именно за да покаже как хората лесно се пързалят по собствените си предразсъдъци Той парадоксът от това се е породил - опит за прилагане на законите на класическата физика (класическа интуиция) там, дето те не работят. Не съм съгласен. Няма "ако" тука. Има закономерности които теорията дава, и които трябва да се приложат, за да се разбере какъв е резултатът. А такива тъпи и необосновани предоложения като твоите (тип "а ако морето се закваси"...), както сам виждаш, водят до задънена улица. Смятай, и резултатът, ако е коректно получен, ще покаже какво ще се получи. Вангуването го остави за друга публика

Младенов, Младеноооов, продължаваш да приказваш някакви глупости на база тъпи предразсъдъци. Учи, не фантазирай тъпащини. Тва да не ти е детската градина, всеки да си приема неща без съгласието на другите. Осъзнай се бе, човек, очеваден факт е че и двамата са подвижни , един спрямо друг. За всеки чуждите часовници се забавят, няма мърдане. Ускорението само допринася в крайна сметка на единият часовниците да са изостанали повече. Ама тая работа се постига с мислене, не с кръчмарски изказвания. С оправдания няма да постигнеш нищо.

Както и във всичко което не можем да обясним е намесен Господ Лично аз този начин на мислене не го разбирам, но той е изключително масово разпространен. Най-малкото съпротивление, що ли...?

Ти се опитваш да разсъждаваш от някакви морални позиции, които изначално нямат място в капитализма. Там такива оплаквания: "ама защо ме фалираш, аз имам такива големи планове" нямат смисъл. Да си си сметнал времето и да си си реализирал плановете, щом си се оставил на това нестабилно дередже - да могат да те фалират, нещата вече са ти тръгнали на зле. Там си имат и съд, ако фалираш някой незаконно, няма да ти простят. Щом Мъск е успял да си прокара стратегията - явно има неща в своя полза, и е безсмислено сега да ги дискутираме при липса на информация, само на база предположения. Пък и не е лошо да си галеник на съдбата, всеки драпа за такъв късмет Все някой ще го получи. Останалото са конспиративни теории, на база предположения. Напоследък не ги следя много нещата. Но от това което виждам, дори да няма много видими успехи скоро, никой няма да се откаже. Няма алтернативи за сега. Пък може би и някой като Мъск трябва да се намеси и там, знам ли

А пречи ли нещо Вашата цивилизация да получава Печалба от своята Космическа инвазия? А, ама вашата цивилизация нямала такива възможности? Поради много леви ръце на едно място? Ей това е отговора на горният въпрос

Значи да си дойдем на думата. В условията на свободна конкуренция, ако аз ти предложа двойна заплата за твоя труд и ти дойдеш при мене на работа, аз крада ли те? Кражбата е престъпление, понятие от Наказателният кодекс, но кое му е незаконното тук да те привлека чрез щедро заплащане, особено ако и ти си съгласен? Проблемът е в предразсъдъците, те пречат за оценката на фактите... Останалото хубаво че го имало, то и при Хенри Форд преди него е имало желязо и възможност за производство на железни детайли. Важното не е какво е имало, а как имащото е организирано за да носи печалба и успех. И тук Мъск пак явно преуспява, за разлика от същите конкуренти. Ето. Дай да говорим за това когато идеята се реализира или пропадне. Щото сега е само чесане на езици. Oт коментари по такива безсмислени теми е всичката натрупана и необоснована злоба и омраза.

Така, така. Да разбирам ли, че основният ти проблем е, че не се раздават на тебе? Демек основната причина, завист? И тъй като ти вероятно нищо няма да можеш да направиш с тея пари ако ти ги раздадат, то роля играе проекцията на завистта - защо да не е на друг, а пък точно на Мъск? Тоест съчетание с някакъв род (може и несъзнателна) омраза? Всеки се справя както може, в зависиимост от способностите и ресурсите си. Дали се справя добре или не показват единствено резултатите. Явно тея с чертежчетата не се справят в крайна сметка толкова добре, колкото Мъск, съгласен ли си? Така хвърчащи конспиративни обвинения нищо не струват. Ако е откраднал или направил друго престъпление - съдете го. А ако нещата са му дадени доброволно - какъв е проблемът? В противен случай пак се намесва основният мотив - завист, и породеното от него хейтърство... Дори и на тея с чертежчетата нещата им гърмят. Даже има едно правило, докато не гръмне, не е ясно къде са му слабите места, и е опасно за ползване. Ей на, и совалките ги смятаха и гласиха дълго време по чертежи, и пак почнаха да гърмят, щото не всичко може да се сметне и съобрази. И точно щото тръгнаха основно по чертежи, се оказаха прекалено скъпи. Мъск се стреми тея гърмежи да не са в експлоатационния, а в проектния етап. Според мен, много добра и икономична стратегия. Затова и постига бързо резултати.

Както казват икономистите, контролираната инфлация е полезен фактор в развитието на икономиката (без връзка със зелени хартийки), и банките се стремят да я поддържат целенасочено. Така че, нека да преформулирам въпроса си. Като оставим настрана конспирологическите ти забежки, ако е възможно да накараме инфлацията да връща изядената стойност, чрез инфлацията да се финансират проекти, които носят полза за всички (принадена стойност, макар че си е отвсякъде нонсенс ), ти срещу какво всъщност протестираш?

Всичко тече, всичко се променя, технологиите се развиват... Пък и най-добре се смее този, който се смее последен. Мислиш ли, че Мъск с пропагандна цел доплаща тайно от джоба си, само за да изглежда че уж има ефект от повторното използване?

Ако се вгледаме повече в детайлите и поведението на Мъск, ще установим, че той в много голяма степен се доближава до проявите на високофунционален аутист. Това състояние до известна степен се различава от класическият аутизъм, макар че не е лесно да се направи разлика между него и обособеният синдром на Аспергер, който е по-характерен за аутизма. В него човек може да си изработи механизми за адаптиране към поведението на другите, прикриване на определени свои черти, алгоритми за компенсиране на определени проблеми с изявяване и реакция на чувства, компенсиране на очният контакт... Въпреки това остава един ореол в цялостното му поведение, по който такъв човек може да бъде разпознат. . И при Мъск си личи, особено в публичното му поведение. Личности с подобни характеристики са Айнщайн, Моцарт, Къртни Лав. Психолози оценяват по поведението като високофункционални аутисти (или страдали от Аспергер) вероятно Анди Уорхол, Стенли Кубрик, Нютон, Дарвин, Бил Гейтс, Кърт Вонегът, Луис Керъл. Изброявам, за да се види колко разпространено е това заболяване около нас, и как специално този клас хора може да се адаптира и да не ни прави впечатление дори... Пиша това, защото реакциите и поведението на високофункционалният аутист не се вписва в ежедневният масов опит на обществото, не може по видимото поведение на такъв човек да оцениш какви са възможностите му способностите и реакциите му, ако нямаш съответният опит. Опитите за изграждане на конспиративни теории на техен гръб най-често са обречени на неуспех - тези хора не мислят и не реагират така, както вие си мислите че мислят и че трябва да реагират, и за това не влизат в подобни схеми. Затова колкото и съмнително и странно да ви се струва поведението на Мъск и компания, най-добре е да се оценява като черна кутия - по това което влиза и това което излиза. А това което излиза всички виждаме - Мъск реализира идеи, които иначе щяха да се влачат още десетилетия. Не е необходимо човек да харесва високофункционалните аутисти като Мъск. А и за тях това е без особено значение Важното е трезво да оценяваме дейността му. Заради самите себе си. Защото останалото е завист.

Това са бабини девитини. Изискването за едновременност е неразумно, след като според СТО времето в подвижната система е нехомогенно. При нехомегенно време понятието едновременност е безсмислено. Забрави тая глупост с "нехомогенно време", показах ти че няма такова нещо, това понятие има коренно различчен смисъл от това което му пъхаш. Това че някакви събития се случват в някакви моменти ввреме (което те стресира) е най- рутинната проява на окръжаващата ни действителност Единственият резултат до който трябва да стигнеш (и който е ясен още от ианачалните принципи, които Айнщайн обсъжда в началото на основополагащата си статия) е, че в двете системи няма общо време. Което значи, че понятието "едновременност" е лишено от смисъл, не може да бъде изградено, понятието "момент" губи смисъла си отнесен към другата отправна система, ей такива неща. Това са базови качества на времената, когато се сравняват две отправни системи, и на теб явно ти е проблем да излезеш от класическите предразсъдъци: ти по отношение на СТО все се опитваш да прилагаш класическа интуиция, което те води (не само тебе) до грешни резултати. В нашият случай, именно липсата на едновременност на двете системи ти забранява да оценяваш и сравняваш величини, за които това понятие е необходимо - в твоя пример, оценката на разстоянието между една подвижна и една неподвижна точки - между мене и тебе, когато сме взаимоподвижни. Въпросът "кога" няма отговор без общо време, а тук няма такова - аз меря по моето си, ти мериш по твоето си, и сме точно в задачата с влака дето ти я давах като пример преди: от мене до влака в 12 часа е 100 метра, от вллака до мене в 13 часа е 70 километра. Това че сме си сверили часовниците в една точка в 10 часа съвсем не е достатъчно според СТО, като се раздалечим, те вече няма да имат ееднакви показания (съпоставени с общото време на другата система), и измерването ще зависи по кои часовници засичаш да го праввиш. За горната задача: влака го прави по неговия си часовник също в 12 часа, но по мойта система той съвпада с 13 часа (отдалечена точка) и това обяснява защо влака ще засече 70 километра, а не 100 метра. Относителност на едновременността, голям бич за класическият начин на мислене Много величини дори в класическата физика изискват макар и неявно едновременност при тяхното измерване, просто трябва да се съобразяваш с това., а не да го наричаш "бабини деветини". Това е част от физиката, при математиката не е нужно - там муаш числа у формулите и накрая все някаква кайма се получава... За физиката е важно и какво влиза в тея формули.

Казах ти, да бъдеш по-критичен със себе си. Да обмисляш по-добре резултата, не да се юрваш на сметките, а да си го представиш физически. Ето ти прост пример, осмисли го, защото те опровергава. Класическа физика, забравяме за мъките ти със СТО. Космически кораб, който се движи с v=0.9 скоростта на светлината. Космическият кораб ще бъде в точка В. От някаква стартова площадка, точка А, отстояща в този момент на някакво разстояние от точка В излъчваме светлина към кораба.. Какъв път ще извърви светлината, докато стигне до кораба? Като извърви пътят равен на разстянието от А до В, корабът вече няма да е в точка В, а ще е изминал още 0.9.с път. Светлината трябва да измине и този път. Но когато го измине, корабът пак няма да е там, той ще се е отдалечил от там на разстояние 0.9^2.с. И така нататък, светлината трябва да измине сумарно път с.(1+0.9+0.9^2+0.9^3+...) = 10.с, според тази геометрична прогресия, или ще се движи време (колкото сметнах преди). Както и да е, пътят който ще измине светлината само за да достигне кораба тръгвайки от точка А ще бъде многократно по-дълъг от началното разстояние А-В, според горната прогресия. И колкото скоростта на кораба е по-близо до скоростта на светлината, толкова по-голям път ще измине светлината, за да настигне кораба (в граничният случай, равни скорости, тя никога няма да го настигне, или математически погледнато, ще го "настигне" след изминаване на безкраен път ). Обратното движение което го има в задачата, от кораба в точка В към стартовата площадка (точка А, която следва кораба в тази система със неговата скорост), ще мине за много по-кратко време, там и точка А се движи срещу светлината, и това разстояние ще се добави към първото за да имаш двупосочното движение което описваш. Единствено ако корабът (точка В) заедно с точка А не се движат, пътят който ще измине светлината в двете посоки ще е два пъти разстоянието, както си го сметнал. От примера ясно се вижда, че в зависимост от скоростта, пътят на светлината може многократно да надвиши разстоянието А-В, дори според съображенията на класическата физика. Разсъжденията в този пример трябва да са достатъчни, за да схванеш сам, че резултатът който ми даваш за конкретният случай: Δx' = 2c не е верен (ей горе получих много повече, само от елементарни съображения), и че нещо някъде пак си сбъркал, тоест имаш проблем и с ГТ.... Мисли бе човек, нали точно от класически съображения (а това значи и Галилееви трансформации, макар и неявно използвани) аз по-горе съм получилл резултат, който има формата Δx' = γ2c ??? Като правиш сметки, внимавай, това е най-важното при тях Проверявай си резултата с примерчета дали има смисъл.

За всяко движение съм прав, двупосочно, петпосочно, криволинейно, няма значение. Пътят при всички тези движения се описва перфектно от класическата физика, и ако ти е проблем, разбиваш го на множество отсечки и го свеждаш до предица еднопосочни премествания. Това покрива всички варианти. Пак грешка. Сумарното разстояние ще бъде едно и също, удвоено базовото. Пътят обаче зависи от поведението на крайните точки, и от скоростта с която се изминава (примера с трамвая е много показателен). И всичко това се управлява от класическата физика, и както видя от примера който ти сметнах с тая физика, пътят не е един и същи, за разлика от разстоянието, което изначално си го писахме за константа даже. Тук се корени и една от заблудите на антирелативистите, опитвайки се по този начин да обяснят нулевия експеримент от опита на Майкелсън . Да, ама сметките, както виждаш, показват че двупосочният път не е един и същ, и това е залегнало в теоретическата постановка на Майкелсън, той се е опитал да измери именно разликата, която ще се получи от средното аритметично на пътя и това което се получава с коректната формула (ей на ТУК, използвам същите сметки и аз). А Майкелсън не можеш да го обвиниш че е смятал със СТО. Така че се успокой - още класическата физика казва, че половината на двупосочният път не е една и съща с разстоянието, а зависи от разстоянието между точките като СТО влияе само на величината на L'. Впрочем, както се вижда, ти някъде по пътя (неявно дори за тебе ) си ползвал скъсяването което следва в СТО от ЛТ, щом си стигнал до верният резултат накрая. Няма място за спор. Пътищата се удължават по горната формула, а разстоянията между точките, между които се метри пътят, се скъсяват - иначе ти нямаше да получиш този резултат. А сам си се уверил, че няма място за грешка за този резултат. Е, сега е момента да схванеш разликата между път и разстояие. Те са еднакви по величина само в системата, в която крайните точки на пътя не се местят докато той биде извървяван. Тоест за твоя пример, в системата в която разглеждаш разхождането на светлината по отсечката АВ, пътят който тя ще измине ще е два пъти разстоянието между тези точки, така че в тая система може да мешаш двете поятия (което не е добре за възпитателни цели). Но в системата в която точките А и В се движат, вече имаш различни величини, с различни стойности - едната расте, другата намалява. Ами не е проблем, защото това се и очаква. Още в началото на статията си Айнщайн показва, че едновременността е относителна при новите постулати, това отменя абсолютността на времето, така и инвариантността на пространствените интервали. Но възниква друг инвариант, пространствено-времевият. Да твърдиш че това е проблемм, е същото като да твърдиш, че Нютоновите постулати не работят в СТО и това е проблем на СТО. Ми няма да рабтят, тя е на основа съвсем други постулати. Това не е проблем на СТО. Проблем е на класическата физика, защото резултатите на база нейните постулати се различават от тези, които експериментът (потвърждаващ СТО) дава. Избери си правилната гледна точка , и тя е да се осланяш на експеримента. Да. А защо трябва да не са такива? Кой е заповявал? Къде пише? Освен съвладение на предсказанията на една теория с експеримента, няма друг критерии който да налага някакви изисквания върху нейните закони. Не, не съм съгласен с това, и наистина нямаш какво да спориш, защото нямаш полезен ход. Тук в показването си пропуснал много същественият момент: разстоянията в примера ти не са измерени едновременно (в един и същи момент) за да имаш изискването да са еднакви. Дадох ти пример:: ако между влака и мене в 12:00 часа разстоянието е 100 метра, противоречие ли ще бъде ако в 13:00 часа влаково време разстоянието между влака и мене е 70 километра? Не, не е, дори и в класическата физика. Оставам с впечатление, че изобщо не осмисляш такива елементарни примери, показващи противоречивостта на твърденията ти, и пак настъпваш същата мотика...

Това обаче няма нищо общо със СТО, това е следствие от класическата физика, както и съм показал с моите формули. А в класическата физика няма скъсяване на дължини/разстояния. Така че при полученият резултат няма защо да коментираш изобщо СТО. Тая патерица не е за тебе. Нещо повече, още по-фрапиращ пример. Ти седиш в трамваяя на един стол. В отправната система на трамвая ти не се движиш, пътят който изминаваш в тази система е НУЛА. В друга отправна система обаче (например земята), ти се движиш, и изминаваш път толкова, колкото време прекарваш в трамвая по неговата скорост в тая система. Тоест изминаваш безкрайно пъти по-голям път отколкото изминаваш в трамвая, и то това е във всяка система, в която трамвая се движи, независимо от скоростта му в нея. Това в класическата физика. Така че не разбирам от къде се събра цялата тази истерия срещу сходен резултат, който ти получаваш. Всъщност подозирам: от това, че не правиш разлика между път и разстояние. Младенов, закъсал си го със смисъла. Да не съм чул повече от тебе да повдигаш въпроси свързани с него

Младенов, Младенов... Не те знам що за програмист си, но за физик ти липсва начинът на мислене и осмисляне на резултата. Смяташ нещо, получаваш някакви числа, ама какво значат? Както виждаме, нарочваш ги каквото ти хрумне, без никаква мисъл. В посоченият в началото на твоя пост линк ти смяташ пътят който изминава светлината в системата, в която участъкът АВ се движи. И неизвестно защо, после наричаш полученият резултат дължина на този участък в подвижната система (А'В'). Ми нямат нищо общо двете величини, в случая пътят на светлината е по-голям от дължината на отсечката А'В', затова и получаваш манджа с грозде. Гледай сега как се прави. За да сметнеш пътят на светлината, не ти трябват лоренцови трансформации, задачата е чисто класическа. Ще капсулирам част от търсените неща чрез определени обозначения, а после като имаме обща формула, ще ги определим и тях. Нека в прим-системата обозначим А'В' = L'. Имаш класическа задача: излъчваш светлината от точка А', тя отива до точка В', и после се връща до точка А'. Само трябва да съобразимш че докато светлината се движи, в тази система точка В' се отдалечава от нея (със скорост V), така че тя я догонва. И в обратният път, точка А' пресреща светлината и съответно съкращава нейният път до А'. Чиста класика. Как се решава? Когато светлината се движи от А' към В', тя трябва да измине разстоянието от А' до В' (L') плюс още пътят, който В' ще измине (със скорост V) докато светлината я догонва. Тоест ако светлината се движи от А' до В' за време Т1, то балансът на пътя ще бъде: c.T1 = L' + v.T1 В обратната посока, от точка В' към точка А', балансът е друг: част от разстоянието между А' и В' ще се измине от точка А', а част от светлината която върви срещу нея: c.T2 + v.T2 = L' Тоест от точка А' до В' и обратно до А' светлината ще се движи време T = T1 + T2 и ще измине път Още тук се вижда, че пътят който изминава светлината според задачата не е разстоянието А'В'. Нека междувременно обозначим разстоянието АВ = L. Сега ще направим едно допускане (не преживявай толкова, после ще го обоснова): ще използваме формулата дадена от СТО за скъсяване на интервала в подвижната система, т.е. и получаваме за пътят изминат от светлината Сега поглеждаме твоите числа: по условие имаш АВ=L=1.c, заместваме в горната формула L с това и получаваме за пътят , точно резултатът който си получил и ти: Δx' = γc/2 + γ3c/2 = γ2c(км) Забележи: от най-общи класически съображения получихме пътят на светлината такъв, какъвто си го получил и ти, но с едно важно допускане: че подвижните обекти се скъсяват както е според СТО. Поуките? Поуките са, че полученият от тебе път не е разстоянието между А' и В', както се заблуждаваше и ни надуваше главите досега. И че разстоянието между А' и В' в подвижната система е по-късо от разстоянието АВ в неподвижната, точно както твърди СТО. Ако допускането на база СТО не е верно, нямаше да се получи твоят резултат - което е доказателство за верността му. Разбира се, ако използваш лоренцовите трансформации и си довършиш задачата, ще получиш резултат който ще докаже верността на допускането (както са направили в онзи линк, дето непрекъснато ти го натяквам). А така, както е частично заръфана задачата, толкова - търсил си път, намерил си път, не дължината/разстоянието Друга поука: смятането с общи формули ни дава възможност да не губим смисъла (в случая, да праввим разлика между S и L'), която загуба се е случила при твоите числа. И най-важната поука: трябва да си много по-критичен към себе си, а не да се тръшкаш без да си осмислил какво си получил: "ми ето сметките, верни са, СТО била грешна". Детинско е. Ей в това осмисляне е физическият смисъл, а при теб дето си такъв радетел за него, липсва...

Абе сульо, не схвана ли от толкова теми, че бистрим движение по инерция? Баси нещастника...

Ами като толкова се пуйчиш, докажи че се движи бе, стига се прави тука на настъпено мекотело. Не от добро идва принципът за относитеност, а от натрупаните до сега неопровержими факти - движението е относително, собственото движение е неоткриваемо, с прости думи излиза от всички уравнения, за лишени от схватливост като тебе - няма го Безсилен си като размазана медуза на асфалт, не можеш да докажеш обратното.. Аман от кресливи тролове.

Наротив, той не се движи, в своята инерциална система. А и някак глупаво се получава, той да се движи едновременно с различни скорости в различни посоки , все пак той е един. Някой друг се движи спряямо него, и "скъсяването" е термин, характеризиращ сравнението на измерената от него дължина с дължината измерена от този някой друг, който се движи по избраната посока спрямо него. А всеки друг има единствена посока, по която се движи спрямо него. И всичко си идва на мястото, нали? Имаме единствена посока. Относителност, стига да определиш правилно подлога в това изречение

Относителното движение спрямо какво е? Спрямо какво може да си измериш скоростта? Спрямо етера не можеш, доказано е, така че той отпада от играта. Така че отговорът е ясен.

Естествено да е валидна. Ти сам намесваш тук етера, неизвестно защо. На СТО не и е нужен изобщо - не участва в никакви формули. На теб явно ти трябва, щото ти с формулите нещо не си на ти... Споко бе, Младенов, не е нужен етер за да има относително движение и в това движение обекта да си знае скоростта

Твърдението за скоростта на светлината означава, че и лилипутите, и великаните ще определят една и съща стойност, защото определят еталоните си по една и съща процедура. "Същинската стойност" е една и съща за всички, те трябва да могат да я определят директно чрез измерване.

Без него не може. Той вкарва много важни неща, спина и античастиците. Може да се каже че те са релативистски ефекти, защото ги няма в класиката, при Шрьодингер

Трябва ли да си губя времето с тоя безсмислен бълвоч от някакви твърдения, дето го изливаш? Без никакви доказателства, с грешки на всяка втора (и по-често) дума? Не, не трябва Класиците са го казали: спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. А ти си безнадежден случай, толкова вода вече си попил

Би ли ми цитирал от приведените ти неща (не от изсмуканите от пръсти разсъждения) цитат към сериозна статия, да видя кой и кога е установил на практика верността на твоите твърдения? Защото бедното ми образование твърди, че за сега всички ефекти предсказани от СТО се потвърждават, тоест че ти просто фантазираш от безсилие. Така че тая проста работа можеш да я направиш