scaner

събитие

Тъй, тъй. И какво ти помага това, освен че въвеждаш допълнителнно нарицателно на дължината, етикет без съдържание? Пак трябва измерените дължини да трансформираш от една в друга отправна система, и то пак с Лоренцовите трансформации. С какво етикетът "истинска" и "неистиннска" променят картината на света? Хората от край време са измислили общоприети методи за измерване, по които получават консенсусен резултат. Ти явно не ги знаеш, и сега се мъчиш да изобретяваш топлата вода по сакат начин... Какъв е смисъла, питам? P.S. Сега като се замислих, тук даже се получава един хубав парадокс ако се приеме твоето твърдение - крокодила може да е по-дълъg от главата към опашката, отколкото от опашката към главата А тука пък съвсем не се отваря парашута. Чие време ще е истинското? Не осъзнаваш ли, че всеки си има часовник, отговарящ на всички условия измереното от него да се приеме за верно? Ако система А и В са взаимоподвижни, и в двете се измерва моментът на едно събитие, кой е истинският момент? Ей тука ти издъхва цялата конструкция с етикетите без съдържание.

Ясно, имало някакъв моден критерии за дискриминация на отправните системи, дето аз не го знам...

По какво се различава "място" от "същинско място"? Дай пример за събтие, което се притежава от една отправна систем и не се притежава от друга, за да се разбере какво имаш пред вид. Кой събития не се транслират? Защото физиката транслира всички събития, без изключение. Така както в математиката при завъртане се транслират всички точки, така и тука - събитията тук са точките. Под "локаност" обясних какво се има пред вид, но това не ограничава събитията да бъдат транслирани. Пример? Нали се разбрахме да не избързваш със заключения, преди да си изчистиш аргументацията?

Шпага, никой не отрича, че в този случай Слънцето е главният Актьор, то генерира събитията, безусловно. В края на краищата събитията се пораждат от взаимодействието в материята, слънцето е само част от тази арена. Но ние говорим за отправна система, средство с което се описват тези събития и техните връзки. Отправната система не създава събития, следователно тя не може да бъде актьор, тя описва асъбитията създадени от някакъв актьор. Актьорите не са равнопоставени, един актьор създава едно събитие, друг друго, второто събитие не е създадено от първият актьор, тук има явна неравнопоставеност в извършването. Но в описанието неравнопоставеност няма - всичкчи отправни системи могат да опишат всички събития, изборът се свежда единствено до удобство. Отправната система описва събитията от всички актьори, а какво тя ще бъде по-неравнопоставена от друга, която прави абсолютно същото? А темата е свързана с отправните системи, и отношението на техните описания. Динамиката допринася единствено като източник на потока събития, но не влияе на средствата за описанието им - отправните системи. Категоричните обобщения в науката почиват на постулатите. В случая първият постулат и в класическата физика и в СТО посочва клас отправни системи със специфични свойства - т.е. от всички отправни системи има един клас, инерциалните системи, при които и физическите закономерности основани на връзките между събитията запазват формата си. Това ограничение посочва само определени връзки между свойствата на описанията на част от системите, но не отменя основното свойство - че всички системи са равнопоставени по отношение на събитията и имат равни възможности да ги опишат.

Нищо такова не се случва в СТО. Както обясних, там линията "сега" обхожда последователно и безвъзвратно всички събития, няма как да се получи такъв казус какъвто си описал. Самата идея на времето като отношение на подредба на събитията по предходност не допуска такива изцепки.

Може би е добре да се изместим в друга теа, от тази се отклоняваме силно... Значи, не слагай каруцата пред коня. В Нютоновата физика единното време е постулат. В СТО има други постулати, които противоречат на това класическо положение, и всичко следва от тях, Всичо след постулатите е логическо следствие. . Кой е прав и кой не, се определя от верността на постулатите. А тази коректност може да се определи само чрез експеримент, други съображения в това отношение нямат смисъл дали ти харесва или не (освен вътрешно противоречие между постулатите, каквото няма тук). Експериментът знаем какво казва в това отношение, следствията на СТО са много по-релевантни към действителността отколкото следствията на класическата физика. Твоето оспорване няма експериментална основа, съответно губи стойността си. Вече обсъждахме тази част. Оспорване трябва да се прави с аргумеенти. Ами така е, разбира се. Нали се вижда от чертежа? Линията "сега" минава постепенно и еднократно през всички събития, ако мировата линия е геодезична, какъвто случай сега бистрим (ако не е геодезична, т.е. инерциална система,, е по-сложно). Нашият казус обаче възниква от това, че линиите с еднакво време за всяка система според чертежа се пресичат, поради което винаги според "сега" на едната система има област събития, които още не ги е задминало "сега" на другата система, и такива събития са обект на тази дискусия. Така че условието което си написал се спазва безусловно за всяка система, за всяка система времето има свойствата които има в класическата физика. Да де, но добре е да се води спор с рационални аргументи, нали? Само заради оспорването да не се съгласяваш, е безсмислено. Погрешно защо? Поради емоционални причини, или противоречи на нещо, нещо го забранява? Във физиката много голяма роля играят така наречените инварианти - величини, които не се променят при някои ситуации и от начина на описание. Добре известни са адиабатическите инварианти в термодинамиката. Инвариант е формата на физическите закони в инерциалните системи - според първият принцип на физиката, този вид се запазва. Инвариант е массата. Тези инврианти се наследяват в СТО, и от нейните принципи следват и други инварианти - например скоростта на светлината. Инвариант е и интервала между събитията . В този интервал времето участва равноправно с пространствените координати, без да му се отнема свойството, да "тече". и да бъде последователност от събития. Този интервал ни показва нещо интересно - имаме отношение между две събития, което не зависи от избора на отправната система, това е базова характеристика на света около нас, не е свързано с частна гледна точка. Какво по-естествено на база този интервал да се изгради геометрия (по подобие геометричният интервал в евклидовото пространство), която да описва общата реалност "пространство + време" и тяхната взаимовръзка. изявена чрез този интервал? Тук не си противоречим с нищо, а получената геометрия дава ново, по-дълбоко разбиране на взаиммовръзките. Но тя е следствие. Дори в класическата физика, на един чертеж може да се направи графика свързваща пространство и време, например някаква траектория. На този чертеж времето не тече, там има всичките събития по траекторията, за всеки избор на момент имаш и минали, и бъдещи точки по траекторията. При Минковски тези точки са събитията, имаш траектория по събитията - съвсем естествено обобщение . От постулатите на СТО времето съвсем естествено добива равнопоставеност с пространствените кординати. Всички претенции - към постулатите, и то се приемат само претенции, облечени експериментално, като за парад Изобщо, в СТО всичко опира до постулатите. Цялото здание над тях с пръст не може да го бутнеш, всичко произтича последователно и логически от основите. И всички критики трябва да се насочват натам. Но критики не на база емоции - не ми харесва, не съм съгласен, не го приемам и т.н., а на база експериментални аргументи. Ако нямаш експериментални аргументи срещу принципите на ТО, но нещо не ти харесвало, изпадаш в някакво ирационално състояние на спор, с неизвестно какво. И тук знаеш, предразсъдъците почват да излизат и само да пречат.

Отправната система не може да бъде актьор. Тя е само средство за описание на случващото се. По тази причина отправната система свързана със звездата е напълно равнопоставена със всяка друга отправна система - всичките могат да опишат всичко, с еднаква изчерпателност. Поставяйки някакво специално име на една отправна система, ти не променяш функционалността и - тя си остава отправна система както другите. Това е все едно да наречеш хелиоцентричната система абсолютна. В този случай името "абсолютна" губи функционалният си смисъл и става нарицателно, както "хелиоцентрична". Така че "Актьор" може да е нарицателно име за удобство, но не променящо нищо фунционално. Опитай, замисли се, името не променя нищо, нали? Значи това упражнение е само за удобство, не отменя нищо на СТО. Това ми прилича на проява на магичното мислене, шамана като обяви врага за слаб, и той да стане слаб... Не работи така тук. А след като си въвел погрешен смисъл с това име, сещаш се, нататък всички заключения ще бъдат погрешни. Само със смяна на името не се въвежда неравнопоставеност. Не разбирам за каква синхронизация става дума. Но всички събития в СТО във всяка система се появяват "сега", и едва след това минават в миналото. На примера който обясних с чертежа, нещата стават така. Да поразсъждаваме опростено така. Нека по условие когато и двамата наблюдатели са в точа О, те да си сверят часовниците на показание 0 (нула). Това значи, че всички часовници по оста "сега" и на двете системи ще показват нула. Но единствената пресечна точка на тези оси е в точката на събитието О. Размърдваме малко филмчето. Наблюдателя Б го дръпваме малко назад във времето, в момент -Т1, така че събитието да попадне на неговото "сега" (и всичките му часовници, вкючая тези при събитието, ще показват време -Т1). Напред във времето, до точка О и нататък, събитието ще остане в миналото му, вече случило се (пресякло "сега"). Наблюдателят А трябва да отиде напред във времето с +Т2, така че неговата времева линия "сега" да покрие събитието (и всички негови часовници, включая тези при събитието, ще показват +Т2). Преди това събитието за него е в бъдеще, в момента в който попада на оста "сега" се случва в неговата система, и по-нататък във времето то попада в миналото на системата. Това е ситуацията, когато събитието се случва във всяка система, и околните часовници на всяка от тях отчитат момента на случване - всеки във своето "сега", което за всеки съответства на различно показание на часовника - за единият момента е -Т1 спрямо срещата (преди нея), за другият е в момент +Т2 спрямо срещата, т.е. след нея. Предпоагам, че объркване и известна трудност в случая произлиза от факта, че на чертежа има много "сега" (всичките всъщност), и неотчитането им те вкарва в някакви опити да сравняваш нещата по време и за двамата, макар че те нямат общо време и това да е невъзможно... Човек почва да си задава въпроси без смисъл, например могат ли линиите "сега" да се пресичат едновременно в събитие и подобни... Тук разсъжденията са малко непривични. Но това трябва да ти помогне да схванеш как във всяка система всички събития преминават през "сега" и отиват в миналото, без прескоци и прочие странности, а както сме свикнали. Лоренцовите трансформации просто изчисляват в кое "сега" попада определен момент. Всеки наблюдател преминава през всички свои "сега", така че няма никакви прескоци и странности. Много красиво и непротиворечиво се описват нещата в тази геометрия. Един мой учител, Анастас Анастасов, съветваше обучението по ТО да тръгва от геометрията на Минковски защото тя формира мисленето по продуктивен начин, и беше голям факир с нея. Аз съм само чирак с нея Да, можем да ползваме това приближение, точността на оценката за възрастта е приемлива. Но трябва да помним че това все пак е приближение и то не работи за други ситуации, например да класифицираш големият взрив като събитие.

Ами отчитаме въвзрастта от тогава, от когато се е оформило времето в обичайният смисъл на думата. В сингуларността нашата физика не работи, няма време и пространство, поне не във формата с която сме свикнали да работим. Затова в началният участък не е удобно да се ползва време, по-удобно е да се работи с температура. Познатата физика тръгва от температури от порядъка на 100 милиарда градуса, това се оценява на някъде 0.01 секунда, вече обичайното време. Добро начало за отчитане на възраст, не мислиш ли? Няколко минути по-късно температурата става не толкова информативен и управляващ фактор, и можем да стъпим сигурно на твърда почва, времето.

Големият взрив не е събитие, той е извън пространство-времето, създава го А, Гравити ме е изпреварил . Ами да си я обсъжда в раздела за творчество и креативност, не във физиката. Като (ако) порасне до физика, добре дошъл. Но така да цапа навсякъде, не е добра стратегия...

До тук няма никакво разминаване между нас. Ясно, бъркаш го с "отдалечено"? Локалността определя размера на областта в пространството и продължителността във времето, а не отдалеченост от нещо. За събитие размера на областта в която се случва и продължителността на времето за което се случва са нула, независимо дали при Андромеда или филанкешията. Това е лкалността. Отдалечеността от някаква предварително избрана точка (отправната система) само се отразява като координата, която няма ограничения. Така че сега коригирай понятията си: всички събития са локални. Нещо не те разбирам. За да говориш за това дали едно събитие се е случило преди друго, трябва някак да ги съпоставиш. Използваният начин е като въведеш обща стандартизация - система от сверени и синхронни раздалечени часовници, по които можеш да съпоставиш на всяко събитие число - показанието на най-близкия му часовник. Числото получено за събитието чрез тази система ще ти каже дали то се е случило и кога (ако не се е случило, нама да имаш число). И това се прави за всяка система, едно и също събитие може да има различни числа по различчните системи. Всички събития, които съответстват на едно и също показание на часовниците, се наричат едновременни. Ако и показанието в началото на отправната система съответства на техните числа - това формира "сега". Тук няма никакво значение какво е разстоянието между събитията. И това е основата, чрез която работи СТО. Лоренцовите трансформации изчисляват числото което ще показва часовника в другата система, който е най-близък до събитието и част от тази схема там. Затова казвам, трябва да се ползва обща терминология, за да не стават такива разминаваки в понятията.

Виж сега, концепцията във физиката е, че всички събития са локални. И обсъждаме тежните свойства и връзки. Всъщност единственото свиство на събитието е, че бележи момент. От там нататък, мястото и величината на този момент е въпрос на избор чрез начина на отразяване. В това отношение всички събития са равнопоставени. И щем не щем, тук няма място за волни вариации. Ако искаш да обсъждаш СТО и физика, събитията трябва да са равнопоставени. Няма място за предразсъдъци. Май бъркаш събитие с нещо друго. И нещата не са въпрос на съгласие, а на терминология която трябва да е общоприета.

Прави разлика между измисляне и изфантазирване. Работят в различен контекст, в различна обстоятелственост. И там е разликата между науката и твоята измислица.

Какво значи че събитиятаа нямат локалност? Те са точки, по-локално от точка няма. В това е силата на геометрията на Минковски, че срещу неопределеността на пространството въвежда определеност на пространство-времето. Всяко събитие си има смисъл, ударът с чук по главата си е удар на чук по главата във всички системи. Координатите му в простраанството са помощно средство, ти може да си изградиш координатни системи по хиляди начини, това с нищо не променя събитието и взаимовръзката му с останалите. Повтарям, всички събития са локални, без изключение. Мястото на събитието е там, където се е случило събитието, самото то е белег за място - едно събитие е съвкупност на място и момент. С различни координатни системи можем да оцифроваме по различен начин това място и време, но ударът на чук по главата си остава удар на чук, и цялата причинно-следствена верига довела до тук и продължила нататък, не се променя. Всъщност основната работа на физиката е да проследява и описва причинно-следствени вериги, отношение между събития - мястото на едното събитие е близо до другото, имаме разстояние, при Минковски имаме интервалл който е абсолютен, това е. Самото място се оцифрова произволно. Физиката се справя без допълнителна информация за мястото, и това е голям пробив За теб няма събития от твоето бъдеще, те не са настъпили. В случая предполагаш че може да се случи събитие, ама може пък и да не се случи, нали? Предположението за събитие не е събитието. Но това не е причина такива събития да ги няма в друга отправна система, както показах с картинката. Няма ги в твоята система, но не можеш да продължиш тая логика за всички. Така както не можеш да преквърляш директно измерен резуултат от една система в друга, а трябва да ползваш координатни трансформации. Няма такова нещо, вече сме го обсъждали. Събитие, което в моята система се слува в 1 часа (удар на чук по твоята глава), по твоето време и трансформациите за тебе трябва да се случи 2 часа. Аз съм отговорен за моето настояще и минало, твоето време за мен не е свързано със твоето сега или утре. Знам само, че събитието съществува, твоята глава е ударена с чука, за теб това събитие се е случило в някое от твоите "сега", без значение кое, връзката е само чрез трансформациите. Тук не може да търсиш друг физически смисъл,

Ха сега опиши количествено това ново свойство. За да стане ясно, по какво се различава/прилича на това за което става дума в статията - което може да е ново свойство, но не е ново взааимодействие а проявление на известните. Защото тук даваш черно на бяло един преразказ по картинка, нищо повече. Опит да натамъниш някакво обяснение за нещо което вече си има обяснение. Този подход вече сме го обсъждали. Епистоларното описание на свойства и каквото и да било е безсмислено. Науката изисква количествено описание, само тогава може да се правят сравнение кое съответства и кое не, а също така и да се проследяват логическите противоречия. При епистоларният подход това е невъзможно, а аз доста пъти си давах труда да те хвана в противоречия. Вече го водихме тоя разговор.

Че си написал, написал си, но това далеч не е достатъчно - трябват и аргументи, че е така. Чакай сега, дай да не напускаме полето на логиката. Щото със същият успех може да кажеш че е стъпка за изясняване самоличността на Баба Яга, или друг приказен персонаж... Бозе-Айнщайн кондензат е предсказан от квантовата механика. А тя е изградена само на база четирите известни взаимодействия и квантовите им проявления. Как се появява тогава това потвърждение за някаква пета сила? Кое е проучено (за да има потвърждение) и не съответства на квантовата механика? А ако няма такова нещо, какъв е смисъла на това което "си написал ясно"?

Това вече го видяхме няколкко пъти, когато неговата хипотеза по уверение не противоречеше на резултатите от ТО и КМ, но твърдеше че резултатите и са други...

Дори да има пето взаимодействиее, изобщо не виждам каква връзка има то с неговата хипотеза. Да твърдиш че има пето взаимодействие съвсем не е достатъчно за потвърждение на тази хипотеза. Трябва да го опишеш, да извлечеш взимовръзките които си предсказал, и чак тогава да се види - ако да, откритото ново взаимодействие се описва от количествените връзки които си предсказал - открил си го. Ако не си пасва с тях - открил си дръжки. А в случая освен името "пето взаимодействие" няма друго за сравнение

Не виждам логиката да се изказваш така безкомпромисно и от името на някаква друга система, освен от твоята.. Ще опитам да обясня с картинка как стоят нещата. Ето една схема на пространство-времето, разделено от някакъв наблюдател на пространство и време. На тази схема има и част от една мирова линия, да речем твоята. (картинката е от книгата на Леонард Съскинд "Битва при черной дыре. Мое сражение со Стивеном Хокингом за мир, безопасный для квантовой механики", силно съветвам да се прочете!) Тъй като картинката е от интернет, липсващите части засягащи нашият въпрос ще ги обяснявам, нужна е съвсем малко фантазия за да си ги представиш Така, това е схема на събитията в пространство-времето, от дясно е участък от твоята мирова линия. Наблюдателят който е направил тази схема (ще го обозначим с А), считаме че лежи на геодезична линия, и тази геодезична съвпада с изобразената ос на времето на картинката, т.е. тя е вертикална права, минаваща през началото, дето двете оси - пространство и време - се пресичат. Тази пресечна точка (както и всички други по чертежа) изобразява някакво събитие. За определеност да обозначим това събитие като О. Да отбележим, че ако този наблюдател се намира в някакво събитие по оста на времето, всички събития които лежат на една права, перпендикулярна на времевата ос (параалелна на пространствената) и минаваща през споменатото събитие, са едновремени за този наблюдател, тоест представляват неговото "сега". Както може да забележи, на картинката присъсстват много "сега", свързани със всяко събитие по мировата линия на този наблюдател разположени по вертикалната ос на времето - всяка хоризонтална линия по картинката ще е "сега", свързано с момента време по времевата ос, където тя се пресича.. Ние за определеност ще разгледаме едно конкретно "сега" свързано със събитието О, в началото на тази коордиатна система (и случайно правата определяща това "сега" съвпада с пространствената ос на картинката). Сега да обърнем внимание на твоята мирова линия. Нека разгледаме едно събитие свързано с тебе и лежащо на тази мирова линия. За определеност нека това да е събитието в най-долният ляв край на твоята мирова линия. Веднага можем да видим, че това събитие се случва в момент време по тази схема, който е по-голям от момента на събитието О (над него е по координатата на времето), т.е. това е събитие, свързано с тебе, което лежи в бъдещето на наблюдателя. Тоест трябва наблюдателят да се качи по оста на времето малко, над събитието О, за да попдне това събитие на хоризонталната права, свързана с неговото "сега". Но ние избрахме да разглеждаме съотношенията от позицията, когато наблюдателят е в събитие О . Значи, в момента на събитие О събитието свързано с края на твоята мирова линия още не се е случило. Обаче, в точката-събитие О ние можем да имаме и други наблюдатели, които да са подвижни спрямо базовият разглеждан наблюдател А. Нека си изберем друг наблюдател, В, и да видим същата схема от негова гледна точка. Когато имаме наблюдател движщ се с някаква скорост спрямо избраният за неподвижен, неговата схема на пространство-времето се завърта на ъгъл, определен от тази скорост (това е основното в геометрията на Минковски). В нашият случайи двамата наблюдатели са в събитие О, значи трябва да завъртим координатната система, за да получим пространството и времето в нея за новият наблюдател. За моят пример е удачна такава скорост, че координатната система да се завърти в посока обратна на чсовниковата стрелка (или за да запазим разположението на сегашната система, трябвва да завъртим цялата схема на пространство-времето с твоята мирова линия на същият ъгъл по часовникова стрелка), достатъчен е например някакъв ъгъл малко под 45 градуса. Текущата пространствена ос в новата система ще бъде линия, която ще минава през събитието О, и ще пресича твоята мирова линия (по този критерии съм избрал завъртането, т.е. скоростта). Но какво се получава, когато за наблюдател В (намиращ се в събитие О) линията на неговото "сега" съвпадащо с пространствената ос, пресича твоята мирова линия? Разглеждното събитие от нея ще се окаже в отрицателната област от времената по схемата на новият наблюдател, тоест това събитие, което си избрахме, ще бъде в неговото минало. Както виждаш, за двама наблюдатели намиращи се едновременно в една точка (в едно събитие) едно и също събитие от твоята мирова линия за единият ще бъде в бъдещето, за другия ще бъде в миналото. Сега, веднага да предпазя от коментари че това не може да бъде едновременно и води до противоречия - "еддновременно" изисква общо време, двамата наблюдатели нямат такова, така че не става дума за едновременност. Всъщност с тази картинка поясних относитеността на едновремеността, свързана със събитието А и събитието в твоята мирова линия. За единият наблюдател събитието О е преди твоето, за другият е след твоето. Ще има наблюдател, за който те ще с едновременни, неговата линия "сеега" ще премине точно през твоето събитие. Може малко депресиращо да изглежда цялата картинка в контекста на въпроса, но това са свойствата на пространство-времето които обсъждаме.

Ти май бъркаш тънките проявления на квантовата механика с някакво фундаментално ("пето") взаимодействие?

"Пето състояние" и "пето взаимодействие", макар че много си приличат синтактично, не са ли съвсем различни термини?

Сега пък какво не ти е ясно? Това е най-лесната част

Разбира се. Простраанство-времето не се променя, и е единствено, докато пространството зависи как ще направиш разреза, т.е. каква отправна система ще си избереш за да го описваш. Всяка отправна система прави разреза по различен начин, и получава различни пространства, което и води до относителността. При времето ефекта е по-очевиден, там относителността на едновремеността го деммонстрира, при пространството е подобно но по-скрито.

Може, може. Относителността на едновременността ако помниш, засяга раздалечени събития. За някакъв отдалечен наблюдател, неговото сега може да не те включва - и ти да си в неговото бъдеще. Но може да те включва като свое минало, т.е. на твоята координата в неговото сега ще бъдат събитията свързани с твоето бъдеще. Как стигна до този извод? Пробвал ли си го? Или пак избързваш с предразсъдъците? Човеече, в тебе има ум и потенциал, усещам го. Но има един излишен товар от предразсъдъци, от който винаги бързаш да се възползваш Защото е по-лесно, да направиш някаква каква да е интерполация първосигнално, отколкото да включиш бавното но сигурно мислене. Поработи в тази насока, само ще спечелиш.

Обясних по-горе на Шпага. Термини като "вече" и "винаги" изискват определено разделяне на пространство и време, а тогава като застанеш на фронта на времето, нищо не може да твърдиш за "винаги". Освен това, времето не е такава координата, каквато ти си представяш. За да изобразява по-горният чертеж пространство-времето, по оста t трябва да се нанася времето умножено по имагинерната единица, само тогава можем да възприемем лесно визуализацията му. Тук пак изказваш твърдение, което не можеш да защитиш. Например, защо не е вярно, че събитията са винаги съществуващи? Не се изхвърляй така, преди да обмислиш твърдението си... Да, по теорията пространство-времето има сингуларност в началото, вероятно ще еима някакъв тип сингуларност и накрая. Това не променя концепцията. Пак да ти напомня: абсолютно е пространство-времето, не пространството. Разширението на пространството се изразява в неевклидовата форма на пространство-времето - няма да е равнина като горната картинка, а ще е балон например. Като надуваш балона, по него създават ли се нови коордиати, които не са съществували? Или да се върнем към един по-стар въпрос: по числовата ос между числата 1 и 2 колко реални чиссла има? Ти се научи да разсъждаваш без предразсъдъци, не ги мисли фиизиците.