scaner

Не виждам логиката да се изказваш така безкомпромисно и от името на някаква друга система, освен от твоята.. Ще опитам да обясня с картинка как стоят нещата. Ето една схема на пространство-времето, разделено от някакъв наблюдател на пространство и време. На тази схема има и част от една мирова линия, да речем твоята. (картинката е от книгата на Леонард Съскинд "Битва при черной дыре. Мое сражение со Стивеном Хокингом за мир, безопасный для квантовой механики", силно съветвам да се прочете!) Тъй като картинката е от интернет, липсващите части засягащи нашият въпрос ще ги обяснявам, нужна е съвсем малко фантазия за да си ги представиш Така, това е схема на събитията в пространство-времето, от дясно е участък от твоята мирова линия. Наблюдателят който е направил тази схема (ще го обозначим с А), считаме че лежи на геодезична линия, и тази геодезична съвпада с изобразената ос на времето на картинката, т.е. тя е вертикална права, минаваща през началото, дето двете оси - пространство и време - се пресичат. Тази пресечна точка (както и всички други по чертежа) изобразява някакво събитие. За определеност да обозначим това събитие като О. Да отбележим, че ако този наблюдател се намира в някакво събитие по оста на времето, всички събития които лежат на една права, перпендикулярна на времевата ос (параалелна на пространствената) и минаваща през споменатото събитие, са едновремени за този наблюдател, тоест представляват неговото "сега". Както може да забележи, на картинката присъсстват много "сега", свързани със всяко събитие по мировата линия на този наблюдател разположени по вертикалната ос на времето - всяка хоризонтална линия по картинката ще е "сега", свързано с момента време по времевата ос, където тя се пресича.. Ние за определеност ще разгледаме едно конкретно "сега" свързано със събитието О, в началото на тази коордиатна система (и случайно правата определяща това "сега" съвпада с пространствената ос на картинката). Сега да обърнем внимание на твоята мирова линия. Нека разгледаме едно събитие свързано с тебе и лежащо на тази мирова линия. За определеност нека това да е събитието в най-долният ляв край на твоята мирова линия. Веднага можем да видим, че това събитие се случва в момент време по тази схема, който е по-голям от момента на събитието О (над него е по координатата на времето), т.е. това е събитие, свързано с тебе, което лежи в бъдещето на наблюдателя. Тоест трябва наблюдателят да се качи по оста на времето малко, над събитието О, за да попдне това събитие на хоризонталната права, свързана с неговото "сега". Но ние избрахме да разглеждаме съотношенията от позицията, когато наблюдателят е в събитие О . Значи, в момента на събитие О събитието свързано с края на твоята мирова линия още не се е случило. Обаче, в точката-събитие О ние можем да имаме и други наблюдатели, които да са подвижни спрямо базовият разглеждан наблюдател А. Нека си изберем друг наблюдател, В, и да видим същата схема от негова гледна точка. Когато имаме наблюдател движщ се с някаква скорост спрямо избраният за неподвижен, неговата схема на пространство-времето се завърта на ъгъл, определен от тази скорост (това е основното в геометрията на Минковски). В нашият случайи двамата наблюдатели са в събитие О, значи трябва да завъртим координатната система, за да получим пространството и времето в нея за новият наблюдател. За моят пример е удачна такава скорост, че координатната система да се завърти в посока обратна на чсовниковата стрелка (или за да запазим разположението на сегашната система, трябвва да завъртим цялата схема на пространство-времето с твоята мирова линия на същият ъгъл по часовникова стрелка), достатъчен е например някакъв ъгъл малко под 45 градуса. Текущата пространствена ос в новата система ще бъде линия, която ще минава през събитието О, и ще пресича твоята мирова линия (по този критерии съм избрал завъртането, т.е. скоростта). Но какво се получава, когато за наблюдател В (намиращ се в събитие О) линията на неговото "сега" съвпадащо с пространствената ос, пресича твоята мирова линия? Разглеждното събитие от нея ще се окаже в отрицателната област от времената по схемата на новият наблюдател, тоест това събитие, което си избрахме, ще бъде в неговото минало. Както виждаш, за двама наблюдатели намиращи се едновременно в една точка (в едно събитие) едно и също събитие от твоята мирова линия за единият ще бъде в бъдещето, за другия ще бъде в миналото. Сега, веднага да предпазя от коментари че това не може да бъде едновременно и води до противоречия - "еддновременно" изисква общо време, двамата наблюдатели нямат такова, така че не става дума за едновременност. Всъщност с тази картинка поясних относитеността на едновремеността, свързана със събитието А и събитието в твоята мирова линия. За единият наблюдател събитието О е преди твоето, за другият е след твоето. Ще има наблюдател, за който те ще с едновременни, неговата линия "сеега" ще премине точно през твоето събитие. Може малко депресиращо да изглежда цялата картинка в контекста на въпроса, но това са свойствата на пространство-времето които обсъждаме.

Ти май бъркаш тънките проявления на квантовата механика с някакво фундаментално ("пето") взаимодействие?

"Пето състояние" и "пето взаимодействие", макар че много си приличат синтактично, не са ли съвсем различни термини?

Сега пък какво не ти е ясно? Това е най-лесната част

Разбира се. Простраанство-времето не се променя, и е единствено, докато пространството зависи как ще направиш разреза, т.е. каква отправна система ще си избереш за да го описваш. Всяка отправна система прави разреза по различен начин, и получава различни пространства, което и води до относителността. При времето ефекта е по-очевиден, там относителността на едновремеността го деммонстрира, при пространството е подобно но по-скрито.

Може, може. Относителността на едновременността ако помниш, засяга раздалечени събития. За някакъв отдалечен наблюдател, неговото сега може да не те включва - и ти да си в неговото бъдеще. Но може да те включва като свое минало, т.е. на твоята координата в неговото сега ще бъдат събитията свързани с твоето бъдеще. Как стигна до този извод? Пробвал ли си го? Или пак избързваш с предразсъдъците? Човеече, в тебе има ум и потенциал, усещам го. Но има един излишен товар от предразсъдъци, от който винаги бързаш да се възползваш Защото е по-лесно, да направиш някаква каква да е интерполация първосигнално, отколкото да включиш бавното но сигурно мислене. Поработи в тази насока, само ще спечелиш.

Обясних по-горе на Шпага. Термини като "вече" и "винаги" изискват определено разделяне на пространство и време, а тогава като застанеш на фронта на времето, нищо не може да твърдиш за "винаги". Освен това, времето не е такава координата, каквато ти си представяш. За да изобразява по-горният чертеж пространство-времето, по оста t трябва да се нанася времето умножено по имагинерната единица, само тогава можем да възприемем лесно визуализацията му. Тук пак изказваш твърдение, което не можеш да защитиш. Например, защо не е вярно, че събитията са винаги съществуващи? Не се изхвърляй така, преди да обмислиш твърдението си... Да, по теорията пространство-времето има сингуларност в началото, вероятно ще еима някакъв тип сингуларност и накрая. Това не променя концепцията. Пак да ти напомня: абсолютно е пространство-времето, не пространството. Разширението на пространството се изразява в неевклидовата форма на пространство-времето - няма да е равнина като горната картинка, а ще е балон например. Като надуваш балона, по него създават ли се нови коордиати, които не са съществували? Или да се върнем към един по-стар въпрос: по числовата ос между числата 1 и 2 колко реални чиссла има? Ти се научи да разсъждаваш без предразсъдъци, не ги мисли фиизиците.

Това "вече" е противопоставяне на времето на другите координати, т.е. разсичане на пространство-времето на пространство и време. В пространство-времето има точки по твоята мирова линия по които ти не си минала при твоето разделяне, но за друго разделяне тези точки ги има. Спомни си относителността на едновременността: как двете събития може да се изпреварват във времето, за мировата линия на която лежи едното събитие другото лежи на отминало сечение или на бъдещо (едното се е случило, другото още не), за друго разделяне и двете са едновременни (и двете са се случили). "Вече" има смисъл само за конкретно разделяне на време и пространство, и там събитията не са се случили. В твоята отправна система може да не са се случили, в друга може да са се случили. какви са точно, ще разбереш когато се случат в твоята. Имаш хоризонт на информацията в случая. Но не може да се твърди че вече са се случили, защото е факт - в твоята система не са се случили, а тя е твоята реалност, тя определя какво е "сега". Този опит човек да гледа едновременно от всички отправни системи, "божият поглед", не върви тук, а само в него събитията "вече" са се случили, само че "вече" за него няма смисъл, защото за него не може да се направви сечение с време. С тези обяснения изпадам в прекалено опростяване на нещата в случая, което пък е свързано с други рискове...

Ами точно това е особеността на пространство-времето - там времето е координата като другите. Когато разбиеш това пространство-време на пространство и време, може да разглеждаш времето като "течащо". В пространство-времето събитията са точките в него, те са си там и нищо не се променя. Последователността им по проекция на времето може да бъде различна в зависимост от избора на проекцията, т.е. разреза (избора на отправната система всъщност). На това впрочем се основава относителността на едновремеността в СТО. Затова и в разговора се твърди, че нищо в пространство-времето не се променя, нищо друго. Нали за това ставаше въпрос?

Обикновено така този термин се използва, когато разглеждаме геодезични линии в тримерното пространство. Наример меридианите на земята са геодезични линии върху сферичната и повърхност, и движението по тях е движение по геодезична линия. В 4-мерното пространство-време обаче нещата са други. Там всеки обект е разтегнат по мировата си линия и си стои там. Образно казано в пространство-времето ние приличаме повече на едни дъъълги по времето макарони с някаква променливва дебелина Аз някъде бях споменал, че е по-добре да се говори за геодезичната в пространство-времето като състояние, отколкото като траектория с движение. Да, може в някаква проекция да се изобразява като траектория, но независимо от момента време по нея се запазват свойствата на инерциалната система, а това е по-близо до състояие във времето. Всяка приложена сила извежда от това състоянние. Не настоявам за тази терминология, само ми се струва по-логична.

Ето ти примерно ограничено сечение от пространство-времето, с няколко мирови линии по него: Да забелязваш нещо да ти трепка, да мига, да се мести, най-общо казано да се променя? Аз например съм се родил в точка О и сега се намирам някъде около цифрата 4.

Тя е най-простата. Разбиваш синусите и косинусите съдържащи сбор от ъглите - ще получиш изрази, в които ще участват синус и косинус от алфа, плюс такива от константи, които трябва да ги знаеш. После делиш числителя и знаменателя на cos(a), и ще се получат много tg(a), които знаеш по условие колко е.

Не разбрах, как се компрометира ОТО в случая? Освен това, принсипът не търпи тълкувания. Той винаги е фактът. В случая, както и да го тълкуваш, фактите сочат верността на принципа. Това нали го обсъждахме?

Не си ли противоречиш?

Защо да е измислица?

Да, представата ни за плужеци е диаметрално противоположна. Хубавото е, че такива като тебе нямат общо с наука, тях ги влече конспирология. Господ си знае работата

Пак говориш за две несвързани неща. Освен това Айнщайн е говорил и че пространство-времето не се променя, и това е оновата на която обсъждаме. Има ли изобщо гънка там или няма? Затова ли непрекъснато кънти на кухо... Не знам каква теорема си доказвал, но до тази която засяга пространство-времето с което работи ТО и за която аз споменах, изобщо не си се доближил. Няколко пъти повтарям, че ти се опитваш да разбиваш някакви свои представи, нямащи общо с реалността - е сега разбра ли за какво става дума? Аз с такава въпиюща простотия не мога да се смирявам. Изначално. Имам алергия към такава чалгаризация. А ти, ако намериш сили и особено възможности да се запознаеш и да кажеш нещо по теоремата, която аз съм споменавал, пробвай се. Но няма смисъл да плещиш глупости на тема някакви недодялани измислици и халюцинации, никой няма да ти обръща внимание по същество както и досега, само ще продължаваш да ставаш за посмешище.

Май пак си пиян? Във физиката материята се променя, но не се променя пространство-времето. Ако не правиш разлика, опитай пак като изтрезнееш и с очила.Това че ти не правиш разлика между тези две понятия и дробиш някаакъв миш-маш по тази причина си е само твой проблем. Затова и никой не отговаря на безсмислените ти въпроси. Схвана ли защо? Тая работа не става с куха философщина, а с мислене. Не е ли крайно време да схванеш за какво става дума в тая теорема? Не ми твърди че знаеш, вижда се пълната липса на знание и опита да се компенсира с текстове, в които липсата на знанията се замества с главни букви на някои места... Тоя номер никъде не минава, и от далеко сигнализира че си в период на изпушване. От който май напоследък никога не излизаш.

Тъй, тъй. Значи, ти говориш за нещо, което няма нищо общо с темата. Защото във физиката това, което се разбира като пространство-времето, не се промея. Запомни го. От тук цялата истерия, която изля с някакви разсъждения, няма нищо общо с въпроса за теоремата която съм споменал, който засяга пространство-времето от физиката, не твоят безсмислен измишлизъм. И разбира се, това твое истерясване превърна темата в помийна яма. Що не продъллжиш подобни бълнувания другаде? Чудно ми е, как още можеш да се търпиш такъв неграмотник?

Поредната демонстрация за невежество. И що тогава дискутираш такива глупости във форум Физика, като дори не си способен да разбереш и работиш с нейните понятия?

Геодезичната линия е линия в пространство-времето, тоест такива промени във времето са част от нея, тази линия там не се променя а Е. Постановката тук е не, че имаме предварително избрани събития (някак си?) и ги дебнем дали ще се случат на геодезичната, а че имаме две събития които геодезичната свързва - по условие, за тях е посочената теорема. Между всеки две събития интервалът е краен, иначе нямаше да са събития. А за промените - по-горе.

Защо да е абсурд, невъзможно и недопустимо? Защото ти имаш някакви лични ограничения, или как? Нима си толкова задръстен, та не можеш едно просто съвсем видимо движение да регистрираш? А това движение е факт, и именно това движение помогна на съвременната физика да дръпне толкова напред. Разбра ли сега, че от много време никаква логика не показваш, а само някакви мантри и шаблони? Предразсъдъците убват. А тука още не се е отмирисало от препеченото

Няма компенсиране тука. Ако си неподвижен, не изоставаш, но остава натрупаното през етапите когато си се движел. Ако се движеш, трупаш изоставане. Това е реалността, срещу нея е безсмислено да риташ. Пробвай се, резултатът отдавна е ясен. Базови неща не са ти ясни, затова такива болни халюцинации имаш.

Хаха, на калпавата ракета космоса и пречел Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша?

Каквото и да се случваа през Т4, имаш само две възможности. Или си неподвижен с началната инерциана система, тогава през този период часовника ти не изостава, но остава изоставането през другите и неравенството те прецаква. Или се движиш с ненулева скорост, и часовниците ти изостават спрямо инерциалната - тогава неравенството се задълбочава и те прецаква съвсем. Избери си единия от вариантите, и после можеш да се гръмнеш на спокойствие.