scaner

Младенов, Младенов... Не те знам що за програмист си, но за физик ти липсва начинът на мислене и осмисляне на резултата. Смяташ нещо, получаваш някакви числа, ама какво значат? Както виждаме, нарочваш ги каквото ти хрумне, без никаква мисъл. В посоченият в началото на твоя пост линк ти смяташ пътят който изминава светлината в системата, в която участъкът АВ се движи. И неизвестно защо, после наричаш полученият резултат дължина на този участък в подвижната система (А'В'). Ми нямат нищо общо двете величини, в случая пътят на светлината е по-голям от дължината на отсечката А'В', затова и получаваш манджа с грозде. Гледай сега как се прави. За да сметнеш пътят на светлината, не ти трябват лоренцови трансформации, задачата е чисто класическа. Ще капсулирам част от търсените неща чрез определени обозначения, а после като имаме обща формула, ще ги определим и тях. Нека в прим-системата обозначим А'В' = L'. Имаш класическа задача: излъчваш светлината от точка А', тя отива до точка В', и после се връща до точка А'. Само трябва да съобразимш че докато светлината се движи, в тази система точка В' се отдалечава от нея (със скорост V), така че тя я догонва. И в обратният път, точка А' пресреща светлината и съответно съкращава нейният път до А'. Чиста класика. Как се решава? Когато светлината се движи от А' към В', тя трябва да измине разстоянието от А' до В' (L') плюс още пътят, който В' ще измине (със скорост V) докато светлината я догонва. Тоест ако светлината се движи от А' до В' за време Т1, то балансът на пътя ще бъде: c.T1 = L' + v.T1 В обратната посока, от точка В' към точка А', балансът е друг: част от разстоянието между А' и В' ще се измине от точка А', а част от светлината която върви срещу нея: c.T2 + v.T2 = L' Тоест от точка А' до В' и обратно до А' светлината ще се движи време T = T1 + T2 и ще измине път Още тук се вижда, че пътят който изминава светлината според задачата не е разстоянието А'В'. Нека междувременно обозначим разстоянието АВ = L. Сега ще направим едно допускане (не преживявай толкова, после ще го обоснова): ще използваме формулата дадена от СТО за скъсяване на интервала в подвижната система, т.е. и получаваме за пътят изминат от светлината Сега поглеждаме твоите числа: по условие имаш АВ=L=1.c, заместваме в горната формула L с това и получаваме за пътят , точно резултатът който си получил и ти: Δx' = γc/2 + γ3c/2 = γ2c(км) Забележи: от най-общи класически съображения получихме пътят на светлината такъв, какъвто си го получил и ти, но с едно важно допускане: че подвижните обекти се скъсяват както е според СТО. Поуките? Поуките са, че полученият от тебе път не е разстоянието между А' и В', както се заблуждаваше и ни надуваше главите досега. И че разстоянието между А' и В' в подвижната система е по-късо от разстоянието АВ в неподвижната, точно както твърди СТО. Ако допускането на база СТО не е верно, нямаше да се получи твоят резултат - което е доказателство за верността му. Разбира се, ако използваш лоренцовите трансформации и си довършиш задачата, ще получиш резултат който ще докаже верността на допускането (както са направили в онзи линк, дето непрекъснато ти го натяквам). А така, както е частично заръфана задачата, толкова - търсил си път, намерил си път, не дължината/разстоянието Друга поука: смятането с общи формули ни дава възможност да не губим смисъла (в случая, да праввим разлика между S и L'), която загуба се е случила при твоите числа. И най-важната поука: трябва да си много по-критичен към себе си, а не да се тръшкаш без да си осмислил какво си получил: "ми ето сметките, верни са, СТО била грешна". Детинско е. Ей в това осмисляне е физическият смисъл, а при теб дето си такъв радетел за него, липсва...

Абе сульо, не схвана ли от толкова теми, че бистрим движение по инерция? Баси нещастника...

Ами като толкова се пуйчиш, докажи че се движи бе, стига се прави тука на настъпено мекотело. Не от добро идва принципът за относитеност, а от натрупаните до сега неопровержими факти - движението е относително, собственото движение е неоткриваемо, с прости думи излиза от всички уравнения, за лишени от схватливост като тебе - няма го Безсилен си като размазана медуза на асфалт, не можеш да докажеш обратното.. Аман от кресливи тролове.

Наротив, той не се движи, в своята инерциална система. А и някак глупаво се получава, той да се движи едновременно с различни скорости в различни посоки , все пак той е един. Някой друг се движи спряямо него, и "скъсяването" е термин, характеризиращ сравнението на измерената от него дължина с дължината измерена от този някой друг, който се движи по избраната посока спрямо него. А всеки друг има единствена посока, по която се движи спрямо него. И всичко си идва на мястото, нали? Имаме единствена посока. Относителност, стига да определиш правилно подлога в това изречение

Относителното движение спрямо какво е? Спрямо какво може да си измериш скоростта? Спрямо етера не можеш, доказано е, така че той отпада от играта. Така че отговорът е ясен.

Естествено да е валидна. Ти сам намесваш тук етера, неизвестно защо. На СТО не и е нужен изобщо - не участва в никакви формули. На теб явно ти трябва, щото ти с формулите нещо не си на ти... Споко бе, Младенов, не е нужен етер за да има относително движение и в това движение обекта да си знае скоростта

Твърдението за скоростта на светлината означава, че и лилипутите, и великаните ще определят една и съща стойност, защото определят еталоните си по една и съща процедура. "Същинската стойност" е една и съща за всички, те трябва да могат да я определят директно чрез измерване.

Без него не може. Той вкарва много важни неща, спина и античастиците. Може да се каже че те са релативистски ефекти, защото ги няма в класиката, при Шрьодингер

Трябва ли да си губя времето с тоя безсмислен бълвоч от някакви твърдения, дето го изливаш? Без никакви доказателства, с грешки на всяка втора (и по-често) дума? Не, не трябва Класиците са го казали: спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. А ти си безнадежден случай, толкова вода вече си попил

Би ли ми цитирал от приведените ти неща (не от изсмуканите от пръсти разсъждения) цитат към сериозна статия, да видя кой и кога е установил на практика верността на твоите твърдения? Защото бедното ми образование твърди, че за сега всички ефекти предсказани от СТО се потвърждават, тоест че ти просто фантазираш от безсилие. Така че тая проста работа можеш да я направиш

Няма проблем. Айнщайн предлага същото, по отношение кривината на пространството. А какъв проблем виждаш тук със СТО? Квантовият вакуум и виртуалните частици се проявяват около реална частица, и могат по тези си свойства да се опишат във всяка отправна система, както прави и квантовата електродинамика (тя още квантоватамеханика, след работите на Дирак е лоренц-инвариантна). Те не са със свойствата на светоносният етер, с който физиците от 19-ти век са имали проблем. Всъщност тук забравяш и полето на Хигс, която би трябвало да изпълва цялото пространство (то е материално по определение), но пак не е свързано със някаква светоносност.

За да си докажеш твърденията си, трябва да приведеш факти. А тъжна става картинката, когато се оказва че просто се опитваш да манипулираш с лъжи..

СТО не я разваля само етер, лишен от качеството "движение". Тогава термините увлекаем и неувлекаем се изпразват от съдържание и свеждат до нулев терм, който се съгласува със СТО

Виж сега. Не ми показвай сметките, особено в този им вид. Досега много пъти, въпреки принципите си, се намесвах да намирам и обяснявам проблеми в подобни сметки каши. Но не смятам да продължавам, особено след като имаш информация как се прави в онзи линк. От всичките ми такива опити полза нямаше, защото ти продължаваш да настъпваш същата мотика. Защо трябва да продължавам тогава? Основният ми принцип е: всеки сам трябва да направи грешките, от които да се поучи. Ти вече си я направил грешката, остава само да се поучиш, в какво си сбъркал, и да извадиш поука повече да не го правиш. Така че грешката ще си търсиш сам. Подсказка: пропуснал си важна стъпка.

Пак прибързано заключение... Какво им пречи разстоянията да се променят но така, че скоростта на светлината пак да е константа? Както показва и СТО. Не е толкова горещо, че предразсъдъците ти толкова да кипнат и да се активизират... Що така?

Ама очевадно го използваш неправилно. За това е думата. Във линка който съм ти дал, използват същият източник, но получавата друг резултат. И след като там е ясно какво се прави и защо се получава, остава грешката да е при тебе - нещо си пропуснал, нещо си объркал, възможности много. Точно горните таблици, които са твои сметки, показват че има грешка. Линка който ти дадох. Не е чужд проблем да направиш грешки в своите си таблици, твой си е. Давам го за поне десети път, а ти явно още не подозираш за него? Трагедия... Разочарова ме.

Тц. Твоите сметки са си твои сметки, не са СТО. Научи се да правиш разлики. Ами аз пък повторих един линк, в който се извежда общата формула, и тя е обратна на твоята. Докато при нейният извод се вижда логиката и всичко е ясно, че няма грешка, в твоите таблици с конкретни числа е пълна скръб, и съдейки по крайния резултат, има грешки. Какво, срам те е да си ги намериш и си се хванал в глуха защита? Е какъв е смисъла на това начинание тогава?

Е как да не е смешно, като колкото си по-бърз, толкова повече време ще ти трябва да изминеш някакъв път? И като се движиш със скоростта на светлината, няма да го изминеш изобщо? Тоест ще го изминеш за безкраен интервал. А ти по едно време показа, че интервалите обратно, се скъсяват Майка плаче направо, като ти чете сметките човек... И защо се занимаваш с толкова несвойствена дейност тогава, ти се чудя? Не се ли сещаш, че тъпотията е в твоите редици, а не в СТО? Кога ще се научиш да отлчаваш предразсъдъците си от реалността и да не приписваш своите грешки на друг?

Точно това имам пред вид. Ти показваш така, а СТО показва обратното. Тоест, кривнал си някъде на кестерме и си загубил пътя.

Не можеш да продължаваш. Само скъсяването не е потвърдено пряко, но индиректно е потвърдено чрез всички наблюдения - ако то не беше верно, и другите следствия на СТО щяха да се дънят. Нямаш полезен ход, а само да тролиш и да се тръшкаш, ще тпродължавам да те правя за пет стотинки. Тц. Ако имаше и бледа мисъл в главата си, щеше да сметнеш 2+2 от всичко казано. А така няма смисъл да се мъча с повтаряне на известни истини Опитай с резултата от опита на Майкелсън...

А ако няой се движи със скоростта на светлината, колко ще стане разстоянието? Безкрайност? И никога няма да стигне от София до Бургас? ХАХАХА

СТО е реалната физика на нещата. Всички нейни предсказания се потвърждават експериментално, а абсурдите могат да са само в калпави човешки глави, които изненадващо се оказват в изобилие . В СТО няма абсурди. Но за да разбереш това трябва още много сол да изядеш.

както ти казах и в началото, съмнително е да имаш идея какво е "физическа промяна", и сега го доказваш. И няма надежда да разбереш. Скъсяването ще се отразява на всичко - и на резонаторите, и на опита на Майкелсън. Така че няма разлика за това което говорим, колкото и да се пънеш да търсиш. И както казах, опита на Майкелсън е пример който ни показва на практика, че всякакви скъсявания са неоткриваеми в рамките на самата отправна система. Още ли не си се гръмнал?

Тц. Това не е според СТО. Предполагам че е според куците ти сметки, но те са само куци, не са верни Според някой това разстояние може да е само по-малко. А дали ще забележиш разликата, зависи колко си се постарал в измерването. Това че никой още не е забелязал тази раззлика нищо не значи - просто не се е движил достатъчно бързо. Младенов, съвсем си се забатачил в някаква схоластика. Съвземи се!.

СТО е призвана да опише коректно света, и в случая се справя перфектно. Още от опита на Майкелсън е ясно, че в рамките на една и съща система няма различни времена за обхождане на ортогоналните рамена на интерферометъра, които за случая са еквивалентни с резонаторите ти. Още идеята на Лоренц е била, че скъсяването е реално. И тази идея е била именно за да може да се опише какво се случва в отправната система приета за неподвижна, че там скъсяванията са неизмерими, неоткриваеми, и времената са такива, че етера става неоткриваем, т.е. първият принцип на СТО е верен. А до вторият принцип, за константността на скоростта на светлината, се добира друг привърженик на Лоренцовата теория, Поанкаре. СТО е формулировка на същите идеи, но от изходна точка принципите, а не техните следствия, скъсяванията. Така че както нещата са били нагласени да работят при Лоренц, така ще работят и при СТО, трансформациите определящи размери и времена са абсолютно същите. Скъсяването ще го има спрямо друг наблюдател, не за този който мери в своята система каквото и да било. Колкото и да протестираш, идея си нямаш срещу какво протестираш Затова и всичките ти построения, "опровергаващи" СТО са лишени от всякакъв смисъл, защото в тях не може да се проследи каквато и да е логическа последователност - поради пълното непознаване на теорията и опитите това непознаване да се компенсира със всякакви произволни домислици.