scaner

Абе не си губи времето. Който не е прочел на достъпен език, няма и да прочете. Щото ще му се порути светогледа, изграден на толкова устойчиви заблуди

Ще ти разкажа един анекдот, който до голяма степен характеризира и обстановката в този форум "Отива един човек в синагогата и се обръща към равина: - Раби, аз се готвя за едно рисковано дело, на живот или смърт. Ще трябва да пътувам за дълго време в чужбина. Имам едни пари, но не знам на кого да ги оставя. В банките не е сигурно, роднините ми ще си ги просвоят. Само в тебе имам доверие. Ето ти 100 хиляди долара, да ми ги пазиш една година докато се върна. Равинът: - О, така не мога. Трябва да събера съвета на старейшините и редовните прихожани. Събира се съвета, равинът казва: - Вие мене ме познавате добре, така ли е? - Да, разбира се, раби. - Този човек е редовен посетител на синагогата, познавате ли го? - Да, разбира се, раби. - Е, той ми дава 100 хиляди долара и ме моли да му ги пазя за една година. - Съгласни сме - казал единодушно съветът. Взел равинът парите, заключил ги в касата, успокоил младежът че те ще са на сигурно място като в швейцарска банка, и го изпратил в пътъването му... След година човекът се връща от пътуването, отива при равина и си иска парите обратно. Обаче равинът пита - за какви пари става дума? - Е как, нали преди година пред съвета взехте от мене 100 хиляди долара на съхранение? Равинът отговорил: Е, щом настояваш, ще свикам пак съвета, да ги попитаме. Събрали пак съвета, и равинът пак пита: - Вие мене ме познавате добре, така ли е? - Да, разбира се, раби. - Уважаеми, познавате ли този човек? - За пръв път го виждаме. - А той твърди, че преди година ми е дал пред вас 100 хиляди долара на съхранение. - За пръв път чуваме. Човекът е вече пред нервна криза, ще получи инсулт, кръвното му до небето. Отиват пак в стаичката на равина, той мълчешком отваря касата, вади парите и ги връща на човека. Като му се възвърнала способността да говори, човекът попитал: - Но раби, защо беше нужно да устройвате този цирк? - За да разбереш с какви хора ми се налага да работя..."

Няма напротив. Именно това, че в едната анимация нямаш попадение при отвесно излъчване показва, че там то не може да е отвесно. Аз не виждам две стационарни системи. ВИждам една стационарна и една подвижна спрямо нея. Изобщо, трябва да правиш разлика между ъгъл на излъчване, който се определя от наклона на лазера, и наклон на траекторията на лъча, който зависи от коя система го наблюдаваш. Точно това е звездната аберация. Ето: Aberration Надявам се че се справяш с английския. Още първото изречение показва какво пропускаш: "Aberration may be explained as the difference in angle of a beam of light in different inertial frames of reference." Просто е, стига да си пребориш безсмисленото твърдоглавие и да почетеш какво е физиката.

Естествено че ще е един и същ, измерен от самият излъчвател и неподвижен спрямо него приемник. Проблемът е, че от подвижен приемник вече е друг ъгъла.

Това е ъгълът на приемане, на наблюдение.

Чертежите ти показват, че не може да е излъчен вертикално. Какво друго доказателство искаш? А и никой не твърди, че движението на източика променя ъгълът на излъчване. Напротив, много пъти вече повтарям, че наклонът на лазера - т.е. ъгълът на излъчване в системата на източника - е еднакъв във всички отправни системи. Променя се траекторията на светлината, защото тя зависи не само от началната, а и от крайната точка, която в случая се мести. Още не си отворил да четеш за аберация. Е какво очакваш тогава, гениално прозрение? До сега не ти се е случвало, защо продължавш да мислиш че ще се случи? Изобщо, ти замисли ли се, от къде ти хрумна предположението, че е излъчен вертикално в системата на източника? Чертежите ти не те ли разубедиха? Не се ли замисли, че е твърде произволно и поради това твърде съмнително, за да го обявяваш пред публика? Или чак такива мисли не могат да ти дойдат...

Светлината носи импулс. Не и е нужна инерция. Но така както си го изобразил, в системата на източника двата импулса са излъчени под различни ъгли. И парадокс няма

Това е възможно когато източникът и ракетата са взаимонеподвижни. Освен това туй е твое неаргументирано предположение. За да докажеш, че то е верно, допусни противното - че Vx е ненулево, и докажи че това не е верно Но няма как да го докажеш, защото това е произволен параетър. Човече, там от където копираш, аз съм обяснил кое и защо. Каакво не разбра? В отправната система импулсът се движи вертикално (но не е излъчен вертикално!) по условие. А как ще е в системата на източнника, вече това е следствие. И не може да е вертикално. Ако е вертикално, стигаме до неработещите анимации дето ги даваш и дето доказват, че не може да е вертикално. Въртиш се в кръг. Ами размени етикетите на системите. Нека ракетата е стационарна, източникът да е подвижен. Какво ще се получи? Ти си затънал в едно миризливо и кално логическо блато, в което обаче липсва всякаква логика. Какво води до калта, не искм да си мисля.... За да докажеш нещо, има няколко стъпки. - предпоставки, т.е. физическите закони на които се опираме; - началните условия на задачата - какво търсим; - и връзките които се получават като се наложат физическите закони върху условието, т.е. решението. Предпоставките са следните: имаме първи принцип, т.е. двете системи са равнопоставени (ако имаш късмет, ще стигнеш до противоречие и ще го опровергаеш). Имаме изискването двете събития - изстрелване и улучване - да се случват във всяка отправна система. Имаме някои прости закони, например законът за събиране на скоростите май ни е достатъчен. Условието на задачата: в системата на ракетата (приета за стационарна) когато прелитащият източник прелита точно над/под нея, изпраща лъч, който попада в ракетата вертикално. Какво търсим: под какъв ъгъл е изстреляна светлината в системата на източника. Веднага се вижда, че не може да е изстреляна вертикално - докато лъча достигне ракетата, тя ще е отминала от вертикалата и няма да бъде улучена, както ни демонстрира и твойта анимация. За да се случи събитието уцелване в тази система (зададена предпоставка!), единствената ни степен на свобода е да предположим, че ъгълът под който върви лъчът в системата на източника не е вертикален. Какъв е - трябва да се реши задачата. Ако така формулираната задача няма решение - имаме противоречие, и първият постулат или друга предпоставка не е верен. Нали тъй? Съображението за решението е следното. Ако разгледаме правоъгълният триъгълник с един катет вертикалата издигната в точката на източника към траекторията на ракетата, втори катет пътят на ракетата в системата на източика от момента на изстрела до момента на улучване, и хипотенуза свързваща източника и ракетата в момента на улучването, то решението е очевидно. Всички тези отсечки се изминават за един и същи интервал от време, т.е. съотношението им е равно на съотношението на скоростите - скоростта на отместване на ракетата и на скоростта на лъча по хипотенузата. Това отношение веднага фиксира еднозначно ъгълът като следствие, и товаа е ъгълът под който е наклонен лазерът в тази система. Всичко до тук на база изходните предпоставки и условието на задачата. Тоест те са консистентни и не водят до противоречие. А че са верни, показва го опитът. Стонове и жалби, ама това е противоречие, не можело така и т.н. само към Господ. Същият ъгъл на изстрелване от източника, може да определиш и от системата на ракетата, като разглеждаш източникът да се движи. Когато светлината достигне до ракетата, източикът ще е на края съответният катет на разглежданият правоъгълен триъгълник. Знаем че светлината е тръгнала от него, той е началната точка, ракетата е крайната точка. Светлината се движи по права, тоест отново опираме до същата хипотенуза и същият катет - те определят наклонът на лазера излъчил светлината. А това че при ракетата светлината идва вертикално, това вече е поради събирането на скоростите - движението на източникът напълно компенсира Vx придаден от източникът на идващата светлина, и остава само нейното движение по Y. Много нагледно обясних аберацията, про която наклонен лъч в дадена система се вижда вертуикален в друга. Избирайки скоростите на относително движение, може да постигнеш произволен ъгъл при ракетата при един и същи наклон на лазера в системата на източника. Ще трябва да го преглътнеш Всякакви други вариации с допускане на нарушение на физическите закони за да не се получи това което се получава, не следват пътят на логиката - допускайки че дадените закони не са верни, ти влизаш веднага в порочният логически кръг и се стига до безумните чертежи.

То противоречи и с определението за Доплер ефект. Но то всичките ти представи са противоречиви, така че не се учудвам...

ДОплер ефектът (при светлината във вакуум) доказва, че източникът се движи спрямо наблюдателя. Обратното следва поради относителността на движението

Ще си позволя да си самоцитирам и друг важен коментар, който на разбираем език обяснява защо траекторията на светлината в различните системи сключва различен ъгъл (с вертикалата), независимо че лазерът който я е "изстрелял" във всички системи е наклонен по един и същи начин. Това, разбира се, обяснява и звездната аберация. Тоест всичките недомислия на Младенов отиват на кино. ТУК

ТЦ. Както се оказа, има елементарно решение. Трябв ли да о..реш целият форум, за да не си признаеш грешката? Абсурда е, че си твърдоглав в посока да не научиш нещо, а не в обратна...

Извинявам се. Тук в битката летят ръце, крака, не може да се установи кое от кой е

Човекът просто коментира глупостите, които са на лапландеца.

Не, тук грешиш. Източникът "стреля" под някакъв ъгъл. Излъчената светлина има - спрямо източникът (нека се съсредоточим на класическата физика за сега), определена хоризонтална скорост Vx и определена вертикална скорост Vy. Пълната скорост на светлината по нейната траектория се определя на база тези две проекции, по формула оято сега не ни интересува. Величината Vx е скорост на отдалечаване на светлината относно източника по оста Х. Тя е толкова само в системата на източника. В някаква друга система, която се движи спрямо източника, и скоростта на източика ще се промени, и тази съставка ще се промени, но така ще се променят и двете, че разликата между новата скорост на тази съставка и новата скорост на източнника да бъде пак същата - Vx (разликата ни сочи какво е състоянието в системата на източника). На кратко ти преразказвам какво се получава след галилееви трансформации. Сега нека си изберем система, спрямо която източнникът да се движи точно със скорост Vx. В тази система, каква ще е величината на хоризонталната скорост на светлината, при условие, че разликата и по отношение на източнника трябва да е Vx по условие? Правилно, в тази система хоризонталната съставка на скоростта на светлината ще бъде НУЛА. Тоест в тази система светлината ще се движи само на основа вертикалната си скорост, Vy. И точно тази ситуация имаме в системата на ракетата от примера. Значи, специално сме подбрали относителната скорост на ракетата и източника такава, че в системата на ракетата да имаме вертикално движение на светлината. Ако си подберем друга относителна скорост, в системата на ракетата ъгълът ще бъде друг. Тоест това че имаме вертикално движение на светлината е един частен случай от всички възможни, и не указва на това кой е в покой и кой се движи. Наклонът се определя само от параметрите с които се движи системата, в която е целта. И за всички други системи този наклон ще си остава същият. Просто траекторията на светлината ще има различен наклон в различните системи - вследствие на аберацията.

Естествено. Заблудата трябва да се изобличава. Може, може. За колкото време светлината стига от източника до ракетата, за толкова време и ракетата се премества до точката на уцелване (от Н в С). Всички времена за всички процеси са еднакви, специално съм го указал. Затова и се разглеждат само двете събития - изстрел и попадение, те формират единствен интервал време. Но за да не тормозя крехкото ти мозъче, приеми че всичко става а единица време. T=1, независимо какво са това, часове, години, секунди, тройни запивки... Или си избери интервалът време произволен. За големините на скоростите той няма значение. Да, това е координатата изобразена от точките В и Н. Нали по условие там е източникът и ракетата в началото, толкова ли не можеш да вникнеш в условието? А началният момент е този, когато от същата точка на източника (В) тръгва лъча. Но всичко това е включено в големините на векторите, и изгражда векторната сума, т.е. в случая не е нужно. Ще се напънеш. На мен не ми трябва диаграма, векторната сума се изразява чисто аналитично както съм и приложил, а всичко последващо произтича от векторната алгебра. Изобщо, този геометричен подход към векторите е само помощен и понякога даже пречи (ако работиш с повече измерения например), както сам се убедих когато се борех с тези абстракции Ами точно това се има пред вид. В системата на източника светлината се движи по посока на вектора ВС, в системата на ракетата това тя се движи по посоката на вектора ВН. Ориентацията на лазерът в двете системи е една и съща. Това е то аберацията

няма смисъл пак да гледаме грешни картинки. На който не му влиза мисълта в главата, да си го причинява колкото пъти иска. Ето векторният триъгълник в задачата: Идеята на чертежа е следната. Погледнато от системата на източника, в точката В е източника, в точката H е ракетата в момента на изстрела, в точката C е ракетата в момента на попадението. Тук скоростите изобразявам като пропорционални на отсечките, защото всичките отсечки се изминават за един и същи интервал време от изстрела. Векторът BH е скоростта с която светлината попада в ракетата, векторът HC е скоростта с която ракетата се движи в системата на източника (ако обърнем системите, посоката на тази скорост се обръща и тя става скорост на източника), векторът BC е скоростта на лъча в системата на източнника. Проста векторна сума, BH+HC=BC. В системата на ракетата картинката е същата, само че изместена наляво. Там трабва да се въведе точка М (по вертикалата от точка D в която тя пресича AB) в която ще се е преместил източникът в момента на попадението. Тогава векторът BM ще изобразява скоростта на източника в системата на ракетата (равен по големина на HC но с обратна посока, MB=HC=-BM). Останалите вектори, MH ще е равен и паралелен на BC. Векторната сума в тази система ще бъде BM+MH=BH. Или ако заместим еквивалентните вектори, BM=-HC, MH=BC, получаваме BH+HC=BC, тоест същият триъгълник за векторната сума, както и в системата на източника. Тоест, няма значение кой се движи и кой не, скоростите не зависят от такъв избор. Така че отлепи очи от пъпа си и спри с тези мантри. Този баланс на векторите казва всичко - ако знаем два вектора например BH и HC можем да сметнем BC. Ако знаем HC (или BM) и BC (или MH) можем да сметнем BH. А получавайки съответният вектор, получаваме и посоката му, съответно ъгълът в нужната система. Докато твоите чертежи нямат нищо общо с истината. Безсмислено е да се взираш в тях, най-много да ти се промие още мозъка...

А защо не е? Векторният триъгълник на скоростите, скоростта под която стреля стрелеца, скоростта под която идва куршумът в целта и скоростта на движение на стрелеца/целта е един и същи за двата случая. Като знаеш два от векторите, винаги намираш третият. Независимо кой се движи и кой избран за покой.

Естествено. Единствено големината на скоростта на светлината се ограничава от вторият постулат.

Да, но в случая то не важи ... защото няма нищо за събиране. Тук гледаме ситуацията от позициятя на двата наблюдателя в техните собствени отправни системи. В тях по условие и двата наблюдателя са в покой (стационарни). Е как да не важи? Напротив, абсолючно задължително е. Скоростите са вектори, действието между вектори се прави по правилата за вектори, в случая се използва задължително векторна сума. В системата на източника имаш векторна сума - вертикалният лъч нагоре към ракетата (по който се движи светлината в системата на ракетата) плюс хоризонталното движение на ракетата правят резултатната сума лъчът да се движи по хипотенузата на този правоъгълен триъгълник, под наклон, за да попадне в ракетата. В системата на ракетата имаш векторна сума от вектора на светлината, пуснат под ъгъл от източника (по-горе), и вектора на скоростта на самият източник по хоризонталата (равен на вектора на ракетата в другата система но обратен по посока). Резултатът е вертикално движение на светлината, катета на същият правоъгълен триъгълник. Защото хоризонталната скорост на светлината ще съвпадне точно с хоризонталната скорост на източника, но ще са в противоположни посоки и лъчът ще се движи само по вертикалата. За да е коректна задачата, в едната система е даден наклонът на лъча - в случая, вертикално в системата на ракетата. От баланса на векторната сума мое да се изчисли наклонът в другата система. Нещата са свързани и парадокси няма. Никой не може да отмени векторната сума, и точно неприлагането и води до "парадокси" и простотии. А дървените глави водят до повторение на целият спектакъл с тръшкането. При тези системи хоризонталната скорост е нула (нулев вектор), тази нула като я вкараш в сметките които описах горе ще доведе до вертикален лъч. Младенов, учи математика. Иначе нямаш право да се пишеш "програмист", най-много ще си някакъв код-мънки занаятчия или сътрудник в колцентър Събираш със скоростта на другият обект. Задължително. Май трябва да учиш векторно смятане. Охххх

Това няма значение за разглежданата задача. Единственото което се показва в момента е дървената ти глава. Има бол литература за аберацията в нета - не, втълпил си си че ъглите трябва да са еднакви, и ни приемаш, ни предаваш. Отвори се малко, научи нещо ново, светът не е толкова безличен и ограничен, колкото си го представяш... хехе, смешник. Така и ще си умреш само ос такива надежди. Един умен човек беше каззал, че животът е това което се случва, докато си праввим планове за него. Та и ти така Ма много ще боли, като проумееш че парадокс няма. Парадокс няма. В случая във всяка система имаш различни ъгли. В системата на ракетата се наблюдава, че хоризонталната съставка на скоростта на светлината спрямо източника е равна на скоростта на самият източник в тази ракета, затова светлината се движи в тази система само по вертикалата, докато източникът се мести. В системата на източника тази хоризонталлна съставка нищо не я компенсира, и тя придава наклон на лъча там. Елементарно е, но трябва да се мисли и да се ччете. А така, да ми разправяш за параадокси, тц, това са глупости.

Има. Защото той определя и посоката на светлината. Докато постулатът визира само нейната големина. И както всички вече се изказаха, зависимостта на посоката на светлината от движението на източника се нарича аберация. Има го и в класическата физика, и очевидно води до неразрешими противоречив с твоите знания Сега чакаме да минат 1000 коментара, докато почне да ти просветва. Ако изобщо...

Поредната двойка. Просто емам думи как побираш толкова предразсъдъци и глупости в главата си....

Ох мамин сладък, много ли са те били като малък? И все по главата, нали?

Някакво потенциално нарушение на вторият принцип (каквото естествено не се наблюдава), не означава че се нарушава и принципът на относителност, за който ни е думата в тази тема. Усещаш ли как издишаш от към аргументи? Първи постулат на класическата физика и СТО - не може да се различи състояние на движение от състояние на покой. И продължава да е така, по отношение наличните експерименти. Като те засърби, повтаряй си - принцип за относителност, принцип за относителност... Ако не ти помогне, обърни се към доктор. В случая на тази тема ти произволно предполагаш че това не е верно, и почваш да бълбукаш в блатото. Съвсем естествено.