scaner

Наблюдението освен "възможност за възприемане", е и "способ за осигуряване на фактите", при това единствен. Във физиката това му е единственият смисъл който се влага, не се подвеждайте от използването на този термин в психологията. Наблюдения могат да правят и автоматизирани системи, едва ли някой може да ги обвини че те "възприемат" информацията Един термометър дето реагира на температурата е далеко от "възприемане", но пък осигурява факти, следейки за промените, и това е също наблюдение. Общата култура играе голяма роля в комуникациите и не трябва така да се подценява...

Аз пък се чудя как други хора се губят във формата и пропускат смисъла. Фактите се добирват чрез наблюдението и това е смисъла в който това понятие се ползва наоколо.

Ти май още не си усещаш диагнозата Мисли, Младенов, мисли, какъв напън те кара нищото да наричаш пространство? Гледаш на някъде, нищо няма там, и му даваш име "пространство" на това нищо? Пространството нищо ли е? За тебе очевидно е Баси манджата от понятия която ти е в главата...

Да бе да, част от материята били, ама от друга страна не били материя. Каква част са, половин материя, 10% материя, колелото или ръчката за спирачката? И изобщо част ли са или не са част, след като изобщо не са материя Или искаш да кажеш, че качествата са също субстанция? Къде ви намират такива бе... И ти не си се освестил...

Извинявай, между "нищо няма" каквато е информацията която получаваш, и "съществува" каквото и да било има разлика от небето до земята. Трябва ти физически процес с който да докажеш съществуването в случая. не става само с игра на думи, физиката не го допуска. То за това не разбираш физиката, защото ти се губи таи фундаментална разлика. Това че не са нагъчкани, е конкретната проява на качеството отделеност на материята. Повтаряй си: качество на материята. Качество на материята. Качествата не са материя, те са идеална характеристика, абстракция от общия хаос на проявление на материята. Но това още не е пространство. Да избързам, дори да го наречем по някаква причина пространство, както виждаш, вече сме стигнали до това че е абстракция Е, в нашият случай "пространство" е нещо много повече от конкретно това наблюдение, така че няма как да го видиш, по принцип. Намери дефиницията що е пространство, тръгни от нея и тогава пак ела. Аз ти дадох една дефиниция. Но е добре да тръгнеш от там - пространството няма свойство "видимост", няма никакъв физически процес с който да го видиш или почувстваш. Питах те - каква е разликата между пространството и невидимият Бог - мълчиш като талпа. Е как реши че е пространство тогава? Ми не става само с игнориране на неудобните въпроси и повтаряне на някакви мантри. Между впрочем, и материята няма такова свойство "видимост" в обикновеният смисъл на думата, то се изразява само чрез движението, промяната, с която се изразява съществуването и. Не е ли време да спреш да се тръшкаш и да почнеш да ползваш главата по предназначение? Или предразсъдъците не позволяват?

По какво се различават наблюдаването на празнините между звездите от ненаблюдаването, стоенето със затворени очи, от физическа гледна точка? По нищо - и в двата случая в очите ти не влиза светлина, носеща информация. Физиката разчита точно на обратното, за да диференцира и класифицира нещата. Наблюдение винаги изисква получаване на информаци. В случая имаме информация която сочи че нищо не виждаме, че там няма нищо, поне за достъпните ни уреди. Това нищо обаче не можем да го наречем пространство, само защото ти кипиш от предразсъдъци за това. Що пък да не го наречем невидим Бог? Или Константната Същност На Спагетеното Чудовище? Или още куп неща? Та, с какво невидимият Бог можеш да отличиш от пространството в случая, по физичен начин разбира се? Защо нищото трябва да носи име "пространство"? Човече, заеби тея предразсъдъци, прецакали са те отвсякъде... Аха, значи щом не виждаме Бог който е невидим, той съществува? Голема логика, нема що... Аз казах ли ти, че с предразсъдъци е невъзможнно да се мисли? Ако не съм ти казал, трябва сам да си стигнал до този извод, очевадно е.

От моята лична дефиниция има нужда дотолкова, доколкото от целият обкръжаващ ни хаос от откриваеми обекти, явления и отношения на свойствата им да отделим какво наричаме "пространство". Без такава дефиниция разговорът нататък е повечче от безсмислен. Какво виждаш с очите си, пак питам? Освен че нищо не виждаш? Липсата на нещо нещо ли е? Онзи пример дето ти дадох, самотна материална точка във вселената, около нея накъдето и да погледнеш нищо не се вижда (същата чернота за която говориш), има ли простраанство или няма, и защо? Като си отговориш на тоя въпрос ще схванеш колко глупавв подход сси избрал и как си се затрупал с предразсъдъци Айде слез на земята и си научи уроците.

Аха, значи телескопът "Кеплер" не работи в режим автоматично наблюдение за търсене на екзопланетите, а възприема действителността? Не знаех, ми то направо сме минали оттатък изкуствения интелект

Всяко нещо във физиката трябва да се доказва. Особено "съществуване". Приема, но на база сума ти доказателстваа. Всички наблюдения до момента сочат, че това пространство - при малка или никаква гравитация, е евклидово. И сочат, че за голям мащаб може да не е, например геометрията около слънцето и големите звезди, гравитационните лещи и т.н. Но всичко трябва да идва от наблюдението, не от изсмукани мазни пръсти. Защо трябва да му се държи сметка? Той е изказал едно предположение, което обяснява всичките натрупани до момента проблемми. И предсказва какви ще са следствията му. А съвсем скоро започват да се появяват и експериментална подкрепа за това предложение и следствия, и нещата си тръгват по правилният път, появява се теория Айнщайн просто е съкратил труда и времето на множество физици доближавайки ги по-бързо до правилен модел, за което всички трябва да са му благодарни. Погледни се ти. Имаме общоприет модел, че пространството е абстракция на свойствата на материята. Явяваш се ти, и твърдиш, не, то има "физическо съществуване". Без да е ясно какво имаш пред вид, ама не било това което е общоприетото. Е, за какво протестираш като те гледат с насмешка? Ми вложи някакъв смисъл в твърденията си, покажи експериментална подкрепа за тях която изключва другото виждане, тогава може да има някакъв разговор. А така, с понятие лишено от смисъл, ти сам не можеш да видиш че нищо ново не предлагаш. Предлагаш общоприетата концепция, ама твърдиш че не била

Напротив, много добре си го разбрала. Но това е само в част от моделите, моделите на пространство тип "решетка" като този на Малоум2. Там се нарушава лоренц-инвариантността, получава се абсолютна отправна система свързана с такава решетка. Или проблеми които дискутира цитираната статия. Разбира се, може да има и вариант в който лоренцовата инвариантност не се нарушава в големите мащаби, а само в малките, но никой не знае това до какво би довело. Това е ясно още от първите такива модели, техен родилен дефект. Но има и друг подход, споменах го, на струнната теория. Там материята има минимални размери. Тогава минималната протяжност на материалните обекти - струните - ще бъде лимитирана, т.е. безсмислено става да се говори за пространство в което да има по-малки рзмери. Получаваме пространство, в което минималният размер е ненулев, това също води до форма на дискретно пространство, която пък е и лоренц-инвариантна, по законите по които живеят струните. Тук няма фиксирана решетка, която да чупи тази инвариантност. Сигурно може да се измислят и са измислени и други варианти, не ми е от областта на интересите и не знам. Но това са само модели, на този етап все още сме много далеко от ситуация, в която някак можем да разграничим такъв модел от настоящият. Макар че нищо не се знае, въможно е дискретността да проявява някакво макроскопично свойство което да е лесно наблюдаемо и да обясни нещо от сегашната физика, нагледали сме се с подобни макроефекти от квантовата механика...

Грешка. Наблюдението е факт, то не се приема за аксиома. То винаги дава някакъв резултат, който, при съответните условия, е верен. Обратно, законът е този който се приема за аксиома. Той не се доказва, а само може да бъде потвърден от направените до момента наблюдения. За да бъде доказан, трябва да се направят всички възможни свързани с него наблюдения, което е невъзможно. Затова и законът е абстракция, екстраполация от крайният брой потвърждения, че е валиден за всички. Не се доказва, потвърждава се от наблюденията. И тъй като за сега се потвърждава от всички направени наблюдения, приемаме това свойство за постулат. Първо, как установи че имаме 3-измерно "физическо пространство" (тоя термин така и не ни обясни какъв смисъл има, сега се опитваш по метода на кръговата аргументация). Защо това да не е 4-мерно пространство-време, както по ннякаква неизвестна за тебе причина предлагат едни умни хора? Или да не е 11-мерното пространство на струнната теория, където тези 11 измерения също имат сериозна обосновка? Кой предразсъдък те спира да мислиш? 3-мерното пространство има само геометрична обосновка, с прости средства можем да изградим такава координатна декартова система, само че физикатаа по-сериозни причини налагат още измерения. На какво да вярваме, само на очите си (които доказано не виждат всичко, в много случаи дори умишлено го правят), или на моделите които добре обясняват света но само при повече измерения? Да не говорим, че има варианти за нецелочислена мерност, за динамична мерност, за фрактална мерност. Може някога някой от тях да пробие. Та това е въпросът, защо рзчиташ на някаква първосигналност, а не се задълбочиш в това отношения? Защо не проучиш какви са причините за въвеждане на още измерения? Защото 3 са измеренията придобити от силно ограничен опит. А ако не си способен да проучваш, защо не се доверяваш на експертите? Второ, какво показва наблюдението? Показва ли наблюдението разпространение на светлината? Не, не ни показва. Фотонът, основната градивна частица на светлината, може да бъде регистриран като излъчен, може да бъде регистриран като погълнат, но не може да бъде регистриран някъде по средата. Така че пак се връщаме на абстракциите - едно абстрактно пространство в което фотонът минава през различните му точки в някакъв времеви интервал. Един модел, в който ние доизмисляме междинните точки, измисляме понятието траектория и понятието разпространение. Но какво се оказва, квантовата механика реже тоя клон. Няма траектория, коя да е частица в конкретен момент не може да се намира на конкретно място. Значи моделът на пространство който градим (абстракция, да напомня) има вече проблеми. Нищо физическо няма в това пространство, чиста абстракция. Разбира се, в рамките на абстракцията която представлява пространството, ние можем да говорим за разпространение - за удобство, така моделът който градим става по-интуитивен, и за сега все още корелира добре с действителността. Но се задават тъмни облаци и за този модел, квантовата механика. Ако се наложи, идеята за "разпространение в пространство" може да умре, а самото пространство също, или да се преобразува до неузнаваемост. Което ще е по приина че реаалността го налага, а не от някакви предразсъдъци. Когато една абстракця престане да върши работа, тя бива заменена с нещо друго. Както виждаш, ти работиш с абстракция, надаряваш я със свойства идващи от наблюдението, коригираш я ако се налага за по-адекватно описание, и толкова. Къде тук е "физическото пространство" и какво му е физическото? какво видя, тази дефинициия издъхна Аз вече ти дадох много по-мощна и детайлна одефиниция (не е моя, едни добри хора са я мислили): пространството е качество на материята (която е единственият наблюдаем обект), и включва цялата система на отношения основани на качествата откраниченост и протяжност, т.е. абстракция, обединение на общото което проявява материята с тези качества. Анализирай следната постановка: например, във вселената има само един обект, една материална точка, и това си ти. Накъдето и да погледнеш нищо няма. Има ли пространство в такава вселена? По твоите предразсъдъци трябва да има, но имането винаги се доказва. Е, как ще докажеш че има пространство, след като материята тук не проявява качествата "произвеждащи" пространството? Младенов, безсмислено е колците от собственатта си глава да бодеш в нашата градина. Явно, още не знаеш какво е това отправна система и за какво се ползва. И съотвеният жаргон, който се поражда край нея Мисля че е безсмислено вече да ти каззвам: учи, мисли преди да се изказваш. Каруцата е счупена непоправимо...

Младенов, очаквам разяснение на смисъа на този термин по отношение на пространството. Не се крий.

Ако модела предсказва някои качества, които се потвърждават експериментално, то аргументите ти отиват на кино - реалността потвърждава модела. А идеята на модела е да предсказва коректно. Само от реалността зависи какви качества има, така че предварителни тъпи ограничения като твоите предразсъдъци нямат никакъв смисъл. И как ще разберем че пространството всъщност не било дискретно, ако дискретният модел работи по-добре? Усещаш ли как се спъваш в собственият си предразсъдък? Защо си го причиняваш толкова систематичо?

Не е такава парадигмата. Аз до сега набивах на лапландеца канчето, докато клекна, че съществуват много нематериални неща които ние ползваме - цвят, твърдост, число, геометрия, права линия, кръг и да не изброявам. Физиката ползва всичките тези понятия. Но нея я интересува основно материята и нейното съществуване, защото моделите които тя изгражда (също абстракция, също нематериални, дали са несъществуващи след като ги има?) са пряко свързани с нея. И основата на парадигмата в момента е, че материята не може да не взаимодейства, ако не взаимодейства тя не съществува. По ред прости логически съображения. Казано по друг начин, материята съществува взаимодействайки. А правата линия може да съществува и без да взаимодейства. Ми чети по-съвременни книжки, това твърдение още Маркс го причисляваше към пещерния материализъм Цялата история на философията от 17-19 век е развитие по тези въпроси, а до средата на 20-ти век има голям бум именно с философски разработки от физиципо тези въпроси. Ако се добереш до Станфордската енциклопедия по физика (тя е със свободен достъп), так е истинско систематизирано съкровище на теми по философията на физиката. Всичките въпроси над които сега циклиш и тормозиш тоя форум ги има там разгледани най-подробно. Поне може да попълниш нужните ти първи седем години... Ами реално съществуващо е дотолкова доколкото съществува и правата линия, която е чиста абстракция Но аз това го повтарям последните пет страници в тая и другата тема. Пак да повторя, чети повече книжки, а не говори с измислици. Парадигмата му била виновна... Ако беше похарчил от загубените усилия по тоя форум една хилядна да се запознаеш със съвременната физика както трябва, СТО, ОТО, КМ, сега нямаше да приказваш тея глупости. Ама на.

Празни приказки, лапландец, какво друго може да се каже?

Във физиката всяка теория описва модел на материята, който се подлага на експериментална проверка. В случая работата е да се изгради вътрешно-непротиворечив модел, после ще се проверява. Но когато тръгне проверката, ще се види кдобър ли е модела. Тоест доколко добре обясява реалното поведение на материята. И ако модел с дискретно пространство обяснява нещата по-добре от модел с непрекъснато пространство, дискретният модел печели. Това значи че качествата на материята в това отношение са дискретни. Или просто казано, пространството абстрахирано от тези качества е дискретно. Не се иска голяма философия, ако знаеш кухнята на нещата, ако знаеш че физиката работи само с абстракции и модели, и основната цел е да се провери доколко те работят с реалната обективна материя. Така се разширяват знанията.

Не, в СТО не може. Именно в другата тема ти набивах канчето защо не може. А това, че ти нищо не разбра, не засяга с нищо СТО. Е, да си разбрал. Е за какво спореше до сега? Значи пространството попада в нематериалният свят на идеите. Добре дошъл, от кога настоявам че е абстракция? Първо покажи в какво се проявява това "физическо съществуване". Щото по отношенние на идеите и абстракциите то няма отношение и смисъл. Та, какъв е смисъла на това понятие свързан с пространството? За да знам какво отричам и отричам ли нещо? Ама виж сега, аз непрекъснато те питам за смисъла на това и подобни понятия, ти продължаваш да ги повтаряш като че ли нищо не е било. Е що за дискусия се опитваш да правиш? Та? Разстоянието не е пространство. В случая то е проявление на качеството на материята обектите да се отграничават, да отстоят. Понятието "пространство" се гради на системата отношения изградени на обобщение по отношение на това свойство между (гранично) всички обекти. както виждаш, то е понятие, не е физически съществуващ обект. Как прилагаш геометрията да смяташ разстояния обеми и повърхнини, след като и тя и тези обекти са абстракции? Никакъв проблем, нали? Е, значи става някак , ама ти не си наясно как. Ми работи в тази посока, а не философствай.

Бъркаш причини с прояви. Причината винаги е свързана с взаимодействие на материята. Как това ваимодействие ще се прояви зависи какви качества на материята в какво отношение ще влязат с други нейни качества. А тези качества не са материя, не са материални. Поне за сега не е доказано да не е качество на материята, а обратно. Корелацията материя-гравитация е железна. Просто ти не си в течение Аха, самата материя не ги проявява когато взаимодейства, така ли? Е за какво ни е материята изобщо? Материята не проявява протяжност, т.е. обектите нямат размери, а само наблюдателят си ги измисля? Какво си пил пак? Не ми изказвай предположения. Може или не може ще се види от крайната реализация на такава теория, до тогава не можеш да изкажеш нито едно смислено съждение, а сега си в положение само се надяваш морето само да се закваси

Това си е ваш разговор със Шпага... От къф зор да са материални градивните единици на пространството, след като то е абстракция? Каква е тази зелева чорба, която се опитваш да сътвориш? Пространството, най-грубо казано, съвсем естествено е изградено от геометрични точки. Нали като говорим за инерциални системи опъваме координатни оси, които позволяват всяка точка свързана с местоположение да се изрази количествено? Е, точките с някакви координати са геометричните точки. Веднага да избързам, ако по някаква причина спектърът на тези коордиати не е непрекъснат а дискретен, то съвсем естествено и пространството ще е дискретно. Представите които си си изградил в училище са за непрекъсната поредица от изграждащите пространството точки, нещо като числовата ос на реалните числа. Но какво пречи да имаме прекъсната числова ос? Например само за числата визуализирани с 8 цифри. Тогава в тази числова ос ще имаме естествени паузи, които няма да съответстват на числа. Е, пренеси сега тази представа за пространството - съставено от геометрични точки с дискретен набор, между които няма да има пространство (въпросът "а какво ще има" има прост отговор - нищо няма да има). На пръв поглед се появяват проблеми, геометричните точки ще са крайно количество, при размери сравними с тези точки геометрията и нейните закони ще станат неузнаваеми и т.н., но в случая това е само пример за да си представиш какви са възможностите. В голям мащаб геометрията ще е с привичните свойства на непрекъснато пространство. Дисктретното пространство е нормална идея и в математиката, и във физиката. Засега неуспешно приложена във физиката, но може би и не трябва да е в толкова конвенционална класическа форма, която носи толкова проблеми. Например в теорията на струните има модели с лоренц-инвариантни "решетки" от струни, макар че и те не са перфектни. Там дискретизацията на пространството произтича от крайната дискретизация на материята, при което под някакъв размер изчезва понятието дължина и дистанция, т.е. и пространството се дискретизира до такъв праг. Но никакви предразсъдъци не могат да попречат това да се окаже факт, ако природата така е изградена.

Е, щом клекна да наричаш "материална основа" абстракциите, породени не от материята а от нейните качества (които са идеални, не са материални), аз съм ок. Но това е обръщане на 180 градуса от досегашните ти тръшкания, забележи. Този материален комплекс се нарича най-общо "материя". Ниtо повече, нито по-малко. Дали прoстрaнството ще е 3 или 4 или 50-мерно, зависи само от проявата на тази материя, от обобщение на определените и качества, които пораждат абстракцията за това пространство. А ако искаш да наречеш абстракциите материални, наричай ги, но да знаеш, това завърта такава безумна понятийна каша... Не че сега е по-малка, щото гледам че главните букви както и смисъла са на изчерпване...

Боже, кой ми говори за разделяне на фикции от реалност. Човек дето набеждава нещо че не е вярно само защото не пасва на предразсъдъците му? Айде холан. Събития не могат да се случват със задна дата. Това беше поредната ти изцепка в друга тема, когато не ти стигнаха силиците да разбереш как работи една координатна трансформация. Не се опитвай собствените си провали да приписваш на друг. Дефинирай термина "физическо пространство", преди да го ползваш. Кое физично наблюдение дава физичност на пространството, например? Пиле шарено, научи основната азбука на науката "Физика". Потруди се да научиш първо, какво е материята. Например проучи какво значи следната дефиниция: "Материята е философска категория за обозначаване на обективната реалност, която се отразява от нашите сетива, съществуваща независимо от тях (обективно). " Това в момента е общоприето положение, изградено с хилядолетен опит. Материята има едно фундаментално качество - тя съществува взаимодействайки. Няма материя, която не взаимодейства, такава не съществува - такава материя не може да създаде причинно-следствени връзки, тя няма значение за нашият свят, нейното игнориране не променя нищо в този свят. И най-важното за физиката - материята е абстракция, философска категория. Не може да я посочиш в околният свят. Камъка не е материя, той е само материален според дефиницията. Стъклото не е материя, то е материално. Материята е абстракция на общите качества които имат всички обекти. Така че още тук материя е абстракция. Пространството взаимодействува ли? Не взаимодействува, нито бута, нито пречи, нито излъчва за да го видиш или пипнеш. Значи, какво следва? Или че не съществува, или че не е материя, или и двете. Но тъй като работим с това понятие, т.е. съществува, остава че то няма материална основа. И ако се вгледаш в нещата, то също е абстракция - обобщение на конкретни качества на материята. Времето и то - не взаимодейства, и то е абстракция. Цвета, твърдостта - също. Цялата физика работи с абстракции, породени от проявите на материята. Физическото (не идва от връзка с физика, а реалност) тук е обективността и съществуването на материята в непрекъснато взаимодействие. Пространството като абстракция породена от качествата на материята, защо да не може да има структура? Пространството е продукт на обобщение на качествата отстояние и протяжност. Тези качества мога да се характеризират количествено. Защо този количествен израз да не може да притежава дискретен спектър? Нищо не пречи, освен самата природа, каквото тя покаже, това ще бъде. Ама такива тъпи предразсъдъци - това не можело, онова можело - не вършат никаква работа, дори за тебе. Добре, тогава какъв е смисъла на "физическо пространство", след като пространството няма субстанциална, материална основа по дефиниция, а е абстракция, проява на качествата на материята“. Никакъв, разбира се, прилагателното "физическо" освен да те обърка както и другите четящи, няма друга роля. Пространството не е термин въведен от физиката, а от геометрията, така че то не може да е физическо. Но може да е геометрическо, каквото то е, за това и това прилагателно обикновено се изпуска. Осъзнаваш ли какви терминологични бози си забъркал, от които сам не можеш да излезеш? И после някой друг ти е виновен. Защото за разлика от теб я разбираме. Ти очевадно трябва да се правиш на важен с каквото е останало Вакуумът не е пространство. Пак си се объркал. Но кой ли се учудва? Вакуумът във съвременната физика има съвсем друга, материална форма, а дали може или не да е дискретен пак не става с предразсъдъци, а с наблюдения. Квантовите флуктуации във вакуума са добра форма за разглеждане на дискретност в него. Ами той умът също се характеризира с количествена мярка, и когато тя е много малка, наистина няма как да побира много неща... Те хората за това са измислили образованието, за разширяване на ума. И в този процес ползването на предразсъдъци е крайно противопоказно и редуцира към нула всички постижения, което наблюдаваме и в последните коментари... Моят ум напротив, побира защо са всичките тези изцепки от твоя страна.

Принципът на относителността е потвърден във всяка ситуация, която има отношение към него. Значи е принцип, докато не бъде отхвърлен. Просто е. Това е някакво ограничено разбиране, някакъв пещерен материализъм. Геометрията работи с абстракции, но е адски полезна, защото тези абстракции могат да се отнесат към околният материален свят. Например, лесно може със знанията получени от тези абстракции да сметнеш колко ще побере бурето с ракия например. Обемът на цилиндъра няма никаква материална проекция, пък е много по-полезен от приказките Лапландец, не си в час, и това не е от сега. Светът освен материален е и идеален, светът на идеите, отношенията на качествата на материята е много по-обширен и по-богат от света на самата материя. Последният, ако се огледаш, е изключително беден. Няма как да изискваш нещо да е с материална същност, за да съществува. Съществува цвета, съществува твърдостта, съществува науката, нито едно от нези неща няма материална същност, не е направено от материя, а е "направено" от връзки и отношения на материални качества, ако мога толкова грубо да се изразя. Но от каквото и да е "направено", то съществува защото се ползва. Науката работи изключително с абстракции, изградени от наблюдението на околният свят. Много си изостанал. Ей с това трябва ше да почнеш, и съответно да попълнниш знанията си предии да се обаждаш. А така, манджа с грозде се получава.

Един принцип или се потвърждава, или се отхвърля. След като не е отхвърлен, нямаш думата. Видя ли как ти се губи логиката А твоят Скоростомер 2 е някакво безумие на кипчина, каша от логически изцепки, и няма отношение към науката, камо ли към СТО. Абстракция, както и тримерното. Защо изобщо трябва да има "материална основа", каквото и да значи това? Нещо не успяваш да формулираш смислено твърдение. Какво стана с причините? Ако ги има какви са, ако ги няма що лъжеш че ги имало? И използването на "може би" директно показва незнание, което се опитваш да прикриеш с останалата камара думи. И това не върви.

Единственото безспорно нещо в случая е, че нямаш и идея за какво става дума СТО лежи на този принцип, тя е следствие от него. Всички твърдения на СТО потвърдени ли са от опита? Потвърдени са. Е, това не е ли индиректно потвърждение на първият принцип? Потвърждение е. Ако беше възникнал проблем, някакво следствие да се окаже друго, може да се изказваш нещо за принципите. А така, просто нямаш думата. Може да си се тръшкаш там в ъгъла Е. наясно ли си колко не си наясно?

Тъй. И кои са тези причини? Или не ги знаеш щото няма такива причини? Смехурко.