scaner

Младенов, върни се към първата тема, с която "разбиваше" теорията на относителността. Съвсем културно почнах разговора. Докато ти видя че доматите не ги ядем с колците, свършиха ти аргументите и почна ти да обиждаш. "Смехурко", и т.н. (ето ТУК го правиш за пръв път, а до тогава аз ползвам учтива форма на обръщение), Грифин е изредил няколко варианта. Ми хубаво, аз и на това равнище мога да движа разговора, ха да те видя тогава... А ти защо тръгна да се обиждаш? Нали знаеш, внимавай какво ще си пожелаеш, защото може да ти се сбъдне... И се сбъдна. Консенсуса в случая няма нищо общо, ти не си се доближил до него за да го разбереш. Това се вижда и от темата, предразсъдък до предразсъдъка, мила моя майно льо...

Много пъти в подобни ситуации - и конкретно в тази, в посочената тема, съм показал, че този "логически казус" е заблуда, идваща от неправилно разбиране и навързване на основни положения. Разисквали сме го повече от необходимото. Защо ти не си способен да схванеш логиката и да се поучиш - вече знам, заместил си мисленето с щампи и предразсъдъци (който се съмнява, да проследи някоя тема по въпроса дето сме дискутирали). Допълнително, фактите че това не е логически проблем а е реално състояние на нещата трябва да ти подскажат, че проблемът е в тебе - и че ако аз не дай боже не съм успял да ти го обясня, трябва сам да си седнеш на буквите докато не си го изясниш. А ти какво? Продължаваш като латерна един и същи репертоар, без грам мисъл. Е, да те хваля ли за това? Или да ти посочвам проблемите ти? Когато единият от участниците в една дискусия се маргинализира и спре да приема и предава, спре да изслушва аргументацията и зацикля - какво очакваш? А като ти кажа това в прав текст, на - жалваш се по другите теми, "ох, ощипаха ме...". Джихадистите са цвете, докато ти се маргинализираш с това зацикляне. Нито аз, нито СТО, нито някакъв консенсус сме ти виновни за това. За да стигнеш изобщо до познаване на консенсуса, като гледам, много години учене и пак с несигурен резултат... Сам си го причиняваш, от предразсъдъците е.

Моята реакция отдавна е в другата тема, ЦЪК Ти защо си мислиш, че като повториш един проблем който ти не разбирашш, много пъти, то и другите не го разбират? Истината в твоята патова ситуация може да се постигне лесно, ако се събудиш и се вгледаш, че всички тези уж парадокси имат елементарно разрешение, и най-вече "проблемите" на които лежат са експериментално доказани и изучени (много отдавна например ТУК). Схващащ ли за какво става дума? Природата работи така, което само показва че представите ти са твърде ограничени и объркани. Просто не адресираш проблема към правилният му носител... Ми няма как да има непреодолими противоречия, след като това "противоречие" (запитвал ли си се с какво всъщност противоречи, че това е един загнил предразсъдък?) е проверено и потвърдено експериментално. Непреодолимите противоречия са в главата, не си разбрал нещо но пък и не искаш да го разбереш, и за това си търсиш оправдание като спамиш по форумите. Тва е положението, природата не се държи както ти си фантазираш, вече те е прецакала и трябва да свикваш с това. Повтарянето на разни предразсъдъци не е демонстрация на мислене, а напротив

Тъй, тъй. Да започна с въпрос. Това лъжа ли е, което съм казал? И след като не е лъжа, с какво право се обиждаш? Младенов, с това по-горе изразявам потреса си от глупстите които се пънеш да измисляш, това не са аргументите ми. Аргументите ми за конкретният случай ти нещо си се притеснил да ги цитираш, те са ТУК. То бива, бива, ама и аз си имам лимит за простотии, ще ме извиняваш, и аз понякога проявявам емоции при такива неочаквани творения и претенции А напоследък покрай тебе само това ми се случва, изненадка след изненадка. Пък и да съм излъгал нещо в горните си твърдения? Чистата и неприкрита истина, от началото до края. Или искаш да те хваля за тези простотии и небивалици дето сипеш? Каква и за кого ще е ползата? Я си спомни колко пъти ти набивах елементарни истини в главата? И после се напъни да си спомниш, колко пъти настъпваше отново същата мотика, като че ли нищо не е било. Всичките ти аргументи анализирах и демонстрирах целия ти багаж предразсъдъци и логически грешки зад тях. Теле да беше, все нещо щеше да ти остане в главата, все нещо щеше да научиш. Да, ама не. Е, как очакваш да се държа тогава с нещо, което проявява по-голяма упоритост от теле, за да не научи и разбере нещо просто? И ми се обиждаш, като ти казвам истината?

Консенсусът разчита освен на всичко останало, и на честност. Приемане на аргументите и признаване на собствените грешки и заблуди. Последното хич не е лесно за много хора, затова и мненията им се отличават от тези на мнозинството. Има изключително много примери на изявени физици от начаалото и средата на миналия век, които не са приемали теорията на относителността и са изказвали всякакви мнения срещу нея. На практика не засягайки аргументите които я подкрепят. В бившият СССР на база мненията и игнориране на аргументацията се създава цяло течение "политическа физика", което громи новите теории само защото нещо не пасват на зле разбраният марксизъм, преследва учените, и едва нуждата да се разработи атомната бомба укротява малко нещата и спасява учените там... Обратно, липсата на консенсус ще бъде смърт за науката. Няма да има съгласие какво е постигнато, кое от постигнатото е важно и кое не е, и какво трябва да се прави, на къде да се върви. Постигането на консенсус формира едно работещо и устойчиво ядро от знания. Това е консервативен механизъм, който позволява прилагането на научният метод с цялата му сила. Наличието на консенсус, който трябва да бъде преодолян за да навлезе нещо ново поставя една естествена преграда: новото да бъде оценено, да бъде проверено много по-детайлно, а не само повърхностно, и тогава да стане част от провереното, общоприетото, консенсуса. Ако нямаше консенсус, науката щеше да е някаква сбирщина на отделни катуни: катунът на Аристотел, катунът на Нютон, катунът на Айнщайн и т.н., всеки за себе си. Много лаици в науката възприемат точно такова виждане за нея, и се хвърлят с главата напред: Айнщайн не е прав, дайте да го опровергаем. А не е бил прав, защото Нютон бил прав... Без да виждат взаимовръзките (те пак са консенсус), цялата сграда на науката, в която Айнщайн е сложил само една тухла, която стои на точно определеното и място, в пълно съглсие със всички останали тухли, как зидарите са се убедили, че тая тухла е точно там където трябва и без нея няма да я има къщата... Това е консенсуса. А мненията може да са различни, при мненията се намесват още куп неконтролирани фактори: ама Айнщайн откраднал от жена си сметките, ама германците натиснали списанието публикацията в 1905 г. да изпревари с два месеца съвсем сходната публикация на Поанкаре, и затова ролята на труда на Айнщайн ставала никаква... Ей на, разликата между мнения и аргументи.

Важни са аргументите, не мненията. Това определя консенсуса, обединяването около аргументацията а не около мненията.

Ама ти сериозно ли?

Разбира се. Като оголим случващото се от контекста, фактите са точно такива.

Истината сте я изредили в подточките по-горе. А политиката вече е прилагането на тази истина към постигане на определени цели и при ограничени ресурси. "Истина е че миенето на зъбите е полезно и ги съхранява, ама като няма паста за зъби, няма да ги мия" И в тая ситуация експертността се изражда - как с трици да се ловят маймуни. В Европа по един начин, в САЩ по друг. Тоест от тази истина при ограничените условия се достига до други истини, валидни за тези условия. Цялата каша по темата е защото двата типа експертност се бъркат и заместват.

Бъркаш. Божата заповед е просто заповед, пожелание. В това отношение и тази си форма тя не е истина. Евентуално тя би могла да бъде факт, ако имаме доказателствата че наистина Бог я е произнесъл, т.е. че е Божа заповед а не на филанкешията. Истина (при съответните доказателства!) би било Божето твърдение "Ти си крадец!" или "Вали дъжд", тоест указване на факт. Казвам при съответните доказателства, защото това твърдение може и да е лъжа. Изобщо едно твърдение не може да го сложиш на плоскостта лъжа/истина, без да приведеш факти, за да стане и то факт. Тоест истината или сама е факт, или е обобщение на факти.

Ами там е проблемът, че в точните и в неточните науки консенсусът се изгражда по различен начин и има различни качества, и за това не може да се говори по принцип. При едните се крепи на фактите, в другите разчита на мненията и интерпретациите на фактите. Истината винаги е една, това че не я знаем не я размножава и не ни оправдава. Както казваше един дядо, истината винаги е една, но правдите са много...

Консенсусът в науката не е догма, не се създава по партиен принцип. Но самата му идея е, че ти, трябва да уважаваш този консенсус, освен ако не можеш да го опровергаеш (а виждаме, не можеш). Не консенсуса да те уважава, това е нонсенс. Какво да уважава у тебе, липсата на знания или обърканото мислене или безпочвените претенции? Замисли се, уважението първо трябва да се заслужи... А като ти е празен куфара, какво уважение търсиш? Така, с празен куфатр и липса на уважение, това е сигурна диагноза, някакво избиване на комплекси. Какъв ще се пишеш - бунтар, независим, маргинал - в науката няма никакво значение. Там са важни не етикетите, а знанието и способностите да работиш с него. Там или знаеш, или не знаеш. Ако знаеш, имаш нужните аргументи и те са смислени, ок - можеш да се наместиш в консенсуса или да го промениш. Ако не знаеш, то или се интересуваш и питаш, или не. Ако не се интересуваш, чао. Ако се интересуваш, то или се поучаваш от получената информация или не се поучаваш. Ако не се поучаваш, чао. Няма място за претенции. Бунтарите или успяват на първият стадии, или са отсвирени по пътя. Независимите също. Маргиналите също. Всички етикети се пускат по тая пързалка. И вече от етикета зависи удара от падането на земята накрая колко ще е силен... Консенсуса тук не е виновен за нищо. Изборът ти или е да учиш, или да се тръшкаш, завиждаш и жалваш. И да си смениш направлението на интересите с нещо по-достижимо, например с шев и кройка...

Ти имаш някаква много маргинална представа какво е обективно и какво е субективно. Личи ти, че имаш огромна дупка в познанието тук. Е, защо ползваш понятия, които не разбираш? Наблюдателят може да се обърне с гръб, да застане с главата надолу или да се обеси, спектрометърът във всички тези случаи ще отччете една и съща честота. Това е обективността - величината не зависи от психическото и физиологическото състояние на наблюдателя, всеки който и да е, ще определи - при същите условия - същата величина. Това е обективността, и доплеровият ефект е обективен. Както и времето, както и пространството. Съвсем друг е въпросът, че този ефект зависи от скоростта на обекта, която също е обективна величина. Мъкааааа... Е как са обективни, ако не са наблюдаеми? Обективността на материята се установява само и единствено чрез наблюдаемите факти по отношение на нея, факти произведени от нейното взаимодействие. Не случаайно още Демокрит е казал, че материята съществува взаимодействайки, и това е залегнало в основата на материалистическата концепция. Съвсем естествено е свойствата на материята да са обективни. Твърдосттаа на стоманата не зависи от това дали субектът е гладен или не, дали го сърби или не, дали се е наспал или не. Тя просто е наблюдем факт. Фактите са обективни, моделите на база тези факти са вече субективни. Младенов, куцат ти основните философски понятия, ти къде изобщо се пъхаш във физикатаа с тоя никакъв багаж? Не те разбирам. Както виждаш, нито владееш материалаа, нито имаш някакви смислени аргументи, всичко е огромна каша с предразсъдъци у тебе... Нещо по-лошо - не демонстрираш способност да се поучаваш от грешките си...

Баси глупостите: хем обективно съществува, хем съществуването му не е набллюдаем факт. Е като не е наблюдаем факт, какъв е, измислен факт? Уранът е измислица значи, ама обективно съществува? Е в тая боза с косми какъв смисъл влагаш? Периодът на полуразпад не бил наблюдаем факт, ама е еднакъв за всички? Е как ще разберат всички че е еднакъв, след като не могат да го наблюдават? Абе засрами се бе, до осми клас трябва да си усвоил някаква смислена терминология, която да полагаш в основата на процеса на мислене. Ама тук не се наблюдава такова нещо... Еднакъв е при условията за които е дефиниран в случая - в покой. Къде видя, че има някакво ограничение той да не зависи от скоростта? Освен твоите предразсъдъци, разбира се, които нямат никакво значение Пак нещо не си разбрал. Времето е обективно, събитията се случват и да искаш, и да не искаш, часовникът върви както си върви, субектът колкото и да се тръшка около него не може нищо да промени. Това е обективността. Пак мрачни предразсъдъци? СТО просто казва, че уранът в покой има периодът на полуразпад визиран в учебника, а когато е в движение, този период се променя по експериментално проверен закон. Не мога да разбера, говориш толкова глупости и се тръшкаш срещу експериментално доказаните факти. Какво ти се е случило, че си изпаднал толкова? Че приказваш безсмислици, приказваш, ама защо толкова много за толкова кратко време? Пропуснал си най-важното от логиката: нематериално - и обективно. Твърдостта на стоманата е обективно свойство, но тя не е материална. Е, времето и пространството са от същият порядък. Трябва ли пак да те съветвам, малко да се пообразоваш? Това са философски въпроси, по тях се вижда че не само си бос, а по-лошо... Копаеш под дъното.

Скоростта с която се разпада уранът се измерва с определена апаратура, и скоростта на уранът спрямо тази апаратура е от значение. Идеята на първия принцип е, че един и същи процес при едни и същи условия ще протича по еднакъв начин, независимо изборът на отправната система в която се провежда. В случая, идеята е, че парче уран в покой спрямо измервателната апаратура ще се разпада по споменатият закон. По същият закон ще се разпада друго парче уран, летящо с огромна скорост край първото, но неподвижно спрямо съответната апаратура която го мери (т.е. в друга отправна система). Ако уранът обаче не е в покой, никой не гарантира че законът трябва да е същият. Тук трябва друго проучване, евентуално и друг закон, както се оказва на практика. А така. Сега се напъни да осмислиш защо това "заключение" не следва от никъде. Защо изниква някакъв предразсъдък и така омазва опитът за мислене... Ами влияе. Ей на, магнитно поле има само когато има подвижни заряди. Такива са си законите, включват и фактора 'скорост'. Просто ти си се ограничил до училищната постановка, когато този фактор не се разглежда (законът е написан в простата си форма за покой), за да не се прекършва крехкият разсъдък на подрастващите ученичета с необятната сложност на обкръжаващата ни действителност... Като порастнеш, може и да научиш че за всички движещи се обекти интервалите се скъсяват. Уранът не прави изключение когато и той се движи.

Няма различни причини, има само една разумна причина да се отказваш от съгласие с консенсуса и експертното статукво - и тя е да си на същото равнище, да си експерт и да имаш своята смислена аргументация за това. Като нямаш тези качества - защо се учудваш че те отричат? Как всъщност ще се случи обратното, да те приемат без качества и аргументи? Като ти чуят първите пет думи, има ли смисъл да те изслушват нататък изобщо? Колко умно е да се пънеш да се доказваш при тези условия? Не разбирам защо се учудваш.

Тук пропускаш най-важното. Освен да направиш грещките, за да станеш експерт, трябва и да се поучиш от тях. Иначе ще си останещ просто човек, правещ грешки. За каквито е и тая тема.

Ами аз това и питам. По какъв собствен път, след като става дума за не-експерти? Тоест хора които не притежават нужния ресурс от знания, материална база, възможности, и време най-вече да извършат някакво изследване по въпроса?

Абе човече, нали от куп време бистриме свойствата на лоренцовите трансформации? Ти като че ли падаш от небето. Когато двете системи нямат общо време, защо очакваш в тях нещата да се случват по еднакъв начин? Това не е свързано с промяна на законите - те са еднакви, вече ти обяснявах по-горе, свързано е с различната изява във времето. Какво очакваш да се случи друго, когато за единият измине един нтервал време, а за другият друг? Ще ли се е разпаднал уранът еднакво за всеки? Замисли се бе... Не бързай да се изказваш, без да си вложил мисъл... Напротив, time dilation е доказано, така се държи реалността. От друга страна, природата не мисли, всичко което тя върши е безсмислено Мисли човека, и за него е безсмислено нещо от случващото се, когато не му достига мисъл за да го разбере...

Нека уважаемите форумисти от другата страна на барикадата по тази тема ни обяснят какво трябва да направим в такъв случай и на кого да се доверим. Какъв е проблемът? Защо трябва да се доверяваме на някой, след като експертите нямат консенсус? Ние като не-експерти можем ли да направим нещо повече, бъхтайки се със някакво свое проучване? С какво можем да преценим кой е по-близо до някаква истина, освен по цвета на вратовръзката или фризурата на мустаците на участниците? Това което може да направите е да не си формирате мнение по този проблем при такова стечение на обстоятелствата. От друга страна, можем да опитаме да оценим доколко е спазен научният метод, това може да доведе до симпатия към някоя от тезите. Но и това не е гаранция може да е спазен от всички. Така че подминаваме без да се доверяваме на никой. Съжалявам, закъсали сте го с тая липса на широко прието мнение... И по тази причина този пример не е подходящ да се илюстрират проблемите в тази тема.

Няма такова положение. Периодът за полураспад в състояние на покой на образеца за всяка система е определен като един и същи. Той е оформен като зако: Величинатаа "ламбда" ще бъде една и съща във всяка система, за да се запази формата на закона във всяка система, това изисква първият постулат за този закон. Тоест ако аз правя експеримент при мене в покой, ще определя ламбда(мапример 1 час), ако някой в друга, движеща се спрямо мене отправна система прави експеримент при същите условия, в покой, той ще определи същата ламда (също 1 час). Но неговият образец се движи в моята отправна система, аз вече измервам в моята подвижен образец, не в покой, никакъв закон не ме ограничава каква че ламбдата за движещ се образец трябва да е същата като тази за неподвижен. И да, според СТО трябва да получа по-голямо времето за полуразпад - и на практика това се получава, защото това вече не е ограничение от първия постулат. Каквото той е ограничил - във всяка система законите да са еднакви при еднакви условия - си работи. Но тук условията вече са други, и работят другите закономерности на СТО. Махай тея капаци... Ми проблемът е не в близнака и куфара, а колко собствено време този близнак е пътувал. Колкото е пътувал - по горния закон толкова ще му се разпадне уранът. А решението на парадоксът на близнаците именно на това се крепи - единият в своята система пътува по-малко собствено време, затова остава по-млад (и по-малко ще му се разпадне урана), по собственото време на другия движещият се пътува повече, затова другият остарява повече и уранът му се разпада повече. Кондиката тук е при съпоставянето на двете системи, иначе във всяка от тях законите са еднакви. Както виждаш, уранът е само излишно усложнение в цялата схема. Той е часовник, както и другите часовници които слагаме, и се държи по същият начин както и те - подвластен е на лоренцовите трансформации (следващи от същият първи принцип ). С нищо не допринася за разбиране на парадокса.

По кое условие не се променя? Пак предразсъдък? И какъв закон е скоростта на радиоактивният разпад, който движението (чак и принципно?) не променя? Имаш закон на радиоактивният разпад, който дава скоростта в някаква отправна система, в случая приета за покой спрямо наблюдателя. Никой закон не ограничава вида на тази скорост да бъдела същата, ако образецът се движи с някаква скорост. Усещаш ли колко предразсъдъка намеси до този момент? Както е в СТО: неподвижни образеци, неподвижни във всяка от системите ще се разпадат за еднакво време във всяка от системите, но ако в едната система разгледаш движещият се образец, времето му на разпад ще е дуго - защото времената в двете системи са несъпоставими. Сответно това заключение няма логическа основа, от която да произлезе. Постулирал си някаква нелепост, и после я преразказваш с други думи. Не става така. Ти изобщо не си наясно за какво става дума в СТО, вижда се от това твърдение. Във всяка отправна система формата на закона, който изразява скоростта, ще е една и съща. Но тази скорост, изразена в друга отправна система, може да има (и има) друга форма, в която обикновено участва и допълнителен параметър - относителната скорост. Прост пример: кинетичната енергия на едно покоящо се тяло е нула. Това е закон в системата в която това тяло е в покой. Друго тяло, в покой в друга система, също ще има нулева енергия. Ето, законът запазва формата си. Но в друга система, за която разглежданата се движи - а съответно и тялото се движи, неговата кинетична енергия ще има друг вид - половината от масата по скоростта на квадрат. Учудва ли се някой, че участва относитенлата скорост? Не. азбираш ли сега кога формата на законите не се променя, и кога се променя? А ти се опитваш случайно да слепваш някакви понятия. Ми няма да се получи нищо така, няма и да разбереш нищо. Същата история като по-горе. ВЪв всяка система часовниците цъкат по един начин - определен от честотата на съответното цезиево излъчване. Но една система погледната от друга, вижда доплеровият ефект - там цезиевите атоми не са в покой а се движат, честотата им е друга, това - от гледна точка на дадената система, ще покаже че в другата еталонът на времето дава друга поредица, въпреки че еталонът се избира по общ закон. Проблемът не е за конкретна система. Която от системите си харесаш, времето си върви по избраният закон. Проблемът е какво става когато сравняваш между системите. Нютон е постулирал абсолютност. Експериментите водени от СТО показват, че е сбъркал. Забрави го, той вече не е фактор в съвременната физика. Тая мотика е безсмислено да продължаваш да я настъпваш. Това пък изобщо не следва от всичко казано до тук. Младенов, имаш сериозни проблеми с логиката и правенето на заключения.... За парадокса на близнаците: първо осъзнай какво се случва с оригиналния парадокс. А така, без да си разбрал, почваш да правиш някакви вариации, и съвсем уйде коньо у реката... Основният ти проблем е, че вадиш аргументите си на база някакви предразсъдъци. Спал си, ощипало те нещо, и си решаваш че пространството е реално, а времето не. И като те попитат - защо така, отговаряш като аргумент - ами защото пространството е реално а времето не... Този глупав субективен пдход щеше да е смешен, ако не беше толкова тъжна цялата ситуация с тези предразсъдъци... Не си ли се замислял че и други, много по-умни от тебе хора са се мъчили по тези въпроси? И че тяхната аргументация е публична, може да бъде оценена от съвременна гледна точка достатъчно обективно, а не само чрез сънищата? Отвори някакви книжки, те са за да се научиш нещо, не за друго... Исторически има два основни подхода към пространството и времето - субстанционален и релационен. Към първият подход - субстанционалният - са се придържали Епикур и Демокрит, до голяма степен към тях се присъединява и Нютон. Според тях пространството и времето е отделна реалност, независима от материята. Представители на вторият подход - релационният (идва от "отношение", няма връзка с релативизма) са Аристотел, Хегел, Лайбниц. Според тях времето и пространството са отношения, образувани от взаимодействието на метериалните обекти. Всичко това е обсъждано векове, и съвременният подход е именно релационният. Защо - до голяма степен съм ти изложил аргументите (за разлика от липсата на твоите). Има огромно количество количество литература по теми като "Философия на физиката", "Диалектически материализъм", да не изброявам, в които се разчепкват тези проблеми. И разбира се, най-вече теорията на относителността с нейните резултати, които се доказват с опита. Нема мърдане тук. Аз помня навремето Иванка Апоостолова, като ни тормозеше с тази философия на физиката и с диалектическият материализъм. Млади, зелени студенти, чудят се за какво им наливат тези предмети, вървящи в същият блок като "История на БКП", "Научен комунизъм" и подобни... Е, ако човек има желание може да осъзнае че наистина е бил млад зелен и глупав и да извлече полза от това положение. Или да не осъзнава колко е глупав и да си продължава с предразсъдъците и мантрите... Поучи се от другите бе, човек, очевадно е че си гол и бос по тази тематика, а не ти стигат силиците сам да сътвориш каквото и да било. При това положение ако се откажеш от натрупаното до момента познание и се затръшкаш само за сънуваното, защо някой трябва да те взема на серозно?

Защо инерциалното движение трябва да променя каквото и да било? Времето за даден наблюдател (от инерциална система) не се променя, то е такова каквото е. И за друг наблюдател не се променя. Пак нещо не си разбрал и правиш някакви първосигнални заключения? Независимо времето дали е физическо, техническо или каквото и да било друго. А това от къде следва? Предразсъдък? Тъй, тъй. Закопа се с предразсъдъци по-горе, сега симулираш логика? Е кой да вярва на такива тъпи номера...

Докажи че не е вярно бе, стига си се тръшкал. Хайде, да видя как разстоянието - което е едно число - ще стане реално. Реално е отношеието на отделеност на два обекта. Това е пространствено отношение. Но това отношение не е пространство. Ако във вселената имашш само един обект, имаш ли пространство в нея? Не по предразсъдъци, а като някакво следствие? Нямаш. В случая, пространството е съвкупност от всички отношения на отстояние и протяжност и тяхната подредба. Тази съвкупност е абстракция, не можеш да я посочиш по никакъв начин. Така че кое не е вярно и защо? Не повтаряй безсмислени мантри, давай физически аргументи. Ама и такива нямаш, петдесет коментара вече само кухи декларации. Същото е и с времевите отношения. Интервалът между две събития не е времето. Времето е цялата система от времеви отношения между събитията, между всички събития, отношенията на предходност и продължителност. Тази система е точно толкова "реална", колкото и системата пространствени отношения. Това че ти си силно ограничен и не си способен да осмислиш тези неща нищо не променя. Трябва да учиш, макар че като гледам, и мазоли да си докараш на буквите, пак ще си със същия никакъв багаж. Запомни, предразсъдъците не са мислене, те са окови за мисълта. Нямаш си и идея какво е пространство и време, тръгнал си да ги набеждаваш дали съществуват или не. Смешник...

А петте минути не визират ли реалността на времето, в същият смисъл? За това става въпрос, към Младенов.... От друга страна, в случая става дума за отстояние между два обекта. "Разстоянието" е числото, с което се обозначава това отстоянние по отношение на някакъв еталон, макар че в ежедневието се опитват да му дават и друг смисъл. Отстоянието само по себе си няма количествено изражение (както и протяжността), за разлика от разстоянието което е отношение, число. Доколко е реално числото? Защото отстоянието е реално дотолкова, че то е обективна проява на отношение между два реални обекта, в случая аз и жена ми. От друга страна, то е само отношение, отношенията имат реалността на абстракции. Само аз и жена ми (и околните споменати обекти) имаме физическа реалност в примера. Защото ако се махна аз от задачката, разстоянието губи смисъл, защото изчезва отношението на отстояние, което то околичествява. Вземи друг пример, цвета. Можем да получим зелен цвят, ако отразим бяла светлина от повърхност, която поглъща целият спектър освен зелената част. Цветът в случая е отношение на двата обекта, светлината и повърхността. Съществува ли реално? Доколко силна му е реалността, ако махнем светлината, за да не пречи? Или отражателят по същата причина? Или извъртим отражателят в друго отношение спрямо светлината, така че да нямаме отразената светлина? За това става дума - цветът е качество на материята, което се проявява при определени условия, в случая взаимодействие. Отстоянието и протяжността - също, при съпоставяне. Продължителността и предходността на събитията - също. Всичко това са качесства на материята, проявяващи се в определени ситуации. Реалността им се ограничава като реалност на качества. В случая на пространство и време нещата са още по-рошави - не е достатъчно едно събитие, за да говорим за време, едно разстояние за да говорим за пространство. Там имаме абстрактна проява на отношение на целият поток събития (времето обхваща всички събития), на всякакви отстояния (пространството обхваща всички отстояния и протяжности), а това вече си е чиста абстракция. Никъде тази абстракция няма свое копие в реалността. Доколко е реална? Това са достатъчно тънки неща, не става да се илюстрират с единичнни примери само...