scaner

Нищо не виждам, освен едно сляпо и безумно тръшкане от твоя страна, щото те направих за резил. Ако ти виждаш нещо друго, бързо трябва да тичаш на доктор Абсолютно си безпомощен по темата. Няма увеличаване на мащаби тука. Това че се получават по-големи координати, е по причина че те са отчетени в по-късни моменти от време (другата част на трансформацията) - за повече време обекта ще се придвижи до по-големи координати, което е съвсем естествено.. Но дължините, които се получават от такива координати, са скъсени, а като се говори за мащаб, се имат пред вид именно дължините. Но от къде простата ти глава може да ги знае тея неща? Малко ти е тръшкането. Алей-хоп, още веднъж на бис Докато ти дойде акъла в главата.

Не показват такова нещо. След като за едни ситуации трансформацията свива интервали, за други ги разтяга, тя по дефиниция не е мащабираща Това е ясно и математически: мащабиращите трансформации имат величина на детерминантата на матрицата си различна от 1 (коефициентът на мащабиране), докато лоренцовите трансформации имат детерминанта равна на единица. Ти си получил като резултат координати. Мащабирането има смисъл по отношение на дължини, а там вече видя, че нещата са прости, но съвсем различни: обекта има най-голяма дължина в системата си на покой, в другите системи дължината му е по-малка. Което обаче пак не е основание да наречеш трансформациите мащабиращи, щото те работят и с времето, а в тези разсъждения си го пропуснал. При това положение свиването за едни и разширяването за други интервали е проява на важно свойство, че трансформациите са трансформации на въртене, и увеличават или намаляват едни проекции за сметка на други. От тук и основанията за геометрията на Минковски, тя не е изсмукана от пръстите. Ами отказваш се, защото до тук са ти познанията. (пак да напомня - само медитирайки върху координатите, както в случая, никакъв смисъл не може да се измисли - трябва да се продължи, до дължини и интервали време, защото това са иамеримите физически величини, тогава "разтягането до безкрайност" изчезва). Иначе смисълът е ясен - не може да има отправна система, която да се движи със скоростта на светлината, защото тя е лишена от основната си функция - да съпоставя моменти и разстояния. В нея всички обекти се движат и имат дължини 0, всички събития се случват едновременно и интервалите между тях са 0. Такава система е сингуларност, от там и физически невъзможна.

Е що толкова глупав отговор? Дадох ти примера, със самолета до София и Австралия, опровергава те очевадно. В геометрията координатите ти ги вземаш по подразбиране в един и същи момент, те нямат свойството да са други в друг момент - това не са събитията, с които работим при координатните трансформации във физиката. Така че сравнението с геометрията е безпредметно в случая. Пак да повторя: осмисли примера дето ти дадох за самолета от София до Австралия, там ясно се вижда противоречието ако координатите не са определени в един и същщи момент. Тук няма никаква философия, и ти си решил задачата. Имаме две събития, къде е светлината в момент 0, и къде е светлината в момент 1. Трансформациите ни дават директен отговор: къде е светлината в другата система (и кога) за първото събитие, и къде е светлината (и кога) за второто събитие. Скоростта се определя като разделиш дистанцията на интервала време. Но в спора ти с Дорис ставаше дума за дължини. И Дорис даде коректната формула - дължината на обекта в другата система е по-къса, докато ти разчиташе отново само на координатите в различни моменти време. Тук няма какво да се спори. Поуката: трябва да се мисли за какво са ни координатите, които получаваме след трансформацията. Дорис даде точно скъсеното разстояние. Не виждам за какво спориш.

Не, не е. Така е в геометрията, в която няма величината време. А ние говорим за физика. Във физиката разстоянието се определя между обекти, не между абстрактни точки. Абстрактната точка няма собствен маркер, добре е да си спомниш мъките си в началото докато се печеше по въпросите на абсолютното пространство . Обектите се движат. Разстояние е само когато тези координати са определени в един и същи момент време. Когато имаме и време, геометрията става динамична и това трябва да се отчита. . И никакви интерпретации не са намесени тук. Да не говотим, че в СТО пространството и времето не са еднозначно дефинирани. Хайде пак за физиката. Два обекта, имащи координати в някакви моменти. Това е за което става думи при трансформациите - ти трансформираш координати на събитие - нещо се е случило някъде, координатите и моментите са свързани със случване, не са някакви абстрактни конструкции. И това, с което е случването, има движение, и после нещо с него се случва на друго място. Ти си представяш една застинала геометрия, докато координатите на обектите във физиката се променят. И от там идват проблемите ти. В геометрия, в която има и време, разстоянието има смисъл само когато е определено в един и същи момент време началото и края му. Понятието "разстояние" не допуска друг контекст. Прост пример. Тръгваш със самолет вчера от София, и пристигаш днес в Австралия. Вчера координатата на София е съвпадала със самолета ти. Днес координатата на Австралия ще съвпаддне със самолета ти. Е, колко е растоянието между София и Австралия? По твоят начин ще е нула, колко му е да извадиш координатата на Австралия днес и координатата на София вчера в системата на самолета. Да, ама не Запомни - смята се с координатите на начало и края в един и същи момент време. Основен закон, нема мърдане и дискусия тук. Какво ще ти даде, след като няма смисъл? За каквото и да говорим, лъч светлина или налъм? Това че случайно получаваш познати числа, не прави от липсващият смисъл наличен.

Младенов, това не е разстояние. Тази величина няма физически смисъл в случая, камо ли да смяташ скорости по нея... Колко пъти да ти се казва, че разстояние, път, дължина и подобни имат смисъл само когато координатите на началото и края им са отчетени в един и същи момент време? Не, не смятаме в различни моменти. Дорис даде примера за да покаже, че ако се разсъждава толкова евтино, ще има скъсяване на дължини и в класическата физика Примерът е сарказъм по отношение твоите представи.

Ще си позволя да отговоря вместо Дорис. Младенов смята координати. А се търсят дължини. Да мислиш че координатите са дължини хич не е добър признак. Даже напротив, при толкова повтаряния и посочвания на проблема...

Няма никакво място за интерпретации. Всичко е математически точно и еднозначно.

А така. Погледни се сега в огледалото, кой се тръшка. Ми само това ти остава, щото те размазах по съществто на темата Алей-хоп!

Малоумник, колко пъти да ти повтарям, ти си спал в часа по математика. За рационални числа чувал ли си. Хаха, можеш да се тръшкаш, ама на простя въпрос не можа да отговориш, а? Е сам виждаш, с тръшкане не става тая работа, трябва си пипе, ама като немаш? Ще се тръшкаш

Знам, яде те от вътре Дълго ще е така. Но не пречиш, щото нямаш какво да кажеш по съществото на темата.

Хохохо, усещам люта завист и себеразрушителен гняв! По-внимателно, обръщай повече внимание на себе си...

Пътят е разликите между координатите на началото му и края му определени в един и същи момент от време - дори в класическата физика е така, странно как имаш претенции за нея, без да я познаваш... А ти беше вдянал по едно време, нали? При тая ти несериозност не виждам шанс пред тебе... Безсмислено е всеки път да ти набивам канчето от началото.

Не, не обвинявай други за омазаните си гащи с последните сметки. Ми ще излезат, щото това е координата, не е пътят за който сам питаш в задачаата. Пътят се определя като крайщата му се фиксират в един и същи момент време, а ти си определил A' в момент t'=0, В' в съввсем друг момент. Тая мотика беше неколкократно настъпена от тебе и аз се надявах, че това е предизвикало определена степен на поумняване. Сори, явно съм се излъгал.

Тук даже няма нищо за смятане. Просто прилагаме формулата за съкращаване на интервала АВ от системата в която е неподвижен в другата система - стандартната формула на СТО, която дълго ти се изплъзваше, но накрая я получи. И получаваме резултатът на Дорис. Което веднага ни показва кой е омазал сметките. Човек трябва да се учи от грешките си. Като си успял да получиш един резултат, няма смисъл всеки път да изминаваш същите лутанияя и да правиш същите грешки с които си го достигнал, нужно е само да го ползваш в контекста за който той е верен. Но ти продължаваш да си създаваш трудности и да циклиш всеки път от началото. Е, като ти писне, погледни как си се справил преди Или къде бъркаш

Дорис те затапи с дължини и интервали, на тях не можеш да правиш трансформации. А с твоите сметки пак си го закъсал яко.

Това е ясно, ти получаваш резултат че координатата е пропорционална на скоростта между системите. Защото сметките са недовършени. Ние вече решавахме такава задача, и в нея нямаше нищо подобно. Там се получи, че неподвижна в едната система отсечка - АВ, се скъсява в другата система с лоренцовият фактор, и толкова. Следователно, в текущите сметкки имаш грешка. Аз колко пъти казвам, че трябва да се работи с общи формули, а не половината с числа, та да се изгубят следите? Проблемът е, след като веднъж си получавал коректен отговор, защо продължаваш да настъпваш мотиката?

Веднага въпрос: от къде се пръкна двойката в знаменателя? Контрол: в подвижната система дължината на АВ трябва да се скъси само с лоренцовият фактор, и до този извод стигнахме поне десет пъти. Сега пак ли да се връщаме на А и Б, че дължина/път се определя като се фиксират координатите в един и същи момент от време? Мисли, преди да се хвърляш на числата...

Младенов, продължаваш да се излагаш. Що така? Дорис ти го е сдъвкала, не на координати, а на дължини и интервали. Какви обратни трансформацции се пънеш, какви пет лева, като не са координати? Естествено че като преобразуваш круши с трансформации за ябълки, ще получиш глупости... Айде се спри и помисли, приказките не ти се отдават. Ни Дорис, ни Гравити са виновни за недомислията ти.

Ми тогава се опитай да си изградиш твой, не да се оплакваш. И не на първосигналният принцип.

Ти имаш нещо коннкретно срещу него? Аз пък съм останал с впечатлението, че разбира достатъчно.

Нито пък доказва че не я разбира. Е, и какво от това?

По-конкретно? Всякакви сметки и извеждания с формули съм правил. Като не се разбира нещо, се пита, не се мълчи и после - "ама вие не направихте еди какво си", "ама не съм бил съгласен неизвестно за какво си ама си мълча"... Представата се изгражда. С четене, мислене, учебници бол, и питане тука. А не с предразсъдъците напред, вече изработено мнение че СТО е фалшива и т.н. простотии. При такова положение е късно за изграждане на представи. Поне аз тук се опитвам само да посочвам грешките. Разчитам, че има интелигентни хора, които при желание да продължат нататък, а не да се въртят в кръг. Това е проблемът. И не се опитва да разбере общите положения. Аз от кога повтарям - предразсъдъците убиват мисленето? Малко критика на собственото мислене, както аз му викам, дисциплна и хигиена на мисленето, е много необходима когато имаш противоречие с чуждото мнение (още повече прието от мнозинството учени). Шансът ти да не си прав е огромен, и трябва да се извърви тоя път на проверка и разбиране (от твоя страна, не от другата), а не да се разчита на някаква фалшива увереност в собствена правота и съответно нищонеправене. Това не е наш проблем, тук не е учебно заведение, не ние, а вие имате някакви цели. Както са казали класиците: "Спасение утопающих — дело рук самих утопающих" Ние само насочваме, даваме съвети накъде е посоката.

Така е, но пак си пропуснал контекста. Този отговор той получава, когато продължава да се инати и след като му е покаано къде бърка. Насила не може да му се имплантира разбиране при това положение, трябва да се разбере сам със себе си, и решението е - да чете, след като не слуша. Съвсем естествена и добронамерена реакция, а вече кой как вижда конспирацията в такъв отговор, е ясно чий проблем е - това е несериозната част.

Питам, колко е числовата стойност на оста Х? Не на конкретна координата, а на самата ос? Ей на, искам да заместя във формулата. Не се крий като хлебарка, отговаряй

При такава ситуация обаче човек няма проблеми със стреса и съня, и не му трябва помощ и съвет..