scaner

Използват се, те са добри да облъчват повърхности, и да намаляват вдишвания прах и частици - тези лъчи наелектризират прашинките, и те прилепват по стените, вместо да се разхождат из пространството и да разнасят нещо си.. Но за дрехи не са ефективни, дрехите имат структура, в която лъчите не проникват.

Изобщо не споря по този въпрос. Проблемът с микровълновата е неравномерното нагряване и опасността от подпалване на нагрявания обект. Пък ако има и пластмасови копчета, жална им майна....

Не мисля, че ще има полезен ефект. Едно, че тя не нагрява равномерно, един шал ще се нагрява на едно място, на друго нищо няма да му се случва. Освен това риска от подпалване е съществен, така че ако пробваш, поне да са мокри дрехите. Има изследвания за бактерии, че се унищожават над 95% (не 100!), но това за компактни предметчета, например гъбка за миене на съдове, която се нагрява що годе добре. За вируси не съм срещал изследвания по въпроса.

Една почти класика: "Смисълът на живота" на Монти Пайтън https://filmisub.com/filmi/23151-the-meaning-of-life-smislt-na-zhivota-1983.html

Шпага, всичко тръгва от известната формула на СТО, свързваща енергия, импулс и маса: За единичен фотон знаем, че импулсът му се свързва с енергията чрез зависимостта E = p.c, тоест като заместим, получаваме за масата нула. За система от два фотона, с еднакви импулси но движещи се в противоположни направления сумарният импулс е p = 0, и от там масата на цялата система се определя от равенството: тоест добър пример, че масата на една система не е сума от масите на нейните части. Една статия на доста популярен език, която нищи този проблем, може да се намери на Хабр-а, ТУК. Иначе, предполагам, питаш за книжката на Лев Окунь Понятие массы (Масса, энергия, относительность)

Ами опитай да видим, дали от зададения постулат ще достигнеш еднозначно до тези 'следствия'? Само тогава са следствия. Иначе са следствия в резултат на множеството допълнителни предположения. И като натрупаш много такива допълнителни предположения, крайният резултат престава да има връзка с началният постулат - опитай, смени го с нещо друго, но запази междинните предположения - ще се получи същото. Това е 'разказ по картинка' - гледа се сега света, и се измисля - за да се случи еди какво си, трябва еди що си, за да се случи друго, трябваа трето. Тоест имаме ревърсинг, обратен инженеринг - нагаждат се 'постулати' за да се получат конкретни резултати, а не тези резултати да са следствие от основна идея. Тоест твърди се , че има постулат, но се работи в обратна посока, срещу него. От тук пропада консистенцията - липсва какъв да е критерии че направените предположения са съвместими. Пълна трагедия от тук нататък. Затова го наричам суеверие - история, измислена с единствената цел за да се получи кохерентност в някакви представи, лишени от информация по разни причини, епистоларна литература. При това всичко се прави с литературни, а не научни средства, защото този жанр е такъв. Хайде да не спорим за глупости.

Тези престрелки тука ми припомниха един виц от времето на социализма... Пътува влак, купето претъпкано, прозорците затворени. Една мъж предлага: така не се живее, ще се задуши още малко, да се отвори проозореца... Веднага го контрира една пълна дама: как, ще стане течение, тя била много чувствителна и можело да се простуди и умре. Пререкавали се така известно време, и накрая на болшинството му писнало и предложило: - Дайте да отворим прозореца да влезе малко въздух, така и уважаваната другарка ще умре. После дайте да затворим всички прозорци и врати, та и уважаваният другар да се задуши. И да си продължим спокойно нататък... Та и всички ние сега сме във влака, в момента сме на етапа на отваряне на прозорците, винаги има недоволни, по-нататък ще видим.

Само напомням важнорто свойство на импулса на фотона, за да не стане разсейване и да се пояснява пояснението... Но импулсът на система от фотони може да е нула.

Значи постулатът не е един. Всяко предположено качество е допълнително нагласяване. И това изобилие от нагласявания на всякакви качества не оставя никакво място за някакво следствие - всичко е нагласено. По какво се различава такова произведение от известният 'разказ по картинка'? Има ли нещо дори наподобяващо наука тука, освен наукоподобната терминология? Каква е връзката изобщо с постулата за някаква неподвижна среда? Никаква, с този подход на "предполагане на качества, за да доведяли до Наблюдаемите следствия", връзката се изпарява в небитието, нито е определяща и нито е нужна. Може да си сложите в началото каквото ви хрумне - лавината от допълнителни предположения така ще го смели, че на изхода ще поучите каквото сте си наумили. Не се прави така. Постулатите в една хипотезаа са минимално количество. Всичко друго трябва да бъде следствия от тези постулати. Докато тук е просто липсват следствия, всичко е постулати и един разказ на тема 'какво ми хрумне'.

Не са точно такива нещата Един фотон няма маса. Система от два фотона обаче, притежаващи разнопосочни и ненулеви импулси, има маса. Това са тайните моменти на СТО Тоест има маса -> има маса. Нито един фотон не притежава маса, но система от фотони може да притежава (а може и да не притежава, ако са еднопосочни и колинеарни) маса. А къде е масата - където си я нарочиш, например в неподвижния център на масите на системата обекти. При гравитационните вълни ситуацията е сходна, малко по-сложна. Но в случая коментарът ми беше по повод всяческите опити да се сложи на едно явно суеверия етикет "наука".

При такава навалица от постулати, има ли изобщо някакво място за логически следствия? Каквото си постулираш, това ще получиш, ако ще и петокраки гръмбозаври, няма значение - важен е принципа. Защо с такъв шум и изкривяване трябва да се коментира научна информация? Разбирам, че има някаква въпиюща нужда от приказни обяснения, но това не ги прави по-малко приказни. Нищо общо с наука и научни хипотези, просто обичайно суеверерие маскирано с наукообразна премяна

Малко за разведряване Да перефразирам малко поета: "Ваше благородие, госпожа ангина, Судя по активности, вы как Хиросима, Двадцать грамов водки, вино и коняк, Не нужна больница, пронесёт и так..."

Сферата няма обем, има повърхност. Обем има кълбото, което за разлика от сферата е съвсем друга фигура, тримерна. Вместо да философстваш и да демонстрираш невежеството си на всяка крачка, намери си учебниците от пети клас и си ги прочети, със сигурност ще научиш нещо ново

Сферата е двумерна повърхност. Просто защото всяка точка от нея може да се адресира само с две координати. Така както и на земната повърхност, достатъччни са само дължината и ширината. Всяка друга двумерна повърхност, наричана за общност "двумерно пространство", има същите свойства, колкото и 'изкривена' да е. Няма нужда от никакво допълнително измерение, за да се опишат всички нейни свойства. Двойка по геометрия. И си тръгнал да се пуйчиш с такива липсващи знания?

Само да не забравяме, че става дума за форма на пространство-времето. Затова съвсем нормално е да има и времена, както си се изразила. Нали би било странно да говорим за обикновена геометрична форма, базирана само на координатата Х, игнорирайки някоя друга координата, да речем Y? Затова да, ако искаме пълната форма, трябва да вярваме в гореизброеното. Целият проблем тук идва от разширението на понятието 'форма' на повече от 3 размерности. Ти си свикнала с форма на куб, но не можеш да си представиш форма на 4-мерен куб, от там идва това отричане, че такива неща не могат да имат форма. Ето ти 3-мерна проекция на един 4-мерен куб, който се върти: Това може да си го мислиш така: това би била тримерната проекция на една въртяща се 4-мерна вселена имаща форма на 4-мерен куб. Ако едно от 4-рите измерения беше и времето, картинката щеше да е още по-забавна. И накрая, критерият за форма, за който говоря, дава оисание какво е това форма, т.е. какви параметри трябва да търсим и измерваме, за да установим конкретната форма. Ясно е, че след като тези параметри са наблюдаеми, така определената форма е възможо да се установи.

Определеният сбор на ъглите на триъгълниците вече дава възможност да се разграничат двете хипотези - в случая, от двете предложени възможности съответстващи на критерия за форма, единственият резултат избира само едната, т.е. плоска равнина. Критерият за форма дава какви са възможостите, измерването определя коя от тях се реализира на практика. По един и същ критерии. Ето ти друг хипотетичен пример. Критерият определя, че задължителен елемент на понятието форма трябва да е наличието на остри върхове. Този критерии удовлетворяват много фигури, като тръгнем от простите пирамиди, паралелепипеди, минем през любимите ми икосикосидодекахедрон и дирхомбикосидодекахедрон и продължим нататък, безчетно мнозинство. По този критерии сфери, хиперболоиди и други гладки фигури нямат форма. Експериментът ще даде само един резултат в крайна сметка, ще ограничи само една от тези възможности, или ако се приеме за достатъчно точен, ще покаже че критерият е ограничен и му трябва обобщение и с неръбатите форми. Каквото и да е вселената, критерият към който някъде дадох линк, определя какво се разбира под нейна форма - съвсем обективно. Ей на, галактиката в подобен смисъл не е обект, състои се от много обекти които си взаимодействат, но никой не твърди че няма форма, напротив, много заключения се получават от тази форма. Тук е лесно, защото можем да я наблюдаваме от далеко, но ако нямаше други галактики освен нашата, щеше да ни е по-трудно да определим нейната форма само по това което виждаме. Но критерият за форма е същият, просто техническата страна на въпроса е по-сложна. При вселената е по-сложно, защото става дума не за форма в пространство-времето, а за форма на самото пространство-време, по дадените критерии.

В края на краищата критерият за смисъла на един проживян живот също стига до оценки и измервания. Аналогията е желязна

Говорим за съвсем различни неща. Въпросът "какво е това нещо форма на вселената' не е спорен, има си определения и критерии, приети единодушно, които и аз, ща не ща, приемам защото е задължително за разбирането между учените, и това не е изказване от мен като 'първа инстанция'. Спорен е въпросът каква е формата, и тук философският спор е безсмислен, защото това се определя от наблюденията. А те дават различни резултати по много причини, методики, точност и интерпретации. Пример за проблем с интерпретация: ако аз интерпретирам данните за хиперболична форма на вселената според теория, ограничаваща само до сферични форми, ще получа странни резултати, дори отрицателен радиус на вселената. Затова тук стръскването и наместването продължава, но всичко това се провежда под строгите критерии що е то форма на вселената, т.е. указания каква може да бъде, а не дали я има ли не. А в този форум фокусът е друг, туксе вихри едно назландисване, ама 'според мен' нямало форма, защото не можело да има, и т.н.

Ами това е само според теб, и разпространяването му за "според другите" води до тази дискусия. Ще дам известният пример за Флатландия - двумерен свят. Представи си, по постулат, светът е двумерен, няма тримерно пространство (само много учените флатландци могат чстично да добият абстрактна представа за него), "всичкото" е този двумерен свят. Ако е безкрайна равнина, той няма граници, навсякъде нарисуваните триъгълници имат сбор на ъглите от 180 градуса, тази форма се нарича равнина или плоскост, тя е безкрайна, ако тръгнеш в една посока никога няма да се върнеш в изходната точка. Ако този друмерен свят е сфера, тя пак няма граници - колкото и да ходиш по нея, няма да стигнеш до ръб, отвъд който е нищото. Само че тук ако тръгнеш в една посока, след крайно време ще се завърнеш в изходната точка. Нарисуваните триъгълници имат сбор на ъглите по-голям от 180 градуса, това е свят с положителна кривина на геометрията, силно различен по свойствата си от равнината. Формата на този свят е друга, според зададеният критерии на форма. Най-близкото което им хрумва на флатландците е, че светът им прилича на двумерна окръжност, макар че не могат да си представят точно как изглежда, защото еволюцията не е развила в тях тримерното мислене, но пък могат точно да опишат характеристиките му... По подобен начин могат да се анализират много различни геометрии, водещи до различни свойства които могат да се измерят без да се напуска Флатландия, и носещи различни имена като форми. Както виждаш, критерият тук ни казва какво е това форма, теорията казва какви възможни форми има, практиката ще покаже каква е конкретната форма на Флатландия. Без да се достигат някакви граници. Това е силата на науката

Да ти дам по-разбираем пример. За смисъла на живота Критерият ни казва, какво е това чудо "смисъл на живота". Вид обувки ли е, яде ли се, какво е. Критерият не ограничава смисъла само до една версия. Имаме куп етически учения, всяко дава различен смисъл - да се яде много, да се движи човек, да създава, да руши - съвсем взаимоизключващи се тези. Какъв е смисълът на живота на отделен индивид? Цялата стратегия, по която той е избрал да живее, определя един смисъл. Ако те слушам тебе с твоите заключения, при толкова възможни смисли, проповядвани от разни учения, "смисъл на живота" не съществува. Разбираш ли, и тук, и в нашият случай трябва да се прави тънката разлика, какво е форма, и каква е формата. Многовариантният отговор на първият въпрос не обезсмисля единствен отговор на вторият. ОТО, както и примера с етичните учения по-горе, дава цял клас възможни форми, съвместими с критерия 'какво е форма'. В зависимост от началните условия, вселената може да е n-мерна плоскост, може да е n-мерна сфера, където n е 3,4 или повече, може да е доста по-гърчава , може да има отрицателна кривина, т.е. да има хиперболична геометрия, може на места пространство да няма, т.е. със странна топология, и т.н. Но каква е конкретно формата, това трябва да каже наблюдението - тогава ще се разбере коя от теориите за гравитацията е най-близо, къде е ОТО в цялата гмеж. Основните въпроси, разбирането на които ни разделя и между които трябва да се прави разлика: - какво е това нещо 'форма'; - каква е формата..

Нищо не пречи освен това, че терминологията изисква консенсус в средите, които ще я ползват. Така че успех с постигането му

И какво се получава накрая? Ти и останалите протестирате срещу една общоприета в определена научна общност терминология само защото си нямате идея какво означава? Протестирате, защото на една дума е даден смисъл, различен от този с който сте свикнали, и това е края на света - не можело така, глупаво било, и прочие ограничености? Както казах, субективизъм та дрънка и оттатък. Я протестирай срещу аланкоолуто и филанкишията, дето е дал свойствата 'цвят', 'очарование', 'прелест' и 'истинност' на елементарни частици. Смешно е, нали? Целият научен свят ползва тази терминология, напук на такива блюстители на чистотата на езика. Значи нещо много важно пропускате. Осъзнайте се бе, хора! Май коронавируса има и специфично странично действие, от разстояние...

Аз не намирам нищо странно, вселената може и да е във форма на часовник с кукувичка, божа работа. Ти намекна, че се допускали странни форми. Критериите за понятието форма могат да допускат всякакви форми, дори взаимоизключващи се. Това е част от конкуренцията на теориите, които казват нещо за тази форма. В края на краищата формата е само една, така че много от възможностите предсказани от разни теории ще се отсеят чрез естественият подбор. Важното в случая е какво гласи понятието за форма, а не че допуска най-различни форми. Последното е силно желателно и в реда на нещата - критерият не е теория, за да изисква само една форма, а само показва на какви условия отговаря това понятие.. А че на този етап има голям разнобой в предлаганите форми, причината е точността на различните наблюдения. Представи си, че в един хипотетичен случай вселената има форма на икосикосидодекахедрон (и за определеност конкретно това). Вижда се, че прилича на нещо като футболна топка. Само че, в зависимост от точността, при едни експерименти прилича на футболна топка шита с шестоъгълници, може и с остри върхове, при други - с петоъгълници, броят им също ще варира в зависимост от точността, по-грубите експерименти ще дадат просто сфера, и т.н. приближения. Всеки от тези варианти може да е подкрепен от теория, и резултатите им са взаимоизключващи се. Критерият за понятието форма обаче допуска всичките тези форми, те са валидни по правилата които той определя. А тук досега просто се отрича критерия, с някакви съображения, че не можело да има форма "всичкото". Ами хубаво е да се разбере какво казва този критерии именно за необятното всичко - по него и то има форма. Следователно, протестите са за нещо съвсем друго, което няма нищо общо с формата, която обсъждат физическите теории. Демек, нещо като развален телефон се е получил, някой поставя своята представа за форма като определяща над физическата дискусия, и уйде коньо у реката.

Шпага, ако човек прочете критериите, ще разбере, че те изобщо не вменяват някакви форми, странни или не, а дефинират какво е това "форма на вселената". Целта е именно, за да се провери дали някоя от теориите, допускащи "странна форма" (според тебе, подчертавам, субективно) по тези критерии, е вярна или не. Защото всички ще трябва да живеем (колкото и да ритаме срещу неизвестно какво) и с най-странната форма, ако тя се окаже реалност.

Ами давам пример за да схванеш, ама дори примера не разбра. Е как очакваш да разбереш нещо по-сложно?