scaner

Точно законът за инерция забранява такива работи. Той гласи: ако на едно тяло не му действа сила, то запазва състоянието си на равномерно и праволинейно движение. А за да има вихър, движението не е такова, отклонява се от права, следователно трябва да има някакво взаимодействие. Според закона за инерцията, такава скупщина обекти ще имат поведение като след взрив - ще се отдалечават неограничено от центъра на масата на сбирката, няма да има вихър.

А дали някой изобщо ви пита? Та ти дори не знаеш какви проблеми решава полето на Хигс, а вече си тръгнал да го отхвърляш. Ми предложи нещо по-добре работещо, тогава се изказвай по тези въпроси с такава категоричност. Щото в момента мнението ти се базира само на мокрия пръст. За гравитацията, както казах, има само спекулации на тази тема, т.е. някакви доста неуспешни за сега опити. Макар че връзка безусловно има - масата, която създава полето на Хигс е и масата, която създава и участва в гравитацията. Ако проявяваш интерес, ето два линка по тая тема от архива ми: http://arxiv.org/abs/hep-th/0503024 и http://arxiv.org/abs/gr-qc/9405013 . Във физиката винаги влизат в употреба най-простите идеи, които могат да решават някакъв проблем. Никой няма да си прави труда да измисля нещо сложно, ако проблема може да се реши просто. При простото решение всичко е по-лесно контролируемо, обозримо и управляемо. Така че механизма на Хигс, както и теорията на относителостта, и квантовата физика не са се пръкнали от добро - природата ни е наложила да усложним пътя на интуицията си, щем или не щем.

Не работи този пример. При чаените листенца за събирането им в центъра важната роля играят стените наа чашата, създаващи градиент от налягане по посока на центъра. При космическият прах няма стени, и всеки вихър която не се удържа от други сили, се разнася из пространството, вместо да гради планети.

Това няма никакво значение по въпроса който разглеждаме. Гравитационните сили, проявявани от електрона са твърде нищожни, за да може чрез тях да се удържи едноименен разпределен заряд в такава област, изисквана от концепцията за гравитационната маса. Какво разбираш под "структура? Две пространствено отделени различаващи се части? Или може да са пространствено разделени, но да са еднакви по всичко друго? По моите представи, пространствената отделеност е достатъчно, за да говорим за структура. А вече наличието на такава структура ще кара електронът да има поведение не на една частица, а на различни части. Което излиза от границите на елементарността. Елементарността е точно това, липса на вътрешна структура. Колкото до линка, по-добре внимателно си подбирай източниците на аргументи. Това е една книга, изразяваща личната теория на своя автор, един от хилядите подобни в Русия, и не само. Той може и да се изявява в амплоато на Айнщайн (работещ някога в патентно бюро), докато чака славата си работейки като аналитик в център за недвижими имоти, но и това не е достатъчно... Няма да коментирам книгата, само няколко забележки по класическата теория на електромагнетизма. Според нея, електрически заряд, който се движи ускорено, трабвва да излъчва. По този механизъм, праволинейно ускоряван заряд обаче ще излъчва такова поле, което създава индуцирано поле с обратна посока на движението, дърпайки електрона назад. Тоест създава сила на съпротивление, и от там това се оприличаваа с масата, с която заряда се съпротивлява на ускоряващата го сила. Това е концепцията на електромагнитната маса. Обаче веднага, още в класическата електродинамика, възниква проблема: каква е енергията на полето на този заряд? Ако е точков, енергията трябва да се смята от нула до безкрайност, и се получава като резултат безкрайност. По физически съображения обаче енергията не може да е безкрайна. По тази причина, не трябва да се смята от нула, а от някакъв краен размер, т.е. зарядът не трябва да е съсредоточен в точка, а да е разпределен, например по някаква сфера или обем. Радиусът на тази сфера се нарича класически радиус на електрона, и е така подбран, че масата в резултат електромагнитната сила да съответства на масата която наблюдаваме. От тук и следващият проблем: еднороден заряд, разпределен по малка сфера (или в малък обем) изпитва сили на отблъскване, и електронът веднага би се разпаднал - освен ако няма някаква друга неизвестна сила, която да го удържа. При това сила от порядъка на електромагнитната, не гравитационната. Такава сила не е известна, и само за да загладим този проблем нямаме право да я въвеждаме - това ще бъде методът на Нагласьов, изключващ науката нататък. За съжаление, в класическатаа физика няма средства за преодоляване на този проблем. А в квантовата нещата съвсем загрубяват - там дори такива ефекти в много ситуации са забранени (спомни си атома на Бор, дето електронът ако излъчваше при ускорение според класическата електродинамикатрябваше отдавна да е загубил енергията си и да е паднал на ядрото - от там започва да възниква разлина теория, квантовата електродинамика, в която няма понятието електромагнитна маса). Общата теория на относителността не се омаловажава в областта си на приложимост. Но точно опитите да се прилага и в квантовият свят сочат, че там нещо не се справя хич. Именно това предизвиква опитите за създаване на нова теория, обединявайки я с квантовата физика. Същият проблем по същата причина е възнникнал и межди електродиамиката и квантовата механика. Там поне нещата ги знаем, защото обединението е успешно, пътьом убивайки концепцията за електромагнитната маса.

Не става само с философски разсъждения, философията се нуждае и от факти, които да обобщава, защото самата тя не генерира факти. Представите за частици, и взаимодействието им чрез допир, идва от еволюционнно изградената интуитивна представа за две чукащи се топчета, които после отскачат. Но знаем, че само чукане не е достатъчно... Съвременната физика издига като основен конструкт на материята полето. Всичко е поле. Но полето може да бъде в различи енергетичн състояния. Има сравнително устойчиви енергетически състояния на полето, които се наричат кванти. И тези кванти са видимата част от материята, която ние познаваме в ежедневието. По-неустойчивите състояния, в които енергията не достига за създаване на кванти, се наричат "виртуални частици". Те до известна степен имат поведение на частици, но имат инцидентно проявление - могат да се появят и да изчезнат за много кратко време. Те са проявление на квантовите флуктуации, основен носител на движението - вечна промяна в енергията на полето, нарушаваща хомогенното разпределение на енергията в него. Има различни полета: електромагнитно, с кванти фотоните, електроно, с кванти електроните, кварково, с кванти кварките, всяка така наречена "елементарна частица" е квант на съответното поле, квантите на полето на Хигс са Хигс-бозоните. Квантите на електронното, и кварковото полета създават това, което ние наричаме вещество - от което се правят чукащите се топчета... Квантите не са нито частици, нито вълни - те имат свойства на частици и на вълни. Когато говорим за частици, говорим за проявяване на определени свойства от кванта - да взаимодейства локално. Когато говорим за вълни, говорим за проява на вълновите свойства на кванта - иинтерференция и дифракция. Докато квантите са устойчивите вълни в полето, квантовите флуктуации може да се уподобят на ефекта от дъждовните капки върху гладка вода, или бълбукането по повърхността на вряща вода - ако ви трябва наглед за интуицията... Полетата са навсякъде. Празно пространство, в което няма кванти (електрони, протони, атоми) е пълно с полетта в най-низшето им енергетично съсстояние, с енергия недостатъчна за да се достигне състояние на квант. Такова празно пространство се нарича физически вакуум - във вакуума има материя, но няма вещество. Взаимодействията между квантите се осъществяват чрез виртуалните частици. Около всеки електрон например се формира облак от виртуални частици, основан на квантовите флуктуации, и плътността на този облак намалява с отдалечаването от електрона. Отдалечен електрон си взаимодейства с това море виртуални чстици, и така усеща другият електрон. При сблъсък на електрони, ако те имат достатъчно енергия (например ускорени в колайдера), на близко разстояние плътността и амплитудата на квантовите флуктуации става голяма, и с достатъчен принос от кинетичната енергия може да се надхвърли прага за създаване на квант - и да се породят двойки електрон-позитрон, или дори протон-антипротон и т.н. Така се получават новите частици в ускортелите. Накратко толкова. А за @лапландеца, добре е в живота си да прочете поне една книжка по тематиката, вместо да се изпада в такава западнала екстрасенщина... Съветвам "Първите три минути", на Стивън Уайнбърг.

Не знам, вероятно може. Ограничението идващо от квантовата механика се отнася за векторно поле, като електромагнитното. Цялата история с разпределениеето на Планк, описващо идеално черно тяло, се отнася за електромагнитното поле. От там идва идеята за кванта, която почва да има собствено съществуване и по отношение на другите полета. Полето на Хигс е скаларно, има други свойства. В случая дори минималната му енергия е отрицателна, за разлика от тази при електромагнетизма. Значи има състояяния - не минимални - с нулева енергия. Трудно е с обикновена интуиция да си представиш последствията от това.

Зап олето на Хигс може да се кажат много и все интересни неща. Но за да не предизвиквам дискусии, съпровводени отново с обвинения, че преча на "интересното и приятното прекарване компенсиращо неприятностите в реалния свят", ще се огранича до минимум. Потенциалът и енергията на полето на Хигс се описват със следната опростена крива: Това е постулирана крива, изисквана от механизма на Хигс. В реалността по нея може да има и други подробности, които сега не знаем. По вертикалата е енергията на полето, по хоризонталата е неговият потенциал. Минималното състояние на полето по графиката се характеризира с ненулева енергия, и това е в основата на механизма на Хигс, свързан със спонтанното нарушение на симетрията, водещо до появяване на масата. Важното за случая е, че енергията на полето, а следователно и потенциала му, се определят от състоянието на вакуума. В настоящата епоха вакуумът е в някакво фиксирано състояние, отговарящо на минимумът на кривата. Някога, в началото на големият взрив, енергията на полето на Хигс е била по-висока, над нулата, и това е определяло частиците които са му подвластни, - лептоните и бозони свързани със слабото взаимодействие, да нямат маса (а това много добре съвпада с модела на де Ситер за инфлационно разширяваща се вселена, предполага се че ввръзката е пряка). С развитието на процеса енергията е паднала, достигнала е нулата и при пресичането на тази граница у частицитте се появява маса. Този процес се нарича фазов преход във вакуума, на жаргон му викат "кристализация на вакуума". Това е моментът в който W и Z бозоните придобиват масса, и слабото взаимодействие се отделя от електромагнитното (чийто бозон е фотонът, останал с маса нула). Независимо че споменатите частици преди този етап не са имали маса, материята е имала маса, за която е отговорен не-хигсов механизъм. Например кварките са лептони, протонът изграден от тях е имал маса, основана на свойствата на глуоннният кондензат. Макар че в този период не е ясно дали още е имало протони... Предполага се, че подобен фазов преход на вакуума е настъпвал и преди това - когато се е отделило силното взаимодействие. На тази графика това не е обозначено, вероятно там е отговорен друг хигсов бозон (те са много). Спекулира се, че в някакъв много начален етап е имало още един фазов преход, когато се е отделило най-слабото, гравитационното взаимодействие, тоест идеята е че и неговото пораждане се основава на хигс-механизма. Но това са само спекулации. Също така се спекулира, че не е изключено в бъдеще да има и нов фазов преход на вакуума. Но и да има, няма никога да разберем защото няма да ни има след такъв катаклизъм. Никой не знае, кривата както казах е постулативна, не може да се правят такива времеви предсказания. Но в тази посока има огромно интересно поле за работа. Пък и може да си забелязала, по космологичните теории говорят за тъмни енергии и т.н., но никой не споменава ролята на полето на Хигс, което е навсякъде и то с много голяма плътност на енергията... С тези много думи искам да кажа само следното: сегашното състояние на полето на Хигс е стабилно и еднакво навсякъде (поне докъдето наблюдаваме, може да има и острови в друго състояние), и това гарантира постоянство на масите на частиците.

Малко философия за просветление. Добре е първо да определите за себе си какво разбирате под "материя". Изясняването на това понятие ще отговори на въпроса ви. Дали разбирате материя като абстракция за субсстанция, която съществува взаимодействайки, или разбирате вещество, което е частна форма на съществуване на материята, така както и полето (а фотонът е квант на поле, така че мястото му е ясно). В съвременната физика веществото е формата на материя, изградена от фермиони. Полето е също форма на материя, чийто кванти са бозони. Двете форми могат да имат различни свойства, но те са проява на една и съща абстракция - "материя". Не трябва да се бърка материята като абстракция за всичко взаимодействуващо, и нейните форми - абстракцията е общото на отделните форми, така че материята не е конкретна нейна форма, така както и конкретна форма на материята не е материя - тя е само материална. Това са тънкости в понятията, които са много важни за рзбирането на взаимовръзките във физиката, наследени директно от философията. Физиката просто изучава формите на материята. Фотонът е форма на материя, материален, да се нарича само "материя" е вече проява на жаргон, зад който обаче всеки трябва да знае смисъла на използваната терминология за да не стават обърквания. Ако не владеете този жаргон, не трябва да го ползвате. Следващата стъпка е да определите за себе си какво е отношението между енергия и материя. Едно от основните определения е, че енергията е величина за количествена оценка на способността на материята да извършва работа, т.е. тя е качество на материята. Като такава, тя няма собствено съществване - не може да се пренася енергия без материален носител, чието качество тя да изявява - едно качество не може само да се разхожда, без неговият носител. Нищо не може да бъде изградено от енергия, тя е само качество. Всяко нещо, притежаващо енергия, е проява на материята, то е материално (може да не е веществено обаче). "Пренасяне на материя" е безсмислен термин - това което взаимодейства е материално, да се твърди че материя пренася материя няма смисъл - една абстракция не може да носи сама себе си където и да било...Може да се пренася форма на материята, но това просто е форма на движение, друга важна философска категория. И накрая, дали фотонът е "кутийка", "копче", "песъчинка", това са несъстоятелни опити за изграждане на визуална механистична представа за нещо, което е несъвместимо с механистичните представи. Епистемологията дава продуктивен метод за отграничаване на частното от общото - чрез наборът от неговите свойствва. Този метода сам по себе си не е ограничен, можете да опишете целият набор безкрайни свойства отделящи нещото от общото, може да се ограничите и до по-продуктивен подход. Специално за фотона, на мен ми харесва определението дадено от Давид Клишко в неговата статия дискутираща проблемите със сплетените двойки: "Във всеки случай сега аз точно зная какво е фотон: това е нещото, което по-горе е означено със символите E(x2) и |1> и което може да се приготви в чист вид с помоща на спонтанно параметрично разсейване" И масата, и енергията са качества на материята. Между тях може да има количествена връзка, която да е различна в зависимост от обстоятелствата. Например за система в покой масата и анергията са свързани с известната формула на Айнщайн. За частиците движещи се със скоростта на светлината такава връзка няма - там масата е нула, за разлика от енергията. Важното в случаая е, че масата не е енергия, както и енергията не е маса, а двете са проявление на нещо друго - материята. Това дали масата се променя или не, зависи от други фактори. В частност, ако една система в покой промени енергията си и остане в покой, тя ще промени масата си. Но ако такава система след промяната не остава в покой, то тя ще промени импулса си, и може да не промени масата си. Общата формула, даваща връзката между масата, импулса и енергията е: Тоест в зависимост от това каква част от обменената енергия отива за промяна на импулса, масата може да се промени, може да не се промени. За система в покой импулсът е НУЛА, и връзката на енергия с маса само в този случай е пропорционална, известната формула на Айнщайн. Това за електромагнитната маса е много остаряла концепция, водеща до много проблеми във физиката и затова изоставена още в средата на миналия век. Например проблем е, че за да има електронът крайна енергия по тази концепция, той трябва да има краен размер. За да има краен размер обаче, в него трябва да има неелектромагнитни сили, и те трябва да извършват работа за да задържат заряда в този краен размер, т.е. трябва да има и неелектромагнитна енергия, която не е ясно с какъв принос е в масата, т.е. може да и цялата и тогава концепцията се обезсмисля. Крайният размер пък противоречи на СТО - при краен размер различн части на частицата ще имат различно поведение при взаимодействие поради крайната скорост на взаимодействието, т.е. електронът ще трябва да проявявв структура, което обезсмисля елементарността му, потвърдена до сега безусловно. Друг проблем е, че при съвременните експерименти електронът проявява "размер", много по-малък от така нареченият "електромагнитен радиус на електрона", изискван от концепцията за електромагнитна маса. И трети (не последен) проблем е, че теорията, основана на електродинамиката от която произхожда и концепцията за "електромагнитна маса", не може адекватно да се съчетае с квантовата механика. При опит за това съчетаване възникват безкрайности, които после се премахват чрез един магически апарат, наречен "пренормировка" и разработен от Файнман. Но този апарат не работи добре с бозоните които имат маса. Тези проблеми са отстранени едва с идеята за полето на Хигс, което дава съвсем нова концепция за произхода на масата, включително и за частици които нямат заряд (Z-бозонът например). Така че забравете за електромагнитна маса, тя е задънена улица. Тя е следствие от класическата електродинамика, която обаче е основно изменена с превръщането и в квантова електродинамика. И пак терминологията: фотонът не пренася материя, той е материален. Той е една от формите на материята, участващи в движението (пренасяне е частен случай на движение). Някой по-горе питаше, дали при поглъщане или излъчване наа фотон от електрон, масата на електрона се променя? Не, не се променя, защото единичен електрон не може да погълне или да излъчи фотон. Забранява го закона за запазване на енергията и импулса. Фотон може да се погълне или излъчи от система от обекти, в които електронът да е една от частите - например атом. Там погълнатият фотон отива в промянаа на енергията на връзката, а не в промяна на масата на електрона или ядрото. Фотоните притежават импулс, и това е нещото което бута корабите в случая. Може да има импулс и без да има маса. Ако толкова имате проблеми с понятията, добре, фотонът има маса и нейната величина е нула

Спокойно. И без това съм се запътил на едно пътуване с неясна крайна цел... Няма да дразня нежните ви уши, може да си повтаряте едно и също до безкрай. Щом това е лек срещу неприятния реален свят... Аз казах. Хау!

Ами естествено, като се тръгва слепешката въоръжен не със знания, а с едни рога напред... Не ми е ясно какво може да провокира подобно поведение...

Младенов, 28 число ли е, или израз?

И аз това му набивам в главата. Прекрасен пример при други числа, например 5/3 - така е представено с краен брой цифри, кеф му е на човек да го представи и с безкраен (1.(6) ). Това естествено че не е свързано с каквато и да е безкрайност на числото. От нелогичният и подвеждащ термин "безкрайно число" тръгна и това отклонение от темата към математическите дебри...

Израз е, разбира се, "отношение". Всяка форма на записване на число е израз. 8452 също е израз. Само това, че ти е твърде привичен, не прави това представяне самото число.

Е ти не четеш ли какво пиша? Защо трябва да се повтарям? Прочете ли дефиницията за число? "Числото представлява абстрактно математическо понятие за означаване на количество, броене и измерване. Като математически обект изразява идеята за брой и ред в зависимост от контекста му на употреба. Символите, с които се изписват числата, се наричат цифри." Числото не е израз, не е цифра, не е поредица от цифри, то е понятие означаващо количество. Колко пъти трябва да ти набивам в главата, че всичките форми, с които то се изразява, цифрите с които се изписва, не са числото, а негови представяния? Естествено че изразът не е числото, той е представяне на числото, така както и поредицата 823 не е числото а негово десетично представяне. Сега проумя ли най-сетне, че числото не е неговото представяне, а съвсем друго нещо? И че качествата на конкретно представяе не трябва да се налагат като качества на числото? И че има много мляко още да сучеш, докато влезеш в час? Първо прочети какво ти отговарям, после чак задавай въпроси, че така съвсем се излагаш.

Това е опасно плъзгане по някакво философстване, неприсъщо за математиката... Ratio по корен значи "отношение" ЦЪК

Разбира се че съществува. Израът е представяне на числото, както и всяко друго представяне. Поредицата десетични цифри също е представяне чрез израз, записан в кратка конвенционална (общоприета) форма. Прочете ли какво е число? А разбра ли? Ако си разбрал, за какво се пуйчиш още?

ЧЕТИ Обърни внимание на формулата по-долу, която дава израза на числото във съответна бройна система. Израз та дрънка отвсякъде.

Представяния много за едно и също число. Различните представяния на едно число различни числа ли са според тая куца логика? Мъкаааа...

Правилно! 15 е кратка форма на записа 1x10 + 5., според правилата на десетичната система Сбъркана история, леле....

Говорим за числа - област в която ти си абсолютно гол и бос. Опитът да отклониш темата с някакви сбъркани аналогии към нещо друго само показва пълната ти безпомощност в тая материя. Като си невежа, къде изобщо се пъхаш между шамарите тогава? Научи си уроците първо, в Уикипедията са го написали почти като за дебили, така че и дебили да го раззберат. Ти защо не можеш?

Дробта е предствяне. Безкрайнността е качество на конкретното представяне, не на самото число. Проблемът е, че свойство на представянето ти го наричаш свойство на числото. А видяхме противоречията до които това води - едно представяне може да е безкрайно, друго да е крайно, и то за едно и също число - простият пример със 5/3. Е, не може едно число да е хем крйно, хем безкрайно, нали? "Безкрайността" не е качество на числото - то се отличава само с величина, а тя винаги е крайна по определение. Просто е, ако не пишеш глупости преди да си помислил както трябва.

Изключил си тотално мисленето, и правиш някакви жалки опити да фантазираш по тема, която не разбираш. ЧЕТИ Рационалното число, по определението което му е дадено, число ли е или не е число? Момченце, в тая област трябва само да мълчиш, да слушкаш батковците и да отдаваш чест. Волни фантазии не са позволени.

И двете са математически изрази. Второто както каза и Грифин по-горе, е компактен запис на израза 1 + 6/10 + 6/100 + ... Нямаш "чисти" числа в тая математика, всичко е в някакви представяния, удобни за различните цели. Чети и си разширявай кръгозора, вместо да се запъваш като магаре на просто число...

Някои да, други са въведени за удобство. Математиката не само представя абстракции, а и работи с тях. Ей на, матемаатиката описва свойства на триъгълници в безкрайна евклидова равнина, независимо че нашето пространство не е двумерна плоскост, а е с повече измерения, и е спорно доколко е евклидово. Математиката е език, тя не се ограничава само до реалността, а описва и възможности.

Когато един израз се свежда до числова стойносст, това е форма на представяне на число. Понякога единствената обозрима, както в случая който дадох. Тази форма е точна, и предлага възможност да получиш други представяния, например да го осакатиш числото до краен брой десетичн цифри