scaner

Е, за хора с капаци на мисленето няма, ясно е, няма защо да спорим.

Интересна научна статия засягаща темата за конспиративността около вируса:: Covid-19 – в лаборатория ли е създаден? Поразтърсих се, оригиналната статия май е тази: The proximal origin of SARS-CoV-2

Значи, хлорът при класическата електролиза напуска обема. Трябва да се върне обратно, да се смесва отново с разтвора около катода (който съдържа натриева основа) за да има по-ефективен добив на HOCl. Иначе основният добив става само от потока, който се отделя от електродите и пътят му до повърхността. Не се сещам как с прости средства в домашни условия можете да прекарате хлорът обратно във водата. Някаква система от скачени съдове, при които чрез налягане хлорът да се пусне по тръбичка пак във водата? Не е невъзможно, но трябва да се направи. Желателно е да има разбъркване, за да може обогатената около катода течност с натриева основа да обогати анодното пространство - това ще спомогне излизащият хлор да взаимодейства с основата, което е процесът който гоним. При такова насищане ще се увеличи и изходът на кислород на анода, но това е малка грижа. Хлорът не може да се изолира от електродите, а трябва да се подберат електроди с които той не реагира. Повечето метали не са подходящи, той ги яде като топъл хляб и веднага се получават хлориди, които после реагират с основата получена на другият електрод и в общият случай се утаяват като хидроокиси. Би било желателно да се ползват по-благородни метали, платина например, но това е неосъщестима мечта. Затова най-достъпното решение е графитов електрод, ама не графит от молив, а от цилиндричните батерийки (ако още ги правят с графитови аноди ). При електролизата се отделя и кислород на анода, той постепенно ще разяжда графитовият електрод, но това е малка грижа - хлорът ще бъде спасен. Напрежението в случая не е определящо, определящ е тока. Токът определя количеството атоми за една секунда, които участват в реакцията, така че ви трябва амперметър. А самият ток се лимитира от специфичното съпротивление на разтвора, което пък зависи от типа на разтвора, концентрация, температура и площ на електродите. Електролизните вани поддържат върху себе си определен потенциал, зависещ от потенциала на разложение на веществата в тях. Превишаването на този потенциал е свръхнапрежение, ако то е голямо, може да започнат и други нежелателни реакции. Всичките параметри, определящи съпротивлението и тока, ги има в справочници за галванични процеси, има ги и в ред справочници за инженер-химиците, могат да се намерят в мрежата, поне на руски съм ги срещал. ДОбра ориентировка в процесите ще ви дадат знанията за законите на Фарадей за електролизата, числото на Фардей... Напреженията върху клетката варира от 1.5 до към 5 волта, при повече може по-бързо да се загрява разтвора. Вече протичащият ток и приложеното напрежение определят електрическата мощност която се отделя върху електролизната клетка и съответно води до отделяне на топлина и загряване. Охлаждането може да стане ако се направи проточна клетка, разтворът да се движи в нея и на отделни участъци да се охлажда, с обдухван или радиатор. Поддържането на по-ниска температура спомага и за по-високата разтворимост на хлора във водата, съответно по-голямо време за реакция с основата и по-голям добив. Но всичко това е повече теория. Най-добре е да ги пипнете нещата с ръце, и да поекспериментирате различни варианти. А наличието на хипохлорната киселина и нейните соли (при електролизата тя се свързва веднага с излишната NaOH която се получава на катода) се установява лесно - ако капнете в разтвора силна киселина (например солна), ще почувствате миризмата на хлор. Само внимавайте, хлорът при много ниски концентрации може да има аромат на ябълки Аз като се сблъсках навремето за пръв път с него, така ме измами. Като начало, опитайте да докажете натриевият хипохлорит в белината, с киселина, различни концентрации, различни киселини, ще придобиете опит и чувство за вярната посока. Аз навремето като малък почнах да сипвам в белината бакпулвер, т.е. основно лимонена киселина, ефектът беше впечаатляващ - но си осигурете проветрение за всеки случай. Аз навремето експериментирах с така наречените живачни електроди, като катод. Интересното на такъв електрод е, че на него може да се отделят дори алкалните метали, те се разтварят в него и в разтвора не се образува основа (е, до време, ако не се вземат мерки). А като няма основа, има по-голям шанс да се получи чиста хипохлориста киселина, а не нейни соли. Но живакът е малко отровен, трябва да се внимава. Ако се държи под вода, няма опасност да вдишате отровните му пари, затова изглежда и съм оцелял до сега

В зависимост от условията има различни канали на разпад, с различни реакции. Първото уравнение е на хладно, при неутрален или леко киселинен разтвор, втората реакция е при по-силно киселинен разтвор, има още варианти при които влияе температурата, с други продукти, при които кислорода се свързва в хлорати а не излиза навън, само излишния хлор.

Да де, нали това споменах, кислорода е само 25 тегловни процента в тоя канал на разпад. Началният етап на разпад, когато имаме чист разтвоор на хипохлориста киселина, имаме реакцията Обаче, това продуцира солна киселина, след което минаваме на реакцията дето споменах, В резултат- на две молекули отделен хлор се пада една отделен кислород, по-малко от 25 тегловни процента. При солите, хипохлоритите, е същото: киселината е слаба, солта лесно се хидролизира, и попадаме в схемата на разпад на самата киселина по-горе.

Ами цветът е свойство на материята, но си има свои свойства: чистота, наситеност, стойност. Когато говорим тук за време, не разбираме конкретно 5 часа, както и когато говорим за цвят, не разбираме само конкретен цвят. Разбираме времето като абстракция, и цвета като абстракция. Като такива, те се имат допълнително характеристики, засягащи конкретно тях.

Основният продукт на разпада е хлор, кислорода е доста по-малко, около 25% тегловни. И това при положение че е чиста киселината в разтвора, при примеси и в киселинна среда се отделя само хлор, излишъка на водородни йони в разтвора изяжда отделяния кислород. Но и хлорът е силен окислител, нали е в седма група.

По принцип по-разредените разтвори са сравнително стабилни. Имаме динамично равновесие, но в реалността то е леко изместено надясно, т.е. с времето се разпада на хлор и вода, и хлорът напуска системата като газ (белината мирише на отделеният хлор). Но ако се държи на хладно (стайна температура например и надолу) и в затворен съд, равновесието се поддържа, защото отделеният хлор пак се разтваря и връща в кръговрата. Известната домашна белина е продукт, който е наситен с хлор разреден разтвор на натриева основа. С времето, поради разпада на натриевия хипохлорит, част от образуваната солна киселина създава натриев хлорид, защото е по-силна от хипохлористата киселина. И белината това представлява, разреден разтвор на смес от натриев хипохлорит и натриев хлорид - същото, което се получава и при електролизата. В белината е в различни търговски концентрации, 3%, 5%, в Domestos май е повече, но там пък има и други добавки за разпенване. 10% мисля че пак ще е стабилен, но не съм се сблъсквал в практиката с такъв. Но трабва да се вземат много мерки ако ще го правите с електролиза - хлорът не трябва да напуска разтвора и не трябва да взаимодейства с електродите (а той обича това ), не трябва да се допуска загряване на разтвора от протичащият ток, защото това води до създаване на други, по-висши хлорни оксикиселини, хлорати, перхлорати... Друг начин е да пробвате да повишите концентрацията на белина с разни обезводнители (а не с изваряване), технологията е дръпнала в тая посока, но трябва да се поинтересувате сам. Добре е да потърсите някаква по-технологична литература по тези въпроси, на английски защото едва ли има на български, че моите знания и опит по тези въпроси са с над 40-годишна давност вече

Хипохлористата киселина (формулата в заглавието) е много нетрайно съединение, което не може да се съхранява продължително. Разпада се от светлината и температурата отделяйки хлор. В чист вид не може да бъде отделена, максималната постигана концентрация във воден разтвор е някъде (доколкото помня) към 30%, и няма някакво особено приложение, освен като междинен продукт на различни реакции, свързани с окисление. Иначе солите и са хипохлорити, в известна степен са по-устойчиви, хлорната вар например съдържа доста калциевият хипохлорит (към 20-40%), белината (класическата) е разтвор основно на натриев хипохлорит. Но ако действате с киселина (дори слаба, например лимонена) на тези соли, няма да се получи хипохлориста киселина, а направо ще се отдели хлор и реакцията може да е доста бурна, в зависимост от количествата и концентрациите - такъв експеримент не е подходящ за домашни условия, ако не предприемете предварително някакви защитни мерки. Солите на тази киселина се получават сравнително лесно, или чрез електролиза на съответните хлориди, или при директно насищане на съответната основа с газообразен хлор. Резултатът обаче винаги съдържа и хлориди, освен хипохлорити. Продължителна електролиза на хипохлорити при определени условия и температура може да добави още кислородни атоми, до получаване на перхлорати, например калиевият перхлорат се нарича Бертолетова сол. Самата хипохлориста киселина в най-чист вид се получава при пропускане на хлор през вода.

Нищо не си разбрал, както обикновено

Да, ислямът е по-интелигентен, но само като сравнение, ако трябваше да избирам. Но не трябва. Иначе, няма ограничения за виното. Самият пастафариански рай представлява бирен вулкан със стриптийз бар Има от всичко за всеки вкус.

Вие разбрахте ли основната разлика? Аз не мисля така защото благоговея пред Айнщайн, а мисля така защото това което той е направил може да се провери, проверено е и до много голяма степен е верно - затова го уважавам. За разлика от църковните авторитети, на които трябва сляпо да се вярва, защото просто са многоуважавани и са авторитети. Това е пагубно. Аз като учен съм широко скроен, като се появи друг свят, ще почнем да го изучаваме и него. Като се появи Бог, ще почнем да изучаваме и него. Дотогава и двата варианта не произвеждат причинно-следствени връзки в нашия свят и по дефиниция не съществуват. Това го бистрихме в началото. Какво отричам? Говорим за еволюция, тя де факто съществува, имаме много видими примери за нея, породи чрез целенасочена селекция, които вече не могат да се размножават, тоест са нови видове. Много изследвания за еволюция при мушиците. Има огромно количество литература. Мушиците и целенасочените селекции се избират, защото това съкращава оборота от поколенията при които се проявяват новите еволюционни качества. Е, засега толкова можем да ускорим процеса за да го проверим, но той вече е доказан. Няма религия в тази история, имаме стандартният път - хипотеза, доказателства, теория. Организмите работят с еднакъв генетичен механизъм, така че доказана еволюцията някъде, задължително ще работи при всички. Ами аз не протестирам, че в християнството нещо печелели или експлоатирали. Лично за мен това е една психотерапевтична система, която внася някаква стабилност в психиката на прилагащите я. А че при тази система трябва и да се плаща на някакви психотерапевти (свещенослужители), ами такава е системата. Защо точно християнството трябва да приемам? Интересувал съм се от исляма, бих го предпочел пред християнството ако исках да се зарибя. В момента съм фен на пастафарианството, харесват ми духът му Темата не е за критика към християнството, тук само споменавам основните жалони. Темата е за наука и за еволюция. Но може би в едно сте прав, в мене е заложено да се съмнявам. Не само в християнството, в много други неща, което ми помага да изградя един много устойчив светоглед - светоглед, разчитащ не на нещо устойчиво и вкаменено във времето, а основно в промяната. Възможност за допълнителен независим поглед към някои аспекти. Понякога се спъвам, но като че ли се справям Затова не мисля, че комунистите са ми повлияли някак. Това са качества, които не се придобиват, ако човек е склонен да приема неща на вяра, ще повярва в крайна сметка, с комунисти или не. Всичките ми баби бяха набожни, не помня вече колко пъти годишно ме водеха на черкви и по гробищата и по всички християнски празници, първите ми седем години така минаха. Явно друго нещо влияе на склонността за вярване.

Кой "мой" смисъл? Какво повече влага християнството, освен емоции, които замъсгляват оценката? Ако вие живеете в кочина, и винаги сте живяли в кочина, и не познавате друг начин на живот, това ще ви е достатъчно, правилно, традиция от дедите която трябва да се пази, перфектно положение. Психологията в такива ситуации играе голяма роля, и много близко се доближаваме до ефекта на Стокхолмският синдром. Няма как да оцените обективно творението, ако не може да го сравните с нещо. Всякакви оцнки са емоция и субективизъм, това не са аргументи които има смисъл да разискваме в подобна тема. Ами дайте ги тези доказателства де! Кохорти от историци ги търсят столетия и все не ги намират, а вие сте ги имали и си ги пазите. Бива ли така? А така... Правилно, Евсевий дърпа оформената официална линия за опашката, винаги става страшно при такива ситуации Но дали е прав или не? Прави ли са противниците му? ДНК тестове имат ли? Доказатествата са толкова мътни, че не е истина - текстове, които и двете страни могат да тълкуват в подкрепа на собствените си тези. Разбира се, повечето привърженици на една теза ще надделеят над останалите. Колкото до Константин, не му е и било работа да разбира нещо от християнството. Но като император очевидно е съзнавал, че империята му се нуждае от спокойствие и нещо което да я закрепи да не се разпадне, обединявайки хората, и една обща вяра е добре дошла. Затова и в действията му се наблюдава известно лутане, първо прекратява верското преследване, после разрешава да се строят храмове и жертвопиношения, после отпуска разграбването на светините на официалните римски божества, и накрая намира търсената опора в християнството като една от най-многобройните секти, и участва в свикването на събора. Съвсем правило решение, ако не може да победиш един враг, стани му приятел. В края на крайщата е проявил държавническо мислене, независимо от арианското си обкръжение. За провала на арианите са си виновни самите те, в края на крайщата, Арий има твърде малка подкрепа на събора. Но ролята и мотивите на Константин са кристално ясни от историческа гледна точка, и от там се проследява политическата следа и в първия събор. Богохулство, според коя доктрина? Нима Бог не може да страда? Нима не може да лъже? Нима не може да върши зло? Нали е всеможещ? Или е само измислена абстракция? Какво друго може да е Никой не е знаел дали Бог може да страда или не, дали е страдал или не, но по политически причини вече имаме богохулство. Така са ставали нещата в християнството когато са се пекли догматите... Някой измерил ли е дали Исус е страдал, или се е кефел на кръста? Отново емоционален аргумент положен в основата на една вяра Пък и текстовете за горчиватаа чаша, за която е говорел Исус, потвърждават тезата на арианите - той е знаел какво го очаква. Ако беше само връщането му при Отец като минава през кръста, щеше да си свирка. Поведението е съвсем различно, ако знаеш че и да те измъчват ще оцелееш, или ако имаш съмнение в това. Той не е имал съмнение, но се е опитвал да избегне горчивата чаша. Трябва ли да ви отварям непрекъснато очите? Но всичко би си дошло на мястото в тази история, ако предположим че Исус не е Бог. Всички противоречия се изпаряват.

Някои хора са склонни да вярват в конспирации, други се основават на общоприети исторически документи. Но заравянето на главата в пясъка и анатема на всякакви чужди аргументи е стандартна защитна реакция на вярващите, по моите наблюдения... Проблемът е именно с достоверността на авторитета. Тя е неопределима, освен сляпо да и се вярва, и не води до истина. Затова и в науката авторитетите не играят роля - дали това което е казал Нютон или Айнщайн е вярно, може да се провери, а не трябва да се приема за исконна истина. След като няма ясни доказателства, идеята за троицата е равносилна с идеите на другите християнски течения. И приемането е ясен политически акт за да се закрепи за "истинно" едно учение и да се осъдят другите. Просто една група е надделяла Какво по-очевидно? Всички течения до Никейският събор са били по същността си християнски, почитали са под една или друга форма Исус. Дали крайното официално учението ще се нарича християнство или по друг начин, няма абсолютно никакво значение в случая. Както и да се е наричало, вие сега определено щяхте да вярвате в него, и че е истина от последна инстанция. Такива са свойствата на вярата.

Да се нарече творението "перфектно подредено" е безсмислено. Ние нямаме опит с други творения, за да определим понятиетоо "перфектност" - кое е по-добре, кое не. Това е чист субективизъм. Имате един камък, никога в живота си не сте виждали друг камък, ползвате тоя за всичко, върши работа щото не знаете дали с друг камък тая работа няма да се върши по-удобно, за вас е перфектен. Тоест ние имаме някакво творение, върши работа, тиктака някак си, дали е перфектно е само емоционална оценка. Законите които го управляват са негов продукт - частите на това творение си взаимодействат, и от закономерностите в тези взаимодействия ние формулираме това, което наричаме закони. Няма нужда от Бог, за да си взаимодействат материалните неща в творението. То самото е Бог, защото от взаомодействието между елементарните му части се поражда всичко което наблюдаваме. С физическият жаргон трябва да се внимава. Така нареченият Голям взрив е взрив само по някои харектеристики, не по същността си. Обикновеният взрив се случва някъде, и по пътя си разрушава други обекти около мястото на случването си. При Големият взрив "някъде"-то се образува едновременно с взрива, няма какво да се рзрушава. Единствените процеси са процесите на взрива, охлаждане на материла, групирането му на по-големи парчета, звезди, галактики, начало на термоядрените процеси, химични реакции в зависимост от условията, живот в крайна сметка. Тоест в крайна сметка този "взрив" е градивен. Всичко това се определя от взаимодействията на микро ниво, и науката се опитва доста успешно за сега, да ги проследи. Не е нужна допълнителна намеса. Аксиомата с ролята на Бог е напълно изкуствена и съответно неработеща в случая. Еволюцията е навсякъде. Законите са едни и същи навсякъде, но обстановката в която те работят не е. Земята се върти, Слънцето в по-дълги периоди не грее еднакво, има периоди на бурна растителност на места, после настава суша и горещина, и сега сме свидетели на подобни промени. От друга страна, живите същества от конкретен вид не са еднакви. Вижда се и при хората, дори сега, някаква част умират в момента от грипа, друга част от същата популация оцеляват. Оцелелите придобиват имунитет, нови качества, някои от които ще се предадат и на поколенията. По този начин бъдещите поколения ще станат по-различни физиологически от сегашните. И това само от един прост грипоподобен вирус. При по-сериозни аномалии ще се получат по-сериозни разлики. Стига се до положение, групи организми живяли при много различни условия да не могат да правят поколение. Това се наблюдава дори при кучетата при изкуствената им селекция от хората. Тоест образува се нов вид. И така, полека лека, под действие на едни и същи закони но работещи в различни условия, видовете започват да се отдалечават функционално и генетично един от друг, довеждайки до днешното разнообразие. Бих казал проста химия, ако не беше толкова просто Както виждате, заблуда е, че подредеността на физическите закони изключва еволюцията. Напротив, тя лежи в нейната основа, а двигателят и са променливите условия на обитаване. Те обуславят естественият подбор (корона вирусът в момента прави почти същото в едни ограничени граници), оцеляват само тези които са приспособени към новите условия и могат да предадат своите качества в поколението си. А в една популация има цял спектър от различно приспособени организми към различни въздействия. Тоест има голяма вероятност дори при катастрофално въздействие някаква малка част от популацията да оцелее, и в бъдеще да развие също спектър от възможности който да я пази от следваща катастрофа. А вече този механизъм добре може да се отследи и обясни на генетично ниво, пак основно чрез химията без да се намесва нечия воля. Процесите са съвсем естествени, чужда намеса в тях не е необходима а и не се наблюдава. Но процесите са съвсем реални, и който ги отрича просто не е достатъчно запознат с материала. Или си е наложил някакви други ограничения... Този спор е безсмислен без наличие на доказателства. За мен книгата с легендите, на която се основава това твърдение, не е доказателство, а просто книга с легенди. Вярването в тези легенди не променя това положение. Прочетете малко история. До момента на Никейският събор е имало огромно количество християнски течения. Кое от тях е създал Христос? От друга страна, този хаос пречи на управлението и единството на държавата, подкопава стабилността и. За целта е свикан събора - от една страна, да въведе ред в този хаос, от друга страна Константин си е правил плановете. Съборът избира едно от ширещите се учения, аз го наричам "официална линия", все едно. И това учение става основно, и вие вярвате в него. Ако съборът беше избрал арианството или някое друго, то също щеше да е в основата на християнството и вие пак щяхте да вярвате в него, и за вас то щеше да е учението на Исус. В случая сме близо до вашето възхищение от творението - сега, тук имаме едно творение, едно християнство, и някои хора се възхищават на тази ситуация. Ако беше друго творение, или друго християнство, пак щяха да се възхищават, защото нямат сравнение, не са го живели. С това творение сте свикнали, него и харесвате. Бях преди време в Матера, Италия. Там историята е, че до войната много хора са живяли в скални пещери, пригодени за живот, конят направо в спалнята например. След войната правителството дава пари за да се построят съвременни жилища. Но голяма част от хората не искат да напускат, налага се да ги вадят с жандарми и насилствено да ги преселват. За тях пещерите са били съвършеният единствен свят, защото не са познавали друг. Та така и с това "творение", и с християнството в някаква степен. Ето защо аз не се учудвам на такива твърдения за съсършенство

Цифрите са средство за "оразмеряване" (изобразяване количествено) на нещо, в случая това правят часовнците, пак чрез цифри или по друг начин. Това което се оразмерява обаче, не е абстракция. Например 5 метра са цифри, но те изразяват характеристика на нещо.

Звучи, ако падате от небето. Сега сме 1500 години след тези събития, има достатъчно информация да се оценят трезво действията и подбудите на Константин и съответно историята със събора. Всичко това се крепи само на авторитети. Никой не е изследвал въпросът на практика, защото по постулат Бог е непознаваем и никой не е способен да се докопа до неговите същности, енергии, и взаимодействието между тях. Още от този постулат се вижда, че всичко е изсмукано от пръстите. Крепежа, както казах, е на авторитета на тези които са формулирали идеята. По-късно само са я претакали, без никой да е способен да я провери. При троицата също прозира политиката. В Библията няма указание за тройцата, освен само веднъж споменаване едновременно на Бог, Син и Свети дух (а какво ли не е споменавано?). Затова и тая идея продължава да се гласи още няколко събора. А принудата за нея е ясна - множеството други версии на християнството, подкопаващи готвената официална доктрина, все с нещо трябва да им се отговори и да се отвлекат членовете им. И тези идеи са оръжието. Но както казах, няма доказателства в Библията за това. Иначе нямаше да е такава мъка формулирането Без тези понятия християнство пак щеше да има, просто нямаше да е официалната линия (а можеше и тя да оцелее, знае ли човек) И сега щяхте пак да го защитавате със зъби и нокти. Троицата е нещо като запазена търговска марка, отличаваща даден продукт. Не разбирам такива мисловни ограничения...

Това са сметки без кръчмар, рибарски измислици, така да го кажа Затова и се въртиш в кръг и не знаеш какво сравняваш.

С това съм напълно съгласен. И как с една абстракция ще мериш нещо реално? Абстракцията е на съвсем друго място в цялата схема, например в приемането, че часовниците вървят равномерно, и подобни. Но часовниците са съвсем реални, и принципът им почива на реалност, и щом мерят нещо то е реално. Може да не може да го пипнеш или да се спънеш в него, защото е само свойство, но е реално.

Никакъв, както повторих многократно. Времена не може да се сравняват директно, сравняват се системи от часовници. И резултатът е различен в зависимост от постановката. А смисълът е в постановката, която опитваш да опишеш. Не търсиш смисъл на правилното място

В рамките на шегата, твърдението на Айнщайн, че времето е това, което показват часовниците. В този смисъл те наистина не мерят, а са само оразмерител (или разграфител, някак много сложно стана ). Иначе, ако бъдем точни, според теорията на относителността принципно не е възможно да се създаде система от синхронни и сверени часовници разположени на кръгова орбита, каквато еописва точка от повърхността на въртящата се земя. С времето такива часовници ще се разсинхронизират. Това се компенсира в момента от системата GPS.. Но няма проблем всички да си отчитат времето по UTC+0, разликата с българското е -2 часа, не се прави по традиционни съображения за удобство, хората са привикнали към часовите зони.

Колега(?), освен Лоренцово съкращение, имаме и лоренцово разтягане - един обект, който се движи в нашата система, може да е по-дълъг в подвижната. Та и с времето е така. Пак ти предлагам, пробвай се да посмяташ малко с Лоренцовите трансформации, преди да коментираш каквото и да било. Например проиграй следните варианти: 1. Подвижен часовник минава последователно край два раздалечени, неподвижни, сверени и синхронни часовници в едната система, като всеки отчита показанията му и ги сравнява със своите. В нея ще се установи, че този часовник тиктака по-бавно спрямо общото време на двата, с които го измерваме. 2. Два подвижи раздалечени часовника, синхронни и сверени в подвижната система (в която са в покой). Измерва се интервалът който те показват, преминавайки спрямо един избран за неподвижен часовник. По неговото време ще се установи, че двата часовника вървят по-бързо. И други примери може да си съставиш, за да се увериш, че представите ти за времето в СТО не са адекватни Но така папагалски да повтаряш неверни твърдения, няма смисъл. P.S. Само първият вариант се нарича time dilation.

Ами решава християнски проблеми за да стане християнството държавна религия, щото до тоя момент е тъпкано с всякакви секти. Трябва да се избере една линия, и това са направили. Какви точно некоректни твърдения правя? А официалната линия е тази, която е приета на конгреса, пардон, събора. Тя става "правата линия", "истината", всички други стават ереси. А как е? Били са арианите мнозинство на събора, но след шамара към Арий чинно са се отказали и са си отишли? По-сериозно. Те после се опитват да се реорганизират и да вземат реванш, но това е друга история. Конгресът вече се е произнесъл по важните неща и е на практика невъзможно да се ревизира. Нищо подобно. Създаването на Новият завет продължава още няколко събора след Никейския. Още Павел споменава термина "Нов завет" но не като определен текст, списъци с литературата която е подходяща да влезе в него за пръв път се появяват стотина години преди Константин. Това обаче не е още Новият завет, тези списъци са силно непълни и разнобойни. И едва Първия събор формира почти окончателният списък за канонизация, който се допълва леко по-късно. Естествено е още преди събора да е имало консенсус за някакъв списък, официалната версия не се е появила от нищото и хоп, на събора. Но за книгите на които се базира Новия завет може да се говори едва след Събора. Аз виждам резултата - резултат на един безсмислен спор, който принципно не може да има решение. Но решение въпреки това се появява, и то може да е само на политическа основа. Факт. Не зная нищо за този проблем за "спасението на хората" в арианството, никъде не се споменава в това което съм чел. Но съм чел, че арианите са обвинявани в много "грехове", които са измислени само за да ги обвинят... . Но да допуснем, ами, ако арианското учение е истина? Получава се един жалък пазарлък - хората искат да се спасяват, и за това избират учение, което им предлага спасение Ами някак си не работят така нещата в реалността, нали? Троицата, както и спорът за единосъщието (непроверено и непроверимо от никой, разчитащо само на авторитети) не почиват на никакви факти. И да бяха тука умните глави, не могат да представят факти. А без факти с какво да излизам на глава, с теологически приказки? Ако се зачетете във всичките текстове, спорът е за избор на постулати. Ама в реалността постулатите трябва да са доказано верни, а в теологията могат само да се цитират несигурни текстове, допълнително приети за постулати. Тоест, поради един несъстоятелно приет постулат ти вадиш друг, и се оптваш да разчиташ на него. Може, но това не е доказателствен процес. Правите, правите. Обвинявате ме че нещо не знам, но само ме обвинявате. Аз каквото не знам си го казвам, но в тая област липсите ми са малки

Ти май нищо не си запомнил от голямата тема за СТО? Колко време ти набивах в главата, че "времето се забавя" е безсмислено твърдение, съответно да го разпространяваш за всички часовници съвсем му се губи смисъла? Можеш да си избереш часовници които изоставят, може да намериш (дори между тях, като ги групираш по друг начин) часовници които избързват спрямо твоя. Затова не казвай никакви думи ами си седни на буквите и си преговори уроците.

Това не е доказателство, а само някакво твърдение. Баба ми ме питаше, ако всички почнат да се хвърлят в реката, и ти ли ще ги последваш? Така че това, че някаква група масово прави нещо не е доказателство за неговата вярност, а обикновено за определени симптоми в тази група. Така че първо го докажете, за да има някаква смислена дискусия тук. Безсмислено е да подхождате само с голата вяра напред, не и в такъв форум.