scaner

Ще дам още един парадокс. На практика не съм го срещал някъде в общият му вид, затова ще си присвоя авторството му Но, предупреждавам, няма да давам решението му. Който иска, сам да размисли. Парадокс на Scaner Представете си един космически кораб, достатъчно голям, под форма схематично на равнобедрен триъгълник: Нека основата му АВ да е разположена на оста Х на нашата отправна система. В точките А и В имаме по един двигател, които дават тяга нагоре по вертикалата. Качва се космическият пътешественик, и пали едновременно двата двигателя. В двете точки А и В ще бъде приложена еднаква сила, която ще доведе до еднакво ускорение, и във всеки момент те ще се издигат нагоре с еднакви скорости. И корабът ще отлитне вертикално нагоре за където се е наканил да отлита... Обаче какво ще наблюдава наблюдател, който се движи спрямо нашата система по оста Х, примерно в посока от ляво на дясно? За него двата двигателя няма да се включат едновременно! Първо ще се включи двигателят В, и след някакво време ще се включи двигателят А. В момента в който се включи двигателят А, точка В вече ще е набрала ненулева скорост. И от този момент нататък разликата в скоростите на А и В трябва да се съхранява, тъй като ускоренията които дават силите ще са еднакви. Тоест точка В ще продължава и в бъдеще да се движи с по-голяма скорост от точка А. До какво би довело това? Корабът ще започне да се завърта наляво. Нещо, което липсва в нашата система. Допълнително след време ще се получи опъване на връзката А-В, защото В ще се изкачи нагоре и ще трябва да дърпа А, тъй като се движи по-бързо. Ако връзката А-В е тънка, то в системата на подвижният наблюдател тя трябва да се скъса, докато в системата на кораба тя дори не изпитва никакви напрежения (е, тука вече газя в една чужда градина...). Както се вижда, аз предвидливо съм използвал оръжието, с което се решават обикновено такива парадокси - относителността на едновременноста, за формулиране на самият парадокс. Същата модификация можем да приложим и за парадокса на лоста. Нека предположим, че в системата на покой силите върху лоста не са приложени. В някакъв начален момент прилагаме тези сили едновременно на двете рамена. Това няма да задвижи лоста, той ще остане в статично напрегнато състояние. Но в системата в която лоста се движи, силите на рамената му няма да бъдат приложени едновременно - първо ще бъде приложена едната сила, чак после и другата, което трябва да доведе до завъртането на лоста. Тоест експлоатираме друг ефект, не този на който е базиран оригиналният лостов парадокс. Съответно и решението вероятно ще е друго...

Така е, не са запознати с елементарни и баови неща. То и за това им се случват проблеми. Един неграмотник като го накараш да чете, ще те пита - какви са тея глупости?

Пак старата песен... Не си успял нищо ново да научиш, въпреки пъненето... Сори.

Той изобщо не ползва обратни трансформации. Наври си го в кухата глава. Уикипедията ти казва какви са обратните трансформации според математическите закони, когато са известни правите. Тук и Господ не може да промени нещата, и не Айнщайн ти е виновен. Докато в работата си на Айнщайн изобщо не му се налага да ползва обратни трансформации в оригиналният им вид. Ползва скъсяването на дължината, което погледнато от другата система си е елементарно увеличаване. Но това изобщо вече не са координатни трансформации. Но всичко това трябвва да се разбере, а за това трябва да се положи труд. От твоя страна пък трябва да се положи много труд, щото липсите са невероятни. Ти още се плъзгаш по повърхността и се опитваш да интерпретираш нещата през призмата на предразсъдъците си. Това е мисия невъзможна Още не си пред прага на разбирането.

Няма значение. По свойства това не е мащабираща трансформация. Хехе, майна, съвсем си се изпързалял тука в това напъване нещо да разбереш Нещата са строго математически дефинирани, по какво се различава обратната трансформация от правата, и нема мърдане. "Очевидните" неща за слепите са много спорни

Това нали е правата трансформация? Това също е правата трансформация (едното от уравненията), но просто разместено. Нищо принципно не е епроменено, не е изразена променливта x' чрез x,t - тогава щеше да е обратна. Пак си въобразявваш нещо и го приписваш на Айнщайн. Аз източника съм го чел многократно. От това четене знам всичките му подводни камъни, че не става за хора със средно ограничено образование. Айнщайн изключително стегнато и икономично споделя нещата, пропускайки големи пасажи от междинни сметки, предполагайки че човекът който чете може да свърши тая работа сам. На места предлага спорни формулировки, които се изясняват по-късно. Има места с грешки, които са коментирани и оправени в следващите статии. Важни възлови моменти формулира бегло и уж мимоходом. Всичко това се открива, като прочетеш всичките му трудове, а не запецваш неразбиращо на първата статия. Процесът е итеративен. СТО отдавна не е първата статия на Айнщайн, и е полезно тая статия да се чете когато вече си запознат със съвременната формулировка на СТО. Тогава ще ти е оформен понятийният апарат и ще ти е ясно за какво става дума. Докато сега сам виждаш, спъваш се във всяко камъче. Така че аз с източника нямам никакви проблеми, но ти определено имаш. Имаш проблеми и с елементарната математика, иначе досега щеше да си извел обратните трансформации, обръщайки правите и щеше да спестиш десетки безсмислени коментари с тръшкане. Нямам какво да добавя повече, свързано с източнника... Ама какво има за дефинираане? Всеки студент, учил основите на аналитичната механика, е длъжен сам да може да ги мисли тея работи. Айнщайн в първата статия е казал това което е било важно за идеята, и обратните трансформации не влизат в тоя набор. Но те са неотменима част от математическият апарат и като механизъм са известни много преди него. Галилеевите трансформации също се дават обикновено в права форма, но те също си имат обратни. Това е математиката, която се ползва, тук Айнщайн няма никаква вина. Вина имаш ти, че не си наясно с тази математика, и обвиняваш другите за тези си проблеми. Естествено. Математиката не е създадена от СТО, тя си има собствен живот Айнщайн явно познава математиката по-добре от тебе, и разчита че хората които ще го четат, са на поне същото негово ниво. Айде стига тръшкане. Обърни системата уравнения на правата трансформация, и ще получиш обратната, както съм ти я написал. Или прочети базовият курс по аналитична механика и аналитична геометрия, там е дадено каква са и с какво се ядат всякакви координатни трансформации. А така тръгнал си да откриваш топлата вода на северния полюс...

Хахаха, а добрутро! От кога ти разправям, че трансформаццията не е "увеличаваща", а ротация? Ма нема кой да мисли отсреща, само предразсъдъци... Обратната трансформация съвпада с правата, но е с обратна скорост. Защото ако единият се движи наляво спрямо другият по оста Х, то другият ще се движи спрямо него надясно, всичко друго ще му е същото. Хиляда пъти вече ти обясних колко елементарни са нещата. Правата трансформация е система от две уравнения, които изразяват двете променливи x',t' чрез други две променливив x,t. Обратната трансформация е система от две (потенциално други) уравнения, които изразяват двете променливи x,t чрез x',t'. Тоест хващаш първата система уравнения, пререшаваш я за x,t, и получаваш обратната трансформациия. Просто и логично, както се прави. А ти изписа огромни фемани с някакви нелепи съображения и глупости... Ами така се получава като изведеш обратната трансформация от правата. Нема мърдане тука, има тонове заблуди - билаа "увеличаваща" и прочие глупости...

Не. Това е според тебе. Това е някаква боза, дето си написал. Обратната трансформация изразява x само чрез x',t', а не и чрез t. Това е пълна безсмислица. И за това е добър сигнал да си го припознаеш за твое творение Обратната трансформация в случая е следната (и няма други варианти): x = (x' + v.t')/sqrt(1-v2/c2) t = (t' + v.x'/c2)/sqrt(1-v2/c2) Освен това, нещо много важно: като положиш коя да е променлива (в случая t) равна на някаква стойност, изразът вече не е трансформация, а просто конкретна координата на събитие или някаква група събития. Така че си го загазил съвсем отвсякъде. Преобразува дължината на движеща се отсечка от неподвижната система (където тя се движи и е съответно скъсена) към подвижната, където тя е максимална. Но това не е лоренцова трансформация - няма нищо общо с нейните формули, поне това трябва да ти е лампичка че си омазал всичко. Естествено че не е обратна трансформация, защото Айнщайн изобщо не използва трансформации, а резултати от тях. Затова и твоите представи са неадекватни. Съкращението се получава, защото той смята отсечката в системата в която тя се движи, и там тя се скъсява. А разширението при тебе се получава, защото ти вземаш първата попаднала формула без да се замислиш какво тя изразява. В случая изразяваш дължината на отсечката в системата в която тя е в покой чрез дължината в системата в която тя се движи (и съответно там е по-къса). Има значение в каква посока се правят нещата. Няма нелепи мои твърдения тук. Просто ти повтарям каква е картинката. Трансформациите ти си ги изфантазираш, не аз. Ако приемеш истината в очите, че тук няма използвани формули за лоренцови трансформации, а само техни частни резултати (скъсяването), то става ясно от къде иде разликата между истинските формули за обратна трансформация и това блато което сътворяваш с тълкуванията си тука.

Ами това ти набивам до сега в канчето. Ползва се продукт, не самата трансформация. Затова не намираш съответствие с известните формули. Баси малоумника, след двайсет повтаряния успя да зацепи. Нещастник.

"Опитвам се да разбера Лоренцовите трансформации..." (c) Младенов.

Не го споменава именно защото не ги ползва. Само твоето болно вътображение рисува такива фантазии. А след като не ги споменава, след като формулите които ползва нямат общо с обратните трансформации, защо ти продължаваш да настояваш за тях? Защото не можеш да си представиш че задачата се решава много по-елементарно? Не ти ли се струва тъпо такова безсмислено упорство? Любопитното тук е, че ако трябва да се ползват трансформации, е все едно кои ще се ползват - правите или обратните, разликата е само в ориентацията на оста Х между двете системи. И както виждаме, и помен няма от такива трансформации.Само ти си си въобразил някаква глупост, и явно щото вече си разбрал че си се прецакал, се опитваш да тъпчеш в кръг белким мине. Е, няма да мине. В конкретният случай той използва вече готовият резултат за съкращаване на надлъжен размер, но не прилага самите трансформации. Елементарно е, Младенов, и всички формули го сочат директно и ясно Формулата за обратна трансформация е съвсем друга. Просто прилагане на знанието за съкращението на дължини. Няма и помен от лоренцови трансформации. Колкото и пъти тъпо да повтаряш глупости, те ще си останат глупости. Проблемът е, че ти не извличаш поука от това, което си е чисто затъпяване. Нарича се Length contraction. Ползва се много просто - умножаваш или делиш с лоренцовият фактор в зависимост от коя към коя система искаш да направиш сметката - точно както е постъпил и Айнщайн. А че е постъпил така е факт, просто защото не е ползвал формулите за обратните трансформации. Айнщайн съвсем коректно си е сметнал нещата с вече известни неща, ама Младенов още търси някакви трансформации Няма, и в склада няма. Ей за това информацията в Уикипедията за обратните трансформяации се различава от това което пише в статията - защото в статията не се ползват такива трансформации Ама се иска и акъл за да се направи разликата. Виждаш ли сега колко дълбоки и отровни предразсъдъци имаш? Това си е пряк пък към преждевременна инвалидност... Но ти си си достатъчно прост и така.

Инфантилен лигльо.

Може. Защото двете уравнения нямат никаква директна връзка. В първото уравнение Айнщайн не ползва никакви трансформации, а продукт от тях при едни частни условия. Май още не е достигнала мисълта нужния център за мислене Айнщайн никъде не ползва обратните трансформации в статията си. И не споменава че ги ползва. А и в случая няма как да ги ползва, тъй като най-малко ще се получат две уравнения за пространствената и времевата част на събитие, а тях ги няма. Много несъответствия търпи хипотезата че тук се ползвали пряко трансформации, и това трябваше да те освести Единствен ти си си въобразил че според кривите ти представи той трябвало да ги ползва. Но това е щото представите ти са криви, не за друго. Ако тръгнеш по коректният път - що е обратна трансформация, как работи, къде и защо се ползва, лесно се вижда че в случая тя не се ползва. Ползва се съкращаването на дължините, което е прост и обратим израз. Но ти си задълбал под дъното и сега не можеш да излезеш. Сори, проблемът си е твой. Просто не знаеш как се ползват трансформациите.

Ампер е показал емпирични връзки. Докато тук имаме генезис, произход на едно явление от друго, нещата се качват на съвсем друго ниво. Една железна теория го предсказва. Каквото и да кажете, нямате никакви аргументи, вижда се. Едно постно недоволство и наплевателство, ама голям праз, като не можете да оцените нещата

Ето ТУК доста добре и подробно се описва как магнитното поле следва от скъсяването на разстоянията. Когато един феномен като магнитното поле произлезе като артефакт от някакво явление не само качествено, но и количествено се впише коректно в електродинамиката, както в случая. това си е чиста наука. А вие му викате някак си вероятно от неграмотност най-вече. Нямам друго обяснение, а и вие нямате други аргументи С други думи - гроздето е кисело, както казва наародът.

Индиректно са потвърдени, защото всички проверими резултати предсказани от тях са потвърдени. Това е единственият критерии дали нещо е вярно. Е, това че не ви стигат знанията, си е само ваш проблем Лекува се, с повечко четене като начало. В линка дето ви пратих, има препратки точно по този въпрос.

Тъпако, лоренцовите трансформации преобразуват координатите на събитие - мястото и момента. Тука ги нямаш двете, значи нямаш лоренцови трансформации. Факт! Тук вече използваш резултат, получен от определени събития - скъсяването на дължините. И използвайки това скъсяване, ти индиректно демонстрираш свойствата на лоренцовите трансформации. Но това не са самите трансформации, а ползването на техен продукт. Разликата е от небето до земята. Деленето точно ни показва каква е връзката между дължината в неподвижата система и дължината в подвижната. Но трансформации в случая няма. То бива тъпизми, ама такова чудо като твоето никъде няма...

Греши този източнник, който набеждава че Айнщайн правил нещо, което обаче той не е правил. Тоест твоята тъпа и безмозъчна интерпретация. И ако осъзнаеш, че Айнщайн е съкратил сметките, приложил е ЛТ за конкретен случай, получил е скъсяване на дължината и го използва в ситуация в която има право да го ползва, а не че това е самата ЛТ, може много неща да ти просветнат. Аз нали казах, предразсъдъците са огромна спирачка пред мисленето. И ти сега ни го демонстрираш.

Но и не го опровергава. От друга страна обаче, скъсяването на дължините обяснява произхода на магнитното поле, така че вече имаме индиректно потвърждение Младенов, гледат се всички експерименти които потвърждават или опровергават нещо си. Ненаправените експерименти в случая нямат значение, защото няма резултат от тях. Малко логика се иска все пак. Така че за случая, след като нямаме експерименти, които да опровергават постулатите, можем да ги считаме за верни в кръга условия, проверени от експериментите.

Ако имаше капка мозък в тиквата си, щеше да опиташ да разбереш защо има разминаване. Осмисляш определението за обратна трансформация, извеждаш си ги - елементарно е, и после почваш да си биеш главата в стената защо си нарочил че Айнщайн прави изобщо нещо в тая посока, та пляскаш несвързани с темата цитати навсякъде. Но за това се изисква капка, а ако няма,не може да ти се помогне.

Ето за отскок.

Всички експерименти, които потвърждават постулатите на СТО и техните следствия. Защото ЛТ са логическо следствие от тези постулати. Отваряте Уикипедията или друг ресурс и четете списъците с такива експерименти. Има достатъчно.

Напротив. ЛТ следват от всички експерименти, които подкрепят двата основни принципа на СТО и техните следствия. А математиката е език, на който физиката се изразява. Тоест чрез ЛТ физиката изразява важни черти на реалността. Тука нема мърдане.

Естествено. Но когато физиката за удобство използва математическият апарат на координатните системи например, тя се възползва и от всички хубавини които носи този апарат. В случая това са координатните трансформации. И това, че следствията от тези хубавини се потвърждават от експеримента сочи, че моделът е много добър и не може да има човек претенции към него - освен ако хептен не го разбира

И аз не знам защо се хабиш да пишеш цитати, които нямат съвсем нищо общо с обратнните трансформации. А че си глупак, отдавна е ясно. Единствен ти не подозираш мащаба какъв е... Виж сега, сам казваш: "Нека се забележи, обаче, че това е правата Лоренцова трансформация, която преобразува стационарни координати към подвижни. В задачата се пита каква е обратната Лоренцова трансформация, която преобразува подвижни координати към стационарни." Това по повод, че имаме координатите x,t ("стационарните") и получаваме координатите x',t' ("подвижните"). Е, обратните трансформации са как от дадени x',t' се получават x,t. Още в трети клас трябва да ти се е оформила абстракцията, че в случая имаш връзка, уравнение или система от уравнения, които изразяват x',t' чрез x,t, и трябва да решиш това уравнение или система уравнения, за да получиш обратната връзка. Един вид от функцията y=fun(x) да обърнеш нещата и да изразиш x = FUN(y). Това са ви образовали в началното училище как се прави. Ти ако си го пропуснал, не съм ти виновен аз. Ей ти уравненията x' = γ(x-vt) t' = γ(t-vx/c.c) и трябва да се решат относно x,t. Не можеш? Е от цялото тръшкане до сега е ясно, че ти липсват първите седем години математическо образование... А това вече е невъзвратимо. Майна, продължавай обаче да се тръшкаш, то с тръшкане уравненията сами няма да се решат.