scaner

Ничего не понял, Коля! Къде видя безкрайности? В случая числото се записва само с 19 символа. И е точно дефинирано, може да го определиш който душата ти иска знак от десетичното му представяне. Нарича сее константа на Ойлер-Маскерони и има доста приложения.

А така. Почва ли да ти се прояснява, че записването като дроб е просто едно от представянията на числото? Равносилно със всяко друго, защото представя същото число. За какво беше тогава целият цирк с числителни и знаменателни? Тук говорим за измислените "безкрайни числа', не за цели и дробни. За числа, които в някакво представяне се записват с безкраен брой цифри. Както се видя, и целите, и дробните числа могат да се запишат с безкраен брой цифри в подходящо избрано представяне. Което издухва в небитието тази "безкрайност" като свойство на самото число - то не може едноовременно да е и безкрайно, и крайно. За това е дискусията тука, не се отклонявай към разликата цели-дробни числа разлики още много има между числата, не ни е това дерта сега. Изобщо не ме вълнва понятието "цяло число", вълнува ме представянето с краен или безкраеен брой цифри е. За това е въпроса, нали от там се пръкна тъпизма "безкрайно числоо"?. Не изпускай нишката на разговора.

Младенов, има много и най-различчни начини да се запише едн число, и формата на обикновена дроб е най-тривиалната. Ето ти друго число, в доста неприличен вид Това числително, знаменателно или уравнително е Що не си седнеш на буквите и първо да се пообразоваш по основите на кралицата на математиката - аритметиката, които очевадно ти липсват?

Пълни глупости, числително, знаменателно, дрън дрън, не става тая работа с куци преводи без да се влага смисъл. 5/3 има всички свойства на едно число - а те са да може да участва в математическите операции. Може да го събираш, да го умножаваш, да го делиш, да го степенуваш, каквото се сетиш. Нали си учил дроби и действия с тях? Пропуснал си ги, виждам, не било число... Боже, прибери си вересиите... Както и да го наричаш, когато едно нещо е представено като число и се държи като число, то е число. Просто е представено по начин, който явно си проспал. Естествено, ти познаваш само десетичната представа, как не се сетих , ако нещо не е записано като десетична поредица, според тебе не било число, или не съществува, всякакви мъдрости... Ей, не се научи, че има и други представяния на числата, освен десетичните дроби, напълно равностойни на тях. Мъкаааа. 1.66 като умножиш по 3 може да не получиш 5, защото то не съответства на 5/3, как ти хрумна изобщо да го намесваш? Но 1.6(6) като умножиш по 3, ще получиш точно 5. Защото то е точно десетично представяне на 5/3. Оказва се, че дори не правиш разлика между точни и приблизителни представяния на едно число. Трагедия пълна... Задръсти интернета на хората тука с фантазии. Айде стига с клоунски изпълнения.

Шпага, какъв е проблемът да използваш абстракция за непрекъсната права, независимо от структурата на пространството? Ами разбирам от близо някои сентенции, изказани от Айнщайн.

Деленето на тиква е само технически проблем. Принципно нямаш ограничение да я разделиш точно на три части, нали? А техническите проблеми са за да се решават чрез съответните техническси средства. Пък и при числата проблемът е дефинираан ясно, защото те са абстракция.

Ти май почна съвсем да залиташ, бъркаш рационално число с цяло? Никой не твърди, че резултатът от всяко делене трябва да е цяло число. Съвсем си се объркал. А едно просто число елементарно може да се представи и като безкрайна редица цифри. Например числото 2 в система с основа 1/4 може да се представи като 2 = (1/2).33333..... безкраен брой цифри. Лесно се проверява, като си докажеш, че 1 + 1/4 + 1/4^2 + 1/4^3+... = 4/3. Може да се представи и по няколко други начина.. Такаа че нямаш късмет и с простите числа, сори Първо, то може да има остатък и без да бъде делено на каквото и да било, Например 2 в система с база 1/2 може да се представи като '0.1'. Второ, това няма никакво значение за темата по която ти набивам канчето - че за число принципно не е приложимо определението "безкрайно" (защото числото винаги е крайно по величина), то е приложимо само за някои от представянията му. Захванал си се да "доказваш" недоказуема теза, и с това бедно въображение работата е обречена.

Нищо общо няма структурата на пространство-времето. Геометричната ос е абстракция. Освен това подходът ти не е коректен, базира се на недоказано предположение като опит за оправдаване на някакви безумни твърдения.

Нито едно не е безкрайно. Примерът който разглеждаме показва, че безкрайносстта е проблем на представвянето, не на самото число. Не може 4/3 да е хем беезкраайно, хем крайно, нали? В система с основа 7/3 тя се изразява като '10'; Иначе в система с основа 3 се изразява като '21.1' В система с основа 1/3 се изразява като '11.2' Имаш голямо разнообразие. Какво значчи "да получиш резултат"? 1/3 не е ли резултат? Защо си толкова ограничен, че искаш да получаваш резултат само в десетично бройно представяне? Една трета е напълно легитимна величина, народът си я е кръстил даже като "третина" Пак повтарям, демонстрираш пълен блокаж на мисленето. То бива ограниченост, ама толкова не е прилично вече. Просто число, по дефиниция е число което се дели само на себе си и на 1. Останалото са твои измислици. Повтарям като за малоумен - безкрайното представяне е само безкрайно представяне, едно от многото, и няма общо с някаква безкрайност на число. Един пример е достатъчен, за да отхвърли тази безумна "безкрайност", и ние го разгледахме. Това естествено е валидно за всички числа, независимо как ще ги нарече измъченото ти въображение... Безкрайнността на деленето е по причина че ползваш делене за представяне на числото в друга форма. 7/3 е крайна форма, и е репрезентация на точно число - по-точно не можеш да сси го представиш. Ако много наастояваш за делене, ще представвиш числото точно с безкраен брой цифри, както се записва 7/3 = 2.3(3). НО, всяко число има не-безкрайно представяне, в бройна система в която то е основа. И това отхвърля болното бълнуване за някаква безкрайност, защото някаква жалка бройна система изисквала и безкраен брой цифри. Тва е положеието.

Величината на отношението на дължината на окръжността към нейният диаметър.

Защото е принциен въпрос. Твърдението "числото 4/3 е беззкрайно" е опровергано точно в втроична система, за това е достатъчен само един единствен пример. И той ясно показва това, което повтарям: безкрайността е качество на представянето, не на самото число. От тук нататък "безкрайно число" очевадно е безсмислица - след като конкретен пример го оппровергава. Един единствен пример е достатъчен, за да покаже неправилно боравене със системата за представяне Подреди си аргументите, за да правиш правилни логически заключения, и не използвай опровергавщите изключения против техният смисъл А формата 1/3 или 4/3 какво не и е точното? Разбрахме вече, че куп системи за представяне имат проблеми, какво това засяга самото числло? Пиле шарено, запомни: една ссистема за представяне, която не може принципно да представи точно едно число, не върши никаква работа, и не може да се нарече изобщо представяне Запомни и друго: дори по някаква причина да не знаеш някои цифри на числото в някакво представяне, числото предоставя средства тези цифри да бъдат получени при необходимост. Така че стига с това тръшкане "не било точно числото"... Това е откровена тъпотия и умишлено наложено неевежетво в случая. Простите числа, 2, 3, 5, 7, 11, 13... са с крайно представяне ввъв всяка система с целочислена основа. Така че пак неверни твърдения използваш. Не става. Пак да повторя - явно още много има да се гърчиш, докато схванеш, че характеристиките на някаква система за представяне на едно число не са характеристики на самото число, особено пък броят цифри за представяне. те са само характеристики на системата за представяне. Колкото и заблуждения да повтаряш, това нищо няма да промени - те ще си останат заблуждения. Пробвай пак: представянето на еддно число не е самото число. Това са здравите основи на които може да стъпиш. Предразсъдъците за някои хора много лесно заменят самото мислене, и това е тъжно... А още по-тъжно е, когато си мислят че мислят, повтаряйки тези предразсъдъци... Аз само озвучавам глупостите ти, с плаха надежда, че някой друг няма да тръгне да ги следва, а ще помисли преди това... Естествено че всяко делене е точно число. Само че трябва първо да си зададеш въпроса: какво означава "точно число"? Точно като стойност? Точно като представяне? Колко струва едно представяне, ако не представя точно числото? Представянето с безкрайна редица цифри точно представяне ли е? И защо ти си си втълпил, че точното представяне трябва да бъде с краен брой цифри? Ей тези въпроси си задай и си отговори, отговорът ще те удари като парен чук, сам ще дойде

Ми така е, това е едно от възможните представяния. Римляните са го правили по друг начин, египтяните хептен сложно с чертички разни. За повечето ситуации този начин на представяне е удобен, особено когато му свикнеш. А подредбата идва от реалността, четири ябълки са повече от три, те са повече от две и т.н. Вече разширението от цели числа към реални изисква основната сила на абстракцията, но това е друга тема.

Ами вместо да повтаряш, докажи го. Ей на, 4/3 е точен резултат. Това че ти искаш да го представиш точно с крайна десетична дроб, и не можеш, не е проблем на числото, а само твой, щото избираш неуудачно представяне. Ей това може да се захванеш да повтаряш, много по-близо ще си до някаква истина.

Е как да не е валиден за всички числа? Той показва, че проблемът с безкрайно изразяване в цифри е проблем на самото представяне, не на самото число. От там нататък той забранява проблемите на представянето да ги налагаш върху самото число. Просто е. А какво значи "просто число" в случая? 2, 3, 5? Какъв им е проблема с тоя принцип? Нищо не си казал, освен празни приказки и сбъркани и неверни предразсъдъци. Всяко число се дели на всяко- по дефиниция, с изключение на нулата. Ако Х е реално число, и Х/N е реално число, независимо от представянето му. Съответно умножението му, N.(Х/N) = Х, дава началният резултат - следователно, числото Х точно се дели на N - независимо от представянето на Х. Дели се на каквото се сетиш. Геометричното представяне визуализира това.. Ти пак бъркаш някакво конкретно сакато представяне със самото число. Колко пъти още да повтарям за тая разлика/

Доказал съм принципа - че едно число, представено от безброй цифри в десетична система, може да се представи и във форма с краен брой цифри. Поради което терминът "безкрайно число", идващ от куцата десетична система на представяне, не е приложим към числото, а е характеристика само на системата за представяне. И този принцип е валиден за всички числа, защото санкционира опит за непозволено действие

Напротив, това е форма на представяне на числото. Като форма не се различава от никоя друга. С нея може да се извършват изчисления, както и със всяко друго число. Разбира се, че изразът е число, и често се използва именно за да не се губи точност при някои сметки, когато някакво представяне (като десетичното) осакатява точността. Това се учи още в първи курс по числени методи, такива хватки там са основата. Хубаво е да го знаеш, щото явно си го пропуснал. Някой да твърди, че 7/0 е число? Не е число, защото най-малкото не е ограничено Но всеки израз, който е ограничен по стойност, е число. Ето ти един израз, sqrt(2), съвпада количествено точно с дължината на диагонала на единичен квадрат. Пак ни демонстрираш въпиюща ограниченост. Бива ли така?

Това беше и целта. Това показва, че приказките ти за "несъществуване" са безсмислени. Защото това е метод за точно представяне на числото. Аз колко пъти да ти говоря, че представянето е проблема, представянето има проблем с безкраен брой цифри, не самото число? Ей на, геометричното представяне не изисква никакви безкрайности. Научи се да правиш разлика межди числото, и неговото представяне. Едно число има много представяния, удачни или неудачни, проблемите в представянето не са проблеми на числото, качествата които има едно представяне не може да се слагат като качества на числото. Това са съвсем елементарни работи, като ги прескачаш, и се нахакваш да приказваш глупости че числото не съществувало, щото конкретно негово представяне не съществувало или ти не можеш да го построиш с краайно количествво стъпки. Ми глупости са това, нали?

Стига толкова бе, не остана риба за избиване. Всяко число, записано под каквато и да е форма, същствува, защото съответната форма го демонстрира очевадно, тя е негово представяне. Не съществува някакво друго представяне (не че не съществува, разбира се...), защото ти освен това представяне не си способен да схванеш, че има още безброй други представяния - едно от които е указаната форма, 4/3, друго от които е геометричното което демонстрирах. С тази форма можеш да работиш във всички изчисления. Най-просто, умножи по 3 и получаваш точен резултат - нещо непостижимо за знанията с които разполагаш Е как може да работиш в изчисления, ако числото не съществува? Съвземи се бе, бива ли такова изкукване! Ти нямаш и идея какво означава "не съществува", и за това говориш празни приказки. Самото предлагане на числото в каква да е форма вече носи съществуване. Като си толкова ербап, докажи, че едно число дадено в някаква форма не съществува. не че не можеш да построиш някакво друго представяне, а в представянето в дадената форма. Не можеш, само празни приказки. Ама това, че не си способен нещо да направиш, още не е доказателство че то не съществува, а само че ти сакато подхождаш по въпроса. Сам се хващаш в тъп капан. Няма значение какво с какво делиш. По определение, ако Х е реално число, и 1/Х е реално число, естествено, съществуващо. В случая 3/4 и 4/3.Всичко което лееш по-нататък, е само изява на крайно невежество. Аз от кога ти казвам, че ти мислиш само с шаблони, с фалшиви предразсъдъци? Е тука не минава. Ей на, по-горе ти показах елегантен геометричен метод, с който може да представиш на геометричната ос всяко число. Не го разбра, нали? Иначе щеше да се засрамиш от тея простотии дето сипеш.... Вече доказах, 4/3 в троична бройна система се изразява чрез крайното число 1.1 - съвсем обозрим вид. Още фантасмагории да споделиш? Ти си ослепял от тоя предразсъдък, че само десетичната система е метод за представяне на числата, и повече не вдяваш нищо от обясненията. Е какво от това? Това е само демонстрация на крайно и агресивно невежество. Бива ли човек да си прави сам такива кастрирания? Надживей маймунското в себе си, света не се представя само с десет пръста, а е много по-голям и впечатляващ Маймуната е станала човек не докато тъпо се е опитвала да представвя ПИ в десетича система, а когато е разбрала, че има и други такива представяния. Поне тая полза извлечи от губене на времето по форуми. Имаше един филм, "Идиокрация". Там имаше един кадър, дето на едни безработни даваха тестове за интелигентност, и един се опитвше да вкара квадрат в кръгъл отвор и ръчкаше с тъп поглед. Опитите ти да се ограничиш само с десетичното представяне все ми напомнят тея кадри... И престани със свободните съчинения на тема съществуване/несъществуване, това все пак е математика.

Шпага, имането се определя по дефиниция, тук няма място за спорове. А как точно ще построя точка, съответна на отношението на две произволни отсечки (в частност, с дължина обикоката и радиуса)? Както се казва, умен съм, сетил съм се. Това е елементарна геометрична задача, учи се в основният курс, поне по наше време се учеше и се обяснявваше подробно, сегашната образователна система не я познавам. Ето ти една нагледна катртинка, игнорирай цифрите ввърху нея, защото те са свързани с друг случай. Значи, интервалът обозначено по хоризонтала OB трябва да се раздели според съотношението на две отсечки, с дължина Х и Y. Подхожда се по следният начин.По вертикалата се нанася отсечка ОА с дължина Y. Нанася се и отсечката с дължина X, в случая ОC (или АC, зависи кои части искаш да са в нужното съотношение, лявата към дясната или дясната към лявата, по хоризонталата). Така нанесената по вертикалата точка С вече дели вертикалната линия в нужното съотношение (защото двете отсечки, които сме нанесли по вертикалата, са в нужното съотношение по условие). Трябва да намерим геометричният образ на точка С по хоризонталата, т.е. да построим точка Е там. За целта се прекарва правата АВ, и паралелно на нея се прекарва права, минаваща през точка С. Тази права ще пресичаа хоризонталата в точка Е, и ще имаме, поради подобните триъгълници, съотношение X/Y = OC/OA = OE/OB (както и OA/AC=OB/BE, както и OC/AC = OE/BE). Тоест, хоризонталната отсечка ОB е разделена в нужното отношение Y/X зададено по условие, чрез получената точка Е. Това е метод, даващ делене на отсечки в произволно съотношение. Сега, ако за Y и X вземеш обиколката и диаметъра на окръжността, а за точка В обозначиш мястото на числото 10 по десетичната скала (точката О съответства на нулата, 0), получчената точка Е ще изобразява точно мястото на ПИ върху числовата ос. Методът на построение доказва и съществуването на тази точка - правата през С ще пресече по необходимост хоризонталната права ОВ точно в една точка.. Това отговаря ли на въпросите ти?

По принцип натриевият хипохлорит в разтвора е нетрайно съединение, лесно се хидролизира от водата. Противопоказни са му (подпомагат хидролизата) и светлината, и температурата. Обикновено алкализацията на разтвора го стабилизира за по-дълго време (добавянето на чиста натриева основа например). В Уикипедията срещам данни, че за една година при 7 градуса целзиеви се разпада около 13% от ттова съединение. Но много друг фактори също играят роля тук, концентрация, примеси, нямам по-конкретна информация. Ако ще го използвате за дезинфекция в организма, защо не опитате друг подход - кислородна вода? Тя е разреден разтвор на водороден прекис, може да се разрежда неограничено, купува се в достатъчно чисто състояние от аптеката (тоест не стои проблема с дълго съхранение), и е не по-малко ефективна като окислител от белината (търговско название е Vanish например), а и е предназначена за биологично почистване (нали се използва за почистване на рани). Вярно, като стойност е по-скъпа, но за такива разреждания, в които ще е безопасна, това няма значение. Така на пръв поглед за гърло (при достатъчно разреждане) не виждам някакви проблеми, за очите не бих ползвал никакви химикали (но аз по принцип за очите съм си много консервативен...). А вече, колко да бъде разредена, не мога да кажа, но същото е и с натриевия хипохлорит. Реално кислородната вода е от класа киселини, дори на вкус киселее (ако я разредите обаче). Ако ще опитвате на вкус, тръгнете от голямо разреждане, и спрете когато се доближи до вкуса на газираната вода., като горна граница по концентрация Но това е само като ориентировъчен подход. Личното ми мнение е, че срещи вирусите специално, използването на такава химия е безполезно. Поне сегашният вирус влиза най-вече чрез дишането, промивки на гърло и други няма да го спрат.

Виждаш ли, едно изречение да напишеш, бъкаш го с предразсъдъци. Ей на, "ще бъде безкрайно"... Не можеш ли да се изразиш по-ясно - ще се представя с безкраен брой десетичнни цифрри? И тогава може и на теб да ти блесне, че проблемът тук е в представянето, не в някакви безкраййности на ПИ. Представянето във формата 4/3 не включва никакви безкрайности. Говорихме за числовата ос, тя е друг тип представяне на числа, с точки по права, там безкрайности също очевадно няма. Повтаряй си: "представянето ми е проблем, представянето ми е проблеем, представянето..." В такива случаи като твоя може да помогне за излизане от порочната схема на мислене. Може да опиташ с блъскане на главата в стената, да се наместят нещата в нея, все трябва да има начин Безкрайности в представянето произвежда самото съотношение. Не бъркам, посочвам нещата със собствените им имена - числото ПИ е ограничено, следователно не може да е безкрайно. Съвсем друго нещо е безкрайно - някое от представянията му, и това не е числото. Ей на, 4/3 е съвсем крайно число. В десетична система се представя чрез безкраен брой цифри, но в троична ситема - с краен брой: 4/3 = 1.3^0 + 1.3^-1 = 1.1 Това трябва да е ясен сигнал за мъглявият ти ум, че проблемът с "безкрайностите" е проблем само на представянето, не проблем на самото число. Следователно не може да му се прикача като характеристика. Значи имаш сериозен проблем с всички числа, не само с 4/3. Ей на, 2.5 също изисква делене, 2.8 изисква още по-сложно делене. Какво следва според тебе, че не могат да се изобразят тези числа на цифровата ос, и следователно че не съществуват? Осъзнаваш ли пълната си трагедия с такива изказвания? Зависи от начина на делене. С наплюнчен пръст, да. Но си има точни доказани начини, даващи гарантиран резултат. Това няма абсолютно никакво значение. Ако Х е реално число, то и 1/Х ще бъде реално число, и за двете ще има точка по определение на числовата ос, независимо колко си го закъсал ти самият с деленето. Числата са абстракция, точките по числовата ос са представяне на тази абстракция. Така както и десетичните цифри също. Те не са самото число, затова и на числата свойства характерни за самото им представяне не трябва да им се приписват. Ще трябва ли още да ти повтарям тези очевадни истини?

Мястото не се определя от представянето. Него го има по дефиниция. Самото число е 4/3, и в тази си форма не може да се говори за някаква точност - тя го изразява точно. Както показах преди, елементарно може чисто геометрично да се определи мястото на точката за това число. Прескачайки подвеждащите сметки с десетична система. Ти какво, като си мислиш че може да представиш някакво число с краен брой цифри, и си решил въпроса къде му е точката на числовата ос ли? Дъбоко се заблуждаваш, имаш още много работа за вършене докато стигнеш до самата точка. Геометрическият подход върши същата работа, без да изпада в клопката на десетичните сметки, прескачайки подвеждащите изчисления. Пак да повторя, проблемът ти е, че ти бъркаш представянето на числото в някаква бройна система със самото число. А това е предразсъдък, явно дълбоко вкоренен у теб, защото до сега дори не се замисли върху него, а само препускаш...

Шпага, приближенията тук са от системата на представяне на числата, не са свойство на самите числа. По-горе дадох линк към определение какво е числова ос и как е свързана с представянето на реалните числа: https://en.wikipedia.org/wiki/Number_line "В основната математика числовата ос е изображение на права линия, която въплъщава абстракцията за реалните чиала, принадлежащи на множеството R{\displaystyle \mathbb {R} }. Всяка точка от числовата ос съответства на реално число, и всяко реално число има съответствие с точка (от тази ос)" Сега остава да се уточни, че ПИ е реално число. Всичко друго е дефиниция, няма място "според мен" или "според Ванга"... Дефиницията дава точно съответствие - число <=> точка. Нито дума за някакви приближения, те са проблем на представянето, не са принципен проблем и не засягат числото и точката му. Дефиницията показва, че приказките за някакви точности са сбъркан предразсъдък, нямащ отношение към въпроса.

Всичко си има граници. В случая виждаме предразсъдъците до какви поражения в мисленето довеждат, съответно и до изкривяване на езика. Твърде е неуправляема тази работа понякога. Добре е всичко да е в мярка, и при нещата засягащи езика да бъде изчегъртано. В случая математиката е език, така че там предразсъдъците са недопустими..

Какво разбираш под точно и неточно? Ако имам принципно ограничение в определянето на мястото на ПИ върху правата, тогава мога да говоря за неточност. Но ако нямам такова ограничение, тогава абстракцията че ПИ е определена точка, е вярна. Независимо че аз, по технически причини, не мога да достигна безкрайна точност в някакво представяне. Въпросът е принципен, не технически. Затова и ти неправилно си го задала - не е проблема как аз ще определя тази точка, а дали я има. Ако я иа, то аз мога неограничено точно да се доближавам до нея в зависимост от техническите ми средства - тоест мога да я посоча по-точно от всяка предварително зададена неточност. Но пак казвам, въпросът е друг.