scaner

Е що толкова глупав отговор? Дадох ти примера, със самолета до София и Австралия, опровергава те очевадно. В геометрията координатите ти ги вземаш по подразбиране в един и същи момент, те нямат свойството да са други в друг момент - това не са събитията, с които работим при координатните трансформации във физиката. Така че сравнението с геометрията е безпредметно в случая. Пак да повторя: осмисли примера дето ти дадох за самолета от София до Австралия, там ясно се вижда противоречието ако координатите не са определени в един и същщи момент. Тук няма никаква философия, и ти си решил задачата. Имаме две събития, къде е светлината в момент 0, и къде е светлината в момент 1. Трансформациите ни дават директен отговор: къде е светлината в другата система (и кога) за първото събитие, и къде е светлината (и кога) за второто събитие. Скоростта се определя като разделиш дистанцията на интервала време. Но в спора ти с Дорис ставаше дума за дължини. И Дорис даде коректната формула - дължината на обекта в другата система е по-къса, докато ти разчиташе отново само на координатите в различни моменти време. Тук няма какво да се спори. Поуката: трябва да се мисли за какво са ни координатите, които получаваме след трансформацията. Дорис даде точно скъсеното разстояние. Не виждам за какво спориш.

Не, не е. Така е в геометрията, в която няма величината време. А ние говорим за физика. Във физиката разстоянието се определя между обекти, не между абстрактни точки. Абстрактната точка няма собствен маркер, добре е да си спомниш мъките си в началото докато се печеше по въпросите на абсолютното пространство . Обектите се движат. Разстояние е само когато тези координати са определени в един и същи момент време. Когато имаме и време, геометрията става динамична и това трябва да се отчита. . И никакви интерпретации не са намесени тук. Да не говотим, че в СТО пространството и времето не са еднозначно дефинирани. Хайде пак за физиката. Два обекта, имащи координати в някакви моменти. Това е за което става думи при трансформациите - ти трансформираш координати на събитие - нещо се е случило някъде, координатите и моментите са свързани със случване, не са някакви абстрактни конструкции. И това, с което е случването, има движение, и после нещо с него се случва на друго място. Ти си представяш една застинала геометрия, докато координатите на обектите във физиката се променят. И от там идват проблемите ти. В геометрия, в която има и време, разстоянието има смисъл само когато е определено в един и същи момент време началото и края му. Понятието "разстояние" не допуска друг контекст. Прост пример. Тръгваш със самолет вчера от София, и пристигаш днес в Австралия. Вчера координатата на София е съвпадала със самолета ти. Днес координатата на Австралия ще съвпаддне със самолета ти. Е, колко е растоянието между София и Австралия? По твоят начин ще е нула, колко му е да извадиш координатата на Австралия днес и координатата на София вчера в системата на самолета. Да, ама не Запомни - смята се с координатите на начало и края в един и същи момент време. Основен закон, нема мърдане и дискусия тук. Какво ще ти даде, след като няма смисъл? За каквото и да говорим, лъч светлина или налъм? Това че случайно получаваш познати числа, не прави от липсващият смисъл наличен.

Младенов, това не е разстояние. Тази величина няма физически смисъл в случая, камо ли да смяташ скорости по нея... Колко пъти да ти се казва, че разстояние, път, дължина и подобни имат смисъл само когато координатите на началото и края им са отчетени в един и същи момент време? Не, не смятаме в различни моменти. Дорис даде примера за да покаже, че ако се разсъждава толкова евтино, ще има скъсяване на дължини и в класическата физика Примерът е сарказъм по отношение твоите представи.

Ще си позволя да отговоря вместо Дорис. Младенов смята координати. А се търсят дължини. Да мислиш че координатите са дължини хич не е добър признак. Даже напротив, при толкова повтаряния и посочвания на проблема...

Няма никакво място за интерпретации. Всичко е математически точно и еднозначно.

А така. Погледни се сега в огледалото, кой се тръшка. Ми само това ти остава, щото те размазах по съществто на темата Алей-хоп!

Малоумник, колко пъти да ти повтарям, ти си спал в часа по математика. За рационални числа чувал ли си. Хаха, можеш да се тръшкаш, ама на простя въпрос не можа да отговориш, а? Е сам виждаш, с тръшкане не става тая работа, трябва си пипе, ама като немаш? Ще се тръшкаш

Знам, яде те от вътре Дълго ще е така. Но не пречиш, щото нямаш какво да кажеш по съществото на темата.

Хохохо, усещам люта завист и себеразрушителен гняв! По-внимателно, обръщай повече внимание на себе си...

Пътят е разликите между координатите на началото му и края му определени в един и същи момент от време - дори в класическата физика е така, странно как имаш претенции за нея, без да я познаваш... А ти беше вдянал по едно време, нали? При тая ти несериозност не виждам шанс пред тебе... Безсмислено е всеки път да ти набивам канчето от началото.

Не, не обвинявай други за омазаните си гащи с последните сметки. Ми ще излезат, щото това е координата, не е пътят за който сам питаш в задачаата. Пътят се определя като крайщата му се фиксират в един и същи момент време, а ти си определил A' в момент t'=0, В' в съввсем друг момент. Тая мотика беше неколкократно настъпена от тебе и аз се надявах, че това е предизвикало определена степен на поумняване. Сори, явно съм се излъгал.

Тук даже няма нищо за смятане. Просто прилагаме формулата за съкращаване на интервала АВ от системата в която е неподвижен в другата система - стандартната формула на СТО, която дълго ти се изплъзваше, но накрая я получи. И получаваме резултатът на Дорис. Което веднага ни показва кой е омазал сметките. Човек трябва да се учи от грешките си. Като си успял да получиш един резултат, няма смисъл всеки път да изминаваш същите лутанияя и да правиш същите грешки с които си го достигнал, нужно е само да го ползваш в контекста за който той е верен. Но ти продължаваш да си създаваш трудности и да циклиш всеки път от началото. Е, като ти писне, погледни как си се справил преди Или къде бъркаш

Дорис те затапи с дължини и интервали, на тях не можеш да правиш трансформации. А с твоите сметки пак си го закъсал яко.

Това е ясно, ти получаваш резултат че координатата е пропорционална на скоростта между системите. Защото сметките са недовършени. Ние вече решавахме такава задача, и в нея нямаше нищо подобно. Там се получи, че неподвижна в едната система отсечка - АВ, се скъсява в другата система с лоренцовият фактор, и толкова. Следователно, в текущите сметкки имаш грешка. Аз колко пъти казвам, че трябва да се работи с общи формули, а не половината с числа, та да се изгубят следите? Проблемът е, след като веднъж си получавал коректен отговор, защо продължаваш да настъпваш мотиката?

Веднага въпрос: от къде се пръкна двойката в знаменателя? Контрол: в подвижната система дължината на АВ трябва да се скъси само с лоренцовият фактор, и до този извод стигнахме поне десет пъти. Сега пак ли да се връщаме на А и Б, че дължина/път се определя като се фиксират координатите в един и същи момент от време? Мисли, преди да се хвърляш на числата...

Младенов, продължаваш да се излагаш. Що така? Дорис ти го е сдъвкала, не на координати, а на дължини и интервали. Какви обратни трансформацции се пънеш, какви пет лева, като не са координати? Естествено че като преобразуваш круши с трансформации за ябълки, ще получиш глупости... Айде се спри и помисли, приказките не ти се отдават. Ни Дорис, ни Гравити са виновни за недомислията ти.

Ми тогава се опитай да си изградиш твой, не да се оплакваш. И не на първосигналният принцип.

Ти имаш нещо коннкретно срещу него? Аз пък съм останал с впечатлението, че разбира достатъчно.

Нито пък доказва че не я разбира. Е, и какво от това?

По-конкретно? Всякакви сметки и извеждания с формули съм правил. Като не се разбира нещо, се пита, не се мълчи и после - "ама вие не направихте еди какво си", "ама не съм бил съгласен неизвестно за какво си ама си мълча"... Представата се изгражда. С четене, мислене, учебници бол, и питане тука. А не с предразсъдъците напред, вече изработено мнение че СТО е фалшива и т.н. простотии. При такова положение е късно за изграждане на представи. Поне аз тук се опитвам само да посочвам грешките. Разчитам, че има интелигентни хора, които при желание да продължат нататък, а не да се въртят в кръг. Това е проблемът. И не се опитва да разбере общите положения. Аз от кога повтарям - предразсъдъците убиват мисленето? Малко критика на собственото мислене, както аз му викам, дисциплна и хигиена на мисленето, е много необходима когато имаш противоречие с чуждото мнение (още повече прието от мнозинството учени). Шансът ти да не си прав е огромен, и трябва да се извърви тоя път на проверка и разбиране (от твоя страна, не от другата), а не да се разчита на някаква фалшива увереност в собствена правота и съответно нищонеправене. Това не е наш проблем, тук не е учебно заведение, не ние, а вие имате някакви цели. Както са казали класиците: "Спасение утопающих — дело рук самих утопающих" Ние само насочваме, даваме съвети накъде е посоката.

Така е, но пак си пропуснал контекста. Този отговор той получава, когато продължава да се инати и след като му е покаано къде бърка. Насила не може да му се имплантира разбиране при това положение, трябва да се разбере сам със себе си, и решението е - да чете, след като не слуша. Съвсем естествена и добронамерена реакция, а вече кой как вижда конспирацията в такъв отговор, е ясно чий проблем е - това е несериозната част.

Питам, колко е числовата стойност на оста Х? Не на конкретна координата, а на самата ос? Ей на, искам да заместя във формулата. Не се крий като хлебарка, отговаряй

При такава ситуация обаче човек няма проблеми със стреса и съня, и не му трябва помощ и съвет..

Координатите имат такава стойност, не осите. Като си толкова "умен", я кажи каква е стойността на оста Х (не на конкретна Х-координата, на цялата ос)? Естествено че не знаеш, щото няма такова чудо - то е плод само на някаква сбъркана халюцинация.

Осите нямат числови стойност, за разлика от координатите които имат. Оста не е нито 2, нито 50, тя изобщо не е число.