scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
17271 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
699
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Алоууу! Същото е и в класическата физика. Ебаси капаците имаш. Тц. Не е това, защото тази ситуация я има и в класическата физика. От нелепо обяснение нищо смислено не може да следва. Следва единстввено, че напъващият се да доказва нещо с такива средства е просто глупак. Е, в твоята халюцинация и с тея капаци може и да е така. Само че ако си нарисуваш чертежче, ще видиш че си се заблуждавал жестоко. Ей такива простотии изработват стереотипа в очите на хората за "профан", "гаражен гений" и подобни. Младенов, заслужаваш си подигравките! Браво на тебе! Такава талпа рядко се среща.
-
Значи вътре във влака няма парадокс? Омекваш, омекваш Това което е цитирано в Уикипедията се отнася и за класическата физика. Значи и в нея има парадокс? Спри се бе! Да, и според класическата физика значи. Не ти ли се струва, че просто не я разбираш? Ъ? А аз това колко пъти още да ти го повтарям, докато го проумееш? Моята невронна мрежа дето я готвя, се справя много по-добре
-
Това не е верно. Елементарен експеримент, не е нужно да е влак, и у дома можеш да го проведеш: светваш лампа в средата на стаята и мериш интензитета на двете стени Няма да ти преча да пробваш, просто знам хора които вече са го правили и са опровергали такива твърдения. Затова и поведението на етера не участва във формулата за интензитета. Ама някой трябва да прочете учебника, а не само да го цитира... Младенов, болните халюцинации в главата ти нямат нищо общо с физиката. Казвал ли съм го вече? Е за какво тогава намесваш несъстоятелни теории? Какво искаш да ми докажеш с несъстоятелен пример? Точно в класическата физика (както и в СТО) във влака разстоянията са еднакви, а в системата на гарата са различни (както обяснява и Уикипедията, и за класическата физика и за СТО). При това там са различни не по причина някаква нееднновременност, а по чисто класически съображения. Така че излез на фокус, и ни обясни - как верната според тебе класическа физика затъна в парадокс? Или просто ти не си способен да домислиш нещата, и затова? Това е много по-разумно обяснение, не мислиш ли?
-
Ами не му е ясно на човека, щото това е парадокс и в скалсическата физика - и там задната стена пресреща, а лявата догонва. То в Уикипедията точно за тази ситуация говорят - на платформата, не във вагона. Ти утепа кочо (класическата физика) с лопатата, и още не си осъзнал как забълбука? Младенов, що не си отвориш нова тема "Парадоксите в мисленето на Младенов", и там да разобличаваш парадоксите на класическата физика? Ще те подпомогна, има доста интересни динамични парадокси там. Но тука ми просра цялата тема.
-
Глупости. Аз цитирам твоето изказване, че във вагона разстоянията са еднакви, а те са били важните. Е, и в класическата физика, и в СТО тези разстояния са еднакви, при това по условието на задаачата. Съгласен ли си със собственото си изказване тук? Уикипедията твърди нещо за системата на гарата. То няма връзка с това, което по-горе е важно според тебе. Положението на гарата е еднакво и според класическата физика, и според СТО, и според двете там разстоянията са различни (което води до "парадокс" в класическата физика ). А неедновременността няма абсолютно никакво значение. Във вагона можеш два пъти да светнеш лампата, и първия да измериш интензитета на предната стена, вторият - на задната. Е, голям праз че не си светнал едновременно, нали? Ще получиш еднакъв резултат. Ама в тая тъпа глава за да влезе, колко пъти трябва да ти го повторя - относителността на едновременността няма никаква връзка с интензитета.
-
Само че това е в системата на платформата. Цитирам те: "Да, различни пътища в отправните системи, но еднакъв път вътре във вагона. За пореден път: пътят вътре във вагона е важен, а не в отправната система. " Значи се тръшкаш за вагона, ама ни привеждаш цитати които не са свързани с него? Е защо толкова безсмислие на едно място? Тея цитати дето ги привеждаш са валидни и за класическата физика. И ако на тях разчиташ за парадокс, то той е и в класическата физика. И явно съвсем си сдал багажа Естествено че не е различен. Във вагона светлината изминава до двете стени един и същи път - по условие тя се излъчва от центъра на вагона. Ти сигурен ли си че пишеш в правилният форум изобщо? Ебаси простотията настана. Но антирелативист ли е - ясен е... Сега вече нали не се обиждаш ако ти кажа, че си тъпак? Защото вече е документален факт.
-
И защо караш хората да лъжат? Къде относителността на едновременността участва във формулата за интензитета, че трябва да се стига до някакъв парадокс? Естествено е че тя няма отношение в случая. Но както виждаме, и ти не знаеш защо се стига до парадокс. Резонният въпрос тогава е- а стига ли се изобщо, или това е плод само на възпалено въображение? @Gravity, мисля че Маденов вече няма идея от какво ставал парадокса, а просто го гони малодушието да си признае, че се е объркал. За Парадокса на лоста, имаш цялото време да го мислиш! Аз да си призная, не се стърпях и се задълбах по писанията на по-великите от мене мозъци Оказа се, че паметта ми помни невероятни връзки, които ме доведоха до нужната информация. Е, някой си четат книгите, с които други само се хвалят... Но пък накрая ми хрумна още един парадокс, ще си го пиша Парадокса на Scaner Него ще го сложа накрая.
-
Относно Парадоксът на лоста, ако някой вече има идея, да я сподели, иначе мога да пристъпя към историята и същността му.
-
Не казва това, ти си го измисляш че казвал това Любопитно, кога ще се научиш да не настъпваш тая мотика, да си въобразяваш някакви безсмислици и после да се бориш с тях и да ги опровергаваш? Това което е ясно в случая е, че и в класическата физика, и според СТО, във влака светлината ще измине еднакъв път. В това изглежда ти виждаш някакъв парадокс? А пък ние не виждаме. Така че поясни, защо всъщност се тръшкаш толкова безсмислено напоследък? С какво си се нашмъркал, че толкова халюцинации за единица време те спохождат? Интересно е...
-
Ми то и в примера на СТО пътят във вагона е един и същ. И сега какво? За какво беше тая тръшканица и пушилка? Проблемът с твоя "парадокс" обаче остава. Според гарата светлината изминава различни пътища до стените, и интензитетът по твоята формула трябва да бъде различен. При това според любимата ти класическа физика. А щом в едната система той е еднакъв, а в друга е различен, това е парадокс та дрънка. Но този парадокс само деммонстрира катастрофално отрицателните ти знания, с които пърхаш нещо да дискутираш... Не мога да разбера, ти едни елементарни съждения не схващаш, каква е тая тъпня? Ако не ти е добре, бегай на доктор.
-
Аз вече обясних защо се запазва интензитета, и че неедновремеността няма никакво значение. Да си разбрал. Ти само се въртиш в кръг. Въпросът е, който повдигна Гравити и с който аз съм съгласен, че и според класическата физика, и според всяка друга известна теория, в системата на гарата светлината ще измине различен път, след като светлината се движи с крайна скорост. И според твоето твърдение за интензитета, той би трябвало да е различен в различните системи, и че това ще е парадокс в класическата физика, който принципно забранява използването на движение За това става дума, за тези недомислици и куци знания. И за тази магарешка упоритост да не вникнеш в чуждите аргументи. Няма смисъл да подменяш темата. И моля, отвори си друга тема за да изясняваш защо няма парадокс в този случай, не ми цапай тази с тръшкания. Тази е за парадокси в СТО, а не парадокси породени от непознаване на елементтарна физика.
-
Това разбира се не е вярно. Ти от коя планета падаш? Там не учите ли физика? Но това обяснява всичко...
-
Няма как да стане. Няма празно в СТО! Всички експерименти я подкрепят. Я се погледни, ти колко се пъна до сега, и нищо не можа да намериш срещу нея. Само дето ни демонстрираш пълна каша с понятия... Май някакви гъбки си шмъркал... Няма друго смислено обяснение за тези халюцинации. Измисляш си някакви различни скорости, и после си се смееш на тях... Малийййй Младенов, като не си разбрал нещо, хубаво е да се помъчиш д го разбереш, а не да произвеждаш "следствия" от него. Не работи така логиката, а напротив.
-
Лапландец, връх на тъпотата е да си измисляш какво може би бих бил вероятно казал, и да се пънеш да опровергаваш собствените си недомислици. Тц, не е това според мен. Познай според кого е Не ставаш и за чеп а зеле, не се мъчи.
-
Не разбирам какво искаш да кажеш, но Айнщайн не твърди такива неща. Неговата мисъл е много по-проста и съответно ясна. Изглежда затова хората него го разбират
-
Лапландец, едно необходимо, макар и недостатъчно условие за да поразсъждаваш е, да ползваш главата по предназначение. Да мислиш, с прости думи. Зарежи тези езотерични подредби на вериги от часовнници. Както си я подхванал, ти се въртиш в порочен кръг - каквото си наумиш, това и доказваш, без значение логика или здрав смисъл. Чист панаир на простотията. Хвани се разбери примерът с влака и перона, който Айнщайн дава. Без да си доизмисляш, ще измисляш после. Там без никакви усилия се демонстрира неедновременността на събитията в две системи. Направо свръх-елементарно. И вече ползвайки този резултат за отскок и контрол, можеш да почнеш да си доизмисляш. От там нататък, когато пак нещо почне да те боде да редиш вериги от часовници, припомняй си - едновременността е относителна, значи съм се насадил в ла..на. И това да ти е критерии дали си на прав път или затъваш в блато. Просто безплатен съвет.
-
Именно, както казах, празни приказки. Грам мисъл не прокапва даже.
-
Не, не си го демонстрирал това. Демонстрира ни как хабер от понятие си нямаш в математиката, да не говорим във физиката. Това че никой не те бръсне и за слива, би трябвало да ти подсказва нещо
-
А ако хората тръгнат да се давят, и ти ли ще последваш примерът им? Не разбра ли колко елегантно се демонстрира неедновременността и без да се променят пътища и разстояния? И без да ти го казвам на два езика? Да не те тревожа, но същите проблеми които ти пречат да схващаш такива елементарни примери, възпрепятстват и разбирането на много по-сложни неща. Например защо има обратни квадрати в оная формула, и най-вече защо те нямат значение в нашият случай
-
Аз винаги предпочитам оригиналният пример - лъчите тръгват от стените и се събират в центъра. Той е много по-атрактивен, защото визуално се наблюдава дали стигат или не едновременно. Така че извинявай, този пример за мен е демонстрацията за неедновременност. Това да тръгват от центъра е изключително куца мисъл, но както и да е. Когато лъчите тръгват от стените, тогава имаме чист пример: в системата на влака те изминават еднакви пътища и растояния за еднакво време, но не попадат едновременно в центъра. Не се намесват разстоянията. В твоят случай нямат никакво значение тези ефекти. Там е чисто класически ефект, звездната аберация, съвсем леко и незабележимо гарниран с релативност Но както казах, използвайки лоренцовите трансформации, дори да не ги прилагаме, а само във философски аспекст, какво правят, всякакви парадокси се снемат елементарно (е, поне кинематичните).
-
Това пък съвсем няма връзка. Ако ще и мигновено да достигат - нужна ти е потока на енергия да се разпределя на една и съща площ. Ако ще светлината да пътува и година в някоя от посоките. Нищо не си разбрал от всички теми до сега. Лъчите изминават еднакво разстояние, но различни пътища. Разстоянието е от източника до стената на вагона, а пътят може да минава и през Търговище. В едната система лъчите тръгват в различно време, затова е и не-едновременост, а не разно-разстояние. Това че в някакъв пример сме избрали различни пътища е именно поради хватката да демонстрираме за по-простата публика, че не са тръгнали едновременно в едната система, за разлика в другата. Но в случая нито разстоянията, нито пътищата, нито едновременности имат значение. Има значение това, че една и съща енергия на светлината пада върху една и съща площ. Което убива парадокса.
-
Тук едновременността и неедновременността не играят абсолютно никаква роля. Роля играе това, че всички лъчи, които в едната система достигат стената, ще я достигнат и в другата система също. Което значи, че енергията им въху една и съща площ ще създаде една и съща интензивност.
-
Тая идиотщина е открита и докладвана на Лондонското кралско дружество от Джеймс Брадли през далечната 1729 г. Много от фантастичните филми имат кадър, при който при включване на свръхсветлинна скорост всички звезди се събират в областта на носа на кораба по посока на движението Доста реалистичен изглед. Мечтай си. Ма тая работа с мечтаене само не става. Но, забележи сега кой е нерационален. Подсказах ти как можеш да разрешиш проблемите и да се убедиш в правотата ми, ползвайки лоренцовоте трансформации. Вместо да го направиш, скачаш наоколо като на куц крак и ръсиш някакви безумни лакърдии. С цел някак с тях да покажеш аз колко съм прост, пък ти не. Мислиш ли че се получава?
-
Аз за това обяснявам, че именно когато не са паралелни лъчите, се проявяват и други ефекти, като този който разглеждаме. При паралелни лъчи интензитета не се мени с разстоянието - площа на която пада лъчението е една и съща по цялото протежение на лъча. Прекрасно помня какво сме спорили с Екземус. Човече, в случая имаме ефекта на аберация.Това е когато имаме движение спрямо източника на непрекъснато лъчение. Аз това което доказах беше за импулс, койтоз а всеки наблюдател става в някаква точка, и няма движение на източници. Съвсем различни постановки и ситуации. Тук при тебе в резултат на аберацията светлината от лампата се "фокусира" преимуществено по посока на движение в системата на гарата, и се "разфокусира" в обратната посока. Слагам го в кавички, защото няма лещи, а самото движение променя посоката на светлината. Ефекта на аберация е прост, направлението от което се вижда източника се определя от векторна сума от вектора на скосотта на светлината от истинското място на източника и вектора на движение спрямо този източник. И в случая ако го помислиш, точно това се получава. Елементарна физика е това в крайна сметка, съвсем класически ефект, в случая с малко релативистско допълнение - сумирането става по релативистския закон. Аз колко пъти да ти казвам, че като не можеш да измислиш нещо по-умно, трябва да хванеш лоренцовите трансформации, и внимателно да ги приложиш към конкретната задача? Това ще ти даде яснота това дето в случая не можеш да схванеш, какво е и как изглежда. Всички хватки с които разрешаваме парадоксите - относителност на едновремеността, скъсяване на разстояния, забавяне на време и каквото се сетиш - следват от тези трансформации. Така че като не можеш да се сетиш за нещо от известните ефекти, тръгваш с трансформациите. В системата на влака светлинен лъч достига до горният ръб сключен от тавана и стената по посока на влака, нали? Стига. Друг лъч стига до долния ръб на пода и същата стена, нали? Стига. Същото е в в посока обратна на движението. Лъчите между тези два ъгъла (формирани от тези лъчи) всичките попадат на стената, нали? Попадат, и те сумарно дават енергията, която разделена на площа на стената ще ти даде интензитета (грубо средно). На събития свързани с тези два лъча правиш трансформация. Това са събития, случили се на ръбовете. В другата система, тези събития пак ще се случат на същите ръбове, защото са едно и също събитие, не някакви клонинги. Трансформациите само ще ти дадат кога и къде се намира съответният ръб в другата система, на гарата. Но лъчът го достига. Същото и с долният ръб - във всяка система лъчът ще го достигне. Какво става с лъчите между тези два, в пространственият ъгъл определен от тях? Ами и те ще достигнат стената, както са я достигнали и в системата на влака. Значи, върху площа на стената, която е еднаква в двете системи, ще пада сумарно същата енергия, която е падала и в системата на влака. Е, значи интензитетът е същият. Да, ще кажеш, ама пътят на светлината е друг. Ми друг е, ама тя в системата на гарата затова си запазва енергията, защото е по-насочена, поради ефекта на звездната аберация. Защото интензитетът на практика зависи от това енергията върху каква площ е паднала, а не директно от разстоянието което може да е всякакво. Ти се подвеждаш от една елементарна формула за един конкретен случай, и това е парадоксалното в случая, защо въпреки претенциите си се хващаш в такива капани? Глупости. Е, виждаш ли сега каква е разликата между нас двамата? Аз ги знам всичките тези неща, а ти не ги знаеш И след като съм ти дал насоки, е добре да се поинтересуваш при чичо Гугъл, а не да зацикляш.
-
Това за да ти опростя схемата. Щото иначе се получава в другата система несиметричен източник, и свят ще ти се завие. По-долу прочети. Разстоянието участва дотолкова, доколкото участва в площа (част от сфера) която се облъчва от светлината. Ако промениш разходимостта на лъчите от крушката (примерно) ще можеш да постигнеш същият интензитет на по-голямо разстояние. Това което аз ти дадох като пример, всъщност повтаря ефекта на звездната аберация. А той е, че по посока на движение източниците които виждаш пред себе си, се събират по-плътно към остта на движение, отзад обратно. В нашият случай имаме точно този ефект: по посока на движение в отправната система на гарата: направлението на лъчите ще стане с по-малък ъгъл спрямо хоризонталата. Това означава, че повече енергия ще концентрираш на по-малък пространствен ъгъл, и съответно на по-голямо разстояние ще можеш да постигнеш същият интензитет върху единица площ. В обратната посока на движеието ще е обратното. Аз само ти го описах това положение с два крайни лъча, тези дето опират в ръба на тавана, за да схванеш, че те ще са там във всички системи - тоест във всички системи лъчите между тях ще попадат на стената, енергията която по условие е еднаква в двете посоки и в другата система ще е еднаквиа, и енергия върху площ ще даде еднакъв интензитет. И лоренцовите трансфорации го доказват - те просто свързват координатите на събитията, случващи се в горният ръб на влака (на двете срещуположни стени), и в двете системи. Нема мърдане тука, ако ще да си заровиш главата и в тинята. Тъпото отричане, знаеш, не ми минава. Но да не се обиждаш после, като ти припомням такива тъпни. Учи новите неща, Младенов. Звездната аберация, заради която етерът в крайна сметка е отхвърлен след експериментите на Майкелсън и Морли
