scaner

Земята не е число. Едно число не може да бъде безкрайно - безкрайността не е число, тя е граница на числови поредици. Така че свойството "безкрайност" не е приложимо за числа, всички са крайни. Дадох ти пример със записа на числото 5 с безкраен брой деветки - акво му е безкрайното? Безкрайността може да се въведе с определен смисъл, но той не засяга величината на числото - може да засяга представянето му, може да засяга приложенията му, познавателните хоризонти които открива, много други неща, но не и величината му, която е основната му характеристика. Също така и свойството "безграничност" не е приложимо за число - за всяко число може да се даде долна и горна граница на област от числовата ос в която се намира стойността му, т.е. то е ограничено по определение. Дай да не бъркаме основните положения - като ги подмениш, всичко нататък се обезсмисля. Чрез такива подмени - да, няма смисъл.

Шпага, понятието "ограничена безкрайност е нонсенс, измислица в стил Оруел. Не може една безкрайност да е ограничена, нито нещо ограничено да е безкрайно в количественото измерение, в което то е ограничено. Това е автогол в мисленето, който очевадно води до празноговорене нататък в темата... Аз просто показвам, че проблемът с числото ПИ е неудачното му представяне в десетична система, което изисква неограничен брой знаци за това, без това да засяга величината му която е крайна. В друга система, както показах, няма такъв проблем. Във величината на самото число няма никакви безкрайности. Представянето в десетична система е подвеждащо и в много други ситуации. Например числата: 5 и 4.9999999999999999999... безкраен брой деветки, са едно и също число, записано по различни начини. Е, каква безкрайност изначално виждаш в числото 5? Безкрайно ли е 5, или това е проблем на представянето му? Каква е разликата на казуса с числото ПИ? Никаква. "Ограничена безкрайост", мале мила...

Идеята на бройните системи, особено тези с дробна основа, не е лесна за разбиране, трябва си съответният труд и желание... При целочислена основа, броят на цифрите, с които можем да използваме, се определя от големината на основата. При десетична основа, имаме десет цифри, от 0 до 9. Числата в десетична система се представят във вида (със знака ^ се обозначава степенуване) A.10^0 + B.10^1 + C.10^2+..., където A,B,C са цифри от наборът с който обозначаваме. Така например числото 928 се получава като: 9.10^2 + 2.10^1 + 8.10^0, т.е. C=9,B=2,A=8. И така всяко число. В двоична система съответно имаме две цифри, 0 и 1 (може да си избереш други знаци, няма значение, стига да обявиш тази конвенция). Тогава числата ще се представят по същият начин, но вместо степени на десетката ще имаш степени на двойката: 928 = 1.2^9 + 1.2^8 + 1.2^7 + 0.2^6 + 1.2^5 + 0.2^4 + 0.2^3 + 0.2^2 + 0.2^1 + 0.2^0 = 1110100000 В шестнадесетична система числата се представят с 16 цифри. За удобство се използват десетичните десет, плюс A,B,C,D,E,F, съответстващи на 10,11,12,13,14,15. В тази система имаме: 928 = 3.16^2 + 10.16^1 + 0.16^0 = 3A0 Разказвам ти идеята, защото тя е близка до положението, когато основата не е цяло число. По-горе дадох пример с основа 1/4: там числото трябва да се представи като поредица от коефициентите стоящи пред степените на 1/4, и числата над 1 обикновено се представят с безкраен брой цифри. Има особеност, когато основата е по-малка от 1, и тази особеност се състои в набора от символите, с които да се изразяват числата. Ще се съсредоточа на основа, по-голяма от 1, както ти предлагаш, числото ПИ. За целта ще ни е достатъчен набор от 4 цифри, 0 1 2 3 (можеш да използваш други символи, например A,B,C,D). Нека представим 928 в система с основа ПИ: 928 = 3.PI^5 + + 0.PI^4 + 0.PI^3 + 1.PI^2 + 0.PI^1 + 0.PI^0 + 0.PI^-1 + 0.PI^-2 + 2.PI^-3+... = 300100,002... с безкраен брой цифри. И така нататък. Ако използваш символите A,B,C,D, резултатът се записва така: DAABAA,AAC. Самото числло PI в тази система се представя като ПИ = 1.ПИ^1 + 0.ПИ^0 = 10 И тук вече стигаме до преопределяне на понятието "цяло число" Ако се спрем на стандартната дефиниция, число което няма цифри след десетичната точка, то в тази система ПИ е цяло число. Диаметърът, съответно, ако е бил цяло число в десетичната система, в тази няма да бъде. И нагазваме в едно тресавище, цялото число като резултат от броене, или само числова абстракция Това и е хубаво на математиката, че човек може сам да си дефинира правилата и да изведе следствията от тях... Бих препоръчал, на който му са интересни бройните системи, следната колекция от филмчета, правени от ученици (на руски). Особено са итересни Фиеричната система (тя е и системата на Бергман), защото не е с целочислена основа. https://sites.google.com/a/akaveta1.net/moj-sajt/mou-sos-no-51

Ето още един приятен пример за "безкрайно" число. Числото представено от 1111111.... безкраен брой единици, ако е представено така в система с основа 1/4, то то всъщност е крайното рационално десетично число 4/3. Доказателство, безкрайната сума на редицата: 1.1/4^0 + 1.1/4^1 + 1.1/4^2+... = 4/3 А коефициентите пред степените на (1/4)^n са представящите го цифри при основа 1/4.

Съотношение на две други представени в десетична система числа. Пак повтарям, ако вземеш не десетична бройна система, а с друга основа, ще получиш друг резултат. Ей на, в бройна система с основа ПИ то е цяло число. А съвсем друг е въпроса да се досетиш защо тази система е неудобна и не се ползва. Но важен е принципа. Проблемът не е в точността, а в представянето - едно и също число, в зависимост от употребената бройна система, може да се представи с краен или безкраен брой цифри. Което не го правви автоматичо безкрайно, нали? Ей за това съм се запънал, щото въпроса хем е елементарен, хем е принципен, за да не се раздават безкрайности на калпак, както е тръгнало...

И защо бе, джанъм? Пак да питам, ти правиш ли разлика между крайността на числото, и крайността на представянето му? Първо осъзнай тая разлика, после пиши. какво му е безкрайното на ПИ, освен представянето с десетични цифри? Което може да го направим и крайно, ако толкова ани сърби?

Безкрайно е представянето на ПИ с десетични цифри. Тоест безкрайна е поредицата която го представя, не самото число. Самото число е крайно, защото е ограничено, 3 < ПИ < 4. Нали не искаш да кажеш, че ПИ има няколко различни стойности в този интервал? Има една стойност, значи е крайно - по дефиниция. Представянето му е безкрайно. Ако искаш крайно представяне, използвай друга бройна система, например основана на самото число ПИ - в нея то ще се представи с една цифра, 1. Ако избереш за база на бройната система числото на Гелфонд - (-1)^(-i), i - имагинерната единиица (което число е малко по-гоямо от 23), всички цели в десетичната система числа над 1 ще се представят с безкрайно число цифри. Безкрайни ли са те, според началните ти разсъждения? Не, естествено. Броят цифри не определя безкрайност/крайност на число, само определя представянето му. Ей на, в десетична система имаме 100, в двоична система е 1100100, в стотична система имаме 1, в хилядична система имаме 0.1, едно и също число в различни представяния. Ще стане ли безкрайно, ако в някаква система същото число представим с безкраен брой цифри? Не, естествено. Само проблем в мисленеето .

Айде сега, до глупости изпадна. След като в различни бройни системи представянето на едно и също число - което и да е то - е различно (има бройна система, в която 1+10=100 например), нищо общо няма природата тука. Пресдофилософщини някакви са те подхванали, а те водят до задънена улица И това няма нищо общо. Дрън-дрън. Безплодното "мислене" понякога вреди повече, отколкото можеш да си представиш. Както в случая Не мога да ти помогна, щото ти липсват съвсем базови понятия за математиката и числата, а се опитваш да компенсираш тая липса с някакъв сбъркан изфантазиран псевдофилософски ерзац...

Това че заема безкрайно много деления, както многократно повторих, е проблем на скалата. Ако вземеш друга скала, основана на числото ПИ, в нея то ще заеме само едно деление. Всичко тук със скалите се прави от удобство. Щом в една скала имаш безкрайности (както си мислиш), а в друга нямаш, очевадно проблемът е в скалата, не в самото число. Което повтарям вече за пети път. Всичко идва от неуспешният опит на маймуните да опишат всичко само с десетте пръста с които разполагали Ми светът се оказва по-сложен...

Пий някква студена вода да ти минат безкрайностите. Числото ПИ е по-голямо от 3, но е по-малко от 4, следователно то е крайно. Затова и се нарича число, ако беше безкрайно, нямаше да е число, няма безкрайни числа по определение - безкрайността е граница, не е число, тя затова и не участва в математически действия. От тук нататък всичките ти проблеми идват от представянето му. Използвай бройна система с основа ПИ, в нея то ще се представи като 1. Къф ти е проблема че циклиш като банциг на сухо?

Изобщо не е все тая. Ако си избера система с основа например константата на Гелфонд, то всяко цяло чисо по-голямо от единица в нея ще се представя с безкраен брой цифри. Тоест, в случая ясно имаме проблем на представянето, не проблем на самите числа. Трябва ли да повтарям?

Безкрайността не е число. Ти явно акцентираш на представянето на числото ПИ в десетична система? Ми същият проблем има и представянето в нея да речем на две трети.. Това обаче е само проблем на представянето, не на самите числа. Числото ПИ е крайно по дефиниция.

Числото е точно ПИ. Има си име, така както и другите числа: например пет, осем и т.н.

Какво му е безкрайното на числото ПИ? След като е ограничено?

Една според мен доста интригувааща статия от преди десетина дена, как действа коронавируса: https://www.nbox.bg/2020/04/covid-19-uspya-da-zabludi-vsichki-ni/?fbclid=IwAR0L2hYnkW52UIDgUzzlEePXXGMEs0hlwFP00JaB96atsYG111lcuRCKcr0 През последните 3–5 дни от Ню Йорк, Италия, Испания и други се натрупаха купища от емпирични данни за COVID-19 и характеристиките на пациентите, които страдат от сериозни усложнения. Тези данни не само се трупат, но сега вече ни водят до общ консенсус на професионално ниво, подкрепен от няколко по-малко известни до момента проучвания, които ни сочат че сме били на грешен път през цялото време Реално няма никаква „пневмония“, нито ARDS (Acute Respiratory Distress Syndrome). Поне не ARDS с установени протоколи за лечение и процедури, с които сме запознати. Изкуствената вентилация не само е погрешно решение, но интубацията под високо налягане може всъщност да увреди, причинявайки повече щети, отколкото ако я няма, да не говорим за усложнения от наранявания на трахеята и язви, неизбежни при продължителна интубация, а такава често се изисква… Тя все пак би могла да се използва в близко бъдеще за пациентите които тежко са се влошили, за да се възстановят с помощта на това ново познание, но трябва да се създаде нов протокол за лечение, за да се прекрати досегашната практика на погрешно лечение на пациентите поради сгрешена диагноза. През последните малко повече от 48 часа направихме огромно откритие: COVID-19 причинява продължителна и прогресираща хипоксия (тялото ви гладува за кислород), като се свързва с хемовите групи в хемоглобина в червените ви кръвни клетки. Хората просто десатурират (губят O2 в кръвта си) и това в крайна сметка води до нарушения на органите, които именно ги увреждат, а не някаква си там форма на ARDS (Тежък Остър Респираторен Синдром) или пневмония. Цялостното увреждане на белите дробове, което виждате при CT (компютърна томография), е от отделянето на окислено желязо от хема, което преодолява естествената защита срещу белодробния оксидативен стрес и причинява тази добре видима, винаги двустранна непрозрачност наподобяваща матово стъкло в белите дробове. Пациентите, които се връщат за повторна хоспитализация дни или седмици след възстановяване, страдащи от видимо забавена постхипоксична левкоенцефалопатия, засилват впечатлението, че COVID-19-пациентите страдат от хипоксия, въпреки че няма признаци на респираторен „срив“ или умора. Червените ви кръвни клетки пренасят кислород от белите дробове до всички ваши органи и останалата част от тялото. Червените кръвни клетки могат да извършват това благодарение на хемоглобина, който е протеин, състоящ се от четири „хема“. Хемовете удържат специален вид железен йон, който обикновено е доста токсичен в свободната си форма, и е заключен в центъра на хема с порфирин, действащ като „контейнер“. По този начин желязният йон може да бъде „поставен в клетка“ и безопасно да се носи от хемоглобина, но и да се използва за свързване с кислород, когато стигне до белите ви дробове. Когато червената кръвна клетка стигне до алвеолите или малките торбички в белите ви дробове, където се случва цялата обмяна на газове, този специален малък железен йон може да се преобразува между Fе2 + и Fе3 + състояния чрез обмен на електрон и да се свърже с кислород, след което вече е изключена възможността да достави О2 някъде другаде. Ето къде се намесва вирусът на COVID-19. Неговите гликопротеини се свързват с хема и по този начин специалните и токсични окислителни железни йони се „разделят“ (освобождават се). По принцип железният йон се измъква от клетката и сега свободно се скита сам. Това е лошо, поради две причини: 1) Без железния йон хемоглобинът вече не може да се свързва с кислород. След като целият хемоглобин е повреден, червената кръвна клетка по същество се превръща в кабина на камион без ремарке и няма възможност да тегли товара си… той е безполезен и просто се движи наоколо с вируса COVID-19, прикрепен към порфирина му. Всички тези безполезни еритроцити, които се движат наоколо, не доставят кислород и това започва да води до спадането на нивата на О2 в кръвта на пациента. НЕВЕРОЯТНО е да приемете всичко това за баналния ARDS и по този начин да лекувате симптома, а не реалната болест. Мислете за това състояние по-скоро като отравяне с въглероден окис, при което СО се свързва с хемоглобина, като го прави неспособен да пренася кислород. В тези случаи респираторите не лекуват първопричината; белите дробове на пациента не се „изморяват“, те си изпомпват добре. Червените кръвни клетки просто не могат да пренасят О2, в крайна сметка. Само че в този случай, за разлика от отравянето с СО, при което накрая СО може да се разпадне, увреденият хемоглобин е трайно лишен от способността си да пренася О2, защото е загубил железния си йон. Тялото компенсира тази липса на пренасяща способност и доставките на О2, чрез бъбреците ви които отделят хормони като еритропоетин, а той на свой ред казва на вашите фабрики за костен мозък да увеличат производството на нови червени кръвни клетки с прясно произведен и напълно функциониращ хемоглобин. Това е причината да се считат повишеният хемоглобин и намалената сатурация с кислород в кръвта като едни от 3-те основни индикатора за това дали белодробният срив е вече настъпил за конкретен пациент или не е. 2) Този малък железен йон, заедно с милиони негови приятели, освободени от други хемове, вече плуват свободно през кръвта ви. Както споменах по-рано, този вид железен йон е силно реактивен и причинява окислително увреждане. Оказва се, че това постоянно се случва макар и в ограничена степен естествено в телата ни, поради което си имаме и естествени механизми за почистване и защита, чрез които поддържаме баланса. Белите дробове имат по-специално 3 основни защитни механизма за поддържане на нормална „ хомеостаза на железните йони“, 2 от които са в алвеолите, онези малки торбички в белите ви дробове, за които говорихме по-рано. Първият от двата защитни механизма са малки макрофаги, които бродят наоколо и почистват всички свободни радикали каквото представлява и това окислително желязо. Вторият защитен механизъм е облицовката по стените на алвеолите (наречена епителна повърхност), върху която има тънък слой течност (сърфактант), съдържаща висока концентрация на антиоксидантни молекули каквато е например аскорбиновата киселина (известна още под името витамин С), между другото. Е, това обикновено е достатъчно ефективно за естествено срещащите се окислителни железни йони , но при един разрастващ се COVID-19 тялото ви всъщност е претоварено … просто агресивното окисляващо желязо става твърде много и започва да преодолява естествената защита в белите дробове което води до началото на процесът наричан белодробен оксидативен стрес. Той на свой ред води до увреждане и възпаление, а оттам се стига до всички онези гадни увреждания, които виждате при CT (комютърна томография) на белите дробове на пациент с COVID-19. Забелязали ли сте как винаги този процес е двустранен? (и левият и белият дроб се увреждат едновременно) При истинска пневмония това рядко се случва, но при COVID-19 се случва … ВСЕКИ ПЪТ. След като тялото ви вече изчерпва контрола си, когато всичките ви кислородни камиони се движат наоколо без никакъв товар и купища от тази токсична форма на желязо заплуват в кръвообращението ви, защитни сили започват да се изчерпват. Докато дробовете ви са заети с целия този оксидативен стрес те не могат да се справят и вашите органи гладуват поради липса на кислород (О2) и без постоянния му приток осигурен от хемоглобина на червените кръвни клетки, тогава черният ви дроб се опитва да направи всичко възможно, за да изчисти желязото и да го съхранява в неговото „железно депо“. Той обаче също бива претоварен в един момент. И тогава поради тежката загуба на кислород причинена от повредения хемоглобин, който освобождава агресивните железни йони, той започва да вика: „Помощ, нанасям щети!“ като освобождава ензим, наречен аланин-аминотрансфераза (ALT). И ето, това е другият от трите основни индикатора за това дали ситуацията е на път да стане критична за конкретен пациент или не. В крайна сметка, ако имунната система на пациента не се бори с вируса навреме, преди насищането с кислород в кръвта да падне твърде ниско, независимо дали има или няма включен респиратор, органите започват да се изключват. Без гориво те не могат да работят. Единственият начин е да се опитате да ги поддържате работещи с максимум кислороден внос, или дори хипербарна камера, ако е налична, за насищане с до 100% кислород с вариране на налягането, с цел да се даде възможност на онова, което е останало от функциониращия в кръвта хемоглобин, да пренесе достатъчно количество кислород в органите и да ги поддържа живи. Да, но ние обикновено не разполагаме с достатъчно от тези камери, така че ще трябва да се погрижим да се доставят свежи червени кръвни клетки с нормален хемоглобин под формата на трансфузия. Основният момент в лечението на пациенти при наличие на железни йони изпуснати от хемоглобина не е чрез интубация и респиратор, което е нефункционално и до голяма степен безполезно, освен ако просто не се надявате имунната система на пациента да сътвори магията си във времето. Трябва да се стигне до коренната причина на заболяването. Най-добрият сценарий? Да се започне протокол за лечение колкото може по-рано, преди симптомите да се развият и утежнят. Хидроксихлорохинът (повече за него след минута, обещавам) в комбинация с Азитромицин показа фантастични резултати, макар и критиците да използват думата „анекдотично“, за да опишат планината от факти, обещавам да обясня защо е така – по-нататък. Но забравете плазмата с антитела, която може да сработи ако е на достатъчно ранен етап, но ако пациентът е твърде влошен, ще трябва да се направи нещо повече. Той ще се нуждае от пълноценна кръв: антитела заедно с червени кръвни клетки. Защото никаква помощ не е да изпратиш на отряд от войници само боеприпаси, когато вече те са изпаднали в безсъзнание и кървят навън на бойното поле, а трябва да изпратите тези боеприпаси заедно с някаква мощна подкрепа на хемоглобина, за да може те да дойдат на себе си и да изстрелят тези боеприпаси по врага. Историята с хидроксихлороксин Цялата тази смехотворно заблудена и контрапродуктивна критика, на която медиите подлагат хлорохина ( по чисто политически причини) като ефективно лечение, сега ще се превърне в най-голямата грешка на източниците на фалшиви новини и ще удари обратно върху тях. Медиите агресивно повишиха своята активност за борба с „лошия оранжев човек“ (алегоричен израз за хлорохина) на цената на хиляди изгубени животи. Позор за тях. Как действа хлорохинът? По същия начин, както при маларията. Виждате ли, маларийният плазмодий е този малък паразит, който влиза в червените кръвни клетки и започва да се храни с хемоглобина като негов хранителен източник. Причината, заради която хлорохинът действа при малария, е същата причина, поради която той е ефективен и срещу COVID-19 – и макар и да не е разбрана докрай, се подозира, че поради свързването му с хемоглобина, той пречи на способността на вируса да уврежда хемоглобина. Същият механизъм, който пречи на маларийния плазмоди да достигне до хемоглобина и да го фрагментира, изглежда, се задейства и при среща с COVID-19 (който по същество представлява фрагменти от РНК в белтъчна обвивка) блокира свързването му с хемоглобина. На всичкото отгоре хидроксихлорохинът (подобрено производно на познатия ни стар хлорохин) понижава pH, което допълнително пречи на репликацията на вируса. И така, докато не станат известни пълните подробности на този механизъм, цялата идея за това потенциално лечение което може да доведе до обрат в терапията, основната цел си остава да се предотврати увреждането на хемоглобина, независимо дали се дължи на малария или на COVID-19. Вече няма как медиите и псевдо-лекарите, седящи на фотьойла в малките си кули от слонова кост, да твърдят „Какви са тези глупости, маларията е бактерия, COVID-19 е вирус, лекарството против бактерии не работи срещу вируси!“. Те никога не са получили просветлението, че не е необходимо лекарството да действа директно върху патогена, за да бъде ефективно. Понякога е достатъчно просто да попречите на патогена да направи това, което прави на хемоглобина, независимо от използваното средство. Както и да е, достатъчно се каза по въпроса. Какви са окончателните изводи досега? Първо, спешността на респиратора трябва да бъде преразгледана отново. Ако се поставят пациенти на респиратор, защото те влизат в кома и се нуждаят от механично обдишване, за да останат живи – добре. Дайте време на имунната им система да ги спаси. Но ако са в съзнание, будни, със запазени функции – просто поддържайте повишен внос на кислород (O2). Увеличете кислорода ако трябва. Ако вентилирането е неизбежно, направете го но при ниско налягане и максимум висока кислородна концентрация . Не им разкъсвайте белите дробове с максимум PEEP, защото ще нанесете повече вреда на пациента, защото ще си мислите че лекувате, но диагнозата няма да е вярна. В идеалния случай реално лечение в някаква степен винаги трябва да се получи когато: 1. Инхибирате вирусния растеж и размножаване. Тук най-важна е комбинацията CHQ (хидроксихлорохин) + ZPAK (азитромицин) + ZINC (цинк) или други ретровирусни терапии, които са в процес на разработване. Колкото по-малко вируси – толкова по-малко хемоглобин ще губи активния си железен йон – толкова по-малко увреждания и щети. 2. Терапии, насочени към всеки с абнормен хемоглобин или неправилно функциониращи еритроцити – просто кръвопреливане. Каквото и да е, не познавам целия спектър от възможности като ширина и обхват, защото не съм реаниматор-интезивен лекар. Но помислете в тази посока и лекувайте истинската болест. Ако решите да им дадете плазма с антитела, а те вече са в лошо състояние, помислете отново и по-добре им прелейте КРЪВ с АНТИТЕЛА или поне кръв, последвана от плазма с антитела. 3. Сега, когато знаем повече за това как работи този вирус и как влияе върху нашият организъм, пред нас ще се открие цяла гама от нови възможности.“ Превод: д-р Владимир Шишков Източник: WEB.ARCHIVE.ORG

С тея общообтекаеми приказки никакво мърдане и заработване не може да се постигне. Това ти е трагедията на "моделите" Мисленето за Света не е като оная работа...

Тъй. Значи гравитация, имало я, дори да не действа. Е, като не действа, какво от това като я има? То има и стъкло на прах, какво от това? "Имането" още не е взаимодействие, и за това не участва. Може философски да ти е нужно "имането", щото нещо те щипе, сърби и т.н., но за физиката това не е достатъчно, затова и отпада - докато не се появи нужда от него, тоест взаимодействие. Когато говорим за СТО, гравитацията се игнорира - счита се за слаба, разглеждаме абстракцията на все по-слаба гравитация, инерцилани системи имаме там, където гравитацията може с пълно основание да се пренебрегне и нейното действие не е предопределящо, и СТО е валидна за този случай. Ако толкова искаш гравитация, вземи ОТО, само че там гравитацията не е сила, а е част от обстановката, както пространство-времето е част от обстановката в СТО. Това че С е ограничена, не е никакво доказателство - това показва само една от характеристиките на нашият свят без друга причинна връзка. И за това разглеждаме само следствия от това. Така че и тук издишаш. Но аз ти казах, философщината трябва да се ограничава в рамките на разумното, докато при тебе просто прелива и омазва всичко. Всеки модел започва с математика. Защото тя дава количествени връзки, които могат да бъдат проверени и от които могат да се получат следствия, и чиято проверка дава информация за верността на модела. Ако няма количествени връзки, няма и физика. А като няма физика, избери си друг подфорум.

Първо докажи връзката, после използвай. "Вангуването" не е метод в науката Затънал си в някакви общи приказки и псевдофилософщини, и си мислиш че имат нещо общо с физика? Нямат, споко. Затова и не ти се получава, и са ти нужни много странизи за да изразиш нещо което се казва с две изречения или една количествена връзка. И ще продължава да е такз, защото подходът ти остава същият.

Шпага, ще ти дам друг пример, за да разбереш че холистичният подход понякога повече вреди, отколкото помага. Ей на, вземи корона вируса. Сигурно е, че всичко му въздейства. Но въпросът е, кое е важното, което еднозначно ще го спре, а не само да го накара да се премести от едно място в организма на друго? Това което ще го спре, или ще предотврати заболяването от него, наричаме главна закономерност на коронавируса - ако я знаем, можем да го управляваме. Ако само му въздействаме с компреси с топла вода, да, ще му въздействаме, но нищо ссъществено няма да се получи. Аналогията тук със СТО е очевидна - има главни закономерности, и второстепенни въздействия които не влияят съществено. Затова в такива абстрактни примери се разглежда влиянието на главните закономерности, докато холистичното виждане прави мъгла и скрива важните неща в общия хаос от всевъзможни връзки. Затова то има ограничено приложение, в медицината например за дългосрочно поддържане на организма, докато при екстрени ситуации като сегашната то обикновено е пагубно.

Очевадно имаш проблеми с четенето. Пробвай пак.

Това, че всички часовници са синхронни, не изисква разпространението на някакъв, дори фиктивен, сигнал (а какъв ще е сигналът за несинхронни часовници тогава?). По тази причина самото понятие "скорост" тук е неуместно.

Мога да пренебрегна всичко, което не въздейства на разглежданите процеси. Движението на влака спрямо тролеят в Пловдив не променя нищо в процесите вътре във влака, и за това се пренебрегва, както и куп други движения. За да остане потвърденото от опита - физическите закони във всички инерциални системи са еднакви. Тоест не зависят от това дали те се движат спрямо нещо или не. Това са фактите. Така че Всичкото има твърде ограничена роля тук. Излекувай това наваждение, и ще виждаш нещата много по-ясно и свързано.

"Относителнност спрямо" и "зависимост" са коренно различни неща. Второто изисква взаимодействие, другото е само отношение. СТО разчита на отношение, взаимодействието там е експлицитно в картинката, и за това го пренебрегваме ако не е нужно.

Никога не съм твърдял, че вселената е обект, опази Боже. Вселената по дефиниция е съвкупност от всички обекти. А съвкупност от обекти също може да има форма.

А каква е ролята на причината в цялата картинка? Как влияе? Това е въпросът всъщност. Ако не влияе по никакъв друг начин освен чрез следствието си, то няма разлика тогава между причина и следствие - можем да вземем свойството за базово, и да разглеждаме неговите следствия, както се и прави. Защото полза от всякакви неизвестни, накачулени само с имена но без никакви качества, няма. Примерът който обичам да давам по този повод е ролята на Баба Яга и Феята на зъбчетата В момента те имат абсолютно същата по количество и качество роля, както и споменатата от тебе причина. И нещата ще бъдат на това положение, докато нещо не се промени. А до тогава, има ли смисъл да се намесва Баба Яга? Има ли я нея изобщо всъщност? Разбираш ли посоката на мисълта ми? Ами това "нещо си" е всичко което наблюдаваме. Тоест, няма никакви неизвестни в картинката свързани с "него". За какво е разговорът тогава?