scaner

Дрън-дрън. А един мармот увива шоколад Не ти ли омръзва понякога от такива безпочвени твърдения? Космосът не е обект. От там ти идват всички проблеми във философщината дето сееш. За космоса не може да се укаже "спрямо", както и да се дефинира движение. "Космос" е само етикет. Не съм се съгласил с такива изнасилени "следствия" от никъде. И няма как да се съгласявам с безсмислието. Забравил си ролята на Баба Яга и Феята на зъбчетата в цялата картинка

ВЪзможността за движение спрямо нещо си е самодоказваща се, просто трябва да се огледаш. Никакви задачи няма да помогнат повече от едно оглеждане на около. Няма очевидни неща тук. Очевидното е свойството на светлината, всичко друго са неоправдани допускания, които поради липсата си на формулировка не участват. Ограничението не е спрямо неизвестен фактор, а спрямо всичко известно. Обърнал си мисленето и отиваш до кривата круша Нали ти казах, обърнал си нещата. Скоростта на светлината е ограничена спрямо всичко, и това е пълна относителност. Няма нещо уникално, за което да се нарушава СТО. Това и е силата на СТО, че постига пълна общност на описанието, без изключения. Лапландец, още много сол има да изядеш, докато схванеш нещата.

Мисълта няма "скорост на придвижване". Тя е характеристика на процес, и то изключително бавен процес.

Ми прочети малко книжки преди "да замисляш". Хората са писали, принцип на относителността: физическите закони са еднакви във всички инерциални системи, дали човек се приема за покоящ се или не, законите са еднакви. И това е много добре потвърдено. А че движението е относително, това е изначално ясно - винаги е има нещо, което се движи спрямо тебе, тоест ти ще се движиш спрямо него. Проблемът в цялата работа е, че това движение не се отразява на физическите закони, и за това може да бъде чистосърдечно игнорирано. А вече дали човек трябва да си мисли дали е подвижен или неподвижен, след като това движение няма влияние върху физическите закони, от удобство се избира по-простата ситуация - да се счита неподвижен и да описва света от това положение. Този "причинител" не участва в задачата която си формулирал, и по този начин отпада от всякакво по-нататъшно разглеждане. И пак стигаме до удобство - задачата се решава много по-очевидно ако се приеме, че неучастващият "причинител" просто го няма - той не влияе на решението.

Да, при пълна липса на аргументи, толкова можеш. Заковах те с пирони на дъската по темата, а ти не можеш да зацепиш дори темата Продължавай да се хилиш като пача, това ще ти е кяра от цялата излагация.

Ми като ползваш, сега си сърбай резултатите от тях. Без мрънкане.

Пак почна с мъглявеото думописане? Какво било доказано, и кое от доказаното участва в задачата с която се самопрецака? Не ми излизай с такива псевдофилософщини, те не носят смисъл в тази си форма. Ми да, вагона се движи и спрямо градинката на баба Пенка от Бусманци, и какво от това? Когато укажеш как това движение се отразява на процесите във вагона, тогава има смисъл да продължа да ти отварям очите. Законите на СТО твърдят, че това движение няма влияние върху процесите във вагона, а задачата ти беше формулирана в точно съгласие с тях. Така че явно ти сам не си наясно какво искаш. Хем сърби, хем боли, а?

Не съм се изчерпал. Ти зацикли, аз няма как да ти помогна в това. Аз се аргументирах, показах ти чертежа на Майкелсън , но пипето с което да го разбереш ти липсва. Е, това е неспасяемо положение, нали? А като няма мозък, липсват и аргументи които той (липсващият!) да разбира. И виждаме точн симптомите които ти ни демонстрираш. От тук и простото заключение - ти не си разбрал нищо и от статията която пробутваш. Видя се, никакъв аргумент в нейна подкрепа, само тръшкане. Но за това мозък не е нужен, това е просто условен рефлекс Нали се сещаш, че такива мантри изсмукани от мръсните пръсти не вършат никаква работа? Точно те се наричат тръшкане. Трябват и аргументи за тая работа, не само мантри. А какво е аргумент ти изначално не си наясно. То за това и подхождаш само с тръшкане

В случая логиката не може да се сбърка. "Ако...То..." работи безотказно. Какви ще са резултатите от нея зависи от предпоставките с които тя работи. А те са ти автогол изначално. Колкото до СТО, постановката на задачата ти води еднозначно до нея. Добре е да се помни, че еднакви предпоставки водят до еднакви следствия. Наличието на скорост, еднаква във всички отправни системи като в твоя пример, еднозначно води до механизма описан в СТО: тази скорост става максималната възможна, лоренцови трансформаации и т.н. И всякакви тъпи фантазии напреки тези заключения водят до противоречия и объркване, към което ти си изключително податлив. Просто погледни статията на Айнщайн от 1905 г. и последвай изводите и заключенията. Това че ти се трепеш да стигнеш несъзнателно с огромен труд и гръговъртене до същите изводи, си е просто твой проблем. Така че задачаатаа ти води до единствената възможна за това условие логика. Сега остава и да я схванеш, вместо да продължаваш да се въртиш като пумпал. Е, погребахме ли научно тъпите Скоростомер 1,2,Ен и т..

Дали ще има едновременност или не се определя само и единствено от отношението между поведението на куршумите, мишените и измерителната система. Когато мишените са неподвижни в измерителната система, ще имаме едновременност, в останалите случаи - неедновременност. Кой наблюдател как ще се нарича няма никакво значение, това са само табелки за да ги различаваш. Естествено при относителна скорост 0 между набллюдателите те ще са в една измерителна система и ще получават еднакъв резултат от наблюденията си - едновременност ако мишените са неподвижни в тая измерителна система, или неедновременност в противен случай. Няма такива случаи. За вагонният наблюдател мишените са неподвижни в неговата измерителна система по определение и ще имаме задължително едновременост. За външният, ако мишените са подвижни, ще има неедновременост. Логиката е винаги единствена. Под "подвижни" имам пред вид движещи се по направлението на движението на вагона, при други направления на движение резултатът може да е различен.

Аргументите ти ги казах още в началото, от тогава се кефя как се гърчиш. Сам си определяш отношението, нищо лично. Е, толкова можеш, знам си аз Затова не ти се получава и само се тръшкаш и ти. Ама не става с тръшкане тая работа.

Нито една причина не си изброил. Декларирането на мантри само доказва умствената ограниченост на деклариращият ги, нищо повече. Колкото и да повтаряш, нищо не можеш да постигнеш с повтаряне, трябва и поне малко мисъл да вложиш. А тука се дъниш със страшна сила. Ми покажи на чертежа как се компенсира аберацията. Но не можеш, защото това са само празни приказки. Да бе да. За неразбиращият всички чертежи са фалшиви, щото не му стига пипето да види истината. Успокоявай се, но най-добре си вземай редовно лекарствата - по-добър ефект ще получиш.

Води до противоречие. Точка. Няма или-или. Това е коректният консенсусен начин. Ако не си способен да го ползваш, гърмиш. Естествено че няма. Такава мрежа е създадена по консенсус, именно за да върши работа а не да се спори за глупости. Като не ти харесва, вземи бродирай нещо вместо да се мъчиш да мислиш.

Не, очевадно не замества. След като води до противоречия, не може да бъде заместител. Объркал си се нещо. Безкрайната скорост на сигнала води до общо време между всички наблюдатели, до общ набор синхронни часовници, до абсолютно време като в класическата физика. Докато хватката е именно различният набор синхронни часовници между тях, продуциран от крайната скорост на сигнала. Ей това е автоголът който си вкарваш. Не ти ли писна да се прострелваш в краката? Тука няма място за спор. Повтори си разсъжденията, които ти направих по въпроса. Няма мърдане от тях. Няма как да ги заобиколиш, сори. Пък ако пак не ги разбереш, потрети ги. Може пък да имаш късмет

Къде успя да изгубиш логиката при такива елементарнни разсъждения? И как стигна до такъв потресаващ извод? Знам че много ти се иска, но разсъжденията поазаха съвсем противоположното, а в тях няма грешка и да се скъсаш. Ами аз това ти казах, въвеждане на нефизични положения води до нефизични решения. Сам се прецака и тоя път. Сега схвана ли, че свят, в който има куршуми, дето се разпространяват с еднаква скорост във всички отправни системи, но сигналът може да се разпространява по-бързо от тях (с безкрайна скорост даже) води до противоречия изначално? Айнщайн не напразно стига до извода, че светлината, която се разпространява подобно на твоите куршуми, задължително трябва да е и максималната скорост на сигнал, иначе ядец. Ама с плитки умове хора не вдяват такива ограничения, къде ти...

В какво се състои противоречието? Както виждаш, резултатът следва желязно логически от дадените условия, нема мърдане. Нещо пак си се объркал.

При предположението за етер, лъчите щяха да пристигнат едновремено само ако този етер е неподвижен със земята. Но самият опит е нацелен да открие и движещ се етер, и тогава неразбраният от тебе проблем със средната скорост е от решаващо значение. С такива безсмислени мантри тая работа не става. Покажи на чертежа как се компенсира, след като се удвоява даже Доплеров ефект няма, защото е принципно невъзможен в тази установка. След като не е възможен доплеров ефект, няма и какво да се компенсира. Пак безсмислени мантри. Форумът за магии и заклинания не е наблизо, объркал си се.

Пак нищо не си разбрал. За задачата - какво се случва в някаква отправна система - значение имат само поведението на куршумите и мишените в тази отправна система, нищо друго. Дали ще считаш че вагона се движи в някаква друга отправна система или не, това няма никакво значение. Става дума за инерциално движение на вагона, разбира се. В конкретната отправна система, в която мишените са неподвижни, резултатът е ясен - едновременно достигат куршумите в мишените, и тук не може да има спор. За друга отправна система, в която мишените са подвижни - демек и целият вагон е подвижен - неедновременно могат да стигнат куршумите. Всичко зависи от обстоятелствеността между куршумите и мишените, нищо друго не влияе. Поне според условието което сам зададе. Толкова ли е сложно за проумяване, та това е кинематика от средното училище още.

Да си споменал в задачата Гравитация? Параметрите на гравитацията? За да се реши задачата с гравитция де. Не, не си споменал, мълчиш като тапа. Какви гравитации те сърбят тогава? Аз казах ли ти, че много труд трябва да положиш още, за да формулираш смислен въпрос? Сега се оказва, че още нищо не си направил, ама много си искал Докажи някаква връзка, и тогава я използвай. Това "струва ми се", не вървой.

Не разискваме никакви други ефекти освен зададените в задачата: два куршума едновременно, с еднаква скорост във всички системи, към две мишени. Така формулирана, задачата на 100% се покрива със СТО. Няма мърдане просто. Лапландеца сам си вкара тоя автогол, аз само го показвам по-ясно. Добре, какво пречи първо да игнорираме това въздействие (така и така то не участва в условието) и да проучим чистите ефекти, и после, ако имаме съответните възможности, да го отчетем? Въпросът е принципен. При всички оценки, които се сещам, въздействието на тролея е на много порядъци по-слабо от основният ефект и няма принципно нищо да измени. Защо трябва да се самоубиваме със сложна и безсмислена задача, вместо да разберем основните закономерности? Това питам, кому е нужнен такъв хаос? Коментарът ти ми прилича на "а вие защо бесите негрите"? Един вид що за физика е това, какви са тези закномерности, които тя открива, че и ги потвърждава експериментално, а те не отчитат още милиони въздействия? Недей така, точно тук холистичният подход е вреден.

Може, може. Щом се явяваш защитник някакъв, обясним ми до колко въздейства тролеят в Пловдив на движението на куршума, като имаш пред вид че разискваме ефектите на СТО, а не на ОТО - тоест ако ги има и в СТО, тези ефекти ще се проявяват и в ОТО. Ей така, някак се опитай да оцениш времето до мишената с колко ще се промени, или пътят някак ще се скъси?Дай реална оценка да видим, не се крий зад общофилософски и холистични принципи. Шпага, има един основен приннцип във физиката: когато се изследва някакъв ефект, всички други по-маловажни и несъществени ефекти се игнорират, за да изпъкне резултата. После, ако има резултат, може допълнително да се отчете като първо, второ, двайсто приближение въздействието на по-малозначителните фактори. В нашият случай за слабо мислещи хора с големи претенции, страничните слабо въздействащи ефекти само отклоняват вниманието - забележи го лапландеца как зацикля. Дай да се видят основните ефекти, после ще намесваме и гравитация и други неща, може и до тролея в Пловдив да се стигне. Но за безпомощни хора усложняваето на такива задачи е контрапродуктивно. И най-важното - в нашият случаай нищо не е дадено за допълнителни въздействия, т.е. задачата трябва да се решава при тяхната липса - демек тролеят в Пловдив не въздейства на геометрията и съответно резултата. Просто е всъщност....

Нали ти казах, че си неспособен на елементарни съждения? Няма нужда непрекъснато да го доказваш И бавно развиващ се петокласник щеше да се справи по-добре от тебе със задачата. Значи така, движи се в едната посока с 60 км/час, в другата с 40, ама средната скорост била 200 км/час? Браво бе Бил си мъдър колкото настъпена хлебарка Ми аберацията е отчетена, чертежа го показва. Че ти си некадърен в разбирането на елементарни чертежи, не значи че на тях нещо им има, а на тебе. Пък доплеров ефект няма щото източник и приемник са неподвижни един с друг, и резултата от експеримента също показва че такъв няма. Taка че няма нужда да се отчита. Но ти си повтаряй, да не би някой да си помисли че си разбрал нещо... Тръшкането не е изява на мисъл, а на неин заместител

Хохохо, ти дори не си схванал условието на задачата. От къде ти хрумна време за пътуване 2 часа, след като задачата твърди съвсем друго? Хапчетатат днес си забравил. Ами няма и как да се отчетат, защото такъв е експеримента. Пък и както казах, аберацията не променя честотата, докато доплеровият ефект я променя, така че няма как да компенсираш ябълки с портокали. Първо научи какъв е експеримента, после чети кой как го коментира, може и сам да почнеш да откриваш противоречията

Ами не дават един и същи резултат, нали това ти тъпча в главата? Ей на, вземи примера със София и Пловдив. Нека разстоянието между тях за определеност е 200 км. Значи мотористът е пътувал общо 400 км. От София за Пловдив се е движел с 60 км/час и е пътувал 200/60 = 3.33 часа. От Пловдив за София се е движел с 40 км/час и е пътувал 200/40 = 5 часа. Общо значи е пътувал 5+3.33 = 8.33 часа, изминавайки 400 километра. Средната скорост е 400/8.33 = 48 км/час. Докато усредняването на скоростите дава (60+40)/2 = 50 км/час, съвсем различен резултат. На тази тънка разлика се основава идеята на ММ. Това са елементарнни неща, бива ли такава тъпа упоритост? Дал съм оригиналният чертеж на Майкелсън за опита. Други аберации в него няма. Всички претенции към автора на сбърканата статия Ей от ТУК съм го взел.

Няма инфо с безкрайна скорост. Забрави такива начини на решения - видяхме, объркват те съвсем. Ако имаш някакви въпроси - бъди конкретен, а не с някакви общи приказки от които нищо не се разбира. Макар че за един средноинтелигентен човек нещата трябва да са пределнно ясни.