scaner

Пътят е еднакъв, но времето не е, а опитът на него разчита. Погледни сметките на Майкелсън за опита. Не ти ли омръзна да приказваш безсмислени врели-некипели? Уловката тук е, че разни пишман-"разбирачи" си мислят, че например ако един моторист пътува по затворен контур, от София до Пловдив с 40 км/час, а от Пловдив до София се връща със 60 км/час, средната му скорост била 50 км/час. Не е толкова, 48 км/час е, и тази малка разлика се мъчи да улови опита на Майкелссън със затворен контур. Хора, мислете преди да се изказвате. СТО изисква много повече мислене, отколкото сте свикали да полагате

Пълни глупости. Аберацията е отчетена в опита, може да се види в математическата му обосновка: А Доплеров ефект липсва на практика, затова няма смисъл да се обсъжда. Ако имаше доплеров ефект, честотата на излъчената и приета светлини щеше да се различава, на екрана щеше да има биене на честоти, а не статична интерференция, каквато се наблюдава. Аберацията, от друга страна, не променя честотата, така че няма начин за някаква компенсация с ддоплеровият ефект. Авторът се опитва да изстиска нещо от липсата си на разбиране на експеримента...

Лапландец, намираш си някое тъмно ъгълче, и сядаш да се учиш на основните положения на логическото мислене. И чак когато се появи експеримент, който доказва погрешността на ТО, може да изпълзиш от дупката. Защото науката разчита не на някакви безпочвени надежди, а на извършените експерименти. А те безусловно потвърждават верността на ТО, колкото и да се тръшкат нищо не разбиращи нейни критикари Имаш въпиюща нужда да учиш логика, според всичките безумства написани по темата...

А не може ли етерът да не съществува, а геометрията на пространството, в което се разпространява светлината, да е такава че да осигурява постоянна скорост? Забележи, това е вече втора алтернатива. Тоест тази категоричност - "само ако етерът съществува" отива на кино. А колко още алтернативи има? Аз ти давам само тази според СТО. Както забелязваш, съвсем друго излиза според СТО. Твърдиш такива неща поради неосведоменост. Ето ти изказване на Айнщайн каква е ролята на етера в общата теория на относителността: Ether and the Theory of Relativity Прочети я внимателно, но обуздай предразсъдъците си докато я четеш - тя не съвпада с тях. И не забравяй, това са само идеи на Айнщайн, които в последствие не придобиват развитие - ОТО се справя чудесно и без тях на този етап. Тоест никакви експерименти не изискват нужда от етер и някаква негова връзка със светлината - вече 100 години след тази статия. В бъдеще, когато квантовата механика се намеси в гравитацията и научим повече за пространството, може да се променят нещата. Но сега е абсолютно безполезно да се спекулира на тая тема, и да се лепят безпочвени етикети като "абсолютен" или не на някаква среда - те не допринасят с нищо към изясняването на проблема, така че си ги спести. Може да си градиш някаква метафизическа философска идеология с психотерапевтичен ефект на тяхна база, но това няма общо с наука. Най-важното качество което липсва на етера - да е отправна система, е точно необходимото, за да бъде той предпоставка за скоростта на светлината. Не може да говориш за абсолютен или друг етер, щом той няма това качество - то се обезсмисля от невъзможността да бъде етера отправна система, прекъсва логическата връзка на етера със скоростта като кинематична величина. Това са важни и непрости въпроси, осмисли ги, ще бъдеш една стъпка напред в разбирането на ТО. На практика, от написване на горното изказване до края на живота си Айнщайн се опитва чрез средствата на ОТО "да създаде материята" чрез гравитацията, и да въплъти изказаните неща в някаква свързана теория, съвместима с експеримента, и безуспешно. Така че решаването на подобни въпроси няма как да стане в такъв форум като тоя от пишльовци като нас, издигащи лозунги "абсолютно" и "не-абсолютно", каквото и да значи това. Това което можем да направим тук е да разберем това което е направено, и това дори съвсем не е лесна работа, камо ли ако се подхожда с предразсъдъци към него.

Свойствата се доказват, а не се измислят. А първо се доказва съществуването на техният причинител. Чак тогава се продължава с прилагателните. Та, доказателството за съществуване на етера? Или е както в споменатият вид, не го виждаш, значи съществувал Първо си уточни какво е оптическа среда, после прилагателните. Надявам се да ти помогне. Но важните въпроси: - доказателства за съществуване на етер; - доказателства и причини, че етерът е средата нужна за разпространение на светлината; Преди това е безсмислено да циклиш около "абсолютен" във всякакви разцветки.

ДОбре де, дай поне някакво нищожно доказателственце, че някакъв етер определя скоростта на светлината. Какво свойство на скоростта има наследено от етера, което не може без етер? Как всичко това се съчетава с експерименталните наблюдения, че нищо не влияе на тази скорост? Що за етер ще бъде, като не влияе, пък определя? Ти сега съвсем конспиративни теории почна да ни разправяш. Звучиш точно като тях. Или като старите анекдоти: "- Знаеш ли защо на слона очите са червени? За да се крие в черешата. - Виждал ли си слон в черешата, не си, защото добре се е скрил"... Та и етера така Демек има всякакви измислени качества, ама не ги проявява, напук. Ами това не е сериозно за физическа среда. Философията ни учи: когато нещо не проявява по никакъв начин някакво качество, то не го притежава. Така че стига мисловни гимнастики, колко хубав бил етера, дай някакви факти. Само не нагазвай пак в блатото с измишльотините. Това пък от къде произлиза като изискване? Виждаш ли даването на прилагателни на едно спорно положение как те пуска по пързалката с произволностите? Почваш да изпускаш пак предазсъдъците. Терминът е труден за хора, които не знаят какво значи и се мъчат сами да си го "измислят". Оптическа среда е среда, която взаимодейства със светлината. Ако тя не взаимодейства, тя не променя нищо на тази светлина и съответно няма основание да се нарича оптическа. Празното пространство, вакуумът е такава среда. Но още в предната тема, когато почнеш да си измисляш сам определенията става ясно, че нещата отиват на кино. Опитай се някак да използваш общоприетите понятия, без да им променяш смисъла.

Ти като дърво проявяваш завидно постоянство в тръшкането. Прецакан си, преглътни го. Нищо няма да се промени с тръшкането, ще си останеш прецакан.

Като начало, за какво и е на светлината етер? От тук тръгни. Като хвърлиш едно паве, нужен ли му е етер за да се движи? Като не му е нужен, за какво и е на светлината тогава? Етерът някога е бил нужен, защото светлината се е считала вълна, и по това време за разпространение на всички вълнови процеси са изисквали среда. А светлината е колективен процес на фотони, които не са вълни, съответно не им не нужна такава среда. Името и е "липсващата среда" От друга страна, липсата на всякакво влияние на такъв хипотетичен "етер" върху светлината пряко показва, че той не е нужен. Да припомня думите на Поанкаре, който с положителност разбира повече от тебе по въпроса, без да е привърженик на СТО: "и с етер, и без етер, няма никакво значение, да оставим този въпрос на метафизиците...". Така че няма никаква необходимост от етер за да се обяснят свойствата на светлината. Стига си задавал безсмислени въпроси. Как ще е абсолютна, като липсва? Ти първо докажи че има такава среда, после и кичи прилагателни. Това че не виждаш решения без среда, не е аргумент за наличието, а обикновено е от ограниченост: винаги има алтернатива

Произволно. Избира се някаква точка, неподвижна в тая система, и от нея почва да се отчита разстоянието. Тя е нулата. Не е задължително да има край. Принципът е "от тука до безкрайност". Вече ако пространството, в което е отправната система е някакъв тип затворено, краят може да е самото начало на отправната система, нещо като пълен кръг.

Ми с такъв пън на какво друго може да ме избива?

Не ми приписвай ограничеите си представи. Че го премахнва като отправна система, аз това винаги съм го твърдял. Че го запазвала като среда за светлината, няма такова нещо, това са си твои измислици. Етерът има смисъл за среда за разпространение на светлината само когато той определя нейната скорост, каквато е била началната идея, и каквото е свойството на такава среда. Но тогава той трябва да бъде и отправна система, да има качеството "движение" и да може да се определя неговата скорост, която да е свързана със скоростта на светлината. Всичко това се елиминира от СТО. Според нея, може да има етер, той може да има някакви други влияния, още не изучени, но няма връзка като среда за разопространението на светлината, не определя нейното поведение. Това е следствието от СТО, това е и твърдение на съвременната физика - няма никакви факти за някаква нужда от етер за светлината - вакуумът е достатъчен за това. Но на някои хора им трябват патерици, и без етер не могат Айде пак, пионерско творчество по отношение на вторият постулат. Прочети бе, човече, Лоренцовият етер, за да пасне на всичките наблюдения, е лишен от всякакви физически свойства. Какво общо може да има със светлината, като това го лишава от въздействие върху нея? Стига с тея рога предразсъдъци... За да стигнеш до дълбоко разбиране на СТО, първо трябва да стигнеш поне до някакво разбиране. Доколкото гледам от темите наоколо, ти не си тръгнал по тоя път още... Мини го, после пак ще говорим. Да бе да, а един мармот завива шоколад... Релативистски етер, няма що. Явно карантината не действа добре на някои хора...

Аз разказах поговорката за коня. Ама конят все пак е умно животно, за разлика от твоят трагичен случай

Точно тук ти е неразбирането. Това е елементарно следствие от двата постулата, и в голямата тема съм ти го разяснявал. Ти пак си нямаш идея от вижданията на физиците, но пък за сметка на това ги обвиняваш в неща Напротив, добрият тон се състои в това, ясно да се кажат допусканията на една теория, за да може чрез тяхната проверка да се верифицира теорията. Тази идея е била силно приветствана от Давид Хилберт, той е имал идея цялата физика да се преработи на аксиоматичен принцип по подобие на геометрията, което той е извършил, но за съжаление тази идея не е реализирана. Ми няма я. Точно както е ситуацията с постулираните лоренцови трансформации в любимата ти теория на Лоренц Сега схващаш ли безсмислието и вредата на Лоренцовият етер?

На практика от 19-ти март кривата се линеаризира напълно, до днес апроксимацията е y = 25.8.x + 94, където х=0 е 19-ти март.

Поговорките трябва да се тълкуват с ум, а като няма ум, стигаме до рибарска ситуация - циклене и тръшкане. Ето случайна извадка от други експерименти от оня списък след първата страница, на която ти свършиха силите: Kennedy-& Thorndike Experiment, Cedarholm, Havens, and Townes, A. Brillet and J.L. Hall, Hils and Hall, Antonini, P., Okhapkin, M., Goklu, E., and Schiller, Wolf and Petit, Silvertooth,... Слепият умствено е по-зле и от човек без очи... Има една африканска поговорка, "може да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие", та и ти така. И къде го пише това?

Затъваш в схоластика. Скоростта е белязана с V, но не се твърди, че стойността на V е еднаква във всички отправни системи, защото твърдението е изказано само за една. Именно това се твърди във вторият постулат - изотропна скорост във всички посоки. За това не е нужно скоростта да е еднаква по величина във всички инерциални системи.. Да, съществува, и се нарича "пространство". Но пространството не е среда - по дефиниция. Няма смисъл да философстваш по тая тема, задънена улица е. Именно. Пространството е едно и общо за всички. Затова и не са нужни много скорости на светлината, според твоята логика .Етер пък хептен не е нужен. Но предразсъдъците очевидно не търпят празно място...

Колкото и внимателен прочит да му правиш, този постулат не твърди това. Факт. Изобщо не се засяга темата за различни отправни системи в него. Да припомням ли, че това е предразсъдък, загнездил се дълбоко и изплюван непрекъснато като истина от "последна инстанция"? И защо? Какво му пречи на Пешо да си работи с еталона за метър или време така, че да измери даже каквото предварително желае да получи - при положение, че постулатът казва, че това е константа в неговата система? Къде във вторият постулат това се забранява? Естествено че не се забранява, не му е това работа на втория постулат. Това е някаква ограниченост в мисленето. Не можеш да мислиш без патерици, в случая "оптическа среда"? Ами обоснови се де, недей само с постулирани предразсъдъци. Ей на, квантовата механика твърди съвсем друго, светлината има поведение и на топче, на такива обекти не са им нужни среди за да се преместват. И зад това твърдение седи сериозна теоретична и експериментална обосновка. А ти? Само въздух. Махни капаците. Това което премахва СТО, е това до което е стигнал и Лоренц, за да нагоди теорията си в логическа свързаност - етерът се лишава от определени физически качества. Лоренц го лишава от всички физически качества, щото иначе не може да съвмести 11-те си предположения с наблюденията. Айнщайн го лишава само от качеството да е отправна система, демек в СТО на етера му се разминава по-лесно. Той може да проявява други физически качества, но точно нужните за твоите представи не ги проявява. И теорията, която проповядва това, е обстоятелствено потвърдена във всичко което е технически достижимо.

Ами най-близкото, отваряме Википедията и чете ТУК: the laws of physics are invariant (i.e., identical) in all inertial frames of reference (i.e., non-accelerating frames of reference); and the speed of light in a vacuum is the same for all observers, regardless of the motion of the light source or observer. За първият постулат специално се споменава всички инерциални системи. За вторият постулат се казва, че е валиден за всички наблюдатели, независимо от движението на източника. Тъй като не е изрично указано нещо за други инерциални системи, очевадно се подразбират наблюдатели в една и съща система - например един към който източника се приближава и друг от който в същото време се отдалечава, скоростта на светлината трябва да е еднаква. Този смисъл напълно съвпада и с кратката форма, която Айнщайн дава в основоположната си статия. : "that light is always propagated in empty space with a definite velocity c which is independent of the state of motion of the emitting body." Така че не избързвай със заключенията си а мисли, многократно съм ти го казал. Пак грешно заключение. Пропускаш много важната възможност светлината да има една и съща скорост във всички ситуации в една отправна система, но тази скорост да е различна в различните отправни системи. Ей на, аз меря постоянно скорост на светлината 300000 км/с, Пешо дето прелита край мене например да мери в своята система 120000 км/с. Това не се изключва от тези формулировки на вторият принцип, а е друго следствие, от първият постулат. И тука работиш с предразсъдъци. А трябва ли и среда на светлината? Стига с тея предразсъдъци, съсипваш си сам дискусията в зародиш. Самият Лоренц се отказва от това етерът да има връзка със светлината, защото по необходимост отнема физическите му свойства. Дрън-дрън, с предразсъдъците до тая крива круша може да го докараш и заореш Опитай се първо да изучиш трънливият път на Лоренц, много поучителен е поради предизвестеният край, не я карай така през просото... Защото един ненаблюдаем етер до какъвто стига той с Поанкаре, е еквивалентен на несъществуващ - и с него, и без него причинно-следствените вриги в нашият свят ще са едни и същи. А науката не търпи такива неща. Досега не съм го споменавал, но от възлово значение за теорията е и изискването относителната скорост между началата на двете инерциални системи да се изразява с едно и също число и от двамата наблюдатели. Това слага сериозните ограничения на еталоните за измерване на дължина и време. Замисли се.

Преди няколко дена ми попадна една статия (на руски) - интервю с една чешка вирусоложка за особеностите на корона вируса. Някъде към средата се развива следният диалог: – Почему этот вирус почти не вредит детям? – У меня есть на этот счёт теория. Не знаю, верная ли она или нет, но мне она кажется логичной. Существует феномен, который в вирусологии называется исключением суперинфекции. Когда клетка инфицирована вирусом определенной группы, и этот вирус относительно безобиден для организма, более опасные вирусы из той же группы в эту клетку проникнуть уже не могут. Вирус, который попал туда первым, "закрывает двери" клетки и говорит другим: "Тут уже занято, сюда нельзя". Поэтому, если в клетку попадает какой-нибудь безобидный вызывающий простуду коронавирус, которых у детей всегда полные дыхательные пути – поэтому у детей всегда текут сопли, – SARS-CоV-2 её даже, так сказать, не поцарапает, потому что она занята. Думаю, это могло бы быть правдой, потому что пока не описан ни один случай тяжелого развития болезни у маленьких детей и ни одна смерть. При этом дети постоянно болеют, так что это вряд ли вызвано каким-то их особенным иммунитетом. Этот феномен, исключение суперинфекции, описан, например, у низкопатогенных аренавирусов. Это большая редкость, но, возможно, в данном случае мы именно её и видим. Това доста любопитно съвпада с няколко изказвания на други доктори, които срещнах по други интервюта (не знам до колко са коректни), че на практика в контингента от ХИВ-заразените няма инфектирани от корона вируса ... Та се замислих, дали ако човек страда от перманентни хреми, няма да му се размине ако горното е вярно? Не че искам да давам принос към науката

Да си чувал поговорката "мълчанието е знак за съгласие"? Ако някой искаше да каже нещо против, да го е казал. Ама проблемът е, че който се е интересува, го е прочел и разбрал, за разлика от тебе. Големо си тръшкало, и няма спасение. Първо прочети определението за инерциална система, после напъни граховото зърно в главата да разбереш какво става, като се смени направлението или величината на скоростта. Може да имаш някакъв успех, кой знае... Аз лично не вярвам.

Резултатът на Физо е факт, докато теорията на Лоренц дава непроверено (а в крайна сметка се оказва и непроверимо, защото етерът трябва да е ненаблюдаем) предсказание. Тоест фактът е, че етерът не е абсолютен, теория предсказвала че бил абсолютен (даже не е предсказание, а си е постулат, идващ от никъде, както всички такива). Е на кое от двете неща може да се разчита? Точно това казвам и аз, особено при положение, че Физо дава някакъв резултат. Проблемът с етера идва от другаде, че звездната аберация изисквала обяснение с абсолютен етер и той за това до тогава се считал за абсолютен, а ММ изисква обяснение с напълно увлекаем етер. Не може и трите варианта да стават едновременно, и това му е видяло сметката. Повтарям: звездната аберация може да се разглежда като доказателство за абсолютен етер, защото тя е следствие от теория с такова изискване. Опитът на Физо опровергава това качество на етера. Имаме два експеримента, които определят качества на етера. Така че тук не си прав. За това физиците не вярват в абсолютност/неабсолютност, а се нагърбват да правят теории с такива качества на етера, съвместими и с двата експеримента. Десетки такива теории са създадени, поинтересувай се. От Физо нататък абсолютността на етера отива на заден план, той вече не притежава такова качество в идеите на физиците. От време на време някоя теория реинкарнира това качество за някакъв частен случай, но се проваля в общара картинка. Последната е тази на Лоренц, довеждаща етера до несъществуване Това че е Нобелов лауреат не означава, че за конкретната теория е прав. Ти изглежда имаш някакви свръхидеализирани представи за Лоренцовата теория, без да си запознат с нея, освен по попаденията на Гугъл-търсенето... Прочети нещо по-съществено. Например в Уикипедията има кратък обзор ТУК. Много добро четиво е обзорът на Голдберг в списание УФН, Электронная теория Лоренца и теория относительности Эйнштейна. Насочи се на страница 271 долу, за да разбереш как е построена хипотезата. Човекът измисля цели 11 твърдения, включително и пълният вид на лоренцовите трансформации, като постулати. Резултатът от тях: неоткриваем етер, и всичко, почти добре съвпадащо с теорията на Айнщайн, основана само на два постулата и извеждаща и обосноваваща голяма част от 11-те на Лоренц. Цялата история до този момент през годините от от 1892 до 1904 г. е етап от непрекъснато криволичещо нагаждане на идеи само и само да се запази абсолютността на етера. В крайна сметка, се получава етер, който няма физически свойства и е ненаблюдаем. Както казва и Поанкаре, който помага в процеса, през 1904 г. се изказва: "Дали съществува етер или не, няма никакво значение, да оставим тази тема на метафизиците." и нататък споменава етера само като удобна хипотеза. Наблегни на това признание, повече ще оцениш резултата на Айнщайн. Проследи как Лоренц бяга от принципа на относителност, търсейки възможност да се открие собственото движенние, и как се предава накрая, под фактите които му представя Поанкаре. Ама какво да ти го разказвам, прочети го, те детайлите са интересни и информативни. Единадесет постулата измислени, за да се опита безуспешно да заобиколи принципът на относителност... Това не ти ли прилича с многото епицикли на теорията на Птоломей, опитал се да обясни простото елиптично движение на планетите? Тази аналогия винаги ми е в главата, когато стане дума за лоренцовата теория. Само ще цитирам сравнението на Холтън: "Работата на Лоренц може в някакво отношение да се разглежда като подвиг на необичайно храбър капитан, спасяващ износен кораб, налетял на подводните скали на експерименталните факти. А работата на Айнщайн, далечна от това да бъде непосредствен теоретичен отклик на неочаквани експериментални резултати, се явява творчески акт на освобождение от илюзиите: вместо да се спасява потъващият кораб, той се прехвърля на друг, съвършено нов." Любопитна е еволюцията на Лоренц по отношение на етера след създаване на СТО, в периода 1910-1915г. и по-късно. Изобщо, интересна е цялата драма около този лоренцов етер. Добре е да попрочетешш и нещо от Поанкаре, като непосредствен участик в убийството му. Ама няма да ти разказвам нататък, сам ще си потърсиш. Ехо, постулатът е, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника. Какво му е абсолютното тук?

Аха, физиците само ряпа са пасли... Ограмоти се малко, бива ли така? Физо какво свойство на етера е доказвал? Увличането на етера напълно отрича неговата абсолютност. И това е 50 години преди Майкелсън да прави някакви опити в това отношение. Физиците не са толкова прости, колкото ги смяташ. Напротив, тази ти представа очевидно показва сериозни пропуски в знанията ти по темата. Какви обяснения ще градиш, като не знаеш какво са правили хората преди тебе?

Ами като не си прочел нищо, само такива оправдания слушаме. Ходи на доктор, сложи си очила, вгледай се - споменава се за стотици експерименти. Пробвай, може да имаш късмет и да намериш нещо и след опита на ММ Както обикнновено, двойка с минус. Ако един обект претърпи ускорение, той вече няма да е в предишната отправна система, а в нова, движеща се в друга посока и скорост (векторът на скоростта е много важна характеристика на отправната система). Така че земята непрекъснато мени посоката си в космоса, и както споменах, добър критерии за това е поведението и спрямо направлението Слънце-Сириус. Само материалният обект, колкото и да си остава същият, не е достатъчен. С такива заблуди си за никъде. Но с такива знания никой не трябва да се учудва, че нищичко не разбираш от физика а само се тръшкашш.

Чувам, и за това съм написакк толкова дълъг пост, в който обяснявам какво му куца на чутото от мене. Но отговор по същество не получавам, само ad hominem реакция.

Бихте ли дали пример за страна, в която наличието на религия води до намаляване на кражбите и убийствата? Ето, в САЩ не е имало комунизъм, пълно е с всякакви религиозни учения, но точно там статистиката опровергава такава теза. Имате ли друг пример? Точно тук е тънката разлика - такива ценности се налагат чрез възпитание, докато религията не възпитава в тях, а ги налага чрез страх от наказание - Бог ще те накаже ако не спазваш забраните... Което не пречи крадци и измамници да е имало и преди комунизма, да има и след него, и даже не става дума само за България и за страните в които е имало комунизъм. В този ред на мисли обществените ценности не са се променили много, и при комунизма, и без него не трябва да се краде и да се убива. Обаче методът със Библията, заповедите и кръстните походи вече не работи, изживял си е времето.