scaner

След като има експерименти за време, това индиректно потвърждава и скъсяването на дължините, щото те вървят като дупе и гащи. След като всички други следствия на СТО са потвърдени, 99.99% е вероятно да се потвърди и скъсяването, като му дойде времето. Това да не са твоите безпочвени фантазии, дето няма никаква връзка и логика между тях и за това всяка може да е всякак? Не е потвърдено, че на Марс има вода. По всички теории обаче трябва да има. Е какво, значи ли това, че щом няма потвърждение, на Марс няма вода и теориите не са верни? Тази инерция в логиката някак много естествено ви прилепва , ама не стават така нещата.

Имаш ли опровержение? Експериментално, а не мисловни вариации на тема класическа физика. Реторичен въпрос, знам че нямаш Практически всички следствия на лоренцовите трансформации, които могат да се проверят експериментално, са проверени и е доказано съвпадението с предсказаното. Тоест потвърдени са косвено (то друг начин и няма) постулатите на СТО. Срещу какво протестираш? Знам, не ти харесва, ама е факт. Но както обикновемно, си слаб в логическите заключения...Съответно дефиницията ти за "явление" никаква я няма.

Не знам пък ти какви комплекси се опитваш да избиваш, че бъркаш истинските факти с някакви безпочвени фантазии, но е хубаво да се чете преди да се твърди нещо. Например това, Experimental testing of time dilation.

Много добре казано. Кое му е доброто? Човека се пъне и не може да измисли нищо умно, и това е естественият изход - да каже някоя глупост, поне пред себе си да не се излага Факт е, че скоростта на светлината е константа. Факт е, че човека по-горе ни няма представа за какво става дума - удължаването на интервалите също е доказано. Това че скъсяването още не е не означава че СТО не е верна - означава че човека си търси психотерапия. И ти ли ръкопляскаш на такава простотия? Що?

Не ми приписвай своите мисли Каквото и да е СТО, тя е обективно проверена точно според стандартите на точните науки. Тука няма мърдане.

А защо да не е нормално? Кое му противоречи? По какви критерии съдиш, че не е нормално? Свойството което се наблюдава е протяжност. Дължината е количествено изражение на тази протяжност. Нищо не и пречи да е разична. Подобен пример е с цвета - той също е свойство. Величината на цвета - червен, зелен, пембян, е неговото количествено изражение. Знаем, че в зависимост от двжението си един обект има различно количествено изражение на цвета си (Доплеров ефект). Така че какво пречи същото да е с всяко друго количествено изражение на качество, включая и дължината? Вече е въпрос на физиката да установи кое колко се променя, но не е решение да се постулира, че не трябвало да се променя, както ти правиш Кое го отделя? Преграда някаква? За единият тялото се движи със скорост 0, за вторият се движи с ненулева скорост - това е "преградата". Тялото се намира във всички мислими отправни системи, това им е основното свойство на тях. Измерването на дължина и при двамата става по една и съща технология - засичат се едновременно координатите на краищата на тялото, и дистанцията между тези координати се определя според еталона, който ги е оразмерил. Не си въвеждай врата в полето. Действителността много се различава от такива жеания Я първо оплюй класическата физика, защото и тя слага на равна нога двамата наблюдателя. Раздуй ни как само единият можел да мери, ще е интересно, само почакай да си взема пуканките... А в нашият случай къде са перспективите? Пръчка, която се движи по едно и също направление и за двамата? Ако те тормози пръчката, вземи сфера, няма да имаш проблеми с перспективите - диаметърът и се подчинява на същото скъсяване. Не се отвличай с модификация на задачата, която няма да те доведе до решение. Спомни си тялото и цвета му, едно и също тяло наблюдават, но с различен цвят. Здравият разум казва, че няма причини това да не се случва и с дължината. А това вече е следствие. След като приемеш здравия разум по-горе, и това става част от него. Така се гради здравия разум, а не със изсмукване на пръсти.

СТО разглежда всякакви неинерциални движения и отправн системи, но описва наблюденията в инерциални. Както прави и класическата физика. Не е постулат а следствие. Това че още не е потвърдено, не значи че е погрешно или няма начин, а че е трудно. Значи, не може да се използва за някакво натриване на носове Това обърване на представите за постулат и следствие ясно говори за липсата на познание по темата. Ама те сърби да се изкажеш, въпреки че все липсва смисъла Фалсифицируемостта е принцип - дава ли теорията възможност за проверка или не. Дори най-фантастичната теория, която дава възможност за проверка - например, че на Луната има петокраки гръмбозаври живеещи край водни оазиси, е фалсиифицируема, т.е. проверяема. Друг въпрос е какво ще даде проверката. А СТО не само е проверяема, ами е проверена и потвърдена с огромна точност, която не се побира в главата ти, щото там няма никакво място. Съответно представата ти какво трябва да се изрита от науката силно страда от тази ограниченост

Не трябва - какво? Не трябва да се ускоряват еталони, щото не е това коректният начин за измерване - мери се с неодвижни еталони. Това за директното измерване. А това дето давам като линк е начин да се определи лоренцовото скъсяване косвено. Косвеното определяне на една величина е съвсем легитимен метод за измерване., повечето физически величини се мерят така. Обяснил си ама друг път. Обяснил си че не знаеш какво е положението, и за това си фантазираш небивалици.

Баси, дори собственото си писание не разбираш? Не правиш разлика между "не може" и "не трябва"? Ти твърдиш: Скъсяването по СТО е илюзорно, защото не може да се направи експеримент, за да се установи като реалност. За да се сравнят еталонни дължини, единият еталон трябва да претърпи ускорение, за да се пренесе при другата система. А аз твърдя, че е принципно погрешно да се ускорява еталон за да става сравнението. И въпреки това е възможно да се направи експеримент. Демек, съвсем противоположното на твоето. Ама същото било, дрън-дрън... Точно този навик, да се хващаш за някаква дума или парче, без да осмисляш и схванеш същността, води и до хаоса и кашата в "хипотезата". Генерални изводи от илюзорни и повърхностни аналогии. Съвземи се...

Никога не казвай "не може" преди да си проучил нещата! Така е, когато човек не може (а явно и не ще) да види нещата по-далеко от носа си. Абе четете бе, хора, главата ви е дадена да мислите, а не да си измисляте само глупости и кошмари. Първо за да се сравняват еталони на дължината, не трябва единият еталон да претърпява ускорение. Това е против правилата - да се измерва с неподвижни еталони. Какво ще правиш като еталонът ти претърпи ускорение, нали той също ще попадне под ефекта на скъсяването което се опитваш да измериш? Как ще измериш дали е скъсен еталона в подвижната система, като твоят еталон също става неподвижен в тази система (след ускорението) и и също е скъсен? Пълни глупости, базови познания ти липсват какви са принципите на измерване и защо. Директното измерване на подвижен обект става по общо правило: едновременно се засичат местата му на крайщата, и после с неподвижният еталон се отчита това разстояние между тези точки. За големи скорости това е техническо предизвикателство и за сега не може да се направи с убедителна точност. Но това не е принципен проблем. Има други начини, косвени, да се определи скъсяването и по които се работи. Например в електромагнетизма, когато протича ток по жица, положителните заряди са неподвижни, движат се отрицателните. Това движение води до скъсяване на техният ефективен път, и в крайна сметка до анормална съставяща в магнитното поле което те създават. Който го интересува, има един класически учебник по електродинамика на Едуард Пърсел, "Електричество и магнетизъм", където това е дискутирано в подробности. Проблемът за сега е, че скоростта на отрицателните носители е много малка и ефектът е изключително слаб. Но тук проблемът е отново само технически, не принципен, и този подход е по-обещаващ. Ето схематично как стоят нещата.

Това противоречи ли на първият принцип? Ако не противоречи, какво противоречие намираш при дължините? Успокой се и мисли логически.

Ами дадох ти пример за тяло, движещо се с различни скорости, то може да е с различна дължина поради ускорението с което придобива тая скорост. Тоест намесвайки ускорения (различни скорости) излизаш от чистият проблем и губиш база за сравнение. Затова предлагам класиката: две пръчки-еталони, всяка неподвижна в своята система, и чрез нея се еталонира всичко. - както се прави. Ти не мериш с подвижен метър, веднъж неподвижен, после го засилваш, после пак, нали? Мериш с неподвижен. Именно тази най-проста ситуация се разглежда в СТО, и за нея няма никакви промени в дължините. И СТО това твърди - пръчка, неподвижна в едната система с една дължина, ще е подвижна в другата и ще има друга дължина - тя не може да е еталон в тая система. Не разбирам какво те смущава този проблем. Физиката е пълна с подобни величини, зависещи от движението. Например кинетичната енергия. Ей ти прост пример. Между земята и луната имаме по дефиниция поток заредени електрони с фиксирана спрямо земята скорост, т.е. енергия. Двама подвижни наблюдатели спрямо този поток ще мерят различна скорост на тези електрони, съответно различна енергия. И да си ги сравняват и да не си ги сравняват, енергиите ще са различни, а са на един и същи поток частици. Тая енергия за всеки от тях е константа, не се променя с времето. При това първия постулат си действа и никой не го подлага на съмнение. Е какво странно има в дължините, че трябва да се спъваме в тях? А как стигна до това "следователно"? Защо в примерс а енегията, който дадох, личи че не може да има такова следователно? Ей това е, прибързано заключение. И парадоксите отлитат

Къде виждаш промяна? Промяна има, ако дължината преди е била една, след време става друга. Няма такава ситуация тука. Всеки от наблюдателите може да се закълне в това. Ами проблемът е, как да стане еднакъв. Като не могат директно да се стигне до консенсус, подходът трябва да се промени. Ей на, пример от СТО. Договарят се двамата, единия вика - ок, аз ще взема една лескова пръчка, тя ще е еталона, ти ще си избереш твоя лескова пръчка която да съвпада по дължина с моята, и сме наред. Правят каквото правят, вторият си намира пръчка, отрязва я колкото прелитащата пръчка на другият, и вика - готов съм, имаме еднакъв еталн. При което първия веднага го контрира - лъжеш, твоята пръчка е по-къса от моята, с очите си виждам. Повтарят, като си сменят местата - проблемът се обръща, сега другият недоволен. Нема угодия. Това е дилемата с различните еталони, и проблемът е какво в случая трябва да се промени в понятието "еднакъв" за да са доволни всички А една ли е? За единият в неговата действителност две събития са едновременни, за другият - не. Очевидно, действителността разделена на пространство и време не е еднаква при двамата. Само пространство-времето е общо, но всеки си го реже различно за да получи своята си действителност. Тоест можем да говорим за еднаква действителност само до определена граница, например събитията които се случват за единия, се случват и за другия, незаависимо от реда им. Ей ти горният пример, намери му разрешение. Условието е: легитимният еталон с който мери един наблюдател е неподвижен в неговата отправна система. Целта е именно по този начин да бъдат еднакви законите във всички инерциални системи, а не да се появят системно-специфични коефициенти, с които всеки самостоятелно да си нагласява резултатите.

Да бе да. А бананите са сини. Що не се прегледаш, сега ще си по-заобиколен с колеги които може да ти обърнат внимание. Питай, натрапчиви идеи с какво се чистят.

Първо, да уточним терминологията. Най-простият разглеждан случай с този казус е дължината на обект, неподвижен с единият наблюдател. Да, единият вижда една дължина, другият друга, но нищо не се променя с времето, нали? За всеки дължината е такава, каквато е била вчера, и оня ден и т.н. По-сложен вариант: обектът има собствено движение и може да променя скоростта си. В този случай дори класическата физика описва промяна на дължината на обекта в зависимост от движението му и инерциалните сили, макар че почива на същият принцип на относителността, както и СТО. Тоест въпросът не опира до законите на СТО. Но този случай е по-сложен за анализ, затова да се върнем на първият, където разглежданият ефект изпъква. Та какви промени с движението установява стационарният наблюдател за обект, който в неговата система има непроменяща се с времето дължина? Във всяка система имаме една единствена дължина, и това е дължината с която работи наблюдателят в тази система. За него други реални дължини няма. Пък и един прост пример как и в класическата физика двама наблюдатели виждат различни дължини. Единият обявява метъра за две педи, другият за една крачка. Така една тротоарна плоча за единия ще е дълга метър, за другия - половин. Сега не ми излизай, че еталонът трябва да е общ, няма как да създадеш общ еталон в две взаимоподвижни системи чрез сравнение, а само на база физически закони. Както и в случая, скоростта на светлината, и както в момента е прието по стандарт. А от така създаденият еталон следва че дължината ще е различна в различните отправни системи, без да се въвежда някаква промяна като резултат на движение. Както видя, промяна няма и не се види нийде. Именно затова и движението не променя нищо.

Тя тая работа не става с приказки за дебелеене - "чини ми се че не е така а някак си"... Първо си докажи твърденията, или поне опровергай постулатите на СТО. Какво, не можеш? Що се обаждаш тогава като не те питат и не можеш да добавиш нищо?

Първо, няма промяна. Дължината на един неподвижен обект в дадена инерциална система не се променя. Двете системи се движат с постоянна относителна скорост, така че и тук няма промяна. Къде виждаш промяна? Второ, законите не се променят от движението, но може да отчитат движението, защото те за това са правени - например свързват местоположеннието на едно тяло с времето. Законите не им пука движи ли се тялото, те само описват параметрите на това тяло, движението участва в тях. Какво странно има законите да описват дължината на един обект във времето, в зависимост от положението му? Демек нашата ситуация. Така че дори не уцелваш мишената

Да бе да, ама не е физически закон. Законите са съвсем друга бира, дължината е качество.

Няма значение какво счита. Винаги има някой недоразбрал и изпуснал влака...

Е какви са тези глупости сега? Толкова приказки по темата, и всичко покрай ушите? Гледаш Чирцов но не го виждаш? СТО описва света само чрез инструментите на инерциалните системи, не на ускорените. Но СТО дава пълно описание на всичко - включително и на всякакви ускорени процеси и движения, същото прави и класическата физика - тук в пълнотата няма никаква разлика. Нещо малко но адски важно си пропуснал, от там трагедията е пълна. И не е само тая година или десетилетие, това се влачи отдавна. Силата в случая няма никаква роля. Ако си мислиш, че ускорението е причина да се скъсяват телата, следният елементарен пример те опровергава напълно. Имаш две неподвижни тела едното се ускорява, действа му сила, значи се скъсява? Добре. После се ускорява пак, но силата му действа от другата страна - спира го. Връща се неподвижно до второто тяло, което е оставено за еталон. И трябва какво? Тялото което се е поразходило да остане скъсено Да ама не. За.би тая глупава хипотеза и се хвани ис нещо полезно.Поне се опитай да попълниш огромните празнини.

Илюзорно. Не може да се установи с експеримент. Знаеш, дължи се относителната скорост между наблюдатели от различни инерциално движещи се системи на отчет. Аха. И кинетичната енергия на чука е илюзорна, щото и тя се дължи само на относителната скорост и за наблюдателя в системата на чука даже я няма, ама като те прасне по главата, всичките илюзии ще се изпарят

Използват се, те са добри да облъчват повърхности, и да намаляват вдишвания прах и частици - тези лъчи наелектризират прашинките, и те прилепват по стените, вместо да се разхождат из пространството и да разнасят нещо си.. Но за дрехи не са ефективни, дрехите имат структура, в която лъчите не проникват.

Изобщо не споря по този въпрос. Проблемът с микровълновата е неравномерното нагряване и опасността от подпалване на нагрявания обект. Пък ако има и пластмасови копчета, жална им майна....

Не мисля, че ще има полезен ефект. Едно, че тя не нагрява равномерно, един шал ще се нагрява на едно място, на друго нищо няма да му се случва. Освен това риска от подпалване е съществен, така че ако пробваш, поне да са мокри дрехите. Има изследвания за бактерии, че се унищожават над 95% (не 100!), но това за компактни предметчета, например гъбка за миене на съдове, която се нагрява що годе добре. За вируси не съм срещал изследвания по въпроса.

Една почти класика: "Смисълът на живота" на Монти Пайтън https://filmisub.com/filmi/23151-the-meaning-of-life-smislt-na-zhivota-1983.html