scaner

Тоя катил с гьонсуратско поведение не за пръв път го блокират и трият. Но ми се струва, че модераторите чакат да се натрупа някаква "критична маса", преди да действат... Макар че всичко е ясно и очевидно.

Откъде се пръкна това 'F' след съкращаването бе, аланкоолу? Я бегай да пасеш козите или да лъскаш обувките на хората, за друго явно не ставаш

Мда, когато "аргументите" ти се водят единствено от чувството на яд и злоба, че си абсолютно безпомощен и те правят на зарзават, смисълът в тях е нулев. Боже, защо си дал способност на такива грешки и да пишат?

Шпага, ще опиша нещата по-детайлно математически, за да се очертае целият проблем. Гравитационната сила, с която тяло с маса М привлича тяло с гравитационна маса (което е на разстояние r, да го наречем пробно тяло) е следната: Тази сила предизвиква ускорение на привличаното тяло (тук участва инертната маса на тялото) Тоест ако изключим силата F от горните две формули ще имаме равенството: Още от времето на Нютон негласно се е считало (а сега това е централната тема в принципа на еквивалентност, и много точно експериментално проверена зависимост) че то двете маси от двете страни на равенството се съкращават, и ускорението което ще получава пробното тяло е: и както виждаме, то не зависи от неговата маса. Тоест величината на ускорението се определя само от масата на тялото, създаващо гравитацията (M) и разстоянието до него (r). Можем да продължим в тази посока за да получим уравненията на движение на пробното тяло. По определение, в декартова координатна система разстоянието от центъра до дадена точка с координати X,Y,Z (позицията на пробното тяло) се определя по питагоровата теорема: От друга страна, ускорението е промяна на скоростта (първа производна, казано математически), скоростта е промяна на пътя (пак първа производна), следователно ускорението е втора производна на пътя: Полученото диференциално уравнение се нарича уравнение на движение на пробното тяло в гравитационното поле. Уравнението на движение дава пълна информация за поведението на едно тяло под действие на определени сили, получаването му е целта на практически всяка динамическа задача. Защото от тук с подходящи математически методи получаваме пълно описание на движението. Получената задача се нарича Задача на Кеплер, и нейното решение описва движението на планетите. За решаването и се използват различни хитрини, например междинно се доказва, че движението става в една плоскост, което опростява решението, но това са подробности. Самото уравнение на движение не е достатъчно, нужни са още и началните условия: какво е поведението на пробното тяло в точка X,Y,Z в някакъв начален момент от време, в покой ли е, или се движи с някаква скорост и накъде. Отчитайки тези начални условия, ние получаваме различни варианти на решението. Ако в споменатата точка тялото е в покой, то имаме решение за свободно падане. Ако тялото има някаква начална скорост, в зависимост от нея имаме различни варианти на решение. Например, хвърляне на тяло нагоре, по посока обратна на силата. Или въртене, по окръжност, елиптична, параболична или хиперболична орбита около тялото създаващо гравитацията, когато началната скорост е напречна на гравитационната сила. Ако свободно падащото тяло има маса, сравнима с масата на тялото, създаващо гравитацията, тогава не можем да пренебрегнем движението на последното тяло. Движението на двете тела ще се осъществва около центъра им на масите, и това усложнява решението на по-горното урявнение. Но важното от цялата галимация по-горе: масата на прпбното тяло се съкращава още на начален етап, и движението му не зависи от неговата маса.

Защото се намират на различно разстояние от Слънцето. Силата, с която им действа Слънцето, зависи от разстоянието до него (и намалява с квадрата на разстоянието), а ускорението което планетите получават е пропорционално на тази сила..

Че ти и да отговаряш, все едно нищо не си казал, с тези тъпни. Ще отговаряш, къде ще ходиш

Тц. Ти явно демонстрираш невежество. Доказано е за всякакви тела. Но малък мозък не може да осъзнае това. Затова само се тръшка на поразия.

Боже, прибери си тая вересия Това че във втората формула не съм сложил индекса на масата, поради което ти не си схванал изобщо за какво става дума, ясно говори за интелектуално ниво изразено с отрицателни числа Браво!

Ник, напразно се хабиш. Това недоразумение по-горе няма потенциала да различи две от четири, камо ли такива формули. Мисля че сега или се е надрусал яко та го държи по седмица, или тухла му е паднала на главата и е предопределила "аргументите" му завинаги Поведението му е до болка предсказуемо.: нямало това, нямало онова, това не е така, и т.н. в тоя спектър, плюс непредизвикана агресия В един друг форум го наричат "биполярния", по очевадни причини.

Разбира се. Единствената сила, която им действа, е силата на гравитацията, която е отговорна в частен случай и за свободното падане. Но както казва Тери Пратчет, планетите падайки не успяват да уцелят слънцето, и затова пробват отново, въртейки се около него Според него това е и рецептата да полетиш: скачайки към земята, да се изхитриш да не я уцелиш

Хохо, пак почна оправданията. Вместо по същество, на лична основа. Ма като ти липсва пипе, така ще е Оправдания до дупка, оправдания че не може да си толкова умен като другите Ма споко, никой не очаква да си умен, то ли личи от километри по начина ти на "аргументация", очаква се да не претендираш за място което не е твое. Ми именно, когато двете маси са в числител във всяка страна на равенството, те се появяват в числител и знаменател на едната страна, след преобразуване, очевадно е. И се съкращават. За това говоря, ти си сляп и некадърен в елементарната математика и мисловният процес като цяло, от там ти щукват копенсаторно някакви глупави и нелогични заключения. Но те са само глупави и нелогични, нищо повече. Ох, на мама сладкия, кой го казва Боже, оправдания като от росна девица...

Какви анализи, като имаш акъл колкото въшка? Нямаш идея какво е това анализи, за тебе празните приказки са "анализи" И какво като са различни, нали масите в тях са еднакви и затова се съкращават? И щом масата не участва, ускорението няма как да зависи от нея. Ама май нямаш идея от основни понятия, както си личи и от километър Ясно. Нямаш си идея от физика и формули, само си тръгнал да пишеш простотии и да спамиш. Искаш ли пак да те блокират за пореден път? Колко пъти станаха вече, има ли десет, или са повече? Само кажи, и ще те уредя.

Шпага, тук бъркаш нещата. Инерциално движение означава, че в системата в която едно тяло е в покой, се спазват законите валидни в една инерциална система, т.е. основните закони на Нютон без добавки. Една свободно падаща система е такава. Но, от друга страна, едно свободно падащо тяло, наблюдавано в друга отправна система, например инерциална извън гравитационното поле, или падаща но в точкка с друг гравитационен потенциал, ще отчете, че падащото тяло скъсява разстоянието до тялото към което пада, с ускорение. Така че дали динамично ти ще усещаш ускорение, или кинематично то ще се отчита чрез промяната на разстоянията, са различни неща. Дефиницията на ускорението в случая е кинематична, чрез промяната на разстоянието, така че ние трябва да стъпим на нея.

Све тела, различаващи се 5000 пъти по тегло, с малка разлика ли са? Нещо оценките ти не са наред. Пак да попитам, как ти хрумна тази идиотщина? Гласове, халюцинации? Защото няма от къде другаде да ти дойде Кеплеровите закони се основават на два елемента: на законите на динамиката, и на законите на гравитацията на Нютон. В законите на динамиката силата е F = m.a където m е инертната маса на тялото. Законът за граввитацията от друга страна е: където m1 e гравитационната маса на същото тяло. Законите на Кеплер се получават когато се разглежда равновесието на тези сили. Но тъй като още Нютон е предполагал, че гравитационната и инертната маса на едно тяло са с една и съща стойност (нещо което после става основа на принципа на еквивалентност) тези маси просто се съкращават в двете уравнения, и елементарно се получава, че ускорението с което падат телата не зависи от техните маси (съкратили са се, няма ги, повтарям за да влезе в кухата кратуна...). Много по-умни от тебе хора са се замислили, а дали е така, дали са еднакви тези маси, и са тръгнали да мерят ефектите, които биха се получили, ако не са равни. Едно че законите на Кеплер нямаше да се спазват (а те се спазват много точно), а това щеше да се отрази и в много други ситуации. Един унгарски физик, Лоранд фон Еьотвош, още преди над 100 години поставя началото на серия изключително точни измервания, търсещи разлика в тези маси. И тези измервания са продължени от Дике и други, и сега това са едни от най-точно извършените измервания в историята на физиката, с относителна точност над 13 порядъка (10^-13..-14) след десетичната точка. Ето ти малко четене за да компенсираш учебните си пропуски, стига да можеш. Затова с лека ръка да се отхвърля това и да се приказват простотии, че видиш ли, телата не падали с еднакво ускорение в гравитационно поле, нможе да го прави само временно или перманентно видиотен и надрусан човек. Та питах, ти на киселинка или на гъбки си? А? Щото друго разумно обяснение за това тъпашко поведение тук няма.

Е как да няма, като е доказателство, че телата падат с еднакво ускорение, независимо от масата си. Май не си в час днеска. Тъй, а се опитваш да ми даваш пример със съотношение само 1;3 (търсиш някаква една трета от масата на луната). Ма като съм те посукал в кьошето, от къде да ти дойдат смислени аргументи? Именно, следствие са, и се потвърждават експериментално, което потвърждава и предпоставките от където идват тези закони. А там най=главното е, че телата падат с еднакво ускорение независимо от масата си. Това са елементарни логически връзки между разични положения във физиката. Интересно какво те е треснало, че не ги схващаш? Пак питам: как си измисли глупостта, че телата не падат с еднакво ускорение? Май и това не знаеш

Ами това питам вече неколкократно, изхождате КАК? С киселинка, тревица или прах? Не ти е нужно тяло с маса 1/3 от Луната, примера който ти дадох е за тела различаващи се над 700 пъти в масата - и те опровергава най-елементарно. По Нютоновият закон за гравитацията, въртенето на някакво тяло около друго се подчинява на гравитационното ускрение и е форма на свободно падане, в което тялото има и допълнителна тангенциална скорост. Тук е важно обаче ускоренето с което пада това тяло, то не зависи от тангенциалната скорост а само от гравитацията. И Кеплеровите закони за движение, доказват с най-голяма точност, че ускоренията на телата не зависят от тяхната маса, а само от масата на централното тяло и разстоянието до него. Кеф ти Меркурий, кеф ти Юпитер, падат с еднакво ускорение към Слънцето, тук даже отношението на масите е 1:5000, ти си седнал да мислиш 1/3 от Луната... Просто казано, всички тела намиращи се на еднакво разстояние от централното тяло, падат с еднакво ускорение, и това е експериментално потвърдено. А ти разчитш само на някакви видения. Ама тея неща се учат още в основното училище, ти май си го прескочил? Е що се пуйчиш тогава по форуми дето нищо не разбира? Ъ?

Аз схващам, че ти само се опитваш да се тръшкаш. Попитах те, как ти хрумна, че ускоренията трябва да са различни, след като няма никакъв експеримент в тази посока, напротив, всички показват еднакви ускорения. Никакъв отговор, само голи твърдения. Някаква криза те е подгонила пак, гласове някакви, какво?

А аз говоря за нещо по-сериозно, голямо отношение на масите. Това което са ви демонстрирали в училище е съотношение повече от 700 към 1. Ти за какво говориш и как изобщо ти хрумна?

Именно защото земното гравитационно поле с добро приближение в малки области може да се счита за хомогенно, още в училище трябва да са ви демонстрирали как стоманено топче и топче памук падат с еднакви ускорения. Така че независимостта от масите е експериментален факт. Експериментите на Етвеш потвърждават този факт с безпрецедентна точност от 14 порядъка след десетичната точка.

Не е правилно казано това... Двата обекта се намират само моментно в инерциални системи. Но те непрекъснато във времето сменят инерциалните си системи, така че от тук никакво по-продължително от момент заключение за тези инерциални системи не може да се направи

Принципът на еквивалентност, за който говориш. е валиден в хомогенно гравитационно поле, при което отношенията на масите на падащите тела нямат значение, и се нарича силен принцип на еквивалентност. Има и слаб принцип на еквивалентност, който гласи, че в малка локална област на нехомогенно гравитационно поле законите са такива, каквито се описват от силният принцип. P.S. Разменил съм имената на двата принципа, сори.

Четох някъде, стари мухлясали офицерски дипломи вървяли добре с чесън. И само с мастика, с друго му развалят вкуса.

Ами използвай формулите които знаеш. Например така: Пътят който изминава едно тяло движещо се с постояно ускорение (падането в случая) е: скоростта в зависимост от ускорението: кинетичната енергия в зависимост от скоростта: изминатият път в зависимост от скоростта, съответно кинетичната енергия: (в първата формула пътво умножаваме числитея и знаменателя с a и заместваме a.t с v , после умножаваме числителя и знаменателя с m за да получим енергия в числителя). Това равенство ни дава следната любопитна формула: Е, знаем S1=h/4, S2=h/2, T2=6, търсим T1. Заместваме и наздраве

Значи, два обекта, източник и детектор, които се движат с еднакво ускорение и в една посока, са коренно различна конфигурация от детектор и източник, разоложени на въртящ се ринг. Защо? Ако източника и детектора се движат в една и съща посока с еднакво ускорение, според ОТО можем да ги разглеждаме като покоящи се, но намиращи се в хомогенно гравитационно поле с постоянен интензитет, пропорционален на ускорението. В такъв интензитет гравитационният потенциал се променя линейно с разстоянието, източникът и детекторът ще бъдат в точки с различен гравитационен потенциал, и по тази причина ще имаме червено отместване на светлината от източника при детектора. На въртящият се диск ситуацията е друга. Там еквивалентният "гравитационен потенциал" намалява (до минус безкрайност) с отдалечаване от центъра, в центъра на въртене той е нула. НО за обекти, намиращи се на едно и също разстояние от центъра еквивалентният "гравитационен потенциал" ще бъде еднакъв (разстоянието до центъра е еднакво), няма да има никакво спектрално изместване на светлината от източника до детектора. И това е наблюдаем факт. Първият вариант, когато източника и детектора се движат с еднакво ускорение в една и съща посока се обяснява лесно кинематично и с това, че светлината излъчена от източника когато той има някаква моментна скорост спрямо избрана инерциална система, и трябва време за да достигне до приемника. За това време приемникът, който при излъчване е имал същата моментна скорост както източника, ще си промени скоростта спрямо същата инерциална система и реално ще улови светлина излъчена от източник със скорост различна от неговата, т.е. ще имаме спектрално изместване в тази светлина. При втората ситуация обаче, моментната скорост на източника и детектора остават пстоянни, защото се определят от скоростта на точката на ринга, където те са. С каквато моментна скорост се е въртял източникът когато излъчва светлината, с такава моментна скорост ще се върти и приемника в момента на приемане. И няма да има доплеров ефект. А лапландеца да си избере по-як клон.

И за външен наблюдател, няма и не може да има доплеров ефект. Експериментален факт, при ефекта на Саняк двата светлинни лъча изостават на константна фаза при постоянна ъглова скорост. Тва е положението, опитваш се да спориш с реалността, ама реалността ти го таковата... Очевадно нещо мнооого дълбоко в разбиранията ти липсва, от там изперкваш във всички твърдения. Ще трябва някак да се спасяваш сам