
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16724 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
658
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Не. СТО повелява това в строго конкретна ситуация. Същият часовник който се изостава, в друга ситуация може да се избързва. Затова и питам, каква ситуация разглеждаш. Защото само с два часовника както даде примера, нищо не може да се получи, и за тази ситуация СТО нищо не казва. Аз не знам ти защо си останал с такова впечатление... НЕ. АМи беше добре да мислиш по въпроса преди да я възкресиш, а не да караш с някакви грешни предразсъдъци.
-
Логиката трябва да работи със смислени основания. СТО не може да каже нищо за конкретната ситуация. Всичко което може да се изчисли със СТО трябва да може да се провери в реална ситуация, както и обратно. Затова питам - как си представяш че с единствен часовник може да определиш дали един подвижен часовник избързва/изостава? Точно това е проблемът, че не питаш. Ти питаш нещо, което принципно е невъзможно да стане. И обвиняваш за проблемите СТО, а не себе си. Измисли път как да стане това, и СТО ще каже чрез изчисления какво ще се получи. Иначе както виждаш, не ти е ясна СТО.
-
Логическият отговор на задачата е че условието и не е пълно
-
ОК. На какво основание си мисли това всеки от часовниците? Как само с един часовник може да установиш изоставане на един подвижен часовник, както е в случая?
-
Разбира се че според СТО са две различни групи. А ти противоречие къде се пънеш да докажеш, след като не е там?
-
Точно така. И сам го доказваш малко по-долу. Аман от твърдения без никакви доказателства. Да, в тази ситуация не трябва да има изоставащи часовници, ако от двете страни стояха едни и същи групи часовници, за които да се отнасят твърденията. Но не виждам защо тази куца твоя си представа нарочваш към СТО? Защо не се опиташ първо да помислиш, кои точно часовници спрямо кои изостават, и че двете изключващи се твърдения не се отнасят за едни и същи групи часовници при СТО? А когато там за едната система изостават часовници в две групи, а за другата система изостават часовници в две други групи , противоречие няма от къде да се вземе (а там е точно тази ситуация). Но трябва и малко мисъл, за да се стигне до тука, мисъл която напълно отсъства в твърдението ти. Е как да не е вярно тогава твърдението цитирано най-горе, при такава тъпа упоритост да се твърди без да се разбира за какво става дума всъщност? Изказваш абсолютно невярно твърдение за СТО, мислейки че разбираш нещо, и не било вярно че не я разбираш? Не ни разсмивай. Повтарям, интерпретацията която си дал горе не се отнася за СТО а за нещо друго, неясно какво. Сега преди да почнеш да се репчиш, опитай да си конкретзираш кой спрямо кой часовник изостава, и дали изостава или всъшност избързва. Ако положиш един минимум от усилия, ще видиш че съм прав за твърдението което цитирам в началото Това което пита лапландеца няма отношение към твоето твърдение по-горе, добре е поне толкова да различаваш нещата. При лапландеца симетрията на задачата и въпросът бяха съвсем други, и му беше отговорено (макар че условието му визираше физически иневъзможна ситуация, предположих че той държи повече на симетрията отколкото на числата ) И пак да напомня, вместо да хвърляш такива безсмислени и погрешни твърдения, доказвай ги.
-
Задачата отдавна е решена. Но ти както обикновено, не четеш. Като (ако) прочетеш, ще обсъждаме
-
Затова и не се случва такова нещо. Поне не и в СТО, в представите на лапландеца не го изключвам...
-
Обстоятелствеността е много повече от средата, тя включва всички условия. А законите се прилагат съобразно условията, един и същи закон при различни обстоятелства дава различни резултати. Просто е, ако успееш да се замислиш Реших ти задачата. Сега си пий лекарството, сложи си компрес и гаси лампата.
-
Колко пъти да ти набивам в канчето, че обстоятелствеността определя резултата? И в случая е така, и това е единственият резултат. Ти не прочете линка дето ти ддох по-горе, дето показва, че и в приетата за неподвижна система при конкретна обстоятелственост подвижните часовници вместо да изостават могат да избързват
-
Тъй като условието ти е непълно, аз си го допълвам с това което не ми достига за да ми е удобно, и резултатът се получава, че и двамата наблюдатели ще измерят едно и също. Въпросът е защо така безсмислено скачаш от един проблем на друг, без да стигаш до никакви смислени изводи.
-
Мисле че истерията почна отново. Сори лапландец, първо се научи да четеш и мислиш със главата си, вместо да повтаряш очевадни глупости.
-
Въведи малко ред и хигиена в мисленето си. Първо тръгни от простите задачи, осъзнай какво се случва, и после усложнявай. А с такова щъкане напред назад нищо няма да се получи.
-
Няма дали. Сядаш на четирите си букви и смяташ. Например ТАКА.
-
Май не прочете какво ти напуисах? Това че и двете системи се приемат за неподвижни, че има равноправие в законите още не значи, че има равноправие и в обстоятелствеността. Е, разбрахме че ти не разбираш от такива работи, като конкретност на условията. Защо само се мъчиш и си пържиш мозъка с неразбираеи за тебе неща?
-
Тц, както се казва. Тая засдача съм ви я решавал поне пет пъти от как съм в тоя форум. Лапландец, една задача се решава, като първо, формулираш ясно условието: между какви събития е интервала който мериш, как го мериш, в смисъл с колко и как разположени часовника. Веднага ще видиш, че в другата система не може да направиш същата конфигурация, за да твърдиш нещо по аналогия, тоест абсурдът се отменя. И накрая, след като си описал всички условия в задачата, заместваш числата в правилните формули и решаваш. За конкретният случакй, независимо че ЦСКА се приема за неподвижна, тя ще измери по-краткият интервал. Твърдението, че приетата за неподвижна система ще измери най-дългият интервал в случая се отнася за интервал между две събития в една точка в подвижната система, дистанцията на които се определя само с един часовник. В неподвижната, тъй като подвижната се движи, двете събития ще се случат на две места, и трябва да се отчетат (за да се елиминира скоростта на сигналите) с два раздалечени (сверени и синхронни разбира се) часовници. Веднага се вижда асиметрията: в едната система събитията се случват на едно място, в другата двете събития се случват на различни места. От тази асиметрия и различният резултат: приетата за неподвижна ще мери по-големият резултат. Ако до сега подвижната приемеш за неподвижна (т.е. ЦСКА), нищичко от това приемане не се променя в пространство-времето - нейното измерване ще бъде по-кратко от измерването в другата система. Пълна асиметрия в резултата, обусловен от асиметрията в условията. Виждаш ли колко просто става, като се помисли в детайлите? А така както беше тръгнал, ако във всяка система ползваме само по един часовник, щяхме да измерваме отношенията между интервалите на различни събития. Тогава противоречие няма - За едната система интервала А' < A, за другата B < B'. Ти се опитваш да напериш някаква елементарна логическа грешка в СТО, каквато няма, и това е доказано детайлно. Така че винаги когато се спънеш в такъв проблем, първото съмнение трябва да е към тебе - до тогава, докато противоречието не изчезне И никога повече недей да твърдиш "така е според СТО" Верното твърдение включва слабоумните представи на някого...
-
Връчваш на всеки по един Сейко, който е неподвижен в неговата система, и мери с него. И се получава това, което твърди СТО. Толкова ли беше трудно?
-
Докажи де, дай факти за това. Защото цялата история на физиката сочи, че такава система няма. Докажи. Покажи следствия от този постулат, които да се потвърждават от експеримента. Защото СТО се потвърждава, а този постулат и противоречи. Има ли такава система? И как имането противоречи на СТО и резултатите, които се потвърждават? И чии са тогава координатите и моментите време на събитията, които тази система отразява? Не са на пространството, по тая логика не са и на времето, какво мерят тогава часовниците в тази система? Замисляш ли се колко противоречива е такава постановка на двайсет постулата, дето не се понасят дори един с друг? Това което си написал дори не са постулати, а само безпочвени твърдения. Нали знаеш по какво се различават от постулатите? Ти изпадаш в едно приказно бълнуване. Ще го нахвърлям в по-голям мащаб Навсякъде значи имало едни малки летящи феи, дето бутат атомите и причиняват събитията, но разумът зад тях е принципно неразбираем за нас, а самите те са принципно ненаблюдаеми... Схващаш ли, с такава концепция може да си нагласиш всичко да прилича на случващото се в действителността, но такава система не можеш да потвърдиш, и с нея не можеш да предскажеш резултат. Не си пръв във форума с такъв подход. Трябва ли да набеждавам карантината за такова падение?
-
Чудесно, радвам се че най-сетне си проумял смисъла теоремата срещу която истерясва преди няколко дена Така, и какво за този другар? Какво общо има това със събитията които се случват наоколо, и чиято подредба до известна степен зависи от отправната система, според относителността на едновременността?
-
Не може, ма жалките напъни да опровергаеш СТО нещо все жалки си остават. Съмнения тук не работят, или имаш експериментални доказателства срещу СТО, или нямаш, както в случая. АМи не става дума за един и същи часовник. Ти чак сега ли се усещаш каква е постановката?' Пък и няма какво да спорим, time dilation е факт. Наблюдателят е само една мистична фигура, с която Айнщайн помага на такива като тебе да схванат как вървят разсъжденията и как се получават резултатите, да има някой да мисли вместо читателите. В този смисъл може да има не един, а много наблюдатели, за удобство. Той нищо не прави, той само обобщава резултатите, дори не е нужно да е от тази система, стига нещо да му праща резултатите по радиото. Това което е важно е какво е съотношението между събитията които се случват, и това е основната роля на отправната система, дето ги оцифрова. Оказва се, че ти опровергаваш пак сбърканите си представи? Докога?
-
Ти май пак падна от небето? В такава система всичко се движи, всичко мърда, всичко генерира събития с пространствени и времеви координати. Тъпкано е с пространствени и времеви интервали, и основната задача на системата е да ги опише и систематизира. Ама трябва да си махнеш капаците, дето са ти зашити отстрани.
-
Всяка от системите може да изберем за стационарна и тя е такава за съответният наблюдател. За единия наблюдател едната е стационарна, за другият другата. Кое е пространството? Какво описваш от отправна система, която според теб е спряла да бъде пространство? Ти имаше толкова време да се запознаеш с основните положения на СТО, що така го пропиля? Хайде пак: двете системи са напълно равноправни по закон. Коя от тях става център на вселената? Погледни го така: единият наблюдател е в едната стационарна за него система, другият е в другта стационарна за него система, и са взаимоподвижни. Кой от тях е център на вселената? В тая посока на разсъждения се отдалечаваш от нещата.
-
Ма няма такова нещо. Тази отправна система, както и всяка друга, описва съответната и пространствена проекция на пространство-времето. Те за това са равноправни всички отпавни системи, не за друго. И основната им дейност, когато ги съпоставяме чрез лоренцовите трансформации е, да се съпоставят съответните пространства-проекции и времена-проекции. Замисли се, всяка от две отправни системи може да се избере за стационарна. Коя тогава описва пространството? След като в едната избрана отсечка е по-къса отколкото в другата, и обратното. Няма едно пространство, което да се описва и от двете. Хубаво, въпрос на терминология - всяка отправна система е самото пространство, но пак са две пространствата значи, които се сравняват чрез лоренцовите трансформации
-
Кое точно си противоречи? Че пространство-времето не е нито пространство, нито време? Струва ми се, че нещата противоречат на някакви твои представи, но вече сме говорили за "ползата" от предразсъдъците във физиката...
-
Преди такива опити за обяснение, трябва да дефинираш "движение" в случая. Щото иначе всичко отива на кино, затова нищо не ти се получава. И пак повтарям, пътуването на сигнала няма отношение към случването на събитието. Случването се осъществява локално, самото случване бележи момент и място, и пътуване на сигнал няма никакво отношение към това. Пак повтарям, ти бъркаш дълбоко случване и наблюдение на резултат от случване, от там цялата супа.