scaner

Тц. Празни приказки, както и всичко досега. Постановката на Саняк принципно се отличава от постановката с вагона. Постановката на Саняк представлява въртяща се отправна система, силно неинерциална, докато постановката с вагона е инерциална. В такава неинерциална система не може да свериш всички часовници, не може да въведеш общо време (това се доказва като се разглежда един по-общ въпрос, свързан с "парадокса на Еренфест"). Всякакви аналогии межди Саняк и постановката с вагона са несъстоятелни, само сбъркан мозък може да игнорира това и да фантазира простотии - така че виж къде се позиционираш. И това може да се разбере ако приложиш физическите закони - нещо, на което ти очевадно не си способен и никога не си го правил, а пък да опиташ някъде да прочетеш е абсурд.... Затова компенсираш с тъпи псевдофилософски измислици и лакърдии, ама това няма общо с някаква физика. Начинът на мислене, на който са ви учили като офицери, е принципно неприложим в тая област. Затова и не ти се получава, и няма как да ти се получи. Изпуснал си съответният влак. Напомням, лекувай се докато е време, може още да имаш шанс. Вече доста хора познавам в такова състояние, после е страшно и късно... И продължавай да си вярваш, като не е нужно да безпокоиш хората които не обръщат внимание и не вярват в твоята тъпа религия.

Прав си, няма за какво да се захванем. Всичко което бълваш е глупост на квадрат и повече, милиграм мисъл и логика няма в него, някакви вятърничъви представи, изразени с някакъв безумно беден речник, та и нищо не им се разбира. Затова и облекчението с предният ти пост, в който признаваш причината за тази колизия и задънена мисловна дейност. За какво да се захванем? Изпаднал си във фаза да си вярваш, ми вярвай си. Ма то само с вярване тая работа не става. Само факта че никой наоколо не те бръсне за слива би трябвало да ти подскаже до къде си се докарал. Ама това осъзнаване може да се случи само при други обстоятелства, при критичен поглед, условия който обаче липсват напълно... Така че вярвай си. И мини през доктор, докато не е станало късно.

С това трябваше да почнеш, това обяснява всичко.

Благодаря за комплимента А причините за "победите" са прости: СТО в момента е най-консистентната теория, която дава кохерентно обяснение за реалността и фактите, и всяко опровержение на нея трябва да е свързано със сериозни експериментални факти, каквито не са известни. Тук ние си чешем езиците за "логически грешки", произтичащи от непознаването на теорията, а тази битка е предварително загубена за всеки откривател на такива "грешки". Така че прилагането на простите закони на логиката върху фактите от наличните експерименти задължително ще води до споменатите "победи" Само да добавя, статията, която си пуснала, е начало на цяла дискусия за "гаражните гении". Ето продълженията от нея, за които знам: Читател на Наука OFFNews: Айнщайн не е прав. Ето защо Физик от СУ: Гаражните гении губят и тази битка

Формулата на Майкелсън е предназначена за среда, на която коефициентът на пречупване е 1 или с много голямо приближение равен на 1. Недопустимо е да се ползва за всяка друга среда. Самият начин по който се извежда тази формула подразбира вакуум или въздух, среда която практически не изменя скоростта на светлината, нищо друго. А сега ще ви покажа че бъркате в своите сметки. Формула на Майкелсон за вакуум, при n = 1 сте я написал като: Вашата формула до която сте достигнал: Би трябвало, ако във вашата формула поставим n = 1 да получим формулата на Майкелсън по-горе. Но не се получава: според Майкелсън ще има промяна във времевият интервал в зависимост от скоростта, според вашата формула временният интервал не зависи от скоростта при вакуум. Това е катастрофално противоречие. Това се опитвам да покажа в последните няколко мои коментара към вас: вие изхождате от непълна формула за увличането на Френел, която не отчита всички членове, и съответно получавате некоректен краен резултат. А след като този резултат не е верен за един коефициент на пречупване, не можем да очакваме да е верен за останалите, нали? Каква по-конкретна помощ от това да намерим и поправим грешките във формулите?

Напоследък забелязвам странно поведение на форума. Както си работи, изведнъж при зареждане на страница увисва на waiting for data..., така може да простои и минута, рефреша не му влияе, после изведнъж се отпушва и рисува страницата. Но често дава и Error 503, и то може по няколко последователни пъти, преди да се отпуши. Обикновено е привечер, но по-рядко се среща и в други моменти. . В същото време ping-а към форума върви със страшна сила, средно 2-3 милисекунди. Компютъра не е натоварен, случва се и на друг в същото време. Други сайтове в този момент се зареждат както трябва, не е проблем в интернета.

Къде виждаш факт? Кой е споменал за нещо като факт? Гласовете дето ти говорят в главата ли ти казаха? Как изобщо можа да ти хрумне това малоумие? Цялото ти малоумно тръшкане се основава на такава мизерия... Пак не си си пил лекарствата тази седмица? Знам че си инвалид в четенето. Но в статията на Вонг, която обсъждаме, се споменават и такива факти: светлината достига изхода на камерата със цезиевите пари преди още основният лазерен импулс да е влязъл в тази камера Схващаш ли смисъла? И в последната статия която ти цитирам, това се обяснява елементарно, както ти го преразказах. Никакви надвишаващи скорости на светлината, освен в болната ти глава. Но там такива каши са норма, друго не може да има.

Тя тая работа не опира до глупост, а до тънкости на експеримента, което съвсем не е очевидна работи дори при печени експериментатори. В случая никой не е отчел, че за цезиевата система ще и е нужен само един фотон, за да задейства лавината която да я обърне. А такива шумови фотони има много преди основният импулс, който носи енергията. Че опитът си има проблеми, споменава в допълнителна статия и Ли Вонг в последваща статия, където се дискутира това което ти снасям сдъвкано.. Ей тука една обзорна статия на всякакви такива резултати, даващи скорост многократно над тази на светлината. Хората детайлно ти обясняват като на малоумен къде са проблемите, включително и експериментът който обсъждаме: Anatomy of a superluminal technical story Що се излагаш да отричаш очевадни неща? Това тръшкане за всичко май ти е вродено

Лазерният импулс има много сложна форма. В първо приближение може да се разглежда като гаусова, при някои модулации има особености. В работата на Ли Уонг, която се има пред вид, импулсът не е бил модулиран, Gain-assisted superluminal light propagation Лазерният импулс е бил с дължина 3.5 микросекунди, т.е. изобщо не е бил формиран вторично. По тази причина като се вземе пред вид самата природа на формирането на такъв импулс, от случайна флуктуация в резонатора, и наличието на множество допълнителен шум, съвсем естествено е да има множество шумови импулси преди основният, пренебрежими пред него, но с достатъчна енергия да задействат процес в инверсната цезиева плазма. Прочети как се формира лазерният импулс: усилва се една флуктуация, и неколкократно се отразява в предното полупрозрачно огледало, за да се получи обратна връзка. Е, при това отразяване съответно част излиза периодично, преди да е свалена цялата инверсна населеност в резонатора. Затова главният импулс се предшества от множество много по-слаби и периодично следващи импулси, наричани шумови, които могат да се наблюдават при малко усилие. Първичният импулс който е задействал цезиевите пари си се движи със скоростта на светлината, но е създаден много преди основният който е отчетен от детекторите. От там и грешната сметка за скоростта.

Това е старо и отдавна обяснено. Лазерният импулс има сложна форма, преди да се появи началният определящ фронт на който реагират детекторите, пред него има достатъчно високо ниво на шумовете, което е достатъчно да запусне импулс в цезиевите пари, намиращи се в неустойчиво инверсно състояние. И този импулс се разпространява в парите преди още основният фронт на лазернният импулс да е влязъл в тях. Както казват самите експериментатори, от камерата с цезиевите пари излиза импулс преди даже лазерният импулс да е влязъл там. Детекторите на импулса реагират по много по-високо ниво от фронта, съответно реагират по-късно от началото на процеса. Начинът за оценка на скоростта по момента на влизане на основният импулс съответно не е коректен, от там и фиктивните скорости надвишаващи скоростта на светлината.

Това не са мои представи. Аз само преразказвам какво следва от базовите закони на класическата физика - анизотропна скорост на светлината във вакуум, от там по твоята формула - анизотропна скорост на светлината в атмосферата. Това е директно следствие от закона за събиране на скоростите и никакви басейни тука не работят. За да работят басейните, трябва да докажеш подходящо взаимодействие на вакуума с материята което да потвърди тези басейнови представи. Такова засега няма. Ако има "увличане", то трябва да е резултат на някакво физическо взаимодействие. Единствен Френел е предложил модел за подобно взаимодействие и увличане при етера. А това че сега сме установили че скоростта на светлината не се променя означава само, че идеите и теорията на Френел в това отношение е несъстоятелна.

Пак никаква логика не показваш, бива ли така. Ето ти още един урок тогава. Както казваш в примера, скоростта на светлината се определя в стъклото като 2*c/3. Но, изотропна ли е тя? Изотропна оптическа среда имаме когато коефициентът на пречупване е еднакъв във всички посоки: Изотропия Изотропная среда — такая область пространства, физические свойства которой (электрические, оптические и др.) не зависят от направления. Например, показатель преломления оптически изотропной среды одинаков во всех направлениях. В показаната от тебе формула обаче има два параметъра: коефициента на пречупване (2/3), който приемаме за еднакъв във всички направления, за да е иотропна средата, и скоростта на светлината във вакуум c. Значи, за да бъде крайният измерен резултат изотропен във всички направления, трябва да се случат едновременно две неща: да имаме изотропна среда (в случая стъклото, въздуха) и скоростта на светлината във вакуум също да е изотропна. Ако обаче се спазваше Нютоновият закон за събиране на скорости, тя нямаше да е изотропна, и резултат за скоростта в средата също няма да е изотропен. Но резултатът от опита на ММ показва че скоростта на светлината във вакуума Е изотропна - по горната формула и причина. Коефициентът на пречупване не е способен да прикрие това свойство на скоростта на светлината. Затова физиците нищо не са пренебрегнали и не са се объркали, няма смисъл да се чудиш. Ти си този който не схваща елементарните положения.

Позволи ми и аз да се намеся. Ето, разполагаме с формулите на Френел. Приложете ги върху теоретичната обосновка, която Майкесън е направил. НО, приложете коректната формула на Френел, такава, че при коефициент на пречупване - вакуум - да липсва всякакво увличане, и да се получи формулата на Найкелсън по-горе. Не би трябвало да ви представлява трудност. Във въздуха, в който е правен експеримента, коефициента на пречупване е от порядъка на 1.0004. Пресмятаме по формулатана Френел какво ще бъде увличането, т.е. с колко скоростта на светлината ще бъде по-малка/по-голяма от сумата c+v (това е смисълът на увличането), и получаваме 240 m/s при предполагаема скорост v=300 km/s. Тоест ролята на коефициента на пречупване при опитът на Майкелсън и Морли се свежда до това, че те трябва да изчисляват delta(t) не със константата c=300000 km/s както правят, а с константа c'=(300000 +- 0.24) km/s в знаменателя. Мислите ли че тази незначителна поправка ще внесе някаква измерима разлика върху измереният от Майкелсън резултат? Не, няма, тази корекция влияе много под 0.001% на крайния резултат. Заместете числата и ще видите. Тоест експериментът е позволявал, ако е имало етер, той да бъде открит с добра точност, а тва че е проведен във въздух не променя очакваният резултат. Тогава? Други аргументи срещу този експеримент? Готов съм да ги обсъдя. Самата формула на Френел показва, че колкото по-голям е коефициента на пречупване, толкова повече светлината се увлича, и толкова скоростта v на движението трябва да намалява влиянието си върху крайният резултат. По идея при пълно увличане на етера скоростта на светлината във всички посоки на средата трябва да е еднаква - да имаме изотропия, това е смисълът на пълно увлечен, вече неподвижен относно обекта етер - и да изчезне напълно влиянието на скоростта v. Тоест увеличавайки коефициента на пречупване, трябва да намалява чувствителността на опита от типа на ММ към влиянието на скоростта v, изчезвайки напълно при пълно увличане (Дамянов поради грешка в сметките си получава обратното, но това е негов провал). В този смисъл резултатът от опита на ММ показва, че интерпретацията на Френел чрез етер не е верна - имаме като факт пълно увличане (при хипотеза на етера) дори при нищожен коефициент на пречуване (въздух), което противоречи на тълкуванието на френеловата формула изобщо като увличане. И именно за това коренно противоречие се счита, че опитът на ММ е последният пирон в ковчега на етера, защото опровергава последната държаща се негова теория. И тогава СТО става единственият източник на формуа, съвпадаща с тази на Френел и следваща от сумирането на скоростите, потвърдене експериментално и от Физо. Това е пътят на логиката.

Това че движението е първично и неунищожимо, че е атрибут на материята, че материята съществува движейки се, са все философски концепции, възникнали именно наблюдавайки промяна на положението на един обект по отношение на друг. Така че независимият обект стои скрит, пакетиран, пронумерован и прошнурован, в тези философски заключения.

Погледни пак дефиницията за "движение". Да виждаш някъде нужда от инерциална система? Няма. Не си измисляш ограничения които не внасят смисъл. Какво значение има на кой действа ускоряващата сила? В не-инерциална система има още куп природни сили, които са много по-мощни от прилаганите сили, и променят кардинално физиката на силите там. Предложих ти да не навлизаме в това тресавище, не ми се обясняват учебникарски неща. Съсредоточи се на дефиницията на движението: слънцето мени положението си в отправната система на земята, спрямо забитата в земята пръчка която следи сянката му - и това е движение та дрънка. Не ти е проблемът релативизма. Проблемът ти е дефиницията на понятието "движение", която те задължава да правиш тези неща, независимо харесва ли ти или не. Няма мърдане тука, още чичко Нютон те е прецакал С диполната анизотропия е същото - щом става дума за движение, трябва да посочиш референта, иначе движение ще гледаш само през криви макарони. Така че или се напъваш да си намериш отправният обект (предлагах ти голям избор), или изобщо не става дума за движение. Точка. Спазвай дефинициите, те са за това, особено такива базови.

Обяснението тук е просто. Айнщайн опростява формулата за събиране на скоростите v и c/n само за малки v, такива, за които членовете съдържащи v/c << 1 (и по-високи степени) могат да бъдат пренебрегнати. Затова допълнителното събираемо изчезва. Всъщност има още много събираеми, които изчезват по същата причина, но никой не си играе да ги изписва, по същата причина. Те се получават ако коректно се разложи формулата за събиране на скорости вТейлъров ред по степените на v. Гледната точка на Френел е ясна - класическата физика го изисква, а увличането на етера ще доведе до минимално отклонение от това изискване. Така написана формулата на Френел показва само скоростта на увличане в средата, но самата начална скорост на светлината c също участва като зависима от v (като c+v или c-v), за което писах преди. Ако цялата лаборатория се движи спрямо етера, а флуидът е в покой спрямо лабораторията (вашето оптично влакно), тогава скоростта на светлината във флуида ще се променя по две причини - галилеевото сумиране на скорости (c+v,c-v) и допълнително увличането по Френел v(1-1/n^2) Гледната точка на Айнщайн също води до промяна на скоростта на светлината във флуида, но почива на постулата че константата c (скорост на светлината в лабораторната система) не зависи от скоростта на движение на флуида. Скоростта на светлината в средата/флуид (вие сте го написали) обаче ще се определя като релативистска сума на v и c/n, тоест в състояние на покой и равномерно движение на средата ще зависи от нейната скорост спрямо отправната система на лабораторията. Тоест изменя се скоростта на светлината във флуида, не константата спрямо лабораторната система. Съответно няма противоречие с принципа на относителност, защото формулата за събиране на скорости е негово следствие. И ако искаме да се изравним с гледната точка на Френел, при покоящ се флуид в лабораторната система, гледната точка на Айнщайн дава като резултат за скоростта на светлината известната константа. Така че хубаво, искате експериментално решение, опитайте, макар че в случая не е валидна поговорката че за опит пари не вземат :) За интерферометричен експеримент не мисля че вече мога да давам експертизи. За последен път съм участвал в правене на интерферометър за мерене на разстояния преди над 30 години :)

Младенов, ти съвсем изперка и почна да търсиш под вола теле. За какво ти е инерциално движение? Само ти си знаеш... Motion In physics, motion is the change in the position of an object over time. Немският вариант: Als Bewegung im physikalischen Sinne versteht man die Änderung des Ortes eines Massenpunktes oder eines physikalischen Körpers mit der Zeit. И двата варианта, буквално означават: движение е промяна на позицията на обект (или материална точка) във времето. Както виждаш, без значение дали е ускорено или не движение, трябва да имаш промяна на мястото на обекта, за да твърдиш че имаме движение, че се движи. А мястото му се определя по отношение на друг, независим обект. Без значение дали е инерциален или не. И тук цъфва със страшна сила относителността като фундаментално качество на кинематичното движение. Само доказвайки промяна в мястото, може да твърдиш - за ускорено движението ли става дума или за ефект на гравитацията. Но твърдейки че имаш движение - моля, още по условие си в относително движение А абсолютностността е друга бира, далечно следствие по веригата, просто допълнително качество. Но тя има смисъл само когато покажеш че става дума за движение, а не за гравитация. В твоят приимер, щом твърдиш, че става дума за движение, значи то е относително движение - независимо че не можеш да го обосновеш (поради присъща ограниченост на самото условие) - условието те стяга и те души в мъртвата си хватка, без възможност за лавиране Виждаш ползата да познаваш определенията, наместо въздухарски да си измисляш халюцинации... Така че си учи навреме уроците. Ще знаеш и какво се случва след разширението на газовете, макар че вече ти го описвах.

От къде си се натъпкал с толкова щампи, да се чуди и мае човек... Подвижна дори не ни трябва в случая. В избраната за стационарна система описваме подвижни обекти, самолетите. А всяка система в която има неподвижна система метри и часовници е стационарна, независимо дали е инерциална или не. Ей го примера с геоцентричната система, независимо че е неинерциална, улавя колкото трябва движението на слънцето Улавя и че реактивните самолети и ракети се движат в нея. За относителността на движението трябва съвсем малко Важно е само да можеш да установиш промяна на някой от параметрите описващи място. "Стационарна" означава "приета за неподвижна", с цел по-привично и интуитивно да осъзнаваме измерителният процес. Всяка система може да влезе в тая роля. Но ти имаш някакви ограничени представи, и за това се въртиш като пумпал... То за това не схващаш елементарни положения, свързани със СТО. Но тук няма как да ти се помогне. А с ускорение ли се движат? Коя е тази сила и механизъм, който ще им го осигурява? Това да не ти е мандра? Научи елементарните уроци.

Не четеш каквото трябва. Тръгни от началото: Брауново движение е топлинното движение на микрочастици от твърдо вещество (прашинки), намиращи се в течна или газообразна среда. Та в какво се състои течното или газообразното състояние на вакуума? Освен тъп си и неадекватен, така ли? Мъка, мъкааааа.... Аз не го изчислявам. Аз само показвам, че скоростта на този център е константа. За да изчисля центъра и да ти кажа каква точно е стойността на тази константа, ще ми трябва наистина отправна система, но в случая не върша това - затова и не ми трябва и не ползвам. Изчисленията ми са верни за всяка отправна система, и с тях доказвам че имам една под ръка. Още Нютон е казал: допускаме че има поне една инерциална система, в която са верни трите закона. Така е тръгнала класическата механика. И аз така, допуснах че има, използвах нейните закони без да я конкретизирам и доказах количествена зависимост. Щото съм хитър Може да използваш и следният по-нестандартен подход. Неинерциалното движение е абсолютно, защото не може да бъде анулирано чрез избор на инерциална система. Тоест това е движение спрямо всяка инерциална система. Ако нямаш инерциални системи (по някаква причина), нямаш и неинерциално движение. Тоест аз разчитам че има поне една инерциална система, следващо от самото условие на задачата ти. И работата е втасала. Но, ти не разбра главният капан на цялата история. Не ми трябва инерциална система, за да покажа относителността на движението. Защото всяка върши работа. Дори както си ги наредил самолетите на картинката, те са в относителен покой. Което е форма на относителното движение. Слабо, Младенов, много слабо...

Зависи за какво се изисква такава система. Но ако настояваш че съм използвал конкретна инерциална система, посочи коя е , ще се откажа от нея и ще използвам друга. Но пък ако не можеш да покажеш такава, за какво се бориш? Вакуум, Младенов, вакуум. Там няма брауново движение. Ако не си проумял досега, използвал съм единствено законът за запазване на импулса на газовата система от чичко ти Нютон. Но вероятно няма и да проумееш, както е тръгнало. Не, би свършила работа и друга всякаква система. Например един също така ускоряващ се самолет, но в противна посока, или напреки, всякак. Просто за да излезеш от взаимният покой, с който си почнал задачата (и който също е характеристика на относителнност на движението ). Със същият резултат би свършил работа и газовият облак, незаввисимо как му се движи центъра на масата - той е в относителнно движение спрямо самолета. Но в горният случай, без да използвам конкретна инерциална система, доказах че има такава под ръка, и тя върши работа. Сгърчил съм те в ъгъла, трябва ли още да те обработвам?

Тц. Не е задължително., макар че всяка частица от газа може да играе тази роля - изхвърлена от самолета, тя няма ускорение, движи се равномерно и праволинейно между ударите с другите частици, т.е. за това време ще ми свърши нужната работа. В случая обаче използвам свойствата, които имат всички инерциални системи по определение. Във всяка от тях са валидни посочените формули, и без допълнителна конкретизация (величините които използвам нямат конкретни стойности) получавам свойството което ще има центъра на масата на газа. За целта не е нужна конкретна инерциална система, а само нейният мислен модел защото физическите закони са еднакви във всички, съществуващи и несъществуващи. По този начин доказвам, че центъра на масите задължително е инерциална система, и мога да го ползвам за други практически нужди, т.е. за самолетите. Но както казах, и само един атом от газа ще свърши същата работа. Една инерциална система има и следната дефиниция: инерциална система е системата, в която са валидни трите основни закона на Нютон в най-простата им форма. Тоест наблюдавайки законите мога да изведа свойствата на системата. А в газа имам достатъчно обекти, с които да определям законите.

Ти си този, който халюцинираш няколко часа. Да ти повтарям ли причината за това невежество? По линка горе, за центъра на масите, имаме формулата: Диференцираме и двете страни по времето. Получаваме скоростта с която се движи центъра на масите: M - масата на газовият облак; P = const - сумарният импулс на газовият облак по всички частици, равен на полученият от ракетата; V - скоростта на центъра на масата. Както виждаш, константа - значи се движи равномерно и праволинейно, инерциална система, може да е избрана за стационарна та дрънка. В линка хората са ти го казали: Често за изследване на кинематиката на ансамбли от частици се използва т.нар. координатна система на центъра на масите, чието начало е в центъра на масите и е неподвижно по дефиниция (скоростта му на движение е 0). И в така избраната система ракетата се движи относителнно и ускорително, което беше ясно още преди да си измислил примера. Виждаш ли като не четеш колко си смешен, а?

Движат се - по дефиниция, поради запазването на импулса им като цяло. P = m.V = const -> V = const Център на масите

Няма смисъл да потъваш в подробности. Съсредоточи се на глобалната картинка - изхвърленият газ не губи импулса си и по тази причина центъра на масата му е инерциална система. Както казах, независимо как се въртят в него отделните молекули и части. Центътр на масите

Околната среда се вписва чрез вискозитета си, който стои в знаменателя на формулата, и играе роля на съпротивлението, което завихря и създава турбуленцията. Вакуумът има нулев вискозитет. И тъй като вакуумът по тази причина не указва никакво съпротивление на излизащият въздух, неговите молекули се движат праволинейно и равномерно, освен ако не се сблъскат. Но тъй като излизат под високо налягане, те се пръскат на всички страни с минимални сблъсъци. Но това няма никакво значение, защото по законите на Нютон във вакуум центъра на масата на газовият облак трябва да се движи строго равномерно и праволинейно, независимо от взаимодействието на молекулите в него. Което, както казах, обезсмисля всичките ти възражения из корен. Ами има я, центъра на масата на изхвърленият газ. Той отнася импулс равен на този, който е придобила ракетата. И тъй като импулсът му е константа поради закона за запазване на импулса валиден за газовият облак като цяло, центъра на масата му при постоянен импулс се движи с постоянна скорост - или можем да го считаме в покой, според всички закони. Ей ти я стационарната система. Но дори да не е стационарна, тя по необходимост ще се движи без ускорение и ще е в относително движение с ракетата. Всички варианти са в твоя загуба