scaner

Разбира се че не е мъртва картината. Тя гние бавно, нападната от всякакви плесени и микроби. Боите деградират в резултат на падащата светлина, в резултат на термичното излъчване от околните тела. Дали някой иска или не да я поправя няма общо с някакво съвършенство. Съвършенството е субективно понятие, за мен споменатата картина не е нещо особено например. Съвършенството на Бог също е субективно - опит мислена абстракция да се докара до крайност, което винаги води до вътрешни противоречия. А че е абстракция е ясно, защото никой няма опит с някакво божие съвършенство, включително и вие. Какво тогава защитавате? Какво значи "да не се променя"? Творчеството е свързано с промяна. Наблюдението е свързано с промяна. Дори самото съществуване е свързано с промяна, поради взаимодействието с обектите "документиращи" съществуването. Пълната липса на промяна е липса на съществуване. Затова и алегорично казвам, че това е смърт. Всъщност е по-зле положеието... Има нещо, което не твори, не наблюдава, не съществува, демек го няма... Оксиморон. Често като контрааргумент се излиза с положението, че божийте понятия са различни от човешките, затова не можем да го разберем и познаем. Проблемът за такава аргументация е, че ние сме хора и можем да мислим и се изразавяме само с общоприетите човешки понятия, други понятия нямат значение. Забележете, всичко по-горе е желязно от човешка гледна точка, според човешкият език и понятия. Няма промяна == не съществува. Затова и някакви твърдения, опитващи се да съвместят липсата на промяна като качество на Бог, са абсурдни и вътрешно противоречиви, съответно нямат смисъл.

Това са пълни глупости. В България има около 2000 болнични легла за интензивно лечение, за най-засегнатите случаи. Статистиката сочи, че за коронавируса такива са около 10% от заразените. Тоест при 20000 заразени в България, леглата за нуждаещите се изчерпват, и останалите се оставят на естествените процеси - който може, оздравява, който не, да си ходи. Смъртността при тази стратегия изкуствено се повишава поради липсата на адекватно лечение, и имаме положението като в Италия - там здравната им система се счупи от претоварването. Ограничаването на заразата ще даде възможност нуждаещите се да се доберат до някое от тези 2000 легл и да им бъде оказана адекватна помощ, което би намалило смъртността.

ВНИМАНИЕ! По последна информация, интерактивната карта за коронавируса на университета John Hopkins изглежда е пробита от хакери и способства разпространение на зловреден код. Повече информация: https://krebsonsecurity.com/2020/03/live-coronavirus-map-used-to-spread-malware/

Шпага, когато целта е да се анализира влиянието на конкретен аспект върху някакви явления, основната цел е да се елиминира влиянието на останалите фактори. Затова се опитвам да излюстрирам тази елиминация със разбираеми средства. Представи си, човечеството е безкрайно могъщо, знае абсолютно всичко. Елиминираме по този начин всякакви технически проблеми, можем да проследим всякакви влияния, и можем да се съсредоточим само на конкретният проблем. При тази идеализация, можем ли да твърдим че има случайни събития? Класическата физика казва - не, всичко е детерминирано - щом знаем всичко точно, ние можем да предскажем какво ще се случи, и то няма къде да се дене. Квантовата механика казва друго - и да си изядем ущите от всезнание, ние не можем да предскажем точно какво ще се случи при конкретно събитие. Причината е случайността на събитията. Двата варианта дават различни измерими вероятности, които дори немощно човечество като нас, което не знае и не претендира да знае кой знае колко, може да измери, и да определи - има или няма истински случайности. И резултатът е ясен. Приказки за скорости на светлината и теории на относителности тук нямат място. Ако защита на статуквото наричаш опитите ми да ти представя поглед извън коловоза, ок. Хипотезата на Еверет не е алтернатива на квантовата механика, а само нейна интерпретация. Никой не заобикаля чрез нея квантовата механика.

Само тези варианти ли има? Например камъкът не е закон на физиката, не е човешка абстракция, ама е нещо друго. Така че изреждането ти не е пълно, затова заключението е противоречиво. В случая не времето, а отношението на времената и местоположенията в две системи е законът.

Където и да е, ако нищо не се променя, то Той нищо не прави. Напълно мъртъв е, по дефиниция.

Пак не се разбираме. Цялата безкрайна специфика включва и всички течения и промени, включително и отчитането на закъсняващите въздействия - като знаем всичко и имаме точните закони, теоретично можем да направим това. Нашата немощ на някакво ниво няма общо с това принципно положение. Всичко наистина означава познаване на всичко. Принципно, без значение на техническите проблеми. Нека да го кажа по друг начин. Нека ние наистина не можем да знаем всичко и да правим точни предсказания. При този случай обаче, пак можем да отличим истинската случайност от псевдослучайност породена от ограниченото ни знание. Оказва се, че вероятността за конкретни събития, оценена по доктрината за абсолютен детерминизъм се различава от вероятността оценена по доктрината на квантовата механика. Първият вариант е моделът на скритите параметри, който предлага Айнщайн - няма случайности, всичко е детерминирано, просто имаме параметри които влияят по класически начин но ние не ги познаваме. Вторият вариант, както казах е квантовомеханически - имаме истинска случайност, резултатът от всяка промяна е вероятностен, с няколко варианта с различна вероятност. Както казах, двата варианта предполагат леко различаващи се вероятности за определени процеси, и това теоретично се доказва с теоремата на Бел. Практиката пък показва, че в нашият свят квантовата доктрина е много по-адекватна от класическата, от доктрината включваща лапласовият детерминизъм. Така че нашето непознаване на всичко не ни помага да омаловажим или да се отървем от вероятностите. Те не могат да бъдат избегнати принципно, особено когато се описват очаквания. И дори Бог нищо не може да стори тук. Всичко това го пиша само за да покажа безсмислието на онази "хипотеза" с фотони за връзка и подобни простотии, която омазва и принизява всяка смислена тема чрез механистичното си опростачаване. Иначе достатъчно далеко се отклонихме от същността на темата.

"Става факт" вече е минало време. За него вероятности няма, всичко там оценявано от "сега" е реализирано. Но помисли за бъдещето - а ще се случи ли заплануваното събитие, на което се готвиш да обърнеш внимание? Доколко предпоставките го предполагат? Дали ще намериш пирони в рибен магазин? Вероятностите имат отношение към още неслучили се събития. От никъде не следва, че миналото е реално съществуващо, и това няма отношение към разглежданият въпрос. Вероятността е настояща оценка за бъдещето. Тук се разминаваме в смисъла на "детерминираност". Според мен единият вариант на този термин е, че в конкретно събитие винаги може да се проследи причнно-следствената му връзка с други събития случили се в миналото. Това се нарича причинно-следствена връзка, събитието А е следствие (детерминирано е) от събитието В, събитието В от събитието С - т.н. Тук нямаме проблеми с детерминизма. Другият вариант е в обратна посока - към бъдещето. Дали ако познаваме събитието С, събитието В и цялата безкрайна специфика около тях, можем да твърдим че събитието А ще се случи (да твърдим, но преди още да се е случило)? Тук можем да изградим, на база опита си, няколко доктрини. Едната е, че да, ако познаваме всички детайли около събитията и познаваме точно физическите закони, ние можем със сигурност да оценим ще се случи ли събитието А. Това е т.н. Лапласов, или абсолютен детерминизъм, почиващ на приемането, че законите на класическата физика са верни. Друга доктрина е следствие от квантовата механика - колкото и безкрайно добре да познаваме всички детайли на процеса, системата може да премине не в едно, а в много различни бъдещи състояния с някаква вероятност. Ние вероятностите ги знаем, но не знаем кой вариант свързан с тях ще се реализира. Тоест лапласовият детерминизъм тук не работи, не можем - принципно - да предскажем ще или не ще да се случи избраното очаквано събитие А. Само можем да оценим вероятността то да се случи. По тази причина според тази доктрина настоящето не е детерминирано точно от миналото - миналото дава само множество пътеки, по които може да мине настоящето по пътя си към бъдещето, но коя то ще си избере, не може да се предскаже, т.е. липсва класическият детерминизъм тук. Както пита Гравити, ти отричаш с твърдението си тази възможност, макар че науката я сочи за вярната. Защо? Дори и при лапласовият детерминизъм, ние не винаги познаваме всички детайли. Затова и там също работим с вероятностни оценки. По тази причина прилагането на вероятностните оценки не определя дали работим с истински случайности, или само с псевдослучайности. Но квантовата механика ни сочи, че дори в основата на псевдослучайностите лежат истински случайности. Затова всякакви приказки за "фотони за връзка" и други простотии, оправдаващи случайностите само с нашето ограничено знание и противоречащи на известните ни резултати, са откровена глупост.

А означава ли това? Предварително подготвено състояние, увеличаващо възможност - това се нарича просто вероятност. Независимо дали става дума за случайни или не процеси. Това замъгляване на терминологията е ясно до какво води. Това са глупостите на "хипотезата". Ми когато хората не възприемат знания, си измислят ерзац за тях...

Би ли се опитала да докажеш това твърдение? Защото така както е формулирано, това е класическият лапласов детерминизъм. Пълно предопределение, пълна липса на свободна воля. Освен това "абсолютно сигурно" е термин от вероятностното мислене (вероятност точно 1), и той няма никакъв смисъл постфактум. И какво правим с наличието на квантовата механика, при която този детерминизъм не работи?

Русофобите не мразят Русия, те мразят русофилите! Като те чета, все едно чета Комсомольская правда. Опитай малко да си разшириш кръгозора по отношение на Русия и източниците на информация, тогава мисля по-лесно ще усетиш цялата трагедия там...

Не, не е в главите ни. Това което е в главите са оправдания. Изобщо не става дума за тази псевдослучайност, за която не можем да отчетем всичко. Случайността е обективна даденост, цялата квантова механика например лежи на нея, цялата квантова механика доказва, че физическите закони не се основават на класичческата причинност, че да можем да елиминираме случайността ако знаем всичко. Просто не можем да знаем всичко, най-простият пример от КМ- не можем да знаем и местоположението, и скоростта едновременно, и това е принципно - доказано е експериментално. Тази ограниченост е принципна, поради което и случайността е принципна. Примерът който дадох, с иглата на Бофон показва как имаме проявление на физическа закономерност дори да приемем абсолютно случайно хвърляне на иглата. Там не се набляга на начина на хвърляне, който не сме били отчитали, набляга се на закономерен резултат от дори теоретична случайност. Какво по-ясно от това, че случайността основа на на ограниченото ни знание и истинските случайности имат еднакво поведение? При еволюцията е същото - случайните изменения на околната среда водят до закономерни резултати, чрез вероятностни процеси. Дали не можем да отчитаме всичко, или наистина имаме чиста случайност - в случая няма никакво значение, механизмът на описание както и резултатите са едни и същи. Затова отместването на темата към някакво субективно виждане за случайността в случая е само отместване на темата, без ползотворно значение. Форма на словоблудство, чрез която да се прикрие незнание за по-важните неща. Това че електричеството има някаква роля в живото не означава, че трябва та се ползва като пенкилер за всяко обяснение. Още повече да се ползва за обяснение, когато няма пряко отношение към разглежданите въпроси. Тя и гравитацията има роля във всичко, трябва ли с нея да се обясняват финансовите кризи например (в смисъл, тя да е определяща за тях)? Първо докажете определяща причинно-следствена връзка, после фантазирайте. Защото хипотезата ви, от която се леят такива бисери, няма общо с реалността.

Добре де, колко още може да се тъпче на едно място със затворени очи? И някакви странни разъждения, без никаква връзка с реалността... Хората са направили проучване и са достигнали до резултат, и това не е първият резултат от този тип. А вие голословно отричате тези резултати, на основа само някаква шизофренична механистична представа за света. Електромагнитни полета, дрън дрън. Хайде стига с тая профанация тук, биологията не може да се сведе до такъв дървен механистицизъм. Не е нужно бактериите да имат съзнание и да избират - всичко зависи от характеристиките на околната среда, тези характеристики са определящи за поведение изключващо всякакъв съзнателен избор. И тези характеристики са определящи за натискът, който се оказва върху организмите за да се променят (еволюират) в някаква посока. Има една класическа задача на Бофон, свързана с хвърляне на игла върху разграфена плоскост, Задача Бюффона . Идеята е, че ако се хвърля по случаен начин игла с дължина 1 върху плоскост разграфена с паралелни линии, отстоящи на 1, то вероятността иглата да попадне върху линия е 2/Пи. Дали ни трябва някакво болно въображение, за да си мислим, че иглата избира как да пресече линията, за да ни докара тази вероятност? Не, околната среда, определена от разстоянието между линиите, и дължината на иглата еднозначно определят резултатът. Същото е и при еволюцията - околната среда при сблъскването си със съответният геном еднозначно определя вероятността (и необходимостта) той да се промени. Както при иглата, резултатът е вероятност - конкретен организъм може да се промени, може да не се променя, вероятността показва каква част от организмите ще се промени, какъв е натискът за промяна. Тук е мястото на случайността. Просто там параметрите са невъобразимо много и процесът не е толкова очевиден, както при задачата на Бофон.

Това е заблуда. Еволюцията при живите организми няма нищо общо с "еволюцията" на предметите. При живите организми имаме механизми на вътрешна промяна, адаптация (именно към случайностите в поведението на околната среда) и обмяна с околната среда, при механичните обекти няма такъв. Докато при неживата природа имаме "зараждане" и движение само по посока на нарастване на ентропията, при живите организми се противодейства на ентропията, и това е голямата разлика. Затова използването на един и същи термин - еволюция - за такива процеси води до объркване, както в случая. Причината за такива твърдения е твърде механистичната представа за биологичната еволюция, което както се вижда води до нонсенс и грешна представа за понятието "живот".

Възможно е и друг път да съм споменавал нещо за тази история, тя е доста поучителна... Само да те поправя: Пи на квадрат наистина е 9.82, докато величината на земното ускорение g е средно 9,80665 m/s² (от ТУК) Ще разкажа пак тази история, защото според мен е много любопитна. Тази история започва много преди Френската революция.За нас е трудно да си представим ситуацията с измерването на дължините и количествата тогава. Имало е невероятно количество мерки, свързани (за удобство) с обекти от човешкото тяло: педя, лакът, сажен (две разперени ръце), стъпка (фут), ярд (според преданието - дължината на меча на крал Хенри 1). Удобството на такъв избор било, че човек винаги носи мярката със себе си, неудобството е очевидно - тази мярка до голяма степен е индивидуална, и в навечерието на Френската революция този факт е бил любим механизъм на всякакви мошеници. Не по-малка каша е била и в теглилките. Солта се е продавала на мюи, мино, буасо, мезюрет, пшеницата - на мюи или шепа. Пшеницата в по-големи количества се продавала за норма (работата на човек за един ден) или арпан (12 норми). Аптекарите мерели в зрънца, скрупули (20 зрънца), драхми (3 скрупули), унции (8 драхми), ливри (12 унции)... Ужас. Това е било голям проблем, но монархията е била много инертна по този въпрос, и едва Френската революция се заема да оправи този проблем. През 1791 г. се създава комисия, която да направи реформа в еталоните за дължина и тегло, да се въведе еталон, който да бъде пригоден не само за Франция, но и за другите страни. В комисията влизат изявени за времето си учени като Лаплас и Лагранж, Лавуазие, Даламбер, Кондорсе, Брисон, Кулон, Бертоле, Вандермонд. Провеждат се консултации и с Лондонското кралско дружество. Инициатор и основен двигател в началото на тази комисия става Шарл Морис Талейран - ловък политик и дипломат, в миналото епископ. Целта на комисията е била да се създадат еталони почиващи на естествени явления, а не хомоцентрични както до този момент. Основната идея е била да се създаде десетична мерна система, с базов еталон за дължина метър, и производни единици получавани чрез делене или умножаването му по 10. Създаването на тази десетична система може би е един от най-значимите резултати от Френската революция. Година преди създаването на комисията естественикът Брисон предложил за еталон за дължина да се избере естествена величина от природата, а за еталон за тегло - определен обем злато, сребро или дестилирана вода. Още от началото на работата на комисията били предложени два варианта за еталона за дължина. Първият е бил предложен от астронома Жан де Борда като дължината, равна на една десетомилионна част от разстоянието от северният полюс до екватора. Вторият вариант, широко поддържан от Талейран (а много време преди това предлаган и от Жан Феликс Пикар и Шарл Дюфе), , е бил предложен за пръв път от Хюйгенс и се основава на свойствата на махалото периодът му да не зависи от масата: един метър да бъде дължината на махало, имащо период равен на две секунди. Ако се приеме тази версия за метъра, то тогава земното ускорение по величина ще бъде точно Пи на квадрат, според формулата за периода на махалото: . (като заместом l=1, T=2) Обаче комисията скоропостижно се лишила от присъствието на Талейран - революционерите получили достъп до личните книжа на бившият крал, а Талейран малко преди революцията му предлагал помоща си... Поради което Талейран бързо си издейства заминаване в Лондон, а от там и в Америка. Поддръжката на вторият вариант за метър силно намаляла. Самите учени дълго обсъждали двата варианта, като този с махалото изявил и други недостатъци. Например бил свързан с измерване на времето, т.е. за да бъде възпроизведен еталона, трябва и точен часовник. Несъвместимо с принципите на които застанала комисията било и странното число 86 400, на което трябвало да се раздели денонощието за да се получи една секунда. Освен това земята не била точна сфера а геоид, затова периодът на махалото зависел и от географската ширина. Талейран настоявал да се използва паралелът минаващ през Париж, имало друга група с консенсус за паралела на 45 градуса. Англичани настоявали за паралела минаващ през Лондон. Това разногласие, проличало още на началният етап, довело по-късно до резерви в Англия, която не приела новата десетична система и продължила по свой си начин... За сметка на това първият вариант придобил още нови поддръжници. Например Араго се аргументирал в негова полза, че никакви катастрофи и земетресения не могат да променят формата на земята, и еталонът винаги ще бъде възпроизводим. Затова в края на крайщата комисията след двугодишен труд се спряла на него. В двата предложени варианта еталоните се различават само с 0.06%, което води и до малката разлика на величината на земното ускорение от точният квадрат на Пи при окончателно възприетият вариант на еталон. Нататък историята продължава да е интересна - създава се експедиция, която да измери меридиана от Дюнкерк до Барселона, но това е тема за друг разказ. Самата комисия преждевременно спира работа с декрет, издаден от якобинците, които току-що завзели властта...

Браво, имаме верен отговор, на makebulgar. Сега, така и така сме тръгнали със задачи, ето още една от мене. Знае ли някой, защо величината на земното ускорение g е толкова близко до числото pi дигнато на квадрат? Въпросът е свързан и с политика , а и има връзка с махалото на часовника в предната задача.

Всички сте чували за Кулата на Елисавета в Уестминстър, по-известна сред туристите като Биг-Бен. Часовникът на Биг-Бен се основава на махало, дълго 4 метра и тежащо 300 кг. Както се обяснява в Уикипедията, точната настройка на махалото става с добавяне на монети от 1 пени, които променят периода със стъпка 0.4 секунди на денонощие. Пита се в задачата, след като периодът на махалото не зависи от масата му, как добавянето на монетите влияе на този период?

Да, любопитни въпроси... Малко отклонение... Преди време четох една книжка по историята на квантовата електродиннамика. Джон Уилер, навремето, когато работи с Файнман, изказва хипотеза, че позитронът е електрон, движещ се обратно във времето (това е съвместимо със всички правила на квантовата физика, и дори е удобно за определени обяснения). По-късно той разширява идеята си: реално съществува само един електрон (затова и "всички" електрони които наблюдаваме имат еднакви характеристики), който се движи хаотично във времето и ние го възприемаме като много електрони. Тази идея обаче не издържа многото критики, например би трябвало позитроните да са равно количество с електроните. Файнман се заинтригува от тези въпроси, по това време той си пише дисертацията, основаваща се на интегралът по траекториите (сумиране на историите, както го нарича Уилер), и смисъла на този интеграл е, че квантовата частица минава едновременно по всички траектории с определена вероятност, и класическата "траектория" се получава като се сумират тези вероятности. За да работи това обаче, времето не трябва да е линейно, както обикновено си го представяме. Например за да работи интегралът на Файнман, когато един електрон си взаимодейства, една от възможностите е енергията му да породи квантова флуктуация - електрон и позитрон от вакуума, които след много малко време да анихилират обратно. В диаграмата на Файнман, която обяснява интеграла, това се обозначава като кръгче - електронът върви напред във времето, после се връща назад - вече като позитрон - и анихилира със себе си като електрон в началният момент. Това като го разправя така човек е адски странно и нереално, но интегралът на Файнман, основан на това, работи прекрасно, което ни показва че в горното описание има щещо вярно - времето не е това което си го представяме, като еднопосочна стрела... Толкова с отклонението. Иначе "защо точно електронът", отговорът е ясен - по дефиниция, най-леката частица носеща заряд сме нарекли електрон

Така както описвате проблема с бученето, ми прилича на развален климатик, вероятно външно тяло. Може и нещо друго да е, някъде по апартаметите около вас да има някакъв вибриращ стенен уред, или някъде в мазето или тавана да работи нещо вибриращо, няпример някаква помпа на някой дето си е изградил локално парно... Някакъв цех във вашата кооперация или в непосредствена близост? Всичко зависи от акустиката на къщата дето живеете, а в това отношение може да се наблюдават всякакви странности. Например в кооперацията дето живея, тя е строена през социализма, акустиката е изключително странна. Когато на етажа под мен почнат някакви ремонти, пробиване на дупки, къртене, чукане, аз чувам звуците идващи от горе. Без майтап, изследвал съм го тоя феномен, по различните етажи звуците идват от най-неочаквани посоки, има нещо като канали, по които дори тихи звуци идват като много силни. Просто зависи къде ще почукаш на стената, на 10 сантиметра в дясно коренно се променя акустиката. Така че направете проучване, когато у вас бучи, какво е в околните апартаменти, в общия коридор какво се чува и от къде. Отворете външния прозорец и се заслушайте дали някое външно тяло на климатик по етажите около вас не бучи странно - тъй като те са закрепни за стената, това бучене може да се предаде по стената в най-странни форми. Може някакъв стар компресорен хладилник да е опрян в стената и да изнемогва, това също ще допринесе за бучене. Схващате идеята какво да търсите, нали? Ако заподозрете някакъв подобен уред, помолете временно да го изключат и проверете какъв е ефекта. Лично аз, ако това ме доведе до някакви нерви, бих слязъл до ел. таблото и бих дръпнал за кратко главният шалтер на блока, за да проверя дали нещо електрическо не генерира шума, та после да задълбочавам. Но това е рисковано, някой съсед програмист може да ви набие защото сте му сисипали едночасов труд Улразвук и инфразвук, вероятността е малка. Ако се окаже, че само във вашия апартамент има този проблем с шума, тогава може да го попретърсите, но генераторите на ултразвук и инфразвук, способни да дадат подобна мощност не са малки, ще трябва лесно да ги намерите ако някой се опитва да ви прави кал. Но това е на опашката от по-вероятни причини. За офазяването, ако с фазомер установявате сигнал по корпуса на уредите си, викайте електротехник, защото някой си е оставил ръцете във вашата инсталация и може да е опасно. Но това не би трябвало да е свързано с бученето.

Хм, въпреки настоятелното и многократно внушение на "квантов", "квантова", "квавнтово", освен нуждата от прилагане на теория на вероятностите - което е ясно и без тази статия - нищо друго квантово не забелязвам. Колкото до това, че мислим нелогично - отдавна е ясно, даже има нобелова награда по тоя случай Силно препоръчвам книгата "Мисленето" на Даниъл Канеман - единственият психолог, носител на Нобелова награда по икономика. В книгата се разглежда точно начинът, по който хората вземат решения, и това е темата по която е взел нобеловата награда.

Както казва Джон Уилер, "времето е елегантен начин нещата да не се случват едновременно"

Това е от миналата година, но браво, така трябва, издателите почват да се оливат. Още помня скандала от 2017 г., когато издателството имаше много голям ръст в приходите, тогава шефа на Elsevier си беше купил кола за над милион долара, а научни работници, публикували в издателството се оплакваха, че за достъп до собствените им статии ги карат още веднъж да си плащат на общо основание... Хубаво е че и радетели на авторските права като американците почват да проглеждат и да се осъзнават. Затова поддържайте честното пиратство на научни статии, чрез достъпа им през Sci-Hub !

Ами промлема е, че има много допълнителни неща за разбиране. Ето тук една интересна статия (на руски) за гравитационните вълни и тяхната история: Страсти по гравитационным волнам

Зависи. Гравитацията (силата на привличане) зависи от масата на звезата, и до някаква степен от нейната форма. Ако звездата се свива, тя не губи маса, и в голяма степен запазва примерно сферичната си форма. Така че на обекти на някакво, доста по-голямо от нейният размер разстояние (за да не влияят малки промени на формата), гравитацията си е същата. Но свивайки се, частиците на звездата се доближават към центъра, а гравитацията на сферичен обект зависи обратно пропорционално от разстоянието до центъра. При краен гравитиращ обект обаче, тази зависимост е валидна само до повърхността му - във вътрешността му гравитацията започва линейно да намалява до нула в центъра. При такова свиване частиците от повърхността на звездата ще изпитват по-голяма гравитация, защото са по-близо до центъра. Тоест в пространството, заето от бившата вътрешност на звездата, разпределението на гравитацията вече ще е друго, извън тази област - същото каквото е било и преди свиването.. Гравитационният потенциал има малко по-различно поведение.

Ти как си представяш този обмен на енергия и импулс с пространството? Бъхтиш му един юмрук и то ти отговаря? Само материята притежава енергия и импулс. Пространството и времето не са материя, те са нейни качества. Именно защото пространството не взаимодейства чрез импулс и енергия, енергията и импулса се съхраняват със закон, който е добре потвърден. Гравити коректно ти е отговорил.