scaner

Не само твърдя, доказал съм го с тези сметки, които не си гледал. Сори, като нямаш възможности, що се захващаш с битка която предварително си загубил?

Малоумен ли си? Не прочете ли ТОВА? Ако не разбираш толкова елементарни неща, признай си, няма нужда от комедия.

Болни разсъждения. Разстоянието на наблюдателят до каквото и да е няма никакво отношение към едновременността на светване. Има отношение към времето за излъчената от светването светлина да го достигне, но това няма отношение към едновременността на самото светване, за което говорим. Тоест, заблудил си се и буксуваш в мъглива посока. Подчертал съм поредната ти заблуда. Разстоянието няма никакво значение, и в сметките дето съм ти дал по-горе то не участва по обясними причини. Има ли смисъл като ти е толкова неясна самата постановка на задачата, да ти обяснявам каквото и да било? Изясни си базовите положения, после надигай глава.

Това вече аз ти го казах по-горе. Първо, за коя едновременност става дума? Събитията в центъра са едновременни. Но други едновременни събития за външният наблюдател няма. И това обяснява всичко. А причината е, че за външният наблюдател пътищата на светлината до центъра вече не са равни. Ето ти го всичко сдъвкано до немай къде и за втори клас. Нека за външен наблюдател (в система S', за който системата S се движи със скорост v) имаме следните данни. Обозначаваме четиримата наблюдатели дето седят до детекторите с a,b,c,d. Всеки от тях излъчва съответно в моменти T0'a,T0'b,T0'c,T0'd. Времето за което светлината ще се движи от напречните на движението наблюдатели a,b до центъра ще бъде съответно: T'a = L/c, T'b = L/c. Времето за което светлината излъчена по посока на движението на отправната система спрямо S' ще бъде Т'c = L/(c-v), защото центъра в системата S' се движи, и светлината излъчена от наблюдател 'c' трябва да го догонва. Съответно времето на светлината до центъра, излъчена от 'd' ще бъде T'd = L/(c+v), защото центъра се приближава към мястото в което е излъчена светлината и по този начин скъсява нейният път до срещата. Съответно моментите в които светлината ще достигне центъра, за всеки от тези наблюдатели ще бъде: T'1a = T'0a + T'a = T'0a + L/c T'1b= T'0b + T'b = T'0b + L/c T'1c = T'0c + T'c = T'0c + L/(c-v) T'1d = T'0d + T'd = T'0d + L/(c+v) Имаме абсолютна едновременност на достигане на светлината до центъра, т.е. T'1a=T'1b=T'1c=T'1d. От тук следва: T'0a+L/c = T'0b + L/c, т.е. T'0a = T'0b, т.е. двамата напречни на движението наблюдатели са светнали едновременно според S'. T'0c + L/(c-v) = T'0d + L/(c+v), т.е. T'0c =/= T'0d, т.е. двамата наблюдатели по направление на движението не са светнали едновременно според S'. Това е относителността на едновременността, и тя е следствие. Какви провали виждаш в СТО, само ти си знаеш. Бягай на доктор, отдавна съм ти го казал. Провал е твоето разбиране.

Зависи за коя едновременност става дума. За едновременни събития в една точка имаме абсолютна едновременност - те са едновременни във всяка отправна система. Причината е, че две (или повече) такива събития могат да създадат причинно-следствена верига, която да не възниква ако не са едновременни. А такава верига, щом я има в една система, трябва да я има във всички. От друга страна, раздалечените събития в една система може да са едновременни, в друга - не, относителността на едновременноста, която толкова ти я набивах в канчето. В тази задача това засяга отдалечените наблюдатели - в една подвижна спрямо разглежданата система те не са излъчили едновременно светлината, за да стигне тя едновременно в центъра. Лесно се смята, по същата логика както съм ти снесъл по-горе, в обратен ред - тръгваш от едновременността в центъра. Дрън-дрън.

Какви скоростомери, какви пет лева? В инерциална система светлината се разпространява изотропно във всички посоки, с еднаква скорост. Тя ще измине разстояние L за време T = L/c. Ако разстоянието L до центъра е еднакво за всички 4 наблюдатели, и интервалът Т ще е еднакъв. Ако светлината тръгва в момент T0, то тя ще пристигне в центъра момент T1 = T0 + T. Ако началният момент Т0 е еднакъв за всичките четирима (едновременно излъчване), то и моментът T1 ще е еднакъв - едновременно пристигане в центъра. Това са разсъждения за трети клас още. Не са ти ясни?

Защо да е нелогично и защо да противоречи на теорията? Теорията на Големият взрив твърди, че реликтовото лъчение възниква в момента, в който плазмата се охлажда до температура, при която атомите вече не са йонизирани. Тогава количеството свободни електрони силно намалява, и те вече не пречат на фотоните да се разпространяват на големи разстояния. Преди това фотоните са взаимодействали непрекъснато със заредените частици, това взаимодействие ги е отклонявало от траекторията им, и като резултат за тях подобна среда е непрозрачна, те не могат да се преместят на голямо разстояние. Това се е случило някъде към 350000-400000 години след Големият взрив. До този момент фотоните са били в термодинамично равновесие с веществото (плазмата). След този момент вселената вече има огромният си размер, и когато се случва прозрачността и, се оказва че във всяка точка има фотони които се движат в най-различни посоки, носещи енергията която са придобили до този момет, и препускащи към другият край на вселената. Където и да се намира земята в тази вселена, такива фотони ще идват (и ще я подминават) от всички посоки. И спектърът, който ще наблюдаваме ще бъде спектърът, който те са имали в момента на поява на прозрачността, т.е. спектър на абсолютно черно тяло.

Е как да не може? Аз как си достъпвам моите компютри? Това са остаряли градски легенди... Мрежовият транспортен протокол TCP е стандарт, всички трябва да го поддържат, вече върху него могат да се въртят всякакви допълнителни измишльотини, всеки може да си прави свой протокол върху транспортният. В Линукс има приложение Samba, чрез което линукската мрежа безпроблемно почва да вижда Виндовските шеринги, Active Directory и др. В една офис мрежа така и така системният администратор се грижи за настройките, обикновеният потребител не се сблъсква с такъв проблем ни при Линукс, ни при Виндовс.

Няма нищо сложно за разбиране. Операционната система е програма, която позволява да се пускат другите програми с които работите. Нещата се избират от гледна точка на удобство и най-вече навик - много хора изпитват обикновено страх от новото, и се ограничават да ползват познатото. Проблемът е чисто психологически. Аз самият бях върл фен на Windows до преди десетина години, защото голяма част от програмите с които работя ги няма за други операционни системи. Тогава обаче ми се наложи да разработвам софтуерни мултиплатформени решения, които да работят и под Линукс и под Виндовс. Един вид се хвърлих във водата да се уча да плувам. И мнението ми за Линукс се промени кардинално. По моя опит, Линукса е доста по-стабилен от Виндовс, не деградира така във времето, както майкрософската система. Много по-лесно се започва и завършва цикъла на разработка на нови програми, всичкият опен-сорс е конфигуриран за Линукс, а Виндовс му е второстепенна система. Има много повече информация в Гугъл за него, отколкото за Виндовс. От потребителска гледна точка, за човек който се занимава с офис-дейности, няма никаква разлика. Да не говорим за спестените пари за други програми и лицензи. Системата се инсталира автоматично заедно с мощен офис-пакет, с който може да четете и пишете Word-съвместими файлове, графичната среда е почти неразличима от Виндовс. Има невъобразимо количество програми, намират се и се инсталират лесно. При Виндовс е малко по-удобно да се конфигурира системата, там всичко е на менюта, диалози и цъкалки. При Линукс това е в по-малка степен. Но пък по-начетеният потребител може да редактира на ръка конфигурационните файлове на системата, информация в мрежата има за всичко, и може да направи неща които Виндовс не може. На практика един не изкушен в софтуера човек ще се оправи с Линук така, както ще се оправи и с Виндовс - ще търси помощ от интернет или от по-знаещи. Затова държа основните си работни компютри на Линукс, а върху него се върти Виндовс и други на виртуални машини. С достатъчно памет обикновено работя с два Виндовс-а едновременно, системата издържа и не се дъни (пробвал съм натоварването и с четири). При Виндовс, ако го натоваря с виртуални машини или нещо друго така, че да му свърши паметта, диска почва да свапва и много често гърми и системата се отнася. При линукса такова нещо на практика се случва изключително рядко - много хора работят по откритият му код, и е станал доста добър. Майкрософт не може да отдели такива ресурси, и виждаме в резултат тромавелката Win 10. Има доста наслоени стереотипи как Линукс бил по-зле и по-труден за ползване от Виндовс. Но това беше преди 20-30 години, когато с Линукс се работеше само от конзолата. И двете системи с времето се развиват, но Линукс го прави по-бързо и сега нещата са съвсем други.

Остана ми само един компютър с Windows 7, щото трябва да управлява директно един стар хардуер. Останалите ми лаптопи работят на Ubuntu и Debian. Върху тях обаче съм разположил десетина профилирани виртуални машини на база Windows ХP и Windows 7, което е напълно достатъчно за неограничено време напред и на тях си върша повечето от ежедневната работа. Особено Ubuntu-то го препоръчвам на всеки, много по-стабилен от Windows, Win 10 не може да му е никаква конкуренция, особено на по-стари мейнстрийм компютри.

Има огромна разлика между "тяло" и "абсолютно черно тяло", физическият жаргон не се шегува. Абсолютно черно тяло е система от обекти, които се намират термодинамично равновесие с лъчението което излъчват - средно колкото се излъчва, толкова се и поглъща. Тоест "абсолютно черното тяло" може да е твърдо, течно или газообразно или плазма. За разлика от само "тяло", което означава обект в твърдо (и по-рядко в течно) състояние. АЧТ не може да е поле, защото полето нито излъчва, нито поглъща. По идея АЧТ от което наблюдаваме реликтовото лъчение е първичната плазма. По горното уточнение, може да си го разглеждаш като едно тяло, но не и като едно "абсолютно черно тяло". За АЧТ е нужно спектърът на излъчване да има характерни особености, които за твоето тяло отсъстват. Ти се заблуждаваш евтино - щом лъчението имало енергия, давай в кюпа. Е, не всичко което лети се яде в случая. Точно тук е разликата: докато твоето излъчване е съсредоточено само в много малка област около дължина на вълната 21 см, реликтовото лъчение има съставки на 0.5 мм, 1.9 мм (максимум), 5 мм, 50 мм, 10 см, 20 см, 21 см, 50 см, метър (тук сме вече силно в шума) и т.н. Вълната 21 см е далеко в силно нискоенергетичната част на опашката на реликтовото лъчение - енергията на фотони с тази дължина са около 100 пъти по-ниско енергетични от фотоните в максимума на реликтовото лъчение. Затова просто не могат да се сравняват в причинно-следствена връзка. Докато твоето тяло има дискретен спектър, АЧТ има непрекъснат спектър. Това е разлика колкото от небето до земята. И да го кръщаваш "шум", разликата между дискретен и непрекъснат спектър е непреодолима в случая.

Добре де, освен да се цитират линкове, не трябва ли и да се мисли? Ето спектър на абсолютно черно тяло, той е непрекъснат, за две температури: Колкото по-ниска е температурата му, толкова по-разлят е. А ето спектъра на водорода, той е дискретен: Да имат нещо общо двата спектъра? Дори да игнорираш останалите линии освен основната, никаква прилика с реликтовото лъчение, както и да го мъчиш. Първият максимум е много по-енергетичен, и много далеко от максимума при спектъра на реликтовото лъчение (малко над 12 микрона дължина на вълната), ширината на всяка линия е много малка, никаква прилика. Максимумът при реликтовото лъчение е на вълна 1.9 милиметра, това е много преди първата линия в спектъра на водорода. Линията на излъчване на неутралният водород пък е още по-далеч от максимума на реликтовото лъчение (21 см, за такава линия не може да се говори за температура дори), така че водорода по никакъв начин не може да се впише за обяснение на реликтовото лъчение. В термините за "температура" излъчването на вълна 21 см е много по-"студено" от реликтовото, и няма от къде да вземе енергия да се "стопли", за да измислиш "обяснение". За разлика от спектъра на реликтовото лъчение, което идва равномерно от всякъде, спектъра на водорода на вълна 21 см е силно зависим по интензитет от посоката, защото разпределението на водорода по вселената е силно неравномерно. Почети малко по въпроса де, има много информация за 21-см астрономия, стига вещай едно и също. Аман с тая калпава "хипотеза".

Точно това е проблемът - опит обяснението на един проблем да се транслира като друг проблем от същото равнище. Веднага възникват следните проблеми: Всяка звезда, като изчезне, оставя някаква материя. Тази материя при движението си взаимодейства с друга материя по пътя, газ, прах, други звезди. В резултат имаме няколко процеса. Първо, изчезването на звездата прекратява всякакви термоядрени реакции, които да генерират лъчение. Лъчение може да се създава например в процеса на изстиване на отломките - те изстиват по закона на Стефан-Болцман, енергията им намалява с 4-та степен на температурата, и лесно може да се сметне, че звезда с температурата на Слънцето (това е някаква много ниска долна граница за оценка) 6000 градуса, за 3.5 милиарда години ще изстине до или над 80 келвина (просто имам под ръка сметнати тези величини ), а такава голяма звезда като предполагаемата ще има доста по-висока начална температура така че температурата на изстиващата плазма ще бъде още по-висока, но не много по-висока, защото и скоростта на охлаждане ще е по-висока. От друга страна можем да твърди, че за двойно по-голям период - 7 милиарда, температурата ще спадне около (под) два пъти, така че 7 милиарда години след взрива на такава звезда околното пространство ще бъде пълно с плазма с температура над 40 келвина. Вече имаме първото разминаване с наблюдаемите данни. Второто се появява от факта, че продуктите на взрива не се разпространяват в абсолютно празно пространство, а срещат по пътя си газ, прах, други звезди. В резултат на тези взаимодействия температурата на продуктите почва да се мени, на места възниква ново звездообразуване с нови термоядрени реакции, на места се получава локално охлаждане, в крайна сметка изначално (по теория) равномерен поток от такава звезда за някакви поне 4.5 милиарда години (от как се е образувала земята и слънчевата система) губи всякаква температурна еднаквост. Всичко това е при предположение, че си затворим очите за липсата на продуктите на взрива на такава звезда. Защото последиците за околните звезди и галактики биха били страшни (но ги няма!), както се илюстрира от следната картинка. Ето как изглежда Раковата мъглявина само 1000 години след взрива на една свръхнова: Това което свети в нея е светлина от вторични процеси, на взаимодействие на изстреляната звездна обвивка с материята по пътя и. В бъдеще всяка от частите на тази мъглявина ще продължи да си има собствен живот и съответно температура различна от останалите. Всеки взрив е подобен, дали поне 4 милиарда години след взрива на една звезда лъчението от парцалите и ще остане с еднаква температура? Вероятност нула, нали? Тоест не трябва да бъркаме хипотезата какво е било в началният момент, със сегашният момент на наблюдение.

Първо, каква е вероятността земята да е точно в центъра на вселената? И второ, по модела на големият взрив вселената изобщо няма център. А и тук не говорим за еднакъв интензитет, а за спектър на абсолютно черно тяло - тоест всяка точка от фурната трябва да е в равновесие с лъчението, колкото се излъчва толкова да се поглъща, което пък означава и еднаква температура, а това нещо в печката го няма. Температура и интензитет са много различни неща, въпреки това много често се смесват.

Схемата на разширяващата се взелена във времето е следната: Оста на времето е от ляво на дясно, големият взрив се е случил в точката най- в ляво, ние се намираме в положението най-вдясно в "конуса". Инфлационното разширение се извършва веднага след големият взрив, и на практика вселената получава размера си, който сравнително слабо се променя в бъдеще до настоящият момент. Веднага след края на разширението (в ляво) е изобразена област, в която вселената не е прозрачна това е високотемпературната плазма, първите по оценка около 300000 години. След нея има област, в която няма нищо изобразено, "тъмните векове", това е периодът на изстиване, преди да се появят първите звезди и галактики. Общо взето наблюденията ни стигат до там, защото по-нататък няма какво да се види. От тогава, както е показано схематично, вселената не се е изменила съществено, галактиките не са се "разредили" кой-знае колко. Разреждането е станало поради физическите процеси на остаряване и разпадане или обединяване на звездните образувания, което също е изобразено на картинката. Не всички галактики са на една възраст, процесът на формирането им продължава и до наши дни, вече много по-бавно.

Спектърът на реликтовото лъчение е величина, която ни казва разни неща за процеса, не е доказателство за големият взрив. Доказателство за него е самото реликтово лъчение. Спектърът ни показва, че някога материята и лъчението са били в термодинамично равновесие, а за да бъдат в такова цялата материя трябва да е била много компактна, за да може да си взаимодействат нейните отдалечени части за да се получи такова равновесие. И после тези части трябва да са се раздалечили на местата които сега наблюдаваме. Тоест характеристиките на спектъра ни води към идеята за инфлацията. Температура има само материята. Т.е. общите понятия "космос" или "празно пространство" тук нямат място, космосът е само организация, която органозация нищо не прави във физичен план , а празното пространство не създава излъчване, шум. Но ако реликтовото лъчение беше термичен шум от материалните обекти, то нямаше да има еднаква температура от всички посоки, както е на практика. Защото в различните области материята ще бъде в различно термодинамично равновесие, поради различни процеси, шумът задължително ще има различна температура от различните посоки, спектърът и нямаше да пасне толкова мазно с теоретичният както в линка който дадох по-горе.. А разликата в температурата на реликтовото лъчение от различни посоки е под 0.1%. А и самите наблюдения на лъението от спътниците показват, че то идва равномерно и от области, където няма видима материя или прах.

Малки взривове, където и да ги разхвърляш, могат да дадат равномерно разпределение на фона на лъчението (по интензитет), но не могат да дадат спектър като на абсолютно черно тяло. Бъркаш интензитет и спектър. Освен това пространствено разделени взривове не могат да създадат термично равновесие (каквото се наблюдава) между раздалечени области (дори един взрив пространствене може да създаде подобна една област), което е основната причина за да се разглежда инфлацията. Спектъра на водорода е силно дискретен. По никакъв начин той не може да симулира спектъра на реликтовото лъчение: от една страна, термичният спектър е непрекъснат, от друга страна, основната честота при реликтовото лъчение е много далече от всякакви честоти генерирани от водорода. Точно тук се заблуждаваш. Независимо че някъде имало водород и той правел нещо, измереният от спектрометъра FIRAS - детектор на COBE, спектър е изключително близко до спектъра на абсолютно черно тяло, представа си нямаш колко близо е. Ето илюстрация на теоретичният спектър, и измерванията с техните грешки: Картинката е от ТУК, там има линк към публикацията от която тя е и където са основните резултати за CMB. Забележи сега на картинката: вертикалните чертички, изобразяващи грешката (отклонението от теоретичната крива на спектъра) са увеличени 400 пъти! както пише под картинката в линка и в статията, за да могат да се видят. Никакъв водород не може да създаде толкова точен спектър на абсолютно черно тяло. Иска ти се да има отклонения, но са само в сънищата ти. Това е сравнително елементарна физика, защо трябва да се разтягат и влачат непрекъснато във времето и по темите подобни заблуждения? Само за да се "оправдае" една напълно несъстоятелна сбъркана измислица?

Под локалност имам пред вид най-общият смисъл на термина - че ако измерваш някаква интензивност на лъчението идваща от запад, няма да имаш такава интензивност от изток, север или юг. Докато в нашият случай с много висока точност интензивността на лъчението от всички посоки е съвсем еднаква. Подчертавам, всички посоки.

В крайна сметка ще се окаже, че различните измервания измерват леко различни неща. Има един пример, който на времето много ме впечатли: много точни измервания на скоростта на светлината в оптичният диапазон и в радиовълновият даваха съществено различни резултати за тази скорост. В края на крайщата причина се оказа самата методика на измерване. Та и тука така, хъбъловата константа има различна величина в различни моменти от историята на вселената, зависи какви обекти (колко отдалечени) избираш за измерването и. От сравнително близките обекти, на разстояние до 5 милиарда светлинни години (z < 0.14), се получава величина около 73.20, по реликтовото лъчение (мисия Планк) - около 66-67. Казват, че основната причина е ускоряването на разширението на вселената.

Реликтовото лъчение идва на практика равномерно от всички посоки, произходът му не може да е от такъв локален обект, независимо колко голям би бил той.

Този процес не може да обясни спектъра на реликтовото лъчение като спектър на абсолютно черно тяло. Така че отпада. Не всичко което лети се яде :)

Да, това е акреционият диск, но за разлика от другите обекти при черните дупки той има специфични особености, по които се различаваа.. Причината е силната гравитация, която изкривява пътя на светлинните лъчи. По тази причина можем да видим самият акреционен диск дори когато сме в неговата равнина, т.е. когато от другите обекти той би изглеждал като някаква линия (в проекция). Поради изкривяването на лъчите при черна дупка ще се вижда следната картинка: Вижда се как задната (отдалечена от наблюдателя) страна на акреционният диск се повдига над равнината на гледане, поради изкривяването на пътя на светлината за лъчите, минаващи над черната дупка, също така се вижда акреционният диск от долу, долната част, по същата причина. Допълнителни характерни елементи са по-голямата яркост в единия край на акреционният диск и по-малката в другия, което се наблюдава на снимката от телескопа, причината за тях е много бързото въртене на диска. Това са все елементи, характерни само при черни дупки.

Всъщност зависи как изчезва Луната. Ако само се пръсне на парченца, почти нищо няма да се промени. Но ако Луната се отдалечава, въртенето на земята ще се забави, денонощието ще се удължи. По подобие на ефекта на балерината, като си разпери ръцете и въртенето се забавя - по закона за запазване на момента на импулса.

Формулата на 1-хлорпропан: CH2Cl-CH2-CH3 Формулата на хлор-метан: CH3Cl При смес от двете вещества са възможни следните синтези по Вюрц: CH2Cl-CH2-CH3 + CH3Cl + 2Na = 2NaCl + CH3-CH2-CH2-CH3 (бутан) 2CH2Cl-CH2-CH3 + 2Na = 2NaCl + CH3-CH2-CH2-CH2-CH2-CH3 (хексан) 2CH3Cl + 2Na = 2NaCl + CH3-CH3 (етан)

Хехе, ти не си наясно какво е координата на събитие, доказал бил. Вервай си.