scaner

Геодезичната линия е линия в пространство-времето, тоест такива промени във времето са част от нея, тази линия там не се променя а Е. Постановката тук е не, че имаме предварително избрани събития (някак си?) и ги дебнем дали ще се случат на геодезичната, а че имаме две събития които геодезичната свързва - по условие, за тях е посочената теорема. Между всеки две събития интервалът е краен, иначе нямаше да са събития. А за промените - по-горе.

Защо да е абсурд, невъзможно и недопустимо? Защото ти имаш някакви лични ограничения, или как? Нима си толкова задръстен, та не можеш едно просто съвсем видимо движение да регистрираш? А това движение е факт, и именно това движение помогна на съвременната физика да дръпне толкова напред. Разбра ли сега, че от много време никаква логика не показваш, а само някакви мантри и шаблони? Предразсъдъците убват. А тука още не се е отмирисало от препеченото

Няма компенсиране тука. Ако си неподвижен, не изоставаш, но остава натрупаното през етапите когато си се движел. Ако се движеш, трупаш изоставане. Това е реалността, срещу нея е безсмислено да риташ. Пробвай се, резултатът отдавна е ясен. Базови неща не са ти ясни, затова такива болни халюцинации имаш.

Хаха, на калпавата ракета космоса и пречел Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша?

Каквото и да се случваа през Т4, имаш само две възможности. Или си неподвижен с началната инерциана система, тогава през този период часовника ти не изостава, но остава изоставането през другите и неравенството те прецаква. Или се движиш с ненулева скорост, и часовниците ти изостават спрямо инерциалната - тогава неравенството се задълбочава и те прецаква съвсем. Избери си единия от вариантите, и после можеш да се гръмнеш на спокойствие.

Една ускоряваща се система има минимум три етапа: ускоряване, после време за каквото и да е без ускоряване (инерциално значи), и после пак ускоряване, за да се върне където трябва. Може вторият етап да накъсаш на още парчета, това принципно нищо не променя - неравенството пак ти изяжда главата. Може вторият етап да го икономисаш с по-бавни ускорения - пак неравенството те изяжда. Аз просто ти го елементаризирах до ниво, дето и ти би трябвало да го схванеш. Е, може и да съм те надценил. Така че гориш отвсякъде, с мазен черен пушек Целият форум се усмърдя от това... Време е сега да проветрим.

Това време съм го обозначил с Т2. Що не си накиснеш главата в тоалетната чиния за изтрезняване, преди да се опитваш да я съсипваш с мислене?

Какъв смисъл има, след като не четеш? Водевила вече прикючи с фиаско за тебе, до тука с отговорите

Там ти е проблема изначално. Нищо, който чете, ще разбере цялата ти простотия до тука, така че полза ще има.

Каквото и число да заместиш като Т2, то ще е крайно. И теоремата ще ти се изхили. Забележи, в случая си напълно безсилен, и нямаш полезен ход.

Както казах, няма значение кога ще решиш. По условие имаме второ събитие, което участва в съотношенията, така че наа практика нямаш думата, а само задължеия - да се впишеш в него. С елементарна хватка ти разказвам играта.

Вече си изпържен.

Когато и да решиш, времето е крайно. И за този интервал безусловно имаме T2' < T2. И разликата ще расте колкото повече време се туткаш. А с това и теоремата ще захапва по-дълбоко и болезнено Сега по-наясно ли си че ти е нужна помощ?

Какво не е верно в примера който ти дадох? Липсата На Безсмъртната Душа На Космоса Ли?

Ми включи мисленето най-накрая де. Ето ти за опростяването само в рамките на СТО. Инерциалният наблюдател лежи на геодезичната, той измерва собствено време T между двете събития. Всеки друг наблюдател, нележжаащ на тази геодезична, трябва по някое време да търпи ускорение. При това ускорение той ще се движи относно избраният инерциален наблюдател с ненулева скорост. За простота разбий времето на ускоряващият се на три части: 1) ускорява се от точката в която се е случило събитие А за интервал T1 по часовника на инерциалния, 2) движи се някъде също инерциално за интервал Т2, и 3) последният участък, трябва да убие скоростта си за да се нагласи да мине през нужното място на второто събитие през нужният момент, и това става за интервал Т3 (един от тези етапи може да се икономиса, не е принципно). Значи по времето на инерциалният наблюдател ще имаме Т = Т1 + Т2 + Т3 По време на етап 1) неинерциалният наблюдател придобива ненулева скорост спрямо инерциалния. През целият тои интервал той се движи с ненулева средна скорост спряямо инерцииалния. По тази причина неговият собствен часовнник ще изостава спрямо часовника на инерцциалния наблюдател, и ще отчете продължителност на първият етап Т1' < Т1. На вторият етап този наблюдател ще продължи да се движи с ненулева скорост, часовникът му ще продължавва прогресивно да изостава, и на края на етапа ще отчете време T2' < T2; За третият етап е същото, няма да се спираме, и там T3' < T3. В крайна сметка собственият часовник на ускоряващият се ще отчете интервал T' = T1' + T2' + T3' < T1+T2+T3 = T, или казано накратко, T' < T. Което твърди и теоремата, и това приключва въпроса. Както виждаш, в СТО нейното доказателство е очевидно, и всичко се основава на това, че можем да въведем общо време и да сравняваме часвниците в процеса. При ОТО нещата са по-сложни, там доказателството не е толковва очевидно, но пак го има. Ти обаче тъпо и упорито измисляш някакви неработещи примери. и показваш че не си способен да разсъждаваш на елементарно ниво. Е, виждаш че няма смисъл да се отговаря на въпросите ти, нали? За какво тогава изобщо протестираш? какви комплекси се опитваш да избиваш? Няма ли медицински форум, там да се оплачеш от проблемите си, а мацаш тука?

Да, една от добрите възможности. Форма на А1 - въпросът е безсмислеен, защото няма отнношение към разглежданият проблем, самата истина. Или Б1 - скоростите въреки всичко имат значение, и точният им баланс показва верността на теоремата. Разбира се и В1 - човека си няма още идея за теоремата и се опитва да се измъкне, обвинявайки другите в този грях. Разбира се и това няма как да мине, толкова литература му се посочи, че и хлебарка би се засрамила... Във всичките случаи губи. Но при тази въпиюща съпротива да прочете поне нещо конкретно по въпроса, и при такъв монологичен стил на дискусия, без да се вниква в коментарите на другите а да се повтаря нещо като папагал - аз предложих един устройващ всички изход, да се гръмне Ако трябва, можем да спонсорираме.

Отговор "Г" - нещо друго. Защото изброените варианти не покриват всички възможности. така че пак губиш.

Ами теорията е перфектно потвърдена за всякакви скорости. За малки скорости, свързани с ежедневието, забавянето на времето е потвърдено за самолетни полети още 70-те години на миналия век, Опит на Хафеле-Кийтинг.. За влиянието на гравитацията върху скорстта на часовника, 10 години по-рано с опита на Паунд и Ребка е демонстрирано влиянието на различният гравитационен потенциал между четири етажа на обикновена сграда. Ефектите при тези скорости и гравитация са много слаби, но все пак наблюдаеми. За изминалите десетилетия от тогава са направени много по-точни измервания върху тези ефекти. На отчитането на тези ефекти до голяма степен се дължи и точността на GPS системите. Теорията на относителнността е една от най-проверяваните и доказани теории, които съществуват.

Именно, ясно ми е. И ми е ясно, че си толкова задръстен и инертен, че не схващаш за какво става дума. Както си стигнал сега само до инерциални системи, попрочети нещо за геодезичните и за тази теорема. Ето какво означава собствено време ( ти непрекъснато го бъркаш с координатното време, опитвайки се да разсъждаваш за далечни сравнения на часовници). Обърни внимание на следната фраза: "An accelerated clock will measure a smaller elapsed time between two events than that measured by a non-accelerated (inertial) clock between the same two events. The twin paradox is an example of this effect" Това всъщнност е изразът на теоремата за която става дума. Не съм го казал аз, това е следствие от геомерията на Минковски. Ако те интересува как се е получило, моля. Ако имаш претенции, че нещо представите ти издишат в сравнение с общоприетото от науката, пак там. Няма смисъл да се спориш тук с тоя кокал в главата... Или прояви гъвкавост и научи нещо ново, въпреки че е в разрез с бъгавите ти представи, или продължавай да спориш със себе си, или се гръмни. Имаш избор.

Не бъркай орбита с геодезична, несравними са. ДОкато орбитата може да е затворена крива, геодезичната е прав. Орбитата е тримерна, геодезичнаата е 4-мерна, имат несраввними свойства. И повтарям, няма около слънцето такава орбита.

Нищо подобно. При СТО нещата имат и друго понятийно изражение. Там теоремата гласи, че по инерциалната система, мировата линия на която свързва две събития, интервалът по собствен часовник ще е по-голям от интервалът отчетен от всяка друга не-инерцилна система, чиято мирова линия минава през същите събития. Тук само инерциалните системи лежат на геодезични. И тук доказателството е много по-елементарно. За СТО може да считаш теоремата за очевидна. Явно имаш много по-дълбок екзистенциален проблем в мисленето по такива непознати теми, щом и тука се дъниш...

Не само прави същото, но и на същото място както първият. Обратното твърдя, че неподвижният на геодезичната линия наблюдател ще измери най-голям интервал. Явно когато става дума за геодезична, ти се миксират понятията за движение, от там и проблемите ти Около слънцето не може да има геодезична по която да се движи с такавва скорост, дори на порядъци близка. Теоремата доказва, че в крайна сметка, сумарно, наблюдателят който е на геодезичната линия ще измери най-големият интервал. Защото интегралът по разликите в потенциалите и различните скорости по теоремата водят до този резултат. Проблемът е, че ти нищичко не познаваш от ТО, етикета дето слагаш на твърденията си нищо не промея. И самата теорема не ти е ясна, бъхтиш се да опровергавваш някаква сбъркана твоя представа. От там и всичките ти разсъждения не струват нищо.

За който е обявена теоремата - интервалът отчетен по геодезичната линия, която е и единствената геодезичнаа, свързваща двете събития.

Напротив. В основата на всички часовници лежи един и същи процес, и стойностите им се корелират чрез околната обстановка - така както се корелират и при Лоренцовите трансформации, с допълнителните особености на изкривеното пространство. Проблемът тук е, че при раздалеченеи часовници имаме не само едни Лоренцови трансформации, а много, в зависимост избраната отправна система, и резултатите от такова сравнение могат да са различни. Единственият ннепротиворечив резултат е когато часовниците се срещнат, както е и в задачат. Резултатът се определя като интеграл от всички междинни възможни състояния по линията, и този интеграл не зависи вече от избора на отправните системи които определят трансформацията, той е инвариант. И за този инвариант сттава дума.

Говорим за собственото време, протичащо по часовниците във всяка система, от началната точка свързана със събитие А, до крайната точка, свързана със събитие В, при които всички часовници отново са в една точка и може да се сравнява интервалът време, протекъл по тях. Ти за какво се бъхтя толкова досега? Що не четеш, преди да пишеш толкова?