scaner

Пак ще се повторя. Допълнителните измерения не придават нови свойства на разглежданото пространство, всички геометрически свойства са му вътрешни. Като усвоиш това, няма да имаш нужда да си представяш разни усукани повърхнини в пространство с излишна размерност. Защото всяко допълнително измерение води до нови свойства. Няма да разбереш по-добре СТО или ОТО, ако ги рисуваш в 5 и повече мерни пространства, най-много да се объркаш, търсейки несъществуващи връзки между допълнителните измерения и някакви свойства на самата теория. Не виждам как това ще подпомогне разбиране някакво. Може да си ги рисуваш в пространство с допълнителна размерност, но свойствата на теорията не зависят от него, има ли го или го няма. Нямат някакво изключително приложение, те са удобни за задачи с конкретна симетрия. Например в ОТО решението на Шварцшилд за ЧД се изразява в сферични полярни координати, защото симетрията на задачата опростява нещата. Просто ти ги предлагам като координати, които не изискват някаква взаимна перпендикулярност на координатните оси както декартовата система. И в квантовата механика при задачи със сферична или цилиндрична система решението с тях е в най-проста форма. Представи си ги нещата така. Декартовата система е като германски фелдфебел, строг и не ти дава да мислиш, докато полярната система е като будистски гуру, оставя те да търсиш същността и многообразието Идеята е да излезеш от коловоза със взаимноперпендикулярните прави. Защото в неевклидовото пространство правите не са прави.

Изкуственият интелект съвсем не е за подценяване, и ще ликвидира голяма част от адвокатският труд, съответно ще се промени и заплащането. Какво може да предложи изкуственият интелект замествайки адвокатите: - Ефективност и бързина при обработката на големи обеми данни и документи; - ИИ може да анализира и сравнява договори, да открива несъответствия и да предлага решения много по-бързо от човека; - Намаляване на разходите за рутинни правни задачи; - Автоматизирането на някои дейности чрез ИИ може да доведе до по-ниски разходи за клиентите; - Съответно по-голяма достъпност на правни услуги; - Включително чрез интегрирането на ИИ в уебсайтове и мобилни приложения може да направи правните услуги по-достъпни за широката общественост. Това са все аспекти, които ще направят нуждата от много и начетени адвокати излишна, както и водят до поевтиняване на услугите, съответно намаляване на заплащането за адвокатският труд. Недостатъците които изявява ИИ включват: - Липса на човешка преценка и етика; - Съдиите и адвокатите се водят не само от закона, но и от своята съвест, което ИИ не притежава; - Риск от пристрастност и грешки; - ИИ системите могат да възпроизвеждат предразсъдъци, заложени в данните, върху които са обучени, или да предоставят неточна информация. Едно вече дискутирано свойство е, че могат да "халюцинират"; - Съответно необходимост от надзор и отчетност; - Използването на ИИ в правната сфера изисква прозрачност и механизми за контрол, за да се гарантира, че правата и свободите на гражданите се зачитат. Така че, въпреки предимствата си, изкуственият интелект не може напълно да замени ролята на адвокатите, а по-скоро да ги подпомага в рутинните задачи, като същевременно се налага внимателно наблюдение и регулация на тази технология в правната сфера. Но за това няма да са нужни такова количество адвокати, каквото бълва в момента системата. Трудът ще се облекчи силно с ИИ, конкуренцията ще се увеличи, и заплащането съществено ще падне. Ако още искаш да станеш адвокат, трябва да наблегнеш в развитието на качества, които да компенсират недостатъците на ИИ (които в близките години също силно ще намалеят, защото това чудо се учи много бързо и не забравя наученото...) По моят личен списък адвокатската професия е една от заплашените от изчезване в обозримо бъдеще. Ще оцелеят само тези, които могат да комуникират на високо ниво с ИИ.

Човече, това е една от големите предизвикателства в геометрията - да се отърсиш от излишните представи и да разбереш, че ен-мерно неевклидово пространство не изисква допълнителни измерения, за да може да опише всичките си свойства - кривина, усукване и т.н.. Така както и евклидово такова. Просто евклидовото е частен случай на римановото. Голяма част от трудността идва от сбърканата представа за "изкривяване", която се рисува като потопена в пространство с допълнителни измерения. Но това е само за да може тъпия мозък да изгради представа-патерица, с която да крета, щото толкова може и така е изграден. Математиката описва всичко и без такава патерица. Начертателната геометрия е само помощно средство, и на някакъв етап започва да пречи и дори да лъже... Почети малко книжки за СТО и ОТО - сам ще се увериш, че не е нужно излишно измерение, за да работи всичко в тях. Всяко допълнително измерение дава нови симетрии, които трябва да се отразят и в законите, с които работи теорията. 5-измерна теория ще е коренно различна по свойства с 4-измерна (спомни си за Калуца-Клайн), а в СТО и ОТО няма и следа от пето измерение. За цяр няма.

Това не е вярно. Кривината е вътрешно свойство на пространството, не са нужни допълнителни измерения за да се опише и измери. Интуицията те бута да си представяш изкривена двумерна повърхност в тримерно пространство, навик, така си свикнал, но тримерното пространство с нищо не допринася за свойствата на двумерната повърхност, освен за голата представа, излишно е Просто човек е слаб, и за това ползва такива патерици... Четириизмерна е. Във всяка книжка и учебник го пише. За пълното и изложение не е нужно нищо повече. Трябват ти малко уроци по базова геометрия...

Руските загуби до днес:

Една хубава лекция на руски език от Алексей Семихатов, по повод нобеловата награда по физика от 2022 г. на Алан Аспект, Джон Клаузер и Антон Цейлингер. Лекцията засяга основите на квантовата механика, и коментира въпроса какво е реалността, след като квантовите частици нямат изначални свойства. На места изложението малко задълбава в особеностите на КМ, но дава добър поглед върху проблема: Квантовая реальность: что там существует и чем мы можем управлять? (После Нобелевской премии 2022)

Сега не мога да ти намеря източник, но при слаби полета и не много високи скорости се намесва следната приближена формула: Тази формула при неподвижно тяло преминава в известната формула на тяло намиращо се на някакъв потенцал, а при нулев потенциал - в лоренцовият фактор. Но тая формула е валидна само за слаби полета, , и малки скорости, . При тези условия двете формули които даваш може да се прилагат и последователно. Спътниците отговарят на тези условия. Малко математика. Ако обозначиме двата члена в горната формула като a и b, когато те са малки ще имаме следното разделяне: и двата ефекта могат да се прилагат последователно.

Мисля че отговорът ми включва и този вариант.

Това го прочетох. Това е по-сложната част. Първо, в задачата ти нищо не е казано за материала на куба, съответно можем да считаме енергията на свързване каквато ни е удобна, в частност нула. Например кубове от пясък, песъчинките не се свързват някак една с друга, можем да разделим куба на две части без да се променя масата. Има частни случаи, различни от общия А дори да има някакво свързване, разделяйки ние влагаме тази енергия на връзката извършвайки работата за нейното разкъсване. От там масата ще порасне, гравитационната също - за сметка на извършената работа. Неадитивността се проявява по-често в друго, при движение на частите. Аз често давам един прост пример. Фотонът има нулева маса. Два заедно движещи се фотона също ще имат сумарно нулева маса. Но ако имаме система от два такива фотона, движещи се в противоположни посоки, такава система ще има ненулева маса, определена от сумарната и енергия (а не 0+0=0). Примерът с кубовете не е удачен за демонстрация на това положение.

Това от къде следва? И каква е ролята на вторият куб, на който не обръщаме внимание?

Ами други неща пише в учебниците. Геодезичната линия в изкривеното пространство е обобщение на правата линия в плоско пространство. Това е линията, по която се движи обект, на който не му действат външни сили. Предполагам че не го знаеш това, щом задаваш така въпроса. От неразбирането на такива базови положения ти идва и цялото затъмнение... Кривината няма прилика с крива линия, за да върши такава работа. И пак повтарям, при движение по геодезична линия ускорение няма. Кривината по времето е отговорна за елиптичната орбита на земята около слънцето, пространствената компонента на кривината е отговорна за прецесията на земната орбита, която е малка и практически ненаблюдаема. Но предполагам, не можеш да си представиш какво е кривина на времето? Освен това трябва да се прави разлика между кривина на пространство и кривина на пространство-време. Да, неевклидов наблюдател ноже да наблюдава крива пространствена траектория, но това си е поради негови проблеми

Ти имаш някаква лаишка представа за кривината. Бъркаш проекцията на траекторията в 3Д пространството с някакви очаквани изкривявания, свързани с кривина. Естествено е кометата да "не следва" никаква кривина, защото кривината не е някакво пряко видимо геометрично свойство, тя е свързана с разликата между пространство-времето с гравитация и псевдоевклидовото пространство-време без гравитация. Кометата се движи по геодезична линия, която е правата линия в това пространство по дефиниция, траекторията по която се движи тяло без да му действат външни сили. От гледна точка на псевдоевклидовото пространство-време мировата линия на кометата е крива линия (4-мерна), която се характеризира с някаква кривина, и движението по такава изкривена крива линия трябва да предизвиква ускорението, гравитацията. Само че кометата и ти не сте в това псевдоевклидово пространство, и за теб геодезичната линия е права, по определение - дори когато кометата обикаля около слънцето. И движението по тази геодезична е без ускорения - свободно падащият наблюдател в хомогенно поле по никакъв начин не може да открие ефект на гравитация и ускорение. В нехомогенно поле може да улови слабите ефектии на кривината (не да я види, да улови ефектите от нея). А страничен наблюдател не може да види тая кривина. Кривината за кометата се изразява не в ускорение, а в съвсем други ефекти - смачкване, разтягане, извъртане, усукване... Картинките ти показват криви линии в предполагаема двумерна евклидова равнина. Кривината в ОТО е продукт на 4-мерното пространство, ти със сетивата си които са ограничени да възприемат до 3 измерения, си сляп като къртица за всякакви кривини там За да разбереш нещата, трябва да излезеш от оковите на мисленето с евклидови геометрии.Иначе си в дълбок кладенец.

Това е погрешно разсъждение. ОТО включва СТО, включително и нейното влияние на времето, и описва напълно поведението на сателит. Метричният тензор зависи както от потенциала, така и от скоростта на движение. Понякога, за демонстрационни цели, е удобно нещата да се разделят и опростят, принос само от гравитационния потенциал и принос от движението. Но да тълкуваш всеки от тези приноси като от отделни теории, не е коректно, това е приближение. Затова когато кажеш "по ОТО", това включва и ефектите които СТО в изолиран случай (без потенциал) би добавила. Разбиването на разглеждане по СТО и отделно по ОТО е опростяване, което в някои случаи е оправдано, в други не. И води до тая каша с геометриите...

Факт е, че ако човек цопне във вода, гравитация изобщо няма, даже изплува, демек земята го отблъсква Само че върху фактите трябва и да се мисли преди да се приказва...

Не мислиш ли, че усетът ти много често почва да конфликтира с реалността? Поуката тук е, че е вредно човек да си изгражда някакви мнения, прочитайки само първото изречение от нечий коментар... Това деградира "усетът".

И какво те боде? Струва, ама това се разбира едва когато вникнеш в това което се нарича наука. Когато експериментално потвърждаваш някаква формула, зависимост от няккакъв параметър, ти потвърждаваш теорията която е извела тази формула. А тази теория лежи на база обяснението, и друго обяснение няма, експериментът не потвърждава друга зависимост.

Въртенето и гравитацията на земята са обяснението, теорията, а доказателството е директното измерване което е извършено и описано в линка който ти дадох.

Така както си му написал името, никой няма да се сети кой е този физик... Loránd Eötvös, на български Лоранд Етвьош. А става дума за ТОЗИ ефект. Иначе Етвьош е по-известен с експеримента си, в който се опитва да провери дали инертната маса е равна на гравитационната, и прави пръв тази проверка с огромна точност в началото на миналия век: Eötvös experiment. Резултатите му са ползвани от Айнщайн във връзка с принципът на еквивалентност.

Не знам. Затова и не се изказвам по въпроси, по които не съм компетентен Но ти като твърдиш нещо, трябва да си способен да го докажеш. А тук те хванах по бели гащи. Даже не е за пръв път.

Пак да те питам - колко измерения не си способен да наблюдаваш, и съответно ги игнорираш чрез този занаятчийски начин на разсъждение? Нататък не искам и да коментирам - въобразяваш си че нещо е еди как си, и почваш да правиш неверни заключения Има, разбира се. Геометрии дал господ, има много такива в които на големи мащаби имаш само три видими измерения, а на по-малки мащаби могат да са колкото ти трябват, просто за сега уредите ти са твърде груби за да ги видиш. Или другият вариант, електромагнитните взаимодействия (а ти мериш и наблюдаваш само чрез тях) са ограничени само в три измерения, и другите които евентуално може да ги има, са недостъпни чрез тях за наблюдение. Физиците ги знаят тези неща, и не се излагат така юрбулишката с такива твърдения. Затова и те подканям - мисли, не бълвай предразсъдъци... "Никога не казвай никога" По въпроса с реалността на пространството, също се решава с мислене и четене. Като начало си изясни чисто философското понятие за "реален".

Не се определя от това. Това е само за евклидово пространство, а първо трябва да определиш евклидово ли е пространството, т.е. приложимо ли е това определение за пространството за което говориш. Броят измерения е пряко свързан със симетриите, които се демонстрират в пространството. А това са симетриите, които изучава физиката. Тръгни от теоремата на Ньотер, тя свързва законите за запазване със симетриите във физиката. Част от тези симетрии са видимо свързани с пространствените симетрии, част нямат ясна връзка. Но ако погледнем нещата от друга гледна точка: пространството е специфичен комплекс от качества на материята (отношенията на протяжност и отстояние), а физиката изучава същата материя - тогава няма смисъл симетриите във физиката да делим на пространствени и непространствени, а можем да ги сложим всички в групата пространствени симетрии, т.е. ще разширим периметъра на понятието за пространство. И тогава количеството от тези симетрии ще е пряко свързано със измеренията (броят независими уникални параметри, нужни за описание на местоположение). Така тръгва и струнната теория. Ето ти ТУК нещо по въпроса.

В главата ти е голяма каша на тема реално, каша почиваща на същите процеси, които се подклаждат от предубежденията. Замисли се - какво разбираш под "реално"? Да можеш да го видиш, да го пипнеш, да го усетиш чрез сетивата си? Или реални са комплекс от свойства на една реална същност - материята? Защото пространството е такъв комплекс. В този смисъл пространството не е реален обект, но е реално защото е проявление на реална същност. Толкова се тръшка в тоя форум, тези базови истини не успя да научиш... Ще кажеш че е софистика, но ти не различаваш обект от качество. И очакваш качествата да имат проявленията на обектите. И се омотаваш сам така, както никой друг не може да те обърка

Естествено. Реалното физическо пространство.

Аз само ти показвам, че се пънеш да се изказваш по въпроси, от които нищо не разбираш, и заместваш това неразбиране с някакви школни предубеждения и предразсъдъци, чул но неразбрал. Дори не се замисляш над думите си, за уникалността, където те насочвам. Е при такова задръстване, защо се надяваш да разбереш нещо от физиката? Над собствените си думи не мислиш, над чуждите не си дозрял даже...

И колко са размерности? С шивашкият метър са три, а с по-точен доколко си опитвал? Повтарям, ти знаеш само за три, а за колко не знаеш, това е въпросът. Какво значи "няма да са уникални"? Какъв ти е критерият за уникалност? Това че разглеждаш декартова система с взаимноперпендикулярни прави? А кой ти е казал, че декартовата система е валидна за нашето пространство? Тя е валидна само за евклидово пространство, а нашето дали е такова? Пространство, в което наблюдаваш само три измерения с евклидово поведение на голям мащаб, но не знаеш колко измерения има които не си способен да наблюдаваш и които не позволяват да се прилага коректно декартова система, защо го изключваш? Защото ти е удобно да правиш като щрауса? Включи тоя процес на мислене, стига само на предразсъдъци си го карал... Да де, колко са тези уникални променливи за нашето пространство? Освен лесно видимите три, има или няма други? Ъ? И пак да ти подскажа - този въпрос може да се разреши, като се изучават симетриите във физиката. Не само като си смучеш пръстите по форумите