scaner

Това изказване би имало смисъл само, ако сме сигурни, че е възможно да съществува уред, който да не се влияе от гравитацията. Твърдението ви е равносилно на "когато човек принуди вълшебната фея да прави полезни магии, ще си реши проблемите". Тоест използва като аргумент необосновано предположение.

Ами противоречиш си. От една страна твърдиш, че според идеологията на СТО няма никакъв проблем да се транслират събитията така, както се транслират. От друга страна имало някакъв проблем? От къде се взе той, след като няма проблем? Не разбра ли, че СТО не транслира събития в миналото? Препрочети темата, дано ти светне.

В случая отчитаме влияние на гравитацията въргху всякакви часовници, независимо от конструкцията. Което покзва, че влиянието не е върху часовниците, а върху това което те измерват.

Дора, какво може да показва профилът на човек, имащ примерно средните оценки: - Визуално-пространствен индекс: 110 - Флуидно мислене - около 120 - Вербален индекс: малко под 100 - Работна памет: 115 - Екзекутивни функции: над 140

Според първоначалното нулиране на часовниците червената крушка не е светнала, когато е извършено първото нулиране - тя ще светне в някакъв бъдещ момент (когато светне). Повторното нулиране на часовниците измества "началото" на времето във всяка система назад. Това не е физически процес, това е само административен акт, променя начинът на отчитане на времето, не променя отношението и последователността на събитията. В стационарната система червената крушка вече е светнала, преди повторното нулиране на времето, а от нейна гледна точка понятието "бъдеще" за подвижната система няма смисъл. Такива интерпретации, "светва със задна дата", "появява се в миналото" и прочие вицове са признак за голяма неяснота с какво всъщност се опитваш да се бориш Във всяка система последователността на събитията не се изменя от това, къде и кога е избрано началото на отчитане на времето.

Същността е ясна - всички величини, които измерва физиката, са качества на материята. Различните дефиниции, в случая начини на измерване, са призвани да разделят тези качества на самостоятелни непресичащи се групи, всяка носеща различно име - време, пространство, маса, заряд. Няма други дефиниции за такива базови понятия, освен начинът на измерване, т.е. разделение от останалите качества. Но за физиците това е напълно достатъчно, физиката от това не и пука, но за някой неграмотник може и да не е. Но това си е негов проблем

Няма или не знаеш? Щото има голяма разлика Всички физически величини се дефинират чрез начинът им на измерване: време, разстояние, заряд, маса, каквото се сетиш. Затова приложимата във физиката дефиниция: Времето е това което измерват часовниците е пълнофуккционална дефиниция. На нейна база може да си съставиш производни, например философската: времето е система от отношения на предстоятелност на събитията и продължителност на процесите. Но не бъркай липсите в главата си с някакви други липси.

Аз не избирам. За мене "локално" няма смисъл, то по никакъв начин не променя смисъла и физиката, за това е само излишно. По тая причина всичките събития си вървят еднакво по пързалката, независимо какви имена им раздавам. Защото няма обособени правила за някакъв клас събития, както ти се заблуждаваш. По дефиниция всички събития са равноправни. Така че ако ти се привиждат ограничения, трябва да смениш питиетата. Събитието се случва в пространство-времето на реалният свят. Това случване не зависи от СТО, СТО не може да зададе къде то ще се случи. Тя само може да избере подходяща координатна мрежа, в която да го опише. Такива мрежи са неограничено количество. Изборът на такава мрежа дефинира къде събитието се е случило. Просто е, Младенов, само трябва да си научиш базовите понятия, за да не ставаш за смях пред децата. А това си е твой проблем, който демонстрира неграмотност по разискваните въпроси. Тук няма място за тълкувания и интерпретации. Това не са постулати, а понятия. Понятията се създават за да се разбират хората, те се приемат с консенсус и всеки който тръгва сам да си ги тълкува бива отсвирен - никой не му обръща внимание, защото няма как да го разбере Понятията са речник със зададен превод, недопускащ свободни интерпретации. Понятието за събитие идва от древността, формирано е във философията, във физиката се формира в абстрактният си вид някъде 19-ти век, макар че участва още в галилеевите трансформации. Понятието отправна система се формира от времето на Коперник, всеки който работи с физиката е длъжен да разбира какво е това отправна система, какво е това 'събитие' и с какво се яде. Ако почне някой сам да си влага собствен смисъл, се забърква една боза с косми, не ти е работа. При създадена понятийна система да се опитваш да влагаш собствен смисъл е признак, че ти липсват аргументи, но те е срам да си признаеш. Нали е така и сега? Затова забрави собствените тълкувания за основните понятия - ще стигнеш до положение сам да си приказваш, като лапландеца.

И да се съгласяваш, и да не се съгласяваш, фактите са такива - няма специален клас локални или далечни събития, може да си ги кръщаваш така за някакви удобства, но това не отменя общите им свойства - всички събития са видими за всички отправни системи, защото това е качеството за което отправните системи са измислени. Без това качество те се обезсмислят. Никой за нищо не те задължава в СТО. Всяко такова задължение би трябвало да се формулира като постулат, защото не е следствие от нищо. А такива постулати няма, и е безсмислено да има - те не допринасят с нищо за физиката, само ще пречат и объркват начинаещите .

Само това ли измисли? Направо ще започна отзад напред. Не, не е така. Затова не можем да говорим за локалност по условие Да питам аз, ти къде си чел тези неща? От кой жълт вестник си учил що е то отправна система и как работи? Ние можем да казваме, "събитието се е случило във влака", но това е просто жаргон, в чийто капан попадат бързащите да опровергаят нещо. Събитието се случва със влака. Или във влака в смисъл вътрешността му. Гръмва влака, или му се чупи врата, или каквото и да е това, в точката където това се случва минават абстрактните линии на безчет координатни системи, части от отправни такива, които си имат координати и по които който му трябва може да си отчете събитието. Дори някой да не го е отчел или да не е знаел за него, то се е случило, щом друг (или друго) е повлияно от него. Отправната система не е куфар, който да ограничава събитията само в него си. Всяко събитие е промяна в света, а отправните системи са само помощно средство ние да опишем тази промяна. С отправните системи нито може да създадеш събитие, нито да го скриеш, нито да го подмениш с друго - единственото което може да направиш е да му дадеш координати - време и място в твоята координатна мрежа, за да можеш да съпоставяш после тези координати и да градиш физика. Ти как си я представяш тая работа, в твоята отправна систеама ти гръмва къщата барабар с тебе, а в моята утре трябва пак да ти опровергавам писанията като че ли нищо не е било? Щото само локално било при тебе събитието... Гошо убил Пешо във влака в първо купе. Но в отправната система на Гарата това събитие си има място: случило се е когато вагона с първо купе влиза в Чирпан точно край пароструйката. В отправната система на Луната също може да се дадат точни координати на събитието. И т.н. до безкрайност. Така че "във влака" не е локален смисъла, няма никаква локалност в събитията. Пентагона може да се опитва да ги крие, но това няма общо с локалност... Не може едно събитие да бъде локално, защото всяко събитие е част от причинно-следствена верига, която всички могат да опишат и проследят. Следствията от всяко събитие се разпространяват като лавина със скоростта на светлината навсякъде, ставайки причина за други събития. Това е основно движение, чрез което съществува материята. Не може да го спреш и да го направиш "локално". А трансформациите, били галилееви, били лоренцови, били полярни, проекционни, всякакви, само математически свързват координатите на едно и също събитие в различните системи, отчитайки техните особености. Но тези трансформации като математически операции могат да преизчисляват всякакви координати, които им се дадат. Вече дали тези координати съответстват на реални събития, си е отговорност на смятащият. Но всяко реално събитие остава реално и след това преизчисляване - трансформацията не променя събитието, не го мести другаде, тя само свързва координатните мрежи. Тебе те бърка и това, че информацията от едно събитие се разпространява в света с крайна скорост. Това не е проблем, защото всяка отправна система има средства да описва и мястото на събитието, и момента на случването му, където и когато са те. Това са все качества присъщи и по определение, без значение техническата страна на въпроса. Забрави такива неща като преференциални координати. В това отношение математиката на координатните системи казва, че всички отправни системи са равноправни. По идея и начин на построяване. Отправни системи Отправните системи в СТО по нищо не се отличават от отправните системи в класическата физика. И чети смислена литература, не се опитвай да компенсираш незнанието си с исмислици - веднага си личи. 1) обясних, не е верно по определение. 2) не е верно поради 1). 3) Самата терминология "не могат да предхождат във времето оригиналните координати" е безсмислена, защото става дума за координати в друга отправна система, за които нямаме никакъв критерии дали предхождат или не каквото и да било. Ние трансформираме случило се събитие, и за наблюдателя от другата система, в която правим тази трансформация, който в нашето сега прелита през точката на събитието, то също се е случило. И това е вярно за абсолютно всяко събитие. Така че няма никакви абсурди тук. Абсурдите идват от някакви допълнителни абсурдни изисквания като това. 4) това не е верно изначално - няма какво да се пренебрегва - и това отнася цялата ти аргументация...

Да, формулата може да се използва по много погрешни начини, и в случая това се случва. Сега ще опитам да разясня кое какво е и какво може да се очаква от него. Ето използваната формула за яснота: Тази формула Френел специално дава във връзка с експеримента на Физо. Да поясня кое какво е в тази формула: n - коефициента на пречупване на средата през която се движи светлината. v - скоросстта на тази среда спрямо лабораторната система, в която скоростта на светлината е c. u - скоростта на светлината в средата c - скоростта на светлината в лабораторната система. Това не е скоростта на светлината в етера, а сумарната скорост на лабораторията и скоростта на светлината в етера: където w е скоростта на лабораторната система спрямо етера - това е скоростта, която вие искате да измерите. Тази скорост е пропусната във вашите формули - за вашият експеримент имаме v=w. Пълният вид на формулата на Френел е: До какво се свежда ситуацията без увличане, n=1. Имаме стационарен етер в пространството. Скоростта на светлината в него е c0 по условие. Лабораторията се движи спрямо този етер със скорост w. Движение без увличане означава, че частите на етера остават във взаимен покой - движението на лабораторията не променя скоростта на светлината. В тази ситуация според законите на класическата физика за събиране на скорости, лабораторията ще измери скорост на светлината , съвпадащо с формулата по-горе. Тоест тази формула е физически коректна за изследване движение спрямо етера, за разлика от ограничената формула в началото, "заострена" за опита на Физо. Дамянов в своите формули е пропуснал тази зависимост, а вие вероятно сте копирали от него математическата част. Така че какво точно мери той, не е ясно. Простото правило тук е да се очаква, че при n=1 ще имаме класическият закон за събиране на скоростите (Френел не може да отмени базови следствия от класическата физика), а не фиксирана скорост на светлината във всички посоки както е в граница при пълно увличане и с каквото работи Дамянов и вие поради началната формула. Вие ползвате , а при n=1 това се свежда само до което противоречи на закона за събиране на скоростите. Трябва да направите корекции в тази посока, но това обръща всичките ви формули нататък... Експериментът на Физо се извършва при една и съща скорост на движение на лабораторията, в една и съща посока на движение на лабораторията през етера - w. Следователно скоростта на светлината в лабораторната система c остава постоянна по време на целият експеримент, и в двете посоки на движение на лъча спрямо изследваната среда. Това обосновава резултатът за фазовата разлика, която той изследва и потвърждава. Съвсем друг е вариантът при опитът на Майкелсън и Морли. Там имаме n=1, но остава в сила зависимостта на скоростта на светлината в различни посоки, . Тази зависимост дава различни времена за движението на светлината в различните посоки между огледалата, и съответно обосновава очакваната интерференционна разлика. Дамянов тук бърка, твърдейки че не трябва да се очаква резултат от ММ. Какво се случва при частично увличане, с каквото вие работите? От съвсем повърхностен поглед ми се струва, че въвеждането на оптически активен материал в интерферометъра на Майкелсън само ще намали неговата чувствителност в сравнение с оригинала във вакуум или въздух, но това е само от пръв поглед, трябва да се смята по-сериозно. При всички случаи ще се появи сериозен статистически шум от температурната зависимост на коефициента на пречупване на материала, която ще се отрази на денонощни пикове на измерваната "скорост" - поради различията на дневната и нощна температура, както ясно се вижда при Дамянов, и при другите ММ-подобни експерименти но в много по-малка степен. Но това е съвсем друга тема.

Ако формулата на Френел беше вярна и приложима в случая, SR на Айнщайн няма да има никакви проблеми с резултата от опитът на Майкелсън и Морли - той щеше да потвърди първият постулат на теорията, за защото така е конструиран, това му е идеята - да установи собствено движение. Но проблем ще имате вие и Дамянов, който цитирате. Защото ако формулата е вярна, земната атмосфера ще увлече етерът, и вие и Дамянов ще измервате скоростта на светлината във вече така увлеченият етер. Ако скоростта на Земята спрямо този етер е 300 км/с (примерно, очаквате в този порядък), при коефициент на пречупване на въздуха 1.0004, на морското равнище скоростта на увлеченият етерен вятър ще бъде само около 240 м/с. Вашият експеримент е проектиран така, че вие да измервате тази скорост. А с така сглобената от вас по домашному апаратура не мисля че може да достигнете нужната точност, за да отличите такава скорост от статистическата грешка. Забележете, ако леко се промени налягането на въздуха или температурата или влажността му в околността в която правите експеримента, и коефициентът му на пречупване се промени на 1.0003, то скоростта която ще трябва да гоните спада на 180 м/с - промяна на коефициента на пречупване на околната атмосфера с 0.01% води до промяна в измерваният резултат от 25%, което е огромен източник на статистически шум. Но основният ви проблем е малката стойност на тази скорост. При това използването на оптичен кабел с различен от 1 коефициент на пречупване само ще намали очакваната стойност, ще намали чувствителността на опита - ще измервате по-малка скорост на светлината c/n, съответно разликите в двете посоки ще бъдат по-малки от колкото във вакуум или въздух. Какво да говорим за Дамянов, с неговите "измерени" стотици километри в секунда? Ако увлечеият етерен вятър във земната атмосфера имаше такива стойности на скоростта, щеше да се регистрира и от опита на Майкелсън и Морли. Самите величини, които Дамянов измерва, опровергават формулата на Френел и показват, че някъде в експеримента му има сериозна систематична грешка. Да не говорим, че сега има много налични експерименти, които мерят скоростта на светлината с много по-голяма точност, и не отчитат наличие дори на такъв етерен вятър.

Тук ти е грешката. Въпреки че той се движи спрямо едната система, той е неподвижен в другата. Тази разлика в състоянията му не променя показанието което се отчита при сравняване на часовниците.

В другата тема, ТУК, е обяснено защо горните разсъждения са сбъркани. Защото от гледна точка на стационарната система не може да се проведе черта, разделяща минало и бъдеще в подвижната. От там цялата салата по-горе... Защо трябва да се пускат така истерично теми, преди да се положи нужното усилие да се разбере проблема? Един разумен човек първо тръгва да проверява критично собствената си позиция и доводи, а не да развява знамена и да се излага...

Защото всяка достатъчно голяма конструкция от материя има ненулев момент на импулса Conservation of angular momentum

Това можем да направим само в системата в която имаме общо време. В случая това е стационарната система. От стационарната система не можем да прекарваме никакви черти по отношение на подвижната система. За наблюдателят в стационарната система съществува само едно единствено време - времето по което той отчита събитията, и единствената черта която да разделя минало и бъдеще има смисъл в тази система. По отношение подвижната система, стационарният наблюдател не може да слага никакви разделителни черти, от неговата гледна точка те нямат смисъл, защото единствената възможна разделителна черта той е сложил на своето време. Затова от гледна точка на стационарната система не можем да нарочваме някакви ссъбития за сегашни, минали или бъдещи в подвижната. А защо да не теглим чертатта на някой друг момент, например t'=4000? Както ти дадох пример, той също е "сега" в подвижната система. Разликата е, че се намира в стационарното 'сега' на друга стационарна пространствена координата, не на Х=0. Няма значение на каква стационарна координата си харесваме часовник с някакво показание - той на това място показва 'сега' от подвижната система. Както обясних, всички часовници от подвижната система показват едновременно в стационарната различни 'сега'. Нито един от тях не показва минало или бъдеще (защото такова делене няма смисъл в стационарната система по отношение на подвижната). Пак нищо не си разбрал. Аз нищо не мога да кажа за минало или бъдеще наа подвижната система, защото аз мога да говоря за минало или бъдеще само в рамките на моето време, на стационарната система. Само с това време разполагам, само него ми показват синхронизираните ми часовници в тази система. За тази система няма други времена, няма друго минало или бъдеще. В стационарната система всички прелитащи на различни места от нея подвижни часовници показват някакво показание, и то е t’ <=> t0’, тоест всеки момент от подвижната. По условие в подвижната система също имаме всички часовници да са синхронни и сверени, нали? Значи когато t'=0, всички часовници в подвижната ще са сверени с 0, ще показват 0. Но когато в нашата система часовник показва на някакво място t'=50, то всичките часовници в подвижната система трябва да имат показание 50 в този неин момент, и това също формира някакво 'сега'. Тоест всеки подвижен часовник на различно място в стационарната система показва различно 'сега' от подвижната. В подвижната система може да се прекара някаква граница между минало и бъдеще в зависимост от избора на 'сега', от стационарната за подвижната система това не може да се направи. Няма такова условие, не си измисляй - това е твоя интепретация, която ти издига стени в ума и ти пречи да разбереш нещата. По условие t=0 е 'сега' в стационарната система, и на нейна координата Х=0 подвижната система сверява прелитащият часовник с показание t'=0. От това сверяване се получава цялата тази гама от 'сега' по оста Х на стационарната система, Операцията е "сравняване на часовници в точка", тя няма общо със сега или минало в подвижната система. Можем да не сверяваме часовниците, а само да ги сравним. Тогава към тази формула трябва да се добави разликата при сравнението, и пак можем да работим. Но t'=0 не е единственото 'сега' което виждаме от подвижната система, а е само удобното като число.

Ти сам си вкарваш голове, после се чудиш... Цитирам ти го цялото. Още първото подчертано - "това е моментът сега в тази система" не е верно. Лоренцовите трансформации дават за различна координата от стационарната система различно показание на прелитащите часовници от подвижната (формулата по-долу). Тези часовници в подвижната система са синхронни и сверени, във всеки техен момент. Когато те показват t'=0, това е "сега" в подвижната система. Когато те показват (всичките!) t'=5000, това също е момент "сега" за подвижната система. И така във всеки момент - но става дума за синхронност в подвижната система, в стационарната се вижда че не са синхронни. А че всяка точка играе ролята на 'сега' в подвижната система може лесно да се убедиш с такъв пример. Ако например си харесаш координатата Х на която съответствието е t'=4000, то ако мигновено се ускориш до състояние да си неподвижен в подвижната система, то ще установиш че там е 'сега' и всички часовници са сверени на t'=4000. На това се основава и решението на "парадокса" на близнаците. Ето я формулата по ЛТ за съответствието (в момента t=0) на моментите от подвижната система с всяко Х от стационарната: Виждаш, че за всяко ненулево Х имаме различно "сега" от подвижната система, което съответства на "сега"-то от стационарната. t'=0 е просто едно от многото "сега" с които имаме съответствие - можем произволно да изберем друга точка за сверяване, или ненулева стойност за сверяване, и така по-ясно се вижда равноправието на всички останали часовници, пръснати по Х. . Няма минало, няма бъдеще за подвижната система от гледна точка на стационарната система, единственото минало и бъдеще са разграничени за избраната за стационарна система, по нейното общо време. Наблюдателят може да е само в една, не в две системи.. Схвана ли? Съответствието на времената не е такава интуитивна история, както си свикнал от класическата физика. Затова и всичко останало което си написал не е верно.

Кажи ми тогава координатите на бъдещото събитие "падане на стотонен метеорит"? Ако ти си някакъв екстрасенс и ги знаеш тея неща, браво, връщам си думите назад, вземаме координатите които някой ти нашепва, и смятаме с ЛТ. Но за нормалните хора проблемът остава - как да се доберат до такива координати? Защото това е блага работа, бъдещи резултати от състезания, печалби от тото, не ти трябват лоренцови трансформации тогава Но ако нямаш тези координати защото събитието още не се е случило, как ще ползваш ЛТ? Как ще сложиш в тях координати които нямаш? Това е въпроса. Схвана ли че няма никакви несъвместимости? Тая клонка нещо не те издържа...

Ми проблемът е как ще сложиш да се трансформира събитие, което още не се е случило. Май нещо съвсем в канавката заора...

Какви ограничения, какви пет лева? Ей ти пример. Аз мога да пия всичко, и вода, и бира, и уиски. Но не мога да пия уиски, когато разполагам само с бира. Схвана ли "ограниченията"? Няма ограничения, работим с каквото сложим, а можем да слагаме това с което разполагаме, и за това не е крива СТО. Същото е и с Галилеевите трансформации, май забрави тая физика, а?

Сега пък какви ограничения ти се присъниха? Предназначението на ЛТ е да трансформира събития. Тоест, те работят с всякакви събития. Работят с тези, които вече са се случили. Но могат да работят и с предполагаеми: например, я да видим на какви координати в другата система ще гръмне една бомба, ако я подпалим утре по обед пред банката? Така че няма никакви ограничения. Но това последното още не е станало реално събитие, само планирана точка във времепространството засега. Но и на нея работят ЛТ. Ограниченията идват именно от практиката, и ти ги изтъкнах защото пак почна да халюцинираш, че някой трансформирал бъдещи събития. Ей на, и за влака събитията са само вече случили се, които се трансформират - имаш условие, там е казано кое как е зададено, т.е. случило се. Но ти изглежда вече елементарни неща не разбираш. Това заслепение го разбирам напълно, виждал съм го многократно. Получава се когато човек много иска нещо да докаже, ама не може. Това не е печеливша стратегия.

Ти явно нямаш никаква идея как работят лоренцовите трансформации. Още си останал със заблудата, че "времето в подвижната върви по-бавно". Не, времето върви по друг начин. Няма как да трансформираш бъдещи събития, след като разполагаш само с настоящи. Факт, огледай се. Въобще понятието "бъдеще", "минало" и "сега" по отношение на другата система, от твойта гледна точка в стационарната система нямат смисъл. Защото не можеш по твоето време да въведеш граница между тези понятия там, те имат смисъл само в твоята система. И от тук тая патърдия че се трансформирали "бъдещи" събития изгубва целия си смисъл. Виждам че вече нямаш и аргументи , караш само на Гьобелсовата методика, с многократно повтаряне. Няма как да проработи.

Питам се, а защо не опростите и поевтините установката? Махате изходящият оптичен затвор. Наместо измерителя на мощност слагате фотодетектор. И използвате обикновен записващ осцилоскоп. Ползвате генератор за единични импулси. Запускате записа от сигнала който пуска лазерният импулс, и записвате сигнала който се лови от фотодетектора. По този начин може да измерите времето, което губи светлината от лазера до фотодетектора. За вакуум имаме около 30 см/наносекунда, значи с кабел ще имате някъде 100 наносекунди закъснение за към 200 метра оптичен кабел, което ще ви даде възможност да ползвате съвсем нескъп записващ осцилоскоп. По този начин с малко проби ще разберете изобщо има ли смисъл да правите по-скъпият вариант, или Айнщайн е прав. И е важно да сложите някакъв температурен стабилизатор, че това е проблема на всички едновремешни опити тип Майкелсън и Морли.

Не. Аз мога да транслирам в твоята система само случили се в моята събития.Аз работя, така както и ти работиш, само със случили се събития. Тебе те бърка това, че двата набора събития, с които работим, моето 'сега' и твоето 'сега' не съвпадат напълно. Но това как води до противоречия? Примерът е некоректен и безсмислен. Става дума за отдалечени събития. Ти не може да видиш някакво бъдещо събитие за наблюдателя, с който си в една координатна точка и си сверяваш часовника t=t'=0, защото за него виждаш само в твоето 'сега', неговото t'=0. Може да видиш бъдещето на някой, който е примерно милион светлинни години от тази точка - и това няма да го видиш ти, а някой неподвижен в твоята отправна система на това разстояние от тебе. Ей за такива отдалечени събития става дума - ти самият дори не знаеш какви събития са се случили сега в твоята отправна система, но на отдалечени места - информацията още не е стигнала до тебе. Тази липса на информация препятства възможността да злоупотребиш с нея, и премахва всякакви абсурди и противоречия. Остава ти само железният аргумент - "не може, защото така"...

Къде тук е логическият абсурд? Във всяка система има само събития, които са се случили в миналото и сега. Кое е абсурдното на това? Абсурдът идва, когато неправомерно почваш да работиш едновременно с две времеви мрежи. Това е абсурдът. Това не може да стане едновременно, едната мрежа в твоята отправна система няма смисъл, тя има смисъл само в другата - където видяхме, че абсурдности също няма. Ти погрешно си мислиш, че в твоето 'сега' в другата отправна система има някакво определено състояние, сега или минало или бъдеще. Няма, в твоето сега в другата система са всички времеви моменти, показах ти го с примера с координатите.