scaner

Пак прибързано заключение... Какво им пречи разстоянията да се променят но така, че скоростта на светлината пак да е константа? Както показва и СТО. Не е толкова горещо, че предразсъдъците ти толкова да кипнат и да се активизират... Що така?

Ама очевадно го използваш неправилно. За това е думата. Във линка който съм ти дал, използват същият източник, но получавата друг резултат. И след като там е ясно какво се прави и защо се получава, остава грешката да е при тебе - нещо си пропуснал, нещо си объркал, възможности много. Точно горните таблици, които са твои сметки, показват че има грешка. Линка който ти дадох. Не е чужд проблем да направиш грешки в своите си таблици, твой си е. Давам го за поне десети път, а ти явно още не подозираш за него? Трагедия... Разочарова ме.

Тц. Твоите сметки са си твои сметки, не са СТО. Научи се да правиш разлики. Ами аз пък повторих един линк, в който се извежда общата формула, и тя е обратна на твоята. Докато при нейният извод се вижда логиката и всичко е ясно, че няма грешка, в твоите таблици с конкретни числа е пълна скръб, и съдейки по крайния резултат, има грешки. Какво, срам те е да си ги намериш и си се хванал в глуха защита? Е какъв е смисъла на това начинание тогава?

Е как да не е смешно, като колкото си по-бърз, толкова повече време ще ти трябва да изминеш някакъв път? И като се движиш със скоростта на светлината, няма да го изминеш изобщо? Тоест ще го изминеш за безкраен интервал. А ти по едно време показа, че интервалите обратно, се скъсяват Майка плаче направо, като ти чете сметките човек... И защо се занимаваш с толкова несвойствена дейност тогава, ти се чудя? Не се ли сещаш, че тъпотията е в твоите редици, а не в СТО? Кога ще се научиш да отлчаваш предразсъдъците си от реалността и да не приписваш своите грешки на друг?

Точно това имам пред вид. Ти показваш така, а СТО показва обратното. Тоест, кривнал си някъде на кестерме и си загубил пътя.

Не можеш да продължаваш. Само скъсяването не е потвърдено пряко, но индиректно е потвърдено чрез всички наблюдения - ако то не беше верно, и другите следствия на СТО щяха да се дънят. Нямаш полезен ход, а само да тролиш и да се тръшкаш, ще тпродължавам да те правя за пет стотинки. Тц. Ако имаше и бледа мисъл в главата си, щеше да сметнеш 2+2 от всичко казано. А така няма смисъл да се мъча с повтаряне на известни истини Опитай с резултата от опита на Майкелсън...

А ако няой се движи със скоростта на светлината, колко ще стане разстоянието? Безкрайност? И никога няма да стигне от София до Бургас? ХАХАХА

СТО е реалната физика на нещата. Всички нейни предсказания се потвърждават експериментално, а абсурдите могат да са само в калпави човешки глави, които изненадващо се оказват в изобилие . В СТО няма абсурди. Но за да разбереш това трябва още много сол да изядеш.

както ти казах и в началото, съмнително е да имаш идея какво е "физическа промяна", и сега го доказваш. И няма надежда да разбереш. Скъсяването ще се отразява на всичко - и на резонаторите, и на опита на Майкелсън. Така че няма разлика за това което говорим, колкото и да се пънеш да търсиш. И както казах, опита на Майкелсън е пример който ни показва на практика, че всякакви скъсявания са неоткриваеми в рамките на самата отправна система. Още ли не си се гръмнал?

Тц. Това не е според СТО. Предполагам че е според куците ти сметки, но те са само куци, не са верни Според някой това разстояние може да е само по-малко. А дали ще забележиш разликата, зависи колко си се постарал в измерването. Това че никой още не е забелязал тази раззлика нищо не значи - просто не се е движил достатъчно бързо. Младенов, съвсем си се забатачил в някаква схоластика. Съвземи се!.

СТО е призвана да опише коректно света, и в случая се справя перфектно. Още от опита на Майкелсън е ясно, че в рамките на една и съща система няма различни времена за обхождане на ортогоналните рамена на интерферометъра, които за случая са еквивалентни с резонаторите ти. Още идеята на Лоренц е била, че скъсяването е реално. И тази идея е била именно за да може да се опише какво се случва в отправната система приета за неподвижна, че там скъсяванията са неизмерими, неоткриваеми, и времената са такива, че етера става неоткриваем, т.е. първият принцип на СТО е верен. А до вторият принцип, за константността на скоростта на светлината, се добира друг привърженик на Лоренцовата теория, Поанкаре. СТО е формулировка на същите идеи, но от изходна точка принципите, а не техните следствия, скъсяванията. Така че както нещата са били нагласени да работят при Лоренц, така ще работят и при СТО, трансформациите определящи размери и времена са абсолютно същите. Скъсяването ще го има спрямо друг наблюдател, не за този който мери в своята система каквото и да било. Колкото и да протестираш, идея си нямаш срещу какво протестираш Затова и всичките ти построения, "опровергаващи" СТО са лишени от всякакъв смисъл, защото в тях не може да се проследи каквато и да е логическа последователност - поради пълното непознаване на теорията и опитите това непознаване да се компенсира със всякакви произволни домислици.

Още тука издъхваш. Има ли смисъл да се дискутират такива болни видения? И какво общо имат те с мисъл, логика, наука, освен никакъв? Ще работят, никакъв проблем, стига да се запознаеш какво следва от теорията, а не от болното ти невежество. А че работят, показва и резултатът на експеримента на Майкелсън-Морли - проходът по тези резонатори няма да зависи от ориентацията им.

Ползваш грънци. Ползваш някакви твърдения без да си ги разбрал, а логика не влагаш и за цяр. Словоблудството ти по форумите силно се разминава с "логика", колкото и благожелателно да го тълкуваш

Този въпрос издава пълно непознаване на теорията. Какво те щипе, че пърхаш да коментираш по нея тогава, вместо първо да се ограмотиш? Или по стара партийна привичка, "аз тая книга не съм я чел, но не съм съгласен с нея"...? Скъсяване няма, терминът е червив и има смисъл, различен от общоприетият. Наблюдателят мери, и получава резултат. Няма база за сравнение с друго негово измерване, затова не може да се твърди нещо за скъсяване, дължината при инерциална система няма основание да се променя. Може да сравнява с резултат, получен при други условия, с други еталони, от движещ се наблюдател. Но ако това сравнение приемеш за скъсяване в общоприетият (некоректен) смисъл на термина, тогава да, има физическо скъсяване. Стига да си наясно какво значи "физическо" в случая, в което силно се съмнявам...

Прочетох, и за това се изказвам: набеждаването на тази купчина думи за доказателство е обида за епистемологията. Очевидно е крайно недостатъчно в случая ,за да се доближиш изобщо до наука, камо ли до физика. Много по-близо е до заниманията с риболов Успокой се, не ставаш.

Сегашната тема се дължи на продължаващото лутане на Младенов да се оправи в тълкуванието на резултатите на едни елементарни сметки. Едно куцо тълкуване естествено ще затъне в парадокси, ма кому е нужно точно куцо тълкуване? Ти и доказателства? Това са две понятия разминаващи се на много светлинни години Не се заблуждавай, успокой се, в тоя живот нема начин как да се сблъсквте... Пий някакви лекарства, повече могат да ти помогнат от тези безсмислени напъни тук.

Доказали сте дръжки с пръжки. Аз много съм видял, но такава покъртителна липса на логика, каквато ти демонстираш, доскоро не съм могъл да си представя дори. Направо къртиш мифки. Ма светът е пълен с мъкааа, няма какво да се учудваме на такива простотии

Моля? И с какъв експеримент, от кого и кога е доказано това? Или ти май злоупотребяваш с някакви химикали, действащи на главата? Защото действителността в случая нещо ти убягва Младенов, с такива болни измислици физика не се разбира. Най-много да се объркаш повече, и гледам че точно това се случва...

Ами както казва класическата физика, един обект за различни времена ще измине различни разстояния. Не е ясно от какво всъщност се впечатляваш, след като имаме точно този казус Успокой се малко, не става само с говорене. Нещо съвсем елементарни съждения напоследък не ти се отдават...

Разбира се. Физическият смисъл е, че двете разстояния не са измерени в един и същи момент време. Губи ти се едновременността във всичките сметки (която принципно липсва когато сравняваш две системи), поради това заключенията ти не са верни Пример: ако разстоянието от мен до влака в 12:00 часа е било 100 метра, а от влака до мене в 13:00 часа е било 70 километра, има ли някакъв проблем с физическият смисъл? Е, вади си заключенията. Хабя се да отговарям, щото не виждам физически разсъждение по въпроса, а само прибързани ерзаци от предразсъдъци. А заключението е, че нещо неуспешно ти върви разбирането на тази елементарна физика, в крайна сметка... По-добре се съсредоточи на сметките си, да намериш защо не получаваш скъсяване а глупости, а философските разсъждения остави за после, като понабереш достатъчно опит да осмисляш тея неща.

Интервалите са инвариантни, разбира се, въпросът е какво е това "интервал" в случая. При това преплитане на пространството и времето, което се вижда в трансформациите, няма защо да се очаква че ще са инвариантни само пространствените разстояния. Инвариантът тук е: И вече приближението при малки спрямо светлината скорости може да покаже, че това се свежда до инвариант на пространствени отсечки. Така че СТО ни отваря очите за нови зависимости, по-точни от тези които сме наблюдавали в досегашната си практика. И тези зависимости се потвърждават експериментално. Физиката не стои на едно място Но предразсъдъците стоят... И опирането на тях е тъжна картинка.

Как реши, че няма физически смисъл? Не е ли по-точно да кажеш, че не пасва на твоите (ограничени в случая) представи за физически смисъл? Младенов, физическият смисъл не е нещо, което възниква от небитието. Това е характеристика, която се пренася между обектите и зависимостите. След като едно нещо има физически смисъл, то и следствията от него при прилагане на физическите закони трябва да имат физически смисъл. Друг е въпросът какъв е той, какъв е бил още в началото. А в случая дори това не е нужно: лоренцовите трансформации не са физически закони, те показват съответствие, координатите които явно имат физически смисъл в едната система, какви ще бъдат като стойности в другата, без, естествено, това съответствие да променя някак кфизическият смисъл - те пак остават координати на същите обекти, моменти свързани със същите събития. Събитията носят физическият смисъл, не конкретните им координати. Събитиятта си остават същите след трансформациите, така че напразни са опитите ти с бакалски сметки да стигнеш изобщо до смисъл, ако не го виждаш още в изходните си данни Ей, не се научи да четеш. При това положение грешни сметки не могат да ти помогнат. Идеята на верните сметки е дадена, както многократно показах, ТУК. Не е нещо сложно, хората са го направили вместо тебе, ползвай го, осмисляй го, полезно е като резултат да си контролираш разсъждения като по-горните, приложимо е точно за твоят случай... Според тях верният резултат който рябва да получиш е А'В' = АВ/γ, всеизвестното скъсяване. Защо ти настоятелно получаваш обратните резултати, вече го бистрихме, а и се вижда в линка какво пропускаш. И това е ясно, за ракетата АВ е отсечка, "пръчка" която се движи, и съответно трябва да претърпи лоренцово скъсяване, да е по-къса от дължината и в системата в която е в покой. При това, ако попрочетеш, никой не твърди като тебе, че то нямало фиически смисъл. Тук нещата идват и от кривата терминология която ползваш: отсечката не е скъсена, тя в другата отправна система винаги си е била такава, поради еталоните за време и дължина приети там. Дължините не са нещо дадено от бога, те са числа, оцифровани на база избрани еталони. В нашият случай имаме две характеристики на една и съща отсечка, определени в две различни отправни системи, т.е. тези две характеристики не могат да съществуват едновременно, съответно не може да се стигне до конфликт във физическият смисъл. "Скъсяване" има смисъл при система с общо време, промяна на размера във времето, тук не е така. Но това е друга тема вече. От тук нататък, къде си допуснал грешка в напоителните сметки по-горе, ще се мъчиш сам. Една от причините е смятането с конкретни числа в случая, изключително порочен навик. Те формулите не са дошли от добро, а именно по причина че с конкретни числа се лишаваш от физическите зависимости, заложени във формулите. Вместо да смяташ с моменти 1, 2, пробвай с t1, t2, така смисълът няма да изчезне някъде по пътя от формулите и ще остане в тях до края Но най-важното - не използвай предразсъдъците си като крайни заключения. Точно в такива пришпорени "заключения" потъва и се удавя физическият смисъл. Не можело било, нямало физически смисъл... Айде бе.

Според мен е точно обратното. Ако си играл на компютърни игри, трябва да си забелязал основният принцип: там накъдето е насочено вниманието, там фокусът е максимален и детайлността на растера също е максимална, изпъкват детайлите. И обратно, в страни от тая сценя, особено за по-старите игри, се забелязва силно снижение на качеството, защото така и така не се гледа в тая посока. Нещо като компютърна карта, Гугъл мапс, областта която гледаш е детайлна, ако се преместиш, попадаш в сляпо петно, което забележимо по-бавно се детайлизира. Сходна е ситуацията и с квантовата механика. Ако не се съсредоточаваш на частиците, не е нужна детайлна симулация (с цел икономия на мощността на симулатора), могат да се симулират и "размазано", като вълни, например при преминаване през двата процепа има интерференчна картина. Ако обаче им обърнеш внимание, почват да се държат като частици, например като се опиташ да проследиш детайлно коя през кой процеп минава, интерференчната картина изчезва, защото вълната изчезва, в случая заради по-детайлната симулация, хвърля се повече мощност върху тези детайли Друго доказателство - известната специална теория на относителността. Известният факт, за бързо движещите се обекти времето се забавя, е съвсем естествен за симулация - процесорът може да отделя по-малко цикли за симулацията на такива обекти с малка загуба на качество, тъй като скоростта му е лимитирана (а и обектите се скъсяват, по същата икономия). От този лимит идва и ограничението че скоростта на светлината е крайна. И изобщо, тука където боднеш, все доказателства за виртуалност на света може да получиш .

Е, айде сега. Какво има да вярвате, като очите ви отчитат верно фактите? Разумът не е генератор на факти, в случая никаква вяра не трябва да му имате. Той може да ви помогне да разберете каква е причината за тези факти, стига да е достатъчно обучен. Във вашият случай обаче той се опитва да стреля в тъмното Така че не му вярвайте, приемете фактите и с повечко труд се опитайте да обясните на разума си защо те са такива. Не, не е доказано. Напротив, наличието на такива силно нелинейни проблеми може да е сигнал, че това е проява на някой от ефектите на дискретизация на симулацията, в която може да сме. Изобщо, квантовата механика се е утепала да се обясняват ефектите и с проблемите на дискретизацията , и с недостатъчната мощност на компютъра който върти самата симулация.

Ей, тая ти хурка много се измъчи, завалийката, да я използваш за неприсъщи и дейности като мислене не е шега работа И как простият наблюдател, като си погледне ччасовника и тръгне да смята с лоренцовите трансформации, ще направи разлика дали той показва класическо или релативистско време? Мъкаааа