scaner

Кой ти каза, че имаш само един наблюдател? Именно защото един наблюдател не може да отчете милион пръснати часовници i metri по цялото пространство, имаш осигурени условия всяко събитие да се отчете кога и къде се е случило, и получената информация да е достъпна а всички. Тоеst. дали ще има помощници, самозаписващи уреди или каквото се сетиш, няма значение - информацията идва в суров вид, кое къде и кога се е случило, за да се избегнат всякакви аблюдения от далеко, свързани със допълнителни сметки и т.н. бюрокрация. Скоростта с която идва информацията няма никакво значение за това дали нещо се случва едновременно или не. ТОВА Е ПРАВИЛОТО. И едновременност се отчита на база суровите данни, а не дали наблюдателя да се крие зад дънер и наблюдава от далеко кога стига до него някаква светлина. Не си наясно, от там скоростомерите ти издишат всякак

Ти наистина си нямаш и идея от СТО и от отправни системи. Набий си го в кратунката: когато обсъждаме физика, обсъждаме кога се случват събитията. Това кога се наблюдават, зависи от съвсем други неща - от това, как случилото се събитие произвежда вториччна информация, например светлина, и от това как тази информация се регистрира след време вторично. За да се отчете това, трябва да познаваш пътя на тази информация, с каква скорост се движи по различните участъци от пътя, което е излишно. Това силно усложнява задачата, не е за слабоуми хора, така че няма защо да се пъхаш между шамарите: обсъждаме кога събитията се случват. А наблюдателят после, когато разполага с информацията кога къде кое събитие се е случило, почва да си мисли и да си смята. Тоест сметките му не зависят например от факта, че информацията кога и къде едно събитие е е случило е дошла до него след година с конска каруца - за него е важно кога и къде се е случило събитието, за да го съпостави с другите. Случването е това за което говорим в СТО. И случването не зависи от това дали С е крайна или безкрайна, и какви свойства има. Очевидно част от заблудите ти идват от такива неясни положения. Ма чети бе, що си фантазираш?

Няма значение къде се намира наблюдателя. От нястото му не зависят събитията, които се отчитат в неговата система. Ти не си изобщо наясно за каква едновременност става дума. Във момент нула, по условие, и двете системи са сверени часовниците в точката на едното събитие на момент нула, и двете системи отчитат събитието при показания на часовника 00:00. Второто събитие става в друга точка. Там отчиташ по така нагласените системи от часовници. За единният наблюдател, второто събитие ще бъде едновременно с първото (пак по условие), и то ще бъде отчетено в момент 00:00. За подвижният наблюдател обаче, ако размърдаш трансформациите дето си пляснал, ще получиш, че по неговите часовнници второто събитие ще бъде отчетено в друг момент, да речем 01:00. Като резултат: двете събития за първия наблюдател са едновременни, за втория не са едновременни. Което е следствието на СТО. Ти беше дал една формула, , която точно това дава: ако двете събития са раздалечени на разстояние Δx, то неедновременността им се оценява с Δt. И точка.

Ами не четеш какво ти пиша, и затова тънеш. Написах ти: в друга точка, другото събитие което участва в едновремеността, там часовниците в двете системи се сверяват по показанието на първата система, и стават 13:00 часа. И там за първата система ще имаш двойка събития, едното в 13:00 часа и другото в 13:00 часа, едновременни. А във втората система едното ще е в 13:00 часа (в точката на сверяване) а второто ще е в 14:00 часа (другата точка която разисквахме). И тези събития за тази система не са едновременни. Шах и мат. Аз тук ти го показвам как изглежда с изнасилени числа, примера с влака и гарата го демонстрира същото без никакви числа, съвсем очевадно. Ма трябва да се мисли, и то не първосигнално както ни го демонстрираш.

Тц. Заблуден си. Щото не ги виждаш нещата.

Нямате такова нещо, и в случая няма от къде да се вземе. Ти разглеждаш един тип "локална едновременност". Тоест, ако за единият наблюдател в дадена точка протече събитие, то ще протече в тази точка и за вторият наблюдател. Тук няма едновременност, събитието е едно. Добре, имаме два детектора, които да го отчетат. Те ще го отчетат едновременно по часовниците на първият наблюдател. Ще го отчетат едновременно и по часовнниците на вторият наблюдател. Но дали тези часовници ще показват едно и също време? Това е въпросът. Ако ти отчетеш, че двата детектора са отчели събитието в 13:00 часа, а по часовнците на ддругия е 14:00 часа, къде е едновременността? При положение, че в друга точка часовниците на двете системи са сверени, с еднакви показания. Няма такава. И примера с влака и вагоните е подострен лесно да ни покаже че такава няма, да стане очевадна за поне 98% от населението. Е, това че ти си се паднал в останалите 2%, не е проблем за човешката популация Може с достатъчно труд и усилия да минеш от другата страна. Само от тебе зависи.

Хахаха, пак си се омотал в някакви безсмислени понятия Лапландец, рационалнното мислене е нещо доста по-различно от това, което ти се опитвш да демонстрираш. Почива на ясни и строги правила, на ясна понятийна база, приета от всички, на логика и най-вече на ведър ум, дето не вижда всичко като през евтин айрян. А ти с такива безсмисленни понятия, какво се опитваш да покажеш? Не говорим изобщо за СТО, ти нямаш допир с нея.

Точно това ти е заблудата. Ама без количествени оценки си сляп като къртица и не може да видиш колко е зле положението Не става тая работа с гадаене с мокри пръсти и случайни предположения. Прочети някаква книжка, дето се нищо примера с влака и гарата, може и да възприемеш нещо. Макар че е малко вероятно...

Къде видя мисъл, още повече пък знание в твоите писания? Не се шегувай така. Какво значи "веднага", "моментално", ако не е дефинирано понятието "момент"? Нали за това ти набивам канчето? Не си определил валидността на базови понятия, поставени под въпрос, ама ги ползваш и "доказваш". От едновременноста в едната система не следва едновременност в другата. Това точнно е което трябва да се докаже. Ама ти явно си над тези неща. Затова твърденият ти не са верни Ти говориш за едновременност на две събития в една и съща пространствена точка. Това по дефиниция е вярно, две едновременни събития в една точка са едновременни във всяка отправна система. И точно защото е така по дефиниция, това не е интересното. Интересното е дали две събития, едновременни в две раздалечени точки, са такива и в другата система. Това е задачата която трябва да се решава, а не тъпченето на едно място което ти правиш. Аз каквото е имало да смятам, съм го написал в голямата тема. Ти се пънеш тука да ме убеждаваш в някакви глупости, ти трябва да смяташ и да ги доказваш. Това че не можеш да ги докажеш (най-малкото защото те не са верни) не може да предизвика някакво съжаление към тезата ти.

Пак ли грешки сънуваш? Всеки наблюдател има принципната възможност да опише всичко случващо се навсякъде чрез своята отправна система. Включително външният да опише какво става вътре във вагона. Самото наблюдение на светлината вътре е само технически проблем, който е принципно решим, така че не е проблем. Какви грешки на СТО пак видя, преди да си я разбрал? Това не мога да си отговоря...

Понятието момент може да въведеш само когато докажеш, че и в двете системи часовниците работят еднакво, с еднакъв ход. До тогава то е приложимо само за всяка система поотделно и не може да се използва за заключения по ефекти между двете системи. Така че гърмиш още тука. Самата идея на постановката, която разглежда СТО е, че показва, че часовниците в двете системи вървят различно по принцип, а не по обстоятелство. А ти си се забатачил на объркан пример, и се давиш. А това не следва по никакъв начин. Точно това трябва да докажеш, ако настояваш, и СТО доказва че не е така при нейните закони. Продължаваш с голословни твърдения. Аз нали ти казах Хехе, нали ти се пънеш да доказваш? Ти трябва да даваш формулите. Ама ни формули имаш, ни може да докажеш недоказуемото, щото тъшата философщина се дъни тука. Отвори някой учебник по СТО, там ти разказват играта колко си я закъсал Чети бе, това между ушите ти е дадено да мислиш, не да се тръшкаш.

Едновременност на кое с кое? Какво точно си доказал, и как? Къде? Различното време е отношение между две системи, в рамките на една то не съществува и не участва. Какво се пуйчиш да доказваш с такива кухи твърдения, в които няма смисъл? Първо, едновременност на какво? И второ, защо продължаваш без доказателства да твърдиш неща дето не си доказал? Тая тработа с тъпо философстване не става, доказателствата трябва да са количествено изразени.

Нищо не може, да. И това е така. А това точно трябва да се докаже. А ти не го правиш, а само лееш "заключения".

Точно това е дадено по условие, и не е предмет на доказване. Кое разстояние клони към нула? И в кой момент? Момент по коя система? Забравил си да уточниш тези подробности, на тяхно място приемаш някакви интуитивни предположения (недоказани) и хоп, опровергал бил нашия СТО. Опровергал, ама друг път. Ти си тръгнал да решаваш съвсем различен проблем. Че две събития в една точка могат да са едновременни и за двете системи. Проблемът е съвсем различен, че две събития в различни точки, ако са едновременни за единия, не са еддновременни за другия. Ама толкова си разбрал, нали

Така ли? Защото: тоест доказваш едновременност? Ти наред ли си?

А ти не си в позиция да оценяваш неща, дето не ги разбираш. Има още много да учиш, докато станеш кандидат за това

Има ли смисъл изобщо да се коментира, като няма какво всъщност? Освен произволни "следствия"? Ето, от "Абсурд в СТО", твърдението: Отново да повторя точно в момента на синхронизиране на системите за <съвпадналите> Наблюдатели, в което те се намират в клонящо към <точка> пространственно съвпадение, което дава общо начало за координатните им системи и Т и Т1 са нула, нулирани са, тоно в този момент, миг и в тази <точка> Бумка Събитието. За Неподвижната и Подвижната система, по отделно СТ стойностите<за време> са еднакви и часовниците цъкат сверени и синхронно, което юе рече синхронно са <нулирани> за начало на координатните системи. Имаме Пълна Физическа, на теория разбира се, Едновременност , в двете системи по отделно и според двете различни двойки наблюдатели. Има ли възражения? Ето, подчертал съм следтсвието, което не следва от никъде, защото предположенията преди тях не са верни. А последващите разсъждения, базирани на него, те влачат в ямата направо. После, малко по-надолу, простотията: Да приемем, че две събития се случват едновременно (Δt = 0) по оста x, но са отделени от ненулево придвижване Δx. Тогава в F′ намираме, че {\displaystyle \Delta t'=\gamma {\frac {-v\Delta x}{c^{2}}}}, така че събитията вече не са едновременни, спрямо движещ се наблюдател. >>>> Ние имаме делта Х клонящо към нула, следователно ще имаме делта Т1 клоняюо към нула. Ако приемем и <сверяването> на двете координатни оси с общо начало, значи едно исъщо Х и т, т1 нула, значи имаме Пълна Нула, хахах Ми как ще приемеш Δx за нула, като това е разстоянието между двата детектора, които улавят светлината на лампата (стените на вагона, по условие на задачата с влака и гарата например)? Това разстояние е ненулево по условие. И от тук поредното плъзгане по пързалката в пропастта на безумието... Трябва ли още да изреждам? Където и да се копне в разсъжденията ти, се пръква такава балaстра, по която сам се подвеждаш. Но ползата от такива разсъжденя е нулева. По-горните разсъждения са верни само когато два детектора са в една точка, съвпадаща с източника. Но това е тривиална ситуация, незаслужаваща коментар.

Лапландец, това са простотии на квадрат, вече ги обсъждаахме. В тях няма грам логически разсъждения, някакви витиевати неясни разсъждения на база също толкова неясни предположения, и от никъде не идващи "следствия", няизвестно защо насочени срещу Айнщайн. Не само не са теоретични, никакви не са. нямат рационална основа тези разсъждения. То хубаво човек да си вярва, ама не си за тоя форум с такава вяра, тука вяра не минава, трябват доказателства. А такива нямаш. Вместо да се опиташ да мислиш, ти само спамиш. Поне прочети някаква книжка, за просветление, а така... Мъкааааа.

Тука не си прав, може. Например, може да намериш вътрешно противореие в това, което опровергаваш, или противоречие с наблюдението. И в двата случая не е задължително да знаеш и да може да дадеш вярната му форма, нормално е. Лапландеца в случая си приказва по инерция. Той се бърка от следното разсъждение: ако моето предположение (каквото и да е то) е верно, тъй като то противоречи на Айщайновата схема, значи Айнщайн бърка. И повтаря последното като рефрен, въпреки че в него няма смисъл и логика.

Забелязах нещо неприятно. Във личния профил се е запазила историята на коментарите само от 20-ти декември насам, всичко друго липсва. Така ли ще бъдее или операцията по прехвърлянето още не е завършена?

Неграмотник та дрънчи на кухо... Втората формула, Fg=G.M1.M2/R^2, изразява силата на гравитационно привличане. Първата формула, F=m.a, заявява връзка на всяка сила с ускорението което тя причинява, в случая това е точно силата на гравитационно привличане. Тоест F в двете формули има един и същи смисъл, силата на гравитационно привличане, затова можем да формулираме равенството - което показва, как ускорението причинено от силата зависи от параметрите на гравитационното привличане. Ама с кухавелско мислене толкова можеш Модераторите, бан за тоя мухльо! Съсипва ви форума.

Тоя катил с гьонсуратско поведение не за пръв път го блокират и трият. Но ми се струва, че модераторите чакат да се натрупа някаква "критична маса", преди да действат... Макар че всичко е ясно и очевидно.

Откъде се пръкна това 'F' след съкращаването бе, аланкоолу? Я бегай да пасеш козите или да лъскаш обувките на хората, за друго явно не ставаш

Мда, когато "аргументите" ти се водят единствено от чувството на яд и злоба, че си абсолютно безпомощен и те правят на зарзават, смисълът в тях е нулев. Боже, защо си дал способност на такива грешки и да пишат?

Шпага, ще опиша нещата по-детайлно математически, за да се очертае целият проблем. Гравитационната сила, с която тяло с маса М привлича тяло с гравитационна маса (което е на разстояние r, да го наречем пробно тяло) е следната: Тази сила предизвиква ускорение на привличаното тяло (тук участва инертната маса на тялото) Тоест ако изключим силата F от горните две формули ще имаме равенството: Още от времето на Нютон негласно се е считало (а сега това е централната тема в принципа на еквивалентност, и много точно експериментално проверена зависимост) че то двете маси от двете страни на равенството се съкращават, и ускорението което ще получава пробното тяло е: и както виждаме, то не зависи от неговата маса. Тоест величината на ускорението се определя само от масата на тялото, създаващо гравитацията (M) и разстоянието до него (r). Можем да продължим в тази посока за да получим уравненията на движение на пробното тяло. По определение, в декартова координатна система разстоянието от центъра до дадена точка с координати X,Y,Z (позицията на пробното тяло) се определя по питагоровата теорема: От друга страна, ускорението е промяна на скоростта (първа производна, казано математически), скоростта е промяна на пътя (пак първа производна), следователно ускорението е втора производна на пътя: Полученото диференциално уравнение се нарича уравнение на движение на пробното тяло в гравитационното поле. Уравнението на движение дава пълна информация за поведението на едно тяло под действие на определени сили, получаването му е целта на практически всяка динамическа задача. Защото от тук с подходящи математически методи получаваме пълно описание на движението. Получената задача се нарича Задача на Кеплер, и нейното решение описва движението на планетите. За решаването и се използват различни хитрини, например междинно се доказва, че движението става в една плоскост, което опростява решението, но това са подробности. Самото уравнение на движение не е достатъчно, нужни са още и началните условия: какво е поведението на пробното тяло в точка X,Y,Z в някакъв начален момент от време, в покой ли е, или се движи с някаква скорост и накъде. Отчитайки тези начални условия, ние получаваме различни варианти на решението. Ако в споменатата точка тялото е в покой, то имаме решение за свободно падане. Ако тялото има някаква начална скорост, в зависимост от нея имаме различни варианти на решение. Например, хвърляне на тяло нагоре, по посока обратна на силата. Или въртене, по окръжност, елиптична, параболична или хиперболична орбита около тялото създаващо гравитацията, когато началната скорост е напречна на гравитационната сила. Ако свободно падащото тяло има маса, сравнима с масата на тялото, създаващо гравитацията, тогава не можем да пренебрегнем движението на последното тяло. Движението на двете тела ще се осъществва около центъра им на масите, и това усложнява решението на по-горното урявнение. Но важното от цялата галимация по-горе: масата на прпбното тяло се съкращава още на начален етап, и движението му не зависи от неговата маса.