scaner

Пак нищо не си разбрал. За задачата - какво се случва в някаква отправна система - значение имат само поведението на куршумите и мишените в тази отправна система, нищо друго. Дали ще считаш че вагона се движи в някаква друга отправна система или не, това няма никакво значение. Става дума за инерциално движение на вагона, разбира се. В конкретната отправна система, в която мишените са неподвижни, резултатът е ясен - едновременно достигат куршумите в мишените, и тук не може да има спор. За друга отправна система, в която мишените са подвижни - демек и целият вагон е подвижен - неедновременно могат да стигнат куршумите. Всичко зависи от обстоятелствеността между куршумите и мишените, нищо друго не влияе. Поне според условието което сам зададе. Толкова ли е сложно за проумяване, та това е кинематика от средното училище още.

Да си споменал в задачата Гравитация? Параметрите на гравитацията? За да се реши задачата с гравитция де. Не, не си споменал, мълчиш като тапа. Какви гравитации те сърбят тогава? Аз казах ли ти, че много труд трябва да положиш още, за да формулираш смислен въпрос? Сега се оказва, че още нищо не си направил, ама много си искал Докажи някаква връзка, и тогава я използвай. Това "струва ми се", не вървой.

Не разискваме никакви други ефекти освен зададените в задачата: два куршума едновременно, с еднаква скорост във всички системи, към две мишени. Така формулирана, задачата на 100% се покрива със СТО. Няма мърдане просто. Лапландеца сам си вкара тоя автогол, аз само го показвам по-ясно. Добре, какво пречи първо да игнорираме това въздействие (така и така то не участва в условието) и да проучим чистите ефекти, и после, ако имаме съответните възможности, да го отчетем? Въпросът е принципен. При всички оценки, които се сещам, въздействието на тролея е на много порядъци по-слабо от основният ефект и няма принципно нищо да измени. Защо трябва да се самоубиваме със сложна и безсмислена задача, вместо да разберем основните закономерности? Това питам, кому е нужнен такъв хаос? Коментарът ти ми прилича на "а вие защо бесите негрите"? Един вид що за физика е това, какви са тези закномерности, които тя открива, че и ги потвърждава експериментално, а те не отчитат още милиони въздействия? Недей така, точно тук холистичният подход е вреден.

Може, може. Щом се явяваш защитник някакъв, обясним ми до колко въздейства тролеят в Пловдив на движението на куршума, като имаш пред вид че разискваме ефектите на СТО, а не на ОТО - тоест ако ги има и в СТО, тези ефекти ще се проявяват и в ОТО. Ей така, някак се опитай да оцениш времето до мишената с колко ще се промени, или пътят някак ще се скъси?Дай реална оценка да видим, не се крий зад общофилософски и холистични принципи. Шпага, има един основен приннцип във физиката: когато се изследва някакъв ефект, всички други по-маловажни и несъществени ефекти се игнорират, за да изпъкне резултата. После, ако има резултат, може допълнително да се отчете като първо, второ, двайсто приближение въздействието на по-малозначителните фактори. В нашият случай за слабо мислещи хора с големи претенции, страничните слабо въздействащи ефекти само отклоняват вниманието - забележи го лапландеца как зацикля. Дай да се видят основните ефекти, после ще намесваме и гравитация и други неща, може и до тролея в Пловдив да се стигне. Но за безпомощни хора усложняваето на такива задачи е контрапродуктивно. И най-важното - в нашият случаай нищо не е дадено за допълнителни въздействия, т.е. задачата трябва да се решава при тяхната липса - демек тролеят в Пловдив не въздейства на геометрията и съответно резултата. Просто е всъщност....

Нали ти казах, че си неспособен на елементарни съждения? Няма нужда непрекъснато да го доказваш И бавно развиващ се петокласник щеше да се справи по-добре от тебе със задачата. Значи така, движи се в едната посока с 60 км/час, в другата с 40, ама средната скорост била 200 км/час? Браво бе Бил си мъдър колкото настъпена хлебарка Ми аберацията е отчетена, чертежа го показва. Че ти си некадърен в разбирането на елементарни чертежи, не значи че на тях нещо им има, а на тебе. Пък доплеров ефект няма щото източник и приемник са неподвижни един с друг, и резултата от експеримента също показва че такъв няма. Taка че няма нужда да се отчита. Но ти си повтаряй, да не би някой да си помисли че си разбрал нещо... Тръшкането не е изява на мисъл, а на неин заместител

Хохохо, ти дори не си схванал условието на задачата. От къде ти хрумна време за пътуване 2 часа, след като задачата твърди съвсем друго? Хапчетатат днес си забравил. Ами няма и как да се отчетат, защото такъв е експеримента. Пък и както казах, аберацията не променя честотата, докато доплеровият ефект я променя, така че няма как да компенсираш ябълки с портокали. Първо научи какъв е експеримента, после чети кой как го коментира, може и сам да почнеш да откриваш противоречията

Ами не дават един и същи резултат, нали това ти тъпча в главата? Ей на, вземи примера със София и Пловдив. Нека разстоянието между тях за определеност е 200 км. Значи мотористът е пътувал общо 400 км. От София за Пловдив се е движел с 60 км/час и е пътувал 200/60 = 3.33 часа. От Пловдив за София се е движел с 40 км/час и е пътувал 200/40 = 5 часа. Общо значи е пътувал 5+3.33 = 8.33 часа, изминавайки 400 километра. Средната скорост е 400/8.33 = 48 км/час. Докато усредняването на скоростите дава (60+40)/2 = 50 км/час, съвсем различен резултат. На тази тънка разлика се основава идеята на ММ. Това са елементарнни неща, бива ли такава тъпа упоритост? Дал съм оригиналният чертеж на Майкелсън за опита. Други аберации в него няма. Всички претенции към автора на сбърканата статия Ей от ТУК съм го взел.

Няма инфо с безкрайна скорост. Забрави такива начини на решения - видяхме, объркват те съвсем. Ако имаш някакви въпроси - бъди конкретен, а не с някакви общи приказки от които нищо не се разбира. Макар че за един средноинтелигентен човек нещата трябва да са пределнно ясни.

Ами това са фактите които си дал. Каква реалност те сърби още? На база тези факти, с елементарна логика се получава неудобният за тебе резултат, а това че на тебе логиката не се отдава отдавна е ясно Ти дори не осъзнаваш как сам се прецакваш в реалността, а някаква друга реалност си затърсил? Няма, и в склада няма Системата в която вагонът се движи също съм анализирал, и в нея посочените събития не са едновременни. Но задачата ти беше формулирана и за системата в която вагонът е в покой (този странен частен случай ), и в нея събитията са едновременни. Това са всичките възможни решения, и ще трябва да ги сърбаш

Е там е работата, че не се намира. Средната скорост се определя като целият изминат път разделен за цялото време на движение, а не като средно аритметично от скоростите през някакви участъци от пътя. Това е задача за досещане, затова е и ориентирана за пети клас, когато трябва да се развиват такива качества. Ама който пропуснал като тебе, сега ще приказва глупости. Аберацията е много добре видима на този чертеж който съм дал. Много по-естествено влиз на него, и въздействието и е очевидно. Затова чертежът е много добър.

Напротив, вагонният наблюдател отчита, че обектите във ввагона са неподвижни спрямо него. И участието им в тази неподвижност (в тази отравна система) предопределя определен резултат от изследваният експеримент - едновременно достигане на куршумите до мишените. Няма друг резултат в тази система, и няма как да се получи чрез законите на физиката (не говоря за въздухарските ти измишлизми). Като се правиш толкова "умен", можеш ли да обосновеш друг резултат в системата на вагона? Какво значение има върху поведенето на куршума спрямо неподвижната мишена във вагона някакво движение на Голямата мечка или някой тролей в Пловдив? Никакво, естествено, определящо резултата е единствено движението куршум-мишена във всички случаи. Конкретната обстоятелственост във вагона предполага конкретният резултат - едновремено достигане на куршумите до мишената. Елементарно е: еднакви пътища, еднакви скороссти, съответно еднакви времена. Факт и тука още гориш в тъпите измислици. Нататък всичко е ясно.

Важното е че обектите във вагона са взаимонеподвижни - това облекччава съобразяването на резултата (което е целта, точно това облекчение следва и е най-важното в случая), и отдавна беше време да се сетиш сам, ама на, дори при такова опростяване не се справяш. Е къде си тръгнал тогава?

Точно така, и средната скорост не е равна на средноаритметичната скорост в двете посоки, и съответно не се компенсира от такова движение. Това е факт, и колкото пъти да го повториш, ще си остане факт. Къде видя противоположния ъгъл в аберацията? Съвсем хубав ъгъл има, оформя прекрасен равносбедрен триъгълник, с ненулева основа, която е ефекта от аберацията. Сложи си очила, ако имаш - смени си очите. Бива ли толкова тъпня на едно място?

Не можеш да правиш всичко - смисълът се определя от данните, а не обратно. Затова щеш не щеш, трябва да се изказваш ясно, иначе си аут. Задача се решава само със проверените физически закони, а не с глупави измишльотини и предположения, независимо от подбудите им. Целият вагон е само относително подвижен спряямо някой друг наблюдател. Подчертаната дума "относителен" е възлова за смисъла на задачата. Когато в една система нещо е относително неподвижно, имаме един резултат, когато е относитенно подвижно - друг. В случая този резултат е свързан с едновременността на събитията. Факт в случая е, че в системата на вагона събияията са едновременни, а в друга система, подвижна спрямо него (в която вагона се движи) събитията не са едновременни. Тази разлика в две различни системи се нарича "относителност на едновременноостта", и при дадените условия тя е факт. Което и доказа Айнщайн, което за пореден път набивам в мислонепропускловата ти главичка...

Щом в отправната система на вагонният наблюдател, в която съм ти написал разсъжденията, мишените имат нулева скорост, в тази система те не се движат, и там куршумите стигат едновременно. В другата система, в която се движат, съм ти снесъл другите разсъждения, валидни за нея. Мисли конкретно, а не мъгляво, щото само с тръшкане не става. Толкова ли не си способен да схванеш две елементарни заключения при очевадни условия? Мъкааааа....

Няма безкрайнаа скорост на наблюдение - не може да решаваш някаква физическаа задача, използвайки закони противоречащи на физиката и после да си мислиш че резултатът има общо с физиката. Подчертаното не е верно - мишените в системата на влака са неподвижни по условие, не се движат спрямо вагона и неговия център. Съответно те не шроменят пътищата до куршумите в тази система, и за това резултатът е едновременност. Ето и тук, допускаш някаква тъпанарска глупости, и всичко отива на кино После някой друг ти бил таковал в гащите..

Какво му е некоректното в примера? Заместваш моториста със светлината в етера, изминава еднакво разстояние но с сразлична скоросст в различните посоки, и получаваш резултата. Що не си признаеш чистосърдечно, че не можеш да решиш задача за петокласници, а се пуйчиш безсмислено на пангара? Тъй, тъй. Именно двойна аберация, сумира се ефекта два пъти, ще ти се да се компенсирал Погледдни чертежа, как ходи пунктирната линия разкрачена в резултат на аберацията. Трябва ли да повтарям нещото за главата?

Ти малоумен ли си или да? Какво не е ясно от следното: "...резултатът е едновременно пристигане до мишените в системата, в която мишените не се движат, защото изминават еднакъв път с еднаква скорост, движат се еднакъв интервал от време, и щом са тръгнали едновременно, ще пристигнат едновременно. " Ако нещо не си разбрал, прочети го пак и помисли, а не цикли с тъпи въпроси. Не следвало било, смешник... За системата в която вагона се движи, съм казал съвсем друго нещо: "...В другата система обаче, пътищата на куршумите са различни: на единия му бяга мишената щото се отдалечава с влака, към другия се приближава мишената и му съкращава пътя. Различни пътища, изминати с еднакви скорости, дават различни интервали време. Като ги добавиш към началният момент, когато са тръгнали едновременно куршумите, получаваш различни моменти на попадане в мишените - в тази система няма да попаднат едновременно. " Схвана ли разликата, или да повтарям? В едната система мишените се движат, в другата не, и това определя отношението между величините на пътищата и времената през които се движат куршумите. Всякакви други измислени "движения" на влака нямат участие в играта - според фактите, за които настояваш . Научи се поне да четеш, логическото мислене може да дойде и после, имаш ненулев шанс...

Абе нещастник, я се погледни! Трябваха ти пет коментара, за да формулираш някакво подобие на мисъл. Ама рипаш като ухапан Пак не става ясно какво искаш да покажеш. На това което си написал: - два куршума, едновременно от средата, летят с еднаква скорост към двете мишени резултатът е едновременно пристигане до мишените в системата, в която мишените не се движат, защото изминават еднакъв път с едднаква скорост, движат се еднакъв интервал от време, и щом са тръгнали едновременно, ще пристигнат едновременно. В другата система обаче, пътищата на куршумите са различни: на единия му бяга мишената щото се отдалечава с влака, към другия се приближава мишената и му съкращава пътя. Различни пътища, изминати с еднакви скорости, дават различни интервали време. Като ги добавиш към началният момент, когато са тръгнали едновременно куршумите, получаваш различни моменти на попадане в мишените - в тази система няма да попаднат едновременно. Това ти го набивам в тиквата от как се помня, и при тебе никаква положителна възприемчивост. От питието най-вероятно, втвърдява мозъка... Сега скива ли колко са болни фантазиите за Скоростомер Ен и прочие простотии? Е за това сам си говориш по тея теми

Нямаш наблюдения, нямаш резултати. Имаш някакви мъгляви представи върху постановка, която пък хептен не е ясна и пълна. СЪответно имаш някакви натрапчиви мисли представени за "заключения". Ей на, погледни го. Аз нали ти казах защо никой не ти коментира безумните глупости? Това са само част от причиите.

Именно. Скоростомер 2 беше едно изключително малоумно твърдение, очевадно пръкнало се в резултат на тежка алкохолна злоупотреба, без никаква логика и смисъл в него, затова и никой не го е коментирал, ако си забелязал . Бих го свързал с конспиративните кошмари, които и сега те разтърсват от време на време, но и тази диагноза съвсем не е пълна.

Това е съвсем друга задача, отнесъл си се безвъзвратно. Нещо връзките се губят... Неедновременно ще пристигнат, а причината е, че ще тръгнат неедновременно. А ти какво твърдиш, щото беше по едно време като люлка, ту едновременно, после не едновременно, после се удави в безсмислени приказки... Докато при опита на ММ светлината тръгва анблок от една точка, демек едновременно по wsi`kite пътища. И опита на ММ се е стремял да хване именно анизотропията по скоростите, (то няма друго в тази постановка) защото всичко друго е било еднакво.

Каква анизотропия в пътя (няма такова понятие, как си представяш, че от София до Пловдив е 200 км. а от Пловдив ъм София е само 190 км)?. Различните времена мигат да се дължат само на анизотропия в скоростта на светината. Лапландец, посъветвах те нещо по-горе да правиш, преди да се изказваш.

Ами точно отова ти е голямата заблуда. Не напразно споменах задачата за пети клас: моторист се движи от София до Пловдив с 60 км/час, от Пловдив за София - с 40 км/час. Привидната средна скорост е 50 км/час, в едната посока е +10, в другата е -10, и се била компенсирала? Ако си седнеш на буквите и решиш задачата, се получава средна скорост 48 км/час, никаква компенсация. Още по-фрапиращо е ако оразликите са по-големи, например в едната посока се движи с 90 км/час, в другата с 10 км/час. Средната скорост е 18 км/час. На тази разлика в сравнение с 50-те км/час и разчита експеримента на ММ. Ама който си няма идея от експеримента, само празни приказки може да говори. Това съм ти го набивал в главата поне пет пъти, и никаква промяна? Кажи сега че не е дървена. Къде си тръгнал, лишен от знанията дори на един петокласник, да критикуваш нещо което очевидно не разбираш? Дрън-дрън. Пътят на светлината в следствие на аберацията е нарисуван с пунктирна линия на чертежа, и няма нищо което да я компенсира - тя дава удължение на пътя, което задължително трябва да се вземе пред вид, както е направил и Майкелсън. Няма начин да се "компенсира". А пък да се твърди, че аберацията компенсирала някак доплеровия ефект, е невежество та дрънка. Но е напълно естествено за критикарите Емблема.

Осмисли сметките и гледай чертежа, ако друго не можеш, вместо безсмислено да се пениш. Според идеята за етера именно скоростта на светлината трябва да е рзлична в различните посоки, и на тази база се основава очакваната и търсена разлика. Тръш-тръш, толкова можеш, отдавна е известно. На чертежа е нарисуваната аберацията, и нищо от нея не се компенсира, а и няма как да се случи това - така е построен експеримента, хитро