scaner

А за какво са двигателите? На какъв приннцип те предизвикват сила? Никога ли не си се замислял? Замисли се, и ще намериш второто тяло Третият закон на Нютон изисква две тела - действащо и противодействащо. Сега и основите на класическата физика ли трябва да ти обяснявам? Съвсем почна да се излагаш. Аз колко пъти казах, че първо трябва да се учи, после да се спори?

Дефиницията на силата - вектор, сочещ от прилагащото силата тяло към въздействаното от силата тяло. Че или наличие на опора, за да имаш неуравновесена сила, което пак е две тела. Та питам, кой ще приложи силата върху единственото тяло във вселената? И как ще разбереш, че то се движи със ускорение? Вместо да се петлявиш аз имам ли отговор или не, ти отговори, към теб е въпросът. Моят отговор вече е ясен - постановката няма смисъл.

При едно тяло във вселената, нямаш ускорение. А и както сам казваш, самото понятие движение се обезсмисля - нямаш никаква промяна. Затова задачата няма смисъл. За да се появи сила и ускорение, трябват поне две тела. А тогава вече имаме и относително движение. Затова да, няма не-относително движение при вселена с повече от едно тяло. А ние само с такава разполагаме, така че трябва да се примириш. И с какво ще го откриеш? На какво ще се отрази това ускорение, след като няма други тела? Въртиш се в кръг, не се ли усещаш. Само и само да си скриеш главата в пясъка и да не видиш едно изначално качество на движението - относителността. Да, както и целият пример с който се оптваш да намериш някакво безотносително движение. Как като е безсмислено движението може да приказваш за ускорително движение? Petitio principii Крайно време е да узрееш - основно качество на всяко движение е относителността. Това свързва всички движения, това е базовият клас на движенията, по познатата ти терминология. От там нататък всеки конкретен тип движение наследява това качество и добавя нови. Като проумееш това, става кристално ясна картинката на физиката.

Чакай сега, от къде се взе светлината? Нали имаше само един обект? И изобщо, от къде се взема ускорението, като имаш само един обект? Виждаш ли как условието издиша от всякъде?

Когато имашш само един обект, не можеш да изградиш понятия нито за метър, нито за време и увисваш още тук, да не говорим за по-сложни неща като сила и ускорение. Тц. Неоткриваемостта е съвсем допълнително качество към инерциалното движение. Както казах, при наличие на повече от едно тяло във вселената всяко движение става относително - винаги можеш да съставиш отношение между две тела, без изключение. Абсолютността на ускорението е допълнително качество. И релативизмът няма нищо общо, това произтича още от класическата физика. Ти продължаваш да се плашиш в тъмното от релативизма? Защо? Ами относително е, защото винаги някой изследва движението на едно тяло в отправна система на друго, и това вече е отношение между тях. Не можеш да премахнеш тези отношения принципно, дори и да се правиш че все едно ги няма, както щрауса в пясъка, дори и с ускорението - ускореният обект все се движи относно някой друг, и винаги може да посочиш такъв. Затова и относителността е първородно качество на кинематичното движение. Съсредоточи се на по-сериозни проблеми.

И какъв е проблемът да си изградиш някаква въртяща се система? Избираш ъглова скорост, избираш център на системата, и си готов. На земята може да избереш колкото искаш такива системи, във всяка от тях земята ще се върти с различна скорост, и само в една всичките скали ще бъдат в покой След като можеш да набутапш всяко движение като относително, значи то Е относително. Другите му прилагателни са муу в бонус. Тц. А) Относителността на движението е присъща на телата, защото не са единствени тела във вселената. В) Ако ракетата е единствен обект във вселената, нямаш определение за "ускорение" Но примерът така или иначе е безсмислен, поради А).

Нямаш никакъв проблем. Избираш си някаква ъгова скорост на въртене, всичко останало го списваш като ветрове В момента обсъждаме геоцентричната система която е много по-рязко определена, и движението на слънцето в нея. Абсолютно всяко движение е и относително. В природата имаш повече от един материален обект. Всеки обект се движи по отношение на отправната система на друг (произволен) или е в покой спрямо него, и обратното, другият е в същото отношение с първия. Без никакви изключения. Затова при движенията абсолютност не е противоположно на относителност.

Ами получава се точно както си го написала в началото: обектът е подвижен спрямо всичките споменати инерциални системи, и е неподвижен в указаната неинерциална. Няма проблем обектът да е подвижен спрямо едни отправни системи, и да е неподвижен в друга, нали? Така е и при инерциалните системи, неподвижен е в една и се движи спрямо другите. Защо в този случай не те смущава, а принеинерциалните те смущава? По отношение на Юпитер. В Уикипедията има данни, екваториален радиус71492 км, екваториална скорост на въртене 12.6 км/с, делиш второто на първото и получаваш ъгловата скорост на юпитериоцентричната система.

Напротив. Въртящата се отправна система се характеризира с константна ъглова скорост, по условие. Това че на Юпитер има различни материални маси, които се движат една спрямо друга, не е проблем. Харесваш си някаква ъглова скорост, на някакво ядро, или някаква осреднена величина ако няма такова, и отчиташ спрямо така изградената отправна система движенията. Движението на газовете в тази отправна система обикновено се нарича "вятър" На Земята е същото, там ъгловата скорост ни идва по естествен начин, свързана със сушата. Но вятър има пак, в много по-малка степен.

Тц. Какво разбираш под "стационарност" в случая? Пак нещо като синонима на реалност с привидност? Излез на улицата. Улицата ти задава някаква част от координатна система. Движи ли земята спрямо улицата? Да виждаш някаква част да се върти? И въртенето, и движението са свързани с промяна на някакви координати. Геоцентричната система така хитро е избрана, че такава промяна няма. Земята е неподвижна в такава система, по дефиниция и по начин на конструирането на тази система, не се движи и не се върти в нея, и като синоним може да кажеш че е и стационарна в нея - какъвто и смисъл да придадеш на "стационарност" конкретно в тази отправна система. Това че ти не схващаш кондиката на нещата, не е проблем на геоцентричната система. Знам, предразсъдъците, и т.н. Научи се да преодоляваш тоя проблем, иначе няма смисъл да се занимаваш с физиката.

Законите на динамиката в неинерциални системи са различни. Там действат специфични природни сили - на Кориолис, центробежна, на инерцията и др. И те дават своят принос в тази динамика. Но дай да не навлизаме в тези джунгли, нас ни интересува само факта на движение, който може да регистрираме и без физика.

От разсеяност. Всичко изброено представлява една и съща въртяща се система. Характерен елемент на една такава система е ъгловата скорост с която се върти. Това е времето, за което - гледано от инерциална система - един обект, намиращ се неподвижен във въртящата система, прави един пълен кръг. А той ще направи един такъв кръг за едно и също време, независимо на какво разстояние се намира от центъра. Въртенето в случая може да си представиш като въртене на една голяма тепсия, с разположени по дъното и обекти на различно отстояние от центъра - тези обекти на тепсията остават взаимонеподвижни, но при въртене на тепсията всички правят един оборот за еднакво време, независимо от положението си, защото тепсията се държи като едно цяло. Това е моделът на геоцентричната система.. Друг е въпросът с линейната скорост на всеки обект. Тя е произведение от посочената константа на системата - ъгловата скорост, и разстоянието на обекта от оста на въртене. Когато обектът е далеко от тази ос (за земята тя е север-юг) - на екватора - тогава тази скорост е по-голяма. Когато е по-близо до тази ос - на умерените ширини, тази скорост е по-малка. Когато застанеш на самата ос, тази скорост ще бъде 0. Но единствеността на системата се гарантира от единствен параметър - ъгловата скорост.

Никой не го пренебрегва, но в геоцентричната система земята не се върти - по дефиниция. Такава е системата, проумей го. Правиш ли разлика между земя и отравна система в случая? Изобщо не става дума за приближения и за пренебрегване на въртене, съвсем друга е философията на отправните системи. Така както не пренебрегваме движението на влака спрямо гарата, когато оценяваме в неговата сситема движението - а той е неподвижен в системата на влака, независимо че се движи спрямо гарата. Е, същото е и със въртенето на земята - тя е неподвижна в геоцентричната система, независимо че си се върти. И това е идеално условие за определяне на всякакви движения спрямо това състояние на неподвижност. Далеко си още от разбиране, копай, още светлинна година или пет те делят от смисъла

За това е нужно отправните системи да са равностойни по възможностите си да описват движенията и събитията, тоест всяка да описва реални движения и събития - само тогава можем да използваме избор по удобство. Кое му е привидното на движението? Дадох ти примера с влака и гарата - знаем, че влакът се движи спрямо гарата, движението описвано в системата на влака привидно ли е? Според тебе ДА. Знаем че гарата се движи в системата на влака, движението на обектите описани в системата на гарата привидно ли е? Според тебе ДА. Въртенето на земята е частен случай на движение, което знаем. Еми то не остана нищо реално, тоест при тази постановка - "знаем, значи движението е привидно" реално е синоним на привидно. Е, честито! Виждаш ли как сам си вкарваш противоречия в разсъжденията? Не е за пръв път, нали? Виж сега по-горе как сам се прецакваш с тези разсъждения Удобство се използва само когато имаме равностойни по истинност методи, иначе става все едно опит да сравняваш ябълки с пирони. Знам че не правиш разлика, ама това си е твой проблем. Не става така тая работа.

Понятието "система в покой" няма смисъл, защото отправната система не е физически обкт и не притежава качеството "движение". Има смисъл понятието "обект в покой в отправна система", което има смисъл за всякаква отправна система, приложимо е и за геоцентричната система. Ето ти цитат от последният линк: What the principle of relativity points out is that correct mathematical calculations can be made regardless of the reference frame chosen, and these will all agree with each other as to the predictions of actual motions of bodies with respect to each other. It is not necessary to choose the object in the Solar System with the largest gravitational field as the center of the coordinate system in order to predict the motions of planetary bodies, though doing so may make calculations easier to perform or interpret. A geocentric coordinate system can be more convenient when dealing only with bodies mostly influenced by the gravity of the Earth (such as artificial satellites and the Moon), or when calculating what the sky will look like when viewed from Earth (as opposed to an imaginary observer looking down on the entire Solar System, where a different coordinate system might be more convenient). Всеки две отправни системи са свързанои с подходящи трансформации, и човек може да описва света и движението от която си иска, от която му е удобно. Кеф ти геоцентричната, кеф ти хелиоцентричната - и двете са равноправни по възможностите си да опишат света и движенията в него. Общата теория на относителността слага още по-дебел знак за равенство, но това е съвсем друга тема. Ама ти си с неясни понятия от начало, и нищо не правиш за да научиш нещичко. Защо?

Шпага, направи си следният експеримент. Вземи една пръчка, отиди в кварталната градинка, и я бодни в земята но близо до някаква пейка. С тази пръчка ще отбележим условното начало на геоцентричната отправна система, и всяко движение ще отчитаме спрямо нея. После си вземи книжка, седни на близката пейка и наблюдавай - как се движи земята спрямо избраното начало на геоцентричната система? Не бързай, за това е книжката. Може да наминеш и утре, да провериш, колко се е преместила земята заедно с пейката в тази геоцентрична система. Като се премести на метър, ,обади ми се да си коригирам възгледите Е, в покой ли е земята или не е в покой в своята отправна система?

Non-inertial reference frame Това са базови уроци, които трябваше да усвоиш преди да се пуйчиш тука. Незаменяемостта при инерциалните ситеми е свързана с различните физически закони в тях. Иначе във всяка отправна система може да дефинираш неподвижност като липса на промяна на координатите на обект в избраната отправна система. Така както земната повърхност е неподвижна в геоцентричната система и теоретично, и на практика. Отново не си разбрал някои неа, на се периш

Не. Трябва да ги използваш в правилната посока, а не да тъпчеш на едно място и да си задаваш хамлетоподобни въпроси. Показах ти на примера със влака и гарата, че знанието няма връзка с това да наричаш движението "привидно". Гарата не е в покой спрямо влакът. Значи ли това, че не можем да изберем гарата в покой и да разглеждаме нейната отправна система? Какъв ти е проблемът да схванеш такива елементарни неща? Начинът на движение на един обект и знанията ни за това по никакъв начин не възпрепятства с него да бъде свързана отправвна система, в която той да е неподвижен, и да се използва тази система по предназначение - да се опише движенние. В случая не го пренебрегваме, и за това движението на слънцето в геоцентричната система е реално а не привидно, колкото и всяко друго движение. Въртенето на земята дава съответните интересни качества наа отправната система в която тя е неподвижна. Само да те бъзна, в тази система обектите могат да надхвърлят без ограничение скоростта на светлината Що толкова бос си тръгнал да опровергаваш физиката, само ти се чудя...

Не си наясно с отправните системи, затова се плетеш с такива противоречащи си разсъждения. По условие земята е в покой в своята отправна система. Това че тя се върти, не влиза в противоречие с този факт - цялата отправна система е въртяща се, затова не е инерциална. Във въртяща се отправна система няма проблем въртяща се земя да бъде неподвижна. Други въпроси?

Ами спори се, защото някои хора имат жестоки проблеми и не разбират елементарни неща. Ти щом знаеш, че системата на гарата се движи спрямо влака, реална ли е системата на гарата? Според тебе излиза, че щом имаме това знание, не е реална. А обратно, като знаеш че системата на влака се движи спрямо гарата, реална ли е системата на гарата? Ми и тя не е реална май, а? Е кое е реалното тогава? Значи не е проблемът в знанието. Виждаш, че знанието в случая само пречи, не помага. Още Еклесиаст се е изказал в тази посока...

В системата на колата слънцето движи ли се? Движи се, напълно реално в тази инерциална система, и в нея винаги се е движело така. Преди това движело ли се е? Не се е движело, напълно реално в тази друга инерциална система, в нея винаги е било в покой. Кое е привидното, състоянието в първата инерциална система, или състоянието във втората инерциална система? В случая имаш гледни точки от две инерциални системи, и още класическата физика казва това което и аз ти припомням.

Е ти като си толкова умен, що не излезеш навън и не се огледаш? На къде се движи земята? Бяга ли от тебе, завива ли някак? Постой час, два, двайсет, измества ли се няказк, за да твърдиш че се движи? Знанията тук не помагат, а само пречат. хайде, като ти се измести земята, обади се. Земята е кръгла, какъв е проблемът обикалянето на слънцето около екватора от полюса да се вижда по друг начин>? Глобус не си ли виждал? Какво общо има земната гравитация и кой я пренебрегва? Интересно, щом не е пълнолунието, какво е...

Остави го, не виждаш ли че не успява дори две елементарни съждения да свърже в мисъл? Като не може, не може. Днеска явно не е ден на форума, макар че пълнолунието мина отдавна...

Нещо не си във форма напоследък, затова ще го пропусна...

Искаш да кажеш, че като спреш да скъсяваш разстоянието между тебе и планината, то само трябва да продължи да се скъсява? Хапчетата днес си пропуснал...