scaner

Напротив, вагонният наблюдател отчита, че обектите във ввагона са неподвижни спрямо него. И участието им в тази неподвижност (в тази отравна система) предопределя определен резултат от изследваният експеримент - едновременно достигане на куршумите до мишените. Няма друг резултат в тази система, и няма как да се получи чрез законите на физиката (не говоря за въздухарските ти измишлизми). Като се правиш толкова "умен", можеш ли да обосновеш друг резултат в системата на вагона? Какво значение има върху поведенето на куршума спрямо неподвижната мишена във вагона някакво движение на Голямата мечка или някой тролей в Пловдив? Никакво, естествено, определящо резултата е единствено движението куршум-мишена във всички случаи. Конкретната обстоятелственост във вагона предполага конкретният резултат - едновремено достигане на куршумите до мишената. Елементарно е: еднакви пътища, еднакви скороссти, съответно еднакви времена. Факт и тука още гориш в тъпите измислици. Нататък всичко е ясно.

Важното е че обектите във вагона са взаимонеподвижни - това облекччава съобразяването на резултата (което е целта, точно това облекчение следва и е най-важното в случая), и отдавна беше време да се сетиш сам, ама на, дори при такова опростяване не се справяш. Е къде си тръгнал тогава?

Точно така, и средната скорост не е равна на средноаритметичната скорост в двете посоки, и съответно не се компенсира от такова движение. Това е факт, и колкото пъти да го повториш, ще си остане факт. Къде видя противоположния ъгъл в аберацията? Съвсем хубав ъгъл има, оформя прекрасен равносбедрен триъгълник, с ненулева основа, която е ефекта от аберацията. Сложи си очила, ако имаш - смени си очите. Бива ли толкова тъпня на едно място?

Не можеш да правиш всичко - смисълът се определя от данните, а не обратно. Затова щеш не щеш, трябва да се изказваш ясно, иначе си аут. Задача се решава само със проверените физически закони, а не с глупави измишльотини и предположения, независимо от подбудите им. Целият вагон е само относително подвижен спряямо някой друг наблюдател. Подчертаната дума "относителен" е възлова за смисъла на задачата. Когато в една система нещо е относително неподвижно, имаме един резултат, когато е относитенно подвижно - друг. В случая този резултат е свързан с едновременността на събитията. Факт в случая е, че в системата на вагона събияията са едновременни, а в друга система, подвижна спрямо него (в която вагона се движи) събитията не са едновременни. Тази разлика в две различни системи се нарича "относителност на едновременноостта", и при дадените условия тя е факт. Което и доказа Айнщайн, което за пореден път набивам в мислонепропускловата ти главичка...

Щом в отправната система на вагонният наблюдател, в която съм ти написал разсъжденията, мишените имат нулева скорост, в тази система те не се движат, и там куршумите стигат едновременно. В другата система, в която се движат, съм ти снесъл другите разсъждения, валидни за нея. Мисли конкретно, а не мъгляво, щото само с тръшкане не става. Толкова ли не си способен да схванеш две елементарни заключения при очевадни условия? Мъкааааа....

Няма безкрайнаа скорост на наблюдение - не може да решаваш някаква физическаа задача, използвайки закони противоречащи на физиката и после да си мислиш че резултатът има общо с физиката. Подчертаното не е верно - мишените в системата на влака са неподвижни по условие, не се движат спрямо вагона и неговия център. Съответно те не шроменят пътищата до куршумите в тази система, и за това резултатът е едновременност. Ето и тук, допускаш някаква тъпанарска глупости, и всичко отива на кино После някой друг ти бил таковал в гащите..

Какво му е некоректното в примера? Заместваш моториста със светлината в етера, изминава еднакво разстояние но с сразлична скоросст в различните посоки, и получаваш резултата. Що не си признаеш чистосърдечно, че не можеш да решиш задача за петокласници, а се пуйчиш безсмислено на пангара? Тъй, тъй. Именно двойна аберация, сумира се ефекта два пъти, ще ти се да се компенсирал Погледдни чертежа, как ходи пунктирната линия разкрачена в резултат на аберацията. Трябва ли да повтарям нещото за главата?

Ти малоумен ли си или да? Какво не е ясно от следното: "...резултатът е едновременно пристигане до мишените в системата, в която мишените не се движат, защото изминават еднакъв път с еднаква скорост, движат се еднакъв интервал от време, и щом са тръгнали едновременно, ще пристигнат едновременно. " Ако нещо не си разбрал, прочети го пак и помисли, а не цикли с тъпи въпроси. Не следвало било, смешник... За системата в която вагона се движи, съм казал съвсем друго нещо: "...В другата система обаче, пътищата на куршумите са различни: на единия му бяга мишената щото се отдалечава с влака, към другия се приближава мишената и му съкращава пътя. Различни пътища, изминати с еднакви скорости, дават различни интервали време. Като ги добавиш към началният момент, когато са тръгнали едновременно куршумите, получаваш различни моменти на попадане в мишените - в тази система няма да попаднат едновременно. " Схвана ли разликата, или да повтарям? В едната система мишените се движат, в другата не, и това определя отношението между величините на пътищата и времената през които се движат куршумите. Всякакви други измислени "движения" на влака нямат участие в играта - според фактите, за които настояваш . Научи се поне да четеш, логическото мислене може да дойде и после, имаш ненулев шанс...

Абе нещастник, я се погледни! Трябваха ти пет коментара, за да формулираш някакво подобие на мисъл. Ама рипаш като ухапан Пак не става ясно какво искаш да покажеш. На това което си написал: - два куршума, едновременно от средата, летят с еднаква скорост към двете мишени резултатът е едновременно пристигане до мишените в системата, в която мишените не се движат, защото изминават еднакъв път с едднаква скорост, движат се еднакъв интервал от време, и щом са тръгнали едновременно, ще пристигнат едновременно. В другата система обаче, пътищата на куршумите са различни: на единия му бяга мишената щото се отдалечава с влака, към другия се приближава мишената и му съкращава пътя. Различни пътища, изминати с еднакви скорости, дават различни интервали време. Като ги добавиш към началният момент, когато са тръгнали едновременно куршумите, получаваш различни моменти на попадане в мишените - в тази система няма да попаднат едновременно. Това ти го набивам в тиквата от как се помня, и при тебе никаква положителна възприемчивост. От питието най-вероятно, втвърдява мозъка... Сега скива ли колко са болни фантазиите за Скоростомер Ен и прочие простотии? Е за това сам си говориш по тея теми

Нямаш наблюдения, нямаш резултати. Имаш някакви мъгляви представи върху постановка, която пък хептен не е ясна и пълна. СЪответно имаш някакви натрапчиви мисли представени за "заключения". Ей на, погледни го. Аз нали ти казах защо никой не ти коментира безумните глупости? Това са само част от причиите.

Именно. Скоростомер 2 беше едно изключително малоумно твърдение, очевадно пръкнало се в резултат на тежка алкохолна злоупотреба, без никаква логика и смисъл в него, затова и никой не го е коментирал, ако си забелязал . Бих го свързал с конспиративните кошмари, които и сега те разтърсват от време на време, но и тази диагноза съвсем не е пълна.

Това е съвсем друга задача, отнесъл си се безвъзвратно. Нещо връзките се губят... Неедновременно ще пристигнат, а причината е, че ще тръгнат неедновременно. А ти какво твърдиш, щото беше по едно време като люлка, ту едновременно, после не едновременно, после се удави в безсмислени приказки... Докато при опита на ММ светлината тръгва анблок от една точка, демек едновременно по wsi`kite пътища. И опита на ММ се е стремял да хване именно анизотропията по скоростите, (то няма друго в тази постановка) защото всичко друго е било еднакво.

Каква анизотропия в пътя (няма такова понятие, как си представяш, че от София до Пловдив е 200 км. а от Пловдив ъм София е само 190 км)?. Различните времена мигат да се дължат само на анизотропия в скоростта на светината. Лапландец, посъветвах те нещо по-горе да правиш, преди да се изказваш.

Ами точно отова ти е голямата заблуда. Не напразно споменах задачата за пети клас: моторист се движи от София до Пловдив с 60 км/час, от Пловдив за София - с 40 км/час. Привидната средна скорост е 50 км/час, в едната посока е +10, в другата е -10, и се била компенсирала? Ако си седнеш на буквите и решиш задачата, се получава средна скорост 48 км/час, никаква компенсация. Още по-фрапиращо е ако оразликите са по-големи, например в едната посока се движи с 90 км/час, в другата с 10 км/час. Средната скорост е 18 км/час. На тази разлика в сравнение с 50-те км/час и разчита експеримента на ММ. Ама който си няма идея от експеримента, само празни приказки може да говори. Това съм ти го набивал в главата поне пет пъти, и никаква промяна? Кажи сега че не е дървена. Къде си тръгнал, лишен от знанията дори на един петокласник, да критикуваш нещо което очевидно не разбираш? Дрън-дрън. Пътят на светлината в следствие на аберацията е нарисуван с пунктирна линия на чертежа, и няма нищо което да я компенсира - тя дава удължение на пътя, което задължително трябва да се вземе пред вид, както е направил и Майкелсън. Няма начин да се "компенсира". А пък да се твърди, че аберацията компенсирала някак доплеровия ефект, е невежество та дрънка. Но е напълно естествено за критикарите Емблема.

Осмисли сметките и гледай чертежа, ако друго не можеш, вместо безсмислено да се пениш. Според идеята за етера именно скоростта на светлината трябва да е рзлична в различните посоки, и на тази база се основава очакваната и търсена разлика. Тръш-тръш, толкова можеш, отдавна е известно. На чертежа е нарисуваната аберацията, и нищо от нея не се компенсира, а и няма как да се случи това - така е построен експеримента, хитро

Пътят е еднакъв, но времето не е, а опитът на него разчита. Погледни сметките на Майкелсън за опита. Не ти ли омръзна да приказваш безсмислени врели-некипели? Уловката тук е, че разни пишман-"разбирачи" си мислят, че например ако един моторист пътува по затворен контур, от София до Пловдив с 40 км/час, а от Пловдив до София се връща със 60 км/час, средната му скорост била 50 км/час. Не е толкова, 48 км/час е, и тази малка разлика се мъчи да улови опита на Майкелссън със затворен контур. Хора, мислете преди да се изказвате. СТО изисква много повече мислене, отколкото сте свикали да полагате

Пълни глупости. Аберацията е отчетена в опита, може да се види в математическата му обосновка: А Доплеров ефект липсва на практика, затова няма смисъл да се обсъжда. Ако имаше доплеров ефект, честотата на излъчената и приета светлини щеше да се различава, на екрана щеше да има биене на честоти, а не статична интерференция, каквато се наблюдава. Аберацията, от друга страна, не променя честотата, така че няма начин за някаква компенсация с ддоплеровият ефект. Авторът се опитва да изстиска нещо от липсата си на разбиране на експеримента...

Лапландец, намираш си някое тъмно ъгълче, и сядаш да се учиш на основните положения на логическото мислене. И чак когато се появи експеримент, който доказва погрешността на ТО, може да изпълзиш от дупката. Защото науката разчита не на някакви безпочвени надежди, а на извършените експерименти. А те безусловно потвърждават верността на ТО, колкото и да се тръшкат нищо не разбиращи нейни критикари Имаш въпиюща нужда да учиш логика, според всичките безумства написани по темата...

А не може ли етерът да не съществува, а геометрията на пространството, в което се разпространява светлината, да е такава че да осигурява постоянна скорост? Забележи, това е вече втора алтернатива. Тоест тази категоричност - "само ако етерът съществува" отива на кино. А колко още алтернативи има? Аз ти давам само тази според СТО. Както забелязваш, съвсем друго излиза според СТО. Твърдиш такива неща поради неосведоменост. Ето ти изказване на Айнщайн каква е ролята на етера в общата теория на относителността: Ether and the Theory of Relativity Прочети я внимателно, но обуздай предразсъдъците си докато я четеш - тя не съвпада с тях. И не забравяй, това са само идеи на Айнщайн, които в последствие не придобиват развитие - ОТО се справя чудесно и без тях на този етап. Тоест никакви експерименти не изискват нужда от етер и някаква негова връзка със светлината - вече 100 години след тази статия. В бъдеще, когато квантовата механика се намеси в гравитацията и научим повече за пространството, може да се променят нещата. Но сега е абсолютно безполезно да се спекулира на тая тема, и да се лепят безпочвени етикети като "абсолютен" или не на някаква среда - те не допринасят с нищо към изясняването на проблема, така че си ги спести. Може да си градиш някаква метафизическа философска идеология с психотерапевтичен ефект на тяхна база, но това няма общо с наука. Най-важното качество което липсва на етера - да е отправна система, е точно необходимото, за да бъде той предпоставка за скоростта на светлината. Не може да говориш за абсолютен или друг етер, щом той няма това качество - то се обезсмисля от невъзможността да бъде етера отправна система, прекъсва логическата връзка на етера със скоростта като кинематична величина. Това са важни и непрости въпроси, осмисли ги, ще бъдеш една стъпка напред в разбирането на ТО. На практика, от написване на горното изказване до края на живота си Айнщайн се опитва чрез средствата на ОТО "да създаде материята" чрез гравитацията, и да въплъти изказаните неща в някаква свързана теория, съвместима с експеримента, и безуспешно. Така че решаването на подобни въпроси няма как да стане в такъв форум като тоя от пишльовци като нас, издигащи лозунги "абсолютно" и "не-абсолютно", каквото и да значи това. Това което можем да направим тук е да разберем това което е направено, и това дори съвсем не е лесна работа, камо ли ако се подхожда с предразсъдъци към него.

Свойствата се доказват, а не се измислят. А първо се доказва съществуването на техният причинител. Чак тогава се продължава с прилагателните. Та, доказателството за съществуване на етера? Или е както в споменатият вид, не го виждаш, значи съществувал Първо си уточни какво е оптическа среда, после прилагателните. Надявам се да ти помогне. Но важните въпроси: - доказателства за съществуване на етер; - доказателства и причини, че етерът е средата нужна за разпространение на светлината; Преди това е безсмислено да циклиш около "абсолютен" във всякакви разцветки.

ДОбре де, дай поне някакво нищожно доказателственце, че някакъв етер определя скоростта на светлината. Какво свойство на скоростта има наследено от етера, което не може без етер? Как всичко това се съчетава с експерименталните наблюдения, че нищо не влияе на тази скорост? Що за етер ще бъде, като не влияе, пък определя? Ти сега съвсем конспиративни теории почна да ни разправяш. Звучиш точно като тях. Или като старите анекдоти: "- Знаеш ли защо на слона очите са червени? За да се крие в черешата. - Виждал ли си слон в черешата, не си, защото добре се е скрил"... Та и етера така Демек има всякакви измислени качества, ама не ги проявява, напук. Ами това не е сериозно за физическа среда. Философията ни учи: когато нещо не проявява по никакъв начин някакво качество, то не го притежава. Така че стига мисловни гимнастики, колко хубав бил етера, дай някакви факти. Само не нагазвай пак в блатото с измишльотините. Това пък от къде произлиза като изискване? Виждаш ли даването на прилагателни на едно спорно положение как те пуска по пързалката с произволностите? Почваш да изпускаш пак предазсъдъците. Терминът е труден за хора, които не знаят какво значи и се мъчат сами да си го "измислят". Оптическа среда е среда, която взаимодейства със светлината. Ако тя не взаимодейства, тя не променя нищо на тази светлина и съответно няма основание да се нарича оптическа. Празното пространство, вакуумът е такава среда. Но още в предната тема, когато почнеш да си измисляш сам определенията става ясно, че нещата отиват на кино. Опитай се някак да използваш общоприетите понятия, без да им променяш смисъла.

Ти като дърво проявяваш завидно постоянство в тръшкането. Прецакан си, преглътни го. Нищо няма да се промени с тръшкането, ще си останеш прецакан.

Като начало, за какво и е на светлината етер? От тук тръгни. Като хвърлиш едно паве, нужен ли му е етер за да се движи? Като не му е нужен, за какво и е на светлината тогава? Етерът някога е бил нужен, защото светлината се е считала вълна, и по това време за разпространение на всички вълнови процеси са изисквали среда. А светлината е колективен процес на фотони, които не са вълни, съответно не им не нужна такава среда. Името и е "липсващата среда" От друга страна, липсата на всякакво влияние на такъв хипотетичен "етер" върху светлината пряко показва, че той не е нужен. Да припомня думите на Поанкаре, който с положителност разбира повече от тебе по въпроса, без да е привърженик на СТО: "и с етер, и без етер, няма никакво значение, да оставим този въпрос на метафизиците...". Така че няма никаква необходимост от етер за да се обяснят свойствата на светлината. Стига си задавал безсмислени въпроси. Как ще е абсолютна, като липсва? Ти първо докажи че има такава среда, после и кичи прилагателни. Това че не виждаш решения без среда, не е аргумент за наличието, а обикновено е от ограниченост: винаги има алтернатива

Произволно. Избира се някаква точка, неподвижна в тая система, и от нея почва да се отчита разстоянието. Тя е нулата. Не е задължително да има край. Принципът е "от тука до безкрайност". Вече ако пространството, в което е отправната система е някакъв тип затворено, краят може да е самото начало на отправната система, нещо като пълен кръг.

Ми с такъв пън на какво друго може да ме избива?