scaner

Боже, кой ми говори за разделяне на фикции от реалност. Човек дето набеждава нещо че не е вярно само защото не пасва на предразсъдъците му? Айде холан. Събития не могат да се случват със задна дата. Това беше поредната ти изцепка в друга тема, когато не ти стигнаха силиците да разбереш как работи една координатна трансформация. Не се опитвай собствените си провали да приписваш на друг. Дефинирай термина "физическо пространство", преди да го ползваш. Кое физично наблюдение дава физичност на пространството, например? Пиле шарено, научи основната азбука на науката "Физика". Потруди се да научиш първо, какво е материята. Например проучи какво значи следната дефиниция: "Материята е философска категория за обозначаване на обективната реалност, която се отразява от нашите сетива, съществуваща независимо от тях (обективно). " Това в момента е общоприето положение, изградено с хилядолетен опит. Материята има едно фундаментално качество - тя съществува взаимодействайки. Няма материя, която не взаимодейства, такава не съществува - такава материя не може да създаде причинно-следствени връзки, тя няма значение за нашият свят, нейното игнориране не променя нищо в този свят. И най-важното за физиката - материята е абстракция, философска категория. Не може да я посочиш в околният свят. Камъка не е материя, той е само материален според дефиницията. Стъклото не е материя, то е материално. Материята е абстракция на общите качества които имат всички обекти. Така че още тук материя е абстракция. Пространството взаимодействува ли? Не взаимодействува, нито бута, нито пречи, нито излъчва за да го видиш или пипнеш. Значи, какво следва? Или че не съществува, или че не е материя, или и двете. Но тъй като работим с това понятие, т.е. съществува, остава че то няма материална основа. И ако се вгледаш в нещата, то също е абстракция - обобщение на конкретни качества на материята. Времето и то - не взаимодейства, и то е абстракция. Цвета, твърдостта - също. Цялата физика работи с абстракции, породени от проявите на материята. Физическото (не идва от връзка с физика, а реалност) тук е обективността и съществуването на материята в непрекъснато взаимодействие. Пространството като абстракция породена от качествата на материята, защо да не може да има структура? Пространството е продукт на обобщение на качествата отстояние и протяжност. Тези качества мога да се характеризират количествено. Защо този количествен израз да не може да притежава дискретен спектър? Нищо не пречи, освен самата природа, каквото тя покаже, това ще бъде. Ама такива тъпи предразсъдъци - това не можело, онова можело - не вършат никаква работа, дори за тебе. Добре, тогава какъв е смисъла на "физическо пространство", след като пространството няма субстанциална, материална основа по дефиниция, а е абстракция, проява на качествата на материята“. Никакъв, разбира се, прилагателното "физическо" освен да те обърка както и другите четящи, няма друга роля. Пространството не е термин въведен от физиката, а от геометрията, така че то не може да е физическо. Но може да е геометрическо, каквото то е, за това и това прилагателно обикновено се изпуска. Осъзнаваш ли какви терминологични бози си забъркал, от които сам не можеш да излезеш? И после някой друг ти е виновен. Защото за разлика от теб я разбираме. Ти очевадно трябва да се правиш на важен с каквото е останало Вакуумът не е пространство. Пак си се объркал. Но кой ли се учудва? Вакуумът във съвременната физика има съвсем друга, материална форма, а дали може или не да е дискретен пак не става с предразсъдъци, а с наблюдения. Квантовите флуктуации във вакуума са добра форма за разглеждане на дискретност в него. Ами той умът също се характеризира с количествена мярка, и когато тя е много малка, наистина няма как да побира много неща... Те хората за това са измислили образованието, за разширяване на ума. И в този процес ползването на предразсъдъци е крайно противопоказно и редуцира към нула всички постижения, което наблюдаваме и в последните коментари... Моят ум напротив, побира защо са всичките тези изцепки от твоя страна.

Принципът на относителността е потвърден във всяка ситуация, която има отношение към него. Значи е принцип, докато не бъде отхвърлен. Просто е. Това е някакво ограничено разбиране, някакъв пещерен материализъм. Геометрията работи с абстракции, но е адски полезна, защото тези абстракции могат да се отнесат към околният материален свят. Например, лесно може със знанията получени от тези абстракции да сметнеш колко ще побере бурето с ракия например. Обемът на цилиндъра няма никаква материална проекция, пък е много по-полезен от приказките Лапландец, не си в час, и това не е от сега. Светът освен материален е и идеален, светът на идеите, отношенията на качествата на материята е много по-обширен и по-богат от света на самата материя. Последният, ако се огледаш, е изключително беден. Няма как да изискваш нещо да е с материална същност, за да съществува. Съществува цвета, съществува твърдостта, съществува науката, нито едно от нези неща няма материална същност, не е направено от материя, а е "направено" от връзки и отношения на материални качества, ако мога толкова грубо да се изразя. Но от каквото и да е "направено", то съществува защото се ползва. Науката работи изключително с абстракции, изградени от наблюдението на околният свят. Много си изостанал. Ей с това трябва ше да почнеш, и съответно да попълнниш знанията си предии да се обаждаш. А така, манджа с грозде се получава.

Един принцип или се потвърждава, или се отхвърля. След като не е отхвърлен, нямаш думата. Видя ли как ти се губи логиката А твоят Скоростомер 2 е някакво безумие на кипчина, каша от логически изцепки, и няма отношение към науката, камо ли към СТО. Абстракция, както и тримерното. Защо изобщо трябва да има "материална основа", каквото и да значи това? Нещо не успяваш да формулираш смислено твърдение. Какво стана с причините? Ако ги има какви са, ако ги няма що лъжеш че ги имало? И използването на "може би" директно показва незнание, което се опитваш да прикриеш с останалата камара думи. И това не върви.

Единственото безспорно нещо в случая е, че нямаш и идея за какво става дума СТО лежи на този принцип, тя е следствие от него. Всички твърдения на СТО потвърдени ли са от опита? Потвърдени са. Е, това не е ли индиректно потвърждение на първият принцип? Потвърждение е. Ако беше възникнал проблем, някакво следствие да се окаже друго, може да се изказваш нещо за принципите. А така, просто нямаш думата. Може да си се тръшкаш там в ъгъла Е. наясно ли си колко не си наясно?

Тъй. И кои са тези причини? Или не ги знаеш щото няма такива причини? Смехурко.

Естествено. Всеки постулат е твърдение. Само че потвърдено от фактите. А това че ти не знаеш как се е стигнало до потвърждението - безсмислено е да твърдиш обратното, лъсва ти невежеството Любопитноот е, че и Нютон използва същият постулат, що не протестираш срещу него? Щото чел чел ама не дочел...

Напротив. Особено вашето невежество - твоето и на останалите които те поддържат - е причина да не можете да се разберете за СТО. Ни приемаш, ни предаваш, казват ти се факти - не, не си ги бил приемал за факти. Това да не ти е партием избор, да гласуваш и да приемаш или не? Сбъркал си тотално клубовете с тая нагласа. И съответно, след като се опитваш игнорирайки фактите да доказваш и опровергаваш нещо, не е ли ясно защо си отсвирен? Точно така. Ти - хал хабер си нямаш от СТО и как се е стигнало до нея, ама не била реална. Фактите дето са доказани не били реални. Е, ясно е че имаш проблем с реалността. И този проблем е именно - не си чел учебниците. Учебниците са написани за хора които не са запознати, в случая и за тъпоумници като тебе. Тоест за да имаш право да се изкажеш за СТО, трябва да се запознаеш с нея, а това става най-добре и бързо с учебниците. След каато в тях пише друго на твоите твърдения, добре беше да се замислиш защо е така. А ти продължаваш с някакви буламачи в главата и предразсъдъци да громиш наред и да се тръшкаш - не бил приемал нещо си. Сине майчин, пита ли те изобщо някой приемаш или не, след като нещата лежат на факти? . Е, какъв е смисъла на това, освен да ти се подиграват и хлебарките вече?

Какъв е проблемът тук? Ето ти един най-прост пример: Дискретное пространство И контравъпросът ми е следният: нужно ли е пространството да е "физически съществуващо" за да е дискретно, след като примерът не изисква това? Но по-важният въпрос е: какво се влага в терминът "физически съществуващо"? Какъв физически параметър определя дали нещо - в случая конкретно пространството - е физически съществуващо? Никакъв смисъл не влага Младенов, само клишета и предразсъдъци. Чел нещо и недоразбрал, ама на... А знаем че с неща без смисъл се градят само безсмислеи твърдения. Защото идеята за пространството се изгражда в продължение на хилядолетия, и много по-умни хора от Младенов се склоняват че пространството е абстракция, философска категория - много време преди да има и идея какво е физика и какво е "физически съществуващо". И това с нищо не се е променило. Пространството е геометричен обект, геометрията работи само с абстракции. Пък да не говорим за заблудите ако някой бърка самото пространство с материалният му пълнеж...

Ами точно тази логика, дето се назландисваш по някакваа причина и не приемаш, е желязна в слуая - почива на факти, постулатите, от които следват следствия. Никой не го смущава приемаш ли я или не, това само показва колко ти е беден багажа и как не разбираш изобщо от логика От друга страна, твоята логка, на какво почива? Някакво физическо качество, което да може да се установи в подкрепа на твоята логика? Няма. Е, във физиката шестото чувство още не се приема за аргумент, тръшкането и повтарянето на глупости също. За аргумент се приемат фактите, а те еднозначно сочат че времето и пространството са свързани като дупе и гащи. И няма как едното да е абстракция, а другото, по неизвестна причина да не е. Проблемът не е че някой нещо е решил - някой само пръв е показал следствията от фактите и е отворил очите и на другите. Във физиката авторитетите нямат значение, всяко тяхно изказване трябва да е проверимо от останалите и експеримента. Но там се почита работата на тези, които първи са достигнали до някакви истини и с това спестяават научен ресурс на другите. Затова и чуваш: Айнщайн, Минковски, Шрьодингер...Въпросът е, защо ти се опитваш да риташ срещу реалността? Защо се опитваш с този ифантилен субективизъм да подменяш обективните неща? Защо ти не се опиташ да разбереш това което другите казват, а го наричаш глупост и се опитваш да го подмениш с някакви халюцинации преди да си се запознал с това което отхвърляш? Само това поведение вече те отсвирва като сериозен събеседник, и е добър светофатр с какъв багаж тръгваш. Перфектен пример свързан с темата А отговорите на въпросите които зададох, са ясни - предразсъдъците, предубедеността до степен да игнорира неудобните факти. Е, ясно е вече какво е убило логическото ти мислене

Тя тая работа не става с форумни разсъждения, "за мене", "за тебе"... ПОнятията не са само за мене и за тебе, това са фундаментални понятия, изграждани хилядолетия, и валидни за всички. Именно от такова "за мене е друго" изпадаш в това състоянние да се луташ и ставаш демонстрация за тая тема. Това което физически съществува - по дефиниция - е материята, тя съществува взаимодействайки а ние можем да откриваме само взаимодействието. Пространството е каччество на материята, съвкупността от всички ситуации при които се проявяват конкретни свойства - че материята не е скупчена само в една точка, че материалните обекти могат да са отделени, че могат да са протяжни. Това което виждаш е не пространството, а материалните обекти в тази им съвкупност свойства. Тоест виждаш, че материята притежава геометрически аспект, и го кръщаваш пространство. Този геометрически аспект не съществува сам по себе си, след като е само качество на това, което е прието като съществуващо. Така че пространството не се вижда - вижда се определена система от материални отношения. Времето също е система от материални отношения, на предходност и продължителност на проявите на материята. Не е нещо самостоятелно съществуващо, да си върви ей така както Нютон е смятал. Без материя и пространството и вемето се обезсмислят. Линейността на времето е свойство което тази система отношения проявявана най-често. Но в СТО има ситуации и на двумерно време, когато такава подредба не е еднозначна. Да не те обърквам че си крехък. А и най-простото което показва СТО - времето и птространството са свързанни, едното преминава в другото - няма как едното да е абстракция, а другото да не е

Усещам пълно интеектуално безсилие да смелиш една елементарна идея за абстракция? Ми с безсилие нищо няма да постигнеш Ми обобщения на отношения в материялният свят. Всичко което наблюдаваме са отношенния между обекти или техните свойства. Пораждат се от качествата на материята и проявата на тези качества. Ами тва е положението: имат материална основа дотолкова, доколкото са проявление на качествата на материята, но си нямат никаква материална база, защото качествата са само качества, не материя. Цветът е качество, не е материя. Протяжността е качество, не е материя. Нещо повече, самата материя е абстракция (а и самата физика не дава определение за материя), не можеш да я посочиш в реалността. Твърде бинарно мислене имаш за физика и философия, не ставаш.

А така. Ей това признание ми трябваше. Защо се тръшка до сега? Щото не разбра какво те питам? Баси трагедията... Е, по същият начин и пространството съществува - в моето и твоето съзнание, като обобщение на определени отношения в материалният свят.

Казах ти, разглеждаме "съществуване" изобщо, не "съществуване къде". Каква е разликата“ Пример: ти в главата си нямаш мисли, но хората са доказали че мисли има, по книгите които са написали. Схващаш ли разликата? Ъ?

Значи не съществува кръг. Следователно не съществува обиколка на кръга. Следователно земята по екватора няма обиколка. Следователно няма и елипси, т.е. земята не притежава орбита около слънцето. Няма и отсечки, като няма права линия. Значи няма разстояние между обектите. И да не продължавам... Усещаш ли в какъв отвратително беден мисловен свят живееш?

Въпросът е съществуват или не съществуват. Къде точно съществуват е друг въпрос, който няма как да решиш с тези капаци на гънките си. Та, съществува ли кръгът или не? Щото този опит да опитваш да свеждаш абстракциите до нещо което да се пипне и види, до никъде няма да те доведе. Тъй като абстракциите са в основата на абстрактното мислене, а без абстрактно мислене ти си пълен аут.

Няма тц. Посочих ти един линк, в който просто и ясно беше показано как се правят сметките. Елементарно може там да се проследи логиката, и тя не съвпада с твоята. Ама не, ти настояваше да направиш собствените си грешки. Е, дали ще ги направиш два пъти или двйсет, пак ще са грешки. Не се оправдавай. Какви учебници, какви пет лева? Това че може да заместваш нещо в някаква формула по никакъв начин не те предпазва от грешки. В случая сам го доказваш А упоритостта да не си признаеш провала показва други диагнози.

Ами ти явно разбираш "съществуване" само свързано с материални обекти. Това е твърде каруцарско мислене. Я кажи, правата линия съществува ли? Кръгът съществува ли? Числото 34 съществува ли? Ей ти много абстракции, че и в училище са те изпитвали на тях и явно са ти писали двойки. Дали те съществуват, или си учил несъществуващи неща?

Доста съм сигурен. Бях ти дал един линк с практическите наблюдения, сочещи съществуването на тъмната материя. Ти разбира се не си го чел. Там има едно много важно наблюдение - на галактичния клъстър "Куршум" (1E 0657-558), което показва че областта в която се създава гравитацията (и гравитационите лещи) и областта в която е материята могат да не се припокриват, т.е. че гравитацията не е по причина поправка във физическите закони, а е от нещо което има собствено съществуване. И не е само това доказателство

Естествено че при лоренцовите трансформации разстоянията не се разширяват, а се намаляват. Разширяването са си твои грешни сметки, и вместо да ги повтаряш като папагал, намери си грешката. Толкова пъти ти я сочих, че ме заболяха пръстите вече... На практика всички следствия на СТО са доказани на практика, скъсяването е силно технически проблем за сега. Но от друга страна, на база скъсяването се обяснява перфектно възникването на магнитното поле и цялата последваща елсктродиннамика на Максуел, така че може да се счита, че макар и индиректно, и то е доказано. Всъщност в тази посока се разботи и за директно доказателство, но има още работа - технически проблеми. Така че нещо което е доказано индиректно, не е опровержение на теорята - теория, която има хиляди потвърждения. Напротив, същите тези потвърждения ясно показват, че следствията от галилеевите трансформации отиват в архив - не са верни. Няма смисъл пак да почваш с "ама галилеевите трансформации...". Експериментът ги отхвърля, и край с тях - освен за някакви много приближенни сметлки при малки относителнни скорости.

Не е материален обект, но съществува Те абстракциите ако не съществуваха, никой нямаше да ги използва.

Приема и предава на ниво гравитационно взаимодействие, това също се вижда. Тези жалки опити няма да ти помогнат. Липсват ти първите седем години на физиката, както се казва. А без тях колкото и да набивам в канчето, нещата няма как да се навържат. Ти си добра демонстрация на тази статия по темата, до какво плачевно състояние може да изпадне човек, като разчита само на собствени усилия чрез някакви несъстоятелни фантазии и предразсъдъци. Сори Младенов, но положението е отчайващо

И хигс-бозона излъчва при разпадането си нещо, което може да се види от съответните уреди, и големият взрив е излъчил едни фотончета които се смятат за доказателство за него. Ама просранството принципно не може да излъчва и поглъща, поне в сегашната парадигма. Защото то не е материален обект, а само геометричен артефакт. И това ви е голямата трагедия.

Какво има там? Физическо обект ли е? Отговори си сам. Пространството няма как да го видиш. За да видиш каквото и да било, трябва някакво фотонче да дойде от това което гледаш и да попадне в оченцето ти. Или обратно, това което гледаш да скрие някакво фотонче, за което си сигурен че някой от там някъде е пратил за тебе. А пространството няма нито свойство да излъчва такива фотончета, нито да ги поглъща та да не дойдат до тебе. Затова и няма как да го видиш, колкото и да се взираш. То не се вижда. Затова и е философска абстракция. Но май не си дорасъл до такива базови истини, щом искаш абстракцията да я видиш или пипнеш... А без такава база физиката никога няма да я разбереш, колкото и да се пънеш.

И какво е физическият смисъл според тебе? Нещо което ти пасва на неграмотните разбирания, или как? След като имаш основнни проинципи, лежащи на факти (а фактите безусловно имат физически смисъл), то всяко следствие от тях може да се смята за истина, и съответно ще има право да носи физически смисъл. И в нашият случай от тези факти може да се изгради цяла физика, която да дава предсказания. И докато тези предсказания се потвърждават от експеримента, тая физика ще генерира и ще има физически смисъл. Напротив, някакви блудкави фантазии, дето са несъвместими с тая физика и съответно с експериментите с които тя се потвърждава, нямат физически смисъл. Както виждаш, критерия е прост, и по него ти си аут. Отвсякъде. В съня ти вссичко може. Само че в случая не сме в съня ти. А работим с факти и техните следствия. Много по-отчаайваща за тебе ситуация

И къде виждаш пространството вечер? Да, виждаш звездите. Но пространството? Виждаш го друг път Липсата на звезди не е пространство, а просто липса на звезди. Пространството е качество на материята, то е система от отношения на отграничение и протяжност на обектите, позволяваща подредбата им по разстояние и дължина. Не е физически обект, за да можеш да го видиш, колкото и да се кьоравиш по звездите Ограмоти се малко, това дори не е физика а обща философия. И материята, и пространството и времето са философски понятия а не физически обекти, наричат се философски категории, и са абстракции. Трагедия пълна... Пък и с претенции.