scaner

Няма или не знаеш? Щото има голяма разлика Всички физически величини се дефинират чрез начинът им на измерване: време, разстояние, заряд, маса, каквото се сетиш. Затова приложимата във физиката дефиниция: Времето е това което измерват часовниците е пълнофуккционална дефиниция. На нейна база може да си съставиш производни, например философската: времето е система от отношения на предстоятелност на събитията и продължителност на процесите. Но не бъркай липсите в главата си с някакви други липси.

Аз не избирам. За мене "локално" няма смисъл, то по никакъв начин не променя смисъла и физиката, за това е само излишно. По тая причина всичките събития си вървят еднакво по пързалката, независимо какви имена им раздавам. Защото няма обособени правила за някакъв клас събития, както ти се заблуждаваш. По дефиниция всички събития са равноправни. Така че ако ти се привиждат ограничения, трябва да смениш питиетата. Събитието се случва в пространство-времето на реалният свят. Това случване не зависи от СТО, СТО не може да зададе къде то ще се случи. Тя само може да избере подходяща координатна мрежа, в която да го опише. Такива мрежи са неограничено количество. Изборът на такава мрежа дефинира къде събитието се е случило. Просто е, Младенов, само трябва да си научиш базовите понятия, за да не ставаш за смях пред децата. А това си е твой проблем, който демонстрира неграмотност по разискваните въпроси. Тук няма място за тълкувания и интерпретации. Това не са постулати, а понятия. Понятията се създават за да се разбират хората, те се приемат с консенсус и всеки който тръгва сам да си ги тълкува бива отсвирен - никой не му обръща внимание, защото няма как да го разбере Понятията са речник със зададен превод, недопускащ свободни интерпретации. Понятието за събитие идва от древността, формирано е във философията, във физиката се формира в абстрактният си вид някъде 19-ти век, макар че участва още в галилеевите трансформации. Понятието отправна система се формира от времето на Коперник, всеки който работи с физиката е длъжен да разбира какво е това отправна система, какво е това 'събитие' и с какво се яде. Ако почне някой сам да си влага собствен смисъл, се забърква една боза с косми, не ти е работа. При създадена понятийна система да се опитваш да влагаш собствен смисъл е признак, че ти липсват аргументи, но те е срам да си признаеш. Нали е така и сега? Затова забрави собствените тълкувания за основните понятия - ще стигнеш до положение сам да си приказваш, като лапландеца.

И да се съгласяваш, и да не се съгласяваш, фактите са такива - няма специален клас локални или далечни събития, може да си ги кръщаваш така за някакви удобства, но това не отменя общите им свойства - всички събития са видими за всички отправни системи, защото това е качеството за което отправните системи са измислени. Без това качество те се обезсмислят. Никой за нищо не те задължава в СТО. Всяко такова задължение би трябвало да се формулира като постулат, защото не е следствие от нищо. А такива постулати няма, и е безсмислено да има - те не допринасят с нищо за физиката, само ще пречат и объркват начинаещите .

Само това ли измисли? Направо ще започна отзад напред. Не, не е така. Затова не можем да говорим за локалност по условие Да питам аз, ти къде си чел тези неща? От кой жълт вестник си учил що е то отправна система и как работи? Ние можем да казваме, "събитието се е случило във влака", но това е просто жаргон, в чийто капан попадат бързащите да опровергаят нещо. Събитието се случва със влака. Или във влака в смисъл вътрешността му. Гръмва влака, или му се чупи врата, или каквото и да е това, в точката където това се случва минават абстрактните линии на безчет координатни системи, части от отправни такива, които си имат координати и по които който му трябва може да си отчете събитието. Дори някой да не го е отчел или да не е знаел за него, то се е случило, щом друг (или друго) е повлияно от него. Отправната система не е куфар, който да ограничава събитията само в него си. Всяко събитие е промяна в света, а отправните системи са само помощно средство ние да опишем тази промяна. С отправните системи нито може да създадеш събитие, нито да го скриеш, нито да го подмениш с друго - единственото което може да направиш е да му дадеш координати - време и място в твоята координатна мрежа, за да можеш да съпоставяш после тези координати и да градиш физика. Ти как си я представяш тая работа, в твоята отправна систеама ти гръмва къщата барабар с тебе, а в моята утре трябва пак да ти опровергавам писанията като че ли нищо не е било? Щото само локално било при тебе събитието... Гошо убил Пешо във влака в първо купе. Но в отправната система на Гарата това събитие си има място: случило се е когато вагона с първо купе влиза в Чирпан точно край пароструйката. В отправната система на Луната също може да се дадат точни координати на събитието. И т.н. до безкрайност. Така че "във влака" не е локален смисъла, няма никаква локалност в събитията. Пентагона може да се опитва да ги крие, но това няма общо с локалност... Не може едно събитие да бъде локално, защото всяко събитие е част от причинно-следствена верига, която всички могат да опишат и проследят. Следствията от всяко събитие се разпространяват като лавина със скоростта на светлината навсякъде, ставайки причина за други събития. Това е основно движение, чрез което съществува материята. Не може да го спреш и да го направиш "локално". А трансформациите, били галилееви, били лоренцови, били полярни, проекционни, всякакви, само математически свързват координатите на едно и също събитие в различните системи, отчитайки техните особености. Но тези трансформации като математически операции могат да преизчисляват всякакви координати, които им се дадат. Вече дали тези координати съответстват на реални събития, си е отговорност на смятащият. Но всяко реално събитие остава реално и след това преизчисляване - трансформацията не променя събитието, не го мести другаде, тя само свързва координатните мрежи. Тебе те бърка и това, че информацията от едно събитие се разпространява в света с крайна скорост. Това не е проблем, защото всяка отправна система има средства да описва и мястото на събитието, и момента на случването му, където и когато са те. Това са все качества присъщи и по определение, без значение техническата страна на въпроса. Забрави такива неща като преференциални координати. В това отношение математиката на координатните системи казва, че всички отправни системи са равноправни. По идея и начин на построяване. Отправни системи Отправните системи в СТО по нищо не се отличават от отправните системи в класическата физика. И чети смислена литература, не се опитвай да компенсираш незнанието си с исмислици - веднага си личи. 1) обясних, не е верно по определение. 2) не е верно поради 1). 3) Самата терминология "не могат да предхождат във времето оригиналните координати" е безсмислена, защото става дума за координати в друга отправна система, за които нямаме никакъв критерии дали предхождат или не каквото и да било. Ние трансформираме случило се събитие, и за наблюдателя от другата система, в която правим тази трансформация, който в нашето сега прелита през точката на събитието, то също се е случило. И това е вярно за абсолютно всяко събитие. Така че няма никакви абсурди тук. Абсурдите идват от някакви допълнителни абсурдни изисквания като това. 4) това не е верно изначално - няма какво да се пренебрегва - и това отнася цялата ти аргументация...

Да, формулата може да се използва по много погрешни начини, и в случая това се случва. Сега ще опитам да разясня кое какво е и какво може да се очаква от него. Ето използваната формула за яснота: Тази формула Френел специално дава във връзка с експеримента на Физо. Да поясня кое какво е в тази формула: n - коефициента на пречупване на средата през която се движи светлината. v - скоросстта на тази среда спрямо лабораторната система, в която скоростта на светлината е c. u - скоростта на светлината в средата c - скоростта на светлината в лабораторната система. Това не е скоростта на светлината в етера, а сумарната скорост на лабораторията и скоростта на светлината в етера: където w е скоростта на лабораторната система спрямо етера - това е скоростта, която вие искате да измерите. Тази скорост е пропусната във вашите формули - за вашият експеримент имаме v=w. Пълният вид на формулата на Френел е: До какво се свежда ситуацията без увличане, n=1. Имаме стационарен етер в пространството. Скоростта на светлината в него е c0 по условие. Лабораторията се движи спрямо този етер със скорост w. Движение без увличане означава, че частите на етера остават във взаимен покой - движението на лабораторията не променя скоростта на светлината. В тази ситуация според законите на класическата физика за събиране на скорости, лабораторията ще измери скорост на светлината , съвпадащо с формулата по-горе. Тоест тази формула е физически коректна за изследване движение спрямо етера, за разлика от ограничената формула в началото, "заострена" за опита на Физо. Дамянов в своите формули е пропуснал тази зависимост, а вие вероятно сте копирали от него математическата част. Така че какво точно мери той, не е ясно. Простото правило тук е да се очаква, че при n=1 ще имаме класическият закон за събиране на скоростите (Френел не може да отмени базови следствия от класическата физика), а не фиксирана скорост на светлината във всички посоки както е в граница при пълно увличане и с каквото работи Дамянов и вие поради началната формула. Вие ползвате , а при n=1 това се свежда само до което противоречи на закона за събиране на скоростите. Трябва да направите корекции в тази посока, но това обръща всичките ви формули нататък... Експериментът на Физо се извършва при една и съща скорост на движение на лабораторията, в една и съща посока на движение на лабораторията през етера - w. Следователно скоростта на светлината в лабораторната система c остава постоянна по време на целият експеримент, и в двете посоки на движение на лъча спрямо изследваната среда. Това обосновава резултатът за фазовата разлика, която той изследва и потвърждава. Съвсем друг е вариантът при опитът на Майкелсън и Морли. Там имаме n=1, но остава в сила зависимостта на скоростта на светлината в различни посоки, . Тази зависимост дава различни времена за движението на светлината в различните посоки между огледалата, и съответно обосновава очакваната интерференционна разлика. Дамянов тук бърка, твърдейки че не трябва да се очаква резултат от ММ. Какво се случва при частично увличане, с каквото вие работите? От съвсем повърхностен поглед ми се струва, че въвеждането на оптически активен материал в интерферометъра на Майкелсън само ще намали неговата чувствителност в сравнение с оригинала във вакуум или въздух, но това е само от пръв поглед, трябва да се смята по-сериозно. При всички случаи ще се появи сериозен статистически шум от температурната зависимост на коефициента на пречупване на материала, която ще се отрази на денонощни пикове на измерваната "скорост" - поради различията на дневната и нощна температура, както ясно се вижда при Дамянов, и при другите ММ-подобни експерименти но в много по-малка степен. Но това е съвсем друга тема.

Ако формулата на Френел беше вярна и приложима в случая, SR на Айнщайн няма да има никакви проблеми с резултата от опитът на Майкелсън и Морли - той щеше да потвърди първият постулат на теорията, за защото така е конструиран, това му е идеята - да установи собствено движение. Но проблем ще имате вие и Дамянов, който цитирате. Защото ако формулата е вярна, земната атмосфера ще увлече етерът, и вие и Дамянов ще измервате скоростта на светлината във вече така увлеченият етер. Ако скоростта на Земята спрямо този етер е 300 км/с (примерно, очаквате в този порядък), при коефициент на пречупване на въздуха 1.0004, на морското равнище скоростта на увлеченият етерен вятър ще бъде само около 240 м/с. Вашият експеримент е проектиран така, че вие да измервате тази скорост. А с така сглобената от вас по домашному апаратура не мисля че може да достигнете нужната точност, за да отличите такава скорост от статистическата грешка. Забележете, ако леко се промени налягането на въздуха или температурата или влажността му в околността в която правите експеримента, и коефициентът му на пречупване се промени на 1.0003, то скоростта която ще трябва да гоните спада на 180 м/с - промяна на коефициента на пречупване на околната атмосфера с 0.01% води до промяна в измерваният резултат от 25%, което е огромен източник на статистически шум. Но основният ви проблем е малката стойност на тази скорост. При това използването на оптичен кабел с различен от 1 коефициент на пречупване само ще намали очакваната стойност, ще намали чувствителността на опита - ще измервате по-малка скорост на светлината c/n, съответно разликите в двете посоки ще бъдат по-малки от колкото във вакуум или въздух. Какво да говорим за Дамянов, с неговите "измерени" стотици километри в секунда? Ако увлечеият етерен вятър във земната атмосфера имаше такива стойности на скоростта, щеше да се регистрира и от опита на Майкелсън и Морли. Самите величини, които Дамянов измерва, опровергават формулата на Френел и показват, че някъде в експеримента му има сериозна систематична грешка. Да не говорим, че сега има много налични експерименти, които мерят скоростта на светлината с много по-голяма точност, и не отчитат наличие дори на такъв етерен вятър.

Тук ти е грешката. Въпреки че той се движи спрямо едната система, той е неподвижен в другата. Тази разлика в състоянията му не променя показанието което се отчита при сравняване на часовниците.

В другата тема, ТУК, е обяснено защо горните разсъждения са сбъркани. Защото от гледна точка на стационарната система не може да се проведе черта, разделяща минало и бъдеще в подвижната. От там цялата салата по-горе... Защо трябва да се пускат така истерично теми, преди да се положи нужното усилие да се разбере проблема? Един разумен човек първо тръгва да проверява критично собствената си позиция и доводи, а не да развява знамена и да се излага...

Защото всяка достатъчно голяма конструкция от материя има ненулев момент на импулса Conservation of angular momentum

Това можем да направим само в системата в която имаме общо време. В случая това е стационарната система. От стационарната система не можем да прекарваме никакви черти по отношение на подвижната система. За наблюдателят в стационарната система съществува само едно единствено време - времето по което той отчита събитията, и единствената черта която да разделя минало и бъдеще има смисъл в тази система. По отношение подвижната система, стационарният наблюдател не може да слага никакви разделителни черти, от неговата гледна точка те нямат смисъл, защото единствената възможна разделителна черта той е сложил на своето време. Затова от гледна точка на стационарната система не можем да нарочваме някакви ссъбития за сегашни, минали или бъдещи в подвижната. А защо да не теглим чертатта на някой друг момент, например t'=4000? Както ти дадох пример, той също е "сега" в подвижната система. Разликата е, че се намира в стационарното 'сега' на друга стационарна пространствена координата, не на Х=0. Няма значение на каква стационарна координата си харесваме часовник с някакво показание - той на това място показва 'сега' от подвижната система. Както обясних, всички часовници от подвижната система показват едновременно в стационарната различни 'сега'. Нито един от тях не показва минало или бъдеще (защото такова делене няма смисъл в стационарната система по отношение на подвижната). Пак нищо не си разбрал. Аз нищо не мога да кажа за минало или бъдеще наа подвижната система, защото аз мога да говоря за минало или бъдеще само в рамките на моето време, на стационарната система. Само с това време разполагам, само него ми показват синхронизираните ми часовници в тази система. За тази система няма други времена, няма друго минало или бъдеще. В стационарната система всички прелитащи на различни места от нея подвижни часовници показват някакво показание, и то е t’ <=> t0’, тоест всеки момент от подвижната. По условие в подвижната система също имаме всички часовници да са синхронни и сверени, нали? Значи когато t'=0, всички часовници в подвижната ще са сверени с 0, ще показват 0. Но когато в нашата система часовник показва на някакво място t'=50, то всичките часовници в подвижната система трябва да имат показание 50 в този неин момент, и това също формира някакво 'сега'. Тоест всеки подвижен часовник на различно място в стационарната система показва различно 'сега' от подвижната. В подвижната система може да се прекара някаква граница между минало и бъдеще в зависимост от избора на 'сега', от стационарната за подвижната система това не може да се направи. Няма такова условие, не си измисляй - това е твоя интепретация, която ти издига стени в ума и ти пречи да разбереш нещата. По условие t=0 е 'сега' в стационарната система, и на нейна координата Х=0 подвижната система сверява прелитащият часовник с показание t'=0. От това сверяване се получава цялата тази гама от 'сега' по оста Х на стационарната система, Операцията е "сравняване на часовници в точка", тя няма общо със сега или минало в подвижната система. Можем да не сверяваме часовниците, а само да ги сравним. Тогава към тази формула трябва да се добави разликата при сравнението, и пак можем да работим. Но t'=0 не е единственото 'сега' което виждаме от подвижната система, а е само удобното като число.

Ти сам си вкарваш голове, после се чудиш... Цитирам ти го цялото. Още първото подчертано - "това е моментът сега в тази система" не е верно. Лоренцовите трансформации дават за различна координата от стационарната система различно показание на прелитащите часовници от подвижната (формулата по-долу). Тези часовници в подвижната система са синхронни и сверени, във всеки техен момент. Когато те показват t'=0, това е "сега" в подвижната система. Когато те показват (всичките!) t'=5000, това също е момент "сега" за подвижната система. И така във всеки момент - но става дума за синхронност в подвижната система, в стационарната се вижда че не са синхронни. А че всяка точка играе ролята на 'сега' в подвижната система може лесно да се убедиш с такъв пример. Ако например си харесаш координатата Х на която съответствието е t'=4000, то ако мигновено се ускориш до състояние да си неподвижен в подвижната система, то ще установиш че там е 'сега' и всички часовници са сверени на t'=4000. На това се основава и решението на "парадокса" на близнаците. Ето я формулата по ЛТ за съответствието (в момента t=0) на моментите от подвижната система с всяко Х от стационарната: Виждаш, че за всяко ненулево Х имаме различно "сега" от подвижната система, което съответства на "сега"-то от стационарната. t'=0 е просто едно от многото "сега" с които имаме съответствие - можем произволно да изберем друга точка за сверяване, или ненулева стойност за сверяване, и така по-ясно се вижда равноправието на всички останали часовници, пръснати по Х. . Няма минало, няма бъдеще за подвижната система от гледна точка на стационарната система, единственото минало и бъдеще са разграничени за избраната за стационарна система, по нейното общо време. Наблюдателят може да е само в една, не в две системи.. Схвана ли? Съответствието на времената не е такава интуитивна история, както си свикнал от класическата физика. Затова и всичко останало което си написал не е верно.

Кажи ми тогава координатите на бъдещото събитие "падане на стотонен метеорит"? Ако ти си някакъв екстрасенс и ги знаеш тея неща, браво, връщам си думите назад, вземаме координатите които някой ти нашепва, и смятаме с ЛТ. Но за нормалните хора проблемът остава - как да се доберат до такива координати? Защото това е блага работа, бъдещи резултати от състезания, печалби от тото, не ти трябват лоренцови трансформации тогава Но ако нямаш тези координати защото събитието още не се е случило, как ще ползваш ЛТ? Как ще сложиш в тях координати които нямаш? Това е въпроса. Схвана ли че няма никакви несъвместимости? Тая клонка нещо не те издържа...

Ми проблемът е как ще сложиш да се трансформира събитие, което още не се е случило. Май нещо съвсем в канавката заора...

Какви ограничения, какви пет лева? Ей ти пример. Аз мога да пия всичко, и вода, и бира, и уиски. Но не мога да пия уиски, когато разполагам само с бира. Схвана ли "ограниченията"? Няма ограничения, работим с каквото сложим, а можем да слагаме това с което разполагаме, и за това не е крива СТО. Същото е и с Галилеевите трансформации, май забрави тая физика, а?

Сега пък какви ограничения ти се присъниха? Предназначението на ЛТ е да трансформира събития. Тоест, те работят с всякакви събития. Работят с тези, които вече са се случили. Но могат да работят и с предполагаеми: например, я да видим на какви координати в другата система ще гръмне една бомба, ако я подпалим утре по обед пред банката? Така че няма никакви ограничения. Но това последното още не е станало реално събитие, само планирана точка във времепространството засега. Но и на нея работят ЛТ. Ограниченията идват именно от практиката, и ти ги изтъкнах защото пак почна да халюцинираш, че някой трансформирал бъдещи събития. Ей на, и за влака събитията са само вече случили се, които се трансформират - имаш условие, там е казано кое как е зададено, т.е. случило се. Но ти изглежда вече елементарни неща не разбираш. Това заслепение го разбирам напълно, виждал съм го многократно. Получава се когато човек много иска нещо да докаже, ама не може. Това не е печеливша стратегия.

Ти явно нямаш никаква идея как работят лоренцовите трансформации. Още си останал със заблудата, че "времето в подвижната върви по-бавно". Не, времето върви по друг начин. Няма как да трансформираш бъдещи събития, след като разполагаш само с настоящи. Факт, огледай се. Въобще понятието "бъдеще", "минало" и "сега" по отношение на другата система, от твойта гледна точка в стационарната система нямат смисъл. Защото не можеш по твоето време да въведеш граница между тези понятия там, те имат смисъл само в твоята система. И от тук тая патърдия че се трансформирали "бъдещи" събития изгубва целия си смисъл. Виждам че вече нямаш и аргументи , караш само на Гьобелсовата методика, с многократно повтаряне. Няма как да проработи.

Питам се, а защо не опростите и поевтините установката? Махате изходящият оптичен затвор. Наместо измерителя на мощност слагате фотодетектор. И използвате обикновен записващ осцилоскоп. Ползвате генератор за единични импулси. Запускате записа от сигнала който пуска лазерният импулс, и записвате сигнала който се лови от фотодетектора. По този начин може да измерите времето, което губи светлината от лазера до фотодетектора. За вакуум имаме около 30 см/наносекунда, значи с кабел ще имате някъде 100 наносекунди закъснение за към 200 метра оптичен кабел, което ще ви даде възможност да ползвате съвсем нескъп записващ осцилоскоп. По този начин с малко проби ще разберете изобщо има ли смисъл да правите по-скъпият вариант, или Айнщайн е прав. И е важно да сложите някакъв температурен стабилизатор, че това е проблема на всички едновремешни опити тип Майкелсън и Морли.

Не. Аз мога да транслирам в твоята система само случили се в моята събития.Аз работя, така както и ти работиш, само със случили се събития. Тебе те бърка това, че двата набора събития, с които работим, моето 'сега' и твоето 'сега' не съвпадат напълно. Но това как води до противоречия? Примерът е некоректен и безсмислен. Става дума за отдалечени събития. Ти не може да видиш някакво бъдещо събитие за наблюдателя, с който си в една координатна точка и си сверяваш часовника t=t'=0, защото за него виждаш само в твоето 'сега', неговото t'=0. Може да видиш бъдещето на някой, който е примерно милион светлинни години от тази точка - и това няма да го видиш ти, а някой неподвижен в твоята отправна система на това разстояние от тебе. Ей за такива отдалечени събития става дума - ти самият дори не знаеш какви събития са се случили сега в твоята отправна система, но на отдалечени места - информацията още не е стигнала до тебе. Тази липса на информация препятства възможността да злоупотребиш с нея, и премахва всякакви абсурди и противоречия. Остава ти само железният аргумент - "не може, защото така"...

Къде тук е логическият абсурд? Във всяка система има само събития, които са се случили в миналото и сега. Кое е абсурдното на това? Абсурдът идва, когато неправомерно почваш да работиш едновременно с две времеви мрежи. Това е абсурдът. Това не може да стане едновременно, едната мрежа в твоята отправна система няма смисъл, тя има смисъл само в другата - където видяхме, че абсурдности също няма. Ти погрешно си мислиш, че в твоето 'сега' в другата отправна система има някакво определено състояние, сега или минало или бъдеще. Няма, в твоето сега в другата система са всички времеви моменти, показах ти го с примера с координатите.

Да, и тук не стигаме до никакви противоречия с това. Има една единствена история, и това е историята в отправната система която си приел за покой

Бъдещето е понятие за конкретна отправна система. За наблюдателя в тази отправна система то не е настъпило, бъдещите събития не са се случили. И това е за всеки наблюдател. За наблюдателя в стационарната система, за която ти е примера, са реални само нещата: минало, сегашно. Числата за бъдеще' са само числа - това са числа, свързани със сегашни и минали, вече случили се събития в стационарната система. Те се отнасят за друга времева мрежа, която не е негова и за която той няма физически достъп. По тази причина в неговата (и по този начин във всяка друга!) не може да има абсурдна ситуация, координатите на неговите събития не може да са логически невалидни - те са сегашни или в миналото. Един човек не може да е едновременно в две отправни системи - именно това маха всякакъв логически абсурд тук. В друга система може да се е случило всичко - за теб реалността е твоята отправна система, в която се е случило това което се е случило, и то формира твоята реалност. Без абсурдни ситуации. Може да е непривично за класическата интуиция, но не е противоречиво. А трябва критично да се прави разлика между двете състояния. Ти имаш някаква крива представа, която генерира неоправдани очаквания, и тази разлика я интерпретираш като абсурд... Това са предразсъдъци. Ако осъзнаеш, че нищо тук не води до логически проблеми, ще разбереш че простарснство-времето има други и интересни свойства, които само в приближение съвпадат с изградените от нашата интуиция при малки скорости. Само да уточня, "да се случи" в случая не означава "да дойде светлината от събитието", нали? Щото става по-сложно. Да предвиждаш, това значи, че събитието не се е случило за теб. Но в нашият случай, за нас това събитие вече трябва да се е случило в нашата система според това условие. Така както си задал това условие, то е много неясно, ще опитам да го уточня. След като часовниците в точката на Андромеда (ще я считаме за точка, отдалечена от нас) показват 3 Март 2035 (това е показание в нашата система на отдалечена координата от земята, в нашия момент сега), и след като в това наше "сега" събитието вече се е случило, то не може да се е случилоо в точката на мястото на Андромеда, а някъде много далече от нея - в точка, в която часовниците на системата Андромеда в нашето сега показват 5 Май 2035, според свойствата на лоренцовите трансформации. Така че ние не "предсказваме" бъдещето в точката в която е Андромеда, а примерно в другия край на вселената Това са разликите, различават се събития много далеко от точката, в която са сверени начално часовниците. И щом в точката на Андромеда нейното "сега" е 3 март 2035, нашето сега в точката на земята не е толкова, трябва да се смята колко е. Всичко в задачата е по времето на Андромеда. По геометрията на Минковски, всеки наблюдател си има светлинен конус, с достъпните събития в които той е в причинно-следствена връзка.. В случая двамата наблюдатели имат два различни конуса, които до голяма степен съвпдат, с малки разлики. Тези малки разлики са събитията, които са станали в едната система и още не са станали в другата. Тези наблюдатели (със своите конуси) се движат във времето, т.е. конусите обхващат все нови събития, в крайна сметка обхващат всички събития. Това е само груба идея, не е така в детайли, идеята е да си го представиш. Това е особеността на времето в другата система А ти още продължаваш да се опитваш да сравняваш времената директно... Но тук неяма противоречия. Точно за това иде реч, подчертал съм го. Точно това заключение не е верно, и в тази си форма то произвежда абсурдите. За заключения свързани с цялата "отправната система Андромеда" може да говориш само ако имаш общо време с нея, а в случая няма такова. Вече ти давах примери: ако в точката Х=0 в която сверяваш t=t'=0, то в координатната точка различна от Х=0 ще имаш вече различни показания, не-нулеви, между часовниците от същата система Андромеда и твоето 'сега' което е t=0. По тази причина подчертаното твърдение няма смисъл - все някъде по твоята координата Х ще има часовник от системата на Андромеда, който ще съвпадне със свръхновата и ще покаже в кой (бъдещ или минал) момент от системата на Андромеда е това събитие. Тези различни показания на часовници на различни твои координатии водят и до следното странно от гледна точка на класическата физика следствие. Акоо имаш наблюдател неподвижен в твоята система, в твоето 'сега' но на голямо разстояние от теб, той ще отчете прелитащи край него часовници от Андромеда примерно с бъдещи в сравнение с момента t'=0 показания. Ако той в този момент - твоето 'сега' се ускори и стане неподвижен в системата на Андромеда, той ще бъде неподвижен в нейното бъдеще по нейните часовници, което ще му стане 'сега'. Ако друг твой съсед е в другата координатна посока и пак в твоето сега, той ще отчете прелиртащи часовници с показания от миналото по часовниците на Андромеда. И ако се ускори, неговото 'сега' ще бъде в миналото на Андромеда. Всичко това е в нашето 'сега', затова подчертаното няма смисъл. Но за да схванеш, че всичко описано не води до логически противоречия, разгледай земните чассви зони. Ако успееш с ракета за половин час да се преместиш в Австралия, ти ще си с шест часа в бъдещето И това не е противоречие, просто Австралия си е избрала така времето. Просто Андромеда си е избрала странна времева мрежа в сравнение с нашето 'сега, това е всичко. А ти от гледна точка на "сега" в стационарната система се опитваш чрез подчертаното да вадиш следствие за "сега" в Андромеда. Ами не става. Лоренцовите трансформации не могат да се тълкуват с идеите от Галилеевите трансформации - винаги ще попадаш в абсурди.

Ние транслираме само случили се събития. Това че другата отправна система ги праща на други координати не е проблем на събитията, и не води до никакви парадокси. Няма пътуване във времето - в другата система събитията още не са се случили, и ще се случат когато там им дойде времето. Реалноста там е различна, и това снема всякакви парадокси. За подвижната система сверяването се случва самао в една точка. Всички останали точки, сравнявани със "сега" на стационарната система, имат различни моменти по подвижната - въпреки че в нея има общо време. Тази разлика в часовниците позволява да работим с бъдещи събитияя за подвижната система - бъдещето в двете системи не съвпада, това показва разликата в часовниците. А като не съвпада, има събития които са сега и в миналото в едната система и са в бъдещето на другата. Но това не е логически проблем - всеки наблюдател отчита време само по своята система, и там всичко е наред. И преди съм го казвал, добра визуализация на проблема става, ако си нарисуваш две координатни системи x-t с пресичащи се, не паралелни, оси на времето. Тогава ясно се вижда, че по условие сверени часовници означава, че във всяка точка t' на подвижната система координатната ос х' е точно перпендикулярна на оста на времето - за всяка пространствена точка от тази ос ще имаме един и същи момент време. Но поради кръстосването на времевите оси, тази координатна ос x' няма да е перпендикулярна на времевата ос на стационарната система t, и за различните координатни точки на x' (съответни на фиксирано t' ще имаме различно време по оста на стационарната t - както минало спрямо фиксираното t', така и в неговото бъдеще. Но от самата идея на чертежа се вижда, че това е само проблем на изобразяването от различните гледни точки, не е логически проблем. Ние знаем кога е "сега" - това е съвкупността от всички събития, едновременни с текущото показание на системата сверени часовници. Но "сега" за две отправни системи е различен набор такива събития. И във всяка система имаме регистрирани само минали и сегашни събития за тази система. Нарочването на едно сегашно или минало събитие за едната система като "бъдещо" в другата не внася никакъв парадокс - в другата то просто още няма да се е случило. Причината за това е различната времева мрежа в двете системи. Да, за всяка система t=0 е сега, t < 0 е минало, t < 0 е бъдеще. Но разпространяването на тези свойства едновременно и на двете системи е некоректно за случая. Може да се изрази и така: това е така и за двете системи, но не се случва едновременно Просто смятане с лоренцовите трансформации на произволна съвкупност от събития ще ти го покаже. Точно това уж очевидно за тебе условие не е верно при използване на лоренцовите трансформации. И точно неговото приемане за верно въвежда парадоксите.

Защото Младено повтаря, че условието забранява резултата получен чрез лоренцовите трансформации, а аз му показвам че ни, абсолютно нищо няма за такава забрана в условието. Няколко пъти наблягам, за да се съсредоточи човека, щото той иначе не чете. Тук става дума за различни събития. Светването на крушката е различно събитие от сверяването на часовниците, и аз само потвърждавам че последователността им в подвижната система е такава, срещу която неизвестно защо протестира Младенов. Толкова ли неясно съм се изразил, че възникват такива въпроси? Пак го погледнах, според мене си е съвсем наред... Просто трябва да се помнят и съобразяват много различни обстоятелства, за да се вижда цялата картинка...

Шпага, опитай се да си го изясниш в повече подробности. Така се разместват във времето отдалечени пространствено събития. При това толкова отдалечени, че времето за което светлината - т.е. под формата на някаква причина - изминава това разстояние е по-голямо от колкото времевата раззлика между събитията. Това обезсмисля всякакви причино-следствени схеми, в които да участват такива събития.

Не е така. Имаме общо "сега" само в една пространствена точка. Във всички останали часовниците на двете системи се различават. Точно това е проблемът - моментът на синхронизация не е граница минало-бъдеще и за двете системи. В този момент часовниците на стационарната, показващи еднакво показание навсякъде, контактуват с часовници от подвижната система със всякакво показания - и нейно минало, и нейно бъдеще. Но това е нейното минало и бъдеще, по нейната времева скала, не по тази на стационарната система. Какъв е проблемът? Никакъв. Можеш да си го представиш и така: разделянето на "миналло-бъдеще" за подвижната система не съвпада с това разделяне в стационарната,. Разделянето "минало-бъдеще" в една система включва всички моменти в другата, казано по-грубо. Но това не е "връщане назад във времето", защото времето в стационарната система върви само напред, и там няма връщане. Същото е и за времето в подвижната система. Изобщо този начин за сравняване на "нашето време" с "тяхното време" много лесно може да доведе до объркване и не е коректен - единственото сравняване на моменти е в една пространствена точка. СТО не прескача никакви бариери. Тя само казва, че "сега" в различните отправни системи е различно, съдържа различна съвкупност от едновременни събития, от набора случващи се събития. И във всяка система времето тече равномерно и еднопосочно. Това че в твоята система се е случило събитие, което по времевата скала в подвижната система не се е случило - или обратното - не е прескачане на бариери, нито връщане на времето. Като разбереш тези неща, ще си доста по-близо до истината. Тук много може да помогне геометрията на Минковски. И не трябва да бъркаш случването на събитията със "знаене" за тяхното случване. Ти не знаеш бъдещите събития в другата система, просто защото те са много далеко и нямаш информация че те се случват дори сега в твоята система Опитай се да бъдеш малко самокритичен. Огромно количество хора са минали по твоят път, и очевадно са разбрали за какво става дума и никой не обсъжда сериозно това като проблем. Така че тръгни от правилната позиция - че това вероятно е само твой проблем, и опитай да разбереш кое как и да го решиш. В огромного мнозинство случи този подход е печеливш и помага. В резултат на усилията ти или ще откриеш невиждано досега противоречие, или по-вероятното, ще разбереш как работят нещата. Но това само да пишеш без да мислиш и да слушаш няма да свърши никаква работа. И аз съм минал по подобен път, гарантирам че работи.