scaner

Къде виждаш промяна? Промяна има, ако дължината преди е била една, след време става друга. Няма такава ситуация тука. Всеки от наблюдателите може да се закълне в това. Ами проблемът е, как да стане еднакъв. Като не могат директно да се стигне до консенсус, подходът трябва да се промени. Ей на, пример от СТО. Договарят се двамата, единия вика - ок, аз ще взема една лескова пръчка, тя ще е еталона, ти ще си избереш твоя лескова пръчка която да съвпада по дължина с моята, и сме наред. Правят каквото правят, вторият си намира пръчка, отрязва я колкото прелитащата пръчка на другият, и вика - готов съм, имаме еднакъв еталн. При което първия веднага го контрира - лъжеш, твоята пръчка е по-къса от моята, с очите си виждам. Повтарят, като си сменят местата - проблемът се обръща, сега другият недоволен. Нема угодия. Това е дилемата с различните еталони, и проблемът е какво в случая трябва да се промени в понятието "еднакъв" за да са доволни всички А една ли е? За единият в неговата действителност две събития са едновременни, за другият - не. Очевидно, действителността разделена на пространство и време не е еднаква при двамата. Само пространство-времето е общо, но всеки си го реже различно за да получи своята си действителност. Тоест можем да говорим за еднаква действителност само до определена граница, например събитията които се случват за единия, се случват и за другия, незаависимо от реда им. Ей ти горният пример, намери му разрешение. Условието е: легитимният еталон с който мери един наблюдател е неподвижен в неговата отправна система. Целта е именно по този начин да бъдат еднакви законите във всички инерциални системи, а не да се появят системно-специфични коефициенти, с които всеки самостоятелно да си нагласява резултатите.

Да бе да. А бананите са сини. Що не се прегледаш, сега ще си по-заобиколен с колеги които може да ти обърнат внимание. Питай, натрапчиви идеи с какво се чистят.

Първо, да уточним терминологията. Най-простият разглеждан случай с този казус е дължината на обект, неподвижен с единият наблюдател. Да, единият вижда една дължина, другият друга, но нищо не се променя с времето, нали? За всеки дължината е такава, каквато е била вчера, и оня ден и т.н. По-сложен вариант: обектът има собствено движение и може да променя скоростта си. В този случай дори класическата физика описва промяна на дължината на обекта в зависимост от движението му и инерциалните сили, макар че почива на същият принцип на относителността, както и СТО. Тоест въпросът не опира до законите на СТО. Но този случай е по-сложен за анализ, затова да се върнем на първият, където разглежданият ефект изпъква. Та какви промени с движението установява стационарният наблюдател за обект, който в неговата система има непроменяща се с времето дължина? Във всяка система имаме една единствена дължина, и това е дължината с която работи наблюдателят в тази система. За него други реални дължини няма. Пък и един прост пример как и в класическата физика двама наблюдатели виждат различни дължини. Единият обявява метъра за две педи, другият за една крачка. Така една тротоарна плоча за единия ще е дълга метър, за другия - половин. Сега не ми излизай, че еталонът трябва да е общ, няма как да създадеш общ еталон в две взаимоподвижни системи чрез сравнение, а само на база физически закони. Както и в случая, скоростта на светлината, и както в момента е прието по стандарт. А от така създаденият еталон следва че дължината ще е различна в различните отправни системи, без да се въвежда някаква промяна като резултат на движение. Както видя, промяна няма и не се види нийде. Именно затова и движението не променя нищо.

Тя тая работа не става с приказки за дебелеене - "чини ми се че не е така а някак си"... Първо си докажи твърденията, или поне опровергай постулатите на СТО. Какво, не можеш? Що се обаждаш тогава като не те питат и не можеш да добавиш нищо?

Първо, няма промяна. Дължината на един неподвижен обект в дадена инерциална система не се променя. Двете системи се движат с постоянна относителна скорост, така че и тук няма промяна. Къде виждаш промяна? Второ, законите не се променят от движението, но може да отчитат движението, защото те за това са правени - например свързват местоположеннието на едно тяло с времето. Законите не им пука движи ли се тялото, те само описват параметрите на това тяло, движението участва в тях. Какво странно има законите да описват дължината на един обект във времето, в зависимост от положението му? Демек нашата ситуация. Така че дори не уцелваш мишената

Да бе да, ама не е физически закон. Законите са съвсем друга бира, дължината е качество.

Няма значение какво счита. Винаги има някой недоразбрал и изпуснал влака...

Е какви са тези глупости сега? Толкова приказки по темата, и всичко покрай ушите? Гледаш Чирцов но не го виждаш? СТО описва света само чрез инструментите на инерциалните системи, не на ускорените. Но СТО дава пълно описание на всичко - включително и на всякакви ускорени процеси и движения, същото прави и класическата физика - тук в пълнотата няма никаква разлика. Нещо малко но адски важно си пропуснал, от там трагедията е пълна. И не е само тая година или десетилетие, това се влачи отдавна. Силата в случая няма никаква роля. Ако си мислиш, че ускорението е причина да се скъсяват телата, следният елементарен пример те опровергава напълно. Имаш две неподвижни тела едното се ускорява, действа му сила, значи се скъсява? Добре. После се ускорява пак, но силата му действа от другата страна - спира го. Връща се неподвижно до второто тяло, което е оставено за еталон. И трябва какво? Тялото което се е поразходило да остане скъсено Да ама не. За.би тая глупава хипотеза и се хвани ис нещо полезно.Поне се опитай да попълниш огромните празнини.

Илюзорно. Не може да се установи с експеримент. Знаеш, дължи се относителната скорост между наблюдатели от различни инерциално движещи се системи на отчет. Аха. И кинетичната енергия на чука е илюзорна, щото и тя се дължи само на относителната скорост и за наблюдателя в системата на чука даже я няма, ама като те прасне по главата, всичките илюзии ще се изпарят

Използват се, те са добри да облъчват повърхности, и да намаляват вдишвания прах и частици - тези лъчи наелектризират прашинките, и те прилепват по стените, вместо да се разхождат из пространството и да разнасят нещо си.. Но за дрехи не са ефективни, дрехите имат структура, в която лъчите не проникват.

Изобщо не споря по този въпрос. Проблемът с микровълновата е неравномерното нагряване и опасността от подпалване на нагрявания обект. Пък ако има и пластмасови копчета, жална им майна....

Не мисля, че ще има полезен ефект. Едно, че тя не нагрява равномерно, един шал ще се нагрява на едно място, на друго нищо няма да му се случва. Освен това риска от подпалване е съществен, така че ако пробваш, поне да са мокри дрехите. Има изследвания за бактерии, че се унищожават над 95% (не 100!), но това за компактни предметчета, например гъбка за миене на съдове, която се нагрява що годе добре. За вируси не съм срещал изследвания по въпроса.

Една почти класика: "Смисълът на живота" на Монти Пайтън https://filmisub.com/filmi/23151-the-meaning-of-life-smislt-na-zhivota-1983.html

Шпага, всичко тръгва от известната формула на СТО, свързваща енергия, импулс и маса: За единичен фотон знаем, че импулсът му се свързва с енергията чрез зависимостта E = p.c, тоест като заместим, получаваме за масата нула. За система от два фотона, с еднакви импулси но движещи се в противоположни направления сумарният импулс е p = 0, и от там масата на цялата система се определя от равенството: тоест добър пример, че масата на една система не е сума от масите на нейните части. Една статия на доста популярен език, която нищи този проблем, може да се намери на Хабр-а, ТУК. Иначе, предполагам, питаш за книжката на Лев Окунь Понятие массы (Масса, энергия, относительность)

Ами опитай да видим, дали от зададения постулат ще достигнеш еднозначно до тези 'следствия'? Само тогава са следствия. Иначе са следствия в резултат на множеството допълнителни предположения. И като натрупаш много такива допълнителни предположения, крайният резултат престава да има връзка с началният постулат - опитай, смени го с нещо друго, но запази междинните предположения - ще се получи същото. Това е 'разказ по картинка' - гледа се сега света, и се измисля - за да се случи еди какво си, трябва еди що си, за да се случи друго, трябваа трето. Тоест имаме ревърсинг, обратен инженеринг - нагаждат се 'постулати' за да се получат конкретни резултати, а не тези резултати да са следствие от основна идея. Тоест твърди се , че има постулат, но се работи в обратна посока, срещу него. От тук пропада консистенцията - липсва какъв да е критерии че направените предположения са съвместими. Пълна трагедия от тук нататък. Затова го наричам суеверие - история, измислена с единствената цел за да се получи кохерентност в някакви представи, лишени от информация по разни причини, епистоларна литература. При това всичко се прави с литературни, а не научни средства, защото този жанр е такъв. Хайде да не спорим за глупости.

Тези престрелки тука ми припомниха един виц от времето на социализма... Пътува влак, купето претъпкано, прозорците затворени. Една мъж предлага: така не се живее, ще се задуши още малко, да се отвори проозореца... Веднага го контрира една пълна дама: как, ще стане течение, тя била много чувствителна и можело да се простуди и умре. Пререкавали се така известно време, и накрая на болшинството му писнало и предложило: - Дайте да отворим прозореца да влезе малко въздух, така и уважаваната другарка ще умре. После дайте да затворим всички прозорци и врати, та и уважаваният другар да се задуши. И да си продължим спокойно нататък... Та и всички ние сега сме във влака, в момента сме на етапа на отваряне на прозорците, винаги има недоволни, по-нататък ще видим.

Само напомням важнорто свойство на импулса на фотона, за да не стане разсейване и да се пояснява пояснението... Но импулсът на система от фотони може да е нула.

Значи постулатът не е един. Всяко предположено качество е допълнително нагласяване. И това изобилие от нагласявания на всякакви качества не оставя никакво място за някакво следствие - всичко е нагласено. По какво се различава такова произведение от известният 'разказ по картинка'? Има ли нещо дори наподобяващо наука тука, освен наукоподобната терминология? Каква е връзката изобщо с постулата за някаква неподвижна среда? Никаква, с този подход на "предполагане на качества, за да доведяли до Наблюдаемите следствия", връзката се изпарява в небитието, нито е определяща и нито е нужна. Може да си сложите в началото каквото ви хрумне - лавината от допълнителни предположения така ще го смели, че на изхода ще поучите каквото сте си наумили. Не се прави така. Постулатите в една хипотезаа са минимално количество. Всичко друго трябва да бъде следствия от тези постулати. Докато тук е просто липсват следствия, всичко е постулати и един разказ на тема 'какво ми хрумне'.

Не са точно такива нещата Един фотон няма маса. Система от два фотона обаче, притежаващи разнопосочни и ненулеви импулси, има маса. Това са тайните моменти на СТО Тоест има маса -> има маса. Нито един фотон не притежава маса, но система от фотони може да притежава (а може и да не притежава, ако са еднопосочни и колинеарни) маса. А къде е масата - където си я нарочиш, например в неподвижния център на масите на системата обекти. При гравитационните вълни ситуацията е сходна, малко по-сложна. Но в случая коментарът ми беше по повод всяческите опити да се сложи на едно явно суеверия етикет "наука".

При такава навалица от постулати, има ли изобщо някакво място за логически следствия? Каквото си постулираш, това ще получиш, ако ще и петокраки гръмбозаври, няма значение - важен е принципа. Защо с такъв шум и изкривяване трябва да се коментира научна информация? Разбирам, че има някаква въпиюща нужда от приказни обяснения, но това не ги прави по-малко приказни. Нищо общо с наука и научни хипотези, просто обичайно суеверерие маскирано с наукообразна премяна

Малко за разведряване Да перефразирам малко поета: "Ваше благородие, госпожа ангина, Судя по активности, вы как Хиросима, Двадцать грамов водки, вино и коняк, Не нужна больница, пронесёт и так..."

Сферата няма обем, има повърхност. Обем има кълбото, което за разлика от сферата е съвсем друга фигура, тримерна. Вместо да философстваш и да демонстрираш невежеството си на всяка крачка, намери си учебниците от пети клас и си ги прочети, със сигурност ще научиш нещо ново

Сферата е двумерна повърхност. Просто защото всяка точка от нея може да се адресира само с две координати. Така както и на земната повърхност, достатъччни са само дължината и ширината. Всяка друга двумерна повърхност, наричана за общност "двумерно пространство", има същите свойства, колкото и 'изкривена' да е. Няма нужда от никакво допълнително измерение, за да се опишат всички нейни свойства. Двойка по геометрия. И си тръгнал да се пуйчиш с такива липсващи знания?

Само да не забравяме, че става дума за форма на пространство-времето. Затова съвсем нормално е да има и времена, както си се изразила. Нали би било странно да говорим за обикновена геометрична форма, базирана само на координатата Х, игнорирайки някоя друга координата, да речем Y? Затова да, ако искаме пълната форма, трябва да вярваме в гореизброеното. Целият проблем тук идва от разширението на понятието 'форма' на повече от 3 размерности. Ти си свикнала с форма на куб, но не можеш да си представиш форма на 4-мерен куб, от там идва това отричане, че такива неща не могат да имат форма. Ето ти 3-мерна проекция на един 4-мерен куб, който се върти: Това може да си го мислиш така: това би била тримерната проекция на една въртяща се 4-мерна вселена имаща форма на 4-мерен куб. Ако едно от 4-рите измерения беше и времето, картинката щеше да е още по-забавна. И накрая, критерият за форма, за който говоря, дава оисание какво е това форма, т.е. какви параметри трябва да търсим и измерваме, за да установим конкретната форма. Ясно е, че след като тези параметри са наблюдаеми, така определената форма е възможо да се установи.

Определеният сбор на ъглите на триъгълниците вече дава възможност да се разграничат двете хипотези - в случая, от двете предложени възможности съответстващи на критерия за форма, единственият резултат избира само едната, т.е. плоска равнина. Критерият за форма дава какви са възможостите, измерването определя коя от тях се реализира на практика. По един и същ критерии. Ето ти друг хипотетичен пример. Критерият определя, че задължителен елемент на понятието форма трябва да е наличието на остри върхове. Този критерии удовлетворяват много фигури, като тръгнем от простите пирамиди, паралелепипеди, минем през любимите ми икосикосидодекахедрон и дирхомбикосидодекахедрон и продължим нататък, безчетно мнозинство. По този критерии сфери, хиперболоиди и други гладки фигури нямат форма. Експериментът ще даде само един резултат в крайна сметка, ще ограничи само една от тези възможности, или ако се приеме за достатъчно точен, ще покаже че критерият е ограничен и му трябва обобщение и с неръбатите форми. Каквото и да е вселената, критерият към който някъде дадох линк, определя какво се разбира под нейна форма - съвсем обективно. Ей на, галактиката в подобен смисъл не е обект, състои се от много обекти които си взаимодействат, но никой не твърди че няма форма, напротив, много заключения се получават от тази форма. Тук е лесно, защото можем да я наблюдаваме от далеко, но ако нямаше други галактики освен нашата, щеше да ни е по-трудно да определим нейната форма само по това което виждаме. Но критерият за форма е същият, просто техническата страна на въпроса е по-сложна. При вселената е по-сложно, защото става дума не за форма в пространство-времето, а за форма на самото пространство-време, по дадените критерии.