scaner

Няма значение какъв е проблема. Защото ти в опита си да не схванеш за какво става дума, забрави какво разглеждаме. А ние разглеждаме наличието на две събития. Тези събития, щом се случват в една отправна система, ще се случват във всички - защото отправните системи само им дават координати, отразяват ги, не ги създават. Тоест, както и да си гърми влакът, след като събитията ги има в системата на влака, ще ги има и в системата на гарата. И нищо няма да попречи те да бъдат свързани с лоренцовите трансформации и в тази система да са последователни - никакви измислени взривове. И никакъв смисъл не се губи, защото смисълът е следствие от всичко това, а не нещо предварително зададено. Така че ако не се замотаваш сам, имаш шанс да прозреш какво се случва. И че няма принципен проблкем, а само психиатричен.

Ами чудесно. Значи имаме в едната система две събития "светлина стига до стена". Същите събития ще ги имаме и в другата система. И ще изследваме времевите им отношения. Какво значение тук имат някакви взривове? Абе много екстремистски сте се настроили нещо, взривове, едновременно навсякъде, ужас...

Какво твърди СТО? Две едновременни събития в една система няма да са едновременни в друга. Е, сега вземи твоите "много" събития, които са едновременни и навсякъде в системата на вагона, разгледай ги по двойки, и ще разбереш какво се случва в системата на гарата. Нищо не променям, просто показвам какво пропускаш.

Едно събитие има само една пространствена координата. Следователно, подчертаното означава просто, че в случая имаш много едновременни събития в системата на влака. И толкоз. Какво пречи на тези събития в отправната система на гарата да не са едновременни? Нищо, естествено Какво им пречи на тази група събития да станат последователни? Къде е безсмислието? Човече, не става с такива прости забрани да се изразяваш, трябват и някакви логически връзки, а тука такива липсват.

Ами точно в това твърдение е проблемът. За да експлодира целият влак от събитието, случващо се на лявата стена, то последиците от взрива там трябва да достигнат до дясната стена. Те могат да се движат до там най-много със скоростта на светлината. И много преди те да достигнат до нея, за да стане вярно твърдението за "целия влак", събитието което разглеждаме с дясната стена и светлината ще се е състояло. Крайната скорост на разпространение на взаимодействието променя смисъла на "целия влак" и ти дърпа черджето изпод краката. Ами на, виждаш, че "прекратяващо" събитие дори в случая няма смисъла, който ти си мислиш. Може да опиташ да направиш друг тип на взривяване: едновременно със светлината от лампата в средата да пратиш сигнал към стените, който да задейства взривове и на двете стени. Може и самата светлина от лампата да извърши това задействане. Но пак, достигането на тази светлина до съответната стена е събитието, което ние разглеждаме. В системата на вагона светлините ще стигнат едновременно стените - това са интересуващите ни събития - и едновремено стават взривовете. В системата на гарата тези събития няма да са едновременни, съответно там и взривовете няма да са едновременни. "Целият влак" в тази система ще се разпада на части, последователно. И това не е свързано с никакви логически проблеми. Единственият логически проблем е, че "целият влак" те обърква тебе, защото му влагаш някакъв смисъл, дошъл от предразсъдъци. Както и да се въртиш, нещата са прозрачно прости: дали ще имаш светлини или взривове, това са събития, и ние в момента определяме отношението на техните времена. Единственият клас едновременни събития, които не могат да се превърнат в последователни, са събитията случващи се в една и съща точка. Но примера с влака не попада в това изключение.

Нищо подобно. Прекратяването на съществуването на лявата стена на вагона (както е по условието ти) няма общо със съществуването на дясната стена - тя продължава да съществува и за наблюдателя на влака, и за този на гарата още известно време и с нея продължават да се случват събития. Във случая е все едно дали разглеждаш две събития свързани със светлини или взривове - след като те не са причинно свързани, т.е. едното не може да повлияе на другото, да го причини или отмени. Не си замислил добре "прекратяващото условие". А пък и СТО не позволява нещата да се обезмислят, както виждаш.

Абсолютно реалистичо е. Важно е не дали вагона "съществува" (това е много размито и неопределено понятие за случая, тъй като той се състои от много пространствено разместени части) а дали съществува дясната стена. А дясната стена в момента на достигане на светлината от лампата до нея все още съществува непокътната - информацията създадена от взрива на лявата стена, движейки се със скоростта на светлината (и разглеждайки я в най-тежкия случай, като причина за разрушение на дясната стена) пристига след като светлината от лампата е достигнала дясната стена, което лесно може да се съобрази определяйки пътищата. Тоест тази светлина достига дясната стена, която е в същото състояние както и дясната стена за наблюдателя във вагона - все още непокътната в този момент. Всъщност и в системата на влака е същото - при взривяване на лявата стена, дясната още известно време е здрава. Просто динамиката на разрушение на вагона в двете системи леко се различава, и събитието "светлина достига дясна страна" което не е причинно-следствена връзка със събитието "взрив" може да шава в определени граници без да се променя самата динамика.. Напълно реалистична ситуация, нали?

Следователно, го опровергава. И внася яснота по въпроса. За какво се репчиш?

Опитът отдавна си е казал думата, ама кой да чете, като може да си измисля? Например експериментът на Babcock & Bergman, 1964 мери точно това - константността на скоростта на светлината от подвижен приемник във вакуумна камера.

Аз пък харесвам тази визуализация на Болерото

Това в случая няма никакво значение. Аз показах, че ти си противоречиш дори с класическата физика, защото от много време говорим само за нея. Релативизмът ти е само като извинение за пълното невежество по всичко в случая, че не си в час дори за какво съм те подхванал. Не на мене такива номера. Прав си. В учебниците има много по-ясно и логично изложен този материал, и ако беше прочел дори Нютон, нямаше да задръстваш форума с такъв спам и глупости. Аз в момента те цакам чисто на полето на класуическата физика, никакъв релативизъм, и ти си в тежък нокдаун там - бълнуваш несвързано и халюцинираш. Забрави релативизма, погледни колко си го закъсал с елементарни класически физически представи и закони. На кой свят се намираш да обясняваш чисто математически преобразувания, дето явно не разбираш за какво са, с някакви измислени "среди"? Ми не се ли усещаш, че това е болестно състояние, че не си дорасъл още за физика? Събуди се - в момента прецакан си още в полето на класическата физика - Галилеевите трансформации. Релативизмът още загрява край ринга и не се е намесвал, а ти вече си сдал багажа с тея измислени "среди" Баси, ти се плашиш толкова много само от името, че то съдържанието направо ще те побърка тогава...

Не разбирам, колко трябва да са объркани знанията на един човек, за да обяснява математическите координатни трансформации чрез някаква среда, и някакви "относителни пространства"? Всякакви щуротии съм срещал, ама тази идиотщина ме озадачава... Нито Нютон, нито някой друг от физиците и математците си е позволил толкова да овеществява едно математическо действие. Може би само Максуел когато е описвал диференциалните оператори си е позволил близки аналогии, но там той специално предупреждава, че те са само за илюстрация на новият апарат. Докато тука съвсем юбулишката се тръгва сляпо през просото. Но ето, тук имаме такава ситуация, не е само психиатрична хипотеза а факт, чуденето ми е как е възможно това да се случи на нормален човек, как е възможно да си го причини сам човек?

Поредното болно бълнуване :) Първо, светлината не сменя никакви пространства/среди. Тя се описва от различни отправни системи, докато си се разпространява спокойно през пространството. Галилеевите трансформации това описват - поведението на светлината в една система, и поведението което вижда друг движещ се спрямо тази система наблюдател, без светлината да променя някакви среди. И второ, светлината в примера се движи във вакуум - с коефициент на пречупване единица. какви пречупвания/рефракции халюцинираш? Ти прочел ли си някога сериозна книжка по физика, или само от вестници си се информирал?

Айде пак с глупостите... Галилеевите трансформации не отчитат никакви среди. Няма среди при тях, пренебрегва се средата, вакуум или липса на вакуум ако и това те тревожи, набий си го в главата. Ако сложиш среда, картинката на трансформациите става много по-сложна, и никога не си я срещал в простите учебници, трябва да превключищ на гидродинамика. Средите се отчитат с коефициент на взаимодействие и увличане, такъв в галилеевите трансформации няма. Затова, когато ползваш Галилееви трансформации, повтаряй си - няма среда, въобразявам си, нищо допълнително не влияе на движението, това са трансформации само между отправни системи и с такава цел са направени - какво се вижда от различно движещи се наблюдатели. Това правят трансформациите. Като пораснеш, мама ще ти даде и среди да разглеждаш, сега не ти е дошло времето. Ако и това не ти помогне, замести светлината с тухла. Същите трансформации, същият резултат. Сложи вместо светлината неподвижен човек върху вагона - неговата физическа скорост там ще бъде НУЛА. Трансформацията дава скоростта му в системата на гарата равна на скоростта на влака. Това "ефективна" скорост ли е, или е съвсем реална? Или не знаеш в тая каша какво да избереш? :) Виждаш ли колко зле са ти познанията дори по класическата физика? Като добавим към тая каша и "абсолютните" движения, и нищо не остава в резултат...

Хахаха, събуди се бе! Ти правиш сметките с Галилееви трансформации. Елементарни резултати от класическата физика, показващи отношение между отправни системи, без никакви среди. Няма го в тях призрака на релативизма, който да всява кошмари, блокиращи мисленето. Тогава, какво друго блокира способността ти да разсъждаваш и защо търсиш патерици в някакви среди? И с картинки не ти се получава да опровергаеш класическата физика Докога така?

Да бе да. Айде пак с глупостите. Сметките горе са независимо оптическата среда. Къде ти е отчитането на оптическата среда в сметките? Никъде, естествено, защото не влияе. Сметките са валидни и за вагон само с четири дирека, маркиращи стените, както и напълно открита платформа. Пак те спъват предразсъдъците?

В случая с ± v е също физическа скорост - ако наблюдател на гарата мери скоростта на тази светлина, ще получи тази стойност, а измерената скорост е физическа. Това е твърдението на класическата физика, тя не прави разлика между ефективна и физическа = реална скорост. Няма смисъл да усложняваш изказването с тъждествени синоними :), човек само се обърква.

Естествено да излезе, това беше ясно от началото. Доказано е математически, че СТО не е вътрешно противоречива теория. А какъв е критерия за реалистичност, по който да не е реалистична?

Ти май дори на български не можеш да четеш Само Младенов твърдеше това.

Ти правиш лоренцова трансформация на данните. Забавянето на времето е включено в нея, формулата за забавяне на времето е следствие от лоренцовата трансформмация, при определени условия. Така, и върху резултата от лоренцовата трансформация отново прилагаш формулата за забавяне на времето? Спазени ли са условията, при които е валидна тази формула? Е, какъв е смисъла на резултата от двукратно прилагане на забавянето на времето - веднъж с ЛТ, и втори път допълнително с формулата? Никакъв. В СТО е ясно какъв е смисъла на параметрите във формулата, за кое събитие се отнасят трансформациите, какво се цели с някакво действие с формулата, и какъв е смисъла на параметрите в резултата. А тук нито едно от тези условия не е изпълнено, просто заместваш ей така, без цел. И после се чудиш защо резултатът не бил същият както очакваш А от къде изобщо очаквания? Точно това си мисля. Погледнах сметките. Упражнение по преообразуване на изрази...

Изкачването на височината ускорява хода на часовниците, защото намалява гравитационният потенциал, т.е. работи в противоположна посока на ефекта на СТО. Затова наличието на ефект може да е само по причина СТО. По същата причина при спътниците на GPS времето избързва спрямо земното, ефекта от СТО не може да надхвърли гравитационният ефект. С влак няма да стане, скоростта е твърде маклка за да се впише ефекта в точността на наличните часовници.

И от какъв зор използва формулата за забавяне на времето? Какъв е физическият смисъл на резултата който си получил? Защото времевите моменти за неедновременните събития в системата на гарата излизат от времевите преобразования, които не си показал. А формулата за забавяне на времето вече е имплантирана в резултата чрез трансформациите. Получаващ манджа с грозде. Ами както казах, трябва да се гони физически смисъл, а не само преобразования до дупка. Ти нали тръгна с обратните преобразования, защо ги прилагаш още веднъж? Освен това, за да е коректен резултата, трябва да ги приложиш и на времевот уравнение, и да не заместваш така юрбулишката t' със x'/c, а да го изключиш чрез двете уравнения. А тука само се тренираш да пишеш формули без смисъл... Да се върнем към задачата. Светлината в системата на гарата тръгва от кордината Х=0 и достига координатите които ти си сметнал. Съответно се движи различнно време до тях, и достига в различи моменти. Наблегни на резултата, не си прави актобатики с формулите без смисъл.

Може да се премества как си иска. В момента на съвпадение на гарата се отчита старта на светлината с еднаква скорост в двете посоки, и това начало не се мести в системата на гарата - там си стои нейнното начало Х=0, спрямо което се отчитат всички координати, включая и позицията на светлинният фронт. Нали точно това гласи вторият постулат - скоростта на светлината не зависи от движението на източника? Веднъж излъчена в точка Х=0, светлината не зависи от движението на влака, тя се разпространява от точка Х=0 към другите точки с еднаква скорост в двете посоки..

Това е вярно, макар третата формула да не ти трябва: мястото на излъчването, в което имаме началото на координатната система Х=0 и от което в системата на гарата се отчита пътят на светлината, не се мени в тази система - движението на крушката не оказва влияние на движението на светината. Светлината в системата на гарата ще изминава пътя от координата Х=0 до координата Х=Xr в едната посока, и от координата Х=0 до координата X=Xl в другата посока. тези пътишща, както се вижда от твоите формули са различни, ще бъдат изминати за различно време, и съответно светлината няма да достигне крайните точки - стените на вагона - едновременно. Останалото от сметките ти не се отнася към този проблм.

Просто е. Цъкаш по графичното меню на съответният символ, и той се снася в редактируемото поле под менюто. Някои символи имат параметри, например дробната черта е \frac{}{}, с два параметъра, попълваш ги на ръка с нещо или с други символи. Например \frac{v}{c} рисува v/c. Подобни параметри имаш и на суми, на интеграли и другаде. Веднага най-долу виждаш формулата какво си направил. Долни символи преди променливата пишеш долна черта '_' преди символа, за степени ползваш ^. Ако ще ползваш цял израз за степен, заграждаш го с {}. Изобщо всичко можеш да заградиш с {}, те не се показват, само са групиращи скоби. Това е философията. После или си запазваш получената картинка с бутончето, или формираш URL както аз правя: на текста в редактируемото поле, дето се сглобява формулата, отпред слагаш едно http://latex.codecogs.com/png.latex ? - с въпросителната но без интервала пред нея (разделил съм го така, че туука не ми позволява иначе да го напиша), и полученото го използваш като URL към външна картинка за форума. Единственото което трябва да внимаваш е да няма интервали във формулите, защото някои знаци слагат. Интервали се избягват, като ги ахаш, и евентуално следващ елемент заграждаш с {}, за да не се получи двусмислие при допирането. А, и ако ползваш 'прим', не ползвай нормалният литерал, а обратно наклонения, ` защото форума не го харесва в URL. И разбира се, всичко във формулите само на латински букви, иначе не ще. Ей ти лоренцовите трансформации, направо може да ги копираш в редактора и да ги масажираш: x`=\gamma.(x-v.t) t`=\gamma.(t-\frac{v.x}{c^2}) И други формули: X_1=-c.T_1=-\frac{L}{1+\frac{v}{c}} X_2=c.T_2=\frac{L}{1-\frac{v}{c}} Иначе, не бъркам в случая. Арогантността ми просто е реакция на това "в грешка съм, ама пак са едновременнни" и подобни въртенета в кръг. Има една мярка, при която е добре да си признаеш, че си сбъркал, а не да настояваш безсмислено.