
scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16719 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
656
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Съгласен съм, но в статията от която е картинката се твърди точно обратното - за да се намали смъртността и удара над здравната система, трябва да се ограничат бързо контактите. Лапландеца описва точно обратната ситуация, и според същата статия прогнозата хич не е благоприятна в близкото бъдеще. Не знам, там може и студът да им помогне, но не съм сигурен доколко е определящ фактор. Може като кихат капчиците веднага да замръзват и да падат на улицата
-
Синдрома на Лапландеца е ясен, и не подлежи на оправяне... Съгласен съм, че не виждаме реалните неща, а възприемането минава през рецептори. Като отхвърлим граничният случай на подобна екстраполация, солипсизма, ние имаме все пак една наука, която зле или добре се опитва да направи някакво съответствие между тръпката, която ние изпитваме при възприемането, и околната реалност. Но тази наука ни казва, че и християните са хора, и при тях това работи по същият начин, както и при всички други. Нищо лошо няма в това, и тук няма проблем. Проблемът настава, когато започне да се жонглира с понятия като добро и зло, правилно и неправилно. Изначално е ясно, че тези понятия са релативни и допълнителни, т.е. това което е добро за една група, може да е зло за друга и обратното.По тази причина, за да има обществото някаква устойчивост, границите на тези понятия са ограничени с консенсус - "аз няма да те ям, защото това не е добро, макар че съм гладен и на мене ми се струва добро, защото другите ще ме накажат". Този консенсус възниква много преди християнството да стане идея в главите на някои хора, и е продукт на развитието на обществените отношения. Християнството просто замразява процесът на развитие и осъвременяване на тези понятия, налагайки догми, които самото то непрекъснато нарушава ("не убивай" и множеството войни между християнските държави например). Но сега вече сме във време, в което за добро или за зло тези догми не играят съществена роля. Според мен по-скоро за добро, но това е друга тема, самото "добро" се променя и всички участваме в това. По отношение на това, чия реалност е правилна, спорът тук би довел до безсмислено надцакване, само бих казал, че реалност която въздига една абстракция като създател на материалния свят няма как да звучи правилно. Поне докато не се докаже, че това не е абстракция а част от реалността. Тоест доказателството за Бог е самият Бог, а не представата за него.
-
Има много клинични състояния, които докарват видения, халюцинации, и неверни представи за конструкцията на околният свят. Вие познавате ли всички такива състояния, та можете да отделите вашето виждане от тях? Предполагам, не. Не ви обявявам за болен, извинете ме и не ме разбирайте погрешно, просто такива необосновани и заблуждаващи креационистски твърдения ме карат да ставам по-агресивен понякога Ами хубаво, вие виждате едно, аз пък не го виждам така. Кой е прав тогава? Дайте преки доказателства за вашата теза. Какво, нямате? Ами нали с това започнахме Но нали знаете, това че в момента науката нещо не знае, не е доказателство за никоя теза, включая креационизма. Възхищението от света без да сте наясно как той работи не е доказателство за нещо, освен за това че можете да му се възхищавате... Тогава дайте косвени доказателства. Ама да водят еднозначно към Бог, а не да потвърждават същевременно и теорията за Големият взрив. И такива нямате? Е каква е практичаската полза от едно с нищо необосновано вярване, освен някакъв преследван завоалиран психотерапевтичен ефект? Докато теорията нза Големият взрив все пак дава възможност да се консолидират и проверят познанията ни за света и да произлязат от това нови знания. Ако имахте доказателства, нямаше да водим такива разговори изобщо...
-
Точно това му е проблемът на православието - не вижда реалните неща, а си е въобразило някаква абстракция. Гоненето на абстракции е хубаво нещо, но до тогава, докато корелира с реалността. Какво му е абсолютно доброто на Бог, който допуска смърт в творението си? Тук в християнството виждам ярко проявление на Стокхолмският синдром... Всичко съществуващо обменя информация с околният свят, поради което околният свят узнава че то съществува, както и съществуващото узнава за околният свят. На това се основава самото понятие "съществуване" - ако принципно никой никога не може да узнае нещо за теб, каквото и да е, ти не съществуваш, просто те няма. Тази нова информаация променя състоянието на съществуващото, то вече не е в предишното си състояние в което е било без новата информация. Това е най-общата картинка, детайлите вече са различни в зависимост от съшността на съществуващото - дали ще е промяна на енергия, движение, цялостност и т.н., нещо при всички случаи ще се промени. По този начин Господ, наблюдавайки света, се променя, може да вземе нови решения ("и Бог наказа Адам", промяна спрямо предишно състояние в което още не го е наказал), без значение е реакцията му при тази промяна. Светът от своя страна усеща действията на Бог в резултат на тези промени. И ако няма промяна у Бог, това е неговата смърт. Абстракцията не може да създаде Творението, тя може само да бъде стимул Човекът да изяви собствените си възможности. Това е същественото Забележете, никой не го интересува гледната точка на Бог, Той е непознаваем нали, интересува ни гледната точка на човека по отношение на Бог - ако Той е абстракция, Той не съществува реално, той се оказва само удобен психотерапевтичен инструмент! А това дава възможност да се погледне на нещата от друг ъгъл.
-
Вие сте заложили саможертвен експеримент, който ще покаже така липсващите предполагаеми високи точки от експоненциалните криви...
-
Бихте ли ни доказали, че това е Негово творение? Онзи сборник от легенди и митове не върши работа за доказателство. Пък и дали то е толкова съвършено, че работело като швейцарски часовник? За да твърдите, че нещо работи правилно или съвършено, вие трябва да знаете как се очаква то да работи, какъв е идейният проект. В случая вие не знаете това. Вие само наблюдавате ходът на някакви процеси, и поради непознаването на цялата картина това за вас е всичко, върхът на съвършенството и правилността. По гледната точка на лешоядите, има толкова много смърт във вселената, че храна има за всички. За тяхната ограниченост това е върха на съвършенството. Дали такива ограничения спомагат, за да се описва някакво съвършенство, в лицето на Бог? Ами ако Бог е сбъркал кардинално и необратимо, пак ли трябва да го пишем съвършен? Дали самото творение е съвършено? Ми огледайте се, то неотклонно върви към самоунищожение. Ентропията расте неотклонно, горивото на звездите се изчерпва неотклонно, ясно е до какво ще доведе това в бъдеще. Нищо хубаво не го чака това творение ако продължава по тази пързалка и ако не се правят своевременни ремонти А щом такива ремонти биха се наложили, какво му е съвършеното на творението? Изобщо, има ли нещо общо Бос с вселената, освен нечии недоказуеми твърдения? Тук сме научен форум, дайте с факти да говорим
-
Какво значи "добро"? Добро ли е да откъсна главата на съседката от горният етаж за да престане да ми вдига шум? Почвам да съм склонен да мисля, че това ще е добро, и не само за мене... "Добро" е дълбоко субективно понятие, а в съвременният свят търпи и колективен консенсус. В този смисъл, твори ли Бог добро? Защо позволява толкова глад и смърт? Това поведение на добротворец ли е? Не. Съвършено ли е такова същество? Кое му е съвършеното? Сляпото преклонение не позволява да се прави оценка за съвършенство, защото заслепява. Но в отговорът ви не намирам нищо по същество. Въпросът е, след като Бог не се променял, защо трябва да твърдим, че изобщо съществува? Защото не е достатъчно само да измислите абстракция с несъвместими свойства... Абстракциите могат да са всякакви, триъгълен четириъгълник например, какво общо имат с реалност и съществуване? Идеятта ми е, не прекалявайте с абсурдни качества за Бог.
-
Аз само казвам, че в случая човешката представа за Бог е несъвместима с човешката представа за "непроменящ се". Тоест, че човеците не трябва да се изразяват чрез противоречия, иначе изразеното е без смисъл. Предполагам сте съгласен с това?
-
Разбира се че не е мъртва картината. Тя гние бавно, нападната от всякакви плесени и микроби. Боите деградират в резултат на падащата светлина, в резултат на термичното излъчване от околните тела. Дали някой иска или не да я поправя няма общо с някакво съвършенство. Съвършенството е субективно понятие, за мен споменатата картина не е нещо особено например. Съвършенството на Бог също е субективно - опит мислена абстракция да се докара до крайност, което винаги води до вътрешни противоречия. А че е абстракция е ясно, защото никой няма опит с някакво божие съвършенство, включително и вие. Какво тогава защитавате? Какво значи "да не се променя"? Творчеството е свързано с промяна. Наблюдението е свързано с промяна. Дори самото съществуване е свързано с промяна, поради взаимодействието с обектите "документиращи" съществуването. Пълната липса на промяна е липса на съществуване. Затова и алегорично казвам, че това е смърт. Всъщност е по-зле положеието... Има нещо, което не твори, не наблюдава, не съществува, демек го няма... Оксиморон. Често като контрааргумент се излиза с положението, че божийте понятия са различни от човешките, затова не можем да го разберем и познаем. Проблемът за такава аргументация е, че ние сме хора и можем да мислим и се изразавяме само с общоприетите човешки понятия, други понятия нямат значение. Забележете, всичко по-горе е желязно от човешка гледна точка, според човешкият език и понятия. Няма промяна == не съществува. Затова и някакви твърдения, опитващи се да съвместят липсата на промяна като качество на Бог, са абсурдни и вътрешно противоречиви, съответно нямат смисъл.
-
Това са пълни глупости. В България има около 2000 болнични легла за интензивно лечение, за най-засегнатите случаи. Статистиката сочи, че за коронавируса такива са около 10% от заразените. Тоест при 20000 заразени в България, леглата за нуждаещите се изчерпват, и останалите се оставят на естествените процеси - който може, оздравява, който не, да си ходи. Смъртността при тази стратегия изкуствено се повишава поради липсата на адекватно лечение, и имаме положението като в Италия - там здравната им система се счупи от претоварването. Ограничаването на заразата ще даде възможност нуждаещите се да се доберат до някое от тези 2000 легл и да им бъде оказана адекватна помощ, което би намалило смъртността.
-
ВНИМАНИЕ! По последна информация, интерактивната карта за коронавируса на университета John Hopkins изглежда е пробита от хакери и способства разпространение на зловреден код. Повече информация: https://krebsonsecurity.com/2020/03/live-coronavirus-map-used-to-spread-malware/
-
Шпага, когато целта е да се анализира влиянието на конкретен аспект върху някакви явления, основната цел е да се елиминира влиянието на останалите фактори. Затова се опитвам да излюстрирам тази елиминация със разбираеми средства. Представи си, човечеството е безкрайно могъщо, знае абсолютно всичко. Елиминираме по този начин всякакви технически проблеми, можем да проследим всякакви влияния, и можем да се съсредоточим само на конкретният проблем. При тази идеализация, можем ли да твърдим че има случайни събития? Класическата физика казва - не, всичко е детерминирано - щом знаем всичко точно, ние можем да предскажем какво ще се случи, и то няма къде да се дене. Квантовата механика казва друго - и да си изядем ущите от всезнание, ние не можем да предскажем точно какво ще се случи при конкретно събитие. Причината е случайността на събитията. Двата варианта дават различни измерими вероятности, които дори немощно човечество като нас, което не знае и не претендира да знае кой знае колко, може да измери, и да определи - има или няма истински случайности. И резултатът е ясен. Приказки за скорости на светлината и теории на относителности тук нямат място. Ако защита на статуквото наричаш опитите ми да ти представя поглед извън коловоза, ок. Хипотезата на Еверет не е алтернатива на квантовата механика, а само нейна интерпретация. Никой не заобикаля чрез нея квантовата механика.
-
Само тези варианти ли има? Например камъкът не е закон на физиката, не е човешка абстракция, ама е нещо друго. Така че изреждането ти не е пълно, затова заключението е противоречиво. В случая не времето, а отношението на времената и местоположенията в две системи е законът.
-
Където и да е, ако нищо не се променя, то Той нищо не прави. Напълно мъртъв е, по дефиниция.
-
Пак не се разбираме. Цялата безкрайна специфика включва и всички течения и промени, включително и отчитането на закъсняващите въздействия - като знаем всичко и имаме точните закони, теоретично можем да направим това. Нашата немощ на някакво ниво няма общо с това принципно положение. Всичко наистина означава познаване на всичко. Принципно, без значение на техническите проблеми. Нека да го кажа по друг начин. Нека ние наистина не можем да знаем всичко и да правим точни предсказания. При този случай обаче, пак можем да отличим истинската случайност от псевдослучайност породена от ограниченото ни знание. Оказва се, че вероятността за конкретни събития, оценена по доктрината за абсолютен детерминизъм се различава от вероятността оценена по доктрината на квантовата механика. Първият вариант е моделът на скритите параметри, който предлага Айнщайн - няма случайности, всичко е детерминирано, просто имаме параметри които влияят по класически начин но ние не ги познаваме. Вторият вариант, както казах е квантовомеханически - имаме истинска случайност, резултатът от всяка промяна е вероятностен, с няколко варианта с различна вероятност. Както казах, двата варианта предполагат леко различаващи се вероятности за определени процеси, и това теоретично се доказва с теоремата на Бел. Практиката пък показва, че в нашият свят квантовата доктрина е много по-адекватна от класическата, от доктрината включваща лапласовият детерминизъм. Така че нашето непознаване на всичко не ни помага да омаловажим или да се отървем от вероятностите. Те не могат да бъдат избегнати принципно, особено когато се описват очаквания. И дори Бог нищо не може да стори тук. Всичко това го пиша само за да покажа безсмислието на онази "хипотеза" с фотони за връзка и подобни простотии, която омазва и принизява всяка смислена тема чрез механистичното си опростачаване. Иначе достатъчно далеко се отклонихме от същността на темата.
-
"Става факт" вече е минало време. За него вероятности няма, всичко там оценявано от "сега" е реализирано. Но помисли за бъдещето - а ще се случи ли заплануваното събитие, на което се готвиш да обърнеш внимание? Доколко предпоставките го предполагат? Дали ще намериш пирони в рибен магазин? Вероятностите имат отношение към още неслучили се събития. От никъде не следва, че миналото е реално съществуващо, и това няма отношение към разглежданият въпрос. Вероятността е настояща оценка за бъдещето. Тук се разминаваме в смисъла на "детерминираност". Според мен единият вариант на този термин е, че в конкретно събитие винаги може да се проследи причнно-следствената му връзка с други събития случили се в миналото. Това се нарича причинно-следствена връзка, събитието А е следствие (детерминирано е) от събитието В, събитието В от събитието С - т.н. Тук нямаме проблеми с детерминизма. Другият вариант е в обратна посока - към бъдещето. Дали ако познаваме събитието С, събитието В и цялата безкрайна специфика около тях, можем да твърдим че събитието А ще се случи (да твърдим, но преди още да се е случило)? Тук можем да изградим, на база опита си, няколко доктрини. Едната е, че да, ако познаваме всички детайли около събитията и познаваме точно физическите закони, ние можем със сигурност да оценим ще се случи ли събитието А. Това е т.н. Лапласов, или абсолютен детерминизъм, почиващ на приемането, че законите на класическата физика са верни. Друга доктрина е следствие от квантовата механика - колкото и безкрайно добре да познаваме всички детайли на процеса, системата може да премине не в едно, а в много различни бъдещи състояния с някаква вероятност. Ние вероятностите ги знаем, но не знаем кой вариант свързан с тях ще се реализира. Тоест лапласовият детерминизъм тук не работи, не можем - принципно - да предскажем ще или не ще да се случи избраното очаквано събитие А. Само можем да оценим вероятността то да се случи. По тази причина според тази доктрина настоящето не е детерминирано точно от миналото - миналото дава само множество пътеки, по които може да мине настоящето по пътя си към бъдещето, но коя то ще си избере, не може да се предскаже, т.е. липсва класическият детерминизъм тук. Както пита Гравити, ти отричаш с твърдението си тази възможност, макар че науката я сочи за вярната. Защо? Дори и при лапласовият детерминизъм, ние не винаги познаваме всички детайли. Затова и там също работим с вероятностни оценки. По тази причина прилагането на вероятностните оценки не определя дали работим с истински случайности, или само с псевдослучайности. Но квантовата механика ни сочи, че дори в основата на псевдослучайностите лежат истински случайности. Затова всякакви приказки за "фотони за връзка" и други простотии, оправдаващи случайностите само с нашето ограничено знание и противоречащи на известните ни резултати, са откровена глупост.
-
А означава ли това? Предварително подготвено състояние, увеличаващо възможност - това се нарича просто вероятност. Независимо дали става дума за случайни или не процеси. Това замъгляване на терминологията е ясно до какво води. Това са глупостите на "хипотезата". Ми когато хората не възприемат знания, си измислят ерзац за тях...
-
Би ли се опитала да докажеш това твърдение? Защото така както е формулирано, това е класическият лапласов детерминизъм. Пълно предопределение, пълна липса на свободна воля. Освен това "абсолютно сигурно" е термин от вероятностното мислене (вероятност точно 1), и той няма никакъв смисъл постфактум. И какво правим с наличието на квантовата механика, при която този детерминизъм не работи?
-
Не, не е в главите ни. Това което е в главите са оправдания. Изобщо не става дума за тази псевдослучайност, за която не можем да отчетем всичко. Случайността е обективна даденост, цялата квантова механика например лежи на нея, цялата квантова механика доказва, че физическите закони не се основават на класичческата причинност, че да можем да елиминираме случайността ако знаем всичко. Просто не можем да знаем всичко, най-простият пример от КМ- не можем да знаем и местоположението, и скоростта едновременно, и това е принципно - доказано е експериментално. Тази ограниченост е принципна, поради което и случайността е принципна. Примерът който дадох, с иглата на Бофон показва как имаме проявление на физическа закономерност дори да приемем абсолютно случайно хвърляне на иглата. Там не се набляга на начина на хвърляне, който не сме били отчитали, набляга се на закономерен резултат от дори теоретична случайност. Какво по-ясно от това, че случайността основа на на ограниченото ни знание и истинските случайности имат еднакво поведение? При еволюцията е същото - случайните изменения на околната среда водят до закономерни резултати, чрез вероятностни процеси. Дали не можем да отчитаме всичко, или наистина имаме чиста случайност - в случая няма никакво значение, механизмът на описание както и резултатите са едни и същи. Затова отместването на темата към някакво субективно виждане за случайността в случая е само отместване на темата, без ползотворно значение. Форма на словоблудство, чрез която да се прикрие незнание за по-важните неща. Това че електричеството има някаква роля в живото не означава, че трябва та се ползва като пенкилер за всяко обяснение. Още повече да се ползва за обяснение, когато няма пряко отношение към разглежданите въпроси. Тя и гравитацията има роля във всичко, трябва ли с нея да се обясняват финансовите кризи например (в смисъл, тя да е определяща за тях)? Първо докажете определяща причинно-следствена връзка, после фантазирайте. Защото хипотезата ви, от която се леят такива бисери, няма общо с реалността.
-
Добре де, колко още може да се тъпче на едно място със затворени очи? И някакви странни разъждения, без никаква връзка с реалността... Хората са направили проучване и са достигнали до резултат, и това не е първият резултат от този тип. А вие голословно отричате тези резултати, на основа само някаква шизофренична механистична представа за света. Електромагнитни полета, дрън дрън. Хайде стига с тая профанация тук, биологията не може да се сведе до такъв дървен механистицизъм. Не е нужно бактериите да имат съзнание и да избират - всичко зависи от характеристиките на околната среда, тези характеристики са определящи за поведение изключващо всякакъв съзнателен избор. И тези характеристики са определящи за натискът, който се оказва върху организмите за да се променят (еволюират) в някаква посока. Има една класическа задача на Бофон, свързана с хвърляне на игла върху разграфена плоскост, Задача Бюффона . Идеята е, че ако се хвърля по случаен начин игла с дължина 1 върху плоскост разграфена с паралелни линии, отстоящи на 1, то вероятността иглата да попадне върху линия е 2/Пи. Дали ни трябва някакво болно въображение, за да си мислим, че иглата избира как да пресече линията, за да ни докара тази вероятност? Не, околната среда, определена от разстоянието между линиите, и дължината на иглата еднозначно определят резултатът. Същото е и при еволюцията - околната среда при сблъскването си със съответният геном еднозначно определя вероятността (и необходимостта) той да се промени. Както при иглата, резултатът е вероятност - конкретен организъм може да се промени, може да не се променя, вероятността показва каква част от организмите ще се промени, какъв е натискът за промяна. Тук е мястото на случайността. Просто там параметрите са невъобразимо много и процесът не е толкова очевиден, както при задачата на Бофон.
-
Това е заблуда. Еволюцията при живите организми няма нищо общо с "еволюцията" на предметите. При живите организми имаме механизми на вътрешна промяна, адаптация (именно към случайностите в поведението на околната среда) и обмяна с околната среда, при механичните обекти няма такъв. Докато при неживата природа имаме "зараждане" и движение само по посока на нарастване на ентропията, при живите организми се противодейства на ентропията, и това е голямата разлика. Затова използването на един и същи термин - еволюция - за такива процеси води до объркване, както в случая. Причината за такива твърдения е твърде механистичната представа за биологичната еволюция, което както се вижда води до нонсенс и грешна представа за понятието "живот".
-
Възможно е и друг път да съм споменавал нещо за тази история, тя е доста поучителна... Само да те поправя: Пи на квадрат наистина е 9.82, докато величината на земното ускорение g е средно 9,80665 m/s² (от ТУК) Ще разкажа пак тази история, защото според мен е много любопитна. Тази история започва много преди Френската революция.За нас е трудно да си представим ситуацията с измерването на дължините и количествата тогава. Имало е невероятно количество мерки, свързани (за удобство) с обекти от човешкото тяло: педя, лакът, сажен (две разперени ръце), стъпка (фут), ярд (според преданието - дължината на меча на крал Хенри 1). Удобството на такъв избор било, че човек винаги носи мярката със себе си, неудобството е очевидно - тази мярка до голяма степен е индивидуална, и в навечерието на Френската революция този факт е бил любим механизъм на всякакви мошеници. Не по-малка каша е била и в теглилките. Солта се е продавала на мюи, мино, буасо, мезюрет, пшеницата - на мюи или шепа. Пшеницата в по-големи количества се продавала за норма (работата на човек за един ден) или арпан (12 норми). Аптекарите мерели в зрънца, скрупули (20 зрънца), драхми (3 скрупули), унции (8 драхми), ливри (12 унции)... Ужас. Това е било голям проблем, но монархията е била много инертна по този въпрос, и едва Френската революция се заема да оправи този проблем. През 1791 г. се създава комисия, която да направи реформа в еталоните за дължина и тегло, да се въведе еталон, който да бъде пригоден не само за Франция, но и за другите страни. В комисията влизат изявени за времето си учени като Лаплас и Лагранж, Лавуазие, Даламбер, Кондорсе, Брисон, Кулон, Бертоле, Вандермонд. Провеждат се консултации и с Лондонското кралско дружество. Инициатор и основен двигател в началото на тази комисия става Шарл Морис Талейран - ловък политик и дипломат, в миналото епископ. Целта на комисията е била да се създадат еталони почиващи на естествени явления, а не хомоцентрични както до този момент. Основната идея е била да се създаде десетична мерна система, с базов еталон за дължина метър, и производни единици получавани чрез делене или умножаването му по 10. Създаването на тази десетична система може би е един от най-значимите резултати от Френската революция. Година преди създаването на комисията естественикът Брисон предложил за еталон за дължина да се избере естествена величина от природата, а за еталон за тегло - определен обем злато, сребро или дестилирана вода. Още от началото на работата на комисията били предложени два варианта за еталона за дължина. Първият е бил предложен от астронома Жан де Борда като дължината, равна на една десетомилионна част от разстоянието от северният полюс до екватора. Вторият вариант, широко поддържан от Талейран (а много време преди това предлаган и от Жан Феликс Пикар и Шарл Дюфе), , е бил предложен за пръв път от Хюйгенс и се основава на свойствата на махалото периодът му да не зависи от масата: един метър да бъде дължината на махало, имащо период равен на две секунди. Ако се приеме тази версия за метъра, то тогава земното ускорение по величина ще бъде точно Пи на квадрат, според формулата за периода на махалото: . (като заместом l=1, T=2) Обаче комисията скоропостижно се лишила от присъствието на Талейран - революционерите получили достъп до личните книжа на бившият крал, а Талейран малко преди революцията му предлагал помоща си... Поради което Талейран бързо си издейства заминаване в Лондон, а от там и в Америка. Поддръжката на вторият вариант за метър силно намаляла. Самите учени дълго обсъждали двата варианта, като този с махалото изявил и други недостатъци. Например бил свързан с измерване на времето, т.е. за да бъде възпроизведен еталона, трябва и точен часовник. Несъвместимо с принципите на които застанала комисията било и странното число 86 400, на което трябвало да се раздели денонощието за да се получи една секунда. Освен това земята не била точна сфера а геоид, затова периодът на махалото зависел и от географската ширина. Талейран настоявал да се използва паралелът минаващ през Париж, имало друга група с консенсус за паралела на 45 градуса. Англичани настоявали за паралела минаващ през Лондон. Това разногласие, проличало още на началният етап, довело по-късно до резерви в Англия, която не приела новата десетична система и продължила по свой си начин... За сметка на това първият вариант придобил още нови поддръжници. Например Араго се аргументирал в негова полза, че никакви катастрофи и земетресения не могат да променят формата на земята, и еталонът винаги ще бъде възпроизводим. Затова в края на крайщата комисията след двугодишен труд се спряла на него. В двата предложени варианта еталоните се различават само с 0.06%, което води и до малката разлика на величината на земното ускорение от точният квадрат на Пи при окончателно възприетият вариант на еталон. Нататък историята продължава да е интересна - създава се експедиция, която да измери меридиана от Дюнкерк до Барселона, но това е тема за друг разказ. Самата комисия преждевременно спира работа с декрет, издаден от якобинците, които току-що завзели властта...
- 7 мнения
-
- 4
-
-
-
-
Браво, имаме верен отговор, на makebulgar. Сега, така и така сме тръгнали със задачи, ето още една от мене. Знае ли някой, защо величината на земното ускорение g е толкова близко до числото pi дигнато на квадрат? Въпросът е свързан и с политика , а и има връзка с махалото на часовника в предната задача.
-
Всички сте чували за Кулата на Елисавета в Уестминстър, по-известна сред туристите като Биг-Бен. Часовникът на Биг-Бен се основава на махало, дълго 4 метра и тежащо 300 кг. Както се обяснява в Уикипедията, точната настройка на махалото става с добавяне на монети от 1 пени, които променят периода със стъпка 0.4 секунди на денонощие. Пита се в задачата, след като периодът на махалото не зависи от масата му, как добавянето на монетите влияе на този период?