scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16228 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
617
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Това няма значение, х' и -х' се получават от първото уравнение на трансформациите, което не ползвам в горната задача, може да си ги разпишеш. Та, получаваме, че на стените на вагона попадат два светлинни импулса но в различен момент от време. Което нарушава едновременността по условие в системата на влака. Това е есенцията от всичко до тук. Проблемът тук е с разстоянията. Ти имаш еднакви разстояния само във системата на влака, и там всичко е ясно. Но в системата на гарата, с това догонване и пресрещане на светлината и стените, пътищата на светлината вече не са еднакви. От там идва и нарушението на едновременността.
-
Не, не важи. И двете събития се трансферират от една отправна система в друга, която се движи със скорост v спрямо първата. А скоростта и нейната посока се определят от взаимното движеие на двете системи, и са еднакви за всички събития, които се конвертират от първата система към втората. Виж, ако от втората система искаш да трансферираш събитие към първата, трябва да обърнеш знака на скоростта, но в случая нямаме тази ситуация - и двете събития които ни интересуват сме ги засякли по координатите на първата система (на влака) и ги търсим като координати във втората, системата, на гарата. Няма смисъл да се моткаш така, нещата са такива каквито ти ги обяснявам. Ако вникнеш в тях, по-лесно ще схванеш къде бъркаш с едновременността. Величините х и -х идват от там, че сме избрали началото на координатната система при лампата, в средата на влака. Тогава х е дясната стена на вагона, -х е лявата. И преобразуваме техните координати. Колкото до LaTex, не трябва много учене, редактора на оня сайт е визуален.
-
В системата на вагона центъра на светлинната сфера е неподвижен, това е следствие от втория постулат, че скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. В системата на гарата този център също е неподвижен, поради същата причина - поведението на светлината след излъчване не зависи от движението на източника, светлинната сфера е симетрична относно тази точка, независимо че- лампата като източник на този светлинен импулс се мести, но не влияе на фронта. Затова примера с балона и кутията добре визуализира проблема с едновременността.
-
Добре де, колко още трябва да ти набивам в канчето, за да се включи някаква мисъл? Не си сакат, може да сметнеш и да не повтаряш такива глупости. Ей така се прави. Лоренцовите трансформации: ВЪлнува ни самао трансформацията за времето, второто уравнение. Заместваме в него последователно координатите на двете събития: (t,x) и (t,-x): (знакът се променя на +, защото при второто събитие знакът на Х е обърнат).). И ясно се вижда, че: И как очакваш да те възприемам сериозно?
-
В това няма съмнение, тук всичко е така. А това вече не е вярно. Може да се престрашите да опитате. Имаме две събития, едното с координати (t,x), другото с координати (t,-x). Пробвайте с Лоренц и ще видите че се получават два различни момента за всяка от стените на влака, t'=/=t". Същността тук е, че двете събития са разделени пространствено. От това при Лоренц се получават две времеа. Ако двете едновременни събития бяха в една точка, при Лоренц пак ще се получат две едновременни събития в една точка. Но тук събитията са на дистанция. Най-важното, задачата се решава тривиално и без Лоренц, нали идеята и е да покаже, че галилеевите трансформации на които почива класическата физика при СТО не работят и трябват други? Виждам, че просто се бъхташ със затворени очи в твърда стена. Ще ти дам идея как в кухнята да повториш експеримента с влака и гарата и да почувстваш как се поражда относителнността на едновременността. Трябват ти една средно голяма кутия, кутия за обувки става, тя ще бъде "влакът", трябва ти балон, от детските дето се надуват, ако нямаш под ръка става и презерватив (това ще ти е светлинният фронт), трябва ти някакво средство с което да надуваш балона, компресорче, ако те мързи да го надувваш с уста. Кухненската маса ще използваме като гара. Първи вариант, какво се случва във влака. Пробиваш на дъното на кутията, в средата (на диагоналите) спрямо стените една дупка, пъхаш в нея балона, прикрепяш го с тиксо да не бяга много. Удобно е да сложиш кутията с отвора нагоре за да гледаш, и започваш да я движиш по масата (не е задължително, но това е движението спрямо гарата), и едновременно надувааш бавно балона. По идея балона се надува симетрично спрямо стените на кутията, независимо от движението спрямо масата. т.е. гарата. След достатъчно надуване на балона, той ще опре едновременно раздалечените стени на кутията (по направление на движението), ще отчетем две едновременни събития. Втори вариант, наблюдателя на гарата. Вземаш балона (ненадут) и го прикрепяш за ръба на масата, така че като го надуваш кълбото му да е над масата. С ръка прикрепяш кутията така, че балонът пак да е в центъра и и да е похлупен от нея (тук за удобство може да махнеш дъното на кутията, за да се вижда какво става по-добре). Сега започваш бавно да плъзгаш кутията по ръба, като в същото време надуваш балона. Съвсем скоро ще забележиш как кутията опира в балона от едната страна, докато от другата балонът още не я е стигнал. Това ти симулира поведението на сферичният фронт светлина за гаровият наблюдател, и как стените на балона не достигат едновременно стените на кутията (по направление на движението). Ясно се вижда, че стените на балона за единият наблюдател ще опират едновременно в стените, за другият няма да опират едновременно. Не ни интересуват никакви абсолютни стойности на моментите, за да сравняваме еднакви различни/времена в системите. Това е смисъла на задачата.
-
Не е достатъчно и двата наблюдателя да виждат сфера. Трябва уредите, с които "опипват" тази сфера, да са неподвижни в тяхната система. В случая уредите са двете стени на вагона. В едната система те са неподвижни, и светлината изминава до тях еднакво разстояние, за еднакво време. Във вторият случай обаче те се двивжат, едната стена бяга от светлината, другата бяга срещу нея, пътят на светлината до стените се променя и в крайна сметка не е еднакъв - и светлината във втората система няма да достигне едновременно стените на вагона - лесно можеш и да си го сметнеш, задача от трети клас. Независимо че фронтът и тук е сфера. Не гледай само физическите закони, за всяка задача е важна обстоятелствеността, и тя внася съответната несиметрия. Това че времето в двете системи е различно, е по-нататъшно следствие от тези разсъждения, не трябва да се взема за тяхно изходно положение, иначе се завъртаме в кръгова аргументация. На този момент забрави за това. В случая са важни двата момента, в които светлината в двете посоки достига до двете стени на вагона. И съпоставката на тези моменти ни казва има или няма едновременност. А задачата е така построена, че да се реши с чсто класически съображения, без да се ползват различният ход на времето според СТО, а да се усети че той е следствие. И относителността на едновременността е това - ако имаме едновременни събития в една система, в друга може и да нямаме, примерът го демонстрира. Ако във всяка система имахме едновременност на двете събития, то едновременността щеше да е абсолютна, както в класическата физикаа.
-
Това вече е вярно. И двата наблюдателя виждат едновременност. Е, съвсем очевадно е, че това не е вярно - погледнете просто картинките, или размърдайте сивото вещество. Какво е това безсмислие? Едновременността не се дели на моменти, тя е отношение между моменти. Имаме моментите на две събития, ако те съвпадат - имаме едновременни събития, ако не съвпадат - имаме неедновременни събития. Независимо от Нютон, СТО или филанкешията... Наблягай на основните понятия, че иначе стават страшни каши.
-
Нищо подобно. Това е скоростта на светлината на гарата, вътре във вагона тя е С във всичкчи посоки. Все пак наблюдателя на гарата мери само това което се случва на гарата, включая и светлината която се разпространява в тази отправна система. Какво става вътре във вагона е достъпно само за наблюдателя във вагона. А такива кръстосани "виждания" са непозволени от физиката.
-
Доколкото виждам, картинката е съвсем наред, и отговаря на условията точнно според СТО.
-
Всъщност точно това е задачата, макар че тук заблуждаващо и двете твърдения са формулирани като част от условието. Всъчщност условието е какво имаме в едната система - едновременни събития, резултатът е какво се случва в другата система - неедновремени събития. От тази гледна точка твърденията споменати от Малоум са верни. Има ги в книжките с Айнщайн.
-
Не, това не е вярно. примерът със светкавиците тръгва от условие, че в едната от системите светкавиците са едновременни, и се пита какви са те в другата. И резултатът е, че там не са едновременни. И от тук - относителна едновременност, от тук че във всяка от тях има различно време - това е поредицата от изводите. Щом имаш различни времеви координати, не може да се говори за едновременност - понятието "момент" няма смисъл отнесено и за двете системи, така че както си формулирал твърдението по-горе, не е верно. Според Нютон е ясно, и това е педагогическата цел на примера, да се покажат разликите, и че постулатът на Нютон за времето е е верен ако е верен постулата на СТО.
-
Малоум нещо дискутира и отговваря на лапландеца, от там. Дали наблюдателят е точка, щом си рекъл. Но това няма значение, той може да притежава цялата информация в тази отправна систеа и да прави изводи на нейна база. Така че той притежава информация за събитията и в други точки. Представи си го че има ято асистенти, и ги пръска и товари да му отчитат най-различни аспекти на най-различни места. Така че дали той е точка или не, няма значение, защото не участва в някакви взаимодействия, които изисквват да е точка.
-
Това което изведох с лоренцовите трансформации е точно това което твърдя и сега. Просто ти го обясних по 50 различни начина, докато ти го схвана
-
Не знам лапландеца какви ги къдри, но по отношение примера на Айнщайн двете твърдения се изключват взаимно. Ако се отнасят за различни примери и второто визира лапландеца, е, той толкова може
-
Може би не е добре да говорим за сфера, защото тя е с фиксиран радиус, докато тук имаме фронт, сфера с растящ с времето радиус. Но е ясно какво имаме пред вид и двамата. Ти протестираш за това, че ако в синята система имаме в момента 5 един фотон на дистанция 5.с и друг фотон на дистанция -5.с (в посока отрицателните Х), то в червената система имаме събитията: първия фотон в момент 8 на дистанция 8с, другото събитие фотон в момент 4 на дистанция -4.с? И как това прави че фронтът не е сфера? Я се замисли. Първият фотон в синята система в момент 5 ще е на дистанция 5.с, в момент 8 ще е на дистанция 8.с и все ще бъде част от фронта, защото той е негова съставна, ние описваме неговото място с времето. СЪщото ще е с този фотон и в червената система - в момент 5 там той ще е на дистанция 5.с, в момент 8 - на 8.с, в момент 15 - 15.с, само дето моментите ще са според времето на червената система. Времената по часовниците в двете системи няма да съвпадат, но фотонът ще премине през всяка времева точка в системата в която го описваш, и ще бъде на съответната координата от фронта съответна на тази времева точка. Същото е и с фотона в отрицателната посока - във всеки момент той ще бъде в съответната точка Т.с във всяка система, по времето наа тази система. Темпото на часовниците няма никакво значение. Нищо не ти пречи да описваш фотона в едната система в момент Т=7 и да получиш Х=7.с, и в другата система в момент Т'=7 и да получиш там Х'=7.с, нали - това не оззначава че времената в двете системи имат еднакъв ход, нито че пространствените координати съвпадат. Фотонът е тръгнал от координата 0, така че по някое време ще мине през всички описани координати, в която и система да ги смяташ. А вече този фронт, ако го срежеш във времето в един и същи момент, ще получиш сфера - в която и от системите да направиш тази оерация.
-
Не е така. По Лоренц се преобразува едно събитие. То съдържа само един момент. И няма как да е другояче, преобразованията са еднозначни и обратими - в обратна посока трябва да получиш резултата от който си тръгнал. Така че тва е положението: един момент се преобразува в друг, една координата се преобразува в друга. Едно събитие - в друго. В задачата аз ти преобразувах две събития, от противоположните крайща на фронта - за да ти покажа отношението им в другата система, че са точки от фронта. Явно това те е заблудило...
-
Явно и ти си го подкарал по лапландски.... Ами мисли, и ще достигнеш до истината
-
Под "място" тук имам пред вид и времето. Но, например "парчето", което се движи надясно по оста Х, във всяка отправна система минава през последователни моменти време през последователни координатни точки, описвайки пътя на фронта. Просто координатите на това парче не съвпадат с координатите му в другата система в един и същи момент от време - поради разминаването на часовниците в двете системи (а както виждаш по лоренцовите трансформации, те не се променят пропорционално, а имат зависимост и от местоположението си, затова е елипсата, иначе щеше да е сфера с друг радиус). Същото и с парче във всяка друга посока.Това е. Имаме разместване на времената, от там илюзията че фронта не е един. Но във всяка система, в един и същи момент време парчетата ще бъдат на еднакво разстояние от центъра.
-
Естествено. Когато светлината мине през двата датчика, единият ще отчете събитие по собственото време примерно в момент 2 секунди, другия - 3 секунди. Но и координатите им ще се различават, ще са пропорционални на c по това време. Но светлината ще мине без пропуски цялото разстояние от центъра до датчиците и ще продължи, без да се щура някак шахматно - за всяка от системите. Просто координатите на събитията в двете системи са различни, поради различният ход на времето и мащабирането на координатите, но това не означава някакви кръпки по фронта от други места. Лоренцовите трансформации просто преобразуват мястото на едно "парче" светлина от описанието в едната система в описанието в другата система, с други координати. И нищо повече..
-
Напротив, щом и двата са в една точка, ще сработят и двата, защото енергията минава и през тази точка и то само веднъж. Това че времената в техните системи са различни, не променя този процес.
-
И синият и червеният фронт е съставен от светлинат в различни моменти, дадох ти пример по-горе . Неотличими са. И няма как да е иначе, времето тече, а светлината е една и съща, тя минава през всички моменти последователно, във всяка от системите. Няма различна подредба, няма как да се получи при линеен ход на времето. Например, точката (1, 1с) от първият фронт я има и във втория, точно на нужното място, защото той се разширява без прекъсвания. Нещо си се объркал.
-
Е от къде ще се вземе друга сфера, след като е съставена от същата светлина? "Друга" в смисъл на една и съща повърхност, но описана с друг координати, става. Не повече.
-
Хайде да не губим общност, а? Часовниците на червените в различни точки от фронта ще показват различно време в синята система, според общото време в синята система - твоята елипса. Но те ще показват еднакво време в собствената система, в резултат - окръжност, не елипса. И обратно, часовниците в синята система ще показват различно време според синхронните часовници от червената система. Но елипсата, която ще се формира по сините датчици (по времето в червената система) ще бъде сфера по времето в синята система, по условие. Пример за елипсата в синята система: един датчик в момент 2 измерва 2.с, друг датчик в момент 8 измерва 8.с, трети датчик в момент 15 измерва 16.с - същото каквото се получава и за "елипсата" от червените датчици според синята система. Защо тогава при такива съвпадащи данни тълкуваш асиметрично, фронт "елипса" за едната система? Решението вече го видяхме - във собствената си система датчиците ще определят сфера, независимо от системата. И си оправи чертежа - два застъпващи се конуса с общ връх, тогава всичко се вижда кристално ясно.
-
И аз не знам. Лапландеца съм го сложил в ignore режим, и не виждам нищо от шума който вдига.
-
Каква задача за влак и огледала?