scaner

Ами и за двамата са еднакви. И за единия в момент 1 радиуса ще е 1.с, и за другия ще е така, нали? За единия в момент 8 радиусът ще е 8.с, и за другият ще е така. АКО изследваш в двете посоки в един и същи момент, и за единия, и за другия ще получиш еднакви радиус. Просто "едновремените" за единия няма да са едновременни за другия, но това както се вижда по числата, няма значение. За всеки може да изследваш двата радиуса едновременно по неговата си едновременност - ще ги получиш еднакви. Не те разбирам, проблемът наистина е елементарен, просто очевиден.

Пак нищо не си разбрал. На синият цвят ("по-ниска температура") няма как да се каже синьо отместване. И вселената няма как да бъде стационарна отправна система. Това са изводите. А логиката е проста. Всичко това следва от теорията за Големият взрив. Това е теория, която най-добре връзва всичко наблюдаемо. Тя може да предскаже произходът и поведението на лъчението. Според тази теория, в ранен стадии вселената е била в термодинамично равновесие, и в резултат на разширението отделните области са се раздалечили, запазвайки на практика сходен температурен профил с малки флуктуации, които наблюдаваме в картината на CMB. Това разширение е довело до падане на температурата и честотата на лъчението (червено отместване което наблюдаваме) във всички посоки. Тоест има основателни логически съображения да се предполага, че поради произхода на това лъчение трябва температурата му идваща от различните посоки да е еднаква, съответно разликата да се описва чрез доплеров ефект от движение на спътника спрямо това CMB. Тука не може да се говори за никакви сини измествания. LCDM моделът в момента най-адекватно описва наблюдаемото.. Ако обаче се приеме някаква друга хипотеза, не Големият взрив, въпросът с произхода на лъчението остава неясен. Съответно няма и причина да изискваме то да идва с еднаква температура от различните посоки, съответно няма никакъв смисъл да въвеждаме доплерово изравняване и някаква скорост. И целият проблем с диполната анизотропия отпада преди да е възникнал. Така че ако настояваш за нещо свързано с диполната анизотропия - почваш да изучаваш теорията за Големия взрив, за разширеието на вселената и за мястото на диполната анизторопия в тях. И това ни води до където ни доведе - спътникът наблюдава червено отместване от всички посоки, източнниците на лъчението се движат относително него щото иначе няма как, и всичко по реда си. Така че избирай - да караш както досега през просото и всички да са ти виновни, или да научиш нещо ново.

Ами елементарно е, нали за това говоря? Ако в едната посока в момент 1 радиусът е 1c , а в другата посока в момент 8 радиусът е 8c, а после в момент t радиусът е r=c.t незвисимо колко е t и в коя посока е, това не описва ли сфера? Тези точки (r в момента t) не са ли точки от фронта? Точки, свързани със зависимостта R = c.T? Сфера е, и това са точки от фронта. И формулата е валидна за всяко t съответно r. Виж, ако в момента 1 радиусът се окаже 15с, това очевадно не е точка от тази сфера за която говорим, нали? Но решението дава само и единствено точки от нея. В примера с трансформациите описвахме образа на конкретни точки, и получаваме конкретни точки от фронта, независимо че са в различен момент - пак са от фронта. Ако опишем непрекъснат поток точки, ще получим непрекъснат поток, пак върху сферата. Крайната формула, която съм написал, го показва. Елементарно е я!

Виж сега, дай да не се отвличаме в необосновани философски обобщения... Как ще докажа? Ами нали есенцията от моите формули, които казваш като че ли си разбрал е, че радиусът във всяка посока е пропорционален на времето и скоростта на светлината - последните две формули, които съм написал? Значи не е смачкана сферата. Тоест, си е сфера отвсякъде. А че няма две сфери вече обясних - светлината, която я създава, е една. п.п. Винаги съм тълкувал казусите.

Няма кой да ти го каже в прав текст, защото не е вярно. Сферата е една и съща, защото е създадена от една и съща светлина.

Ами в случая не е така. Във всички посоки е червен както сочат фактите, с някаква много мижава разлика Но знам че само толкова можеш, не се напрягай излишно че ще ти стане нещо.

Не е. Това е разлика в доплера измерен в две противоположни посоки. Например, ако доплера в едната посока води до червено отместване z = 1000, а в другата води до z=1000.001 (примерно), разликата 0.001 е изобразена силно контрастна по цветове.

Хахаха, казал Хърбел на Щърбел

Младенов, поне малко да беше попрочел, щеше да си спестиш (а и на нас) много глупости. Какви два полюса, какви пет лева, какво синьо отместване? В случая наборът от измерените точки с температура от спътника формира едно двумерно поле от данни, отговарящо на цялото небе. Съседните точки дават до голяма степен случайна разлика в ремпературите: на едно място лявата е по-студена от дясната, малко по-нататъка е съвсем наобратно. Пита се в задачата: има ли по-глобална посока, или тази хаотичност се наблюдава на всякакви мащаби, до размера на цялата картина? Един от най-простите начини е да си създадеш едно векторно поле от тези точки: вектори между две съседни точки с посока от по-студената към по-топлата точка, и големина пропорционала на температурната разлика. Ако сега вземеш и сумираш всички тези вектори, ще определиш някакво усреднено направление, в което крайният резултат - също вектор - ще има някаква големина и посока. Ако тази големина излиза над дисперсията на данните, тя е статистически значима, и можем да говорим за някаква по-особена посока в данните, за формиране на дипол. Разбира се, има много по-удобни методи в статистиката, по които може да се определи дипола. Може да повториш същата сметка като си формираш подходящ тензор, ще получиш по-дълбока свързаност - квадруполи, октуполи и т.н. В нашият случай какви са количествените характеристики на дипола? Средната температура на реликтовото лъчение е измерена на 2.72548±0.00057 K. Векторът, определящ величината на диполната анизотропия (както ти го описах по-горе) има големина ∆Т = 3.365±0.027 mK (миликелвина!). Тоест в единият "полюс" на картинката на CMB средната температура на лъчението ще бъде 2.728 К, в другият "полюс" средната ще е около 2.722 К. Ей тази нищожна разлика в картинката която те подвежда са я обозначили едната температура червена, другата синя, за да я виждат и слепите. Но това не е синьо изместване. Самата температура 2.73..К е вече силно изместена в червено от изходната около 3000 К. Следователно и другият полюс е също токова червено отместен спрямо изходното лъчение. Ако имахме наистина синьо изместване, отношението на честотите (и температурите) трябваше да е обратно на намалението наблюдавано в червеното отместване - тогава изходните 3000 К щяха да се превърнат на над 3000 000 градуса. Това отива дълбоко в рентгеновият спектър. Тоест ако имахме синьо отместване както ти си криво разбрал, в едната половина на небето реликтовото лъчение ще е в микровълновият спектър, в другата половина - в рентгеновият. Но няма такова нещо, именно защото ти си чел ама недочел... И на всичко отгоре 90% от времето си се чудиш как да прикриеш тъпотата си, замествайки аргументи с ad hominem. Ма не ти се получава, нали Няма "щом". От неверни предпоставки следват неверни заключения.

Това е движение спрямо отправна система, в която спътниците не биха регистрирали анизотропия. Тоест отправна система движеща се с такава скорост и посока, че измерителен уред неподвижен в нея, при доплеровото изместване което получава спрямо спътниците да скомпенсира анизотропията. И скоростта не е 600 км/с, а само 370 км/с, по посока съзвездието Лъв.

Абсурдът тук идва от условието, че София и Бургас са взаимонеподвижни - така както някой тука си представя и състоянието на началната плазма и отношението на това състояние и спътника. Ако обаче сменим в задачата София и Бургас да се раздалечават, то тогава става елементарно обясним факта, че имаме червено отместване във всички посоки. Можем да твърдим че София се отдалечава от влака, както и че влака се отдалечава от София - относително движение. Както и че Бургас се отдалечава от влака, или влака се отдалечава от Бургас - пак относително движение. Това снема абсурдността на ситуацията. При спътника тази абсурдност се снема с разширението на вселената, източниците на лъчението от дясно се отдалечават от източниците на лъчението отляво. И няма никакъв проблем да се опише относително движение източник-спътник, както и източник-източник, ако много настояваме. И се ликвидира възможността нещо да се тълкува като отправна система на вакуум. Всъщност извадих абсурда точно за това, да се види че имаме такова относително движение по необходимост, като факт, движение каквото Младенов нещо не може да си представи. Но това е до възможности... И че опитът за обяснение на всичко в случая с "отправна система на вакуума" е абсурден. Анизотропията се тълкува като съвсем друго движение в цялата картинка. Тя е на основа разликата в скоростите на източниците спрямо спътника.

Чети внимателно, това е оригиналният сайт на WMAP, там се казва че това са всичките данни за 9-годишно натрупване. Обработките са дадени на други страници.

Натуралната картинка е ето ТУК.

Естествено че се променя. Нали спътниците отчитат червено отместване на светлината от източника, и то z > 1000? Промените са от отдалечаването на източниците от спътника.

Това е картинка за неграмотници като тебе, да видят разлики в температурата. Синьо отместване на спектъра има съвсем друг смисъл. Именно от непознаването на основните понятия ти е цялата трагедия... Във всяка посока се наблюдава лъчение с температура 2.73 градуса плюс/минус малко. Това лъчение, за да спадне толкова от температурата на гореща плазма 3000 градуса при която е създадено, му трябва гигантско червено отместване. В която и посока да погледнеш, червеното отместне е над z=1000. Никакво синьо отместване няма и не се предвижда в следващите поне 200 милиарда години Това е разстояние до източник. То може да се определи в отправната система на спътника. Макар и да не е нужно, защото скоростта на източника, кодирана в неговото лъчение, е достатъчна. И скоростта на този източник спрямо спътника в момента е към 99.99999% от скоростта на светлината, според наличните данни - измереното червено отместване на тази светлина. А с безсмислените понятия "разстояние до отправна система" продължавай да се самоомотаваш Ами най-далечната потенциално наблюдаема някога протоплазма в момента се намира на към 46 милиарда светлинни години от нас, във всяка посока. Такива са последните оценки. Но ние наблюдаваме светлината от протоплазмата, излъчена преди около 13.5 милиарда години, от тук разстоянието лесно може да се сметне до мястото на излъчване в системата на спътника .

С уточнението че всяка точка може да бъде избрана за начало. Поради този произвол няма понятие "разстояние до отправна система". Това е важното, защото на негова база се задълбочават халюцинациите на Младенов.

Има "разстояние до избрано начало на отправна система", Но началото се избира произволно, за удобство, може да е всяка произволна точка неподвижна в тази система, дори да е на милиарди светлинни години от материалното тяло за което става дума. Така че "разстояние до отправна система" няма смисъл по дефиниция. Той и на един Петко толкова му бяха знанията... Налей му го това в главата на Младенов

Изобщо не можем да говорим за движение относно лъча. "Относително" и "безотносително" в този случай нямат смисъл.

Няма "синьо отместване" при диполната анизотропия. Има червено отместване във всички посоки. Демек спътниците се "отдалечават", или както е много по-логично да се каже, източниците на лъчението се отдалечават от спътниците. На това му се вика "разширяване на вселената"., това название точно от там е дошло, от червеното отместване във всички посоки И кой болен мозък е родил тази теория? Вашият? Да. Общоприетата теория, която обяснява всичките детайли в случая е, че вселената се разширява, и лъчението идва от далечните източници, които бягат почти със скоростта на светлината спрямо спътниците. Ако протоплазмата беше в покой, в едно направление щеше да има синьо отместване, а такова няма - все червено отместване имаме във всички посоки. Далечните звезди се отдалечават от спътниците, а протоплазмата е още по-далеко - на границата на наблюдението във всички посоки. Няма "разстояие до отправна система", отправната система покрива цялото пространство. Доплеровият ефект не се нуждае от дефинирано разстояние до източника. За него е важна само скоростта между източник и приемник Никакъв проблем, стига да посочиш как става това избиране? Ето, по формулата която ти даде за доплеров ефект от източник неподвижен със среда (вакуум?) се получава движение спрямо отправната система на вакуума на практика със скоростта на светлината, при това във всички посоки едновременно . Друг начин, в който да е намесен вакуума, не си предложил. Диполната анизотропия няма връзка с "вакуум", както се видя. Е, как да я изберем тази отправна система, като принципно не можем? Не е достатъчно само желание, трябват и възможности, а тях ги няма. Така че забравяш "абсолютно същото" защото нр знаеш какво е. Няма такова понятие "разстояние до отправна система". Ей от такова безбрежно невежество са и всичките издънки и халюцинации.

Защото Младенов вярва, че и НАСА се излагат както той. В случая нещата образно стоят така. Имате влак, който се движи спрямо София и Бургас и се намира между тях. Според резултата горе той трябва да се движи с огромна скорост едновременно и към двата града. Кое "собствено движение" пасва на тая тъпотия?

Аз само показвам, че малоумните ви бълнувания за "собствено движение" се опровергават и от НАСА, която получава съвсем друга скорост. ВИната е във вашите халюцинации, не в мене или някой друг. И Господ да дойде, с тази сбъркана формула която предлагате само ще се изложи.

Следва от това, че лъчението е с еднакви характеристики от всички посоки.

Сериозно? А по-аргументирано можеш ли? Или при цялата дотукашна излагация трябва да ти верваме? Посъветвах те, замести в твоята формула отношение на честотите към 1000 (отношението на температурите), и си в бизнеса. Но величината на скоростта е по-малкият ти проблем, по-големият е, че спътникът трябва да се движи с получената скорост едновременно във всички посоки Както се казва в шаха, в цугцванг си. Нямаш полезен ход, освен да се тръшкаш и обиждаш. Но и това няма да ти помогне.

Ами да почнем от там, че ти не предлагаш нищо (тая каша с противоречия), а с друга доктрина която да дава проверими и проверени следствия не разполагаме.

Ами не четеш, какво да те правя? Специално съм казал, че по твоята формула при дадените данни спътниците трябва да се движат със скорост 1000 пъти скоростта на светлината (сам може да заместиш и да провериш). Но проблема не е в това, а в резултата, че спътникът трябва едновременно да се движи във всички посоки с такава скорост. Това ти резва главичката. Вместо да се чудиш как да обиждаш, опитай се да се научиш да мислиш. Много по-полезно ще ти бъде и тука, и в живота.