scaner

Добре де, колко още може да се тъпче на едно място със затворени очи? И някакви странни разъждения, без никаква връзка с реалността... Хората са направили проучване и са достигнали до резултат, и това не е първият резултат от този тип. А вие голословно отричате тези резултати, на основа само някаква шизофренична механистична представа за света. Електромагнитни полета, дрън дрън. Хайде стига с тая профанация тук, биологията не може да се сведе до такъв дървен механистицизъм. Не е нужно бактериите да имат съзнание и да избират - всичко зависи от характеристиките на околната среда, тези характеристики са определящи за поведение изключващо всякакъв съзнателен избор. И тези характеристики са определящи за натискът, който се оказва върху организмите за да се променят (еволюират) в някаква посока. Има една класическа задача на Бофон, свързана с хвърляне на игла върху разграфена плоскост, Задача Бюффона . Идеята е, че ако се хвърля по случаен начин игла с дължина 1 върху плоскост разграфена с паралелни линии, отстоящи на 1, то вероятността иглата да попадне върху линия е 2/Пи. Дали ни трябва някакво болно въображение, за да си мислим, че иглата избира как да пресече линията, за да ни докара тази вероятност? Не, околната среда, определена от разстоянието между линиите, и дължината на иглата еднозначно определят резултатът. Същото е и при еволюцията - околната среда при сблъскването си със съответният геном еднозначно определя вероятността (и необходимостта) той да се промени. Както при иглата, резултатът е вероятност - конкретен организъм може да се промени, може да не се променя, вероятността показва каква част от организмите ще се промени, какъв е натискът за промяна. Тук е мястото на случайността. Просто там параметрите са невъобразимо много и процесът не е толкова очевиден, както при задачата на Бофон.

Това е заблуда. Еволюцията при живите организми няма нищо общо с "еволюцията" на предметите. При живите организми имаме механизми на вътрешна промяна, адаптация (именно към случайностите в поведението на околната среда) и обмяна с околната среда, при механичните обекти няма такъв. Докато при неживата природа имаме "зараждане" и движение само по посока на нарастване на ентропията, при живите организми се противодейства на ентропията, и това е голямата разлика. Затова използването на един и същи термин - еволюция - за такива процеси води до объркване, както в случая. Причината за такива твърдения е твърде механистичната представа за биологичната еволюция, което както се вижда води до нонсенс и грешна представа за понятието "живот".

Възможно е и друг път да съм споменавал нещо за тази история, тя е доста поучителна... Само да те поправя: Пи на квадрат наистина е 9.82, докато величината на земното ускорение g е средно 9,80665 m/s² (от ТУК) Ще разкажа пак тази история, защото според мен е много любопитна. Тази история започва много преди Френската революция.За нас е трудно да си представим ситуацията с измерването на дължините и количествата тогава. Имало е невероятно количество мерки, свързани (за удобство) с обекти от човешкото тяло: педя, лакът, сажен (две разперени ръце), стъпка (фут), ярд (според преданието - дължината на меча на крал Хенри 1). Удобството на такъв избор било, че човек винаги носи мярката със себе си, неудобството е очевидно - тази мярка до голяма степен е индивидуална, и в навечерието на Френската революция този факт е бил любим механизъм на всякакви мошеници. Не по-малка каша е била и в теглилките. Солта се е продавала на мюи, мино, буасо, мезюрет, пшеницата - на мюи или шепа. Пшеницата в по-големи количества се продавала за норма (работата на човек за един ден) или арпан (12 норми). Аптекарите мерели в зрънца, скрупули (20 зрънца), драхми (3 скрупули), унции (8 драхми), ливри (12 унции)... Ужас. Това е било голям проблем, но монархията е била много инертна по този въпрос, и едва Френската революция се заема да оправи този проблем. През 1791 г. се създава комисия, която да направи реформа в еталоните за дължина и тегло, да се въведе еталон, който да бъде пригоден не само за Франция, но и за другите страни. В комисията влизат изявени за времето си учени като Лаплас и Лагранж, Лавуазие, Даламбер, Кондорсе, Брисон, Кулон, Бертоле, Вандермонд. Провеждат се консултации и с Лондонското кралско дружество. Инициатор и основен двигател в началото на тази комисия става Шарл Морис Талейран - ловък политик и дипломат, в миналото епископ. Целта на комисията е била да се създадат еталони почиващи на естествени явления, а не хомоцентрични както до този момент. Основната идея е била да се създаде десетична мерна система, с базов еталон за дължина метър, и производни единици получавани чрез делене или умножаването му по 10. Създаването на тази десетична система може би е един от най-значимите резултати от Френската революция. Година преди създаването на комисията естественикът Брисон предложил за еталон за дължина да се избере естествена величина от природата, а за еталон за тегло - определен обем злато, сребро или дестилирана вода. Още от началото на работата на комисията били предложени два варианта за еталона за дължина. Първият е бил предложен от астронома Жан де Борда като дължината, равна на една десетомилионна част от разстоянието от северният полюс до екватора. Вторият вариант, широко поддържан от Талейран (а много време преди това предлаган и от Жан Феликс Пикар и Шарл Дюфе), , е бил предложен за пръв път от Хюйгенс и се основава на свойствата на махалото периодът му да не зависи от масата: един метър да бъде дължината на махало, имащо период равен на две секунди. Ако се приеме тази версия за метъра, то тогава земното ускорение по величина ще бъде точно Пи на квадрат, според формулата за периода на махалото: . (като заместом l=1, T=2) Обаче комисията скоропостижно се лишила от присъствието на Талейран - революционерите получили достъп до личните книжа на бившият крал, а Талейран малко преди революцията му предлагал помоща си... Поради което Талейран бързо си издейства заминаване в Лондон, а от там и в Америка. Поддръжката на вторият вариант за метър силно намаляла. Самите учени дълго обсъждали двата варианта, като този с махалото изявил и други недостатъци. Например бил свързан с измерване на времето, т.е. за да бъде възпроизведен еталона, трябва и точен часовник. Несъвместимо с принципите на които застанала комисията било и странното число 86 400, на което трябвало да се раздели денонощието за да се получи една секунда. Освен това земята не била точна сфера а геоид, затова периодът на махалото зависел и от географската ширина. Талейран настоявал да се използва паралелът минаващ през Париж, имало друга група с консенсус за паралела на 45 градуса. Англичани настоявали за паралела минаващ през Лондон. Това разногласие, проличало още на началният етап, довело по-късно до резерви в Англия, която не приела новата десетична система и продължила по свой си начин... За сметка на това първият вариант придобил още нови поддръжници. Например Араго се аргументирал в негова полза, че никакви катастрофи и земетресения не могат да променят формата на земята, и еталонът винаги ще бъде възпроизводим. Затова в края на крайщата комисията след двугодишен труд се спряла на него. В двата предложени варианта еталоните се различават само с 0.06%, което води и до малката разлика на величината на земното ускорение от точният квадрат на Пи при окончателно възприетият вариант на еталон. Нататък историята продължава да е интересна - създава се експедиция, която да измери меридиана от Дюнкерк до Барселона, но това е тема за друг разказ. Самата комисия преждевременно спира работа с декрет, издаден от якобинците, които току-що завзели властта...

Браво, имаме верен отговор, на makebulgar. Сега, така и така сме тръгнали със задачи, ето още една от мене. Знае ли някой, защо величината на земното ускорение g е толкова близко до числото pi дигнато на квадрат? Въпросът е свързан и с политика , а и има връзка с махалото на часовника в предната задача.

Всички сте чували за Кулата на Елисавета в Уестминстър, по-известна сред туристите като Биг-Бен. Часовникът на Биг-Бен се основава на махало, дълго 4 метра и тежащо 300 кг. Както се обяснява в Уикипедията, точната настройка на махалото става с добавяне на монети от 1 пени, които променят периода със стъпка 0.4 секунди на денонощие. Пита се в задачата, след като периодът на махалото не зависи от масата му, как добавянето на монетите влияе на този период?

Да, любопитни въпроси... Малко отклонение... Преди време четох една книжка по историята на квантовата електродиннамика. Джон Уилер, навремето, когато работи с Файнман, изказва хипотеза, че позитронът е електрон, движещ се обратно във времето (това е съвместимо със всички правила на квантовата физика, и дори е удобно за определени обяснения). По-късно той разширява идеята си: реално съществува само един електрон (затова и "всички" електрони които наблюдаваме имат еднакви характеристики), който се движи хаотично във времето и ние го възприемаме като много електрони. Тази идея обаче не издържа многото критики, например би трябвало позитроните да са равно количество с електроните. Файнман се заинтригува от тези въпроси, по това време той си пише дисертацията, основаваща се на интегралът по траекториите (сумиране на историите, както го нарича Уилер), и смисъла на този интеграл е, че квантовата частица минава едновременно по всички траектории с определена вероятност, и класическата "траектория" се получава като се сумират тези вероятности. За да работи това обаче, времето не трябва да е линейно, както обикновено си го представяме. Например за да работи интегралът на Файнман, когато един електрон си взаимодейства, една от възможностите е енергията му да породи квантова флуктуация - електрон и позитрон от вакуума, които след много малко време да анихилират обратно. В диаграмата на Файнман, която обяснява интеграла, това се обозначава като кръгче - електронът върви напред във времето, после се връща назад - вече като позитрон - и анихилира със себе си като електрон в началният момент. Това като го разправя така човек е адски странно и нереално, но интегралът на Файнман, основан на това, работи прекрасно, което ни показва че в горното описание има щещо вярно - времето не е това което си го представяме, като еднопосочна стрела... Толкова с отклонението. Иначе "защо точно електронът", отговорът е ясен - по дефиниция, най-леката частица носеща заряд сме нарекли електрон

Така както описвате проблема с бученето, ми прилича на развален климатик, вероятно външно тяло. Може и нещо друго да е, някъде по апартаметите около вас да има някакъв вибриращ стенен уред, или някъде в мазето или тавана да работи нещо вибриращо, няпример някаква помпа на някой дето си е изградил локално парно... Някакъв цех във вашата кооперация или в непосредствена близост? Всичко зависи от акустиката на къщата дето живеете, а в това отношение може да се наблюдават всякакви странности. Например в кооперацията дето живея, тя е строена през социализма, акустиката е изключително странна. Когато на етажа под мен почнат някакви ремонти, пробиване на дупки, къртене, чукане, аз чувам звуците идващи от горе. Без майтап, изследвал съм го тоя феномен, по различните етажи звуците идват от най-неочаквани посоки, има нещо като канали, по които дори тихи звуци идват като много силни. Просто зависи къде ще почукаш на стената, на 10 сантиметра в дясно коренно се променя акустиката. Така че направете проучване, когато у вас бучи, какво е в околните апартаменти, в общия коридор какво се чува и от къде. Отворете външния прозорец и се заслушайте дали някое външно тяло на климатик по етажите около вас не бучи странно - тъй като те са закрепни за стената, това бучене може да се предаде по стената в най-странни форми. Може някакъв стар компресорен хладилник да е опрян в стената и да изнемогва, това също ще допринесе за бучене. Схващате идеята какво да търсите, нали? Ако заподозрете някакъв подобен уред, помолете временно да го изключат и проверете какъв е ефекта. Лично аз, ако това ме доведе до някакви нерви, бих слязъл до ел. таблото и бих дръпнал за кратко главният шалтер на блока, за да проверя дали нещо електрическо не генерира шума, та после да задълбочавам. Но това е рисковано, някой съсед програмист може да ви набие защото сте му сисипали едночасов труд Улразвук и инфразвук, вероятността е малка. Ако се окаже, че само във вашия апартамент има този проблем с шума, тогава може да го попретърсите, но генераторите на ултразвук и инфразвук, способни да дадат подобна мощност не са малки, ще трябва лесно да ги намерите ако някой се опитва да ви прави кал. Но това е на опашката от по-вероятни причини. За офазяването, ако с фазомер установявате сигнал по корпуса на уредите си, викайте електротехник, защото някой си е оставил ръцете във вашата инсталация и може да е опасно. Но това не би трябвало да е свързано с бученето.

Хм, въпреки настоятелното и многократно внушение на "квантов", "квантова", "квавнтово", освен нуждата от прилагане на теория на вероятностите - което е ясно и без тази статия - нищо друго квантово не забелязвам. Колкото до това, че мислим нелогично - отдавна е ясно, даже има нобелова награда по тоя случай Силно препоръчвам книгата "Мисленето" на Даниъл Канеман - единственият психолог, носител на Нобелова награда по икономика. В книгата се разглежда точно начинът, по който хората вземат решения, и това е темата по която е взел нобеловата награда.

Както казва Джон Уилер, "времето е елегантен начин нещата да не се случват едновременно"

Това е от миналата година, но браво, така трябва, издателите почват да се оливат. Още помня скандала от 2017 г., когато издателството имаше много голям ръст в приходите, тогава шефа на Elsevier си беше купил кола за над милион долара, а научни работници, публикували в издателството се оплакваха, че за достъп до собствените им статии ги карат още веднъж да си плащат на общо основание... Хубаво е че и радетели на авторските права като американците почват да проглеждат и да се осъзнават. Затова поддържайте честното пиратство на научни статии, чрез достъпа им през Sci-Hub !

Ами промлема е, че има много допълнителни неща за разбиране. Ето тук една интересна статия (на руски) за гравитационните вълни и тяхната история: Страсти по гравитационным волнам

Зависи. Гравитацията (силата на привличане) зависи от масата на звезата, и до някаква степен от нейната форма. Ако звездата се свива, тя не губи маса, и в голяма степен запазва примерно сферичната си форма. Така че на обекти на някакво, доста по-голямо от нейният размер разстояние (за да не влияят малки промени на формата), гравитацията си е същата. Но свивайки се, частиците на звездата се доближават към центъра, а гравитацията на сферичен обект зависи обратно пропорционално от разстоянието до центъра. При краен гравитиращ обект обаче, тази зависимост е валидна само до повърхността му - във вътрешността му гравитацията започва линейно да намалява до нула в центъра. При такова свиване частиците от повърхността на звездата ще изпитват по-голяма гравитация, защото са по-близо до центъра. Тоест в пространството, заето от бившата вътрешност на звездата, разпределението на гравитацията вече ще е друго, извън тази област - същото каквото е било и преди свиването.. Гравитационният потенциал има малко по-различно поведение.

Ти как си представяш този обмен на енергия и импулс с пространството? Бъхтиш му един юмрук и то ти отговаря? Само материята притежава енергия и импулс. Пространството и времето не са материя, те са нейни качества. Именно защото пространството не взаимодейства чрез импулс и енергия, енергията и импулса се съхраняват със закон, който е добре потвърден. Гравити коректно ти е отговорил.

Ами щом идва фотон от някаква посока, и не уцелва земята, за да бъде погълнат, то в последствие той ше се отдалечава от нея. Но, за да се отдалечава такъв фотон, той първо трябва да дойде, нали? Така наблягаме на това, че източникът на тези фотони не е земята. А щом източникът не е земята и те идват към нея, значи имат посока.

Именно това съм казал, каквото и да е, с каквото и да взаимодейства, щом взаимодейства е материя. А името "тъмна материя" изразява само това, че не взаимодейства с всичко което знаем, а само избирателно. Но вече имаме материя и нема мърдане. И гравитацията е нейно проявление. Всичо това са вече качества на тази материя, може да са всякакви, наблюдението ще даде повече информация. Бла-бла. Ако баба ти беше мъжка... Такива разсъждения без наблюдения са безсмислени. Няма значение материята дали е дискретна или не, гравитацията ще е нейно проявление, щом притежава енергия и импулс.

Не, не произлиза от теорията, много по-дълбоко е. За съвременната физика материя е всичко, което взаимодейства. И Господ Бог да дойде да промени нещо, той ще трябва да е материален. Взаимодействието означава обмяна на енергия и импулс. Енергията е способността на материята да извършва работа, промени. От тук, съвсем естествено е да се търси някаква нова форма на материята, след като имаме промени и извършена работа. Няма мърдане от този коловоз - едно че се е доказал като перспективен, и две че дава веднага методики за класифициране и подхващане на нови, неизвестни явления.

Гравитацията не е самостоятелна същност, а качество на материята. Затова зад всяка гравитация стои материя, която я поражда. И тази материя в случая е получила името "тъмна материя", съвсем резонно. "Тъмна гравитация" е нонсенс.

Ми така е, забелязали са го умните хора: историята се повтаря, първо като трагедия, после като фарс. Твоята в това отношение навлиза вече във фарса...

Продължавай да си фантазираш и говориш сам, не ми пречиш.

Както е зададен въпроса, Да, има инерциално движение на обекти в една инерциална система. Това трябва и сам да си го научил, а не да пишеш тъпни тука. Но на тъп въпрос толкова

Каквото съм казал, казал съм го. А ти продължавай да си критикуваш и опровергаваш собствените си тъпизми. Така ще се гърмиш по-чисто.

Толкова ли не помниш тъпите си въпроси? Ето на това казах Да: "приемаш ли , че в една инерциална система е възможно движение, инерциално на обектите и" Да, приемам че една инерциална система може да описва всякакви обекти, т.е. може да има и обекти с инерциално движение, чиято скорост се определя спрямо инерциалната система, като при това няма значение има или няма движеща се светлина (втората, безсмислената част от въпроса ти). Самата инерциална система за това е инерциална, защото никаква абсолютна скорост не може да се свърже с нея. За никакви абсолютни скорости не става дума в този въпрос. Ако си искал да кажеш друго, ходи на курсове по риторика за да се научиш как става. Не ми приписвай сбърканите си представи.

Я си освежи паметта на какво съм казал Да, и се запитай защо си пропуснал да питаш за някаква скорост изобщо а сега си я доизмисляш. Бегай на доктор докато има смисъл.

Последните дни пак забелязвам необосновано забавяне, понякога завършва и с 503. Тоест държи се сходно с положението преди декемврийското спиране, поне при мене. А историята в профила се е ограничила само до последната седмица. И явно е някакъв бъг, тук-там се срещат по един-два доста по-стари коментара.

Това не е верно. Абсолютна скорост на таратанци. Нали това гласи първият принцип, не може да се докаже експериментално наличчието на такава скорост, само в болните глави е иначе. А щом принципно не може да се докаже такава скорост, това означава че я няма - защото тя няма никакви последствия в реалността. Дрън-дрън. Казах нещо за доктори, замисли се пак. Все по-зле става положеието.