scaner

Охо, докарахме го до амнезия, а? Цитирам те от тук: "...Всички тези опити ... без изключение ... са проведени в покой спрямо оптичесаката среда, независимо дали тя е вакуум или нещо друго. " А тези опити са провеждани и зиме, и лете, и все във вакуум. Значи си казал това което сега отричаш - че независимо от движението на земята тези опити са в покой спрямо вакуума. Е, плачевната кончина на абсолютната отправна система То беше цирк, беше истерия, после стана мелодрама и завърши като трагедия Знам я тая амнезия, като ви сгащи някой в ъгъла почвате да се правите на луди. Не ми минават тея номера.

Хахаха, такава простотия не бях чувал. Значи лятото земята при движението си около слънцето се движи по посока на Сириус, зимата се отдалечава от него. Ама според тебе била в покой спрямо вакуума и в двата случая? Ей това исках да чуя - че всяко тяло е в покой спрямо вакуума, поради което той изобщо не може да бъде отправна система. Който сам се опровергае, най-добре се опровергава, народа го е казал

Ето, пак продължава спама. Споко, всички знаем че гък смислена реч по темата не можеш да кажеш, не се напъвай да проявяваш безсмислена активност

Малко повече подробности за съвременната модификация на опитите на Майкелсън и Морли. Целият клас подобни опити се наричат експерименти с резонатор, и от името някак убягва идеята на оригиналният опит. Ето схемата на оригиналният опит: Какво е характерно за нея? Това са двете огледала, от горе и в дясно. Светлинният лъч минава през делителното огледало в средата, отклонява се половината нагоре, другата половина продължава надясно. После отразените лъчи отново се събират върху делителното огледало, и се очаква поради движението на етера ии някаква привилегирована отправна система или среда, тези лъчи събрани отново на делителното огледало, вече да са с някаква фазова разлика (поради различната скорост на светлината към всяко огледало, т.е. поради различният оптически път) и да се наблюдава интерференция. Веднага възниква въпроса: какво би станало, ако успеем да зациклим няколко пъти светлината между делителното огледало и да речем горното? Тогава фазовата разлика между лъчите от двете посоки ще нарасне, ще нарасне толкова пъти колкото пъти повторим отражението. Което веднага ще повиши точността на експеримента, няма да се взираме с труд, а можем да мащабираме по желание. Така възниква идеята с оптическият резонатор. Заместваме горното и дясното огледало с оптически резонатор. В такъв резонатор броят отражения може да бъде неограничен, така че това не ограничава точността на експеримента. Многократното отражение в резонатора се извършва с някаква честота, зависеща от размерите му и от скоростта на светлината в него. Фазовата разлика която очакваме в класическият експеримент тук се генерира от разликата в честотите на двата резонатора. А разлика в честоти се мери много по-лесно отколкото изместване на интерференчни линии. Остава да се осигури непрекъсната осцилация на резонатора, т.е. загубите му да бъдат поддържани от външна енергия, и това се прави с лазер, който напомпва резонатора. Нужно е да има обратна връзка, за да не въздейства лазера на собствената честота на резонатора и да влезе в някакъв странен мод. От тук и точността на експеримента се ограничава от стабилността, която може да се осигури за стабилизиране на лазерите и обратната връзка. Тези резонатори, естествено са във дълбок вакуум, цялата установка има възможност за 360 градуса въртене във всички посоки, за да се изследват направленията в цялото пространство, и резултатите са с потресаваща точност - няма анизотропия на светлината във вакуум! Вече става дума за анизотропия под милиметър за секунда в скоростта на светлината. Ето тук повече подробности, с една непълна таблица от скорошни експерименти.

Мда съвсем очаквано беше пълната липса на смислена аргументация да избие на Ad Hominem... Неминуемо. Всички дето залитат по абсолютни фантазии изкукват рано или късно, тука твърде рано... Мога да патентовам тая прогноза, експериментално е доказана Не знам дали няма нещо генетично в цялата история.

Факт е, че целите Начала на Нютон количествено използват само орносителното движение. Но вие още не сте стигнали до там, поради непрекъснатите халюцинации. И за това не може да разберете, че скоростите на двете ракети във вашият пример спрямо това "абсолютно пространство" могат да са само числа, равностойни на числата които тези скорости ще имат и във всяка друга отправна система, и на физическите закони няма да им пука колко в една система едната ракета била по-бърза отколкото в друга система. Голям праз, както казал Нютон, и забравил за абсолютното равномерно движение. Напълно сте лишен от смислени аргументи, това се вижда. Пак почнахте да танцувате в кръг като палячо. Ми продавайте поне билети... А аз отивам да си взема още пуканки.

Нищо не знаете. "Колко си бърз" е винаги спрямо отправна система. Дори да има абсолютна, това ще е скоростта относно нея. Но никой не пречи да си харедсате друга отправна система (поради практическата невъзможжност да намерите абсолютната :) Така че "колко си бърз" има отговор спрямо всяка отправна система. И не е проблем да се определи. Когато си в относително движение важи същото. Отправни системи бол, която си харесате. Ако ви е толкова ограничено въображението, може да си изберете и едната ракета за такава отправна система. Но това е само ваш проблем, никой не ви ограничава. Защо? Ако имаме две коли, това че те се движат относително ведна спрямо друга на никой не пречи да разглежда и относителното им движение спрямо земята. Даже така се прави масово. И в тази отправна система се определя кой е по-бърз. Всичко е до избора на отправната система, както на земята, така и в космоса. Даже в космоса има повече възможности. А това че не намирате смисъл е само поради някакви ограничения в търсенето му... Точно така. Ако в целия свят има само две тела, няма да има CMB (тоест третата отправна точка) и нещата си идват на мястото. А така, мислете, и може да разберете класическата физика и защо е безполезна абсолютната отправна система

Това е съвсем друга бира. Тук става дума за движение с ускорение. При това движение не е нужна отправна система, то е абсолютно и в класическата физика, и в СТО. Вие май съвсем изпуснахте нишката на темата?

И вие не можете. А и в класическата физика никой не може да определи коя е по-бърза (спрямо кое е по-бърза?). Това става винаги само в някаква отправна система. "По-бърз" е термин за сравняване на скорости. Скоростите винаги са определени в някаква отправна система, по дефиниция, независимо как наречете тази отправна система. Ама много сте заблуден :)

"Няма" защото не го разбирате? "Няма" защото не ви пасва на халюцинациите? "Няма" защото иначе всички ще ви се смеят на простотията? Кое от всичките "няма" участва тука? ЦЪК ...The latter is caused by the peculiar velocity of the Sun relative to the comoving cosmic rest frame as it moves at some 369.82В±0.11 km/s towards the constellation Leo (galactic longitude 264.021В±0.011, galactic latitude 48.253В±0.005) Ама трябва да се чете и мисли, не само да се бълнува.

И според класическата физика е така. Какъв е проблемът? Или сами си го създаваме :) Той го казва точно за този смисъл който споменах - свързан с първият принцип. Няма други принципи от където да следва това изказване. А как вие си го доизмисляте с кашата от абсолютности, си е ваш проблем.

Хе, че вие от къде знаете какво мисли Айнщайн, като още в Нютоновата философия не сте се ориентирал? За съвсем друго неоткриваемо движение става дума, и Нютон и Айнщайн ви набиват в главата първият постулат, за еднаквостта на физическите закони - само ако се докаже, че в някаква ситуация те не са еднакви, чрез тази нееднаквост се определя движение. Това е неоткриваемото движение за което става дума, не вашата фиксация на някакви глупости. Вие сте се заслепили от едно стандартно относително движение, и си поовтаряте някакви мантри. Ми махнете си капаците. Спътниците мерят относително движение спрямо CMB, това и хлебарките вече го разбраха.

Ето още една съвсем прясна статия, и тя мери с много голяма точност нулевата анизотропия на светлината във вакуум по метода на ММ: Direct terrestrial test of Lorentz symmetry in electrodynamics to 10 - 18 А в приложението си има списък статии от предишни експерименти на същата тема, всичките много по-точни от опита на ММ. Само да иска да чете човек, никой не му крие информацията

Свършихте ли с оплакванията? И защо не използвате това време за по-полезни неща, като изучаване на чужд език? Тогава няма да има нужда да се оплаквате. Най-малко тук му е мястото да се оплаквате, че не разбирате чужди езици. При положение че цялата наука се върти на чужди езици.

просто регистрирам, че почвате да се съмнявате в нещо преди още да сте го прочели и разбрали за какво става дума. Това говори за силни предразсъдъци. И пак почвате с тръшкането и обидите? Колко пъти под различни имена ви гониха от тук? Пак ли трябва?

Тогава не се оплаквайте. Това е положението. В съвременният свят незнанието на чужд език е недъг. Ето, съдете от оплакванията си по-горе.

Грешка има винаги, важното е да може да бъде оценявана. На Младенов му трябва анизотропия от 400 км/с за да си обоснове "абсолютните" бълнувания, тук измерват някакви сантиметри за секунда. Но Младено е ясно какво ще каже, просто ще включи грамофона и казаното може да го намерите на предишните страници.

Незнанието на чужд език е собствен недъг, който нямате право да го проектирате върху другите и да ги карате да ви бъдат задължени с нещо. Никой няма да ви даде статията на български, освен ако не си намерите преводач за тази цел срещу съответното заплащане. А на английкси ви я посочих, и nik1 ви даде директен линк. От тук нататък всичко е във вашите ръце. Ако и английски не знаете, лошо. Щом сте тръгнали да се борите с науката, той е задължителен.

Ами давайте по-нататък, описанието на експерименталната постановка. Дори само картинките да бяхте разглеждали, щяхте да стигнете до страница 31, където се описва вакуумната камера, че и на английски. хайде по-сериозно.

Ами ще положа всички усилия да го прочета, без да се оплаквам поради моите си недъзи.

Наистина ли? Как наличието или отсъствието на превод може да отхвърли някакви факти? Хайде по-сериозно. Фразите в слайдовете са кратки, ще ви свърши работа и Гугъл преводача. Пък ако е такъв проблем, потърсете на друг език, но по списанията, че те там ги публикуват. Или подходете йезуитски, погледнете на диаграмата от страница 9 имената на екипите провели подобни експерименти, и търсете конкретно тях. Ето статията за посоченият експеримент на английски, Herrmann et. al, Phys. Rev. D80, 105011 (2009)

Не е нужно някой да го прави, добри хора вече са го направили. Например това. Хората са го показали експеримента като слайдове, с чувство за хумор на определени места. Интересна е графиката на страница 9 от файла, която показва как с годините се подобрява точността на експеримента. На тази страница могат да се намерят и експериментите, които са достигнали резултатите. Посоченият по-горе експеримент постига точност за определяне на анизотропията от (на страница 51 от файла) Замислете се как се изразява това число в метри за секунда. Този експеримент е над милион пъти по-точен от първия експеримент на ММ. Има още хиляди статии за резултати във вакуум. P.S. Сбъркал съм, точността на експеримента е на страница 43. Това е 10 порядъка по-точен експеримент от този на ММ. Сега се опитват да постигнат още два порядъка от горе...

Хахаха, ами това демонстрирало и неадекватността на класическата физика. Не се ли усещате? Подчертаните думи указват, че и това разстояние, както и моментите на отчитането на положението на ракетите формиращи разстоянието, вече е определено в някаква отправна система - имаме в нея стартовите точки на всяка от ракетите, имаме разстоянието, имаме средата, в тази система имаме и скоростите. Щом и двете ракети се движат, значи това е трета отправна система която не е свързана с тях. Вакуума и точките от пространството да си гледат работата и да не се намесват Тя отправната система е именно за това, да присвоява координати на точките от пространството и времето, само дето вие се правите на *** и не я виждате. Има я, избрали сте я в условието още. "Средата" между ракетите е координатна точка в нея. Пълни глупости. Ми представете си сега, забравяме за СТО, припомняме си класическата физика, изстрелваме ракетите. От къде те ще знаят собствените си скорости? От наблюдението на CMB? А защо не от наблюдението на някакъв друг обект, например Алфа Центавър? Каква ще е разликата? Принципно никаква, разбира се. Единият път ще определят скоростите си в една отправна система (на CMB), другият път в друга отправна система (на избраният обект). И се връщаме в горната картинка - имаме скоростите в трета, независима от ракетите отправна система. И СТО тук не внася никакъв шум. А всичко до тук е по причина, че движението и спрямо CMB, и спрямо другите обекти е относително и не променя нищо във физиката на нещата. Айде, не е Алфа Центавър както предлагам, но не е и CMB отправната система - поради изискването в условието да се срещнат по средата. Значи трябва да търсим отправна система, в която по условие скоростите на ракетите са еднакви, за да стане тази среща, независимо как се различават по мощност ракетите. Но при тая каша в задачата, това е някакво дребно уточнение И да го кръщавате "абсолютно", това е етикет без никакво значение. Това лепене на "абсолютни" етикети с нищо не допринася за разбирането и решаването на такива физични задачи. Напротив, пречи защото внася излишен шум който трябва да се прескача. Хахаха, а как си го представяте да не пристигат заедно на мястото на срещата? Място на срещата е мястото където двете ракети се срещат, т.е. са на еднакви пространствени координати в един и същи момент време. Значи едната си се движи, стига мястото на срещата (без да се среща с нищо там?), продължава си, подминава другата (без това да е среща?) и после другата стига мястото на срещата, пак без да среща първата. Е какво "място на среща" е това? Терминологична каша. Да, едновременно се срещат ракетите и според СТО, и според класическата физика, ама който не си е учил уроците в средното училище, от къде ще ги знае тези неща?... Не разбирам, защо непрекъснато се оправдавате със СТО, като проблемът се решава по същият начин и в класическата физика? Не трябва ли да е обратното, да премълчавате за СТО щом не ви е ясна, а да обяснявате само как ще е според класическата физика? В случая вече въведохме още в началото отправна система, в която СТО (и кл. физика) ще опише нещата със скоростите на всяка ракета. Въведохме такава система и после, по избор - вие настоявате да е свтързана със CMB, аз предлагам да е свързана с Алфа Центавър наприемер. Винаги може да се намери подходяща за условието отправна система, принципно няма никаква разлика, физиката ще е еднаква, и СТО и кл. физика ще се справят, щото подходът им е общ. Сега модифицирате задачата, едната ракета да е отправна система. Ми хубаво, това обаче променя условието: мястото на срещата няма да е по средата, а при тази ракета, която е приета за неподвижна - по простата причина, че те ще се срещнат чак когато другата дойде при нея. Няма драма, и според СТО, и според класическата физика тази задача се решава лесно, дори без да ни трябва допълнителна отправна система - вече сме избрали едната ракета. А това, че и двете ракети се движат сптямо всякакви други обекти, не влияе на задачата по никакъв начин, това движение е относително. Но това трябва да се разбере, преди да се приказват врели некипели. И трябва повече хигиена на мисленето, да се почистят неплодотворните точки от вакуума и абсолютни движения, които с нищо не допринасят, но силно пречат

Е как да няма физически смисъл? Това е относително движение, цялата реалност е пълна с такова, по отношение на равномерното праволинейно движение това е единственият въазможен тип. Ама отворете си малко кръгозора, физическият смисъл не се определя от такива безпредметни забрани. Отново не сте в час. Откриваемо е движението, и това всеки го знае, Още Коперник пръв на база наблюдения е изказал мисълта че земята се движи около слънцето - демек не е неподвижна в абсолютният смисъл, а се движи през космоса (то няма през какво друго да се движи). После Брадли с аберацията е затвърдил картинката. И СТО не забранява такова движение, опазил Бог от такива забрани. Това са относителни движения, спрямо нещо материално. Е, и спътниците откриват движение спрямо нещо материално, CMB. Защо тук трябва да имаме различно определение за това движение, отколкото спрямо какъвто и да е друг обект? Нямаме, само вие имате някаква фиксация по този въпрос - лепите определения без никаква причина. С определения не става тая работа. Проблемът идва още от там, че вие влагате някакъв неопределен смисъл на "движение през космоса", клонящо към "движение спрямо космоса", което хептен не е дефинирано - космоса не е обект спрямо който може да има движение, в този смисъл това конкретно движение е неоткривамо защото не съществува по дефиниция. Така че приказвате безсмислици, в случая няколко наведнъж. Искате да изкажете някаква идея, тя не ви е ясна и няма как да я изкопирате в ясен вид, защото не сте разбрали Нютон какво е казал и само папагалствате някакви понятия. И се получава манджата с грозде, която виждаме. Равномерното и правоолинейно движение е само относително. Той и Нютон на това е разчитал, вижте физиката която е изградил. Абсолютното му движение е било ускорителното, ние изобщо не го намесваме до тук - то и в СТО е абсолютно. Но вие иглежда не правите разлика, щом се каже "движение", и всичко в кюпа. Е така не става. Глупости. Първо намерете този единствен опит, после точете баницата.

Това което мери спътника е много малък пространствен ъгъл, т.е. малка част от началната плазма. Също такова парче се мери и в обрятна посока. Кое тук изключва относителното движение източник-спътник? Не става дума за началната плазма като цяло, там стои същият въпрос че тя не е обект, както космоса. Пак да попитам, какво изключва тук относителното движение? Вече го демонстрирах със следният пример: Нека А се движи спрямо В с определена скорост. Това означава че по някакъв начин формирано разстояние между тях се променя. Нека да разгледаме обратната ситуация, от към В.За него разстоянието до А се променя, какво е заключението? Че А се движи. Това е относитеното движение, този пример му давах и на Младенов когато пробутваше абсолютно, да види че по свойства то не може да не е относително, ако се отнася за равномерно и праволинейно движение. Тук е същата ситуация, А са спътниците, В е плазмата. Съвсем естествено е плазмата да се движи спрямо спътниците, нали? Никой физически закон не може да го забрани. Отхвърля го единствено вашето чувство за комфорт, но то е субективно - вие никога не сте се сблъсквали с такива ситуации и интуицията ви е безсилна да ги приеме. Там и е слабото място, тя прекратява подпомагането на мисленето в области, в които преди това не е трупвла опит. Това са теорията на относителността, квантовата механика, големият взрив и т.н. Всички те са антиинтуитивни. Ами точно така е - анизотропията е свойство изключително на реликтовото лъчение. По отношение на Айнщайновата теория са правени много експерименти за откриване на анизотропията на светлината във вакуум, всички са отрицателни, с точност по величина на анизотропията под 10 см/с. Значи само реликтовото лъчение по произхода си е свързано с анизотропията. Значи постигаме консенсус. При всички случаи, понятия като "движение спрямо космоса", "движение спрямо вакуума" и подобни трябва да се дефинират преди да се употребяват, и то с методика как да бъдат постигнати тези движение. А тук се използват без в тях да има смисъл - защото някои от тях ги използвал и Нютон, ама пак без да се разбере смисъла който е влагал. И латерната зацикля...