scaner

Не е нужно някой да го прави, добри хора вече са го направили. Например това. Хората са го показали експеримента като слайдове, с чувство за хумор на определени места. Интересна е графиката на страница 9 от файла, която показва как с годините се подобрява точността на експеримента. На тази страница могат да се намерят и експериментите, които са достигнали резултатите. Посоченият по-горе експеримент постига точност за определяне на анизотропията от (на страница 51 от файла) Замислете се как се изразява това число в метри за секунда. Този експеримент е над милион пъти по-точен от първия експеримент на ММ. Има още хиляди статии за резултати във вакуум. P.S. Сбъркал съм, точността на експеримента е на страница 43. Това е 10 порядъка по-точен експеримент от този на ММ. Сега се опитват да постигнат още два порядъка от горе...

Хахаха, ами това демонстрирало и неадекватността на класическата физика. Не се ли усещате? Подчертаните думи указват, че и това разстояние, както и моментите на отчитането на положението на ракетите формиращи разстоянието, вече е определено в някаква отправна система - имаме в нея стартовите точки на всяка от ракетите, имаме разстоянието, имаме средата, в тази система имаме и скоростите. Щом и двете ракети се движат, значи това е трета отправна система която не е свързана с тях. Вакуума и точките от пространството да си гледат работата и да не се намесват Тя отправната система е именно за това, да присвоява координати на точките от пространството и времето, само дето вие се правите на *** и не я виждате. Има я, избрали сте я в условието още. "Средата" между ракетите е координатна точка в нея. Пълни глупости. Ми представете си сега, забравяме за СТО, припомняме си класическата физика, изстрелваме ракетите. От къде те ще знаят собствените си скорости? От наблюдението на CMB? А защо не от наблюдението на някакъв друг обект, например Алфа Центавър? Каква ще е разликата? Принципно никаква, разбира се. Единият път ще определят скоростите си в една отправна система (на CMB), другият път в друга отправна система (на избраният обект). И се връщаме в горната картинка - имаме скоростите в трета, независима от ракетите отправна система. И СТО тук не внася никакъв шум. А всичко до тук е по причина, че движението и спрямо CMB, и спрямо другите обекти е относително и не променя нищо във физиката на нещата. Айде, не е Алфа Центавър както предлагам, но не е и CMB отправната система - поради изискването в условието да се срещнат по средата. Значи трябва да търсим отправна система, в която по условие скоростите на ракетите са еднакви, за да стане тази среща, независимо как се различават по мощност ракетите. Но при тая каша в задачата, това е някакво дребно уточнение И да го кръщавате "абсолютно", това е етикет без никакво значение. Това лепене на "абсолютни" етикети с нищо не допринася за разбирането и решаването на такива физични задачи. Напротив, пречи защото внася излишен шум който трябва да се прескача. Хахаха, а как си го представяте да не пристигат заедно на мястото на срещата? Място на срещата е мястото където двете ракети се срещат, т.е. са на еднакви пространствени координати в един и същи момент време. Значи едната си се движи, стига мястото на срещата (без да се среща с нищо там?), продължава си, подминава другата (без това да е среща?) и после другата стига мястото на срещата, пак без да среща първата. Е какво "място на среща" е това? Терминологична каша. Да, едновременно се срещат ракетите и според СТО, и според класическата физика, ама който не си е учил уроците в средното училище, от къде ще ги знае тези неща?... Не разбирам, защо непрекъснато се оправдавате със СТО, като проблемът се решава по същият начин и в класическата физика? Не трябва ли да е обратното, да премълчавате за СТО щом не ви е ясна, а да обяснявате само как ще е според класическата физика? В случая вече въведохме още в началото отправна система, в която СТО (и кл. физика) ще опише нещата със скоростите на всяка ракета. Въведохме такава система и после, по избор - вие настоявате да е свтързана със CMB, аз предлагам да е свързана с Алфа Центавър наприемер. Винаги може да се намери подходяща за условието отправна система, принципно няма никаква разлика, физиката ще е еднаква, и СТО и кл. физика ще се справят, щото подходът им е общ. Сега модифицирате задачата, едната ракета да е отправна система. Ми хубаво, това обаче променя условието: мястото на срещата няма да е по средата, а при тази ракета, която е приета за неподвижна - по простата причина, че те ще се срещнат чак когато другата дойде при нея. Няма драма, и според СТО, и според класическата физика тази задача се решава лесно, дори без да ни трябва допълнителна отправна система - вече сме избрали едната ракета. А това, че и двете ракети се движат сптямо всякакви други обекти, не влияе на задачата по никакъв начин, това движение е относително. Но това трябва да се разбере, преди да се приказват врели некипели. И трябва повече хигиена на мисленето, да се почистят неплодотворните точки от вакуума и абсолютни движения, които с нищо не допринасят, но силно пречат

Е как да няма физически смисъл? Това е относително движение, цялата реалност е пълна с такова, по отношение на равномерното праволинейно движение това е единственият въазможен тип. Ама отворете си малко кръгозора, физическият смисъл не се определя от такива безпредметни забрани. Отново не сте в час. Откриваемо е движението, и това всеки го знае, Още Коперник пръв на база наблюдения е изказал мисълта че земята се движи около слънцето - демек не е неподвижна в абсолютният смисъл, а се движи през космоса (то няма през какво друго да се движи). После Брадли с аберацията е затвърдил картинката. И СТО не забранява такова движение, опазил Бог от такива забрани. Това са относителни движения, спрямо нещо материално. Е, и спътниците откриват движение спрямо нещо материално, CMB. Защо тук трябва да имаме различно определение за това движение, отколкото спрямо какъвто и да е друг обект? Нямаме, само вие имате някаква фиксация по този въпрос - лепите определения без никаква причина. С определения не става тая работа. Проблемът идва още от там, че вие влагате някакъв неопределен смисъл на "движение през космоса", клонящо към "движение спрямо космоса", което хептен не е дефинирано - космоса не е обект спрямо който може да има движение, в този смисъл това конкретно движение е неоткривамо защото не съществува по дефиниция. Така че приказвате безсмислици, в случая няколко наведнъж. Искате да изкажете някаква идея, тя не ви е ясна и няма как да я изкопирате в ясен вид, защото не сте разбрали Нютон какво е казал и само папагалствате някакви понятия. И се получава манджата с грозде, която виждаме. Равномерното и правоолинейно движение е само относително. Той и Нютон на това е разчитал, вижте физиката която е изградил. Абсолютното му движение е било ускорителното, ние изобщо не го намесваме до тук - то и в СТО е абсолютно. Но вие иглежда не правите разлика, щом се каже "движение", и всичко в кюпа. Е така не става. Глупости. Първо намерете този единствен опит, после точете баницата.

Това което мери спътника е много малък пространствен ъгъл, т.е. малка част от началната плазма. Също такова парче се мери и в обрятна посока. Кое тук изключва относителното движение източник-спътник? Не става дума за началната плазма като цяло, там стои същият въпрос че тя не е обект, както космоса. Пак да попитам, какво изключва тук относителното движение? Вече го демонстрирах със следният пример: Нека А се движи спрямо В с определена скорост. Това означава че по някакъв начин формирано разстояние между тях се променя. Нека да разгледаме обратната ситуация, от към В.За него разстоянието до А се променя, какво е заключението? Че А се движи. Това е относитеното движение, този пример му давах и на Младенов когато пробутваше абсолютно, да види че по свойства то не може да не е относително, ако се отнася за равномерно и праволинейно движение. Тук е същата ситуация, А са спътниците, В е плазмата. Съвсем естествено е плазмата да се движи спрямо спътниците, нали? Никой физически закон не може да го забрани. Отхвърля го единствено вашето чувство за комфорт, но то е субективно - вие никога не сте се сблъсквали с такива ситуации и интуицията ви е безсилна да ги приеме. Там и е слабото място, тя прекратява подпомагането на мисленето в области, в които преди това не е трупвла опит. Това са теорията на относителността, квантовата механика, големият взрив и т.н. Всички те са антиинтуитивни. Ами точно така е - анизотропията е свойство изключително на реликтовото лъчение. По отношение на Айнщайновата теория са правени много експерименти за откриване на анизотропията на светлината във вакуум, всички са отрицателни, с точност по величина на анизотропията под 10 см/с. Значи само реликтовото лъчение по произхода си е свързано с анизотропията. Значи постигаме консенсус. При всички случаи, понятия като "движение спрямо космоса", "движение спрямо вакуума" и подобни трябва да се дефинират преди да се употребяват, и то с методика как да бъдат постигнати тези движение. А тук се използват без в тях да има смисъл - защото някои от тях ги използвал и Нютон, ама пак без да се разбере смисъла който е влагал. И латерната зацикля...

Каква е връзката между това което откриват спътниците и космоса или вакуума? Какво значи изобщо "движение спрямо космоса", след като той не е обект? А отправната система е ясна.

Ами причината за доплеровият ефект е очевидна - движи се системата източници на реликтовото лъчение спрямо спътника, или обратно, спътникът спрямо системата, в която температурата на лъчението на източниците не е анизотропн. А системата в която е дефинирано движението е ясна - системата в която спътниците са в покой, те са детектора.

В случая нищо не твърдим за състояние с нулев Доплер. Доплерът е измерен едва след като спътниците са позиционирани на орбитата (на практика неподвижна със земята), преди това не са правени опити в тази насока. Нулев резултат никога не е измерван и не може да се сравнява с него. Явно става дума за движение което си го има изначално, спътниците и техните ускорения не участват в неговото формиране. Затова едно, че ускорението няма причина да се намесва, две че наличните до позициониране на орбитата ускорения, дори сумарно взети в една посока дават резултат далеч под измереният при Доплер, поради което също няа причина да бъдат намесвани. За примера с едновременното ускорение на източник и приемник съм съгласен, но това някак не се вписва в платформата на обкръжаващият ни свят. Като възможност е възможно, цялата видима вселена да "пада" с ускорение в едната си посока, но вероятността за такъв модел е доста под тази за доплеров ефект от равномерно движение.

В нашият случай говорим за отправна система, в която CMB е неподвижно. CMB е материална среда, така че сме точно в темата.

Това хубаво. Тук бъркате терминологията. Перманентен доплерое ефект означава, че отместването на честотите източник/еталон е постоянно във времето. То се постига при постоянна относителна скорост между източник и наблюдател. Причината за доплеровият ефект тук е постоянната скорост. При ускорение имаме нестационарен доплеров ефект, при който разликата на честотите източник/еталон се променя с времето. Ускорението тук е причина за промяна в доплеровият ефект. Ускорението не е задължително като причина за този ефект. Материята е била винаги в движение, т.е. винаги има източник който да се движи спрямо наблюдател без предварително да се е ускорявал от неговата ОС. А в нашият случай дори нямаме ускорения, които да доведат до доплеров ефект от порядъка на 400 км/с взаимна скорост. Така че забравете за ускоренията, само разводняват темата в случая.

Отправната система е абстрактна конструкция. В случая никое тяло не ускоряваме за да ходи в нея, тя си съществува от време оно, както се казва. В случая "друга отправна система" означава, че ако вземете камък, ускорите го до 371 км/с в направление по приетата галактична координатна система (l,b) = (264.31 grad, 48.05 grad), то камъка ще стане неподвижен в тази отправна система и ще може да го посочите като отправно тяло в нея. Тази е другата ОС, в която CMP е изотропно. А може и да има камък изначално неподвижен в нея още от създаването на света, кой знае? Камъкът ви го давам само за да си представите тази система какво и е поведението в пространството. Какви ускорения непрекъснато ви преследват? Спътниците никога не са се ускорявали с такава скорост спрямо тази система, считайте че те винаги са си се движели така спрямо нея - инерциално. И мерят разлика в лъчението, защото тази отправна система просто си съществува без да пита спътниците, и без никой спрямо никого да се ускорява.

Е как инерциалното да не доведе, изместването до което ще доведе се нарича Доплеров ефект и е добре проучен. Даже и катаджиите го използват :) В случая ускорението не може да доведе до постоянно изместване - имаме изместване от поколо 400 км/с, все още никой спътник не е достигал вследствие на ускорение такава скорост че да регистрира после такова отместване, работното положение на спътниците е неподвижно спрямо земята. Така че ускоренията тук нямат абсолютно никаква роля..

Резултатите показват, че спътниците се движат равномерно спрямо тази другата инерциална система, в рамките на точността с която е измерена нейната скорост, а тази точност е около 371 +- 0.5 км/с, т.е. не може да се разчита че в нея има не-инерциален принос. Иначе данните позволяват точно да се определи тази инерциална система, като величина на скоростта и направление на движение спрямо спътниците. Така че ускорения няма. Но идеята е, че това е просто доплеров ефект. Какво разводнявам, нали искате обяснение?

В случая не е така, инерциалното движение в случая е с някакви мижави 0 - 0.5 км/час спрямо земята, мерената анизотропия е от порядъка на 400 км/с. Не може първото да доведе до такъв ефект, щяхме в трамваите да станем разногледи иначе :)

Неинерциалното движение ще доведе до суип в честотата, докато инерциалното - до постоянно изместване, както в случая. Така че си обновете знанията за Доплеров ефект.

Ами спътниците мерят температурата на реликтовият фон, и установяват че в една посока средно тя е съвсем леко по-различна от температурата в обратна посока. Температурите се превръщат в енергии на квантите, енергиите - в честоти по планковата формула, и се получава разлика в честотите, която се интерпретира като доплеров ефект поради движението на усредненият микровълнов фон спрямо спътниците. Или казано с други думи, наблюдаваната анизотропия е поради движение на спътника спрямо друга инерциална система, в която космическият фон е изотропен по температура. Никакви ускорения няма тук, движението между източника и детектора е с постоянна скорост според данните.

Дайте по ред и едно по едно. Естествено, спътниците са били в покой на земята, спрямо ОС на земята. Добре. Изстрелват ги, ускоряват се там, отдалечават се, и излизат на орбита, където на практика пак са в покой спрямо ОС на земята около Лагранжовата точка L2 на системата слънце-земя-луна, където извършват измерванията си и където засичат анизотропията. Основно им действат две ускорения - за периодично коригиране на траекторията, защото позицията в L2 не е устойчива, и ускорението поради движението около слънцето. При първото ускорение не се правят измервания, второто е пренебрежимо за случая - на земната повърхност ускорението поради въртенето е по-голямо, но не оказва наблюдаеми ефекти. От друга страна анизотропията която те засичат се интерпретира като движение с постоянна скорост (около 400 км/с) спрямо CMB, така че никакво не-инерциално движение не може да даде такъв ефект - при тях скоростите се променят с времето. Така че спътниците не се намират в ускорено движение, когато измерват за анизотропията. За това и питам, какво имате пред вид. А Младенов няма какво да го чакаме - той си пее една и съща песен, независимо че е очевадно фалшив основния тон

Е кое е това не-инерциално движение, което води до диполната анизотропия? Защото спътниците дето мерят реликтовото лъчение са на практика в инерциална система, отклонението от която е пренебрежимо. Самата анизотропия се дефинира като движение с постоянна скорост, а сам казвате по-горе, че само ускорените движения са не-инерциални.. Корекцията на тази анизотропия може да стане ако изберем друга инерциална система, неподвижна с CMB.

Естествено че не може. Преместването по определение е вектор, приложен в началната точка на движение (отправна точка!) и завършващ в крайната (пак отправна точка, че и отправна система в която имаме посоката на вектора). Но, в главата на gmladenov "преместване" има очевидно някакъв друг, неизвестен и нему смисъл. Самото му твърдение че при това положение не можело да се говори за отправна точка ни показва колко неясни са му нещата, за да не забележи такова разбиващо противоречие Но и цялата му работа е такава, опитва да цитира Нютон без да схваща смисъла. Трагедия.

Нищо не ни пречи да изберем Светият Дух или Тройцата за абсолютна отправна система. Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от греховете си и от власта на Сатаната. Иначе няма как да го видиш. Не са ли идентични? И чисто функционално, и двете са религия, нямаща общо с физиката. Сега знам, ще попитате "а вие защо вярвате така в СТО"? Разликата е, че вашето твърдение, както и религиозната му преформулировка под него, са неспособни да дадат количествени предсказания за физиката, докато СТО блестящо се справя с тази задача. Сега разбрахте ли че сте много далеко от физиката?

Не само насекоми, и жабите виждат единични фотони. Това има ли някаква връзка с валидността на горната формула? Основната формула, която свързва енергия, импулс и маса в СТО е следната: Ясно се вижда, че ако обекта е в покой (p = 0) имаме познатата формула и тя няма как да се отнася за фотон, защото той винаги има ненулев импулс. И виждаме другият краен случай, когато обекта няма маса (фотон), за него е валидна E = p.c. Така че добре е да се помни, че известната формула свързвща енергия и маса е вярна само за обекти в покой. А за насекомите и жабите е важна енергията Всичко следва ясно и логично в СТО, не е необходимо на човек да му хрумват хрумки - СТО е пълна теория.

Ами тя формулата по условие не е валидна за единичен фотон и според самата СТО, именно защото фотонът няма маса. За фотон е вярно E = p.c. Тъй че хем формулата е вярна, хем фотонът няма маса Трябва внимателно да се подбират книгите за четене...

Кое "напротив"? Я си припомнете какво гласи законът за запазване на импулса, да не спорим напразно. Импулсът е дефиниран в конкретна инерциална система. И законът за запазване е дефиниран в същата система. В тази система обектът за който дефинираме импулс или се движи, или не се движи, това определя и величината на импулса. Тук друг импулс обекта няма. Какво значи "да разглеждате импулса и в двете системи"? Импулса зависи от избраната система, защото скоростта на обекта зависи от това. Безсмислено е да разглеждате два импулса в две системи, защо не го разглеждате тогава и двеста? Когато говорим за импулс, говорим за конкретно състояние на обекта, за конкретна скорост, следователно за конкретно избрана отправна система, не две или повече. В друга система, в която обекта е в друго състояние, си е според законите и обстоятелствата там. Няма нужда да ги намесвате. Съществуват неограничено количество инерциалн системи, едно тяло по дефиниция ще има различен импулс в тези системи, винаги избираме системата за която обсъждаме - импулс и закони - знаем с каква скорост се движи тялото там, и знаем импулса. И че се запазва. В дадена инерциална система движението на обект се запазва докато не му подйства друга сила, и за импулса при това движение става дума. Няма смисъл да се намесва относителността на движението, тя няма никакво отношение - освен че определя относителната скорост, формираща импулса.

Да, двата импулса не са равни, защото масите на обектите не са равни. Но и никой физически закон не изисква това. Законът за запазване на импулса изисква импулсът на куршума спрямо системата на покой на планината (или импулсът на планината в системата на покой на импулса) да не се променя с времето И това ще е вярно, докато не им действа външна сила (на планината или куршума). Този закон е формулиран за конкретно избрана отправна система. А в случая нямаме физическо ограничение да изберем системата свързана с куршума в покой, и в нея да формулираме и закон за запазване на импулса на планината, и закон за запазване на енергията на планината. В тази инерциална система тези закони ще се спазват докато планината запазва двожението си, независимо дали по някое време куршумът няма да претърпи външна сила. Но двата импулса определени в две различни инерциални системи е безсмислено да бъдат сравнявани - всеки от тях е определен по отношение на различна избрана за покой система, затова са различни. Ние сме способни да определим импулс само в една инерциална система. Какъв ще бъде той в друга, в класическата физика определяме чрез Галилеевите трансформации. Така ненулевият импулс на куршума в системата на планината ще се превърне в нулев в системата на куршума. И това е съвсем естествена процедура, не противоречаща на никой физически закон.

Аз не виждам какъв е проблемът тук. Куршумът в инерциялната система, в която той е в покой, има скорост нула, и той запазва това си състояние според първият закон на Нютон. Тоест законът за запазване на импулса се спазва и в системата на куршума. В тази система планината ще има ненулев импулс, и той ще се запазва докато тя се движи равномерно и праволинейно без да и действа сила. Същият е проблемът с кинетичната енергия, и тя е относителна и в една система може да не е нула а в друга, за същият обект да е нула. Законът и за запазване на импулса, и за запазване на енергията е формулиран в инерциална система, и се спазва независио какъв е изборът на такава. Няма тук довод, който да разбива относителността - това са все потвърдени физически закони.

ITER NEWSLINE 180