scaner

Каква е връзката между това което откриват спътниците и космоса или вакуума? Какво значи изобщо "движение спрямо космоса", след като той не е обект? А отправната система е ясна.

Ами причината за доплеровият ефект е очевидна - движи се системата източници на реликтовото лъчение спрямо спътника, или обратно, спътникът спрямо системата, в която температурата на лъчението на източниците не е анизотропн. А системата в която е дефинирано движението е ясна - системата в която спътниците са в покой, те са детектора.

В случая нищо не твърдим за състояние с нулев Доплер. Доплерът е измерен едва след като спътниците са позиционирани на орбитата (на практика неподвижна със земята), преди това не са правени опити в тази насока. Нулев резултат никога не е измерван и не може да се сравнява с него. Явно става дума за движение което си го има изначално, спътниците и техните ускорения не участват в неговото формиране. Затова едно, че ускорението няма причина да се намесва, две че наличните до позициониране на орбитата ускорения, дори сумарно взети в една посока дават резултат далеч под измереният при Доплер, поради което също няа причина да бъдат намесвани. За примера с едновременното ускорение на източник и приемник съм съгласен, но това някак не се вписва в платформата на обкръжаващият ни свят. Като възможност е възможно, цялата видима вселена да "пада" с ускорение в едната си посока, но вероятността за такъв модел е доста под тази за доплеров ефект от равномерно движение.

В нашият случай говорим за отправна система, в която CMB е неподвижно. CMB е материална среда, така че сме точно в темата.

Това хубаво. Тук бъркате терминологията. Перманентен доплерое ефект означава, че отместването на честотите източник/еталон е постоянно във времето. То се постига при постоянна относителна скорост между източник и наблюдател. Причината за доплеровият ефект тук е постоянната скорост. При ускорение имаме нестационарен доплеров ефект, при който разликата на честотите източник/еталон се променя с времето. Ускорението тук е причина за промяна в доплеровият ефект. Ускорението не е задължително като причина за този ефект. Материята е била винаги в движение, т.е. винаги има източник който да се движи спрямо наблюдател без предварително да се е ускорявал от неговата ОС. А в нашият случай дори нямаме ускорения, които да доведат до доплеров ефект от порядъка на 400 км/с взаимна скорост. Така че забравете за ускоренията, само разводняват темата в случая.

Отправната система е абстрактна конструкция. В случая никое тяло не ускоряваме за да ходи в нея, тя си съществува от време оно, както се казва. В случая "друга отправна система" означава, че ако вземете камък, ускорите го до 371 км/с в направление по приетата галактична координатна система (l,b) = (264.31 grad, 48.05 grad), то камъка ще стане неподвижен в тази отправна система и ще може да го посочите като отправно тяло в нея. Тази е другата ОС, в която CMP е изотропно. А може и да има камък изначално неподвижен в нея още от създаването на света, кой знае? Камъкът ви го давам само за да си представите тази система какво и е поведението в пространството. Какви ускорения непрекъснато ви преследват? Спътниците никога не са се ускорявали с такава скорост спрямо тази система, считайте че те винаги са си се движели така спрямо нея - инерциално. И мерят разлика в лъчението, защото тази отправна система просто си съществува без да пита спътниците, и без никой спрямо никого да се ускорява.

Е как инерциалното да не доведе, изместването до което ще доведе се нарича Доплеров ефект и е добре проучен. Даже и катаджиите го използват :) В случая ускорението не може да доведе до постоянно изместване - имаме изместване от поколо 400 км/с, все още никой спътник не е достигал вследствие на ускорение такава скорост че да регистрира после такова отместване, работното положение на спътниците е неподвижно спрямо земята. Така че ускоренията тук нямат абсолютно никаква роля..

Резултатите показват, че спътниците се движат равномерно спрямо тази другата инерциална система, в рамките на точността с която е измерена нейната скорост, а тази точност е около 371 +- 0.5 км/с, т.е. не може да се разчита че в нея има не-инерциален принос. Иначе данните позволяват точно да се определи тази инерциална система, като величина на скоростта и направление на движение спрямо спътниците. Така че ускорения няма. Но идеята е, че това е просто доплеров ефект. Какво разводнявам, нали искате обяснение?

В случая не е така, инерциалното движение в случая е с някакви мижави 0 - 0.5 км/час спрямо земята, мерената анизотропия е от порядъка на 400 км/с. Не може първото да доведе до такъв ефект, щяхме в трамваите да станем разногледи иначе :)

Неинерциалното движение ще доведе до суип в честотата, докато инерциалното - до постоянно изместване, както в случая. Така че си обновете знанията за Доплеров ефект.

Ами спътниците мерят температурата на реликтовият фон, и установяват че в една посока средно тя е съвсем леко по-различна от температурата в обратна посока. Температурите се превръщат в енергии на квантите, енергиите - в честоти по планковата формула, и се получава разлика в честотите, която се интерпретира като доплеров ефект поради движението на усредненият микровълнов фон спрямо спътниците. Или казано с други думи, наблюдаваната анизотропия е поради движение на спътника спрямо друга инерциална система, в която космическият фон е изотропен по температура. Никакви ускорения няма тук, движението между източника и детектора е с постоянна скорост според данните.

Дайте по ред и едно по едно. Естествено, спътниците са били в покой на земята, спрямо ОС на земята. Добре. Изстрелват ги, ускоряват се там, отдалечават се, и излизат на орбита, където на практика пак са в покой спрямо ОС на земята около Лагранжовата точка L2 на системата слънце-земя-луна, където извършват измерванията си и където засичат анизотропията. Основно им действат две ускорения - за периодично коригиране на траекторията, защото позицията в L2 не е устойчива, и ускорението поради движението около слънцето. При първото ускорение не се правят измервания, второто е пренебрежимо за случая - на земната повърхност ускорението поради въртенето е по-голямо, но не оказва наблюдаеми ефекти. От друга страна анизотропията която те засичат се интерпретира като движение с постоянна скорост (около 400 км/с) спрямо CMB, така че никакво не-инерциално движение не може да даде такъв ефект - при тях скоростите се променят с времето. Така че спътниците не се намират в ускорено движение, когато измерват за анизотропията. За това и питам, какво имате пред вид. А Младенов няма какво да го чакаме - той си пее една и съща песен, независимо че е очевадно фалшив основния тон

Е кое е това не-инерциално движение, което води до диполната анизотропия? Защото спътниците дето мерят реликтовото лъчение са на практика в инерциална система, отклонението от която е пренебрежимо. Самата анизотропия се дефинира като движение с постоянна скорост, а сам казвате по-горе, че само ускорените движения са не-инерциални.. Корекцията на тази анизотропия може да стане ако изберем друга инерциална система, неподвижна с CMB.

Естествено че не може. Преместването по определение е вектор, приложен в началната точка на движение (отправна точка!) и завършващ в крайната (пак отправна точка, че и отправна система в която имаме посоката на вектора). Но, в главата на gmladenov "преместване" има очевидно някакъв друг, неизвестен и нему смисъл. Самото му твърдение че при това положение не можело да се говори за отправна точка ни показва колко неясни са му нещата, за да не забележи такова разбиващо противоречие Но и цялата му работа е такава, опитва да цитира Нютон без да схваща смисъла. Трагедия.

Нищо не ни пречи да изберем Светият Дух или Тройцата за абсолютна отправна система. Но за да го видиш това, ти трябва да се откажеш от греховете си и от власта на Сатаната. Иначе няма как да го видиш. Не са ли идентични? И чисто функционално, и двете са религия, нямаща общо с физиката. Сега знам, ще попитате "а вие защо вярвате така в СТО"? Разликата е, че вашето твърдение, както и религиозната му преформулировка под него, са неспособни да дадат количествени предсказания за физиката, докато СТО блестящо се справя с тази задача. Сега разбрахте ли че сте много далеко от физиката?

Не само насекоми, и жабите виждат единични фотони. Това има ли някаква връзка с валидността на горната формула? Основната формула, която свързва енергия, импулс и маса в СТО е следната: Ясно се вижда, че ако обекта е в покой (p = 0) имаме познатата формула и тя няма как да се отнася за фотон, защото той винаги има ненулев импулс. И виждаме другият краен случай, когато обекта няма маса (фотон), за него е валидна E = p.c. Така че добре е да се помни, че известната формула свързвща енергия и маса е вярна само за обекти в покой. А за насекомите и жабите е важна енергията Всичко следва ясно и логично в СТО, не е необходимо на човек да му хрумват хрумки - СТО е пълна теория.

Ами тя формулата по условие не е валидна за единичен фотон и според самата СТО, именно защото фотонът няма маса. За фотон е вярно E = p.c. Тъй че хем формулата е вярна, хем фотонът няма маса Трябва внимателно да се подбират книгите за четене...

Кое "напротив"? Я си припомнете какво гласи законът за запазване на импулса, да не спорим напразно. Импулсът е дефиниран в конкретна инерциална система. И законът за запазване е дефиниран в същата система. В тази система обектът за който дефинираме импулс или се движи, или не се движи, това определя и величината на импулса. Тук друг импулс обекта няма. Какво значи "да разглеждате импулса и в двете системи"? Импулса зависи от избраната система, защото скоростта на обекта зависи от това. Безсмислено е да разглеждате два импулса в две системи, защо не го разглеждате тогава и двеста? Когато говорим за импулс, говорим за конкретно състояние на обекта, за конкретна скорост, следователно за конкретно избрана отправна система, не две или повече. В друга система, в която обекта е в друго състояние, си е според законите и обстоятелствата там. Няма нужда да ги намесвате. Съществуват неограничено количество инерциалн системи, едно тяло по дефиниция ще има различен импулс в тези системи, винаги избираме системата за която обсъждаме - импулс и закони - знаем с каква скорост се движи тялото там, и знаем импулса. И че се запазва. В дадена инерциална система движението на обект се запазва докато не му подйства друга сила, и за импулса при това движение става дума. Няма смисъл да се намесва относителността на движението, тя няма никакво отношение - освен че определя относителната скорост, формираща импулса.

Да, двата импулса не са равни, защото масите на обектите не са равни. Но и никой физически закон не изисква това. Законът за запазване на импулса изисква импулсът на куршума спрямо системата на покой на планината (или импулсът на планината в системата на покой на импулса) да не се променя с времето И това ще е вярно, докато не им действа външна сила (на планината или куршума). Този закон е формулиран за конкретно избрана отправна система. А в случая нямаме физическо ограничение да изберем системата свързана с куршума в покой, и в нея да формулираме и закон за запазване на импулса на планината, и закон за запазване на енергията на планината. В тази инерциална система тези закони ще се спазват докато планината запазва двожението си, независимо дали по някое време куршумът няма да претърпи външна сила. Но двата импулса определени в две различни инерциални системи е безсмислено да бъдат сравнявани - всеки от тях е определен по отношение на различна избрана за покой система, затова са различни. Ние сме способни да определим импулс само в една инерциална система. Какъв ще бъде той в друга, в класическата физика определяме чрез Галилеевите трансформации. Така ненулевият импулс на куршума в системата на планината ще се превърне в нулев в системата на куршума. И това е съвсем естествена процедура, не противоречаща на никой физически закон.

Аз не виждам какъв е проблемът тук. Куршумът в инерциялната система, в която той е в покой, има скорост нула, и той запазва това си състояние според първият закон на Нютон. Тоест законът за запазване на импулса се спазва и в системата на куршума. В тази система планината ще има ненулев импулс, и той ще се запазва докато тя се движи равномерно и праволинейно без да и действа сила. Същият е проблемът с кинетичната енергия, и тя е относителна и в една система може да не е нула а в друга, за същият обект да е нула. Законът и за запазване на импулса, и за запазване на енергията е формулиран в инерциална система, и се спазва независио какъв е изборът на такава. Няма тук довод, който да разбива относителността - това са все потвърдени физически закони.

ITER NEWSLINE 180

Ситуацията е проста до безобразие... Раздува се сферата на светлинният фронт. Нека имаме следните данни: В момент t'1 фронтът стига в положителна посока X'1= 500, в отрицателна: X'1 = -500. В момент t'2 фронтът стига в положителна посока X'2 = 1000, в отрицателна: X'2 = -1000 Разтяга се симетрично, както е по закон. Сега нека вземем следната извадка за двете посоки на фронта: в положителна: в момент t'1 имаме X'1 = 500; в отрицателна: в момента t'2 имаме X'2 = -1000 (подчертал съм кои данни от горе влизат в тази извадка). Тези данни са верни, независимо че X1 =/= -X2 както ти неизвестно защо очакваш по-горе, и са в пълно съгласие и с вторият принцип. И двете точки са точки от светлинният фронт. Е, те това е смисълът на резултатите и от лоренцовите трансформации. Изискват още минимален мисловен напън - сметките за координатите, които в неподвижната система имат едновременно някакви стойности, в подвижната система за която ни интересува резултата имат тези стойности но в различни моменти от време, затова и t1 =/= t2, в съответствие и с горния пример. А се търси именно в тази система какво те имат, не в неподвижната. Pax Vobiscum!

Жалко. Четеш но не разбираш. Съжалявам, не мога да ти помогна.

Когато са върху сферата, но в различни моменти, естествено е координатата която съответства на по-ранен момент да е по-малка (по-близо до началото) от координатата съответстваща на по-късен момент, защото сферата се разширява. Всичко е поради относителността на едновременността, която те подлъгва. Затова и получените координати не са равни, независимо че са върху сферата. Съвсем естествено, нали? Второто уравнение на трансформациите точно това дава: X'1 =/= X'2 но и t'1 =/= t'1. Затова не може пряко да сравняваш координатите, трябва да ги приведеш в един момент време по прим системата - само тогава, едновременно, може да оцениш каква е формата на фронта. И в един момент те ще станат еднакви, както и показах (с точност до знака).

Естествено да не са равни. Ти ги смяташ в един и същи момент за неподвижната система, но това са величини в различни моменти в подвижната - все пак си попаднал в капана на относителната едновременност. Затова трябва да отчиташ и другото уравнение в лоренцовите трансформации както аз правя, и резултатът се получава перфектно. Не бързай толкова лесно да се отказваш И пак погледни какво съм направил, не си мислил достатъчно над него. Не мога да разбера, какво ви става че не се и опитвате да мислите?