scaner

И поради что се срамиш да сметнеш, за да видим какво е тази "несфера"? Нещо забуксувахме. Не искам така. Искам да кацат на сфера с радиус R = c.T, и те кацат.

Какъв линк, това са базови неща от статистиката. АКо не си учил статисстика, за какво се бориш тук? Данните от спътника са ясни, температурата на реликтовото лъчение във всички посоки, от порядъка на 2.73 К. В този масив данни се търси диполен момент. Ето ти линк как се изчисляват всичките мултиполи, лесно ще си го приведеш за дипол.

Погледни формулите дето съм ги разписал. Те са общи, стават за всякакви събития. Замести си едно избрано примерно за тебе събитие, и ще получиш в какво се преобразува. Накрая съм написал и общата формула: събитие което се преобразува до времева координата T за вторият наблюдател, се преобразува с пространствена координата X = c.T за същия наблюдател. Т.е. винаги лежи на сфера и никъде другаде. За какво го водим тоя разговор като развален телефон? Замести във формулите, получи резултат, и да го обсъдим.

Диполната анизотропия е разлика от червеното отместване в едната посока с червеното отместване в другата. Това е нейният произход - всички измерени данни от които се тръгва вече са претърпяли червено изместване, от всички посоки. Температура на реликтовото лъчение от средно 2.722 К в едната посока, и 2.728 К в другата посока, това са разликите в дипола на диполната анизотропия, са претърпяли вече червено отместване (от температури около 3000К). Както забелязваш, става дума за разлика във вече червено отместени данни. За никакви сини отмествания не може да се говори, и никой уважаващ себе си учен няма да падне толкова. Знам че не ги знаеш тези неща, щото в Уикипедията не са на първата страница. Любопитното е, че колкото повече се вживяваш, вместо да се опиташ да научиш поне нещичко, тебе толкова повече те напуска и остатъците от здрав разум. Този ефект е многократно доказан експериментално тук и на други места Познати психолози ми обясняваха, че това се дължи на някакви проблеми с егото и някаква борба с депресии, но на мен ми се струва нещо доста по-зле...

Дефинирай "една и съща точка". Имаме събития. Намирането на фотона в момент 1 сскунда на координата 1с е събитие за първия. Това събитие се случва и за втория, нали? То е същото събитие, и това са точките в СТО, които са различими и сравними. Това рзбира се е само общ но задължителен философски принцип, не казва нищо за формата на светлиният фронт. Но геометричното място на точки R = c.T което се получи от лоренцовите трансформации, описва сфера. Толкова може да кажем за "същите точки". В случая връзката между събитията в двете системи е малко шахматна, и може би това те обърква: събитие (1,1с) в едната система се преобразува в събитие (8,8с) в другата. Това е поради неедовременността. Но събитие (1,1с) във втората също се реализира, например при събитие в първата (0.7,0.7с). Тъй като двете системи нямат общи времена (и общи координати), тази разлика е съвсем нормална. Важното е целият спектър събития които ги има в едната система, да се случат в другата. И ако се случват в такова количествено съотношение (t,c.t), те ще са част от сфера и в двете системи).

Тц. Закон на Хъбъл Чети. Има само червено отместване във всички посоки, в една или друга степен, отколкото по-далеко идва лъчението, толкова е по-червено изместено, релктовото търпи над 1000 пъти честотна промяна. Не може да има синьо отместване, и не се наблюдава такова, особено при отдалечените обекти - по наблюдение. Това твърди официалната наука. Ама както винаги, нищичко не си схванал от нея. Диполната анизотропия се получава поради наличие на област с голямо червено отместване в едната посока, и област с маааалко по-малко червено отместване в другата посока. И това червено отместване се определя като спад на честотата на ярко жълта светлина до някакви 160 гигахерца. Синьото изместване е някаква твоя фиксация.. Чел недочел, но богато доизфантазирал си. Не казвам аз. Хъбъл казва. Официалната наука, която призоваваш на помощ Но молитвата нещо дефектна, а?

Нещо не се разбираме. Аз съм сметнал, а изводът е твой. Така че ти трябва да ме убеждаваш и доказваш. Моите сметки не потвърждават твоя извод, така че аз съм си свършил домашното.

Какво значи "всяка точка на сферата по различно време"? Ако фотонът в момент 1 секунда за първият наблюдател ще е на координата 1с, то в момент 1 секунда за втория ще е на координата 1с по неговата отправна система. В момент 8 секунди ще е на координата 8с, същото ще е и за първия. Няма къде другаде да ходи.

Ами и аз това казвах до сега - всеки наблюдава сферата в своята отправна система (е, не в един и същ момент, поради относителната едновременност, но във фиксиран свой момент), т.е. тя е сфера по неговите еталони за дължина и време. Ами формулите които съм разписал са точно лоренцовите трансформации. И извода на края е, че и вторият ще наблюдава сфера. Т.е. геометричното място на координатните точки, получени от трансформацията, е сфера във всеки фиксиран момент. Е тука не разбирам как стигаш до тоя извод. P.S.. Дай да прехвърлим обсъждането в темата за Специалната теория на относителността, там е по-близка тематиката, и да не разваляме рахатлъка на хората тук

Ми той доплера във всички посоки е червен. Някои го наричат Закон на Хъбъл - колкото е по-далеко един източник, толкова по-голямо червено отместване има, независимо от посоката. А реликтовото лъчение има най-голямо изместване, защото идва от най-далеко - ранната вселена. Ма трябва да се чете, щото иначе с това вегетативно мислене си за никъде. Ти си мислиш че се перчиш, а всъщност генерално се излагаш Просто не го осъзнаваш, ама и тука нещата са свързани...

Има, и това е разширението на вселената. Когато от вдната страна източниците се отдалечават, и от другата също се отдалечават, не се ли движат спрямо теб или да? Предполагам, много е трудно за разбиране , но е факт.

Хахаха, смях Официалната наука е СТО. Я да те видя в строя! Не се стръпяваш поне два параграфа, без да излъжеш. Ма то иначе не може, трябва някак да се оправдаваш.

Ами разбира се, всичко се движи в космоса. Няма движение извън космоса, никой още не е забелязал такова. Вземаш един телескоп и гледаш, що е камъни по слънчевата система, не се движат в кухнята, а в космоса се движат. Въртейки се около центъра на галактиката, и слънчевата система извършва абсолютно движение (според Нютон), и вероятно още куп други движения заедно с галактиката, и скоростта на това движение е известна още много преди да си се родил на тоя свят - ама никой не прави истерия, освен ти. Никой не може да отрече това абсолютно движение, разбира се. Ама ти чак сега откриваш топлата вода. Е, мислиш ли че другите учени са по-глупави от тебе, че да оспорват движението в космоса, когато няма алтернатива? И след като движението по необходимост е в космоса, то и диполната анизотропия, в хипотезата в която се разглежда като причинена от движение, говори за движение в космоса. Както всяко друго движение без изключение. Ами приеми го, след като не противоречи с нищо. Какво те сърби, че все на него се връщаш? Да беше някой твърдял за движение извън ксмоса, да го дискутираме. Ама на, всичко се движи в космоса, по един или друг начин.. Ти наистина не симулураш, а си си изначално тъп като тухла... Казал съм, че не представлява движение? Я прочети какво непрекъснато повтарям: ако тълкуваш диполната анизотропия като движение (защото има още много варианти), та ако я тълкуваш като движение, това е относително движениие на спътниците с източниците на това лъчение - самото намесване на доплеров ефект ни принуждава за това тълкуване. Толкова ти го бия това нещо по кофата, и пак не си го чул? Е, какви са изводите? Тъп и лъжлив. Ма явно само толкова можеш. И никакви признаци на прогрес.

Виж сега как само от съображения за симетрия ще ти докажа, че съм прав. Въвеждаме трета отправна система така, че двамата за които говорим се движат с еднакви скорости един срещу друг, и в момента на срещата им светва светлината.. Каква е формата на фронта за този третият не е важно. Важното е, че какъвто фронт наблюдава единият наблюдател, такъв ще наблюдава и вторият, поради симетрията. И сега се връщаме по-назад - единият наблюдава сфера? Е, какво ще наблюдава тогава вторият? Без значение кой номерираме първи, кой втори Сметките само потвърждават това решение, по друг път, за да покажат, че теорията не е вътрешно противоречива..

В конкретният случай, при така формулираните условия, това е резултата. Пак погледнни последните две формули които съм изписал, те са обобщение на резултата, и описват сфера в отправната система на втория наблюдател. Има ли смисъл да питам още някой, като от чисто съображения за симетрия отговорът трябва да е този?

Според мене трябва да плачеш. Може да ти се събуди желание да се поогледаш.

Ами и вторият не е лишен от точки по сферата в същият момент, в който някаква точка по трансформациите от първия му се падне от тотото. Просто това са други моменти за първия - времето е непрекъснато и то ще запълни целият интервал с точки, а за да бъде една точка от фронта, тя трябва да попадне на двумерната фигура описвана със зависимостта R = c.T. Всички точки които наблюдава вторият имат това свойство. Какво противоречие има тук? Ти протестираш за това, че двете противоположни от сферата точки едновременно в момент 1 за първия, попадат в момент 2 и 3 при вторият. Но пропускаш факта, че точка в момент 0.7 (примерно) за първия ще попадне в момент 2 от обратната страна на сферата на втория. И вторият ще си има едновременно две точки от фронта в момент 2, както очакваш. И така ще е за всеки момент. Ами няма такова нещо (подчертаното). Един момент+координата за първия се трансформира само в един момент+координата за втория, както и обратното. Лоренцовите трансформации са еднозначни и обратими, това е задължително свойство, иначе не може да опише причинно-следствен свят. Важното е, че един фотон и за вторият наблюдател ще попадне само на една точка от сферата. Всеки фотон на уникално място от едната сфера ще попадне на уникално място в описанието на втория. Подредбата на фотоните не е важна, за да се опише сфера - и тази подредба се различава поради неедновременността. Това не създава проблем.Пък и според съвременната физика те са бозони, неразличими . Но това не е определящото тук.

А ти май не си чувал за закона на Доплер. Ако знаеш скорост, може да определиш промяна на честота. И в случая промяната винаги има еднакъв знак - червено отместване. Излагаш се с тези врътки.

така е. Който е чел прави разлика между по-ниска температура и синьо изместване на спектър. Айде пак почваш да си измисляш. Колко пъти да ти повтарям: спътникът мери всичко в отправната система, в която той е в покой. По принуда, в тая система са му калибрирани метрите и часовниците, така да го кажем. И по принуда плазмата се движи в тая отправна система, отдалечава се във всяка посока. Но нищо не правим в отправната система на плазмата, тя е силно неуютна, движи се спрямо спътника почти със скоростта на светлината.

А по чий друг часовник можеш ти да видиш сферата? Не можеш. Ти виждаш всичко пречупено само през твоята гледна точка, в твоята отправна система. Няма как да видиш друга сфера, защото няма друга. Сферата е една, от една светлина, само дето се описва по различен начин в две отправни системи. И както показаха сметките, двете описания са еквивалентни - виждаш сфера във всяка отправна система. Виж, в класическата физика е различно, защото там скоростта на светлината не е константа. Но това не променя факта, че сферата е само една, описвана по два различни начина. И ти винаги си собственик само на единия от начините.

Ами и за двамата са еднакви. И за единия в момент 1 радиуса ще е 1.с, и за другия ще е така, нали? За единия в момент 8 радиусът ще е 8.с, и за другият ще е така. АКО изследваш в двете посоки в един и същи момент, и за единия, и за другия ще получиш еднакви радиус. Просто "едновремените" за единия няма да са едновременни за другия, но това както се вижда по числата, няма значение. За всеки може да изследваш двата радиуса едновременно по неговата си едновременност - ще ги получиш еднакви. Не те разбирам, проблемът наистина е елементарен, просто очевиден.

Пак нищо не си разбрал. На синият цвят ("по-ниска температура") няма как да се каже синьо отместване. И вселената няма как да бъде стационарна отправна система. Това са изводите. А логиката е проста. Всичко това следва от теорията за Големият взрив. Това е теория, която най-добре връзва всичко наблюдаемо. Тя може да предскаже произходът и поведението на лъчението. Според тази теория, в ранен стадии вселената е била в термодинамично равновесие, и в резултат на разширението отделните области са се раздалечили, запазвайки на практика сходен температурен профил с малки флуктуации, които наблюдаваме в картината на CMB. Това разширение е довело до падане на температурата и честотата на лъчението (червено отместване което наблюдаваме) във всички посоки. Тоест има основателни логически съображения да се предполага, че поради произхода на това лъчение трябва температурата му идваща от различните посоки да е еднаква, съответно разликата да се описва чрез доплеров ефект от движение на спътника спрямо това CMB. Тука не може да се говори за никакви сини измествания. LCDM моделът в момента най-адекватно описва наблюдаемото.. Ако обаче се приеме някаква друга хипотеза, не Големият взрив, въпросът с произхода на лъчението остава неясен. Съответно няма и причина да изискваме то да идва с еднаква температура от различните посоки, съответно няма никакъв смисъл да въвеждаме доплерово изравняване и някаква скорост. И целият проблем с диполната анизотропия отпада преди да е възникнал. Така че ако настояваш за нещо свързано с диполната анизотропия - почваш да изучаваш теорията за Големия взрив, за разширеието на вселената и за мястото на диполната анизторопия в тях. И това ни води до където ни доведе - спътникът наблюдава червено отместване от всички посоки, източнниците на лъчението се движат относително него щото иначе няма как, и всичко по реда си. Така че избирай - да караш както досега през просото и всички да са ти виновни, или да научиш нещо ново.

Ами елементарно е, нали за това говоря? Ако в едната посока в момент 1 радиусът е 1c , а в другата посока в момент 8 радиусът е 8c, а после в момент t радиусът е r=c.t незвисимо колко е t и в коя посока е, това не описва ли сфера? Тези точки (r в момента t) не са ли точки от фронта? Точки, свързани със зависимостта R = c.T? Сфера е, и това са точки от фронта. И формулата е валидна за всяко t съответно r. Виж, ако в момента 1 радиусът се окаже 15с, това очевадно не е точка от тази сфера за която говорим, нали? Но решението дава само и единствено точки от нея. В примера с трансформациите описвахме образа на конкретни точки, и получаваме конкретни точки от фронта, независимо че са в различен момент - пак са от фронта. Ако опишем непрекъснат поток точки, ще получим непрекъснат поток, пак върху сферата. Крайната формула, която съм написал, го показва. Елементарно е я!

Виж сега, дай да не се отвличаме в необосновани философски обобщения... Как ще докажа? Ами нали есенцията от моите формули, които казваш като че ли си разбрал е, че радиусът във всяка посока е пропорционален на времето и скоростта на светлината - последните две формули, които съм написал? Значи не е смачкана сферата. Тоест, си е сфера отвсякъде. А че няма две сфери вече обясних - светлината, която я създава, е една. п.п. Винаги съм тълкувал казусите.

Няма кой да ти го каже в прав текст, защото не е вярно. Сферата е една и съща, защото е създадена от една и съща светлина.