scaner

Нещо не се разбираме. Аз съм сметнал, а изводът е твой. Така че ти трябва да ме убеждаваш и доказваш. Моите сметки не потвърждават твоя извод, така че аз съм си свършил домашното.

Какво значи "всяка точка на сферата по различно време"? Ако фотонът в момент 1 секунда за първият наблюдател ще е на координата 1с, то в момент 1 секунда за втория ще е на координата 1с по неговата отправна система. В момент 8 секунди ще е на координата 8с, същото ще е и за първия. Няма къде другаде да ходи.

Ами и аз това казвах до сега - всеки наблюдава сферата в своята отправна система (е, не в един и същ момент, поради относителната едновременност, но във фиксиран свой момент), т.е. тя е сфера по неговите еталони за дължина и време. Ами формулите които съм разписал са точно лоренцовите трансформации. И извода на края е, че и вторият ще наблюдава сфера. Т.е. геометричното място на координатните точки, получени от трансформацията, е сфера във всеки фиксиран момент. Е тука не разбирам как стигаш до тоя извод. P.S.. Дай да прехвърлим обсъждането в темата за Специалната теория на относителността, там е по-близка тематиката, и да не разваляме рахатлъка на хората тук

Ми той доплера във всички посоки е червен. Някои го наричат Закон на Хъбъл - колкото е по-далеко един източник, толкова по-голямо червено отместване има, независимо от посоката. А реликтовото лъчение има най-голямо изместване, защото идва от най-далеко - ранната вселена. Ма трябва да се чете, щото иначе с това вегетативно мислене си за никъде. Ти си мислиш че се перчиш, а всъщност генерално се излагаш Просто не го осъзнаваш, ама и тука нещата са свързани...

Има, и това е разширението на вселената. Когато от вдната страна източниците се отдалечават, и от другата също се отдалечават, не се ли движат спрямо теб или да? Предполагам, много е трудно за разбиране , но е факт.

Хахаха, смях Официалната наука е СТО. Я да те видя в строя! Не се стръпяваш поне два параграфа, без да излъжеш. Ма то иначе не може, трябва някак да се оправдаваш.

Ами разбира се, всичко се движи в космоса. Няма движение извън космоса, никой още не е забелязал такова. Вземаш един телескоп и гледаш, що е камъни по слънчевата система, не се движат в кухнята, а в космоса се движат. Въртейки се около центъра на галактиката, и слънчевата система извършва абсолютно движение (според Нютон), и вероятно още куп други движения заедно с галактиката, и скоростта на това движение е известна още много преди да си се родил на тоя свят - ама никой не прави истерия, освен ти. Никой не може да отрече това абсолютно движение, разбира се. Ама ти чак сега откриваш топлата вода. Е, мислиш ли че другите учени са по-глупави от тебе, че да оспорват движението в космоса, когато няма алтернатива? И след като движението по необходимост е в космоса, то и диполната анизотропия, в хипотезата в която се разглежда като причинена от движение, говори за движение в космоса. Както всяко друго движение без изключение. Ами приеми го, след като не противоречи с нищо. Какво те сърби, че все на него се връщаш? Да беше някой твърдял за движение извън ксмоса, да го дискутираме. Ама на, всичко се движи в космоса, по един или друг начин.. Ти наистина не симулураш, а си си изначално тъп като тухла... Казал съм, че не представлява движение? Я прочети какво непрекъснато повтарям: ако тълкуваш диполната анизотропия като движение (защото има още много варианти), та ако я тълкуваш като движение, това е относително движениие на спътниците с източниците на това лъчение - самото намесване на доплеров ефект ни принуждава за това тълкуване. Толкова ти го бия това нещо по кофата, и пак не си го чул? Е, какви са изводите? Тъп и лъжлив. Ма явно само толкова можеш. И никакви признаци на прогрес.

Виж сега как само от съображения за симетрия ще ти докажа, че съм прав. Въвеждаме трета отправна система така, че двамата за които говорим се движат с еднакви скорости един срещу друг, и в момента на срещата им светва светлината.. Каква е формата на фронта за този третият не е важно. Важното е, че какъвто фронт наблюдава единият наблюдател, такъв ще наблюдава и вторият, поради симетрията. И сега се връщаме по-назад - единият наблюдава сфера? Е, какво ще наблюдава тогава вторият? Без значение кой номерираме първи, кой втори Сметките само потвърждават това решение, по друг път, за да покажат, че теорията не е вътрешно противоречива..

В конкретният случай, при така формулираните условия, това е резултата. Пак погледнни последните две формули които съм изписал, те са обобщение на резултата, и описват сфера в отправната система на втория наблюдател. Има ли смисъл да питам още някой, като от чисто съображения за симетрия отговорът трябва да е този?

Според мене трябва да плачеш. Може да ти се събуди желание да се поогледаш.

Ами и вторият не е лишен от точки по сферата в същият момент, в който някаква точка по трансформациите от първия му се падне от тотото. Просто това са други моменти за първия - времето е непрекъснато и то ще запълни целият интервал с точки, а за да бъде една точка от фронта, тя трябва да попадне на двумерната фигура описвана със зависимостта R = c.T. Всички точки които наблюдава вторият имат това свойство. Какво противоречие има тук? Ти протестираш за това, че двете противоположни от сферата точки едновременно в момент 1 за първия, попадат в момент 2 и 3 при вторият. Но пропускаш факта, че точка в момент 0.7 (примерно) за първия ще попадне в момент 2 от обратната страна на сферата на втория. И вторият ще си има едновременно две точки от фронта в момент 2, както очакваш. И така ще е за всеки момент. Ами няма такова нещо (подчертаното). Един момент+координата за първия се трансформира само в един момент+координата за втория, както и обратното. Лоренцовите трансформации са еднозначни и обратими, това е задължително свойство, иначе не може да опише причинно-следствен свят. Важното е, че един фотон и за вторият наблюдател ще попадне само на една точка от сферата. Всеки фотон на уникално място от едната сфера ще попадне на уникално място в описанието на втория. Подредбата на фотоните не е важна, за да се опише сфера - и тази подредба се различава поради неедновременността. Това не създава проблем.Пък и според съвременната физика те са бозони, неразличими . Но това не е определящото тук.

А ти май не си чувал за закона на Доплер. Ако знаеш скорост, може да определиш промяна на честота. И в случая промяната винаги има еднакъв знак - червено отместване. Излагаш се с тези врътки.

така е. Който е чел прави разлика между по-ниска температура и синьо изместване на спектър. Айде пак почваш да си измисляш. Колко пъти да ти повтарям: спътникът мери всичко в отправната система, в която той е в покой. По принуда, в тая система са му калибрирани метрите и часовниците, така да го кажем. И по принуда плазмата се движи в тая отправна система, отдалечава се във всяка посока. Но нищо не правим в отправната система на плазмата, тя е силно неуютна, движи се спрямо спътника почти със скоростта на светлината.

А по чий друг часовник можеш ти да видиш сферата? Не можеш. Ти виждаш всичко пречупено само през твоята гледна точка, в твоята отправна система. Няма как да видиш друга сфера, защото няма друга. Сферата е една, от една светлина, само дето се описва по различен начин в две отправни системи. И както показаха сметките, двете описания са еквивалентни - виждаш сфера във всяка отправна система. Виж, в класическата физика е различно, защото там скоростта на светлината не е константа. Но това не променя факта, че сферата е само една, описвана по два различни начина. И ти винаги си собственик само на единия от начините.

Ами и за двамата са еднакви. И за единия в момент 1 радиуса ще е 1.с, и за другия ще е така, нали? За единия в момент 8 радиусът ще е 8.с, и за другият ще е така. АКО изследваш в двете посоки в един и същи момент, и за единия, и за другия ще получиш еднакви радиус. Просто "едновремените" за единия няма да са едновременни за другия, но това както се вижда по числата, няма значение. За всеки може да изследваш двата радиуса едновременно по неговата си едновременност - ще ги получиш еднакви. Не те разбирам, проблемът наистина е елементарен, просто очевиден.

Пак нищо не си разбрал. На синият цвят ("по-ниска температура") няма как да се каже синьо отместване. И вселената няма как да бъде стационарна отправна система. Това са изводите. А логиката е проста. Всичко това следва от теорията за Големият взрив. Това е теория, която най-добре връзва всичко наблюдаемо. Тя може да предскаже произходът и поведението на лъчението. Според тази теория, в ранен стадии вселената е била в термодинамично равновесие, и в резултат на разширението отделните области са се раздалечили, запазвайки на практика сходен температурен профил с малки флуктуации, които наблюдаваме в картината на CMB. Това разширение е довело до падане на температурата и честотата на лъчението (червено отместване което наблюдаваме) във всички посоки. Тоест има основателни логически съображения да се предполага, че поради произхода на това лъчение трябва температурата му идваща от различните посоки да е еднаква, съответно разликата да се описва чрез доплеров ефект от движение на спътника спрямо това CMB. Тука не може да се говори за никакви сини измествания. LCDM моделът в момента най-адекватно описва наблюдаемото.. Ако обаче се приеме някаква друга хипотеза, не Големият взрив, въпросът с произхода на лъчението остава неясен. Съответно няма и причина да изискваме то да идва с еднаква температура от различните посоки, съответно няма никакъв смисъл да въвеждаме доплерово изравняване и някаква скорост. И целият проблем с диполната анизотропия отпада преди да е възникнал. Така че ако настояваш за нещо свързано с диполната анизотропия - почваш да изучаваш теорията за Големия взрив, за разширеието на вселената и за мястото на диполната анизторопия в тях. И това ни води до където ни доведе - спътникът наблюдава червено отместване от всички посоки, източнниците на лъчението се движат относително него щото иначе няма как, и всичко по реда си. Така че избирай - да караш както досега през просото и всички да са ти виновни, или да научиш нещо ново.

Ами елементарно е, нали за това говоря? Ако в едната посока в момент 1 радиусът е 1c , а в другата посока в момент 8 радиусът е 8c, а после в момент t радиусът е r=c.t незвисимо колко е t и в коя посока е, това не описва ли сфера? Тези точки (r в момента t) не са ли точки от фронта? Точки, свързани със зависимостта R = c.T? Сфера е, и това са точки от фронта. И формулата е валидна за всяко t съответно r. Виж, ако в момента 1 радиусът се окаже 15с, това очевадно не е точка от тази сфера за която говорим, нали? Но решението дава само и единствено точки от нея. В примера с трансформациите описвахме образа на конкретни точки, и получаваме конкретни точки от фронта, независимо че са в различен момент - пак са от фронта. Ако опишем непрекъснат поток точки, ще получим непрекъснат поток, пак върху сферата. Крайната формула, която съм написал, го показва. Елементарно е я!

Виж сега, дай да не се отвличаме в необосновани философски обобщения... Как ще докажа? Ами нали есенцията от моите формули, които казваш като че ли си разбрал е, че радиусът във всяка посока е пропорционален на времето и скоростта на светлината - последните две формули, които съм написал? Значи не е смачкана сферата. Тоест, си е сфера отвсякъде. А че няма две сфери вече обясних - светлината, която я създава, е една. п.п. Винаги съм тълкувал казусите.

Няма кой да ти го каже в прав текст, защото не е вярно. Сферата е една и съща, защото е създадена от една и съща светлина.

Ами в случая не е така. Във всички посоки е червен както сочат фактите, с някаква много мижава разлика Но знам че само толкова можеш, не се напрягай излишно че ще ти стане нещо.

Не е. Това е разлика в доплера измерен в две противоположни посоки. Например, ако доплера в едната посока води до червено отместване z = 1000, а в другата води до z=1000.001 (примерно), разликата 0.001 е изобразена силно контрастна по цветове.

Хахаха, казал Хърбел на Щърбел

Младенов, поне малко да беше попрочел, щеше да си спестиш (а и на нас) много глупости. Какви два полюса, какви пет лева, какво синьо отместване? В случая наборът от измерените точки с температура от спътника формира едно двумерно поле от данни, отговарящо на цялото небе. Съседните точки дават до голяма степен случайна разлика в ремпературите: на едно място лявата е по-студена от дясната, малко по-нататъка е съвсем наобратно. Пита се в задачата: има ли по-глобална посока, или тази хаотичност се наблюдава на всякакви мащаби, до размера на цялата картина? Един от най-простите начини е да си създадеш едно векторно поле от тези точки: вектори между две съседни точки с посока от по-студената към по-топлата точка, и големина пропорционала на температурната разлика. Ако сега вземеш и сумираш всички тези вектори, ще определиш някакво усреднено направление, в което крайният резултат - също вектор - ще има някаква големина и посока. Ако тази големина излиза над дисперсията на данните, тя е статистически значима, и можем да говорим за някаква по-особена посока в данните, за формиране на дипол. Разбира се, има много по-удобни методи в статистиката, по които може да се определи дипола. Може да повториш същата сметка като си формираш подходящ тензор, ще получиш по-дълбока свързаност - квадруполи, октуполи и т.н. В нашият случай какви са количествените характеристики на дипола? Средната температура на реликтовото лъчение е измерена на 2.72548±0.00057 K. Векторът, определящ величината на диполната анизотропия (както ти го описах по-горе) има големина ∆Т = 3.365±0.027 mK (миликелвина!). Тоест в единият "полюс" на картинката на CMB средната температура на лъчението ще бъде 2.728 К, в другият "полюс" средната ще е около 2.722 К. Ей тази нищожна разлика в картинката която те подвежда са я обозначили едната температура червена, другата синя, за да я виждат и слепите. Но това не е синьо изместване. Самата температура 2.73..К е вече силно изместена в червено от изходната около 3000 К. Следователно и другият полюс е също токова червено отместен спрямо изходното лъчение. Ако имахме наистина синьо изместване, отношението на честотите (и температурите) трябваше да е обратно на намалението наблюдавано в червеното отместване - тогава изходните 3000 К щяха да се превърнат на над 3000 000 градуса. Това отива дълбоко в рентгеновият спектър. Тоест ако имахме синьо отместване както ти си криво разбрал, в едната половина на небето реликтовото лъчение ще е в микровълновият спектър, в другата половина - в рентгеновият. Но няма такова нещо, именно защото ти си чел ама недочел... И на всичко отгоре 90% от времето си се чудиш как да прикриеш тъпотата си, замествайки аргументи с ad hominem. Ма не ти се получава, нали Няма "щом". От неверни предпоставки следват неверни заключения.

Това е движение спрямо отправна система, в която спътниците не биха регистрирали анизотропия. Тоест отправна система движеща се с такава скорост и посока, че измерителен уред неподвижен в нея, при доплеровото изместване което получава спрямо спътниците да скомпенсира анизотропията. И скоростта не е 600 км/с, а само 370 км/с, по посока съзвездието Лъв.

Абсурдът тук идва от условието, че София и Бургас са взаимонеподвижни - така както някой тука си представя и състоянието на началната плазма и отношението на това състояние и спътника. Ако обаче сменим в задачата София и Бургас да се раздалечават, то тогава става елементарно обясним факта, че имаме червено отместване във всички посоки. Можем да твърдим че София се отдалечава от влака, както и че влака се отдалечава от София - относително движение. Както и че Бургас се отдалечава от влака, или влака се отдалечава от Бургас - пак относително движение. Това снема абсурдността на ситуацията. При спътника тази абсурдност се снема с разширението на вселената, източниците на лъчението от дясно се отдалечават от източниците на лъчението отляво. И няма никакъв проблем да се опише относително движение източник-спътник, както и източник-източник, ако много настояваме. И се ликвидира възможността нещо да се тълкува като отправна система на вакуум. Всъщност извадих абсурда точно за това, да се види че имаме такова относително движение по необходимост, като факт, движение каквото Младенов нещо не може да си представи. Но това е до възможности... И че опитът за обяснение на всичко в случая с "отправна система на вакуума" е абсурден. Анизотропията се тълкува като съвсем друго движение в цялата картинка. Тя е на основа разликата в скоростите на източниците спрямо спътника.