scaner

Ето как трябва да изглеждат нещата. При лоренцови трансформации трябва винаги да уточняваме какви събития ще се трансформират, и коректно да се интерпретира крайният резултат. Нека в неподвижната система в момент T светлиният фронт в двете посоки достига до координати X1 = c.T, X2 = -c.T. Значи в задачата трябва да трансформираме следните събития: {t1,X1} = {T,c.T} и {t2,X2} = {T,-c.T} Въвеждаме съкращение, за да не пишем много нахалост: Ще ни трябват и двете уравнения за лоренцовите трансформации: За първото събитие заместваме и получаваме: За второто събитие заместваме и получаваме: Какъв е смисъла на този резултат? Смисъла е според правилата: в момент t'1 светлинният фронт е достигнал координата в подвижната система X'1, в момент t'2 другата му посока е достигнала координата X'2. Вглеждаме се във формулите, и с леки преобразувания виждаме, че: Тъй като момента T е произволен, толкова произволни са и моментите t'1,t'2, тоест във всеки момент T' по времето в подвижната система ще се спазва зависимостта: X' = +c.T' за фронта в едната посока и X' = -c.T' за фронта в другата посока. Тоест светлината ще се разпространява симетрично около началото на координатната система, и ако включим и другите оси, в подвижната система, нейният фронт ще оформи също сфера.

Изобщо не е елементарно. Елементарно е това което правиш и те довежда до противоречие. А правилното прилагане на формулата не може да доведе до противоречие. Има известна разлика, нали? Вънува ли те как се прави?

Тоест с по-прости думи, интересува те как става лоренцовото преобразуване на сферичният фронт в неподвижната система в някакъв в подвижната? Защото както е започнато, няма да свърши никаква работа.

Не разбрах, какво се оптвате да смятате?

Тоест радиусите в кавички той ще изчисли на база своите радиуси и движението на О2? Добре, и какво ще получи? Защото формата на вълновият фронт той е измерил (сфера), формата на вълновият фронт във подвижната система може да се получи коректно само чрез лоренцовите трансформации от тази сфера. А трети вълнов фронт тук няма. Така че какво ще се получи при горното изчисление?

Неподвижният наблюдател нищо не може да измери/види в подвижната система, той не може да измери два радиуса, защото това което той мери/вижда е само в неподвижната система, и там радиусите са еднакви. Той не вижда никаква друга светлинна сфера освен тази, която мери в собствената си система. Той би могъл от собствените си данни да получи визията в другата система чрез лоренцовите трансформации, и нищо повече. Във всяка отправна система светлинната сфера е в единствен екземпляр, тя е в единствен ексемпляр в цялата реалност. Не забравяй, отправните системи само описват света, те не дублират обектите в него - щом някаква отправна система описва един обект, то той ще е единствен според всички системи. А как ще бъде описан от всяка от тях, какви ще са му характеристикитре там, мисля че показах. Какво ще види наблюдателят в другата система при определена ситуация в нашата може да се сметне чрез лоренцовите трансформации. В случая лоренцовите трансформации трансформират скоростта на светлината от нашата система в същата величина в другата, така че сметките които приведох са достатъчни. Но това беше ясно и само от вторият постулат.

И според класическата физика, и според СТО, можем да разменим неподвижната и подвижната система. И това довежда до противоречие във вашите разсъждения При зададена скорост промяната на скоростта на масата с фиксирана величина ще изисква една и съща енергия независимо коя система разглеждаме в покой. Когато ускорените тела при добият голяма скорост спрямо съответната система, енергията нужна за промяна на скоростта им с малко ще се увеличи, във всяка от системите. Това коя система сме приели за неподвижна е чисто условна операция, просто сме им залепили етикет - това не променя физиката в тази система, законите и в двете са еднакви, и в случая поради симетрията на задачата и в двете количествено нещата ще се случват еднакво. Интересният проблем тук е свързан с твърдението, че има релативистско нарастване на инертността/масата. Това не е вярно - в СТО масата на един обект не се променя при промяна на скоростта му. Това е една дълга история, наследена от много опити за опростено преразказване пред масовата публика, свързано с изкривяване на самите понятия, и то от сериозни учени. Под "маса" в СТО се разбира само масата на покой на обект, а при система - само масата на системата когато центърът на масите и е в покой (в СТО "центъра на масите" се изразява чрез импулса, защото обектите могат и да нямат маси но да имат импулс, по жаргон се нарича пак център на масата). По тази причина и известното уравнение е вярно само за обект в покой. За повече информация за ориентация в кашата с масата силно ви препоръчвам тази книга: Л.Б. Окунь Масса. Энергия. Относительность Във връзка с т.н. релативистска маса възниква интересен казус. Един фотон няма маса на покой. Система от два фотона в едно и също направление също няма маса в покой. Но система от два фотона в противоположни направления имат ненулева маса в покой, центъра на масата/импулса на такава система е неподвижен и за нея е в сила горната формула, свързваща енергия и маса. Това лесно се вижда от базовите формули на СТО, свързващи маса, енергия и импулс.

А какъв е проблемът? Нека за наблюдател 1 си изберем едно произволно направление, характеризиращо се с ъглите в полярната система (fi,tita). От момента на светването светлината се разпространява от началото на отправната система по това направление със скорост C и за време T ще измине път R = C.T. И тъй като за това нямат значение стойностите на fi и tita, то светлинният фронт ще отстои от началото на отправната система на разстояние R по всяко направление, т.е. ще има форма на сфера с радиус R. Абсолютно същото разсъждение правим и за наблюдател 2. И там светлината се разпространява във всяка посока със скорост C от началото на отправната система, и за време T1 тя по тази посока ще измине път R1=C.T1, и фронтът образуван от светлинките по всички направления пак ще е сферичен. При това светлината която изследват 1 и 2 е една и съща :)

Колкото и да повтаряте една глупост, тя ще си остане такава. Още повече, че твърденията ви не се основават на никакви факти и доказателства. А и както вече ви показах, на всяка крачка "доказвате" на база допускане на логически противоречия, което обезсмисля всичко казано. Никой уважаващ себе си участник не би допуснал такова смешно положение. Това което твърдите че "не било вярно" е едно просто относително движение, каквото всеки може да установи в най-различни варианти, ако погледа небето с телескоп. СТО не твърди нищо за такова движение, нито пък Нютон. Това вече ви беше обяснено нееднократно. СТО безкомпромисно удовлетворятва този критерии. Нямате си и на идея колко добре се справя. Това че някакви заблудени не са наясно и халюцинират глупости, изобщо не и пречи. Няма как да и попречи. Ей тук в Уикипедията са събрани на куп най-модерните изследвания, търсещи отклонение от постулатите на СТО и търсещи preferred frame, с отрицателен успех независимо от колосалната точност която е достигната: Modern searches for Lorentz violation Както виждате, никой нормален човек не интерпретира диполната анизотропия на CMB като нарушение на СТО-принципите, просто защото тя не е такова нарушение. Само заблуден човек може да си въобрази такова нещо и с такава упоритост да го повтаря. Нпо това си е само ваш проблем. Нищо не посочвате. Измисляте си и фантазирате, без връзка с реалността.

Е нали точно това е въпросът - какъв е "Нютоновият смисъл" Нютон ясно се вижда какъв смисъл влага - ускорителните движения, въртенето, докато вие какъв смисъл влагате, си е мистерия.. Начел сте се с някакви жълти вестници за СТО, това е. Ако СТО беше отменила абсолютните движения, това можеше единствено да стане с постулат - крайъгълен камък, който да даде нова посока. Това означава "по условие" - постулат. Но такъв постулат няма, естествено,. Затова няколко пъти вече ви показах, вие критикувате не СТО, а кривата си представа за нея. И да, тази представа определено е грешна.

Като че ли падате от небето. Още в началото на тази страница ви го обясних, може би за трети път вече. Ама предразсъдъците ви не позволяват да схванете за какво става дума. Е, надявам се вече да сте го чули.

Ами причината е ясна - защото физиката боксува и е изправена пред непреодолими противоречия. Какво друго може да се направи, освен да се предефинира? И Поанкаре това е опитал да прави, и Айнщайн го е направил. Поанкаре е подходил с повече математическо виждане отколкото физика, в този смисъл Айнщайновата идея е по-адекватма, и е късмет че Айнщайновата публикация е излязла първа. Но както са написани нещата, тя щеше да си извоюва и без това водещото място. Нютоновата физика е стигнала до границите си, и се е предала

Превъртете сега до 83-та страница, където започва физичната част. От там до края някъде да се ползва "абсолютно място"? Да се дефинира как се открива такова място? Как се открива абсолютно движение"? Да се среща "абсолютно стационарно пространство" изобщо? По-важното: в някаква количествена формула да участват тези величини, за да може някой някога в неопределено бъдеще евентуално да построи спътници и да ги измери? Не, не са количествено дефинирани, не са количествено определяеми - по никакъв начин, принципно. Това е важното в тази книга - тези величини са философска фикция, те не са реални защото не могат да бъдат определени. Те са неработещи постулати, които не дават проверими следствия. Не се използва тази терминология нататък в Принципите от самият Нютон. Използва се само "абсолютно движение" в смисъл на ускорено движение и абсолютно пространство като някакъв репер за сравнение на промените при ускорено движение - мътна концепция, която физиката оставя на течението на историята да я отнесе. . Равномерното и праволинейно движение не е абсолютно, и не е свързано с преместване между абсолютни места То е добре описано количествено и е измеримо по тази причина, когато го има. Четете ама не мислите. И ви се обяснява, и не вдявате. И по още пет пъти ви се обяснява с различни подходи, пак не вдявате - заслепен сте от предразсъдъците. Те ви карат да питате едни и същи въпроси, независимо че вече са им дадени отговори. Е това вече е диагноза. Не, не скъсва, а само разширява абсолютното пространство до абсолютно пространство-време. Да, самото пространство и самото време взети по отделно вече не са абсолютни, но това е само надграждане, което отваря нови възможности. Май не сте си пили хапчетата скоро? Колко пъти вече обсъждахме това, че Айнщайн не премахва абсолютното движение? То бива бива, ама не сме в детската градина. Ще ме извинява bojkoiwanow, но някои неща трябва да се нарекат с истинските им имена. Отговорът е железен - много силно сте се объркали, и това е световъртеж от дългото тъпчене на едно място.

Ами щом магнитното поле прониква в трюма, значи трюма има "прозорци" които пропускат нещо от вън. Ще трябва да го екранираме по-добре. Идеята на трюма е, че външни сили не въздействат на уредите ни. Иначе имаме същия случай като прозорците на влака, само че тук външните движещи се лампи ще се играят от магнитни нееднородности. Да, трябва да се погрижим и за гравитацията, защото и тя е противопоказна на инерциалното движение. Колкото до махалото на Фуко, то само показва, че корабът не се движи инерциално и тук влизаме в конфликт с условието. На инерциален кораб махалото на Фуко не трябва да променя равнината на колебанията си.

Съвсем очевадно. Защото не го отхвърля, нали? И го прави на абсолютно пространство-време. И в двата случая "абсолютност" няма връзка с равномерно и праволинейно движение. А вие първо можете ли да дефинирате кое движение е "абсолютно"? Защото до сега използвате едно понятие, което е лишено от смисъл във вашата интерпретация. Според Нютон, абсолютно движение е това движение, което не може да изчезне с проста смяна на отправната система. Например, както казва сам Нютон, това е ускорителното движение - чрез избор на никоя (инерциална) отправна система ефектът на ускорението не може да бъде компенсиран. Дадох ви пример с движението на газа, изразяващо се с температура - във всяка отправна система температурата ще е една и съща, движението на газа не може да изчезне. Такова абсолютно движение не изисква отправна точка. Равномерното праволинейно движение обаче може да изчезне, затова то не може да е абсолютно. И то изисква отправна точка. Затова не трябва да се бърка такова движение с абсолютното, при което е намесено ускорение. Движението което откриват спътниците е именно равномерно и праволинейно движение, то не може да е абсолютно. И естествено, то си има отправна точка - точката спрямо която се определя доплеровият ефект във физиката. По същият начин и скоростта на светлината е абсолютна - няма отправна система, в която тя да бъде нула. Това е смисъла на абсолютността, която е могъл да си позволи Нютон. Иначе ще влезе в противоречие с другите си принципи. За Нютон ускорението е абсолютно. Е, същото е и в СТО. Чак в ОТО това се променя, но до там не сте дорасли още. Всяко ускорено движение е абсолютно и за класическата физика, и за СТО. По простата причина, че Айнщайн заема изцяло класическата физика в рамките на инерциалната система. Не знам как сте останали с впечатление, че Айнщайн отменя това абсолютно движение. Очевидно сте клъвнали нещо повърхностно, и във ваш маниер сте избързали да направите генерални изводи. Е, това е порочен път. Но всичкото това трябваше отдавна сам да сте го научили, а не да го замествате с предразсъдъци и да тъпчете на едно място.

За разлика от вас аз винаги съм си подготвял домашното. Можете сам да проверите.

Любопитно е, че в Принципите Нютон никъде не споменава "стационарно" в някаква връзка с "пространство", било то абсолютно или не. Очевидно това не е препратка към Нютон, а към наслоилите се по това време покрай етера вариации

Не правите ли разлика между "не изискват" и "отхвърля"? Едното е в смисъл "не пречи, но не ни е нужно за нашите идеи" и това не е отхвърляне, другото е в смисъл "противоречи на нашите идеи, несъвместимо е с тях", и това е отхвърляне. Какво отхвърляне виждате, след като Айнщайн просто разширява Нютоновата идея до абсолютно пространство-време? Така както по отношение на етера, СТО не изисква светоносна среда, но не отхвърля съществуването на среда. Тук повече ме интересува вторият въпрос: след като набедихте Нютон в противоречие, какво правим?

Въпросът ви е безсмислен, защото Айнщайн не отхвърля "абсолютното движение" на Нютон в смисъла който влага Нютон, а само във вашият ограничен смисъл - на равномерно и праволинейно движение. Значи от една страна вие твърдите, че Нютон е въвел абсолютно движение. От друга обаче, всички знаем че той е въвел галилеевият принцип на относителността, според който движението на земята е неоткриваемо. Следователно, според вас Нютон си противоречи, така ли? Е, като си противоречи, защо вярвате на твърденията му за абсолютното движение? А ако не си противоречи (?) сигурен ли сте че знаете за какво става дума?

Любопитно ми е, и в другите ли области сте толкова неспособен да разберете елементарни неща? Повтаряме ги вече не знам кой път. Законите на СТО са наследени от същата Галилеева относителност, от която и тези на Нютон. Те твърдят същото, което е положил и Нютон в основата на класическата физика: вътре в Галилеевият кораб движението на земята е неоткриваемо. Къде видяхте тук някакво противоречие? Ако толкова ви напират неконтролируеми халюцинации, защо не вземете адекватни мерки? Това е основната идея, положена и от Нютон, и от Айнщайн: вътре в кораба не може да се установи движение. С поглед навън елементарно се установява, че всичко мърда, и Коперник пръв се е сетил да задвижи земята около слънцето, дори без да излиза от атмосферата. Но това е като се гледа през прозореца на влака, светлините на минаващите лампи. Спътниците с реликтовото лъчение не правят нещо по-различно - гледат през прозореца на влака. Номерът е обаче от вътре, законите така са формулирани - за вътре. "Отхвърляла" СТО, ама не в тоя филм. Ето какво е поставил Нютон като първи принцип, и ето какъв е преразказът на Галилей на това: For Galileo, the principle of inertia was fundamental to his central scientific task: he had to explain how it is possible that, if Earth is really spinning on its axis and orbiting the Sun, we do not sense that motion. The principle of inertia helps to provide the answer: since we are in motion together with Earth, and our natural tendency is to retain that motion, Earth appears to us to be at rest. Thus, the principle of inertia, far from being a statement of the obvious, was once a central issue of scientific contention. By the time Newton had sorted out all the details, it was possible to accurately account for the small deviations from this picture caused by the fact that the motion of Earth’s surface is not uniform motion in a straight line. In the Newtonian formulation, the common observation that bodies that are not pushed tend to come to rest is attributed to the fact that they have unbalanced forces acting on them, such as friction and air resistance. In classical Newtonian mechanics, there is no important distinction between rest and uniform motion in a straight line: they may be regarded as the same state of motion seen by different observers, one moving at the same velocity as the particle and the other moving at constant velocity with respect to the particle. Кристално ясно става, че СТО не отхвърля нищо от Нютоновата физика. Как тогава стигнахте до такива потресаващи заключение? Не усещате ли как си противоречите непрекъснато? И че няма истина под тези противоречия? Че си противоречите и със спътниците, обявявайки движението им за "собствено" без никакво основание? Такива противоречия, когато са умишлени, се наричат лъжа. А когато не са умишлени, се наричат невежество. Прав ли съм?

И аз му давах примера с Галилеевият кораб, но явно не го разбира.

Това е ясно от контекста на самата тема. Какъв е смисълът ако човек не знае такива базови неща, да подхваща тема по теория на относителността? Тук не сме детска забавачница, че да преповтаряме всички знания в началото на някоя тема. Предполага се че този багаж вече е натоварен.

Според Нютон пространството е само вместилище на всички обекти. Те се движат в това вместилище,, естествено. За да се установи това движение, не ви трябва да се обръщате към космоса, само се огледайте - дори виждането на обектите е резултат от тяхно взаимодекствие, т.е. промяна, движение. Нали това казах по-горе - абсолютна неподвижност е липса на промени, абсолютното движение е противоположност на това. Ето, температурата я има поради това, че атомите в произволен обем се движат и не могат да спрат, и това движение е абсолютно, има го във всяка отправна система. Не е нужно да се обръщате към космоса за такива движения. Но това няма отношение към равномерното и праволинейно движение, а само към вечните промени в материята. Не смесвайте горното движение с равномерното и праволинейно движение, което не може да бъде установено според първият постулат. Разликата между равномерното и праволинейно движение и абсолютното се състои в това, че равномерното движение може да превърнете в покой чрез подходящ избор на инерциална отправна система, докато абсолютното не можете - не съществува отправна система в която такова движение да се превърне в покой (сега не ми излизайте с абсолютната отправна система в която всичко е в покой, следователно материя няма, няма космос там). Това уникално свойство на равномерното и праволинейно движение му е извоювало това специално място във физическите закони.

Не. Научете какво открива доплеровият ефект. "Спрямо космоса" е безсмислен израз, защото космоса не е обект и не може да притежава качество "движение". Защото Айнщайн говори за друго движение. Ама четете де. И във вакуум е неоткриваемо. Факти. Доплеровият ефект, който установяват спътниците, няма нищо общо с това което си фантазирате. Ама който не учи, така. Някой човек силно се е объркал, да. Но цепи мрака без да се усеща...

Движението на спътниците с много добро приближение може да се счита за равномерно и праволинейно за кратки интервали време. За по-големи може да се отчете ефекта на ускорението: при обикаляне около слънцето то ще доведе до отклонение в измервана скорост до +-30 км/с, при движението спрямо галактическият център движението е съвсем равномерно и в рамките на десетилетие не може да се определи отклонение от праволинейността, така че няма смисъл да го броим. Величината на ускоренията на които са подложени спътниците е достатъчно нищожна, за да не се отрази на техните резултати, а ефекта от тези ускорения като относителни скорости се отчита. Винаги работим с някаква крайна измерителна точност, и ускоренията в случая са пресметнат и отчетен риск