scaner
Глобален Модератор-
Брой отговори
16209 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
615
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ scaner
-
Ами в случая не е така. Във всички посоки е червен както сочат фактите, с някаква много мижава разлика Но знам че само толкова можеш, не се напрягай излишно че ще ти стане нещо.
-
Не е. Това е разлика в доплера измерен в две противоположни посоки. Например, ако доплера в едната посока води до червено отместване z = 1000, а в другата води до z=1000.001 (примерно), разликата 0.001 е изобразена силно контрастна по цветове.
-
Хахаха, казал Хърбел на Щърбел
-
Младенов, поне малко да беше попрочел, щеше да си спестиш (а и на нас) много глупости. Какви два полюса, какви пет лева, какво синьо отместване? В случая наборът от измерените точки с температура от спътника формира едно двумерно поле от данни, отговарящо на цялото небе. Съседните точки дават до голяма степен случайна разлика в ремпературите: на едно място лявата е по-студена от дясната, малко по-нататъка е съвсем наобратно. Пита се в задачата: има ли по-глобална посока, или тази хаотичност се наблюдава на всякакви мащаби, до размера на цялата картина? Един от най-простите начини е да си създадеш едно векторно поле от тези точки: вектори между две съседни точки с посока от по-студената към по-топлата точка, и големина пропорционала на температурната разлика. Ако сега вземеш и сумираш всички тези вектори, ще определиш някакво усреднено направление, в което крайният резултат - също вектор - ще има някаква големина и посока. Ако тази големина излиза над дисперсията на данните, тя е статистически значима, и можем да говорим за някаква по-особена посока в данните, за формиране на дипол. Разбира се, има много по-удобни методи в статистиката, по които може да се определи дипола. Може да повториш същата сметка като си формираш подходящ тензор, ще получиш по-дълбока свързаност - квадруполи, октуполи и т.н. В нашият случай какви са количествените характеристики на дипола? Средната температура на реликтовото лъчение е измерена на 2.72548±0.00057 K. Векторът, определящ величината на диполната анизотропия (както ти го описах по-горе) има големина ∆Т = 3.365±0.027 mK (миликелвина!). Тоест в единият "полюс" на картинката на CMB средната температура на лъчението ще бъде 2.728 К, в другият "полюс" средната ще е около 2.722 К. Ей тази нищожна разлика в картинката която те подвежда са я обозначили едната температура червена, другата синя, за да я виждат и слепите. Но това не е синьо изместване. Самата температура 2.73..К е вече силно изместена в червено от изходната около 3000 К. Следователно и другият полюс е също токова червено отместен спрямо изходното лъчение. Ако имахме наистина синьо изместване, отношението на честотите (и температурите) трябваше да е обратно на намалението наблюдавано в червеното отместване - тогава изходните 3000 К щяха да се превърнат на над 3000 000 градуса. Това отива дълбоко в рентгеновият спектър. Тоест ако имахме синьо отместване както ти си криво разбрал, в едната половина на небето реликтовото лъчение ще е в микровълновият спектър, в другата половина - в рентгеновият. Но няма такова нещо, именно защото ти си чел ама недочел... И на всичко отгоре 90% от времето си се чудиш как да прикриеш тъпотата си, замествайки аргументи с ad hominem. Ма не ти се получава, нали Няма "щом". От неверни предпоставки следват неверни заключения.
-
Това е движение спрямо отправна система, в която спътниците не биха регистрирали анизотропия. Тоест отправна система движеща се с такава скорост и посока, че измерителен уред неподвижен в нея, при доплеровото изместване което получава спрямо спътниците да скомпенсира анизотропията. И скоростта не е 600 км/с, а само 370 км/с, по посока съзвездието Лъв.
-
Абсурдът тук идва от условието, че София и Бургас са взаимонеподвижни - така както някой тука си представя и състоянието на началната плазма и отношението на това състояние и спътника. Ако обаче сменим в задачата София и Бургас да се раздалечават, то тогава става елементарно обясним факта, че имаме червено отместване във всички посоки. Можем да твърдим че София се отдалечава от влака, както и че влака се отдалечава от София - относително движение. Както и че Бургас се отдалечава от влака, или влака се отдалечава от Бургас - пак относително движение. Това снема абсурдността на ситуацията. При спътника тази абсурдност се снема с разширението на вселената, източниците на лъчението от дясно се отдалечават от източниците на лъчението отляво. И няма никакъв проблем да се опише относително движение източник-спътник, както и източник-източник, ако много настояваме. И се ликвидира възможността нещо да се тълкува като отправна система на вакуум. Всъщност извадих абсурда точно за това, да се види че имаме такова относително движение по необходимост, като факт, движение каквото Младенов нещо не може да си представи. Но това е до възможности... И че опитът за обяснение на всичко в случая с "отправна система на вакуума" е абсурден. Анизотропията се тълкува като съвсем друго движение в цялата картинка. Тя е на основа разликата в скоростите на източниците спрямо спътника.
-
Чети внимателно, това е оригиналният сайт на WMAP, там се казва че това са всичките данни за 9-годишно натрупване. Обработките са дадени на други страници.
-
Натуралната картинка е ето ТУК.
-
Естествено че се променя. Нали спътниците отчитат червено отместване на светлината от източника, и то z > 1000? Промените са от отдалечаването на източниците от спътника.
-
Това е картинка за неграмотници като тебе, да видят разлики в температурата. Синьо отместване на спектъра има съвсем друг смисъл. Именно от непознаването на основните понятия ти е цялата трагедия... Във всяка посока се наблюдава лъчение с температура 2.73 градуса плюс/минус малко. Това лъчение, за да спадне толкова от температурата на гореща плазма 3000 градуса при която е създадено, му трябва гигантско червено отместване. В която и посока да погледнеш, червеното отместне е над z=1000. Никакво синьо отместване няма и не се предвижда в следващите поне 200 милиарда години Това е разстояние до източник. То може да се определи в отправната система на спътника. Макар и да не е нужно, защото скоростта на източника, кодирана в неговото лъчение, е достатъчна. И скоростта на този източник спрямо спътника в момента е към 99.99999% от скоростта на светлината, според наличните данни - измереното червено отместване на тази светлина. А с безсмислените понятия "разстояние до отправна система" продължавай да се самоомотаваш Ами най-далечната потенциално наблюдаема някога протоплазма в момента се намира на към 46 милиарда светлинни години от нас, във всяка посока. Такива са последните оценки. Но ние наблюдаваме светлината от протоплазмата, излъчена преди около 13.5 милиарда години, от тук разстоянието лесно може да се сметне до мястото на излъчване в системата на спътника .
-
С уточнението че всяка точка може да бъде избрана за начало. Поради този произвол няма понятие "разстояние до отправна система". Това е важното, защото на негова база се задълбочават халюцинациите на Младенов.
-
Има "разстояние до избрано начало на отправна система", Но началото се избира произволно, за удобство, може да е всяка произволна точка неподвижна в тази система, дори да е на милиарди светлинни години от материалното тяло за което става дума. Така че "разстояние до отправна система" няма смисъл по дефиниция. Той и на един Петко толкова му бяха знанията... Налей му го това в главата на Младенов
-
Изобщо не можем да говорим за движение относно лъча. "Относително" и "безотносително" в този случай нямат смисъл.
-
Няма "синьо отместване" при диполната анизотропия. Има червено отместване във всички посоки. Демек спътниците се "отдалечават", или както е много по-логично да се каже, източниците на лъчението се отдалечават от спътниците. На това му се вика "разширяване на вселената"., това название точно от там е дошло, от червеното отместване във всички посоки И кой болен мозък е родил тази теория? Вашият? Да. Общоприетата теория, която обяснява всичките детайли в случая е, че вселената се разширява, и лъчението идва от далечните източници, които бягат почти със скоростта на светлината спрямо спътниците. Ако протоплазмата беше в покой, в едно направление щеше да има синьо отместване, а такова няма - все червено отместване имаме във всички посоки. Далечните звезди се отдалечават от спътниците, а протоплазмата е още по-далеко - на границата на наблюдението във всички посоки. Няма "разстояие до отправна система", отправната система покрива цялото пространство. Доплеровият ефект не се нуждае от дефинирано разстояние до източника. За него е важна само скоростта между източник и приемник Никакъв проблем, стига да посочиш как става това избиране? Ето, по формулата която ти даде за доплеров ефект от източник неподвижен със среда (вакуум?) се получава движение спрямо отправната система на вакуума на практика със скоростта на светлината, при това във всички посоки едновременно . Друг начин, в който да е намесен вакуума, не си предложил. Диполната анизотропия няма връзка с "вакуум", както се видя. Е, как да я изберем тази отправна система, като принципно не можем? Не е достатъчно само желание, трябват и възможности, а тях ги няма. Така че забравяш "абсолютно същото" защото нр знаеш какво е. Няма такова понятие "разстояние до отправна система". Ей от такова безбрежно невежество са и всичките издънки и халюцинации.
-
Защото Младенов вярва, че и НАСА се излагат както той. В случая нещата образно стоят така. Имате влак, който се движи спрямо София и Бургас и се намира между тях. Според резултата горе той трябва да се движи с огромна скорост едновременно и към двата града. Кое "собствено движение" пасва на тая тъпотия?
-
Аз само показвам, че малоумните ви бълнувания за "собствено движение" се опровергават и от НАСА, която получава съвсем друга скорост. ВИната е във вашите халюцинации, не в мене или някой друг. И Господ да дойде, с тази сбъркана формула която предлагате само ще се изложи.
-
Следва от това, че лъчението е с еднакви характеристики от всички посоки.
-
Сериозно? А по-аргументирано можеш ли? Или при цялата дотукашна излагация трябва да ти верваме? Посъветвах те, замести в твоята формула отношение на честотите към 1000 (отношението на температурите), и си в бизнеса. Но величината на скоростта е по-малкият ти проблем, по-големият е, че спътникът трябва да се движи с получената скорост едновременно във всички посоки Както се казва в шаха, в цугцванг си. Нямаш полезен ход, освен да се тръшкаш и обиждаш. Но и това няма да ти помогне.
-
Ами да почнем от там, че ти не предлагаш нищо (тая каша с противоречия), а с друга доктрина която да дава проверими и проверени следствия не разполагаме.
-
Ами не четеш, какво да те правя? Специално съм казал, че по твоята формула при дадените данни спътниците трябва да се движат със скорост 1000 пъти скоростта на светлината (сам може да заместиш и да провериш). Но проблема не е в това, а в резултата, че спътникът трябва едновременно да се движи във всички посоки с такава скорост. Това ти резва главичката. Вместо да се чудиш как да обиждаш, опитай се да се научиш да мислиш. Много по-полезно ще ти бъде и тука, и в живота.
-
Ами изчислявай де! Аз нали това направих, с и без релативистски доплер. Ама на, не схващаш елементарни неща. Покажи какво можело да се изчисли, не се оправдавай.
-
Ами конкретните цифри са важни. Например ако не съвпадат с тези на НАСА, значи цялата идея е боклучава до немай къде, нали? Тези глупости няма нужда да ги повтаряш. разбрахме, че не ти е ясно за какво движение говори и СТО, и Нютон също. Е, както и предположих, не можеш дори елементарна формула да приложиш, затова пък приказки на корем . Сега ще покажа в каква кал си затънал. Ей тука, към края хората дават как е свързана температурата която сега се наблюдава на лъчението T0 с температурата в момента на излъчване T: T = T0(1+z) където T ~ 3000 K, T0 = 2.73 K, получаваме z = 1090 z е червеното отместване, то е свързано със скоростта на движение чрез формулите на Доплер и връзката е е дадена например ТУК. Грубо казано, z=1000 означава, че температурите при източника и наблюдателя се различават 1000 пъти, съответно енергиите на фотоните, съответно честотите на лъчението се различават 1000 пъти. Това са изходните данни на задачата. От тази формула, при грубо z = 1000 лесно получаваме скоростта на "собственото движение" на спътниците равна на 99.99999% от скоростта на светлината. Какво се получава, спътниците летят "през вакуума" с почти скоростта на светлината като "собствена скорост", отдалечавайки се от границата, определена от началната плазма в конкретната посока? Ми щом с такова настървение се твърди от Младенов, трябва да е вярно, не може иначе Но сега да погледнем в обратна посока, към гърба на спътника. От там също идва лъчение със същата температура 2.73 К, излъчено от също толкова гореща плазма, тоест и в тази посока също имаме червено отместване от порядъка на z = 1000. Смятаме скоростта "на собствено движение" на спътниците и получаваме същият резултат, но в обратна посока, противоположна на предишната. И във всяка друга посока ще получим същият резултат. Това са резултати чрез релативистската формула за доплеров ефект. Ако се ползва класическата формула предложена от Младенов, при отношение на честотите около 1000 както е по-горе резултатът ще е "собствено движение" на спътниците около 1000 пъти скоростта на светлината. Това обаче с нищо не променя идиотската ситуация, в която затъват до шията привържениците на "собствено движение". Е, не може спътника да се движи едновременно във всички посоки с една и съща скорост, нали? Скоростта е вектор и има само една посока. Що за безсмислено "собствено движение" или "движение във вакуума" е това? Ясно е какво, тотално сбъркана представа Ма аз от кога набивам канчетата че е така? Обаче единствено кух звук се чува през цялото време от това набиване... Въпроси: 1) Противоречието на величината на получената скорост с даденото от НАСА по-горе явно опровергава цялата идея за "собствени движение"; 2) Коя от двете получени и противоположни по направление и големина скорости е скоростта на "собствено движение" на спътника? Няма отговор на това противоречие, което опровергава самата идея за такова движение; 3) Какво стана със "стационарната" плазма спрямо която по идея трябваше да се движи спътника, след като частите от нея пред и зад спътника се отдалечават всяка с почти скоростта на светлината една от друга спрямо него? 4) След като имаме ситуация на две области от плазма, движещи се в противоположни посоки спрямо спътника, имаме ли изобщо основание да говорим, че само спътникът е в някакво движение? Или можем с пълно основание да твърдим, че плазмата се движи спрямо спътника, нали? Тоест цялата истерия че не можело да се говори за относително движение отива на кино. Което и трябваше да се докаже. Е, видяхме, че прехвалената формула за доплеров ефект сама опровергава жалбите за някакво "собствено движение" като напълно несъстоятелни. Ама някой трябва да прочете Нютон със разбиране а не да задръства форумите без никаква мисъл в твърденията. И трябва да се мисли, а не само да се симулира мисленето...
-
Остави НАСА, те не смятат по загубената ти формула. И в сметките им няма нищо свързано със "собствено движение" и "скорост спрямо среда". Само ти си дорасъл до подобно бълнуване... Ти покажи какво се получава с твоята формула, дето ни проглуши ушите: Ако не можеш, аз ще ти помогна, ама резултата няма да ти хареса изобщо
-
И резултатът изчислен по тази формула е...?
-
Ама разбира се. Но при това положение ти направо си изпаднал от скалата за невежеството :)