scaner

Както вече обсъдихме, тази формула е изведена на база логическото противоречие "кръгова аргументация", съответно в тази дискусия няма смисъл. Младенов, един средно умен човек би допуснал такава елементарна грешка веднъж, два пъти, може и три пъти. Но ти настъпваш тая мотика поне за двайсти път. И никаква поука?

Първо обясни как се описва нещо в тая ти халюцинация, после ще видим СТО какви проблеми има с него :) Ма кат не вдяваш елементарни неща, къде си тръгнал изобщо?

Никой разумен човек не настоява вселената да притежава качество движение. Само ти се пънеш да ме изкараш, че твърдя нещо подобно. Не ми приписвай постните си представи. Движението е между спътника и конкретни части на вселената. По дефиниция, ако имаме скорост между спътника и нещо (а тук имаме), това означава че имаме относително движение - любимият ти Нютон го твърди. Е, имаме скорост между всички обекти на вселената и спътниците. Какво е това, ако не е относително движение? "най-нормалното" за тебе идва от някакви предразсъдъци, нещо било по-голямо от спътника и о, страх, то нямало как да се движи. Ма тук не сме психиатрия, има си определения за поянтията, ако се плашиш чети и се успокоявай. СТО не смята това движение за неоткриваемо. Както не смята за неоткриваемо и движението на Слънцето към Андромеда (или обратно, все тая), щом като даже и скоростта на това движение е определена. И никое друго движение, при което имаме отношение на скорост с други обекти, не е неоткриваемо, даже напротив - застопорено е по дефиниция като откриваемо. Ей тая заблуда трябва да си излекуваш. Много има да се мъчиш, докато разбереш кое движение е неоткриваемото. Яко си го закъсал

Айде сега, пак същото зацикляне... 1) Ако картинката е един източник, това може да е само колимиран точков източник. Има посока към него, разстояние, дали той или спътника ще се движи, няма никакво значение, щом можем да дефинираме скорост. Движението е относително. Ако не можем да дефинираме скорост, не може да говорим за движение - освен за ускорено, което не е този случай. 2) Ако картинката е по аналогия на картинката на реликтовото лъчение, това са много източници, всяка точка от картинката е отделен източник. Спътникът наблюдава тази конкретна точка, определя нейното движение - скорост - на източника спрямо спътника, и се връщаме на 1). Дали ще определи скорост спрямо конкретна точка, или ще използваме някаква хитрост да определим по-усреднена скорост, няма никакво значение - движението остава относително. Тази скорост ще ни показва, че се приближаваме към една част от източниците и се отдалечаваме от друга част. Или обратното, една част от източниците ще се движат към нас, друга ще се отдалечават. Това е смисъла на скорост. Но в случая, източниците не се движат спрямо спътника. Пък и по условие е зададен като стационарен, т.е. неподвижен спрямо спътника. Това вече няколко пъти го изяснявахме. Толкова ли е трудно да се схване? Това е А и Б на физиката.

Къде си тръгнал толкова бос и неподготвен? Даже тук го дават с оценка 379000 години след началото.

Хомогенната топка от плазмата исторически се е случила много по-рано и не се вижда. Лъчението което наблюдаваме е възникнало някъде към 300 000 години след началото, за това време вселената силно се е разширила и нехомогенностите сега ги наблюдаваме върху картинката от спътниците. В покой нищо не е било, но усреднено много глобално, да. Така се и формира отправната система в която космическият фон се приема за неподвижен и за която говорим, че се движи с около 370 км/с спрямо спътника (или обратно). Единствена система, но с какво тя се различава от отправната система свързана със слънцето? И тя е единствена, уникална, друго слънце на това място няма. Ускорителното разширение е изключително слабо и не влияе на получените данни. А самото разширение влияе дотолкова, че измерената температура от изходните около 3000 градуса е спаднала на 2.73 градуса. Но в случая са важни разликата в скоростта на разширение в различнитре посоки, която разлика формира диполната анизотропия.

ЦЪК

Много ме кефи как се мъчиш да прикриеш интелектуалната си немощ Давай все в тоя дух, ще стигнеш неподозирани низини.

Това си е твой проблем. Който разбира, разбира, а другите само си търсят оправдание

Ами не е така. Вселената нито е физичен обект, нито е единствен източник. Погледни картата на лъчението по-горе, там всяка точка изобразява цвят, кореспондиращ с температурата на някаква нищожна област от вселената, намираща се по посока наблюдението на спътника в много тесен ъгъл. Това е източника. Точката до нея е с друга температура, това е друг източник. И така по всичките точки, в зависимост от разрешаващата способност на спътника. Съвкупността от всички тези източници с различно поведение и характеристики попада в термина "вселена". Представи си един отбор от спортисти, единият стреля, другият бяга, третият вдига тежести. Всеки състезател прави различни неща, отборът нито вдига нещо, нито тича, нито стреля, той не е обект, не е самостоятелна същност способна да прави нещо. "Отбор" е само обединяващо название. "Вселена" има същият смисъл, тя нищо сама не може да прави, затова не е обект. Като се говори "вслената това, вселената онова", трябва да се внимава къде отива смисъла.

Глупости на търкалета. Това Е картата с необработената информация. Просто диполната анизотропия е изключително слаб ефект. Докато средната температура на обектите на картата е около 2.73 градуса келвин, анизотропията предизвиква отместване около 0.06 градуса. Което няма как да се изобрази в тон на цвят, който окото да усети. Картата която дава Младенов е изкуствено контрастирана по цвят, за да стане ясно за какво става дума.

Ако източникът е стационарен, няма да има диполна анизотропия и въпросът е приключен. Но, картинката показва картата само в първо, грубо приближение. По-точният анализ показва, че картинката съвсем не е толкова еднородна, и като резултат че източникът не е стационарен: Проста поредица от разсъждения, нали? Какво му е трудното до тук? Освен че си поставяте изкуствени пречки?

Радиацията носи в себе си информация за поведението на източника в момента на излъчването - това е честотният спектър, на база който спътника после определя "температура" - и това е което измерва спътника. Той не мери "температура" на вакуума или празното пространствво, а на източника, излъчил и формирал лъчението. Тази температура дава възможност да се изчисли движението на източика спрямо спътника. Без източници няма това, което мери спътника. Откъснала се е, запечатвайки информацията за него в спектъра си. Доплеровият ефект как мери скорост на източнника, независимо че светлината се е откъснала в миналото от него? Факт е, че такова измерване е възможно. Така е определена скоростта на галактиката Андромеда спрямо нашата. И движението на Големия Магеланов облак. Проблемът е единствено технически, чувствителността на апаратурата. С изкуственото "ти не можеш" си слагате несъществуващи ограничения пред мисленето.

Аз не мога във всяко изречение да обяснявавам половината дефиниции във физиката, нужна е малко обща култура когато човек участва в такъв диалог, да ги знае. И тогава няма да е нужно да ми влагате думи които не съм казал и няма как да кажа, защото не съответстват на действителността. Точката на излъчване е неподвижната точка в отправната система, в която източникът е бил в покой в момента на излъчване. Като се каже "движение спрямо отправната система на източника" се подразбира и движение спрямо тази точка. Както и обратното, тази система се движи спрямо спътника. Имаме движение на две отправни системи, и двете са определени с материални обекти, т.е. имаме движение между тези обекти. Както виждате, възможности много, и те се подразбират автоматично. Всичко това се подразбира и без да се уточнява непрекъснато толкова педантично.

Спътниците не се движат спрямо тази точка. Тази точка е неподвижна в тяхната отправна система. Няма как това да се тълкува като точка от вакуум. Това е координатна точка, в която се е случило събитие - излъчване. В случая имаме две отправни системи. Първата, тази в която спътниците са в покой. В тази система източника някога се е движел, излъчил е в това състояние светлина в тази координатна точка, и спътниците анализират тази светлина, и определят скоростта на източника спрямо спътника. Втората отправна система е тази, в която източникът в момента на излъчване е бил неподвижен. В тази система спътника се движи, скоростта източник-приемник е същата, защото движението е относитено, с добра точност равномерно и праволинейно. Спътниците измерват това относително движение между двете отправни системи по информацията носена от светлината. Няма никаква мистерия, никакво "движение спрямо миналото" (?!?), никакво "собствено движение" - такова наблюдение няма отношение към такова движение. Както казва самотния вълк, това е равносилно да определяте движение спрямо Магелановия облак. Или някоя галактика. Схемата е абсолютно същата, никаква разлика. Всяка отправна точка по необходимост е свързана с материален обект. Вакуумът никога не може да бъде "маркер" за отправни точки, липсва практическа възможност, а само желание не е достатъчно. Всяко друго тълкувание е изнасилено и погрешно. Пак зацикляте. Мислете с главата си, не с предразсъдъците си.

Тц. Вакуумът не излъчва лъчение. Аз казвам, че отправната точка е материалният източник, който и да е той. Чети, вместо да си измисляш. И това е ускорителното движение, абсолютното. Спътниците не мерят такова. Много отдавна трябваше да направиш разлика между равномерното и праволинейно движение, и ускорителното, от кога ти опявам че не си в час? Аз съм учил тая работа май още в шести клас. А ти що си я пропуснал? Първият принцип се отнася за "неистинското" движение. Неоткриваемостта на движението се отнася за "неистинското" движение. Изобщо половината физика се отнася за него. А ти до сега какво опяваше против него? За какво ти трябваше куца отправна точка във вакуума, за да се бориш с призраци?

Има отправна точка - точката в която някога е излъчено лъчението. Спътника това мери, състоянието на източника когато е излъчвал. Друг е въпроса, че се правиш на тапа че не знаеш това. Ма то си е за твоя сметка Защото равномерното праволинейно движение, каквото откриват спътниците, е относително. Сам Нютон го казва. Дадох по-горе извадка от текст, който синтезира това което не си чел в Началата. Ама как да го четеш, нали е след увода... Движение без отправна точка би трябвало да се открие без да се наблюдава светлина идваща от някъде. Само тогава се изключва относителното движение, иначе по светлината може да съдиш за източника. А случаят на спътниците е такъв. И това Нютон е нарекъл относително движение. Само то има такова свойство - да ти е все едно движиш ли се или не. Като не се реферираш с друг обект - ми що пък да не приемеш че си в покой? Първи принцип на Нютон. А този принцип отхвърля твоите лелеяния за "собствено движение" Сам се опровергаваш. Е как ще определи като е единствено във вселената, по условие? Няма практически и теоретически начин. Опитай, обясни как става тоя фокус. Без други обекти, включая светлина. Пак несвързани халюцинации... Докторите къде са?

Да караме по ред. Първо да свършим със слънцето. Всъщност няма какво повече да се каже, освен че движението му е очеваден факт

Това че хелиоцентричният модел трябвало да е грешен си е твоя измислица. Ма ти по инерция се бориш и само срещу един вдигнат пръст. Изобщо не става дума за хелиоцентричният модел, дори не става дали геоцентричния е верен. Става дума само върти ли се слънцето в отправната система на земята. Много по-коварен въпрос

Точно глупости са. Човека няма полезен ход, опрян е на стената и може само да измисля глупости И то от много време се бъхти в тая посока. Големият Магеланов облак е много близък по качества пример, друг пример е галактиката Андромеда - движение спрямо цяла съвкупност от източици, интегрално, каквото мерят и спътниците. И те са излъчили далеко в миналото, какво значение има дали преди три или тринайсет милиарда години?

Именно. Движението в случая е относително. Прозря ли го или още искаш по канчето?

Каквото ще да показва, въпросът е - в отправната система на земята, слънцето дали се движи. Но вече си смачкан.

Ти сериозно ли падна до тука? И имаш претенции нещо по физика? То бива дебилизъм в тая тема, ама това направо цепи мрака

В отправната система на земята слънцето мени ли си местоположението? Мени си го. Значи се движи - по дефиниция Гък не можеш да кажеш срещу това, само може да се пениш и да се тръшкаш. Но както са казали древните, за такива като тебе: Scientia physica non penis canina est!

Какви глупости? Опитваш се да проумееш нещо с реторични въпроси? Я забий на двора една пръчка, и гледй сянката и - движи ли се? Движи се, защото слънцето се мести по небосклона. Това движение ли е? Движение е, щом си променя мястото. Обясненията следователно са по-сложни за твоят мизерен мозък. Важното е наличието на движение в случая.