scaner

ЦЪК

Много ме кефи как се мъчиш да прикриеш интелектуалната си немощ Давай все в тоя дух, ще стигнеш неподозирани низини.

Това си е твой проблем. Който разбира, разбира, а другите само си търсят оправдание

Ами не е така. Вселената нито е физичен обект, нито е единствен източник. Погледни картата на лъчението по-горе, там всяка точка изобразява цвят, кореспондиращ с температурата на някаква нищожна област от вселената, намираща се по посока наблюдението на спътника в много тесен ъгъл. Това е източника. Точката до нея е с друга температура, това е друг източник. И така по всичките точки, в зависимост от разрешаващата способност на спътника. Съвкупността от всички тези източници с различно поведение и характеристики попада в термина "вселена". Представи си един отбор от спортисти, единият стреля, другият бяга, третият вдига тежести. Всеки състезател прави различни неща, отборът нито вдига нещо, нито тича, нито стреля, той не е обект, не е самостоятелна същност способна да прави нещо. "Отбор" е само обединяващо название. "Вселена" има същият смисъл, тя нищо сама не може да прави, затова не е обект. Като се говори "вслената това, вселената онова", трябва да се внимава къде отива смисъла.

Глупости на търкалета. Това Е картата с необработената информация. Просто диполната анизотропия е изключително слаб ефект. Докато средната температура на обектите на картата е около 2.73 градуса келвин, анизотропията предизвиква отместване около 0.06 градуса. Което няма как да се изобрази в тон на цвят, който окото да усети. Картата която дава Младенов е изкуствено контрастирана по цвят, за да стане ясно за какво става дума.

Ако източникът е стационарен, няма да има диполна анизотропия и въпросът е приключен. Но, картинката показва картата само в първо, грубо приближение. По-точният анализ показва, че картинката съвсем не е толкова еднородна, и като резултат че източникът не е стационарен: Проста поредица от разсъждения, нали? Какво му е трудното до тук? Освен че си поставяте изкуствени пречки?

Радиацията носи в себе си информация за поведението на източника в момента на излъчването - това е честотният спектър, на база който спътника после определя "температура" - и това е което измерва спътника. Той не мери "температура" на вакуума или празното пространствво, а на източника, излъчил и формирал лъчението. Тази температура дава възможност да се изчисли движението на източика спрямо спътника. Без източници няма това, което мери спътника. Откъснала се е, запечатвайки информацията за него в спектъра си. Доплеровият ефект как мери скорост на източнника, независимо че светлината се е откъснала в миналото от него? Факт е, че такова измерване е възможно. Така е определена скоростта на галактиката Андромеда спрямо нашата. И движението на Големия Магеланов облак. Проблемът е единствено технически, чувствителността на апаратурата. С изкуственото "ти не можеш" си слагате несъществуващи ограничения пред мисленето.

Аз не мога във всяко изречение да обяснявавам половината дефиниции във физиката, нужна е малко обща култура когато човек участва в такъв диалог, да ги знае. И тогава няма да е нужно да ми влагате думи които не съм казал и няма как да кажа, защото не съответстват на действителността. Точката на излъчване е неподвижната точка в отправната система, в която източникът е бил в покой в момента на излъчване. Като се каже "движение спрямо отправната система на източника" се подразбира и движение спрямо тази точка. Както и обратното, тази система се движи спрямо спътника. Имаме движение на две отправни системи, и двете са определени с материални обекти, т.е. имаме движение между тези обекти. Както виждате, възможности много, и те се подразбират автоматично. Всичко това се подразбира и без да се уточнява непрекъснато толкова педантично.

Спътниците не се движат спрямо тази точка. Тази точка е неподвижна в тяхната отправна система. Няма как това да се тълкува като точка от вакуум. Това е координатна точка, в която се е случило събитие - излъчване. В случая имаме две отправни системи. Първата, тази в която спътниците са в покой. В тази система източника някога се е движел, излъчил е в това състояние светлина в тази координатна точка, и спътниците анализират тази светлина, и определят скоростта на източника спрямо спътника. Втората отправна система е тази, в която източникът в момента на излъчване е бил неподвижен. В тази система спътника се движи, скоростта източник-приемник е същата, защото движението е относитено, с добра точност равномерно и праволинейно. Спътниците измерват това относително движение между двете отправни системи по информацията носена от светлината. Няма никаква мистерия, никакво "движение спрямо миналото" (?!?), никакво "собствено движение" - такова наблюдение няма отношение към такова движение. Както казва самотния вълк, това е равносилно да определяте движение спрямо Магелановия облак. Или някоя галактика. Схемата е абсолютно същата, никаква разлика. Всяка отправна точка по необходимост е свързана с материален обект. Вакуумът никога не може да бъде "маркер" за отправни точки, липсва практическа възможност, а само желание не е достатъчно. Всяко друго тълкувание е изнасилено и погрешно. Пак зацикляте. Мислете с главата си, не с предразсъдъците си.

Тц. Вакуумът не излъчва лъчение. Аз казвам, че отправната точка е материалният източник, който и да е той. Чети, вместо да си измисляш. И това е ускорителното движение, абсолютното. Спътниците не мерят такова. Много отдавна трябваше да направиш разлика между равномерното и праволинейно движение, и ускорителното, от кога ти опявам че не си в час? Аз съм учил тая работа май още в шести клас. А ти що си я пропуснал? Първият принцип се отнася за "неистинското" движение. Неоткриваемостта на движението се отнася за "неистинското" движение. Изобщо половината физика се отнася за него. А ти до сега какво опяваше против него? За какво ти трябваше куца отправна точка във вакуума, за да се бориш с призраци?

Има отправна точка - точката в която някога е излъчено лъчението. Спътника това мери, състоянието на източника когато е излъчвал. Друг е въпроса, че се правиш на тапа че не знаеш това. Ма то си е за твоя сметка Защото равномерното праволинейно движение, каквото откриват спътниците, е относително. Сам Нютон го казва. Дадох по-горе извадка от текст, който синтезира това което не си чел в Началата. Ама как да го четеш, нали е след увода... Движение без отправна точка би трябвало да се открие без да се наблюдава светлина идваща от някъде. Само тогава се изключва относителното движение, иначе по светлината може да съдиш за източника. А случаят на спътниците е такъв. И това Нютон е нарекъл относително движение. Само то има такова свойство - да ти е все едно движиш ли се или не. Като не се реферираш с друг обект - ми що пък да не приемеш че си в покой? Първи принцип на Нютон. А този принцип отхвърля твоите лелеяния за "собствено движение" Сам се опровергаваш. Е как ще определи като е единствено във вселената, по условие? Няма практически и теоретически начин. Опитай, обясни как става тоя фокус. Без други обекти, включая светлина. Пак несвързани халюцинации... Докторите къде са?

Да караме по ред. Първо да свършим със слънцето. Всъщност няма какво повече да се каже, освен че движението му е очеваден факт

Това че хелиоцентричният модел трябвало да е грешен си е твоя измислица. Ма ти по инерция се бориш и само срещу един вдигнат пръст. Изобщо не става дума за хелиоцентричният модел, дори не става дали геоцентричния е верен. Става дума само върти ли се слънцето в отправната система на земята. Много по-коварен въпрос

Точно глупости са. Човека няма полезен ход, опрян е на стената и може само да измисля глупости И то от много време се бъхти в тая посока. Големият Магеланов облак е много близък по качества пример, друг пример е галактиката Андромеда - движение спрямо цяла съвкупност от източици, интегрално, каквото мерят и спътниците. И те са излъчили далеко в миналото, какво значение има дали преди три или тринайсет милиарда години?

Именно. Движението в случая е относително. Прозря ли го или още искаш по канчето?

Каквото ще да показва, въпросът е - в отправната система на земята, слънцето дали се движи. Но вече си смачкан.

Ти сериозно ли падна до тука? И имаш претенции нещо по физика? То бива дебилизъм в тая тема, ама това направо цепи мрака

В отправната система на земята слънцето мени ли си местоположението? Мени си го. Значи се движи - по дефиниция Гък не можеш да кажеш срещу това, само може да се пениш и да се тръшкаш. Но както са казали древните, за такива като тебе: Scientia physica non penis canina est!

Какви глупости? Опитваш се да проумееш нещо с реторични въпроси? Я забий на двора една пръчка, и гледй сянката и - движи ли се? Движи се, защото слънцето се мести по небосклона. Това движение ли е? Движение е, щом си променя мястото. Обясненията следователно са по-сложни за твоят мизерен мозък. Важното е наличието на движение в случая.

То е откриваемо, защото е относително. Т.е. ако откриеш че някой се движи спрямо тебе (т.е. ти си в относителен покой), това е еквивалентно ти да се движиш спрямо него - равнопоставеност на покой и движение, както е според първия постулат. Не е откриваемо, ако не реферираш някой да се движи спрямо тебе, а по някакъв друг магичен начин се опитваш да го установиш. А Младенов настоява на последното, като се прави на тапа, че нямало източници на реликтовото лъчение Ма магията не става нещо...

Какво му е неизвестното на този излъчвател? Ситуацията е същата, както и движение спрямо Големия Магеланов облак.

Да, а после 500 години им е трябвало на хората, за да разберат, че това не е грешка, както твърди и ОТО. Много е просто, излезте навън, и в рамките на час ще забележите как слънцето обикаля около земята. В геоцентричната отправна система това е истина от последна инстанция, пряко наблюдаемо и доказуемо движение. Хилядолетията са били нужни за съвсем друго нещо - да се разбере, че ако се избере друга отправна система, свързана със слънцето, движенията на останалите тела се опростяват силно. Тоест не грешка е довела до отказ да разглеждаме движението на слънцето около земята, а принципа на Окам. Няма смисъл да прилагате вашето незнание като някакъв аргумент.

Всъщност имам друго пред вид. В крайна сметка този квант трябва да може да пренася енергия и импулс, докато квантуваното пространство и време сами по себе си нямат пряка връзка с енергия/импулс. Някакъв нов поглед върху материята трябва да се отвори тук...

Ами конкретно това в статията не е вярно. Връзката е време на живот <--> радиус на взаимодействие. Колкото по-голямо време на живот - толкова по-голямо разстояние ще покрие взаимодействието (време по скоростта на светлината макс). Енергията е основна характеристика на материята - нулева енергия е еквивалентно на липса на материята. От друга страна, гравитоните (по аналогия с фотоните) вероятно би трябвало да изграждат гравитационните вълни, а те, както и електромагнитните, пренасят енергия, след като въздействат на детекторите. Засега проблемът с гравитоните се основава на несъвместимостта на квантовата механика и ОТО. Според квантовата механика всяко поле задължително трябва да се квантува, и гравитацията разглеждана като поле не търпи изключения. Но според ОТО гравитацията не е поле, а проява на геометрията. И тук сме изправени пред следният казус, какъв е смисъла на "квант на геометрията"? Надявам се близкото бъдеще да ни покаже :)

Пак някой чел, ама нищо не прочел... Критиката на абсолютното пространство и време на Нютон започват веднага след издаване на "Началата", от Лайбниц и Хюйгенс. Но смъртоносният удар върху абсолютното пространство на практика нанася Ойлер, с трудовете си по механика от периода 1730-1740 г. Неговата интерпретация на динамиката и кинематиката е това, което използва физиката днес - и прекрасно се справя без никакви абсолютности Повече в линка по-долу. Не е вярно само за неграмотниците. Ето тук накратко се преразказва Нютоновата философия и настроенията срещу нея навремето: ОТ АБСОЛЮТНОГО ВРЕМЕНИ И ПРОСТРАНСТВА И. НЬЮТОНА К БИОЛОГИЧЕСКОМУ ВРЕМЕНИ-ПРОСТРАНСТВУ В.И. ВЕРНАДСКОГО Но как отличить абсолютное движение от относительного? Этот вопрос имеет самое непосредственное отношение к абсолютному и относительному времени и пространству. Ньютон разбирает этот вопрос и несмотря на трудность для нашего понимания и недосказанность его построений (вполне простительную из-за малого накопленного к тому времени количества фактов), уяснить это различие можно. Уже говорилось, что относительное – просто. Нельзя решить, что относительно чего ускорилось или движется, если мы берем две механические системы, или тела, как тогда говорилось. Здесь существуют неточные времена и пространства, или, по Ньютону – не пропорциональные. Например, год никогда точно нельзя разделить на дни и т.п. Прямолинейное движение есть движение относительное. Что относительно чего движется – не имеет значения для формул движения. Что находится в покое, зависит от выбора системы отсчета. (Галилеевский принцип относительности). Поэтому скорости можно складывать и вычитать, принимая одно тело за движущееся, другое – за покоящееся. При этом важно, следует запомнить: в случае равномерного или ускоренного прямолинейного движения все части тела ведут себя как одна часть. То есть подразумевается, что у тела нет никакой внутренней структуры, или она есть, но никакого влияния на характер движения не имеет. Например, планета, обладающая каким-то строением, по отношению к движению по небесной орбите ведет себя как целое и неразделимое тело. Но вот уже с движением вращательным все не так просто. Если вращается шар, то появляются отличия между движением его центра, оси и других мест. Ньютон и утверждает, что вращательное движение приближается к абсолютному, не может иметь таких же характеристик, как движение прямолинейное. Как пример абсолютного движения или движения приближающегося по своим характеристикам к абсолютному, он приводит свой знаменитый пример с ведерком. Если к ведру, наполненному водой, привязать веревку и закрутить ее, а потом поднять, то веревка начнет раскручиваться, а вода поднимется вдоль стенок сосуда вверх. Причиной поднятия будет круговое движение. Вот оно – не относительное, существует само по себе, ни к чему не относится. Ньютон считает, что для проверки, для различения в общем виде абсолютного и относительного движения нужно приложить к телу силу. Если положение только этого данного тела среди других изменилось, значит, его движение – абсолютно. Соответсвенно, если только данное тело при применении силы осталось в покое, не изменилось, то перед нами абсолбютный покой. Подчертал съм основните положения, които така и не схванахте. Праволинейното и равномерно движение е относително. Ускореното движение е абсолютно; Откриваемо е относителното движение, защото се наблюдава отношението с други тела. И анизотропията на реликтовото лъчение е свързаната с това, естествено. Любопитна клинична картина - при толкова повторения на едно и също, да не се схване простата истина? Да се фантазира вместо да се чете? Трагедия...