scaner

Смисълът на "абсолютен покой" е "неизменен, частите на който не са в относително движение". Нещо като аналогия на идеално твърдото тяло в класическата физика, но запълващо цялото пространство. Не става дума за покой като противоположност на преместване, и никой никога не е свързвал абсолютният поской с някакво изместване, дори Нютон. Защото изобщо липсва дефиниция спрямо какво би могло да е преместването, което го няма, което обезсмисля самата идея за покой по отношение на кинематично движение. Вие досега не го разбрахте това. В този смисъл системата на етера е просто една от многото системи, в които Нютоновите закони са в сила, а "абсолютният покой" характеризира качествата на тази конкретна материя. Това е идеята на Френеловият етер. Нещо повече, такъв етер независимо че е в "абсолютен покой", може да бъде подвижен спрямо обектите, в частност земята, и ефекта от тази подвижност са наричали "етерен вятър". Ето още един факт, че Нютоновият "абсолютен покой" не сте го разбрали както е замислен. Скоростта на светлината в класическата физика не е физически закон, и както всяка друга скорост се очаква да бъде различна в различните отправни системи. Проблемът на този подход е, че в другите отправни системи, в които скоростта на светлината не е C, уравненията на Максуел трябва да се модифицират. Опитите за такива модификации обаче винаги водели до плачевни резултати, несъвместими дори с наблюденията от края на 19-ти век. Това е и една от причините за краха на лоренцовате електронна теория - за да се компенсират тези проблеми, трябвало непрекъснато да се променя теорията. Една от малкото по-успешни промени в електромагнетизма е балистическата теория на Ритц от 1908 г. Тя въвежда минимална корекция на максуеловите уравнения, такава, че чак през 60-те години са направени експерименти които да опровергаят и нея. Айнщайн обаче разбира, че след като Лармор доказва инвариантността на максуеловите уравнения към Лоренцовите трансформации, то електродинамиката не трябва да се пипа, а трябва да се промени механиката и кинематиката. И резултатът е СТО. При всички случаи, "абсолютността" на етера като отправна система след опита на ММ е претърпяла неуспех. Веднага възникнали варианти с увлекаем етер (а това означава, че той вече не е "неподвижен" т.е. абсолютен в началния смисъл, частите му имат относително движение). Теорията на Лоренц опитала с разни хватки (скъсяване, локално време) да задържи нещата, знаем че не е успяла. Но теорията на Лоренц дава зелена светлина на вторият постулат на СТО - след като етерът става напълно ненаблюдаем, скоростта на светлината става константа, просто поради лоренцовите трансформации които използва Лоренц. Айнщайн само взема този резултат за базов. Тоест, в исторически план абсолютна отправна система никогаа не е съществувала реално в работеща теория. Затова няма защо да се връщате към този исторически период. В момента на създаване на СТО тази система вече се е доказала като контрапродуктивна и пречеща на развитието на физиката. Съвсем естествено е Айнщайн да не я ползва. Опитът на Лоренц го е научил. Собствено движение всеки обект може да открие, наблюдавайки другите обекти. Това собствено движение е относително. И не става дума за него в случая, не такива наблюдения визира Айнщайн. Собственото движение, което се очаква да е неоткриваемо, се разкрива с идеята на Галилеевият кораб - да установите движение без да гледате навън, само правейки експерименти вътре в изолираният кораб. Тоест анализирайки физическите закони, да откриете някаква несиметрия, зависеща някак от движението на целят кораб. Или казано още по-просто, да откриете нарушение на първият постулат на Нютон, или разширеният на Айнщайн. В тези експерименти наблюденията на спътниците не вършат работа, защото те наблюдават движение на външни обекти. Не знам защо не успявате да разберете тази тънка разлика и вдигате такава истерия - спътниците та спътниците. Те нямат нищо общо със собствено движение, по условието на задачата включваща това движение. Стига сте настъпвали тая мотика. Просто подреждам кашата която оставяте след себе си с неразбраната абсолютност на Нютон.

И защо тази теория умира? Защото се крепи на милион кръпки. Лоренц непрекъснато прави корекции и хипотези, за да обясни конкретни явления, и непрекъснато се намират проблеми които трябва да оправи с нови предположения. Като начало, лоренцовите трансформации не следват по никакъв начин от теориярта на Лоренц. Те са изкуствено привнесени, и около тях се разиграва голям цирк по непрекъснато нагаждане. Първоначално са предложени от Волдемар Войт през 1988 г. в силно орязан вид. Ползата на неговата хипотеза е, че въвежда локално време, с което убива абсолютното време на Нютон. По-късно Фицджералд (1892 г), а малко след него и Лоренц предлага да се въведе скъсяване на телата по посока на движението. Това не е следствие от някаква теория, а само трик за да се обясни резултата от опита на ММ. 1892-1994 г. Лоренц ползва леко коригирани трансформации на база тези на Войт. Чак през 1897 г. Джозеф Лармор открива трансформациите, на които са инвариантни уравненията на Максуел (и той ги открива на два етапа, първият е доста куц вариант, вторият е доста по-близо до истината, могат да се намерят в статиите му от тогава), и през 1899 г. Лоренц за пръв път ползва тези трансформации, обаче пак с допълнителни коефициенти в тях. Сегашната си форма те придобиват чак в трудовете на Поанкаре 1904 г. и Лоренц същата година. Тези трансформации не следват от теорията на Лоренц, за нея те са постулати, едно нагаждане. Такива постулати правят теорията слаба и несериозна, а както се оказало и нежизнесособна. Само това да беше, историята около тази теория е много обширна и интересна, не е тук мястото да я разказвам в детайли. След 60-те години на миналия век има куп експерименти, които дават фини разлики между лоренцовата и Айнщайновата относителност, в полза на Айнщайн. Лоренцова теория на етера Теорията на относителността, от друга страна, извежда всички (и много повече) предсказания на лоренцовата относителност само на базата на едно ново твърдение - вторият принцип на Айнщайн. Тази теория дава естествен извод на лоренцовите трансформации, показва физическата им същност, за разлика от лоренцовата теория, където те са изкуствено привнесени и не следват от самата теория. В това се състояи силата и красотата на СТО - съвсем елегантно въвежда порядък във физиката, извежда стройно и логично физичните закони и физическият смисъл, без излишните допускания на Лоренц. Това е естествено погребение на всякакви идеи за абсолютни отправни системи и светоносен етер - те стават съвсем ненужни, независимо че и преди не са използвани. Етерът изчезва още в лоренцовата теория - преобразованията на скъсяване и локално време го правят напълно неоткриваем, и го обезсмсилят като физическа реалност. При Лоренц, както и по-късно в много други ситуации, "абсолютна" система се ползва не в смисъла който Нютон опитал в началото да формулира, а просто в смисъла на "предпочитана" система, система която е уникална защото е удобна или единствена, макар да не се различава по друго от останалите отправни системи. Защото етера принципно не може да бъде абсолютната система на Нютон - етера е материален, абсолютното пространство не е материално. И такива невежи като вас не разбират тази разлика, и циклят паркетите тука... Така че да, твърдя, че абсолютната система в Нютоновият вид не е ползвана никога след Нютон (по причина своята несвързаност с практиката), а в нея е влаган друг смисъл, ясно видим от теориите които я ползват. Например в GPS системите се ползва абсолютна система свързана със земята като база, защото е удобно. Няма пробутване на лични възгледи. Като ви гледам, чел съм на порядъци повече от вас, и всичко това е в една стройна картинка, която просто ви излагам като факти. Само за информация, със СТО съм почнал да се боря още в в училище осми клас, без чужда помощ. В десети вече сам се бях научил на тензорно смятане и дълбаех в ОТО. И от тогава винаги когато мога чета неща по тези теми, особено в исторически аспект - защото ако не познавате историята на тези проблеми, начина на мислене на учените тогава, оригиналните статии които са написали (а не техните преразкази), не може да разберете техните действия и цялата логика в събитията. Затова и ви съветвам - четете, тези работи не стават с чопване тук-там. Чули недочули за нещо абсолютно и дай да го интерпретираме как ни е удобно. Твърде сте бос за такива свободни интерпретации.

Както ви показах, още много преди Айнщайн абсолютната система е изчезнала от физиката. Защо трябва да повтаряте очевадни грешки? Е как решихте че спътниците откриват "неоткриваемото" движение? Ей това ви е най-голямата заблуда, и я повтаряте неудържимо. Осъзнайте се. Спътниците откриват същото движение, което се открива като се гледа през прозореца на влака. Никаква разлика. Тц. Една глупост, колкото и да я повтаряте, няма да стане нещо различно от глупост. Не се опитвайте да пробутвате предразсъдъците си, а опитайте да ги осмислите. По-полезно ще бъде. Няколко пъти вече попитах да дадете пример къде се ползва в класическата физика. Пълното ви мълчание по тоя въпрос е най-красноречивото доказателство, че съм прав. Колкото пъти опитвате да повтаряте тази глупост за "спътниците", толкова пъти ще ви показвам че е глупост. Най-добрият за вас вариант е да осъзнаете каква глупост е.

Ами това което цитирахте нищо конкретно не казва за това движение. Там става дума за абсолютно пространство, което е неизменно и неподвижно, но неподвижност не в смисъл на преместване, а на промяна. Отворете Принципите по-навътре (а най-добре ги прочетете и си водете записки), за ускореното и въртеливото движение, там става дума че то е абсолютното, и за никое друго движение. Защото не може да изчезне ускорението в никоя равномерно и праволинейно движеща се система, т.е. е неунищожимо и откриваемо винаги. Самият Нютон въвежда първият принцип за неоткриваемото относително движение и няма как да влиза в противореяие със себе си с абсолютни движения - дори само това просто показва че на вас не са ви ясни нещата. Защо всичко което не знаете и не разбирате наричаате глупости? Срещу какво е такава защитна реакция? Показах ви че хората още по-миналия век са подложили на унищожителна критика абсолютностите на Нютон. Просто вие сте силно изостанал и не сте в час за тези неща. Затова вместо да циклите и повтаряте едно и също, четете повече, за да закърпите огромните дупки.

Защото тя не се ползва дори и в класическата физика. И няма никаква практическа полза от нея, затова отпада от физиката. Пак си измисляш твоя си Физика. Ами покажете ми поне една количествена формула, в която участва абсолютното движение и абсолютната координатна система. Да видим кой какво си измисля.

Нютон казва следното. Нужна е поне една отправна система, в която да са валидни законите на физиката, както той ги формулира. Тази система се нарича абсолютна. Но тези закони ще бъдат валидни и във всяка друга система, която се движи равномерно и праволинейно относно нея. После тези системи са наречени инерциални, абсолютната също, защото не се отличава по нищо от тях. Е, сам можеш да разбереш какво и е абсолютното. Абсолютното движение което Нютон постулира е движението с ускорение. Има го и в СТО. Няма друго абсолютно движение в класическата физика.

Защото тя не се ползва дори и в класическата физика. И няма никаква практическа полза от нея, затова отпада от физиката. То е откриваемо във всяка отправна система. В абсолютно всяка.. Затова и не е нужна абсолютната система дори в класическата физика. Нито един физически закон не я включва. Добре е да прочетете повече по въпроса, не ви ли омръзна с тези клишета? Инерциална отправна система "Термин «инерциальная система» (нем. Inertialsystem) был предложен в 1885 году Людвигом Ланге и означал систему координат, в которой справедливы законы Ньютона. По замыслу Ланге, этот термин должен был заменить понятие абсолютного пространства, подвергнутого в этот период уничтожающей критике. С появлением теории относительности понятие было обобщено до «инерциальной системы отсчёта». " Омръзна ми да ви повтарям, че абсолютното пространство на Нютон и абсолютната му система са безсмислени по отношение на инерциалното движение и за това са отпаднали от физиката много преди СТО да се появи. Потърсете за критиката срещу него, заслужава си.

Във всяка отправна система движението е откриваемо, по дефиниция. В случая е същото - имаме отправна система, свързана с изотропността на реликтовия фон, и движението в нея е откриваемо. Никой физичен закон не забранява това. Съвсем друго е движението, което не е откриваемо, то е свързано с първият принцип на относителността. И в класическата физика това движение също е неоткриваемо по закон, и този закон е един от основните в тази физика. А спътниците нямат никакво отношение към него. Не разбирам, защо толкова упорито свързвате две несъвместими неща - откриваемото по всички закони движение на спътниците според наблюдение на материално лъчение (ми гледайте през прозорците на влака, принципно неотличимо е), и някакво неясно и за вас "неоткриваемо движение"? Инерциалното движение е само относително, и това идва като постулат още от Нютон от 18-ти век. И никой не го е опровергал досега, напротив. Това че си мислите нещо за грешка, както вече многократно уточнихме, е от неразбиране на нещата.

Плазмата на ранната вселена не е един обект, така както и самата вселена не е един обект. Може да свържете отправната система с някаква нейна част, останалите ще са в движение спрямо нея. СТО няма никакъв проблем с нея, отправна система свързана с нея по нищо не се различава по свойства от отправна система свързна с "неподвижните звезди", както са предлагали още от 18-ти век, както и отправна система свързна със слънцето, никоя от тях не е преференциална. Тя е точно толкова уникална и специална както и отправната система свързана с нашето слънце, то също е единствено. Движението в тази отправна система е точно толкова относително, колкото и във всяка друга инерциална система, и със същите физически закони. Това не противоречи на СТО по никакъв начин. Плазмата като материална среда би могла да стане за отправна система, за разлика от пространството което няма как да става. Затова не може да се прави никаква прилика с "отправна система свързана с вакуума" или пространството. Представете си, лети един астероид, с някаква уникална форма и маса, няма друг във вселената като него. Свързвате с него отправна система. След като астероидът е единствен във вселената, това някаква превилигирована отправна система ли е? Не. Е, същото е и с всяка друга "единствена" отправна система, ако ще да е свързана и с шлифера на Господ Бог.. Не разбирам защо толкова трябва да се дъвче реликтовото лъчение.

Не, не е вярвал.

Пак включихте програмата с тръшкането... Е, така хептен нямате полза.

Е, сега, не е ли по-честно да си признаете че не разбирате какво ви се обяснява? Прочетете повече що е това плазма и какво поведение има, после ще видим.

Факт е спектъра на лъчението, а това значи че то произлиза от източник в термодиннамично равновесие, тука няма мърдане. Няма смисъл да се дърпате повече.

Движи се хаотично, в алък и в голям мащаб, наляво-надясно, към нас или от нас, всякак - както всяка плазма.Фактите ги виждате на картинката - различната температура може да се интерпретира като различна честота на светлината, т.е. доплеров ефект, едни области се движат към нас, други се отдалечават.

Щом имаме излъчване, имаме и източник на това излъчване, тука мърдане няма. Специално реликтовото лъчение има спектър на абсолютно черно тяло, което се получава само когато е излъчено от материя намираща се в термодинамично равновесие - само тогава има смисъл понятието "температура", което мерят спътниците. А при термодинамично равновесие лъчението многократно е влизало във взаимодействие с тази материя тип поглъщане/излъчване (според теорията за големият взрив - над 300000 години). Така че имаме факт за наличие на източник - уникалният спектър на лъчението. Пък и иначе не може да говорим за Доплеров ефект.

Първоначаалната плазма в някакъв покой ли е била? Така ли си я представяте? Тогава трябва още да четете що е това плазма. Плазмата представлява най-общо газ нагрят до много висока температура. Такъв газ не може да е в покой, непрекъснато има движение, вихри, в по-алък или по-голям мащаб. Спътникът улавя част от картинката, и измерването му определя интегралното движение на тази част. Тя може да се движи как си иска, или към спътника, или в обратна посока. За това говори и картинката с температурата на различните области: Както сам виждате, до топлите области има съвсем близо и студени участъци, това може да се интерпретира и като движения на различни части от плазмата към/от спътниците.

Източникът е съвсем реален. Лъчението не може да възникне от нищото, и това почива на факти. И спътниците измерват поведението на лъчението от този източник. Ами стига толкова повтаряне, докажете че това е собственото движение на спътниците. Без пак да се оплитате в парадокси. Абсолютно произволно слагате етикет "собствено движение", след като е ясно - от схемата на изчисление - че това е Доплеров ефект, а той мери само относителна скорост с източник.

Нищо не пречи плазмата да е източник, и тя е щото няма кой друг. Всеки плазмен облак, колкото и да е голям, може да формулира център на масата, и движението да се определя спрямо него, когато измерването е интегрално за целият облак (както прави спътника). Каквото и да е, това е система от източници, спрямо която спътникът мери интегрално средна температура, която се превръшща в средна скорост по Доплер. Няма мърдане тук, и нищо измислено няма. Как мислите се определят характеристиките на слънцето, след като видима е само плазмата на повърхността му? Дори хората ловят доплеров ефект поради въртенето на тая плазма. С източниците на реликтовото лъчение е същото, щом са източници на наблюдаваната светлина. СТО не забранява спътниците да уловят и измерят движението на източнците на реликтово лъчение. Така че съвсем успешно се опитваме. Величината 371 км/с спрямо този фон е изчислена на база СТО. Абсолютно нищо общо няма някаква неоткриваемост с анизотропността на това лъчение. Не знам защо ги смесвате непрекъснато тези неща.

Анизотропията се дължи на това, че източниците в една посока спрямо спътника се движат спрямо него с малко по-различна скорост от източниците в обратната му посока, което води до разлика в честотите, при доплеровата интерпретация. Във всяка посока имаме малка част от видимата вселена, и говорим за нейното движение, и снимката демонстрира това движение превърнато в температурни разлики. Пак питам, това движение има ли всички качества на относително движение?

Спрямо всичко материално, спрямо което може да се определи "движение".

Айде малко по-сериозно. Какво значи "движение спрямо реликтовото лъчение", било то цялото или не? Аз твърдя за движение на спътниците спрямо отделни източници на това лъчение, както естествено и движение на тези източници спрямо спътниците. Разликата е много съществена. Кое отличава това движение от относителното?

Кое не е вярно? Видях, че в една посока има както синьо, така и червено, т.е. температурите дори в една посока на отделните части се различават. Ако изтълкуваме това като Доплер (както тълкуваме осредненото лъчение), това означава, че спътникът се движи по посока на някакви части, и се отдалечава от други в същото направление. Тук нямаме никакъв проблем да наречем това движение относително, нали? Или че тези плазмени облаци едните се приближават към спътника, другите се отдалечават? Е, как ще се измени относителният характер на това движение, ако разгледаме и останалите плазмени облаци? Никак, разбира се. Важното е, че движението по своят характер в случая е относително. Ниаккви основания няма да му се лепват други прилагателни.

Но това не е анизотропия в скоростта на светлината, за каквато мечтае Младенов. А това е основното направление, в което той копае, фантазирайки си всякакви небивали свойства на вакуума. Спътниците изобщо не мерят скоростта на светлината. Има много други експерименти, които я мерят и доказват, че вторият постулат се спазва безпрекословни. Поради което целият този спор относителен/абсолютен/зелен вакуум е безпредметен.

Не става дума за това. Спътникът улавя фоново лъчение от конкретно направление, от първичната плазма в много малък пространствен ъгъл. Няма проблем да определиш движение на този плазмен облак, да го наречем, срямо спътника. Изобщо не става дума за неопределеното "движение на вселената спрямо нещо". Въвеждането на абсолютна отправна система тук е неоправдано - такава система с нищо няма да се отличава от всяка друга инерциална система. Ще бъде преференциална дотолкова, доколкото е преференциална и отправна система свързана със слънцето например. Тоест никак. При слънцето също имаме анизотропия, даже много по-крещяща - то ще е само от едната страна на спътника и няма да го има от другата, ще очертава много по-ясно някакво направление в пространството. Но това не е достатъчно да го наречем абсолютна система (още повече, преди да дефинирате наблюдаемите свойства на такава система, за да сме сигурни като кръщаваме нещо на нейно име , а Младенов се пази всякак да ги дефинира, поради невъзможност разбира се).

Спътниците не откриват анизотропия в скоростта на светлината, а в температурата на обекти. А тук е важно именно анизотропията в скоростта на светлината.